НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли

10.07.1928г.


Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша

с част от участниците в младежкия събор - 10 юли

 

Не е ясно кога Учителя е тръгнал за Витоша тъй като същият ден изнася в 5 ч.с. беседата "Към Свобода". Според Олга Славчева, групата в която тя участва, тръгва в 3 ч.с.

 

2.  Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]

Олга Славчева


2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда,

четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]


При изгрев слънце вчера напущаме града, при изгрев слънце днес се завръщаме.

В три часа сутринта оставихме града и през разкошните сеитби се озовахме край заспалите селища. Над нас небето сияйно с многочислени звезди и къс от тихата луна, която все още гори всред нощта като попътен факел.

Вкупом тръгваме над 150 души, а колко ли отпосле има да прииждат. Имаме гости от провинцията - младежи по случай събора ни при Учителя. Няма вече Драгалевци. Южната страна на Витоша е вече залесена, поради което трябва да правим големи заобиколки, а това доста много и без това удължава пътя ни. Сега вървим по теснолинейката за водопровода към Симеоново. Поникналите сеитби, като разкошно зелено море се люшнало отстрани, по което се носи нашия пътнически кораб. Тази година класовете са високи, пълни, тежки. Превили морно глави, те гледат вече към земята, ха, ха да се изронят от своите златни кошнички и отново да се посеят. Това е ечемикът и пшеницата, а зелената ръж като копринен воал се люшка по обширното поле, лъхан от сутринния ветрец. Развиделява се. Чува се чуруликане на разни птички, що вече бързо прелетяват из въздуха, сякаш дошли и те да посрещнат утрото.

Небето побелява. Звездичките една по една спущат завески по своите прозорчета, сякаш тепърва отиват да спят. Изток се облива в мека червенина и на хоризонта се очертава златиста линия. Бялото облаче, що се намира там, изведнъж почервенява. Като че ли то е слънчев паж, който пръв се провиква към природата да затаи дъх и всеки миг да очаква дневния цар. Наистина, ето го! Най-напред - светла точица, която всеки миг расте, издува се в огнено кълбо, и завчас полетява по небесната шир.

Върховете на Витоша са озарени в розово сияние, което постепенно почва да слиза по склоновете, подножието на планината и - забързва по долината. Утринната хладина полека - лека отстъпва на живата грейка от топли слънчеви лъчи. Когато слънцето почва да прижуря ние сме вече всред горската пътека под нависнали лескови габрови шумаци, мамени тук и там от алени лъскави ягодки... Сякаш в молитва, коляното се прегъва, ръката посяга към зрелия плод, за да го сложи в устата жадна за свежа глътка. Те просто бавят вървежа ни. „Постой, викат те, пътниче, постой! Цяла зима ний се готвихме за този ден, цяла зима и пролет приготовлявахме своя плод, за да ви угостим, елате, хапнете си!”

Така, бавейки се неволно, изкачваме храсталаците с лъкатушения и се озоваваме на поляната срещу Ели Шедар. Белите му скали, подобно тайнствена пирамида се отделят върху зеления фон на разкошната горска зеленина. От там високо се вие дим, а от скалите вече се провикват към нас. Пристигаме и ние. Вниманието ни най-напред е привлечено от шума на бликащата чешма. Тя е вечната горска певица, която непрекъснато весели нашата гостна. Така весела и щастлива, тя лети надоле из планинските усои да радва треви, цветя и птички. Покрай нея нацъфтели безброй жълтурчета, здравец и къдрава свежа папрат. Но тия хладни усои крият за нас и скрита опасност. Затова бързаме да сменим потните си дрехи със сухи, чисти. После започва втория номер - пиене ароматичен чай в който изронваме букетчето от набраните ягоди.

Сега какво? Пак възход. Покатерваме се отново по стръмното нанагорище към Резньовете. Пътеката лъкатуши по ягодови и боровинкови поля, цветисти кичури от омайниче, папрат, Бабина душица и здравец. Колко е хубаво. Всяко кътче те кани да седнеш и никога да не си тръгваш. Птички се разпели от гората и по гласа им се познава, че са радостни, доволни и честити. Погледнеш нагоре; въздухът сякаш трепти в синината на ясния ден. Зеленият гръб на планината блести на слънцето като скъпоценна бисерна одежда. Обърнеш ли поглед към долината - море от нови прекрасни гледки. Стара планина цяла замъглена от синкави пари, долината просечена от бисерни жици на реки и рекички, Рилски дооблачни възвишения, нивите нарязани на ясни и тъмни квадрати - всичко това милва окото и прави гърдите възхитени и възторжени да примират от възхищение.

Лицата ни алени - жар. Като че всяка пора е отворила устни и жадно вдъхва елексира на живота, който тука из тия чисти висини се разлива като мощно море. Какъв аромат! Сладко дъха чубриката, мащерката, бора, и боровинките. То е такова чудотворно благоухание, що струва ми се и мъртвия би съживило.

- Стой! Чува се гласът на командата. Сядаме за почивка. После пак поемаме нагоре из царството на скалите и алпийски пасища. Тревата като жива се огъва под нозете ни. Грамадните каменни блокове нацепени като огромни старинни тефтери, стърчат тук и там подобно великански библиотеки. Може би, по тях е написана същинската история на тая планина, а също и на цялата Софийска долина, но кой може да ги разчете?

Хижа „Алеко” остава далеч, далеч зад нас. Напразно там пазачът бий приветствено камбаната, сякаш да ни покани на почивка, но ний се възвишаваме все по-нагоре и по-нагоре.

Жега. Слънцето е към своя зенит. Нито едно облаче. То е кристално, синьо, лазурно. От към Рила се издигне някое мъничко облаче, вземе застрашително вида на лъв, орел, после пак се разпилява.

Преваляме големия „Резен”. Нависнали огромни библиотеки. Кой да стои и чете? Необхватните каменни рафтове са пълни със старинни съчинения, които самото Време е писало. Някои томове са подвързани, други, с разметнати страници - попадали една през друга... Отвесни стърчащи скални уломъци. Как да се покатериш по тях! Може би, ще минат векове, когато измитата почва ще оголи тяхната основа и те ще се търкулнат от своето величие, а може би - кой знае!

Много такива огромни скали са правени чрез динамита на парчета от трудоваците при просичане на пътя. Така че, още не се знае сигурността на тия могъщи каменни кули, които подобно царе днес владеят тук из върховете. Черни връх или „Верни връх”, както вчера го нарече Учителя, остава зад нас в дясно. Някои от групата се устремиха към него, други останаха върху поляните на малкия Резен. Той има същия вид, както и големия; също такива разхвърляни блокове и разпиляна библиотека, само че е по-голям, страхотен и още по-недостъпен. От тук се открива величествена картина - небе и само небе над хаотично нагънати планини. Като че ли сме в тайнствено царство, което разгръща страниците на своето дивно минало, настояще и бъдеще, всички под знака на величие и слава. О, Родино мила!

Учителят седнал всред тия огромни библиотеки, като че жива част, или някакво тайнствено излъчване на тяхната вътрешна мощ. Тъй вечно млад, вечно древен и велик, в миналото, настоящето и бъдещето, както и самата природа. Слънцето прави още по-бяла снежната му коса, обградила лицето му с неземен ореол. Той не говори. Но царственото му мълчание всред тия природни великани казва нещо на душата, разкрива някаква чудна тайна, досега скрита като че ли...

Бубулечки! И тук живот, Господи! Розови и сини цветни очици надникват мило от тревицата към слънцето, като че ли му благодарят. Лягаме по тая вълшебна постеля на припек и дишаме животворния въздух. Тревата е тъй гъста и тъй се огъва че служи като великолепна постелка за почивка. Лягаме и с услада дишаме, и пак ненаситно дишаме, унесени в сладка дрямка. Над скалите високо из въздуха се вие орел, разперил грамадни си крила, цепи въздуха, сякаш се чуди на това неочаквано нашествие в неговите покои.

Към пладне слизаме. Неусетно се смъкваме надоле, подтичвайки с весели провиквания. Лъх - вълна от аромат и свежест. Някой селянин довел на паша тъдява два красиви коня. Как щастливи биха били, горките, ако не бяха спънати с тия тежки железа! Всяка крачка е придружена с неприятното дрънчене на веригата. Провиждат се върховете на боровата гора, хижата, Стара планина и части от Софийското поле. Окото е омаяно от чудните прелести и от - изобилните ягоди. С чести навеждания, изправяния през свежия боров клек, наближаваме Гостната. Там гори буен огън. На възбог се издига бял пушек. Из пътя събираме и сухи дърва, и така натоварени триумфално пристигаме там.

Почна разкошния обяд. Кой не знае сладостта на храната след дълъг изморителен път при изпобити от умора нозе, кой не е утолявал жаждата си с ароматичен чай - нищо не знае. Огнището отхвърля високи червени езици, дим, искри и приятна грейка.

Полека лека слънцето клони към запад, а заедно с него пристига и вечерния хлад. Големите горящи дънери се стопяват в обилна жар, която прикликва мнозина. Някои вече се огъват в платнищата си, други, подобно Якова, слагат глава на камък и заспиват. Някои пък си нарязаха папрат, за да ги не убиват камъните. Такова легло приготвиха и за Учителя. До късно през нощта, около огнището се чуваше тиха гълчава. Будна сестра цяла нощ бодърствува около огнището - доброволка - да подклажда огъня; да поддържа горещата вода в чайниците, която бе сигурна защита от нощната пронизваща хладина, обгърнала изморените ни и запотени от излета тела.

Среднощ. Учителят става и ни призва на молитва. Заставаме всички на поляната под чаровното звездно небе, изказваме нашата сърдечна молитва и благодарност. Светли сенки сред нощта, всеки един представлява запален факел за живота. Звездите като брилянтени очици, къпани в утринно мерцание ни приветствуваха от далечните глъбини. Луната - последен уломък, ярка се показа на небето.

Чудна, дивна молитва всред нощ на планината! Толкоз сърца туптящи в един възторг, от една обич и стремеж! Пак около огъня, пак лека дрямка и поспивания, после песни, после приехме почерпушка от Учителя по случай именния му ден по едно сочно локумче. Как хубаво ни подействува това сладко парченце.

В 2 часа потегляме за път. Хоризонтът се очерта. Небето побеля, птичките зацвъртяват из храсталаците. Цветята се оросиха от сутрешната милувка. Изток почервеня. Златният диск се показва. Небето плувна из огнени вълни. Ние слизаме от горе, като че ли право към тая пурпурна урна, пълна с живот и сила. Сега не ние, а то ни посреща. Бинокълът ни откри по огнения диск петна, които според Учителя предсказващи беди за човечеството.

Почивка. Път и пак почивка. Цялата природа запяла благодарствена песен: планини, реки, цветя и всички живи твари се радват неизказано, докоснати от невидимото крило на щастието.

По нивята плъпнали жетвари. Чува се проточената им песен. Днес те връзват първия сноп. Ето ги по нивите, а негде вече се издигат и кпадни - кръстци. Пак по сеитбите, пак там, гдето вчера били буйни зрели нивя, а сега е бодлива угар. По теснолинейката. Красиво се точи низата пътници с бели шапки, пъстри блузи и рубашки. Учителят е с нас.

Напомня ми дивната евангелска картина „Исус из сеитбите”. Тогава, щом той прилича на Исуса, то ние приличаме на учениците му, които отпосле станаха апостоли... Значи, измежду нас са бъдещите апостоли, работници за Новото в света..!

Няма вече Нерон, няма вече инквизиция - няма, няма! Ние смело ще вървим в света и ще разнасяме лъчите на Новия живот, живот красив и радостен, къпан от недрата на майката природа.

Чешмичката на Ловния парк. Раззеленели се върбите, посадени от нас. Колко труд положихме тук, средства, тичане, песни, работа, работа, че това мочурливо място по плана на Учителя превърнахме в красиво живописно кътче. Големият и малкият басейни, изградени с камъни и дъно от цветна мозайка, са пълни с бистра вода, от гдето коларите могат да напояват добитъка си. Но, кой знай, „Ловният парк” се заканвал, че ще унищожи този райски кът... Коритцето, що прибира сладката вода на чучура, кани да се наведеш и да пиеш, пиеш някоя и друга глътчици.

Изгрев. Като че ли сме вече у дома си. Разотиваме се рано, в душата ни слънце, което показва пътя към Бога.

 

 

Изгревът - Том 26

Глава:  2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]

Олга Славчева



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder