И какво стана накрая? - Аз бях работил с Мария Тодорова и бях записал песните на Учителя така, както тя ги изпълнява. И той знаеше това, и искаше да му прехвърля записа на касетки, за да я слуша. Аз му казвам: „Добре, ама няма да го даваш на никого." - „Не, няма да го давам." Аз му донесох записите, предадох му ги. А той, от благодарност отвори една кутийка и ми предаде медальона на Мария. Значи, предаде ми медальона на Мария, този с Пентаграмата заради това, че аз съм му предал тези касетки! Представяте ли си?
И още друго нещо - чак след 10 години този медальон, който беше на Мария Тодорова, и който Борис ми връчи заради тези касетки със записите, този медальон влезна в своята си роля. А как? Ами аз, трябваше да почвам да обработвам нейните материали. Аз съм в Своге, седя пред масата, преди това слагам медальона на врата си, той е пред мен и казвам: „Мария, идвай и помагай!" И знаете ли кое беше най-интересното? Само след няколко секунди, 10-15 секунди, целия врат почваше да ме сърби, почервеняваше и ставаше червен. Аз скачах и казвам: „А-а-а, аз получавам тука алергия!" Казвам: „Това е може би от верижката на медальона, понеже не е чистен." Взимах памук със спирт, изчиствах го, а той златен медальон, със златна верижка. Значи не може да има някаква инфекция. И слагам медальона вече на врата си върху яката на ризата си, така че да нямам допир на медальона с кожата си.
И така, до вечерта тази червенина на врата ми изчезва. Следващата сутрин казвам: „Сега ще почистя медальона с памук, и вече ще бъде изчистен". И слагам верижката направо на гол врат. Получи се същото - за секунди целия врат ми пламна, почервеня, и край! Реших: „А-а-а, това не е от това, че този медальон и тази верижка не са почистени! Не, причината е друга! Причината е друга!" Аз вече слагам медальона на врата си, но върху яката на моята риза.
