Обикновено за Бъдни вечер се приготовляваше баница. Подготовката за този празник се започваше от по-рано - най-малко една седмица. Подготвяха се много неща, купуваха се много неща и най-важното, трябваше да се направят много лакомства, много сладкиши и курабии. И най-големия помощник тука, беше слугинята Станка. Тя бе прислужницата в този дом, тя беше работната ръка в този дом. Работеше без заплата, без почивен ден - от сутрин до вечер в кухнята и в градината, с мотика в ръка. В кухнята тя приготовляваше продуктите, а това е една много трудоемка работа. А Мария идваше и слагаше всичко в тенджерите или в тавите, които Мария лично печеше, наблюдаваше, и всичко беше под неин контрол.
За Бъдни вечер се правеха сладкиши, курабии по разни рецепти. Правеха се и торти, и други лакомства. По онези години, ако не го направиш, няма откъде да го купиш. Единствено в София имаше сладкарници, които правеха много хубави торти, много хубави сладкиши и още онези неща, останали пред 30-40 години, които българите са подготвяли за сладкарниците - като баклави, като кадаиф и други неща. Но те бяха скъпи и не можеха да се вземат, и да се занесат у дома. Така че, ако не си направиш курабии и сладкиши, нямаше откъде да се вземат.
И те ги печеха, и ги слагаха в онази стая, в която аз почивах. И от време на време аз протягах ръка, и си взимах по някой сладкиш оттук-оттам. А пък аз бях млад, тялото ми искаше храна и налиташе на храна. И когато Мария сипваше в чинията, тя доливаше с един черпак, аз исках допълнително. И Мария много се радваше, че съм харесал сготвеното от нея! Слагаше ми пълен черпак и едно голямо парче от сладкишите. И след това добавяше: „Като бяхме навремето млади като теб и ние се хранехме така. Младият човек има нужда от храна, всякаква храна и обилна храна." Така, че знаете и сте чували, че на Бъдни вечер се прави баница с късметчета. На всеки се слага парче от баницата, и всеки очаква с нетърпение какво ще му се падне!
