И сега, Мария разказваше, че тогава реакцията е била много голяма. И тогава тя решава да извиква приятелите всяка вечер по 10 души от Изгрева в техния дом, и да им покаже оригиналите, които съществуват на самите песни. А всички тогава на Изгрева са били що годе музикално ограмотени, защото са свирели на инструменти. И тя казва: „Аз исках да ги викна, да им покажа оригиналните записани текстове на листове хартия, които казва Боян Боев пазеше в две папки. Исках да присъства и Боян Боев. Освен това при мен беше и оригиналната тетрадка - оня черния тефтер с черните корици."
А по времето на Учителя, след като се запише една песен от музикантите, тя се предава на Учителя, Учителят я поглежда. И след това я предава на Боян Боев, и той я слага в папката.
Следващият етап - Учителят кара някой от музикантите да я изсвирят на пианото, или на цигулка. Той слуша. Ако трябва, нещо поправи. И след това се предава на някой от музикантите. А това е била Катя Грива. Това е била и Ирина Кисьова, а понякога и Мария Тодорова-да се препише в един голям тефтер. По този начин да се съхранят тези песни. И какво става по-нататък? Веднъж Учителят пита: „Къде е тетрадката - черния тефтер?" И те казват: „Ами ние я дадохме на еди коя си сестра в града." Учителят е бил толкова бесен, така е крещял и викал, и веднага е изпратил да отидат и приберат черната тетрадка. И накрая казал: „На никой няма да давате тази тетрадка, защото ще се загуби!" И тогава накарват, дават задача да се препише още веднъж.
