Тя ме огледа и каза: „Ама ти много работи искаш наведнъж!" Тогава аз се ядосах, и й изкрещях: „Как наведнъж, та аз 10 години съм тук! Какво свърших аз през тези 10 години? Почти нищо! Вие ми загубихте времето! Вие ми отнехте и ми взехте силата, и аз не свърших никаква работа за която бех изпратен, и за която дойдох, и за която се жертвах. Ще минат още 10 години и я ги получа тези неща я не ги получа, и всичко ще пропадне! Избирай сега - да ми ги предадеш, или да пропаднат. Избирай сега - ще се провалиш ли накрая, или ще се спасиш! Спасението ти е чрез мен - друг няма!" Тя отново затвори очи и се върна в тялото си след 10 минути, погледна ме, беше отворила очи, и каза: „ И този въпрос се разреши в твоя полза." - „Добре, щом и трите неща се разрешиха в моя полза, но да не се изметнеш?" - „Няма да се изметна."
Аз й целунах едната й ръка, целунах и другата ръка. Целунах я по челото, и благодарих! Тя след това отвори очи и каза: „Слушай какво, да не ме предадеш, да не ми измениш? Чуваш ли, аз съм загубена без теб! Аз съм загубена и няма да оставя следа в Школата на Учителя. И това ще бъде най-голямото престъпление към Учителя! И това ще бъде най-големия провал не в този живот, а изобщо до края на Вечността, през което време аз ще съществувам като душа!" Аз слушам и казвам: „Слушай какво, аз поемам тази отговорност да свърша твоята работа, да те оставя в историята и да те спася. Защо? Защото аз съм Спасителя! Аз съм изпратен при вас, да ви спася от великия провал! Вие за мен се провалихте."
