“Махар Бену Аба”
Ще ви приведа два примера, за да обясня една обикновена истина. През един зимен ден един момък излезъл да се разходи. Той не предвиждал никаква опасност, заради което не си взел никакво оръжие. Но ето, че се явила една глутница вълци и той бил заставен да се качи на едно дърво да се спаси. След един час вълците си заминали, но в това време той вижда, че една мечка тича към него, отива към дървото, иска и тя да се качи, да се спаси от вълците, които отново идат. Като се качила на дървото, мечката вижда, че на същото дърво над нея седи един момък. Тя разбрала, че той се страхува от нея, безпокои се нещо. Тя го погледнала и му казала: “Не бой се, защото и двама сме на същата опасност. И аз трябваше като тебе да си почина през нощта, но излезох да се разходя, та и мене погнаха.” След един час вълците си заминаха. Тогава мечката се обърна към момъка и му каза: “До виждане!” Като слезе от дървото момъкът, се обърна към него и му каза: ”До виждане!” Животът представя дървото, а момъкът - умът на човека. Мечката е сърдцето на човека. Когато умът и сърдцето на човека едновременно се намират в опасност, те не трябва да се борят.
Друг пример. През един летен ден един млад момък отишъл по работа в гората. Но ето по едно време към него иде една мечка с дигнат крак и със силен рев. С това тя го поздравила, като искала да му обърне внимание. Той погледнал към лапата ѝ и видел, че в нея се забил един голям трън. Той се навел към нея, извадил тръна от лапата ѝ и след това намазал местото с масло, превързал раната ѝ и я освободил. Той направил добре своята операция. След това мечката го хванала с предния си крак и го повела след себе си. Той се чудил какво иска мечката от него, но тръгнал подир нея. След като пътували половин час, мечката го завела при едно голямо дърво, дето от една година имало една голяма пчела и му казала: “За голямата услуга, която ми направи, вземи си от този мед, колкото искаш.”
Следователно когато твоето сърдце е наранено, извади тръна му. То ще ти покаже къде живеят пчелите. Мечката завела човека при меда, искала да му даде един добър урок. Тя искала да му каже: “Бъди работлив и чист като пчелата!” Това, което понякога човешкият ум може да разбере за хиляди години, за разумното човешко сърдце е нужно само един ден. Това, което сърдцето е научило отдавна, човешкият ум едва сега го учи. Някои мислят, че човешкият ум върши всичко. Това отчасти е вярно. Умът върши всичко, но по инициатива на сърдцето. Затова човек първо трябва да разбере истината със сърдцето си, а после да я разбере с ума си. Човек трябва първо да възприеме любовта със сърдцето си, а после с ума си.
Сега, като ви се превежда, трябва да знаете, че всеки човек има и свой вътрешен преводчик. След като преведете една истина на човека, оставете го да я разбере той вътрешно, както тя е създадена. Как може един човек да ме убеди, че ме обича? Той може да ми даде една дреха, но това ни най-малко не е любов. Той обрал вълната от овцата и направил дреха, но вълната не е негова. Друг Някой може да ми даде 10, 20 или сто хиляди лева, за да покаже, че ме обича, но тези пари не са негови, той е обрал земята. Той може да ме угости с едно агне, да ми покаже любовта си, но това не е неговата любов, това е любовта на агнето. Когато човек ми дава дреха, аз познавам любовта на овцете. Когато ми дава пари, аз познавам любовта на земята. Когато ме угощава с агне, аз познавам любовта на агнето. Но как ще ми покаже своята любов? Той трябва да ми покаже, своето добро сърдце. Той трябва да ми покаже, че ме обича, тъй както Бог ме обича. Той трябва да ме обича така, както майка ми и баща ми са ме обичали. Той трябва да ме обича така, както брат ми и сестра ми са ме обичали. Това са понятия само на ума, но в помощ на тях трябва да дойде сърдцето. Единственото нещо в човека, което се жертвува, това е сърдцето. Всички прегрешения на човека произтичат все от жертвите, които сърдцето е направило. Затова именно, Бог извинява погрешките на сърдцето, понеже то ги е направило от любов.
Сега ще ви приведа един пример, за да изясня тази идея. Един от великите Учители на древността изпратил един от своите ученици да проповядва. Същевременно той му дал сила да лекува слепи, глухи, куци, хроми, с една дума да лекува болни, да дава здраве на хората. Но какво било очудването му, когато колкото слепи срещнал и отворил очите им, всичките започнали да го преследват, да го гонят. На онези, на които отворил ушите и устата, почнали да говорят против него. На онези, на които излекувал ръцете и краката, започнали да го налагат на общо основание. Той се върнал при учителя си и му казал: “Светът не е готов още за моето учение.” Учителят му го запитал: “Защо светът не е готов за твоето учение?” - “Защото на всички онези, на които възвърнах зрението, слуха, говора, движението на ръцете и на краката, станаха мои неприятели.” Тогава Учителят ме отговорил: “Ти направи първата погрешка с това, че първо отиде да отваряш очите на слепите, да отваряш ушите на глухите, да освобождаваш ръцете и краката на ония, които бяха вързани. Ти трябваше първо да проповядваш на ония, които имат здрави очи и уши, които имат здрави ръце и крака. Първо трябваше да проповядваш на здравите, а после, като нямаше какво да правиш, тогава трябваше да отворяш очи на слепи, уши на глухи, да раздвижваш ръце и крака на сакатите. И най-после, като си свършеше работата, трябваше да се върнеш при мене. Едно време всички тия слепи, глухи, неми, хроми бяха твои неприятели. Аз ги вързах, за да не те спъват в света.”
Рекох, също така и вие имате една сляпа мисъл в себе си. Трябва ли да ѝ отваряте очите? Вие трябва да услужите само на онази ваша мисъл, на която очите са здрави. И след като помогнеш на всички свои добри мисли, като няма какво да правиш, тогава можеш да отвориш очите на онази своя мисъл, която е останала сляпа. Вие трябва да знаете, че всека ваша сляпа мисъл е ваш неприятел. Когато дойде до своето сърдце, човек трябва да помага на всички онези чувства, на които очите и ушите са здрави, които са здрави чувства. На тях трябва първо да помага човек. Същото се отнася и до човешките мисли и постъпки. Ако ти помагаш на едно нездравословно, на едно болно чувство в себе си, ти трябва да знаеш, че помагаш на своя неприятел. То е твой неприятел.
Сега всички вие сте изпратени като ученици в света да проповядвате. Едно обяснение. Тази мисъл, че трябва да проповядвате на бедните хора, ми се вижда малко странна. Питам: кои бяха причините, дето малкият син, за когото се говори в Библията, останал последен сиромах? Баща му сиромах, беден ли беше? Болен ли беше? Сляп ли беше? Глух ли беше? Не, той беше най-здравият и най-благородният човек. Ако бяха съжалили този, младият момък и бяха му дали още толкова пари, колкото баща му даде, какво щеше да прави той? Той и досега още щеше да се забавлява с младите моми. А младите моми не искат глупави ученици. няма мома в света, която да не е дала пътя на един глупав момък. Следователно ония моми, които бяха много умни, накараха младия момък да изхарчи парите си и да стане свинар, за да дойде на себе си.
Сега, аз ще се отклоня малко от мисълта си. Мислите ли, че ако един ученик е богат, ще учи по-добре? Ако това беше вярно, Христос трябваше да се роди в Някой царски дом. Тогава Той щеше да има на разположение властта и нямаше да го гонят и разпъват на кръст. Но при това положение Христос никога нямаше да свърши тази работа, която свърши. Той щеше да се научи да се облича добре, как да туря корона на главата си, как да заповядва, но никога нямаше да знае, какво нещо е страданието, какво нещо е жертва за другите. В Библията имаме два примера за Давида и за Соломона. Давид беше беден овчар, но като стана цар на Израиля, при всичките си добродетели, при всичката си доброта, той направи толкова много погрешки, за които и до днес говорят. И най-после му се роди един син, който минаваше за най-големия мъдрец в света. Въпреки това той имаше 300 жени и 900 наложници. Питам: ако всички мъже биха желали да имат постиженията на Соломона в това отношение, отде щяха да се намерят толкова жени в света? Съвременните хора, в своите ненаситни желания мязат на Соломона. Ние виждаме, че всички ония велики, грамадни животни предипотопни, които имаха големи желания, природата ги изтреби. Сега като най-голямо животно е останал слонът, който в сравнение с предпотопните големи животни е като едно малко теленце.
Сега ще ви приведа друг един пример. Един турски паша посетил едно варненско село. Селяните го приели много добре и в знак на благодарност той им изпратил един слон подарък. Знаете ли колко килограма ориз изяжда един слон на ден? За един ден той изяжда 50-60 килограма ориз. В две години селото обедняло от поддържането на този слон. След известно време пашата срещнал един от селяните на това село и го запитал: “Доволни ли сте от слона?” - “Много сме доволни.” -“Добре ли го гледате?” -“Много добре го гледаме.” -“Тогава да ви изпратя още един.” Като чул тия думи селянинът и веднага избягал. Питам: къде е погрешката сега, в пашата или в селянина? Половината погрешка е в пашата, а другата половина в селяните, че не знаяли как да употребят слона, как да го впрегнат на работа. Пашата представя човешкия ум, а селяните - човешкото сърдце. Та рекох, когато умът прави подаръци на сърдцето, не трябва да му дава слонове. По-добре да му даде като подарък една пчела. Тя ще му принесе некаква полза, ще му даде мед.
Сега да дойдем до основната мисъл. В живота на всеки човек има три мощни неща. няма по-мощно нещо от една светла мисъл; няма по-мощно нещо от едно добро чувство и няма по-мощно нещо от една благородна постъпка. Днес всички хора са подложени на едно вътрешно изпитание, на едно вътрешно недоволство. Това недоволство не може да се премахне по друг начин, освен чрез светлата мисъл, чрез доброто чувство и чрез благородната постъпка. Какво трябва да прави благородният човек? Трябва ли той да търси своите мисли отвън? Единственото благо, което Бог ни дава в ума, това са светлите мисли, които идат от Божествения свят. Добрите желания, които Бог ни дава на нашето сърдце, това е нашето богатство. Благородните постъпки, които ни изпраща Бог, това е нашето богатство. Ако в твоята светла мисъл ти не можеш да видиш Бога; и ако в твоето добро чувство ти не можеш да видиш Бога; и ако в твоята благородна постъпка ти не можеш да видиш Бога, къде ще Го видиш тогава?
Следователно във всека светла мисъл, отдето и да иде тя, ако ти не можеш да видиш Бог - остава безпредметна. Светлите мисли идат и от животните и от въздуха и от растенията. И въздухът мисли и светлината мисли. Често вие се оплаквате, че имало вятър или буря, че ви хапели комари и т.н. И при мене са идвали комари, кацат на ръката ми. Те са учени същества, искат да направят сондаж, да изследват кръвта ми. Аз духна само и те изхвръкват. И след това слушам тия учени комари, като се връщат от своите научни изследвания, какво разправят на своите си. Те им казват, че е дошла голяма буря, която е развалила научните им изследвания. А пък аз виждам, че те искат да правят научни изследвания без да ме питат. Аз намирам, че комарите са доста невъзпитани, защото досега нито един комар не ме е питал, като е кацвал на ръката ми. Някой път ги духам, а Някой път не ги духам и те мислят, че Някой голям метеор ги е ударил. Това е най-големият метеор, почти няколко хиляди пъти по-голям от тях самите. Аз ги удрям така, че те не умират. И след това те се чудят какъв метеор е бил този, който не ги е умъртвил. И те се чудят на себе си, колко са били силни, да издържат на такива удари.
И тъй помнете, силата ви седи във вашите светли мисли. Какви са качествата на светлата мисъл? Светлата мисъл е онази, която дойде ли в човека, при каквито условия и да се намира, той никога не губи своето равновесие. И доброто си чувство ще познаете по това, че при каквито условия да се намирате, дойде ли едно добро чувство в сърдцето ви, вие никога няма да изгубите своето равновесие.
Сега аз ще ви приведа още един пример, за да изясня силата на вашата мисъл и на вашето чувство. Един велик учител изпратил един от своите ученици в света да се учи. Той му казал: “Ще срещнеш на пътя си един военен и ще му удариш една плесница.” Ученикът направил както учителят му казал. Военният се обърнал към ученика, ударил му две плесници и два пъти го обърнал на земята. Той отишъл при учителя си и му казал: “Аз ударих на военния една плесница, но той ми удари две и два пъти се търкулих на земята.” След това учителят му го изпратил при един браминин, който се молил в храма и му казал и на него да удари една плесница и да види, как ще му отговори. Ученикът направил каквото учителят му казал, ударил и на браминина една плесница. В първия момент брамининът дигнал ръката си да го удари, но веднага я спуснал надолу и продължил молитвата си. Ученикът се върнал пак при учителя си и му казал, какво направил с браминина. Той казал на учителя си: “Много слаб човек е този браминин. Дигна ръката си да ме удари, но веднага я свали долу, няма сила да ме удари.” Най-после учителят му го пратил при друг един учител - адепт, да удари и на него една плесница и да види, какво ще направи. Ученикът ударил на адепта една плесница, но той бил така вглъбен в своите размишления, че нищо не забелязал, даже не се мръднал от местото си. Като се върнал при учителя си, ученикът казал: “Този последният пък е съвсем слаб човек, даже не се мръдна, като че нищо не виде.” Тогава учителят му казал: “Докато не придобиеш качествата и на последния, ти никога няма да имаш успех в света.”
Сега приложението. Всички съвременни хора се намират в изпитанията на ученика и на тия, които са получавали плесници. Едни други си служат като предметно учение. Питам: след като ученикът отиде да удари една плесница на военния, изпълни ли заповедта на учителя си, както трябва? Ученикът се е намирал в големи заблуждения. Сега ще ви приведа друг един пример. Друг един ученик отивал десет години наред при този велик учител, да го пита, какво представя любовта. Учителят му все мълчал, но ученикът постоянствувал той искал да разбере какво представя любовта. И на десетата година ученикът пак задал същия въпрос на учителя си, който постоянно мълчал, нищо не казвал. Учителят бил висок, снажен, силен човек. Той хванал този път ученика за ръка и го завел при реката Ганг, дето го потопил. Ученикът започнал да рита усилено, да се освободи от мощната ръка на учителя си. Най-после учителят му го извадил от водата и го запитал: “Какво чувствуваше във водата?” -”Чувствувах, че се задъхвах, въздух ми липсваше.” Учителят му отговорил: “Когато ти дойдеш до положение да се задъхваш, да чувствуваш нужда от въздух. Тогава ще разбереш какво нещо е любовта.”
Ние се движим между три категории хора: едната категория мяза на офицера, на когото ако удариш една плесница, той ще ти удари две и ще те обърне два пъти на земята. Втората категория са подобни на брамина, на който ако удариш една плесница, той само ще дигне ръката си и веднага ще я свали долу. Третата категория хора са ония, на които ако удариш една плесница, даже няма да обърнат внимание на тебе, нито на постъпката ти. Тогава учителят извикал ученика си и му казал: “Ти трябва да бъдеш смел и силен като военния, който служи на закона. Законът [е] такова нещо: ако го нарушиш, като му удариш една плесница, той ще ти удари две. После трябва да бъдеш като брамина, като онези хора, които са излезли вече от закона и искат да бъдат свободни. По стар навик този човек си дигнал ръката [да] отговори, но като си помислил, че служи на друг закон, той веднага си свалил ръката, като видел, че има по-важна работа да върши, отколкото да се занимава със старото. Затова му казал: “И ти в бъдеще не се занимавай с чуждите работи.” Третата кагегория хора представят хората, които служат на любовта, те не се интересуват от крамолите в света. Един ден, когато и вие се върнете в другия свят и ви изпитват, ще видят доколко сте служили на закона на любовта. Ако вие сте стотина, говорили сте против тях, ще ви питат какви са били научните основания на вашата критика. Какво ще отговорите? Ще кажете, че сте искали да ги оправите. Но веднага ще ви питат: “Вие оправихте ли себе си?” И когато вие започнете да давате своите научни доводи, те ще ви кажат, че вие сте се намерили в положението на точилото, което остри ножовете на хората. Вие сте наострили точилото, за да режете главите на хората.
Сега ще ви приведа още един пример, за да изясня положението. Представете си, че отнякъде ви се пада едно наследство от десет милиона, но вие срещате едного, който ви дължи сто лева. Трябва ли да го хванете и да искате парите си от него или да го оставите настрана, да не искате стоте лева, а да си вземете своето наследство? Ако речете да се занимавате със стоте лева, ще изгубите десетте милиона, ще изгубите падежа, който е определен за тяхното изплащане. Сега ние сме дошли на земята да вземем своето наследство. Голямо е това наследство. Трябва ли при това богатство да се занимаваме с погрешките на хората, с дребнавостите на живота? Това са уловки и всеки, който се занимава с тези уловки, той е изгубил своето наследство. Питам: ако вие носите едно шише от един килограм вместимост, пълно с вода и по пътя ви срещне човек, който иска да пие от вашата вода, мислите ли, че с това ще ви причини некаква пакост? Той ви прави една услуга, понеже вие сте близо до извора и като отидете при него и без това ще излеете водата от шишето си. Следователно каквито пакости и да ви правят хората, те са за ваша полза. У вас се създава едно противоречие и вие се чудите, как е възможно хората да ви причиняват пакости и вие да не се защищавате. Мислите ли, че царският син, като тръгне занекъде, той сам трябва да се защищава? Около него има доста голям екскорд хора, които ще го защищават. На същото основание и около вас има същества от невидимия свят, които ви придружават и защищават.
Бащата на едно дете бил машинист некъде в Америка. Детето често си играело край линията, дето минавал тренът. Един ден детето пак си играело на линията, но случило се, че в този момент, именно минавал тренът. Като видел детето си на линията, бащата извикал: “Лягай!” Детето легнало на линията, тренът минал отгоре му и то се спасило. Ако детето се беше спряло да пита баща си, защо да легне, щеше ли да се спаси? Ето защо, каже ли ви Любовта нещо, слушайте гласа ѝ. Каже ли ви Любовта: Лягай - лягай! Ставай - ставай! Мълчи - мълчи! Говори - говори! Слушайте каквото Любовта ви разказва: Лягайте - лягайте! Ставайте - ставайте! Говорете - говорете! Мълчете- мълчете! В това седи разрешението на въпросите в живота. Вие ще запитате как трябва да стане това. Ще влезете в техническото училище и там ще ви кажат как трябва да стане. Това е теория сега, а това става на практика. Слушайте гласа на Любовта и ще приемете истинския живот. Слушайте гласа на Истината, и тя ще ви даде истинската свобода. Слушайте гласа на Мъдростта и тя ще ви даде истинската светлина. Това е великото благо, което вие сте призвани в новата епоха да приемете.
“Бог е Любов”
Ако възприемете това Слово и живеете според Него, тогава Духът ще дойде, ще живее у вас и ще се изпълнят думите: ”Духът ще дойде и всичко, каквото желаете, ще бъде постигнато.” Дето да сте, при най-лошите условия, прилагайте това Слово и ще видите добрата страна. Аз вярвам, че всички вие ще го приложите.
Беседа държана от Учителя на 13 август
10 часа преди обед пред палатката Му
неделя