Всеки от нас на „Изгрева" преминаваше през "изпити". Така ги наричаше Учителят. Но ние ги приемахме като мъчение и като страдание. Бяхме свикнали да казваме: „Такава е нашата карма." Така по-лесно ги приемахме, защото знаехме, че ние сме ковачите на своята карма, която сме ковали и изковали през миналите векове. По-лесно се възприемаше това обяснение. Та дори се гордеехме с това и се тупахме по гърдите. А когато говорехме за изпити смятахме, че трябва съзнателно да се справим с не една задача. А те бяха многобройни и разнообразни, и една с друга не си приличаха.
Бяхме при Учителя. Един брат се оплакваше от своите неудачи. Учителят го спря и каза: „Аз плача не за вашите страдания, а за вашите заблуждения". Ние всички се умълчахме и се заслушахме. Замислихме се. Значи зад страданията ни стоят нашите заблуждения? Значи над страданията стоят нашите заблуждения? Как да ги узнаем? Как да се справим с тях? Учителят прочете мисълта ми и каза: „В духовния свят има много ями и дупки. Те са прикрити и замаскирани от изкусни майстори и има примамка над тях. Подскачаш, да вземеш примамката над тебе и, под тежестта на тялото си, падаш в ямата. Ако минеш по пътя, без да подскочиш към примамката - ще отминеш ямата. Зависи от светлината на вашето съзнание и затова, по кой път сте тръгнали и какво търсите от живота си. Ако вървиш по пътя на ученика, чрез Словото на Учителя ще узнаеш задачата и пътят на твоя живот на земята. Ако се отклониш от пътя заради някоя примамка, ще паднеш в ямата и тогава ще те хване законът на кармата, и оттам няма отърваване. Ще си изплатиш до края."
Имах дълги години на земята и видях много примамки, закачени по дърветата на „Изгрева". Видях и онези, които лакомо протягаха ръка към тях. Видях и как се пада в ямата, и какво значи карма. Не бяха малко тези случаи - това бяха живи хора и мъченията и страданията също бяха живи. Тогава разбрах защо Учителят не плачеше за нашите страдания, а плачеше за нашите заблуждения, които ни отклоняваха от пътя на ученика и от Школата.
