Сега, по начина, по който е издадена Песнарката на песните на Учителя, е разказано от нея. Аз съм го записал и съм го публикувал в I том и във II и III том.
Второ - всички разправий, проблеми по издаване на тази Песнарка, аз също съм описал.
Трето-аз, когато дойдох 1969 г., музикантите от времето на Школата на Учителя бяха остаряли. Някой можеха да свирят още на цигулка, някои не можеха. Други свиреха на пиано, но всички чакаха небето да им отвори условия, за да може да работят. Какви условия? Те се бяха разминали с това време и условията.
И така, дойде 1990 г., единствения жив музикант, който беше останал по онова време, беше Мария Златева. Ама тя беше възрастна и пръстите й не беха онези пръсти, с които може да се свири на цигулка и да се опъва лък.
И така, аз съм 1969-1970 г. при Мария.
И казвам, Мария, след като ми разказва различни истории по песните на Учителя и различни истории за записването песните на Учителя, които аз записах, и неща, които съм публикувал, казвам: „Мария, дай да запишеме на магнетофон твоето изпълнение." Това нещо тя отначало не можеше да го приеме: „Ами как така?" - „Ами така! - Свириш, аз записвам." - „Ама аз не съм готова!" - „Ще се подготвиш казвам. Ще си отбележиш 3-4-5 песни и една седмица ще свириш, и ще се подготвиш. Аз идвам и записвам." И това нещо, за да узрее в нея, трябваше да мине една година. Не 1-2-3 месеца, а цяла година! Непрекъснато аз повтарям: „Дай да запишеме песните. Борис, помогни бе!" Той казва: „Да, трябва да се запишат!" Но той си имаше съвсем други грижи и друг вътрешен живот. Не само вътрешен, но и външен живот. Той си беше мозайкаджия! И накрая Мария склони да запишеме.
И сега, как се развиваха нещата? Тя трябва да подготви 3^4-5 песни. Аз да дойда в строго определен ден в седмицата. Аз можех по това време да излезна в среда, или събота и неделя. След като свърши моя работен ден, аз трябва да хвана влака от Своге до София. След това в София, докато се придвижа до тех, има още един час. И аз идвам при тех направо - утрепан от работата, която аз работех като лекар, утрепан от пътя, изморен, изтощен! И казвам: „Хайде Мария да работиме." И тя казва: „Ама аз казва не съм се подготвила." - „Добре де, нали се уточнихме, имаше 10 дена, една седмица. Не може ли за една седмица да изсвириш по 5-6 пъти една песен?" - „Не казва, не можах." - „Защо бе?" - „Ами казва, нямах вътрешно разположение." - „А кога ще имаш това вътрешно разположение? Бива ли такова нещо?
Ами казвам: „Това е престъпление пред Учителя! Била си там, свирела си в Салона на орган, на пиано. Свирела си пред всека една беседа на Учителя. И сега не искаш да оставиш на следващите поколения как се е свирело! Ето, нали самата ти казваш, че дойдат музиканти, те говорят едно, ти им изсвириш друго. И те смятат, че ти не си права, а са прави ония, които изобщо не познават песните на Учителя. Нали ти се възмущаваш от тези неща? Ето, дай сега, ще запишеме, и това ще остане за следващите поколения." Значи аз идвам от Своге и тя не беше се подготвила, защото нямала вътрешни условия и разположение в себе си! Е, какво ще кажете? Какво ще кажете сега? - Толкова труд, толкова време - и накрая нищо! Аз съм бесен и съм ядосан!
И стоя там 1-2 часа, говориме това-онова, и след това аз си тръгвам отново да пътувам до Своге през нощта. Жестока работа! Убийствена работа! - И накрая нищо! - Разигравания, разигравания от начало до край! От начало до края! - А края не се вижда! Това е първия случай.
