Първите сподвижници на Учителя Дънов от началото на века са представители на интелектуалните среди - чиновници, учители, адвокати, хора завършили гимназиални и висши училища. Мнозинството от тях са били спиритисти - едно модно течение. Учителят се е намесвал последователно и много внимателно, особено, когато е трябвало да ги спасява от духовете. Постепенно Учителят ги насочва към изучаване на Евангелието и по-късно им изнася беседи. Но независимо от всичко, те се занимават със спиритизъм до края на живота си.
Да се подчиниш на духовете, това е най-голямото нещастие, което може да сполети човека, защото това са изостанали души, взимайки ролята на видни личности, за да могат да заинтересуват слушателите, и от там да черпят от жизнените им енергии. Според Учителя заслугата на спиритизма е, че трябва да покаже, че съществува невидим свят.
Вторият етап от спиритическото нахлуване в България бе, да се организират спиритически групи. На Изгрева също са съществували няколко спиритически групи, въпреки неодобрението на Учителя, защото духовете са отклонявали учениците от Школата. Понякога Учителят е запитвал: „Ами какво ви казаха днес духовете?" И те са разказвали с охота. Учителят ги е изслушвал, и е правил понякога забележки както към тях, така и към духовете, които са ги разигравали. Но кой да слуша? Те са създавали много големи проблеми на Учителя, защото са искали да отклонят учениците от Школата, и вместо Словото му, да представят материалите от спиритическите сеанси като Божие Откровение, а това е една заблуда и една лъжа.
Следващото поколение последователи идват след 1930 г. Те завариха Школата на Учителя, но доживяха 1945 г., както и 1957 г., когато външната форма на Изгрева изчезна, и когато Словото на Учителя бе унищожавано от властта. Мнозина от това поколение се опитваха да създадат групи, и се занимаваха едни с астрология, други със спиритизъм.
Една от групите, бе на Петър Филипов. Той бе своеобразен медиум, и отначало в неговата група са влизали няколко сестри от времето на Учителя. Правели са протоколи, и са слушали какво ще им каже невидимия свят чрез устата на Петър Филипов. Започват да се дават различни откровения, като онзи, който дава откровенията ги представя, че са дадени от Учителя. Всички са били впечатлени от необикновеното преживяване. Това продължава години, като членовете на групите се сменят. Едни си отиват, други идват.
Някои от възрастните приятели бяха посетили групата му, и особено Никола Нанков бе много разгневен: „Това е спиритизъм, и ние нямаме нищо общо с неговата спиритическа група." Аз също виждах, че това е спиритизъм, и че това не е пътят на последователите на Учителя. Техният път е на изучаване Словото му, и на приложението му в живота. Друг път няма.
Петър Филипов бе подложен на гонение от властите, заради това, че неговата група продължаваше да работи в домът му. Те не знаеха с какво се занимава, но го гонеха по височайша заповед. Всъщност небесните и земните власти го гонеха заради спиритизма му, понеже чрез него се отклоняваха последователите на Учителя от Школата на Бялото Братство.
А Школата на Бялото Братство е Словото на Учителя Петър Дънов.
