4.4. КАК ИЗЧЕЗНАХА ДВАТА ЧЕРНИ ТЕФТЕРА С ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
Това нещо е описано в спомените на Мария Златева в „Изгревът", том I, с. 355-381. Това е целия неин материал, разбит по теми - с. 355-358, 360-389. Там има данни как тези музиканти се обучават и минават през музикалните училища, минават през Консерваторията. И там Мария Златева по мое указание даде доста интересни данни за музикантите на Изгрева - по пет, шест реда, и за различните етапи през които те са минали. Това беше описано много вкратце. Аз исках тя да го опише повече, но така се развиха нещата. Те смятаха, че това, което аз правя не било важно. Това не било важно, онова не било важно и когато дойде време те си заминаха, и не оставиха нищо. Та онова, което не бе важно за тях, за мен беше важно. Аз го събрах и накрая го издадох, и сега може някой да го прочете - този, който се интересува от тези неща.
Това нещо е описано в спомените на Мария Златева в „Изгревът", том I, с. 355-381. Това е целия неин материал, разбит по теми - с. 355-358, 360-389. Там има данни как тези музиканти се обучават и минават през музикалните училища, минават през Консерваторията. И там Мария Златева по мое указание даде доста интересни данни за музикантите на Изгрева - по пет, шест реда, и за различните етапи през които те са минали. Това беше описано много вкратце. Аз исках тя да го опише повече, но така се развиха нещата. Те смятаха, че това, което аз правя не било важно. Това не било важно, онова не било важно и когато дойде време те си заминаха, и не оставиха нищо. Та онова, което не бе важно за тях, за мен беше важно. Аз го събрах и накрая го издадох, и сега може някой да го прочете - този, който се интересува от тези неща.
9). В следващия етап, девети е периода от Школата на Учителя,
при който музикантите живеят и изобщо този техен музикален живот не беше описан от последователите на Учителя. Ама нищо не беше описано! Те само разказваха на онези, които отиваха при тях, тези, които останаха живи през 1970 г., които аз посещавах и аз ги разпитвах. И те се учудваха защо аз ги разпитвам, когато аз не съм музикант. А обикновено като ходят музикантите, те почват да им свирят разни песни, те почват да се разпяват, да говорят това, онова. И те минават в съвсем друга гама, в съвсем друго поле, и се развличат и се хранят от това, че те изпълняват песните на Учителя, свързват се с онази епоха и онова време, когато са се давали тези песни. И чрез песните се свързват с Невидимия свят, и се хранят.
Да - те пееха песните, за да могат да се хранят от онзи извор откъдето бяха излезли тези песни на Учителя, както и братските песни. Така че аз, когато отивах при тях и питах за историята на братските песни, песните на Учителя, те се учудваха защо аз питам. И не ми разказваха. Но когато започнах да записвам техните опитности, тогава стигнахме и до там, където те в някои случай бяха изявени музиканти или някой, които бяха участвали в създаването на някои от песните на Учителя. Така че никой нищо не беше описал, и нищо не беше разказал. Аз започнах отначало.
И така, аз успях чрез онази работа, която свърших днес да има нещо разказано, и нещо отпечатано и нещо запазено. А това, което аз съм успял да събера, го събрах от разказите на Мария Тодорова, на Борис Николов, Галилей Величков, Елена Андреева и още други музиканти, Филип Стоицев и някой други музиканти, които бяха от времето на Школата на Учителя, или пък от някой други последователи на Учителя.
И кое е най-интересното? Най-интересното е, че те не записаха нищо. А онова, което е останало, то е публикувано в „Изгревът" и благодарение на моя милост. Защо казвам на моя милост? Ами защото аз бях вързан с въже отвънка и отвътре. Аз овършах тяхната нива. Първо ожънах, докарах снопите, овършах тяхното гумно и моето гумно, техния харман и го сложих в чували. Напълних го с пшеница и на всеки чувал бях написал: „Жито от хармана на Мария Тодорова", „на Галилей Величков" и т.н.
Но това се дължи на това, че аз се явих и като жътвар и човек, който вършееше, човек, който беше събрал житото, съхраняваше го, закарах го на воденица. Там то бе смляно на воденицата. След това се опече хляб и този хляб го предадох. Като във всеки един том от „Изгревът", аз съм издавал в първите - „Изгревът" том I са 3 000 тома. Това са 3 000 хляба. Том II и III - също по 3 000 хляба, IV том - 3 000, V том - 2 000 бройки - вече ги намалих, защото никой не ги купува. Така че това са интересни неща да се знаят, че никой от тези музиканти по времето на Школата не седна и не написа нищо. Ако нещо е оставено, то е оставено благодарение на мен и на моята програма, която аз движех.
10). Следващият етап - десети - Как се записваха самите песни на Учителя
Това нещо аз го знам от разказите на музикантите и разказите на онези, които са дали своите спомени, и са отпечатани в „Изгревът".
Първо, Учителят песните ги дава по време на клас - на Общия окултен клас или Младежкия окултен клас. Той обикновено идва с цигулката в клас, говори за песента, изсвирва я и те я учат да я пеят. И в разстояние на десетина-петнадесет минути те я научават да я пеят. По някой път тази песен след това се записва като ноти на черната дъска. И има запазени снимки - 4-5 снимки на различни песни, които са записани на черната дъска, за да може всеки, който е в клас след това да остане на края, да си извади нотната тетрадка. А всеки един е имал нотна тетрадка, понеже са били музиканти. Това е било основното задължение. Всеки е сядал и в разстояние на 10-15 минути той си записва в нотната тетрадка цялата песен. След това си я отнася в къщи и се учи да я пее. Първата точка -Учителят ги дава в клас. След това някой песни той ги дава на поляната. Как на поляната? Или почва да свири с цигулката, или почва да пее.
11). Следващият етап - единадесети - Изучаване на песните и съхранение.
Той е работел цяла нощ и сутрин на лекция - дали на Общ окултен клас, Младежки или Утринни слова или на беседа.Той слиза с цигулката в клас, и дава песента. Тази песен се записва от стенографите, но няма кой да я запише от музикантите. Заучават я следващия път.
Следващия етап - те я изучават хорово. И след няколко дена музикантите отиват при Учителя. Той им я изсвирва по няколко пъти, и тези музиканти я записват на нотен лист, след което я преписват няколко пъти. Накрая предават този нотен лист на Учителя. Той я преглежда и я одобрява. Или ако има да прави забележка, Той прави забележка и самия музикант коригира.
След като Учителят вземе нотния текст, Той го взима и го връчва да се предаде на Боян Боев за съхранение. Боян Боев има една папка в която пише „Песни на Учителя". И в тази папка голяма той слага нотните песни, които му се предават. Обаче, той не ги описва в отделна тетрадка. Така: дадат се песни от Учителя, той бам - слага ги в папката. В последствие тези папки стават две, защото нотните листове се увеличават, песните се увеличават и стават две.
Обаче, идва един момент, започва още от самото начало, когато Учителят дава песните, а този момент се заключава в следното: че някой не е присъствал или не му се е записвала песента. Идва Галилей и казва: „Брат Боев, моля ти се дай тази песен да си я препиша, и след като я препиша аз ще се върна." Брат Боев я дава. Те сядат, записват я, които са на Изгрева. След половин час му я връщат, някой си ги носят в къщи в града. И брат Боев няма тетрадка в която да вписва на кого е дал дадена песен. И някой път тези песни не се връщат, те остават в онези.
И в момента този, който надава вой за тези песни, които не се връщат в папката, това е Мария Тодорова. Тя отива и иска дадена песен да провери щото я свири на пианото, обаче Учителят казва: „Абе не е така песента. Аз я дадох по друг начин." И тя казва: „Ама така съм я записала." И Той казва: „Дай да видиме как си я записала." Как е записана? И тя отива, а тя е преписана песента от оня оригинален нотен лист, който е даден да се съхранява в папката при Боян Боев. Отива при Боян Боев, търсят тази песен - няма! - „Абе Боян Боев, къде е песента? Нали аз лично съм я донесла?" - „Да, няма я." И по едно време казва: „А-а-а-а-а, ама аз съм я дал на еди кой си. А той живее в града, а не я е върнал." -„Кога си я дал?" - „Преди един месец." След това търси друга песен: „А-а-а-а-а, ами аз съм я дал на еди кой си - пак в града." И тя отива и съобщава на Учителя: „Учителю, песните ги няма. Боян Боев ги раздава на този и на онзи." Учителят извиква Боян Боев и му се скарва да не дава на никой песните.
След това нарежда на Ирина Кисьова и на Катя Грива да се организират, и да се препишат всички песни в една подвързана тетрадка. И понеже тази тетрадка е била с черни корици, и те се записват. Много хора са взели участие във вписването на тези нотни листове: че и Мария Тодорова, Катя Грива, Ирина Кисьова, и някой други от музикантите. И там се вижда почерка на всеки един от музикантите. А всеки музикант има своя почерк - ръкописен почерк и има почерк при изписване дори, и на самите ноти. И може да се познае много добре кой музикант коя песен е записал в този черен тефтер. И така те го записват.
И минава време, ето например искам друго да кажа, един интересен случай, когато тези нотни листове, които са дадени на съхранение в Боян Боев, и са включени и са сложени в тези две големи папки, някой от тези песни изчезват. Пример, когато Мария Тодорова отпечатва в 1947 г. нейната Песнарка и когато излизат песните, тогава Олга Славчева вижда, че нейната песен „Буболечката" не е така написана както тя я е написала. Мария Тодорова била я изменяла. Също Пеню Ганев има някаква песен и има възражение, че не е написана така както трябва. Отива при Мария Тодорова и те разказват за своите забележки. И Мария Тодорова казва: „Добре, ще провериме сега как е по оригинала на песните." Отваря двете папки, търсят съответните папки - песните ги няма. И Мария казва: „Няма ги песните. Аз не съм ги откраднала. Те бяха дадени лично от мен на Боян Боев, а песните ги няма." Значи Боян Боев ги е дал на този, дал ги е на онзи и те след това не са върнати. Така че това е една интересна, трагична случка как дадени песни изобщо някой си ги присвоява и не се връщат в тези два тефтера.
Следващият случай: пак идва един спор за дадена песен с Ирина Кисьова. И Мария Тодорова казва: „Слушайте какво, абе няма я тази песен в папката. Някой я е взел и не я е сложил в папката." И те вдигат рамене. И което е най-важното, няма никакъв опис бе! - Няма опис на песните в една тетрадка или на даден лист, за да може да се провери кои песни са в първа папка и песни във втора папка! - Така - дават песента, Боян Боев ги слага, завързва ги там, хвърля ги и край! Защото, занимават се с духовни въпроси и накрая търчат да ловят дивото, и накрая изпускат питомното.
Така че има много такива случки и събития, свързани с изчезването на дадени оригинални листове. И затова Учителят след като научава и след като Мария Тодорова му съобщава, Той се ядосва, и нарежда да се препишат в един тефтер, който бил наречен „Черният тефтер".
А сега ще разкажа една много интересна случка за „Черният тефтер". Този „Черен тефтер" също изчезва от Изгрева. Как изчезва? - Ето как: сега Ирина Кисьова в момента преписва някой от песните, които й са дадени като отделни музикални листове, които трябва да ги впише в този „Черен тефтер", в тази музикална тетрадка. Тя ги записва и те стоят там. Идва някакъв от града, нали, който ужким бил някакъв музикант. Тя сяда на пианото, тя му изсвирва, този я хвали. Почват приказки и той пожелава този „Черен тефтер", за да си препише някой неща. И тя отначало се опъва, обаче той бил любезен, внимателен. А пък по ония години всеки един музикант търси начин да се прояви както на Изгрева, така и извън Изгрева. Сега на Изгрева Ирина Кисьова е дъщеря на капелмайстор Хенри Споусек. Ирина Кисьова е завършила Музикално училище, обаче, повече не продължава, защото след това се омъжва, има деца, идва на Изгрева. Мъжа й работи, печели, тя си отглежда децата. И така, тя е на Изгрева, посещава беседи, занимава се малко повече с музика. И така преминава нейния живот на Изгрева, и на Изгрева тя е един от музикантите. Е, търсят я. Тя показва как се свири, защото тя е от онези, които има пиано на Изгрева. Друго пиано на Изгрева няма. На Изгрева в момента има пиано в Салона, което е пиано на Учителя, второ пиано на Изгрева няма. Това е само пианото на Ирина Кисьова, това е пиано, което е купил нейния баща Хенри Споусек, който е капелмайстор. А около нея са само бараки на изгревяни, където тук-там има някой инструмент цигулка. Ами те нямат пари да си купят цигулки, нямат пари да си подменят покривите на бараките, които текат, та ще имат пари за пиано! Няма такова нещо!
След това онзи, който купува пиано, това е Борис Николов купува пиано. Но онова пиано отива там, където живее Мария Тодорова и Борис Николов - на ул. „Симеоновско шосе" № 14. И това пиано е в дома на Мария Тодорова. Та друго пиано на Изгрева няма, само пианото на Ирина Кисьова.
Така че тя е в момента музикант, обаче иска да се прояви, да се изяви, но повече от това, което е, тя не може. И когато идват някой от града музиканти, които се пишат на музиканти, говорят, и онзи я подлъгва. И тя макар, че знае че на никой не трябва да дава „Черният тефтер", тя го дава. Онзи взима, обещава на следващия ден да го донесе, обаче минават няколко дни - той не го носи, не го връща. Ирина Кисьова си има друга работа, минава първа седмица, минава втора седмица. И по едно време Мария Тодорова, трябва нещо да предаде, някаква нова песен. И отива при нея и казва: „Ето Учителят даде тази песен, дай тефтера. Той нареди аз да я напиша лично." Тя казва: „Ами остави я, аз ще я запиша." - „Не вика, Учителят каза аз да я напиша, защото аз работех с нея." Казва: „Дай „Черният тефтер"!" И тя се изненадва, изчервява се. И Мария казва: „Абе дай „Черният тефтер"!" И тя казва: „Абе той казва не е при мен." - „Абе как да не е при теб? Нали Учителят нареди на никой да не се дава." И тя казва: „Ами да, така е, обаче, дойде един брат, заслужил брат - музикант от града. Тука се моли, моли, аз му го дадох и той още не ми го е върнал." - „Колко седмици?" - „Две седмици."
Отива Мария Тодорова при Учителят, и съобщава цялата случка. Учителят е бесен, слуша - бесен! Ама защо бесен? Ами защото единствения тефтер, където са Неговите песни вече са изчезнали, няма ги на Изгрева, и са заминали в града. Изобщо могат да се загубят, могат да се укрият, могат да се унищожат! А по това време срещу Учителят е голяма кампанията от църквата, от българското общество, от българските власти - полиция, милиция, жандармерия, войска, изобщо от всички са срещу Учителя. И всеки използва дадена възможност да говори срещу него, да воюва срещу него, да вреди на Школата.
Виновни са фактически неговите последователи. Защо? Ами с техния живот последователите на Учителя Дънов, те правят карикатура на неговото Учение. И властите и обществото реагират не срещу него, а срещу неговите последователи. А животът на последователите изобщо не е за описване! Но аз съм го описал в „Изгревът", за да се знае и да се помни. Нищо не е измислено от мен.
И според мен, първите врагове на Учителят Дънов са неговите последователи. Това е положението. То е доказано чрез тези спомени, които аз съм описал. Ще ги прочете ли?
И какво става? - Учителят е бесен, крещи и вика. И вие ще кажете: „Ама как така Учителят крещи и вика? - Нали Той е Учител на Любовта?" Абе какъв Учител на Любовта бе? Неговият труд в разстояние на десетки години изчезва, поради това, че някоя решила и го е дала на някой си музикант от града. Какво като е музикант от града? И Той изкрещява и казва: „Отиди и кажи на Ирина да отиде и да донесе тефтера, и няма да се връща на Изгрева докато не донесе тефтера." Тя отива в града, търси го, намира го. Онзи я посреща и казва: „Защо си дошла?" Ами казва: „Изпраща ме Учителя, за да взема тефтера." - „Ти казва защо не го донесе, нали на следващия ден?" - „Ама аз още не съм го преписал, остави го тука. Какво ще бъде, та аз утре, други ден ще препиша и ще го донеса." Значи той го държи две седмици, не е преписал нищо. Това направо втрещява Ирина Кисьова, тя се обърква. Той казва: „Не, не може - еди какво си, еди що си." И той след половин час казва: „Не, отивай си - край!" Обаче, той я изгонва и задържа тефтера. И Ирина Кисьова изобщо стои пред вратата му и не тръгва. Стои 1-2-3 часа. Мръква се. Ама тя е отишла сутринта, тя стои 7-8-9 часа седи пред вратата, но той я изгонва, а не дава тефтера. Мръква се, тя се моли на Учителя, за да помогне. Накрая оня не издържа там, излиза, хвърля тефтера и казва: „Взимай го тефтера и ми се махай от главата! Тука да не ми стоиш!" А тя седи пред вратата отвънка на къщата, и прави впечатление на всички, че тука някаква жена вече часове наред седи пред неговата къща. И той се уплашва какво ще кажат комшиите за тази жена, че седи пред неговата къща.
И така, нощно време под мишница Ирина Кисьова се връща на Изгрева, и донася тефтера. И го носи на Учителя. Учителят го взима, много е ядосан, но нищо не казва. И прибира тефтера. На следващия ден Той извиква Мария Тодорова и нарежда този тефтер да се препише в още един тефтер. И тогава се дава задача на Катя Грива, за да препише втория екземпляр. И Катя Грива сяда, и започва да преписва тези песни. Да, ама една песен не се записва за пет минути. Тя е работа за десет минути, обаче те когато започват да преписват, идват хора отвънка, почват приказки - това, онова. И тя една песен вместо да я запише за пет-десет минути, да я препише, тя я преписва с часове. И полека-полека за една-две седмици Катя Грива успява да препише „Черният тефтер".
И така идва още един тефтер - два тефтера. И двата тефтера се носят на Учителя, и Той ги държи вече при Себе си. А листовете, вече Той ги прибира папките и вече когато един музикален текст е готов, Той вече не го дава на Боян Боев. Той папките ги държи при себе си, и като стане един, Той предава листа, слага го в папката и казва на даден музикант -или на Мария Тодорова, или на Катя Грива или на Ирина Кисьова да го препишат. Те го преписват и след това му го връщат заедно с оригиналния лист. Така се върви и така се съхраняват както двете папки с песните на Учителя, така и двата „Черни тефтера". И което е най-интересното, пак не се прави опис на песните на Учителя в тези две папки, като са смятали, че те са записани в тези два тефтера.
И какво става по-нататък? Ще ви опиша по-нататък. През 1945 г. започва подготовката на издаването на Песнарката на Мария Тодорова. И тогава се работи с двата оригинални тефтера, и се работи с двете папки и с оригиналните листове.
След това започват много големи спорове. Има създадена работна група музиканти, които трябва по Протокол да одобряват всяка една песен. Те се събират, започват да одобряват, стават спорове, големите скандали. Те са описани в „Изгревът". И идва момент, когато тази група се разтурва.
И тогава Асен Арнаудов и Мария Тодорова довършват работата, и това се издава в Песнарката през 1947 г. Значи те работят с двата черни тефтера и с двете папки. Това е 1947 година.
След това тези папки се държат при Борис и при Мария. По-късно те се укриват тези папки. Идва големия обиск 1957 г. - на 6-7 декември, където комунистическата власт прибира над 600 000 томчета отпечатано Слово на Учителя и го претопява във фабриката гара „Искър". Унищожават, събират беседите от неговите последователи както в София, така и в провинцията, и се унищожава всичко. Между другото те прибират и много нотни текстове. Пример: Песнарката на Мария Тодорова е издадена в 3 000 бройки. Те предават някъде към стотина бройки - 200 предават на Изгрева безплатно, също и на онези, които са в това. София. В София са раздадени някъде към 500 бройки, и към 200-300 бройки са раздадени в провинцията. В София повечето са музиканти, всеки иска да има Песнарката. В провинцията също.
И след този обиск се прибират от държавата към 2 000 бройки песнарки. Те биват унищожени. Представяте ли си?! - Издадени, отпечатани 3 000 бройки, а унищожени 2 000 бройки. Така че онези, които искат да няма следа от песните на Учителя, провеждат своя план и унищожават това нещо. Успяват. Нали за това са сложени там, да бъдат унищожители.
Сега, къде е „Черният тефтер"? „Черният тефтер" вече никой не знае къде е „Черният тефтер", къде е първия, къде е втория и къде са двете папки. Тишина и безмълвие! Днес е 2014 година. Тишината и безмълвието продължава!
Впоследствие Мария Тодорова и Борис Николов го предават на някого да го съхранява. И когато аз отидох да работя с тях 1970 г., а бяха преминали 25 години от 45-та година, аз казвам: „Дайте ми тези два черни тефтера и ми дайте двете папки." Те се поглеждат, вдигат рамене и Мария казва: „Абе ние сме ги дали на наши познати, верни приятели, които се намират някой в Дървеница, други в Симеоново, трети в Бистрица. И те ги пазят сега." Ами казвам: „Добре де, викнете ги с писмо, нека донесат тези папки и тези два тефтера и ги предайте на мен." - „Ама защо на теб?" - „Ами защото казвам аз съм на 30 години, а вие сте на 72 години. След 10 години вас няма да ви има." И те почват да се оглеждат. - „А аз ще продължа. Ами казвам: „Абе те ще ги откраднат бе, те няма да дойдат при мен! И после ще изчезнат тия два тефтера."
И най-малко 15-20 пъти съм повторил това нещо и особено, когато работех и записвах песните на Мария Тодорова. Не ги дадоха! Абе не го задвижиха тоя въпрос. Все едно, че някой беше влязъл в тях и не ги даваше. Те смятаха, че ще живеят вечно и че те са тия, които ще задвижат и ще реализират този проблем. А те не бяха тези. А кои бяха тези, които бяха изпратени за тази работи?
Ще си го проверите по делата му. Той е един човек.
Аз също не го познавам. А защо ли? Той дойде, даде си разпорежданията и изчезва. Няма го!
След време идва да проверява до къде сме стигнали. А ние не сме стигнали до никъде. Та може ли от нищо да направите нещо? Не може.
Остава само да чакаме. В този момент точно това правим. Чакаме и чакаме да се яви някой, и да ни връчи двата черни тефтера.
