НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Учителя дава мелодията на песента "Мирът иде"

26.09.1918г.


Учителя дава мелодията на песента "Мирът иде"

 

Мелодията е дадена от Учителя през 1918 г. на ул. „Опълченска“ № 66, три дни след това (29 септември 1918 г. ) България излиза от Първата световна война. По-късно Учителя допълва мелодията (21 декември 1933 г. ). През  юни 1934 г., Учителя възлага на Стоянка Илиева да напише думите на песента. 

 

За това събитие може да се прочете в спомените на Борис Николов:

 

1. Краят на войната е близо

 

2. Мирът иде вече!

 

3. Песента "Мирът иде"


Спомен на Борис Николов

 

Краят на войната е близо


Годината е 1918. Европейската война, или както я нарекоха по-късно- Първа световна война, се проточва няколко години. Тя взема милиони човешки жертви. Българските войници са в окопите вече няколко години. Жените по селата заместват мъжете. Те орат, сеят и вършеят. Положението на народа е от тежко по-тежко. По това време Учителят държеше Своите беседи в дома на Петко Гумнеров на, ул."Опълченска" 66, от прозорчето на стаичката Си. А приятелите слушаха отвън в двора, изправени на крака, в студ и мраз, в пек и дъжд. Веднъж една женица, като минава покрай къщата, вижда, че в двора влизат хора. Тя се нарежда заедно с тях и попада на една беседа на Учителя. Като изслушва беседата, тя идва при Него, хваща ръката Му с двете си ръце и я целува. Тогава казва: "Не зная как да те нарека: господин докторе ли, господин професоре ли, господин Учителю ли, Господ ли да те нарека? Но като Те слушам, виждам, че много знаеш. Като знаеш толкова много, кажи ми кога ще дойде мирът, защото е много тежко положението ни." Учителят казва: "Когато едно положение става много тежко, ще знаеш, че краят му е близо." Женичката се навежда доземи, прегръща нозете Му и ги целува.

После става и си тръгва. Излиза през вратника и се загубва по своя път в града. Ние останахме и бяхме свидетели на думите, изречени от Учителя - те станаха думи Господни, които по-късно се облякоха в песента "Мирът иде!". С нея Учителят спря войната, защото Силите Господни слязоха от Небесата, за да въдворят мир между человеците.

 

Изгревът - Том 1

Глава: 5_18 Краят на войната е близо


Спомен на Борис Николов

 

Мирът иде вече!


През 1918 година онази невзрачна женица от народа пристъпи към Учителя, изплака мъката си и Го попита кога ще дойде мирът, защото на всички бе дотегнала войната. Учителят бе дал отговора с едно изречение - че когато едно положение, като това с войната, стане много тежко и трудно поносимо, значи краят му е близо и ще дойде всеки момент. И краят на това тежко положение на народа дойде. На следващия ден след срещата с тази женица от народа, Учителят слезе долу в трапезарията на дома, в който живееше на ул."Опълченска" 66 и в присъствието на група братя и сестри, които бяха седнали на скромен обед с варени картофи, Учителят донесе цигулката и почна до свири една песен: "Мирът иде вече, тъй Господ Бог наш рече." Приятелите научиха песента и започнаха да я пеят. Пяха я три дни подред. На третия ден Мирът дойде неочаквано за всички ни. Мирът дойде за цяла Европа и за света.

Който вярва в Единния Бог, в Живия Бог, той не тича подир много богове. Той само Него търси. Онази невзрачна женица от народа потърси само Него, повярва в Единния Бог и попроси от Живия Бог, в името на Живота и от името на всички человеци на земята. И Мирът дойде, като бе проправен пътят му чрез песента, която Учителят свали от Небесата, където Божият Мир царува в Светлина и Слава. Там горе е Божият Мир. И само миротворецът може да възкликне: "Колко е хубав Божият Мир. Само в Божието Царство са Истината, Правдата и Свободата."

Човек не знае какво да цени. Той поставя на първо място своята личност и тук е неговата трагедия. Тук са противоречията и борбите. Човек трябва да постави Бога на първо място, тогава всичко друго ще заеме естественото си място и човек придобива Мирът. "Мир ви оставям. Моя мир ви давам" - казва Христос.

Мирът не е между човек и човек. Мирът е между човека и Бога. Когато настане тоя мир, който Христос ни оставя - ще има Мир и между човеците. Казано е: "Мир има в мене. Духът на Бога моего си почива в мене от своите дела."

Божият Мир е около нас. Той прониква във всеки камък, огряван от слънцето и всеки листец, разклащан от ветреца. Песента на птичките е хваление на Господа. Господи, неизказан и хубав е твоят мир. Дивата лозичка цъфти, усеща се нейният дъх. Песента на водите се чува - това е музика и говор. Небето лазурносиньо се усмихва снизходително. Великият свят гледа на нас благосклонно. Всичко ни вдъхновява и укрепва с една мисъл: Да вършим Твоята Воля. Служението на Бога - това е важното.

"Мирът иде вече!" Години наред ние пеехме тази песен през време на Школата. Дойде и Втората световна война. И тя приключи, като взе милиони жертви на човечеството. Светът отново трябваше да се прекроява в нови одежди. Ние също трябваше да се прекроим и да се облечем в нови дрехи. Продължихме да пеем тази песен и продължихме да изпяваме чрез душата си молитви към Господа. "Господи, душата ми тихо уповава на Тебе!"

Господи, добре ме постави Ти в Твоя свят. Даде ми да се радвам на неизброимите Твои Дела. Всичко Те славослови! Всичко пее химни за Тебе! Радва се душата ми, светло и празнично е наоколо. Много неща искаха да ме откъснат от Тебе, да ме лишат от Свободата, която си ми дал, ала душата ми тихо уповава на Тебе. Господи, Ти всичко си ми дал преизобилно. Господи, Твоят Мир е над мене и в мене. Божият Мир превъзхожда всяко знание - земно и небесно!

Божият Мир на земята идва с песента на Учителя "Мирът иде вече!"

 

Изгревът - Том 1

Глава: 5_20 Мирът иде вече!



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder