И кое е най-интересното? Най-интересното е, че аз заварих всичко това. И всички смятаха, че тя е виновна за поведението, грешките и пропуските на Борис. А това не беше вярно! Но те виждаха, че веднъж говорят с Борис, взимат решения, след това той си отива у дома, Мария го наговарва да прави съвсем обратното. И след 2-3 дена той прави точно обратното. Това смятаха всички и това беше вярно. Мария разказваше: „Идва казва Борис и казва: „Ние на Братския съвет взехме такова и такова решение. И аз казвам: „Абе Борис, вие с всичкия ли сте си ум? Как може такова нещо? Ами това не е по Учителя, което правите! И казва Борис слуша. Но казва този Борис, който слуша не е истинския Борис. И този Борис, който е в него, трябва да се обучава. И аз му говоря. Но той не ме слуша и си прави каквото си иска! А ония изкарват, че аз съм виновната!"
След два-три дена си дойде оня другия Борис, истинския Борис, влезе в тялото си, отиде при онези там, те му разказват това-онова. И той махне с ръка и казва: „Не може!" - „Ама брат Борис, нали сме се уточнили?" И той отрезва, и казва: „Нищо не сме се уточнили!" Е, как ще реагирате тогава, какво ще мислите, кой е виновен? Разбира се - виновна е Мария! И всичко се насочваше към нея. Така, че всички смятаха, че причината в поведението на Борис е Мария, че тя го е отклонила от взетото общо решение.
А това изобщо не беше верно, защото те не знаеха кой е онзи с когото те се събират на съвещанията! А този мозайкаджийски дух на майстор Борис влизаше в него, заемаше тялото му, разполагаше се в него, и се правеше важен от по-важен!
