Представяте ли си?! Представяте ли си - той лежи и спи уморен и капнал, а аз го чакам да се събуди, и за да мога да го мъча с моите въпроси! И той много пъти ми казваше: „Аз вече съм стар за тези неща, за които ми говориш! Имаше години, когато аз движех по няколко неща в едно и също време в ума си, но в момента това нещо аз не мога да го правя. Аз остарях." Аз се съгласявах с него, но му казвах: „Всичко друго, което движиш сега, е без значение! Без значение е всичко, което се движи около теб и в теб. Има само едно нещо, което има значение - това е, че аз съм дошъл при теб, и те чакам да работя с теб! Това е най-важното! Това не е най-важното значение, това е най-важното знамение, което се предоставя пред теб от Невидимия свят!"
Той ме гледаше и леко се усмихваше така. Вероятно той не се съгласяваше с това, което аз казвах. Защо? Той живееше с една друга представа, боравеше с други величини за съвсем друго време. Той така беше устроен психически, че се затвори в своя свят, ставаше непристъпен. И проблемите, които му се изнасяха, изобщо не можеше да ги обхване, защото беше отишъл там - горе в тоя свят, и го наблюдаваше отгоре с птичи поглед. Вие виждали ли сте как птица наблюдава нещата от 100— 200-300 метра? Те долу са много малки и незначителни. Та така, че той беше се затворил в своя идеен свят и всички, които идваха при него да говорят, за да се разрешават някакви проблеми, той не можеше. Той ги изслушваше, но беше затворен в своя свят и ги гледаше с погледа на една птица, която се рееше горе в простора. Той ги гледаше отгоре и те му се струваха като едни малки зрънца, като пясък долу някъде по улицата на „Симеоновско шосе". А Симеоновското шосе, тогава беше направено от пясък и чакъл. Така бяха нещата и беше трудно, и невъзможно да се преодолее всичко, което описвам!
И понякога той слизаше долу на Земята, и трябваше да се справя и да задвижва някакви проблеми. Но това ставаше много трудно, защото той беше вече възрастен, беше много уморен и много трудно се възстановяваше. А на мен ми оставаше много малко време, за да работя с него. Освен това той беше обхванат от тази работа, която работеше, и нямаше време да си почине, а камо ли да се отмори.
