1. Земетресения, земетръси - внезапно разрушение на земната повърхност.
Центърът на огнището се нарича хипоцентър, а вертикалната му проекция върху земната повърхност - епицентър.
2. За сравнение на земетресенията по сила, се използува скалата на магнитудите по Рихтер.
3. Разрушителните земетресения в България след 1900 г. са дадени в следната таблица, която ще ни бъде нужна впоследствие.
4. Ние ви представяме тази таблица:
Разрушителни земетресения в България 1900-1977 г.
5. Учителят П.К.Дънов изпраща писмо до Величка Стойчева на 10 април 1913 г., което представлява една задача, която никой не може да проумее за какво става дума, защото е един ребус.
То е публикувано в „Изгревът", том XXI, с. 538-541 към кореспонденцията на Учителя до Величка Стойчева. Ние го публикуваме и тук.
6. В писмо на Учителя Дънов до Величка Стойчева от 21 април 1913 г., публикувано в „Изгревът", том XXI, с. 539 (т. 35) съобщава, че „то има друг характер, и че има Божествени закони, които трябва да спазват постоянно в душата си".
Съобщава, че няма да ги забравя и ще ги посещава. Разбира се не само физически, но и по духовен път чрез небесата. Той Се излъчва от тялото и за секунди пристига на точното място.
7. Писмо на Учителя Дънов до Кънчо Стойчев, който е съпруг на Величка от 11 май 1913 г., публикувано в „Изгревът", том XXI, с. 540 (т. 36).
Съобщава, че върху ребуса ще се говори, когато се дадат всички отговори, т.е., когато действието се развие от начало да края. А дотогава ще се чака.
8. Писмо на Учителя Дънов до Величка Стойчева от 21 май 1913 г.
Виж „Изгревът", том XXI, с. 540 (т. 37).
Съобщава, че при задаването на ребуса е имал за цел да ги накара да мислят за великите неща в природата, която Бог е направил училище за добро.
9. Писмо на Учителя Дънов до приятелите във Велико Търново от 14 юни 1913 г. Споменава, че всички приятели в Търново са запазени невредими след земетресението на 1 юни 1913 г.
Виж „Изгревът", том XXI, с. 541 (т. 38).
10. Намерихме същото писмо на Учителя Дънов до Величка Стойчева от 10 април 1913 г. в една запазена тетрадка от гр. Сливен. То е препис.
Приложени са бележки на съставителя на „Изгревът", които ще публикуваме към тази точка.
11. Бележки:
Това е препис от Димитър Добрев - ръководител на Бялото Братство в гр. Сливен.
Отначало са записвали в една тетрадка Словото и думите на Петър Дънов.
Тази тетрадка са я изпращали в различни градове по график, за да може всеки град да си я препишат за ползуване.
Така са разпространявали в онези години Словото на Петър Дънов, понеже е по време на войните и не е имало печат. Така са съхранили много ценни материали от онова време.
Този препис е точен по оригинала.
Удостоверява се от Вергилий
12. Учителят Петър Дънов изпраща същото писмо, със същия текст и почерк до Елена Иларионова, съпруга на Костадин Иларионов от Велико Търново. При сравняване на двете писма се видя, че има малки изменения, което ни накара да публикуваме и двете писма, това до Величка Стойчева и това до Елена Иларионова.
13. Публикуваме писмото на Учителя до Елена Иларионова, отнасящо се за земетресението, извадено на ксерокс от нейната тетрадка.
14. В книгата „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том I, издание на Павлина Даскалова от Търново, от с. 271-274 бе публикувано страници от спомените на Елена Иларионова. Ето защо правим публикация и на тези страници дословно.
Тук Учителят разяснява накрая какво означават тези числа.
15. Разрешаването на ребуса от Петър Дънов е отпечатано в том I, с. 274-276 от книгата на Павлина Даскалова.
Това писмо Учителят е изпратил на Елена В. Русчева от гр. Варна на 18 юни 1913 г.
А Елена го изпраща до Велико Търново до Елена Иларионова в препис.
Разрешаването на ребуса се състои в това, че Учителят разяснява каква е последицата от земетресението.
А това е настъпилото Възкресение.
Как така? Гробовете, в които са били затворени хиляди души от миналото, се отворили. Тези човеци, които са били погребани с телата си, са останали свързани с душите си и са били с костите им в гробовете, при земетресението се освобождават от костите си. Тези души се освобождават от затвора и отиват в Невидимия свят. Така едни възлизат, а други слизат на Земята, като се обличат в човешки тела и се раждат чрез жените.
16. Това е една много голяма тайна.
Има го описано и в Евангелие на Матея гл. 28, ст. 2-3.
ст. 2 - „А ето, стана голем трус, защото ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отвали камъка и седна на него."
ст. 3 - „Изгледът му беше като блескавица, и облеклото му бело като снег."
А в гл. 27 от Евангелие на Матея:
ст. 51 - „И ето завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха."
ст. 52 - „гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени."
ст. 53 - „които като излезоха от гробовете след Неговото възкресение, влезоха в светия град и се явиха на мнозина."
Казано е много точно и ясно, че след земетресението гробовете се разтварят, и онези, които са още в гробовете, свързани с костите, то възкръсват, като се освобождават и преминават в Невидимия свят.
В Евангелие на Марка гл. 15, ст. 37-38, четем,
ст. 37 - „А Исус като издаде силен глас, издъхна.", ст. 38: „И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу." Въпрос, чрез каква сила се раздра и откъде тя дойде?
В Евангелие на Лука гл. 23,
ст. 45 - „Като потъмне слънцето, и завесата на храма се раздра през средата." Силата е една, и тя действа по един и същи начин.
В Евангелие на Йоана не се споменава за земетресението.
17. Изводът е, че при земетресението не само се освобождава голямо количество енергия, но от нея се отварят гробовете, и много от мъртъвците се освобождават от костите си и възкръсват като свободни същества.
За това Възкресение Петър Дънов в писмото Си от 18 юни 1913 г. съобщава, че чрез него се освобождават затворените души от миналото.
18. А сега ще обясня защо така свободно ползувам спомените на Елена Иларионова и имам ли това право. Имам го, и то лично от нея. Предала ми го е лично!
Аз съм този, който я накара да си напише спомените.
Беше дошла при Борис Николов към 1972 г. Борис също настоя, и тя обеща. Написа ги, и ги донесе на Борис. А той взе писалката й на корицата написа: „Вирго" на кирилица, и на стенограма.
Той така се обръщаше към мене. А името ми е Вергилий. А дедо ми Кръстьо ми казваше „Вержо". Да се чудиш, защо се обръщаха към италианското ми име с други италиански производни - Вирго и Вержо.
Аз съм я заснел тази тетрадка заедно с корицата и подписа на Борис Николов за доказателство. А писмата на Учителя до Елена и Костадин Иларионови, Марийка Марашлиева ги преписва от оригиналите цели 6 месеца.
После ги предадохме на Павлина Даскалова, за да ги приложи към материала, който трябваше да се публикува в поредния том на „Изгревът".
Аз дадох заглавието на книгата „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново". Но дойдоха другите, които отклониха Павлина Даскалова, и тя тръгна по друг път.
19. В „Изгревът", том XIII, с. 826-830, 830-871 има отдел „За ангелите небесни, за сестрите духовни, за демоните подземни". Тук са включени онези неща с които човек трябва да се запознае преди да взима думата и да говори срещу „Изгревът". И да го проучи основно!
Или си приятел на „Изгревът" или си враг. Трето положение няма!
20. В „Изгревът", том XXVI, с. 1008-1009 е публикувана статията „Добре, че те има!" Това е един необикновен финал. По-добър засега няма. Особено обърнете внимание от точка 3 до точка 7 на с. 1009. Прочетете го не един път, не два пъти, а сто пъти, за да го запомните от сега до веки Веков.
