В моите млади години бях под влияние на анархизма в България. Преминах през много изпитания и криволици, докато стигна до Учителя. Но аз още не го познавах нито външно, нито вътрешно, нито учението Му.
През 1922 г. пристъпвам при Учителя смирено, без да Му целувам ръка, свенливо го питам: „Какво ще ми кажете Учителю, нещо като съвет?" Погледна ме и ми каза само три думи: „Малко повече воля!”
И това е наистина така. Аз бях повече с абстрактна мисъл и трудно можех да проектирам идеите си на физическото поле, да има нещо налице. Горе в невидимия свят за мене беше много лесно: обсъждах, разсъждавах, беше ми всичко ясно, но когато трябваше да слезна долу на земята и да го реализирам се забавях и се спъвах. Не вървеше, сепвах се и спирах. И после всичко се проваляше. Знаех, че съм прав, че планът ми е готов в главата, но долу на земята всичко се разваляше. И така отначало много неща не бяха създадени от мене поради тази причина.
Но след като Учителя ми показа причината, аз постепенно започнах да работя върху себе си. Упражнявах се да бъда волеви, да бъда последователен и да изкарвам нещата до края. И тогава сполучих. Свърших доста работа.
