НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Учителя се премества да живее на "Опълченска" 66 - Гумнерови

12.1904г.


Учителя се премества да живее на "Опълченска" 66 - Гумнерови

 

Обикновено се предполага, че Учителя Петър Дънов се е преместил при семейство Гумнерови през 1905 г. Според някои източници това става в края на 1904 г., декември. Първоначално е живял при семейство Бъчварови. Тодор Бъчваров е уредник на списание „Родина", което излиза 14 години от началото на века, прекъсва по времето на войните и след това отново продължава. Редакцията му се намира на ул. „Опълченска" 67, т.е, тя е срещу ул. „Опълченска" 66. След заболяване на децата на Бъчваров от скарлатина за която се пази карантина от 40 дена, Учителя е трябвало да напусне техния дом. Поканен е от семейство Гумнерови. За заболяването на децата, Учителя пише в писмото си до Пеню Киров, 12 август, 1904 г. За това се говори и в спомените на Елена Андреева, но тук годината на преместване е 1905.
 
1. Писмо на Учителя до Пеню Киров, 12 август, 1904 г.

2. Спомени на Елена Андреева
 
Извадка от спомена, имаща връзка с преместването при Гумнерови:


Е.А.: До 1905 год. Учителят е живял у Тодор Бъчваров. Но в нея година заболяват децата на Бъчваров от скарлатина. За тази болест се пазеше тогава 40 дена каратнина и Учителят трябвало да напусне къщата му. Семейството, което е поканило Учителя да живее при тях е сестра и брат Гумнерови. Те нямат деца. Сестра Гина Гумнерова казва на съпруга си Петко: „Виждаш, г-н Дънов е учен, духовен човек, добър човек. Искаш ли да Го поканим да живее при нас в трапезарията?" Братът се съгласява. Трапезарията е сутеренна стая и се слиза в нея по пет стъпала. Поканват Учителя и Той приема, и отива да живее у тях. След като се пренесъл да живее, минава една седмица и Учителят моли сестра Гумнерова да Му намери жена, която да Му пере дрехите. Тя Му казва: „Ти си беден човек, аз ще те пера".

 

В.К.: Сега случката за Бъчваров кой ви е разказвал - Бъчваров или леля Гина? Че Учителят е живял при Бъчваров?

 

Е.А.: Леля Гина. Тя лично ми го е разказвала. И други неща ми е разказвала, които съм описала

 
В.К. - Вергилий Кръстев

Е.А. - Елена Андреева


I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./

ЗАПИСВАНЕ НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО


Учителят е роден на 29 юни 1864 год. на обед - Петровден по Юлиянския календар. Първоначалното си образование Учителят е получил в родното си село Николаевка, Варненско. След това следва гимназия във Варна, а подир това едно протестантско училище в Свищов. Още като ученик във Варна, Той учи цигулка при един чех и получава музикално образование още малък. След свършването на протестантското училище става учител в едно русенско село Хотанца. Сестрата на Учителя, която е десет години по-голяма от Него, разказва следната случка от Неговото детство: Тя била на 20 години, когато домашните й искат да я оженят. Дошли годежарите, а тя плаче. Той я пита: „Защо плачеш како?" Тя Му казва, че искат да я сгодяват за момък, който тя не харесва. В този момент те са били в коридора на къщата, където имало закачени низи от царевица. Пада една низа и царевицата се разпръсва по пода. Той й казва: „Како не плачи, тази работа ще се разтури така, както се разпръсна царевицата".

В.К.: Вие ми казахте някои данни по отношение първите години на Учителя. Е.А.: Повече не е казвал. В.К.: Той не Ви е казвал повече. Нямахте ли възможност да проучите отнякъде или да запитате някои или Учителят не обичаше да говори? Е.А.: Понеже аз нямах за цел да описвам биографията на Учителя, затуй съм го предала така. В.К.: Във Ваше време, когато бяхте стенографка и бяхте по-млада. Е.А.: Той не говореше за себе си и за своя живот. Пък на мен ми беше неудобно да питам. В.К.: Вие сте заварили рождената Му сестра, тази баба Мария. Тя беше ли женена? Е.А.: Тя беше женена, имаше деца, големи дъщери имаше. Една от нейните дъщери стана ученичка на Учителя. Казваше се Люба. В.К.: Тя жива ли е още? Е.А.: Не зная, аз не съм във връзка с нея. Тази случка ми я разказа баба Мария. В.К.: Други работи разказваше ли баба Мария? Е.А.: Аз я попитах веднъж да ми каже нещо за майката и тя ми каза: „Какво да ти кажа Еленке, майка ми беше скромна жена, добра жена, много кротка беше. Това ми каза за майка си. В.К.: А дядо поп? Е.А.: Аз не съм видяла дядо поп, не съм питала нищо за него. В.К.: А какъв е бил този чех, при когото Учителят е учил цигулка? Е.А.: Нищо не знам. Но Учителят споменаваше за един чех, който бил много нервен, когато учениците не вземали верно тоновете и така махал с ръце край ушите си, щото това го дразнело. А пък знам, че той му е бил ученик. Не е казвал Учителят, но от други бях чула, че е учил при чех. После е учил в Свищов. Аз даже не знам какво е било това училище в Свищов. Но знам, че е било протестантско училище. Искам да бъда точна и казвам само това, което сигурно зная.

Виждаме, че още като малък - момче е имал проблясъци на вътрешно виждане. Това ми го разказва сестра Му, която живя няколко лета в нашия „Параход", когато ходехме на Рила. След като учителствал 1-2 години във 1888 год. Учителят заминава в Америка. Според едни сведения Той е спестил средства за пътуването си, когато е учителствал. И като следва в същото време е работил за издръжката си. Според други сведения протестантите са Му дали стипендия за да следва в Америка. Вярно е, че Той е следвал в Америка в щата Ню Джърси. В това време, когато Учителят следва в Америка там е и нашият брат Граблашев. Когато 1922 год. брат Граблашев се беше върнал от Америка, ние стенографките го помолихме да ни разкаже нещо за живота на Учителя в Америка. Той следвал ли е, по-голям ли беше от Учителя не мога да ви кажа, но там е бил. Учителят в Америка е прекарал шест години. Бил е активен студент. Задавал много въпроси на професорите си. Проявявал е голям интерес и е показал голяма интелигентност. Той общувал със студентите и когато отивали общо на екскурзии, Той често се уединявал и когато Го потърсвали, намирали Го някъде седнал съсредоточен в съзерцание. Учителят вече свирел много добре на цигулка и е свирел пред студентите. Там е имало един студент българин от Стара Загора, който познавал Учителя и който разказал на сестра Райна Каназирева, че Той е свирел така хубаво, щото можел да стане световно известен цигулар. Той не използвал тази своя дарба и станал проповедник. И според него много загубил. Това го зная от сестра Райна Каназирева, лично от нея.

Брат Граблашев разказва още една случка с Учителя: Петър Дънов често отивал някъде за по-дълго време, без да каже къде ходи. Брат Граблашев веднъж Го запитал къде отива и не може ли и той да отиде с Него. Учителят му казал, че може да го заведе със себе си, но при едно условие: Да не задава никакъв въпрос и нищо да не пита. Само да гледа и да слуша. Не след дълго време Учителят го поканил със себе си. Те пътували с влак, пътували по море, после се изкачили на една планина, вървяли много, стигнали високо в планината до едно езеро, в което имало остров и на който била построена къща. Като дошли до езерото, на брега ги чакала лодка с лодкар, с която лодкарят ги завел до къщата. Къщата била доста голяма. Учителят бил посрещнат с голямо уважение и почит от жителите. Те говорели с Учителя на непознат език за брата. Жителите на този дом били само мъже. Учителят разговарял с тях на кръгла маса с 12 стола наоколо. Там прекарали няколко дни и се върнали. В.К.: Искам да запитам: Това е на физическото поле? Е.А.: На физическото поле. В.К.: Да не се е извлекъл с духовното си тяло? Е.А.: Не, не, не, не. Той Граблашев е гледал, с Него е бил. Яли са, гощавали са се няколко дена. Всичко това е разказвал Граблашев на нас да, от него съм го чула. Той беше адвокат, е възрастен брат беше. За мен беше възрастен тогава. Не, не, не е било на друго духовно поле, стояли са там няколко дни. Брат Граблашев разправя, че след известно време той се опитал сам да отиде и да намери това място в планината. Тръгнал, пътувал, изкачил се на планината, но при всички опити да намери езерото и къщата не могъл да я намери. Правил опит, но не е могъл.

Учителят в Америка е следвал за проповедник, но е завършил и медицина. След завършването на образованието си се връща в България в 1895 год. В началото живее известно време във Варна. След това идва в София. Още в 1896 год. Учителят написва книгата „Наука и възпитание". В нея Той поставя основите на своята бъдеща работа. Един брат ми казваше, че „Наука и възпитание" била дипломна работа на Учителя при завършването на университета. За тази Му работа професорите Му предложили да остане да работи в университета. Обаче Учителят им казал, че има друга задача и се връща в България.

„Наука и възпитание" е написана на стар български език от освобождението и Учителят дал на Георги Радев да я направи на новият

български език. Той даже рекъл: „Уший й нова рокличка, нова дрешка".

Георги Радев веднъж ми каза, че Учителят му дал една дата да направи за нея хороскоп. Учителят не е казал, че е неговият хороскоп, но по датата вади заключението, че е негов хороскоп. И аз го попитах, какво беше интересното в този хороскоп? „Много имаше квадратури". Това ми каза. Не ми каза, че има и благоприятни неща, но квадратури имало много, което означава, че трябва да разрешава много противоречия. После още друго нещо ми каза: „И е човек на Новото". Нали, че е човек на Новото. Това ми каза още за хороскопа. Пък тъй както познаваме Учителя, това се допълва нали? Учителят мина през колкото щеш трудности и противодействия, и гоненици, и клевети. Най-много беше наклеветен, от всички страни, без изключения. В 1897 год. издава една малка книжица „Хио-Ели-Мели-Месаил". В 1898 год. изнася във Варна „Призванието към българския народ". В 1900 година живее известно време при баща си, пак по това време Учителят започва едно продължително изследване на черепа на българите, изследва дарбите и способностите, които българинът носи. Паралелно с това Той изнася сказки, посещава села и градове в цяла България. Държи своите сказки в училища пред ученици, в салони пред публика. След което прави измерения на тези, които искат да бъдат измерени черепите им. И след всяко измерване дава карта за степента на развитие на дарбите и способностите на изследваното лице. Картите съдържат повече от 40 способности. За всяка се дава оценка с цифра от едно до шест. Всяка карта се попълва и се дава на всяко изследвано лице. В.К.: Въпрос: Какво представяше „Хио-Ели-Мели-Месаил", тая книжка? Е.А.: Тя е една книжка, ние я имаме. В.К.: Нещо по-подробно да знаете за издаването й? Е.А.: Не, не зная повече подробно. В.К.: Друг въпрос: „Призванието към българския народ и Славянството". Чувал съм, че той е написано и са искали да го отпечатат, но Той не е разрешил. Как стои тоя въпрос? Какво знаете за Посланието? Е.А.: Посланието Учителят го е държал, но Той заявява, че Той го казва, а Той е изразител само на това послание, а то е дадено от друго духовно същество, от Ангел Елохил. Но то не е напечатано. Не, само на пишеща машина го имаме всички. Не е напечатано. Сигурно ще трябва да се напечати. Може би от интимен характер така. В.К.: На вас правил ли е френологична карта? Е.А.: Не. Той, когато свършил с изследванията оттогава мисля, че никому не е правил. На Савка е правил, когато е била малка. Щото тогава Той се е познавал с майка й, били у тях и им направил изследване. Тя е била малко момиче. Когато свършил Той към 1911-та година вече преустановява това.

Учителят беше опитен френолог и измерванията си е правил с няколко уреда. Веднъж бяхме със Савка при Учителя и Го помолихме да ни покаже уредите с които прави изследванията. Те бяха няколко уреда за измерване ширината на главата, височината и дължината на главата. Картите представляваха печатани формуляри. На лявата страна бяха наредени центровете и способностите на дарбите, а отдясно имаше останало място за оценката. Можем да си представим какво съпротивление трябвало да преодолява Учителят, като знае, че научната мисъл по това време не беше дошла до познаване, че всяка човешка способност и дарба има свой център в мозъка. Той прави своите изследвания, френологически изследвания от началото на века, близо 11 години. А едва след Първата световна война науката призна, че такива центрове съществуват в мозъка. Ние малко знаем какво е говорил Учителят на сказките си. Знаем само, че е говорил за Френология и някои близки теми от окултната наука. Имаше запазени чертежи и скици, с които си е служил за изясняване на сказките си. В.К.: Вие лично виждали ли сте тия чертежи? Е. А.: Да. В.К.: А някой от възрастните приятели да е записвал тези сказки случайно? Е.А.: Никой от нас не е присъствал. В.К.: Не, от възрастните приятели. Те пък не са били и стенографи. Е.А.: Никой не е писал. Учителят тогава не е бил изявен като Учител. Той е бил д-р Дънов тогава само. Един от въпросите, по които е говорил, според запазените чертежи е изследване на еволюцията според развитието на еволюционния процес в развитието на животните до човека. В.К.: Вие виждали ли сте ги тия чертежи? Е.А.: Да. Някои от тях Учителят ги е давал и на клас по разни поводи ги даваше. Те бяха в една папка и даже бяха при мене, когато дойдоха от Милицията на 7. XII. 1957 год. да ни вземат литературата. И те ги взеха от мене. Едновременно с изследванията, които прави Той създава и връзки със слушателите си, някои от които впоследствие стават Негови ученици. В същото време Той започва и своята просветна-духовна дейност.

Още в началото на века Учителят има вече приятели заинтересовани от Неговите идеи и още в 1900 год. Той кани своите първи ученици: Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов на среща-събор във Варна. Брат Тодор Стоименов веднъж в разговор ми разказа как те са отишли от Бургас до Варна пеша. В това време във Варна е имало събор на юнаците, или соколите, за което брат Стоименов като млад човек е бил силно заинтересуван. Учителят им говорил беседа и след като свършили брат Стоименов помолил да отидат на събора и те заедно, за да видят игрите на юнаците. И тримата заедно с Учителя посещават събора на юнаците. Тримата: Тодор Стоименов, Пеню Киров и д-р Миркович. Те са физически, юнашки упражнения. В света както е било. Но той бил много млад тогава. В.К.: Брат Стоименов да ви е разказвал още нещо за оная епоха? Е.А.: Не. Само така. Вижте, Учителят беше при нас. Нямаше какво да питаме. Но от срещата на Учителя с тримата и от това, което Учителят им е говорил, нямаме нищо запазено. От тази среща е останало само едно изречение, което Учителят им е казал: „Сега сте трима, но ще станете мнозина". Следващите шест години по ред пак са имали събор и срещи с Учителя, но от тези срещи до нас нищо не е запазено или още не е намерено. Кои са били другите лица присъствали на срещите пак не знаем точно.

Първите бележки записани от приятелите от това, което Учителят е говорил са от 1907 год. Тогава не е имало стенограф. Бележките са записани на ръка. Още 1905 год. последователите на Учителя са Мария Казакова, Анастасия Желязкова, Тодор Бъчваров и неговата другарка, и брат Димитър Голов. В.К.: От тия кои вие заварихте? Е.А.: Бъчваров, не, Анастасия Желязкова знаех, тя от Айтос беше. В Поморие мисля, че я видях.

До 1905 год. Учителят е живял у Тодор Бъчваров. Но в нея година заболяват децата на Бъчваров от скарлатина. За тази болест се пазеше тогава 40 дена каратнина и Учителят трябвало да напусне къщата му. Семейството, което е поканило Учителя да живее при тях е сестра и брат Гумнерови. Те нямат деца. Сестра Гина Гумнерова казва на съпруга си Петко: „Виждаш, г-н Дънов е учен, духовен човек, добър човек. Искаш ли да Го поканим да живее при нас в трапезарията?" Братът се съгласява. Трапезарията е сутеренна стая и се слиза в нея по пет стъпала. Поканват Учителя и Той приема, и отива да живее у тях. След като се пренесъл да живее, минава една седмица и Учителят моли сестра Гумнерова да Му намери жена, която да Му пере дрехите. Тя Му казва: „Ти си беден човек, аз ще те пера". В.К.: Сега случката за Бъчваров кой ви е разказвал - Бъчваров или леля Гина? Че Учителят е живял при Бъчваров? Е.А.: Леля Гина. Тя лично ми го е разказвала. И други неща ми е разказвала, които съм описала.

Изминало доста време, откато Учителят живее у тях. Те все повече опознават Учителя. Виждат Неговите възможности, прояви и поведение. В това време се случва някой от техните близки да заболее. Учителят дава съвет как да се лекува и той оздравява. Или се явява друг случай, някакъв въпрос за разрешаване, на който пак Учителят дава съвет и този въпрос е оправен. Къщата, в която Учителят живее освен сутеренната стая имаше и горен етаж в който живееше семейство Гумнерови в една стая, а в другата имали квартиранти. Случва се, че той напуска къщата, квартиранта. Като се освобождава стаята на техния етаж сестра Гина Гумнерова пак казва на съпруга си, да приемат Учителя да живее в свободната стая. Той приема и Учителят се настанява в югозападната стая на етажа им като в източната остава да живее семейство Гумнерови, леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме. Между двете стаи имаше трета малка стая свързана със стаята на Учителя с антре и от другата страна беше свързана с антре към стаята на леля Гина. Тя беше малка стая, в която Учителят посрещаше гостите си. В това семейство Учителят живее от 1905 год. до 1926 год., когато се построи стая за Учителя на Изгрева. Самата леля Гина ми разказва как е станало Учителят да отиде да живее при тях. С течение на времето, както семейство Гумнерови, така и техните близки всички влизат в контакт с Учителя, че Той не е само учен човек, д-р Дънов, както Го наричали в началото, но Той се изявява и като Духовен Учител. Учителят живее в семейство Гумнерови на ул. „Опълченска" 66. Впоследствие ние наричахме домът на Учителя за по-кратко „66".

Брат Гумнеров е първият, който е записвал Словото на Учителя и което е дошло до нас. Заедно с него имало е и други братя и сестри, които са водили записки, които впоследствие са си допълвали помежду си. В 1907 год. събор става в Търново. На тях Учителят имал повече последователи. За всеки събор Учителят е пращал лична покана за всеки едного. Брат Гумнеров е бил протоколчик в съда, записвал е съдебните процеси. И като записвал Словото на Учителя и тези записки нарича „Протоколи", които и досега така ги наричаме. Такива протоколи имаме от 1907 год, 1908, 1909, 1910, 1911, 1912 год. В 1913 год. се води Балканската война. Няма събор. В 1914 год. имаме протоколи; 1915 год. имаме протокол на събора, но съборът бил разтурен от властта, защото беше обявена Първата световна война. Братята и сестрите били заставени да напуснат Търново. В.К.: Въпрос: Откъде са Петко и Гина Гумнерови? Е.А.: Гумнеров е от Пазарджик. За него зная, че е от Пазарджик, а леля Гина мисля, че беше от Меричлери, да. Те идват оттам и си имат къща в София. Тя тази къща беше обща с къщата на Георги Димитров. Гумнерови имаха южната част, а другите имаха другата част. В.К.: Вие ги заварихте там, ходехте там? Е.А.: О, да. В.К.: Чувал съм, че там Учителят е говорил беседи от прозореца. Е.А.: Аз съм го описала тук.

Във връзка с разтурянето на този събор искам да разкажа един факт: Началникът на гарнизона в Търново ген. Радойков, който е трябвало да разтури събора през 1915 год. е бил баща на съпругата на брат Лулчев, Гела. В.К.: Сега той е бил комендант. Е.А.: Началник на гарнизона и той бил натоварен да го разтури. Баща й после става генерал. Радойков се казваше. Дъщерята на Радойков Гела, по-късно беше убита. Гела се страхуваше затова, че нейният баща разтурил събора и никога лично не отиде при Учителя. Аз много пъти съм я съветвала да се яви, щото имаше някои недоразумения между нея и мъжът й и аз исках да й помогна, защото знаех, че Учителят ще я разбере и ще й помогне, както на мнозина е помагал, но тя не се реши. Тя се страхуваше според мене, защото бе видяла развръзката и последиците от разтурянето на събора. Ген. Радойков после го убиха в църквата. Той пострада в църквата при атентата. Съборът беше 1915 год. разтурен, а атентата беше по-късно, през 1925 год. Точно 10 години, който е крайния срок за възмездие при нарушаване на окултните закони на Бялото Братство. Аз като случка го разказвам.

В 1907 год. в семейство Гумнерови се събират пет души: Сестра Гина и брат Петко, брат Бъчваров и неговата жена и Голов. Учителят идва при тях, отваря Библията, чете няколко стиха и държи беседа, която може да се смята за първа и то от нея не е запазено пак нищо. Това ми го разказва един брат. И тя можеше на времето да се разпита, но не съм питала тогава на времото това.

За новата 1914 год. Учителят напечатва една беседа „Поздрав за Новата година", на която впоследствие ние дадохме заглавието „Синове на възкресението". Това е ръкопис-беседа, тя не е стенограма. Той сам я е дал и е печатана. Но Той я напечатва и я дава за печат в 1914 год. Негов ръкопис. Толкова е изрядна беседата, щото не можете да я познаете, много е така близка, както беседите. Тя е печатана. Аз я имах печатана. А после съм я преписвала няколко пъти така за приятелите. Една беседа е. То е нещо като поздрав, като една беседа.

На събора 1912 год. Учителят раздава на учениците си „Заветът на цветните лъчи", който е написал по това време. Заветът е работен в Арбанаси. Там е написал „Заветът на цветните лъчи". В.К.: Да са ви разказвали Елена Иларионова за този период и за книжката? Е. А.: Аз не зная. Може би има неща интересни, но не знам.

В1914 год. вече имаме записани беседи от стенограф. Брат Тодор Гълъбов е бил ученик на Учителя и в същото време е бил стенограф в Народното събрание. Той е бил един от първите стенографи в България и е издал, и учебник по стенография. Беседите тогава са се държали в семейство Гумнерови на ул. „Опълченска" 66. Брат Гълъбов е стенографирал 1914 год. и 1915 год. Тези беседи са редактирани и отпечатани под негово ръководство в три тома под общото заглавие „Сила и живот". Всеки том поотделно носи свое заглавие. Първата „Житно зърно", втората „Духът и плътта", а третата „Солта". Това заглавие „Сила и живот" носят и няколко следващи томчета. Тодор Гълъбов в 1915 год. е трябвало да отпътува за чужбина по някаква работа и казва на Учителя с безпокойство, че той като отпътува, няма кой да стенографира беседите, но Учителят му казва: „Той ще дойде!" И наистина скоро след това идва на беседите на Учителя Паша Теодорова. Това Паша ми го е казала, да. Брат Гълъбов познава Паша, защото тя е държала изпит за учителка по стенография при него. Той казва на Учителя, че идва сега една сестра на беседите, която знае стенография и пита да я покани ли да стенографира. Учителят казва: „Поканете я!" Паша приема и остава да стенографира беседите. От 1915 год. до 1920 год. Паша стенографира сама беседите. Всяка беседа дешифрира на ръка и я носи на Учителя. В този период всичко, което е написано, тя го е записала и дешифрилала. В това време не е имало редовно беседи, защото беше Първата световна война. Учителят започва да държи беседите Си в дома на семейство Гумнерови. Събранията са ставали в самата стая на семейство Гумнерови. Учителят не е държал редовно беседи, всяка неделя, но е казвал кога ще държи и те си съобщавали помежду си. Когато посетителите се увеличили наложило се в стаята, в която е живяло семейството да се изнесат всичките мебели, да се наредят столовете и една маса за Учителя. И там Учителят е държал беседата, а след това, като се свърши беседата всичко отново се нарежда, всичко като се внася. В тези години някои беседи са държани и в салона на радикалите за известно време. През друго време

Учителят държал беседи в шивашкото ателие на г-жа Ружа Иванович, наша сестра. Толкоз, даже аз не я знам и не я заварих. Къде е била не знам. Но основната база за държане на беседи си остава домът на семейство Гумнерови.

В 1914 год. започва Първата световна война. През време на войната Учителят държи беседите си, държи една беседа във военно време без разрешение и тогава Го интернират във Варна, в хотел „Лондон" и се връща в София през 1918 год. Повече от година и нещо прекарва там. Даже са Го глобили. Платиле25лв. глоба. Че е държал беседа без разрешение. В.К.: Какво ще кажете за интернирането Му в хотел „Лондон" и кой се е грижил за него? Е.А.: За Него ли? Някои приятели са ходили и от София са идвали. Приятелите не са Го оставили. Те Му предлагали семейства, където да отиде да живее, но Той не е приел. Даже е казал една турска пословица, аз не мога да я кажа на турски /Хотелски дом-свободен дом/ такова нещо беше. Аз я бях записала на турски както е. Щото Учителят като живял във Варна доста турски думи знаеше и поговорки, и пословици е казвал, много неща в беседите Си на турски език.

След завръщането си в София Учителят държи беседи на ул. „Опълченска" 66 - дома на Гумнерови. Понеже не е имало стая, в която да държи беседите Си, трябвало е цялата покъщнина на семейство Гумнерови да се изнесе преди беседата, да се опразни стаята, да се наредят столовете и тогава Учителят да говори. След свършване на беседата всички вещи се нареждат пак в стаята. И това става при всяка беседа, която се държи в дома на семейство Гумнерови. Каква жертва са правили тези скромни хора, брат и сестра Гумнерови. Колко затруднения е трябвало да търпят. При това всичко са понесли мълком, като че е в реда на нещата. Не съм чула да изказват недоволство, нито някакъв ропот и от двамата. Нека всеки си представи, че това става в неговата стая, за да разбере жертвата, която те са правили и неудобствата, които е трябвало те да понасят. В.К.: Там се пере, готви се, посрещат и изпращат много гости. Е.А.: Всичко се прави. В.К.: Взимали ли са наем за стаята? Е.А.: Кой ще вземе наем от Учителя. Изключено.

След Първата световна война в зимата на 1920 год. Учителят говори в нов салон, който някои от членовете на братството са закупили на ул. „Раковски" и ул. „Граф Игнатиев". В този салон аз чух първата беседа за мен в началото на 1920 год. В.К.: Това е закупен салон. Къде се намираше? Е.А.: На ул. „Граф Игнатиев и „Раковски" срещу аптеката, така от лявата страна, ако се ходи по „Раковски" нагоре, аз описвам горе-долу това. В.К.: Интересно какво ли има сага там на същото място? Е.А.: Там има сега голяма кооперация. Нещо кафене-сладкарница беше. Оттогава аз редовно посещавах беседите. Там на стенографската маса аз видях Паша Теодорова и Савка Керемидчиева. Паша познавах от гимназията, тя ми беше учителка по химия в Първа девическа гимназия. Савка познавах от университета, защото бяхме състудентки по философия. Но и този салон не остана за дълго време да държи Учителят беседите си. Защото станало някакво недоразумение между тези, които купили салона и още същата година се върнахме на ул. „Опълченска" 66. Само, че стаята, в която Учителят държеше беседите не беше голяма. Малко хора поемаше, да се съберат в нея. Всички други стояха в коридора, а други вън на плочите на двора, пред прозореца, до който Учителят говореше Словото Си. Тези, които бяха вътре бяха по-малко от тези, които бяхме вън, на двора. И ние стояхме както при хубаво време, така и при дъжд и сняг. Аз съм слушала много беседи там и при лошо време. Но така ми беше интересно Словото на Учителя та това не ни смущаваше. В.К.: Тогава стенографираше ли някой? Е.А.: Паша.

След свършването на войната в братството се образува комисия с просветна задача, да се занимава с беседите. В нея са влизали изтъкнати членове на братството, просветени дейци и са се занимавали с редактирането на беседите, които са се издавали. Комисията е била многочленна и не много удобна за такава работа. В.К.: Кои са влизали в нея? Е.А.: Аз знам от братята са влизали: Дядо Благо, Радославов, учители, по-интелигентните хора. Под нейно ръководство са издадени IV и V серия - неделни беседи под заглавие „Сила и живот". И първа и втора годишнина от лекциите на Общия клас. От първите печатани лекции се вижда, че те са останали почти така, както са дешифрирани. Интересът на обществеността към делото на Учителя се увеличава. Повече хора се интересуват, доста млади хора влизат в братството.

През време на военните години не е имало събор в Търново и едва през 1919 год. има събор в Търново. На съборът Учителят дава на учениците си работа за през цялата година. Затова се налагало съборните беседи дадени от Учителя да се напечатат веднага след събора, за да могат приятелите да си служат с тях. През 1920 год. Паша дешифрира беседите и се отпечатват наскоро след събора под ръководството на споменатата комисия. На следващата година 1921 год. минало доста време след събора и беседите не били напечатани.

 

 

I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
 Изгревът - том 9



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder