НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Учителя се завръща във Варна

30.05.1902г.


<p style="text-align:center;"><span style="color:#000000;"><span style="font-size:24px;"> Учителя се завръща във Варна</span></span></p> <p style="text-align:center;"> </p> <p><span style=""><span style="color:#006400;">Това се вижда от писмото на Учителя до Пеню Киров от 31 май 1902 г., Варна</span><br>  <br><a target="_blank" href='http://beinsaduno.bg/index.php?/topic/2162-1902-05-30-%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D1%81%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0-%D0%B2%D1%8A/#entry3013' class='bbc_url' title=''>Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна, 31 май 1902 г.</a></span></p> <br /> <p style="text-align:center;"><span style="color:#000000;"><span style="font-size:24px;">Писмо на Учителя до Пеню Киров</span></span></p> <p style="text-align:center;"> </p> <p style="text-align:center;"><span style="font-size:24px;"><span style="color:#000000;">Варна, 31 май 1902 г.</span></span></p> <br><br><p><span style="color:#000000;"><span style="">Люб. бр. Киров,<br><br> Завчера пристигнах тук. Обиколката си из Северна България почти завърших. Напоследък бях в Търново, гдето преседях около седмица. Господ е бил през всичкото време с мен. Радостното е, че ние с вяра и търпение можахме да сторим това, което е най-добро засега - да влеем една нова струя на живот, да раздвижим умовете на всички.<br><br> В Търново срещнах една наша сестра или приятелка76. Тя има много неща, открити ней от Господа, и чака за тяхното изпълнение.<br><br> Надявам се всички вие да сте добре. Аз ще пообмисля сега да видим какво трябва да правим и каква е Волята Божия. За по-подробно - кога се видим, ще ви разправя.<br><br> В Русе срещнах онзи адвентистки приятел, който е идвал да говори в Бургас77.<br><br> Днеска ще пиша и на Д-ра. Ще обичам да чуя от Вази. За нашето събрание времето наближава и да видим къде ще се отреди. Имайте мир и търпение, Божиите работи ще се изпълнят - всяко на своето време.<br><br> Господ, Който взема лично грижа за вашите души и ви ръководи, ще ви даде всяко благословение и радост. Той знае най-добре от какво имате най-вече нужда. Неговото желание е да изучаваме Неговите пътища и постоянно да се съобразяваме с Неговата Воля. А Божията Воля е вечното добро, а Неговото познание е животът вечен.<br><br> Приемете моя искрен поздрав.<br><br> Поздрави бр. Тодор, Мелкон, Николай и най-после и себе си.</span></span></p> <br><br><br><p style="text-align:right;"><br><span style="color:#000000;"><span style="">Ваш верен: П. К. Дънов</span></span></p> <br><p><span style="color:#000000;"><span style="">Адрес: Варна, Ill участък, ул. „Дунавска" №244</span></span><br><br><br><span style="color:#000000;">Източник: </span><a target="_blank" href='http://friendsoftherainbow.net/sites/default/files/Epistolarni_dialozi_II-2012-12-26.pdf' class='bbc_url' title='Външен линк' rel='nofollow external'><span style="color:#000000;">Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)</span></a><br><br><br><br><span style="color:#000000;"><span style="">---------------------------------</span></span><br><span style="color:#000000;"><span style="">76 Това е първата лична среща на Петър Дънов с Мария Казакова, с която той си кореспондира от м. декември 1900 година. По характер тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея. Тя е изявен общественик и нейният дом става център за срещи на градския елит. Оттук тръгват редица благородни начинания. В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници. В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г.</span></span><br><br><span style="color:#000000;"><span style="">77 Вероятно Е. С. Попов.</span></span></p> <br><br><br><br><br><p style="text-align:center;"><span style="color:#000000;"><span style=""><span rel='lightbox'><img class='bbc_img' src="http://petardanov.com/uploads/gallery/album_14/gallery_1_14_124946.jpg" alt="gallery_1_14_124946.jpg"></span></span></span></p> <br><p style="text-align:center;"><span rel='lightbox'><img class='bbc_img' src="http://petardanov.com/uploads/gallery/album_14/gallery_1_14_86880.jpg" alt="gallery_1_14_86880.jpg"></span></p> <br><p style="text-align:center;"><span rel='lightbox'><img class='bbc_img' src="http://petardanov.com/uploads/gallery/album_14/gallery_1_14_42985.jpg" alt="gallery_1_14_42985.jpg"></span></p> <br><p><a target="_blank" href='http://beinsaduno.bg/index.php?/topic/506-1902-05-31-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%B4%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%8E-%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE/' class='bbc_url' title=''>Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна, 31 май 1902 г.</a></p> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ