След време, требва да го публикувам, за да се знае и да се види през какъв път аз съм минал, и какво съм изтърпял през тези хора! За мен това беше безразсъдно! Защо ли? Ами, защото той се движеше с мой жизнен кредит. Това не беше негов жизнен кредит! И аз виждах как той там ме завлича, и ме забива, и ме зачуква на скалите!
И след една година аз минавам там, гледам оня надпис, и усещам, че това не е надпис, оставен от Борис, а там е втъкана моята сила, и моят етерен двойник. Жестока работа!
Та след време, когато се качите там на Салоните да проверите тези надписи, да знаете, че аз там съм втъкан, там ме разпънаха на кръст, и там ме приковаха така както на времето е бил прикован и Прометей! Изобщо - жестока работа!
Спомням си, един следобед, бяха се облекли с онези голями пелерини, които имаха, и беха така се отделили на 100 метра от палатките. И аз тръгнах да ги търся, и те седяха по-нагоре, мълчеха замислени. Отидох при тех и те бяха се завили с черните вълнени пелерини, и мълчаха. Извикаха ме да отида при тях и като наближавах, виждах ги отдалече, че те стоят, и като че ли са част от тези каменни стълбове там, побити на Салоните. Казаха ми: „Вергил, приготви се да приемеш нещата от нас, като се върнем в София!" Казвам: „Добре, аз съм готов."
Но след като се върнаха в София и след като отидох аз там при Борис, Борис се изправи, и казва: „Какво предаване?" И казвам: „Нали горе на Салоните с Мария казахте, че трябва да предадете нещата." И той казва: „Не си спомням!" - „Абе Мария, ти чуваш ли той какво говори? Ти спомняш ли си?" Тя погледна него, погледна мен и каза: „Спомням си!" -„Какво си спомняш?" - „Спомням си това, което ти каза." Борис мълчи.
