НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя
02.02.1902г.


Роден Методи Константинов, философ,

писател и последовател на Учителя
(2 февруари 1902 г - 10 февруари 1979 г.)

 

 

Философ, писател и обществен деец. Един от най-ерудираните и образовани последователи на Учителя Петър Дънов. Методи Константинов следва философия в София и международно право в Полша, защитава докторат в Познанския университет.

След завръщането си в България работи в Министерство на вътрешните работи и Министерство на финансите. Като директор на дирекция Пропаганда през 1943 г. е запознат с плана за депортиране на българските евреи до лагерите на смъртта и изиграва важна роля в спасяването им. Д-р Методи Константинов е автор на множество публикации на български и френски език, които го утвърждават като задълбочен изследовател с твърде широк спектър на научни търсения и му носят международно признание. Сред тях изпъкват съчинения с научен и езотеричен характер (“Световна астросоциология”, “Новата култура в ерата на Водолея” и др.). На 22 март 1922 г. Методи Константинов разпъва палатка на Баучеровата поляна и става първият заселник в селището на Бялото братство на „Изгрева”.

източник: из мултимедийния диск
Духовният Учител Петър Дънов
изд. Бяло Братство, 2009 г

 

За Методи Константинов може да се прочете в:

 

1. Д-р Методи Константинов, от списание "Сила и Живот", Брой 3-4 -1995 г.
 

2. Спомени за Методи Константинов от книгата "Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1"

 

3. Методи Константинов, от Светозар Няголов, кн. "Светъл лъч към човешките души "

 

3. Методи Константинов, разказва Димитър Грива пред Вергилий Кръстев в "Изгревът" - Том 8

 

4. Снимки на д-р Методи Константинов

 

Произведения на Методи Константинов за четене или изтегляне на PDF:

 

Световна астро-социология

 

Новата култура през епохата на Водолея

 

Човекът по пътя на космическата спирала

 

Освобождение чрез космично съзнание

 

 

Едно много ценно изследване върху дейността и доктората на Методи Константинов, направено от гл. ас-нт на Познанския университет - "Методи Константинов и Полша"

http://friendsofther...w.net/node/1551

Прикачени миниатюри 10.Metodi Konstantinov copy.jpg

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ


Sila_i_Jivot_1992_2-5.jpg
В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово.

В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души.

Sila_i_Jivot_1992_2-5.jpg




Др. МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
1902-1979


Sila_i_Jivot_1995_46.jpg



Роден през 1902 г. Завършва гимназия в Казанлък, след това учителства известно време. Запознава се с Учителя още през ученическите си години. Той влиза в живота му като безспорен духовен авторитет. Интересен е един спомен на М. Константинов от първите години край Учителя:

“Беше в ранните години на моя ученически живот. Беше ни дадена задача от Учителя в безлунна нощ, точно в 12 часа през нощта да тръгнем от Изгреба за Черни връх при следните условия: да излизаме един след друг през 1-2 минути като запазим появилото се разстояние до пристигането ни на върха. По пътя никой на никого не трябваше да се обажда, а да върви мълчешката. Забранено ни беше също така да се спираме по пътя, поради което всички бяха длъжни да се движат бавно и да изчакват предходящият да се отдалечи на определеното разстояние, познавайки по изгубване на шума от стъпките му. Аз тръгнах последен и носех на гърба си самовар. Когато бяхме преполовили вече пътя, почувствах страх и съмнение дали няма да се спъна някъде и да падна в някоя пропаст от където да не мога да излеза, защото зад мене нямаше никой, който да ми помогне в случай на нужда. Колкото повече вървях нагоре, толкова повече страхът ми се увеличаваше и в мене се явяваше желание или да настигна оня който вървеше пред мене, или да го извикам да спре и да тръгне заедно с мен. Но по този начин щях да наруша правилното разрешение на задачата и да произведа смут с нарушението на реда. Затова не направих това, но страхът у мене постоянно се увеличаваше и рискувах да наруша обещанието, и да спра някъде по пътя и да чакам изгрева на слънцето. Но в този момент, когато бях решил да прекъсна пътя си, аз мислено извиках Учителя да ми даде воля и да изпъди страха от мене, да изпълня задачата си. И ето какво стана: видях Учителя зад гърба си и веднага получих успокоение, вътрешен мир и реших да вървя към върха без спиране. От време на време поглеждах зад себе си, но Учителят вървеше след мене и аз вече не поглеждах, защото бях сигурен, че Той е зад мене.

Когато пристигнах на върха, другите братя и сестри на групи споделяха преживяното през нощта. Едни казваха, че видяли страшни работи в тъмната нощ, че ги било много страх и надали са щели да изпълнят задачата, ако Учителят не водеше колоната и ако Той сам не беше при тях. Братята, които бяха в средата на колоната претендираха, че Учителят се движел от страните им; тези които бяха в началото - че Той от тръгването до края бил на челото на колоната. Обадих се и аз: “Братя, Учителят беше зад мене дълго време от пътуването ни, как може да бъде това, че Той да води колоната, да бъде и около средата, а в същото време да бъде и след мене?” Те с подигравка ми казаха: “Мълчи бе, хлапе, кой знае какво си видял в страха си, та сега претендираш, че Учителят бил зад тебе! Това не може да бъде, ами по-добре мълчи и никому не казвай, за да не ти се смеят.” Аз млъкнах, обаче и до ден днешен не съм разколебан във вярата си в моя Учител, защото в по-нататъшния ми живот с Него, аз получих още много уверения, че това е най-малкото, което Той може да стори.”

Често Методи Константинов разговаря с Учителя на дълбоки философски теми. Веднъж той отива на “Опълченска” 66, където живее Учителя и запазва спомена от това гостуване за цял живот. Впечатленията му четем в неиздадената книга “История на Бялото Братство” от Николай Дойнов:

“В 1922 година през месец март отидох при Учителя в пределно скромната му квартира на ул. “Опълченска” 66. След приятни и полезни разговори, които имах с него, беше станало късно и той ме покани да нощувам там. На сутринта в ранни зори тръгнахме заедно. Пресякохме града и се насочихме към зеленеещата се в далечината борова гора. Когато стигнахме до нея, тръгнахме по хубавата и живописна пътечка през млада горичка, където за първи път минавах. Славеите разнасяха своята чудна песен, въздухът беше така чист и ароматен от горски и полски цветя с аромата на борова смола. Гърдите дишаха свободно, мисълта се извисяваше свободно високо над прозаичното всекидневие. Учителят бавно пристъпваше, мълчалив и сериозен. Най-после пристигнахме на една чудно красива поляна, обсипана с утринните росни капки, които блестяха като брилянти, разхвърляни от щедрата ръка на Природата върху зеления килим на свежата трева. Поспряхме се за малко и Учителят каза: “Тук е мястото, където всяка сутрин посрещаме изгреба на слънцето”.

Николай Дойнов продължава:

“През това посещение у Методи, тогава млад, пълен с живот и енергия, се заражда идеята да си построи тук палатка и да остане да живее в нея тъй като преди това Учителят му казал да остане в София, за да се запише като студент по философия. Наистина след три дена, в първия ден на пролетта - 22 март, както отбелязва той, кацна една бяла палатка на Изгрева. Тази палатка е била подарена от италианеца Бертоли, вече съмишленик на Братството. В тази палатка Методи е останал да живее до месец ноември, когато през една нощ силна буря я разкъсва. На сутринта Методи отива в “66” и Учителят го прибира там. След два-три дни той се настанява в дома на наши съмишленици. При този случай Учителят му казал: “До сега изучаваше законите на светлината, а сега ще слезнеш да учиш законите на тъмнината.”

Методи Константинов се записва да следва философия в Софийския университет. Годините на студентството преминават в непрекъснат контакт с Учителя. През 1926 г Учителят решава да проведе летния събор на Братството в София, на Изгрева. За провеждане на събора е взето разрешение от властта, но се случва инцидент. Николай Дойнов изнася този факт, като ни показва друга страна от личността на Методи Константинов:

“Сутринта в деня на откриването на събора, нашият брат Методи Константинов, както той ми предаде, придружавал Учителя от дома му на ул. “Опълченска” 66 до Изгрева. Приближавайки до там в гората ги посреща една сестра и им казва да не отиват на Изгрева, защото той е обкръжен от стражари. Положението, както казала тя, било много напрегнато. Учителят внимателно погледнал Методи и той, както самия той се изразява, светкавично разбрал неговата мисъл. “Аз помолих сестрата,” - казва Методи, - “да придружи Учителя обратно до “Опълченска”, след което се отправих направо до домът на министър-председателя. Така интуитивно долових мисълта на Учителя и затова като стрела се спуснах нататък. Домът му беше близо до моята квартира и знаех къде е точно. (По това време министър-председател на България бе Андрей Ляпчев.) И наистина, ако бях закъснял само две-три минути, нямаше да го заваря, тъй като е трябвало да замине за Варна с автомобил, флуидът, с който ме изпрати Учителят, беше така силен, че когато аз приближих до министъра, никой не ме спря. Той, като че ли ме очакваше. Хвана ме под ръка и ме запита какво желая. Аз му казах следното: “Г-н Министър предстедателю, днес е нашият съборен ден. Вие лично разрешихте този събор да се проведе на Изгрева. Днес ние бяхме изненадани, когато ни обкръжи полицията и искаше да ни разпръсне. По чия заповед става това, на нас не ни е известно.” Той почти нищо не ми каза, върна се у дома и след малко заяви, че всичко е уредено. Аз му благодарих и отидох при Учителя, като отново го придружих до Изгрева. Като пристигнахме там, нямаше нито следа от стражарите. Изнасям този факт между другото и затова, за да подчертая колко мощна е мисълта на Учителя.”

Често М. Константинов се допитва до Учителя по всякакви въпроси от личен и обществен характер. Но като философ, го вълнуват повече въпросите от космичен характер. В съзнанието му битуват идеи за обединение на човечеството, навлизането в Новата ера на Духа, живот за Цялото. Не е доволен от своето образование в Софийския университет и ръководен от стремежа си да достигне по-високи върхове в своето развитие, той отива в Полша и защитава докторат по международно право. След 1935 година се връща в България и работи последователно в Министерството на вътрешните работи и в Министерството на финансите като юрисконсулт.

Връзките му с Учителя са постоянни. Разговорите им - дълги. Ученикът иска да си обясни явления, закони и принципи, които наблюдава като проявление в света. И Учителят търпеливо, постепенно и с много любов въвежда неговия търсещ дух в света на Реалността, такава, каквато само Учителите могат да покажат.

След такива разговори често в съзнанието на ученика изпъква мисълта: “Учителят дойде да събори религиозните заблуждения и да ни покаже как пряко да общуваме с Първата причина, с живота на (Цялото.” в последното той е убеден, защото е свидетел на великата пълнота, която Духът на Учителя излъчва.

След 1937 г. Методи Константинов издава книгата “Нашата външна политика”, в която подробно са разбити идеите за славянското единство, за мира и справедливостта, за сътрудничеството на народите. Той се движи из онези среди, които не остават неутрални в настъпващите военни години. Това положение му създава известни затруднения, които той с помощта на Учителя всякога се старае да разреши. И наистина, има големи въпроси, които само намесата на Учителя може да просветли, може да развърже... Такъв е и следния драматичен момент от биографията на М.Константинов. Понеже е известен във висшите среди като добре владеещ полски език, той получава заповед да придружи ешелоните с български евреи, обречени да заминат за концентрационните лагери в Полша. Той отива веднага при Учителя за съвет и помощ. Учителят говори малко. Методи Константинов скъсва заповедта си пред него, а с това доказва и своята готовност да пострада, но да не стане причина други да пострадат. Методи Константинов участва със свои статии в сп. "Житно зърно”. И там, както и в повечето свои разговори той излага представите си за бъдещия строй на човечеството, основан на висшите принципи управляващи целия Космос.

През 1944 г, когато Учителят живее в с. Марчаево, Методи Константинов често го посещава и му носи новините от разбушувалите се сили на световната сцена. Два дни преди да отпътува обратно за София, Учителят дава възможност на своя ученик да преживее един много силен момент, оставил спомен в съзнанието му за цял живот. Методи Константинов го описва по-късно в свои спомени:

“Една октомврийска вечер отидох да видя пак Учителя. ... Той ми каза следните думи: “Аз свърших моята задача тук на земята. Аз ще си замина. На вас духовете ще ви заключа на земята, но за да не се огранича ще ви оставя ключовете и когато си завършите вашата работа тук на земята, да си отборите и дойдете при мен.”

Тези тежки думи паднаха като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната. Толкова силна беше болката ми, че заплаках. Томове бях изчел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони на Битието, но всичко бледнееше пред моя личен опит с това Космическо същество, което разбирах със цялото си същество, със сърцето, ума, душата и духа си. В лицето на този Пратеник на Небето, който дойде с мисията да завърти колелото на историята, да тури начало на нова епоха, аз спонтанно с целия си вътрешен живот го чувствах и виждах като мистична чистота, като безкрайна Светлина, като безкористие, което дава като един Извор, и нищо не иска.”

След заминаването на Учителя от физическия свят Методи Константинов преживява кризата, която става съдба на много наши интелектуалци не пожелали да изменят на своите идеи. Отказвайки се да служи безропотно на новата власт той остава без работа и постъпва в бригадата на известният италиански майстор на мозайки Бертоли. Физическият труд не пречи на философски настроеният ум да твори. Но Методи Константинов знае, че няма издателство в България, което да издаде негов труд с идеалистическа насоченост. Той не се предава. Въпреки всичко написва своите книги. Но ги издава във Франция: през 1963 г. излиза от печат “Новата култура" в епохата на водолея, а през 1972 г - “Световна астросоциология. Новото човечество в светлината на космическата астросоциология.” И двете донасят европейска известност не толкова на своя автор, колкото на Учителя. В последната книга четем:

“Новите мистични вълни, които намират израз в словото на Учителя, сега проникват в аурата на земята, за да я пречистят и подготвят за постепенно настъпващото възшествие подобно на идващата пролет, когато цялата природа започва да се пробужда. Мощната мистична вълна ще завърти колелото на историята към пътя на съвършенството във всички области на живота.”

Като предан ученик, Методи Константинов вписва в своите книги онези велики идеи, които Учителят му е поверил в разговор. Той е честен. Цитира думите на своя Учител на всяка страница, анализира ги, доказва правотата на мненията му, но не се изтъква! Скромността е качество на ученика. То е основа на много други добродетели. И понеже учениците на Учителя са донесли от миналото едни добре изработени характери, затова именно на тях бе поверено да изнесат истината за своя Учител. Това стана с появата на книгата "Учителят" през 1947 г. Един от съавторите на тази книга е Методи Константинов. Тя е приносът му към великото Дело, което Учителят избърши в продължение на един човешки живот. Защото за истинския Учител, могат да пишат само истински ученици!

Методи Константинов си замина през 1979 г. изживял един пълноценен живот, духовно осмислен чрез приложение на принципите на Новото учение.

 

________________________

Източник: Д-р Методи Константинов (1902-1979)ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г.

Брой 3-4 -1995г.


МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ


(1902-1979)


Методи Константинов е недоволен, че не е поставен на висока служба от новата власт, която е дошла при поредните избори. Иска да бъде политически мъж и поставен на показно място. Да го видят всички кой е, какво може. Учителят го поглежда строго: "Аз пълните гърнета на пазара не ги показвам." Методи е недоволен. Той обичаше да се перчи насам-натам. Учителят го изглежда отново и казва: "Ти виждал ли си как селяните някой път сложат гърне на плета и го окачат на някой кол, за да съхне на слънцето. Като видят селските деца, че гърнето е изписано и лъщи, взимат камъни и го замерват, докато го строшат. Тогава побягват, а стопанката излиза и се вайка за счупеното гърне. Ти какво искаш? Счупено гърне ли да бъдеш или да бъдеш гърне, в което стопанката, след като е избила млякото, е поставила вътре маслото?" Методи слуша и си тръгва.


Борис Николов


Граблашева протестираше срещу Учителя, беше недоволна от Него, че не й обръща внимание. Отивам при Учителя, а Той ми казва: "Да се пазиш от духът на недоволството, който живее у Граблашева. Да се пазиш не от Граблашева, но от този дух, който живее в нея, защото той може да прескочи от нея и да влезе в теб и от теб да премине в други. Този дух прескача от ученик на ученик, но в нея постоянно живее, защото тя е направила дом за него." Ето едно откровение за един свят, за който ние нямахме никаква представа, нямахме познания и не знаехме как да се предпазим. Учителят ни даде знания, методи как да се справяме и все пак не винаги сполучвахме, някой от нас ставаха потърпевши, а други изгаряха поради незнание и поради проявено любопитство.


Методи Константинов по онова време се засели да живее в дома на Граблашева. Той се отдалечи от Учителя. Отивам при Учителя и казвам: "Учителю, Методи се отклони заради Граблашева. Той трябва да възстанови връзките си с Вас. Да му поговоря ли?" - "Той имаше тази връзка, но това беше привидно. Все пак може да му поговориш." Отивам при Методи и го питам: "Методи, кое за теб е по-важно - Учителят или твоята хазайка и стопанка Граблашева?" Методи мига и не може да проумее защо му задавам този въпрос. "Методи, Учителят ме изпрати, за да те питам за какво си дошъл на земята - заради Граблашева или за Школата Му?"


Методи слуша, мълчи. Аз си тръгнах. След няколко дни Методи отново се върна на Изгрева и целуна десницата на Учителя.


Мария Тодорова


Имаше двама братя в Школата. Единият се казваше Елиезер Коен - беше евреин, дебел и много буен. Другият бе Методи Константинов. Двамата се скарват. Елиезер Коен казва някои неприятни неща на Методи, които той е направил. Изобличава го. Тогава той се възмущава, иска да го бие, но не може да го набие, защото онзи е голям, як и буен. Методи не се примирява, отива при Учителя и започва да вика и крещи пред лицето на Учителя: "Аз този евреин Елиезер ще го унищожа, аз ще го ликвидирам, аз ще го смажа и стрия на прах и ще го пръсна в пространството, за да се загуби в Небитието." Учителят мълчи. Накрая Методи млъква след като се изкрясква изцяло и разпръснал хулите си в пространството пред лицето на Учителя. Настъпва тишина. Учителят се обръща към него: "Ти не знаеш ли, че човек ако няма врагове, не може да расте? Затова Христос казва: "Любете враговете си!" Запомни това от Мен." Методи си тръгва успокоен и с едно ново просветление в ума. Той знае вече каква служба изпълняват враговете на човека.


След 9 септември Методи Константинов е работил в бригадата на Борис Николов. Получили поръчка да направят мозайките на същото онова Министерство, в което Методи е бил навремето голям началник. Бил е директор на персонала на цялото Министерство. Като привършили работата, той решил да се качи по стълбите на Министерството до третия етаж и тайно пожелал да види своя бивш кабинет, в който е работил някога като началник. Но понеже там има портиер и не би го допуснал с работническите дрехи да се разхожда по Министерството, той решил да си сложи един панталон и бяла риза. Обул сандали, захвърлил работническите дрехи настрани, но си завил гумените цървули във вестник и ги взел под мишница, за да не му ги вземе някой. А мозайкаджиите работят с гумени цървули, защото газят много често във вода. Методи минава покрай портиера, който го познава вече, полека-лека се изкачва по стълбите и си припомня за предишното време, когато е бил тук директор. Качва се на третия етаж и с голямо вълнение се запътва към своя бивш кабинет. От същия този кабинет излиза един невзрачен човек. Тогава комунистите назначават свои верни хора на големи постове, макар че нямаха образование. От вълнение Методи без да иска, изпуска пакета със завитите гумени цървули и той пада на пода. Покрай него минава онзи невзрачен човек, спира се пред него и казва: "Ей ти, селендур, цървулан с цървулан, къде си тръгнал с тия цървули? Да си прибереш цървулите и да те няма тук." И му посочил с пръст изтърваните цървули от пакета. Методи погледнал към пода, видял цървулите и тутакси почувствувал, че земята се разтваря пред него и той полита в бездната на унижението. Прибрал си цървулите и заслизал надолу. По-късно Методи разправяше: "Какво велико унижение. Този, който я имаше завършено прогимназиално образование, един човек, хванат от гората, да ми говори, че аз съм селендур и цървулан, когато аз имам завършен Университет по философия и докторат по философия, защитен в Полша и то пред професор Богдан Винярски, който беше 18 години председател на Международния съд в Хага. Велико унижение с още по-велик изпит." В Школата на Учителя всички изпити за ученика идват съвсем естествено и те са в неговото ежедневие.


С Методи Константинов се познавам от 1974 г. Той е единственият човек, към когото изпитвам изключително уважение затова, че когато отидох при него за работа, ми каза: "Аз съм готов с този материал от 1966 г. В последно време се молих на Учителя да ми изпрати сътрудник, с когото да свърша тази работа. Скоро сънувах Учителя и Той ми каза: "Този човек е вече изпратен и можеш да почнеш работа с него." Вече един месец аз чакам да се яви този, който е изпратен. Като чух за твоята задача, която изпълняваш, разбрах, че ти си човекът, който е изпратен. Аз съм готов и те чакам. Аз зная от Учителя, че ти ще дойдеш."


Никой от неговите съвременници не беше готов. Това трябва да се знае и помни. Аз се радвам, че успях с него да подготвя неговия капитален труд за Школата на Учителя. Този негов труд го поставям на най-високо място от неговите трудове. Когато говореше за Школата на Учителя, той отправяше поглед нагоре и говореше на един изключително висок стил, от висотата на едно просветено съзнание. Методи беше и добър астролог.


Вергилий Кръстев

 

_____________________

Източник:  МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ(1902-1979)

Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1


Методи Константинов


Друг брат, променил коренно характера си под влиянието на Учителя, е Методи Константинов, роден в Казанлък на 26 февруари 1902 г. Като младеж той е с анархически убеждения и при първата си среща с Учителя спори с него и му доказва правотата на анархизма. Учителя го изчаква да се изкаже, поглежда го, усмихва се и му казва, че след 10 години главата му ще узрее. През този период Методи минава много мъчнотии и страдания в живота си. Потърсва и отново намира Учителя и влиза в братството. Започва да се учи на нов живот. Учителя постоянно му поставя изпитания и го прекарва през строга школа, за да изглади и омекоти характера му. Кара го да учи и той цели 17 години е студент. Накрая защитава докторат в Полша. В този дълъг период на следване Учителя постоянно го поддържа материално. След завършване на образованието, той се връща в България и заема важни служебни постове в управлението на държавата. Участва дейно в общия братски живот. Учителя го обича и се грижи за него. Той е един от съавторите на книгата „Учителят". Написва и няколко труда под влияние на Учительовите идеи. След заминаването на Учителя от този свят и идването на новата власт започва да учи уроците на търпението и смирението. От високите постове, които е заемал, става строител-мозайкаджия, с който занаят се пенсионира. Под влиянието на Учителя този буен младеж се променя в мек, благороден човек и отдава всичките си сили за поддържане хармонията на братския живот и пропагандиране на идеите.


Между многото евакуирани от Изгрева в Мърчаево заедно с Учителя е и Методи Константинов. Веднъж Учителя го извиква, подава му ключа от горницата си и му нарежда да отиде на Изгрева, да вземе от гардероба му 1000 лева и да купи новоизлязлата българска енциклопедия. Йорданка Жекова се намесва в разговора: „Учителю, защо ще ходи Методи в София, когато тук, на кревата, има много пари и може да вземе от тях." Всички приятели, които по това време посещават Учителя, оставят пари за общи нужди. На леглото в голямата стая има над 100 000 лева. Учителя се обръща към Йорданка и казва: „Това са братски пари и са за общи цели и аз не мога да разполагам с тях." Методи изпълнява задачата, купува енциклопедията и му я донася. Няколко дена преди да си замине, Учителя казва на Методи, че скоро ще напусне този свят. Тогава Методи казва на Учителя, че желае да живее в Швейцария, понеже е написал няколко книги, за които комунистите ще го преследват. Учителя му предлага: „Качи се горе и влез в стъклената веранда, остави твоя балтон и облечи моя стария. Така духовете не ще могат да те познаят и ще се отървеш."


След арестуването на Любомир Лулчев Петър Киров донася вода на Учителя от село Рударци и вижда в горницата на Учителя зад вратата на едно малко столче да седи Методи Константинов — свит и уплашен. Викат го за следствие. Тогава той облича балтона на Учителя и отива в Съдебната палата. Вкарват го в мазето, където се среща с Любомир Лулчев, който му казва, че той ще си замине, но Методи ще остане още дълго да живее. Скоро го викат на разпит в една стая от Съдебната палата при една следователка. Като влиза при нея, той я помолва: „Разпитайте ме подробно, за да не става нужда да ме викате пак." Така той се отървава от по-нататъшни разправии. Оказва се, че следователката е рускиня, не познава отлично политическите ситуации в България и след като го разпитва, го освобождава. Балтонът и благословението на Учителя го пазят дълги години след това. Методи си заминава на 10 февруари 1979 г. Два месеца след това комунистите намират някои от издадените му книги и отиват да го арестуват. Те са закъснели, защото Методи е вече в другия свят.

 

_____________________

Източник: 7.16 Методи КонстантиновУЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА

Светъл лъч към човешките души


МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

 

Разказва Димитър Грива (Д) пред Вергилий Кръстев (В.)
 

В: Искам да ми разкажете интересни неща за Методи  Константинов. Някакви интересни. Д: Вижте какво, Методи Константинов  беше един много предан човек на Учителя, до фанатизъм. Аз се сприятелих с  него. В ония времена нямаше хора. Плюс това той написа някои книги,  които се издадоха в чужбина и някакси имаше едно несправедливо и недобро  име в братските среди останали от някога си и аз исках просто да го  реабилитирам някакси и даже го сприятелих с Томалевски. После видях  Томалевски, казвам: "Сега не можем да вдигнем паметници на грешките на  хора, но това е един предан и интересен човек". А на същите тези срещи,  които направихме, да се върна към това нещо, когато се реши Георги да  напише книгата, тогава вземахме решение пък аз да отида във Франция и да  запиша Паневритмията за голям оркестър. Защото Паневритмията ми е  възложил Учителя във време на бомбардировките. Аз съм ти казал този  случай. И партитурата беше готова. Тогава аз решавам да взема книгата на  Методи Константинов и книгата също беше изпратена вече, защото беше  преведена там. В: Коя книга? Д: Книгата се казваше "Астросоциология".  Астросоциология, всъщност това е едно особено развитие на мондиалната  астрология, изцяло под идеите, които е научил от Словото на Учителя. И  ето заминах, книгата беше преведена, но намерих там професор Маршесо,  който пък написа увода на книгата. В: как се казваше професора? Д:  Маршесо,той също беше между другото и астролог, занимаваше се с народна  медицина, един много интересен човек. Имаше една група около себе си,  млади студенти, така че не знам дали това беше специалността му. Аз  вземах Паневритмията. Реализацията на Паневритмията съм ти я разправял  сигурно. И Методи се много зарадва, защото него милицията не го пускаше.  Той прави толкова много опити, аз затуй се амбицирах. Толкова много  опити прави и кой не му обещаваше и не го пускаха в края на краищата. А  всъщност там излезе книгата му "Водолея", която излезе в толкова много  издания в Париж. Издаде я този, издателя Жерард Низе, който всъщност я  преведе и то на много хубав език, така хубаво написана, че даже Методи  искаше после от френски да му я преведат на български, а третата му  книга, тази за астросоциологията издаде главен собственик и издател  Оригас. Аз ти споменах за него. Той беше много интересен човек, който  първо прочете всичко, което има от Учителя, тогава подписахме договора с  него. Той подписа договора, за което трябваше да дам 5000 франка, за да  излезе книгата. Разбира там има един много интересен метод на издаване,  който е много така удобен за всякой един автор. Първо трябва да дам пет  хиляди франка, той след това като излезе книгата, същите пет хиляди  франка ти ги връща в книги на книжарска цена.

Но въпреки това той направи едно голямо проучване  на Словото. И беше много доволен, че покрай тази книга той се запозна с  един български мислител.

Методи Константинов понеже той е завършил  дипломация, правни науки, дипломация във Варшава, много обичаше да  приказва с Учителя на политически теми. Спомням си един път, че в тези  напрегнати времена, когато имаше много международни срещи преди войната,  на една дипломатическа среща не се разбраха и се разделиха. В: Къде  това? Д: Някъде беше, не знам каква среща беше на запад. И англичани,  немци, французи, някаква среща, беше много важна, международна и се  разделиха без да се разберат. А Учителят попита Методи: "А ядоха ли поне  заедно?" "Да, домакинът им дава една вечеря." "Е, добре тогава. Нали  поне са яли заедно". Щото може би после, как да кажа, на физическото  поле трябва да се извърши едно общо действие. Така е да, макар че ние  знаем, че някой път на тези вечери се извършват по-големи работи  отколкото на официалните дипломатически срещи, където е много студено и  много сдържано, всеки си мери приказките, доста по-прецизно. Тогава  разбрахме ролята на общите вечери не само при духовните хора, но и при  политиците.

 

_________________________

Източник: 38. МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Изгревът - Том 8


Снимки на д-р Методи Константинов
 
190954.jpg
Сн. 7 б). Методи Константинов - в зряла възраст.
Сн. 7 а). Методи Константинов - като младеж.

190955.jpg
Методи Константинов

190956.jpg
Методи Константинов и Учителят Петър Дънов.

190957.jpg
а). Методи Константинов (с меката шапка) и Учителят Петър Дънов в с. Мърчаево.
б). Методи Константинов (с меката шапка) и Учителят Петър Дънов в с. Мърчаево.
1. Методи Константинов. 2. ……. 3. Учителят. 4. ……. 5. Димитрина Антонова. 6. Николина Балтова.

190958.jpg
а). Методи Методи Константинов на Рила - 1972 г.
б). Методи Константинов на Рила - 1972 г.

190962.jpg
а). Борис Николов, Димитър Грива, Методи Константинов.
б). Димитър Грива и Методи Константинов.


190966.jpg
Балтонът на Учителят и Методи Константинов


Здравейте, приятели.

С радост искам да ви покажа две изключително редки списания.

Прати ми ги  Георги Христов.

Казват се Нов Живот, излизали през  1923г.

Издадени са само три броя от него и те са в двата линка, които поставям по-надолу. Във втория брой са събрани втори и трети брой.

Това на практика е първото братско списание. То предшества Житно Зърно.

Списанието го правят Георги Марков и Методи Константинов.

"Списанието „Нов живот" до този събор беше излязло в три броя. По указание на Учителя беше заменено с ново списание - „Житно зърно". Списанието „Житно зърно" стана център за проява на академичната младеж."

Ето линкове към двете списания

http://petardanov.in..._1_1_1923_1.pdf
http://petardanov.in..._1_1_1923_2.pdf

Тук има спомени от Методи Константинов за списанието и Георги Марков.

http://petardanov.co...лна-на-любовта/



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder