НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Писмо от Пеню Киров до Учителя, №23
09.09.1899г.


Писмо от Пеню Киров до Учителя

 

№23

гр. Бургас, 9 септемврий 1899 г.


Любез. ми бр. Дънов,

Писмото ти на 5 того получих и разбрах всичко. Радвам се, че ме имаш за доверен. Радвам се в Господа Бога, че има в тебе живата вяра. И радвам се и благодаря [на] Бога, че сега ми даде по-добро понятие да Го разбирам и приемам в сърцето си с вяра разбрана. И вярвам, че и зана­пред няма да ме остави, докато не ми даде съвър­шено живата вяра, такваз, с каквато Петър ходи по морето, защото Господ му рече.

Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е — т.е., че Бог изработва спасението ни чрез Святия си Дух. На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с бр. Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.Що ми разправяш за славата Божия — стъл­бът, аз още през 1891 г. видях подобен стълб. Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от бял светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата. Идеше от североизток и застана неподвижен на около 50 крачки от мен. Единият му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го след­вам. Стълбът стоя в неподвижност от час повече време и после потегли към югозапад, докато се изгуби. Сега не зная аз дали е било славата Гос­подня, но тогава още разбирах, че е както стъл­бът, който е водил израилтяните в пустинята. Питах тогава за това баща си, но той не можа да ми отговори нищо. Този стълб се явява още две и повече зарани. Единият път беше към източ­ната страна и все ме привличаше.

Не ни яви бр. Тихчев още при тебе ли е. Раз­прави ни, моля, нещо за него. Аз чух добри неща за него и искам да ги потвърдиш и ти, ако ти са известни.
По нас тук нищо ново няма, освен гдето ни изгоря Ок[ръжният] съд на 17 август, та по тази причина се поскитахме малко, докато условиха друго здание.
Бр. Тодор таз заран замина за гр. Ямбол в отпуска. Искаше да дойде при теб, но не било уг­одно Богу. Обстоятелствата не му позволяват, защото не сме получавали жалванията си — този [е] трети месец.

Аз сега прося от Бога да ми даде жива вяра в Него и Любов Божествена с разум и радост Бо­жествени. И като заменявам многото молитви с малко и кратки и разумни молитви, вдавам се на размишление в сърцето си, където намирам извора на живата вяра и истинската радост Бо­жествена, придружена с разум. И тъй человек бива щастлив, като е близо със сърцето си при Бога и когато надеждите си остави на Него. Тъй вде­тинен человек се има за свободен от световните грижи, но трябва само строго да изпълнява запо­ведите на този си Небесен Баща.

Тягостите ти усещам, че са големи. Немалко са и нашите — неприятности от света, неприят­ности от домашните, което речи неприятности отвсякъде. Но се утешаваме, че сме за това приз­вани и че сам Господ е казал, че който Го следва, тези гонения трябва да го последват. Те са кръ­стът, с който трябва да Го следваме.

Пиши ни, моля, по-начестичко, ако имаш време, разбира се, защото твоите писма ни са подпора.

И ний сега тъй отиваме, както ти ни съвет­ваш — Духът на Истината ни води и Словото Бо­жие ни поучава.


С поздрав твой бр. в Христа Господа: П. Киров



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder