Така аз спасявах него и спасявах останалите! Ако не бех аз, той отдавна щеше да се провали - още през 1948 г. Кой щеше да го провали ли? Първо ще го провалят жените. Жените се лепяха около него, както мухи на мед. И ще дойде време, когато ще проверят това, което аз казвам. Аз ще си замина, той ще остане и тогава всички ще проверят какво е означавала Мария за т.н. Братство! И тогава, трябва да дойдат и свещи да палят за мен, и помен да правят за мене! И тогава ще плачат, и ще съжаляват за всичко онова, което са говорили срещу мене!"
И което беше най-интересното - Борис полека-полека оздравя. Новата година на 1972 срещу 1973 г. я посрещах на 27 декември. Той беше се вече леко възстановил - седеше. И ние тримата посрещахме този ден, както и Нова година в техния дом, и всичко беше заключено както отвън, така и отвътре. После дойде и го посети единия му брат, другия му брат, сестрата Цанка. Мария мълчеше и Борис посочи мен, и каза: „Той е човека, който ме спаси!"
