Разговор с Учителя на 26 септември 1940 г.,

записан от Ана Шишкова

Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17":

Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, по­неже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя."

1. Спомен на Ана Шишкова: Смаляване и уголемяване

Спомен на Ана Шишкова

106. Смаляване и уголемяване

26.IX. 1940 г., четвъртък, 10 ч преди обяд. Разговор на Витоша.

Има разрешения, които човек сам си разрешава; други разрешения чо­век му разрешава, а други Бог му разрешава.

Когато някоя планина я съсипят, тя планина ли е? Те са финансисти, които постоянно черпят, [докато] ги направят полета. Една планина се движи с 1/10 от милиметъра за 1 година; за 100 000 000 години колко пространство ще мине?

Цялата вселена можеш да я събереш в един лешник. Ако материята се образува от сила и силата заема пространство, какво пространство трябва да събереш, за да образуваш малко материя?

Представете си, че имате материал за гориво и се запалите от малка главичка кибрит, много огън, и всички трябва да горят, убедите цялата Земя да гори. Същият закон: Убедете краката си, че могат да ходят, и те ще тръгнат. Да убедиш себе си, че трябва да бъдеш здрав.

Аз ако съм ученик в гимназията, ще искам от моите учители в гимназията първото прераждане да ми пишат нула. От нулата [в] другото прераждане ще изкарам 1, в другото от едното ще изкарам 2, в другото - 3... В седем прераждания ще имам 7. Значи: 0, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7. Съберете ги: 1 + 2 + 3 + 4 + 5 + 6 + 7 = 28. Прибавете 0 = 280:40 = 7.

Най-напред човек трябва да се научи да се смалява и после да се увели­чи и тогава ще бъде с едно по-велик, отколкото преди да се е смалил. За да се повдигнеш, трябва да се смалиш. Всичките хубави работи излизат все от сма­лените работи. Малките работи са, които радват нещата. За един грешник обър­нат, голяма радост има на Небето. Малките работи радват. Голямото по-голямо не може да стане, но по-малко може. А малкото по-малко не може да стане, но по-голямо може. Като се променят от големи в малки и от малки в големи, се радват; че в промяната е радостта. Ако си стражар и биеш 10 000 хора, дотегне ти и искаш да им правиш добро. Спасението е да ти дотегне да правиш зло и да почнеш да правиш добро. Опасността е да ти дотегне да правиш добро. В при­родата всичко е разумно. Кривуцнеш - зарадвай се, че е станало упражнение на крака ти, да стане пластичен, да не ти се счупи. Човек да се радва на туй състояние, в което се намира в дадения случай. Като си удариш крака, да се радваш; като оздравя, пак да се радваш. Малко разлика ще има в първия слу­чай, че е киселко малко.

Цяла философия е самовъзпитанието. Да си добре или да си се ударил, то е временно. Радвай се на онзи момент, който ти е донесъл скръбта или ра­достта.

Ти си пратен да работиш. Но да не направите като онзи циганин, дето го гостили с мляко и му дали да си носи в гърнето и той, като вървял, си мислел: „Ще го продам, ще купя яйца, ще насадя кокошката, ще изхлупи пиленца, ще ги продам..." Продавал, продавал, толкова забогатял, че (с мисълта си) се оже­нил за царската дъщеря и му се родило дете и от радост за детето подскочил и разлял млякото. Гледайте и вие от радост да не подскочите и да излеете мляко­то! Не използвайте чуждия труд!

Говедата по-напред не щръклели, но когато Господ (на Великите Учители са казвали „дядо Господ") попитал един говедар къде има чешма, той не ста­нал да Го заведе, но седешком с крака си посочил накъде да вървят. Господ, Който вървял с един ангел и срещнали млада хубава мома, казал: „Ще дам на този говедар тази мома за професор, и стършел на говедата - те да щръклеят и той да ги гони да ги прибира.

Като видиш Господа - дойде ли ти добро, - стани и поблагодари на Гос­пода, че иначе ще дойде красивата мома и стършелът. Хората приказват при­мерите, но не ги турят на място.

Тайната в живота е да си благодарен на малкото зло, да не доведе голя­мо зло, и да си благодарен на малкото добро, да не ти се отнеме. Бъди благода­рен на малкото зло и на голямото добро. Когато те посети едно малко и си благодарен, ще дойде едно голямо добро. Когато не си благодарен от голямото добро, ще ти дойде малко зло.

Сега всичките царе не могат да направят днешния ден. Той струва много богатство.

Изгревът - Том 17

 106. Смаляване и уголемяване