НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Роден Марин Камбуров, ученик на Учителя
06.10.1902г.


Роден Марин Камбуров, ученик на Учителя
 (1902 - 1990)

 
Марин Камбуров, брат на Петър Камбуров, е роден през 1902 г. в Стара Загора. Оженва се за арбанасченката Зефира и имат три дъщери. Словото на Учителя оформя неговия мироглед. То става извор на творческо вдъхновение и съдържание на живота му. До последния си дъх той е пример на ученик с будно съзнание, посветил всички мигове от живота си на учение и служене за слава Божия.

В продължение на 50 години от своя живот Марин Камбуров изпя 233 песни, в които възпява Любовта, Мъдростта, Доброто, смирено прекланя глава и благоговее пред своя Учител и величието на Твореца. Той никога не е имал работно бюро и кабинет. Песните му са родени сред природата, по време на работа или почивка. Текст и мелодия бликат спонтанно и в повечето случаи заживяват без корекции.

Много години, преди да се събуди в него музата на творческо вдъхновение, при една от срещите на двамата братя Петър и Марин Камбурови с Учителя, последният им казва: „Той, Марин, рекох, има силна музикална памет." И наистина, Марин Камбуров помни и пее възторжено до края на живота си всичките си песни, изпратени на земята чрез неговия дух от световете на светлината.
 

(Биографията на Марин Камбуров е от от дъщеря му Стефанка Камбурова - Делкинова, Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.))

За Марин Камбуров може да се прочете още в:
 
1.
Марин Камбуров (1902-1990), в списание "Сила и Живот" 1992- 1996г., Брой 3-4 -1995г.

 

2. Един с булка, друг с цигулка, спомен на Петър Камбуров за брат му Мартин, Изгревът - Том 6
 

3. Спомени за Марин Камбуров, от Вестник Братски живот бр.37

 

4. Снимки на Марин Камбуров

 

5. Песни на братята Петър и Марин Камбурови

 

6. 06.10.2012. Концерт, посветен на 110 годишнината от рождението на Марин Камбуров. Скръбта и тъгата пробуждат душата - песен от Марин Камбуров (клип в youtube)

 

7. “Един живот с песен”, Концерт от творби на Марин Камбуров в София, от Вестник Братски живот бр.70

 

За Петър  Камбуров може да се прочете от темата:

 

1899_12_01 (стар стил) Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя

Прикачени миниатюри marin_kamburow.jpg

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ


Sila_i_Jivot_1992_2-5.jpg
В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово.

В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души.


Sila_i_Jivot_1992_2-5.jpg




МАРИН КАМБУРОВ
1902-1990


Sila_i_Jivot_1995_32.jpg



Роден е в Стара Загора. Родителите му Екатерина и Стефан Камбурови се срещат с Учителя, когато Марин е още съвсем малък. Той израства в атмосферата на сплотено от идеите на Учителя семейство.всяка сказка на Учителя в Стара Загора е празник за цялото семейство. Стефка Делкинова, дъщеря на Марин Камбуров споделя:

“Словото на Учителя оформя мирогледа на Марин Камбуров. То става извор на творческо вдъхновение и съдържание на неговия живот.”

Спонтанната връзка на Стефан Камбуров с Учителя не е случайност. Той е потомък на буден род. Марин Камбуров разказва:

“Дядо ми беше вегетарианец - много смел, решителен и справедлив човек. Той е спасил Стамболов веднъж от смърт. В дома му се провеждало тайно събрание за освобождението, когато турците усетили и започнали да го търсят. Тогава дядо ми, който беше много здрав и силен, сложил Стамболов в един чувал, натъпкал отстрани вълна, метнал го на рамо и го изнесъл от селото. Като го спрял караулът извън селото, той казал че отива на дарака...”

С идеите на Учителя се свързва не само Стефан. И останалите трима негови братя също приемат Новото учение като свой духовен път. Най-малкият му брат, Слави бил съратник на Петко Енев. Той отначало бил скептично настроен към Учителя. Казвал: “На г-н Дънов искам да задам само два кардинални въпроса.” Когато Учителят дошъл отново в Стара Загора го повикали, за да се срещне с него. Слави излязъл доста умърлушен от стаята, където разговаряли насаме с Учителя. Скоро след това честно споделил: “Ние в сравнение със знанията на г-н Дънов къде сме?!”

За Камбурови Учителят е казал: “Те са стар богомилски род!”

Стефка Делкинова ни описва една богата страна от духовната същност на баща си:

“В продължение на 50 години от своя живот Марин Камбуров изпя 233 песни, в които възпява Любовта, Мъдростта, Доброто, смирено прекланя глава и благоговее пред своя Учител и величието на Твореца. Той никога не е имал работно бюро и кабинет. Песните му са родени сред природата по време на работа или почивка. Текст и мелодия бликват спонтанно и в повечето случаи заживяват без корекции.

При една от срещите на двамата братя Петър и Марин Камбурови с Учителя, много години преди да се събуди в него музата на творческо вдъхновение, Учителят казва: “Той, Марин, рекох, има силна музикална памет.” И наистина Марин Камбуров помни и пее възторжено до края на живота си всичките песни изпратени на земята чрез неговия дух от световете на светлината.”

Всички, които живяха близо до Марин Камбуров бяха впечатлени от неговия благ характер, от миролюбието му, от принципността, от високото съзнание, което той проявяваше в живота. Той виждаше света по особен начин, гледаше го с очите на пробуден за цялостта на живота човек. Песента беше негов по-реален живот. В нея влагаше всички свои мисли и преживявания - мечтаеше чрез нея, работеше над себе си чрез нея, проповядваше чрез нея. Но тези проповеди бяха като проповедите на светлината - те пробуждаха. Ето как говори за тях Бояна Андреева, неговата внучка, също музикант:

“Песните на дядо ми са идеи, мисли, житейска мъдрост, облечена в музика. Нотирането, колкото и професионално да е направено ги променя в по-малка или по-голяма степен и представлява бледо копие на живата песен. Сам той казва: “Песента не може да се ограничи, да се окове в рамки. Когато Духът работи, Той излиза извън рамките на земните закони.”

През своя дълъг и плодотворен живот Марин Камбуров беше желан навсякъде. Често с брат си Петър те бяха най-почетните гости на братски групи из страната, където общия живот се беше запазил и в годините на атеизма. Те ставаха естествен център - двамата братя, вдъхновените певци на Новото. Като старите богомили те обхождаха прашните пътища на България само с по една торба, за хляба, но с души пълни с любов и житейска мъдрост.

Когато Петър си замина, Марин продължи тази дейност. Веднъж, когато беше дошъл при дъщеря си Катя 6 Бургас, той прие поканата на току-що създадения детски клуб “Приятели на Слънцето” да ги посети. Децата знаеха, че в музикалното творчество на Марин Камбуров Слънцето заема особено място и пожелаха да му зададат своите въпроси, породени спонтанно. Ето част от този импровизиран разговор с Марин Камбуров, проведен на 27 декември 1989 г. В братския салон в Бургас:

-  Имаш ли любима песен?

-  Аз обичам всички свои песни. Те всички са ми еднакво хубави.

-  Как се появяват песните?
    
-  Като едно преживяване. /Пее/ “Кога ме някой задява, за нещо ме обвинява, аз мълча братко и трая, по-лесно да се оправя. Накрая казвам думи две, това е така, това - не! Ако разбере, разбере, ако несвободен е, да мисли каквото си иска, да прави каквото си ще!"

-  Какъв е твоят девиз?

-  Аз имам за девиз: Посрещай всичко с мир! Веднага трансформирам нещата. Яви ли се мъгла в съзнанието ми запявам. /Пее/ “Аз пея в радостта, аз пея във скръбта... В скръбта си песен запявам, с песента скръбта стопявам!”

-  Коя е основната мисъл в живота ти?

-  Целият ми живот е бил подчинен на една мисъл: да изпълня закона на Учителя!

-  Стеснявал ли си се някога, че си вегетарианец?
    
-  Никога! Когато служих, още с постъпването си отидох при най-големия началник и му казах: “Аз съм дошъл да изпълня дълга си към държавата, но имам една молба. Понеже съм вегетарианец от дете, моля да ме оставите да се храня както намеря за добре. Началника ми отговори: Добре, но имаме само маслини и кисело зеле. Аз му казах: Нищо, и това е храна. После всички в кухнята ми даваха храна и изкарах много леко. Когато дойде време да се кълнем, пак се нареди добре. Аз не исках да се кълна и казах: Не се кълна. Винаги говоря истината и няма нужда да се кълна. Началникът ме скри и никой не забеляза, че не се заклех. Не си ли смел, страхлив ли си, нищо не можеш да постигнеш!

Марин Камбуров си замина през 1990 г. В Пловдив, където дълги години живя със своето многолюдно семейство. Дълбоката житейска философия, почерпена от духовното съприкосновение с идеите на Учителя изпълва цялото му музикално творчество. Песните му и досега се пеят от много хора. Пеейки ги, те като че чуват гласа на брат Марин. Той изля в песен своята увереност. “Моята песен няма да затихне, и гласът ми няма да замре...” Защото не може да “замре” живо творчество, в което е вложен цял човешки живот посветен на Доброто, и преминал в служение на висшето.




Sila_i_Jivot_1995_33.jpg

 

__________________

Източник: Марин Камбуров (1902-1990)ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г.

 Брой 3-4 -1995г.


ЕДИН С БУЛКА, ДРУГ С ЦИГУЛКА

(от Петър Камбуров)

 

Брат ми Марин решил да се ожени. Харесал си бе една арбанашка де­войка (сегашната му другарка) Зафирка и ми предложи, да отидем в София, той да поиска одобрението и благословението на Учителя.

Отидохме. Беше ведър, прекрасен майски ден. Учителят ни прие. Времето бе слънчево, та разговорът се състоя на двора при кръглата цимен­това маса.
Учителят одобри проекта на Марин и му разреши да се ожени за изб­раната от него девойка. А на мене рече да не бързам. Моят въпрос относно женитбата щял да се разреши по-късно. „Ти гледай, каза той - да не изоста­вяш цигулката."

През времето на разговора Учителят три пъти каза за Марин: „Той, Марин, рекох, има силна музикална памет". По това време - до 1928 година Марин не се отличаваше с никакви особени музикални дарования. Но седем-осем години по-късно той започна да твори: оригинални песни. Те постепен­но станаха стотина на брой, без да са записани нито текстуално, нито нотно и Марин ги помнеше наизуст. Ето къде Учителят видя неговата силна музи­кална памет. Едва 30 години по-късно, през 1954 година седнахме двамата и с помощта на цигулката ги нотирахме и записахме.

 

________________________
Източник:
30. ЕДИН С БУЛКА, ДРУГ С ЦИГУЛКАПетър Камбуров

Изгревът - Том 6


Спомени за Марин Камбуров

 

В началото на 20. век с голяма сила сред младата българска интелигенция набира популярност духовното учение на руския писател Лев Николаевич Толстой, което е известно под името толстоизъм. С него слиза и идеята за колективен живот и за вегетарианство. Толстой призовава за едно по-съвременно разбиране на християнството, което е по-близо до първоначалното Учение на Христос и не е обвързано с конкретна Църква. Опорна точка на това Учение е нравственото самоусъвършенстване на човека и то изключва убийството на живи същества. Толстоистите създават вегетариански ресторанти в почти всички градове в България.

 

По това време българският духовен водач, всемировият Учител Петър Дънов, завършва богословие и медицина в Съединените американски щати. След завръщането си в България той създава общество „Бяло Братство“. Няколко години преди това обикаля България и в читалищата на градовете изнася лекции по астрология и хиромантия и прави хороскопи. В началото на века е бил на мода спиритизмът и гражданите са канили Учителя на сеанси, провеждани в домовете им. Той има възможност да покаже част от способностите си в някои области на живота, включително способността да лекува. Например адвокатът Анастас Бойнов от Търново е бил на легло, неподвижен, близо 2 години. Учителя го е излекувал за 2-3 дни и адвокатът се връща на работа. След този случай той подарява вилата си на „Бялото Братство“, където от 1910 до 1925 година се провеждат годишните им събори. (обяснявам къде се е намирала вилата). През 1911 година по препоръка на Учителя последователите му купуват къща в с. Арбанаси. Той обяснява, че през това село минава магнетично течение, идващо от Хималаите и влияещо здравословно на тялото и духа.

 

В тази къща, която стои и до сега, през 1912 година, Учителя на „Бялото Братство“ написва книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“. Текстът съдържа извадки от Библията. Книгата се е давала лично от Учителя на малко хора, и то с автограф.

 

През 1922 година той създава Окултна школа, изнасяйки беседи и лекции. Няколко години след идването си на власт комунистите се опитват да унищожат това Учение. На 6 декември 1957 година те събират и изгарят книгите, които успяват да конфискуват по цяла България, и забраняват събиранията по групи. Защо комунистите не успяха да го унищожат? Защото с непоклатима вяра и любов последователите са успели да опазят Словото, което е едно огромно богатство за българския народ. Учителя е оставил и молитви, формули, гимнастически упражнения, песни, танцът Паневритмия, който е от 3 части и се играе в много държави, около 5 хиляди лекции, в които е събрана мъдростта на вековете и новото, което иде. Учителя е говорил на достъпен за слушателите си език.

 

На много места учениците на Бялото братство и толстоистите образуват комуни. Арбанашката комуна е създадена от последователите на Бялото Братство. Тя съществува от 1923 до 1926 година. Основоположници на комуната, в която влизат около 20 души, са семейство Екатерина и Стефан Камбурови. Двамата им сина са имали музикални дарби. Синът им Петър Камбуров е свирел на цигулка и кавал. Той създава младежки хор, в който са се пеели песните на Бялото Братство. Свещеникът в Арбанаси, Арнаудов, е бил толстоист и е участвал в комуната. Синът му Симеон Арнаудов е бил солист на хора в Арбанаси. Вторият син на Камбурови, Марин, е написал повече от 200 песни, вдъхновени от идеите на Учителя. В хора той се запознава с две момичета, които много му харесват. Поисква им снимки. В 1924 година на събора на братството в Търново показва снимките на Учителя с молба да го посъветва за коя от двете да се ожени. Учителя му казва: „Това момиче ще вземеш. То е от болярски род“. Момичето се казва Зефира Димитрова Чамурова. Така Марин става арбанашки зет.

 

Снимки на Марин Камбуров
 

tom60750.jpg
Снимка № 38. Петър Камбуров.
Снимка № 39. Марин Камбуров.
Снимка № 40. Никола Гръблев
Снимка № 41. Русава Стойчева.

220287.jpg
Петър и Марин Камбурови - Айтос, 10 юли 1966 г.

220289.jpg
Петър и Марин Камбурови в Айтос

220288.jpg
Стефан Камбуров със семейството си в гр. Казанлък, 3 октомври 1941 год.
Седнали. 1. д-р Стефан Камбуров, 2. Баба Екатерина - жена му Прави отляво: 3. Марин Камбуров,
4. Зефирка - жена му, 5. Косю Камбуров, 6. Петър Камбуров, 7. Таня Камбурова, 8. Кирил Икономов - мъж на Таня. Отпред са внуците на дядо Стефан.



 


“Един живот с песен”

Концерт от творби на Марин Камбуров в София

 

На 6.10.2012 г. в читалищния салон на ул. “Чехов” се състоя песенен концерт с творби на Марин Камбуров, посветен на 110 г. от рождението му. Беше представен и излезлият през тази година от Издателство “Бяло Братство” сборник с негови песни.

 

Марин Камбуров е ученик от второто поколение ученици на Учителя Петър Дънов. Неговите родители Стефан и Екатерина Камбурови от Стара Загора се запознават с Учителя и стават негови последователи през 1909 г., когато Марин е още невръстно дете. Той израства и оформя своя мироглед и укрепва духовно в светлината на идеите на Бялото Братство, които Учителя започва да разпространява в България в началото на 20-и век.

Песните на Марин Камбуров са вдъхновени от Словото на Учителя. Тематиката им е разнообразна, но основно се очертават няколко направления: песни за Бога, песни, посветени на Учителя, песни молитви, песни за Природата, песни – послания към слушателите. Посланията са житейски мъдрости, философски прозрения, от които всеки може да намери нещо за себе си.

 

В концерта участваха приятели – почитатели на песните на Марин Камбуров: Добринка Ставрева, Петър Ганев, вокална група от Сливен с ръководител Благовеста Кирилова; хор “Дъга” от Пловдив с ръководител Надежда Табакова; Вяра Блажева – студентка от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, специалност “Народно пеене”; Иво Бонев – музикален редактор на песенния сборник “Един живот с песен”; семейството на автора: Стефка Делкинова – дъщеря, Бояна Андреева – внучка, и Даниела Делкинова – правнучка.

 

Концертът завърши с песента “Братство, единство”, изпълнена вдъхновено от всички участници в концерта и от публиката. Атмосферата на братство и сърдечност достави радост на всички.

 

Стефка Делкинова

 

Източник: Вестник Братски живот бр.70

 


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder