И така, онова, което аз съм осъществил и реализирал тогава, е нещо много голямо! Защо? Ами защото от едната страна имаме нотния текст на дадена песен, която е публикувана в Песнарката на Мария Тодорова от 1947 г. От друга страна, имаме нейното изпълнение на същата песен. Трето - имаме извадена на нотен текст същата песен. Четвърто, ние имаме възможност да направиме справка от публикуваната песен от публикувания нотен текст на песента през 1947 г. с нейното изпълнение от 1972 г., и да видиме къде е разликата, къде е корекцията на онова, което тя не е успяла да коригира, и онова, което тя е коригирала в нейната Песнарка. По този начин ние ще възстановим този оригинал. Друг начин няма.
И сега, кое е най-интересното? Ами най-интересното, аз исках да прибера Песнарката на Мария Тодорова. И Мария Тодорова си замина. Песнарката на Мария Тодорова стоеше на пианото. И аз казвам на Борис: „Абе дай ми тая Песнарка бе!" - „А-а-а не, тя ми трябва тука като идват някои да ми свирят." Е, наистина, отиват някои, свирят. Обаче дойде един момент, където Песнарката отивам веднъж - Песнарката я няма на пианото! - „Къде е Песнарката бе?" Той мълчи. - „Абе нали Песнарката беше тука, нали щеше да ми я дадеш? Къде отиде тази Песнарка?" Мълчи! И той казва: „Не знам." И сега имаше две положения: или някой беше я откраднал, второто положение - беше я дал на някой. Третото положение, което най-често се явяваше и ставаше - влизаше някой в него, и той правеше някой неща, които в последствие не знаеше на кому ги е дал. Т.е. оня мозайкаджийски дух, който влизаше в него и който провали не само него но и цялото Братство беше тоя, който направо раздаваше нещата. И това се правеше нарочно, за да не дойдат при мене. Аз тогава направих една грешка. Абе няколко пъти ми минава през ума така да взема една Песнарка, която аз имах няколко бройки. Да занеса там, да сложа на пианото и да взема тази Песнарка, която е на Мария, и да я прибера. И на никой нямаше да му направи впечатление, дори и на Борис Николов. А днеска, а утре, а днеска, а утре и тази мисъл няколко пъти ми минава през ума - някой ми подсказваше, обаче аз не знам защо не го направих. И когато отидох веднъж, и когато видях, че пианото е голо, и че на него няма разгърнатата Песнарка на Мария Тодорова, направо ми прилоша, причерня ми пред очите!
И аз както стоях така, седнах на един стол, и наблюдавам 5 минути празното пиано. И тогава видях, че Мария Тодорова е ограбена - кражба! Ограбен е и моя труд - втора кражба. И трето - това беше удар върху онова, което аз движех. Защото, ако имах аз Песнарката в момента на Мария Тодорова с нейните корекции, аз можех спокойно да издам нова Песнарка, защото тя си беше направила корекциите на онези грешки, които тя ги беше забелязала и които ги имаше. Така че откраднаха Песнарката нарочно, за да не може да се издаде нова Песнарка от мен. И това го осъществиха, благодарение на оня мозайкаджийски дух, който влезна в Борис Николов, и който разруши всичко. Ето така са нещата.
И ако днес към 2006 г. аз имам Песнарката на Мария от 1947 година, аз имам Песнарката на Мария с нейните корекции - второ. Трето, ако както аз имам магнетофонния запис, четвърто, както аз имам изваден нотния текст на този магнетофонен запис от 1972 година - аз тогава спокойно можех да издам ново издание на оригинала на песните на Учителя, които са издадени чрез Мария Тодорова. Обаче, ми попречиха! Защо ми попречиха? Ами попречиха, да не може да се издаде. Попречиха, за да няма никаква следа. Попречиха, за да може всичко да се разруши. И което е най-важното - те успяват! И още, което е най-важното? - Те винаги ме преварват. А защо успяват? Ами, защото онези преди мене са врагове. Какви врагове? Ами те са врагове на програмата на „Изгревът". Ама вие казвате „братя и сестри". Какви „братя и сестри" бе? Аз съм се жертвал, отивам при Мария Тодорова, аз съм жертвал години наред да запиша, и вместо да ми даде Песнарката на Мария Тодорова, той не ми я дава на мен, а я дава на друг. На кои „братя и сестри" бе? Аз съм братът и сестрата, защото аз съм свършил тая работа. А ония са крадците. Ония са лъжците, крадците, мошениците и ония, които разрушават! А оня ги приема като братя и сестри, а оня, който е в него нарочно го прави, да разруши всичко!
Ето с какви проблеми съм срещал, занимавал. И в момента, в края на 2006 г., трябва да спася това, което може да се спаси. Е, на този етап можем да спасим, че онова, което е записано на магнетофонния запис и онова, което е извадено на нотен текст от Ставри Ангелов отговаря на направените корекции на Мария Тодорова в нейната Песнарка, и представлява един оригинал. И като издадеме ново издание, и когато се реализира тази концепция, тогава може всеки да се ориентира, и да има възможност да се добере до оригиналите на Учителя чрез това издание.
И което е най-интересното, аз съм подготвил три папки. В трите папки съм направил описание на песните по дати. Това е второ. И трето -съм направил концепция, която съм извадил на ксерокопие, и съм прикачил към всяка една папка. Така че като дойде нотния текст, ще бъде прикачен към папката, ще бъде прикачен и компактдиска на който е записан нотния текст. И накрая ще дойде прикачен и компактдиска със записа на песните на Мария Тодорова, извадени от моята оригинална магнетофонна лента на компютър.
Ето това е моята концепция на този етап. Така че на този етап, в момента е 13.12.2006 г., часът е 21 и 15 минути. Ще продължиме утре, за да може да довършиме тази касетка и дано си припомня още някои неща, които аз мога да разкажа.
