Отивам аз при Мария и Борис, и там у тех в София е също минал един голем обиск. Те стоят, мълчат, навели глави и аз им казвам: „Аз нали ви казах, че ще предизвикате обиски и ще предизвикате властта с вашето поведение? Видяхте ли, че бях прав? А казвам, сега да разберете от мене - има решение от Небето, един от вас ще си замине!" И Борис става, бие с юмрук в гърдите, и казва: „Аз съм готов да се жертвам в името на Братството!"
Казвам: „Какво Братство бе? Няма такова Братство! Твоето Братство е там, е на двора! Погледни какви дънери си докарал." А онзи бор, който го беше насекъл на парчета по 50-60 см., той беше го докарал, беше ги обърнал и беше ги направил като столчета. А най-дебелия дънер беше го сложил в средата, за да бъде като маса. Казвам му: „Твоето Братство е вън на твоя двор, там при нарезания пън, който ти докара от Рила. Там е твоето Братство!" И аз казвам: „Ще си проверите нещата и ще видите кой ръководи твоето Братство! Довиждане!"
