Навремето при тях е живяла една Надка Тихолова*. Според Мария тя е била ясновидка от най-голям порядък. Гледала е на ръка, гледала е на кафе. Била е от най-висша класа, която е учудила целия Изгрев, така че и онези, които са ходели на гости при Мария. Била е добра приятелка на Мария през времето, когато Борис е бил в затвора от 1958 г. до 1962 г. Тогава Мария преустановява да приема гости, защото Борис е в затвора. Те ставали с нея сутрин и тръгвали по учреждения, насам-нататък, по адвокати. Вечерно време са се връщали, поглеждали малкия вратник и малката къщурка и са се молели, и са благодарели, че има къде да се подслонят.
И така години наред тя е стояла, но дошло е време и тази Надка Тихолова починала. Те са я погребали. И когато веднъж някой казали: „Ами дайте да отидеме при Мария." И те казали: „Ами какво ще намериме при Мария? - Нищо! Надка нали почина, кой ще ни гледа на кафе и на ръка?" И това нещо ми го разказваше Мария. Казва: „Ако те знаеха коя съм аз, какво има в мене, какво е изградено в мене, каква съкровищница има в мене, те казва не пътека, път трябваше да направят до мене! А те мен ме отхвърлиха!"
*3абележка: За Надка Тихолова виж „Изгревът", том IV, с. 355-356 от Драга Михайлова. Снимка № 11 и „Изгревът", том XXII, снимка № 58а.
