1.3.1. Съвпадът Сатурн и Уран в знака Стрелец през 1942 г. предопредели епохата на комунистическата власт в България от 1944-1989 г.
1.3.2. За тази епоха имаме категоричното мнение на Учителя Дънов, чийто думи са публикувани в „Изгревът", том II, с. 38-39 и том III, с. 309-310. А за пророчествата на Новата епоха виж том III, с. 311-318.
1.3.3. Когато работех през 1972 г. с Борис Николов, чийто спомени днес са публикувани в „Изгревът", том II и том III през 1995 г., то той ми продиктува една негова стенограма от разговор с Учителя за „свършека на века" от 45 години.
Тогава пресметнах, че тези 45 години започват от 1944 г. и свършват 1989 г. А беше 1972 г. И трябваше да се чака и да се мълчи, защото комунистическата власт правеше всеки месец обиски на последователи на Учителя на донесения на нейните тайни агенти внедрени в т.н. последователи на Учителя Дънов. Трябваше да се чака още 17 години, като всеки ден съм събирал страх и с уплаха съм изпращал всяка нощ, опасявайки се да не бъда наклеветен и предаден от някой, от онези, чийто спомени записвах за времето на Школата на Учителя. За мое най-голямо учудване, никой не ме предаде. Те не ме обичаха, но ме мразеха тайно и явно, че аз имах програма, дадена ми от Учителя за работа. Те това го усещаха и виждаха, защото познаваха Духът, който бе над мене и ме ръководеше. Но ме запазиха, защото знаеха, че чрез мен ще останат в историята. Те искаха да ме предадат, но не смееха, защото те се бяха провалили и знаеха, че само чрез мене може да се спасят от окончателния си провал. Как го знаеха? Имаха вътрешни антени в мозъка си и долавяха присъствието на Духа, който ме ръководеше. Така не ме предадоха, за да ги има в историята. А много им се искаше.
Обикновено им казвах: „Ако аз спечеля, печелите всички. Ако аз изгубя, губите всички. И помен няма да остане от вас." Един ми се опре и каза: „Абе ти какво се правиш на Васил Левски. Той бе казал: „Ако губя, губя мене си, ако спечеля - печели цял народ." Отговарям му: „Левски е едно. А аз съм друго. С мен или печелите всички, или губите всички." Това го разруши отвътре и ми каза: „Щом е така, започвам да разказвам." И аз не ги предадох. Досега съм отпечатал 20 тома. А има още толкова.
1.3.4. Дойде и определеното време. През 1988 г. започна съвпада на Сатурн с Уран. Започна от 13 февруари 1988 г. в знака Стрелец, на 26 юни 1988 г. е третият съвпад.
Империята на СССР започна да се руши от вътре. Начело на империята дойде Горбачов, белязан със знак на челото от небето, че чрез него трябва да се разруши империята. И тя се разруши отвътре за няколко месеца. На 9 ноември 1989 г. падна Берлинската стена. На 10 ноември 1989 г. падна от власт Тодор Живков, управлявал България цели 34 години.
1.3.5. Разрушаването на империята на СССР беше запазено в тайна и за тази дата не се знаеше от нито една разузнавателна служба в света. Това го признават всички, че е било пълна изненада. Но за мен и за някой последователи на Учителя не беше изненада. Цитирах стенограмата на Борис Николов, който дочака разрушаването на тази империя. За това събитие говори и Крум Божинов в „Изгревът", том VII, с. 694-695 в „Комунистите и бъчвата". Всеки може да си го прочете и да се види, че силата, която крепеше тази империя се оттегли. Небето си я прибра при себе си и тя се разруши отвътре за броени месеци, макар че беше въоръжена с най-мощното оръжие в света.
1.3.6. Когато започнах да работя с Георги Йорданов през 1988 г., започвам да слушам от него почти всеки път „Комунистите сдават властта през 1989 г." Аз направо изтръпнах и се уплаших, защото това негово изказване ще бъде занесено от тайните агенти, внедрени като последователи на Учителя на властта и веднага ще последва обиск. А можеха да ме заварят там заедно с магнетофона, да го приберат и да ме арестуват. Казвам му: „Спри да го разказваш. Ще ми се попречи на работата с тебе." А той не спираше, а си го разказваше. „Кой ти го е казал това?" - „Който трябва ми го е казал. Това са думи на Учителя." Вероятно Борис Николов беше споделил с него за стенограмата за „свършека на века". Идва жена му Станка и също пред мен го предупреждава: „Не го разказвай и не заангажирай Учителя с това пророчество и с тази дата. Ще предизвикаш обиски." А той беше уверен в себе си и казваше: „Няма да мълча. Ще го разказвам." И го разказваше на мнозина, но никой не го смяташе за сериозно и за пророчество, затова му се размина. Само му се усмихваха, тупаха го по рамото и го отминаваха. Беше над 80 години и приемаха, че това са измислици от старостта му.
1.3.7. Така се размина не само на него, но и на мен и на всички около мен. Той, Георги Йорданов дочака да се сбъднат тези събития, които ги очакваше. Той си замина през 1992 г., три години след свършека на комунистическата диктатура. Макар и възрастен - беше 80-85 годишен, но беше много деен и със запазен разсъдък.
За неговите спомени вижте „Изгревът", том VII, с. 65-124, а за политическите събития вижте с. 87-90 под № 18, с. 105-106 под № 36. И най-важното бе, че той няколко пъти по телефона ме викаше да оглавя новото ръководство на последователите на Учителя след 1990 г. Аз отказвах. Пита ме защо. И аз започвам да изброявам по точки всички прегрешения на тяхното поколение след заминаването на Учителя Дънов 27.XII.1944 г. и като кажа едно тяхно прегрешение по телефона, отсреща се чуваше думите му „Стига". Изброих може би 20 прегрешения, които само аз знаех и той след всяко прегрешение викаше „Стига". Накрая му казах: „Няма стига. Трябва да се знае истината." - „Ако я научат, то ти ще ги разрушиш всички." - „Ще ги разруша. Тази лъжа ще я разруша." И така се разделихме. Но той остана като голям жив образ в моето съзнание. Беше жив. И сега е жив. И стои до мене и над мене. Подкрепя ме. А пък аз му свърших работата и вече го има в „Изгревът". А пък жена му Станка също много ми съдействуваше. Предупреди ме: „Ще го оставиш свободен. Няма да го притискаш." Веднъж да почне да говори и разказва - няма спиране." Да, изпълних съвета й. И го записах и издадох. Той беше единствения българин, който вървеше и казваше две години преди събитията: „Комунистите си отиват през 1989 г." Амин!
