И дойде едно време, когато Борис се подписва, че не желае повече манипулации, и тя си замина през лятото на 1976 г. Аз не знаех, че си е заминала. Когато отидох веднъж след 10-15 дена, тогава научих, че си е заминала. И което беше най-важното, най-важното, намират гроб не в Софийските гробища, а в Симеоново намират гроб. Погребват я под един бор. И на самото й погребение Борис поканва някакъв свещеник, обаче той довежда още два свещеника.
И той казва: „Ако знаеш как се разпяха и трите свещеници на нейния гроб, на нейното погребение! Беше невероятна работа!" Аз се усмихнах, понеже знаех, че тя имаше един особен навик, когато през годината местния свещеник минава с едно котле да ръси с босилек и да благославя някой домове, всички си затваряха домовете, но тя отваряше портата, приемаше този свещеник. Той ръсеше, четеше молитва. Тя вадеше пари, даваше му пари, гощаваше го със сладкиши.
Така, че този свещеник знаеше, че тя има положително отношение към него, към неговата служба и към неговите молитви за нея. И аз казвам: „Добре де, какво търси този свещеник тука, че ще те ръси, че ще се моли? Ти не можеш ли да се молиш?" Тя казва: „Виж какво, аз съм сама. Е, Бог е изпратил един свещеник. Па нека и той да се помоли за мене, че аз съм сама и едва им издържам!" Казвам: „Хубаво! Аз свещеник не бих канил да дойде, да ми чете молитви и да ми ръси, и да си поднася своята десница, за да му целувам ръка. В никакъв случай!" Така, че тези свещеници се появиха на погребението, пеели са и тримата свещеници. Борис им е заплатил, и така я погребаха. И Мария си замина.
