НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение

Подробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Вечният живот

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Вечният живот

Най-често използвани думи в беседата: обича, любов, грънци, става, живот, три, години, казва, може, казал, аз, учител, всички, пукат, майстор, сега, дом, обичаш, истина ,

Съборни беседи , Рилски беседи , 7-те езера, 13 Август 1939г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Изключи оцветяването на добродетелите



Като ученици на Велика Школа, вие трябва да бъдете щедри, да раздавате Словото Божие изобилно, както Христос нахрани многохиляден народ с пет хляба. Кой каквото е чул, възприел и приложил, да го предаде на ония, които искрено се интересуват. Който говори, той може да стане оратор; който не говори, никакъв оратор не става. Който учи, той учен става; който не учи, учен не става. Който пее, той певец става; който не пее, певец не става. Който обича, той оживява; който не обича, умира. Който обича истината, свободен става; който не обича истината, роб става.

Христос казал на богатия: „Едно ти не достига." Едно нещо не достига на всички съвременни хора. Един млад момък постъпил при един майстор-грънчар, да учи занаят. Като работил три години, той мислил, че научил вече занаята и казал на господаря си: Господарю, моля те да ме произведеш майстор. Станах вече на възраст, искам да се оженя, да работя самостоятелно.

Господарят му се съгласил, дал му право на майстор и го изпратил да работи сам. Момъкът направил много грънци, според всички правила, които възприел от господаря си, и ги поставил в пещта, да се пекат. Каква била изненадата му, като видял, че след изпичането, всички грънци се напукали. Той веднага отишъл при майстора си и разказал за нещастието, което го сполетяло. Господарят му казал: За да не се пукат грънците, трябва да останеш при мене още три години. – Ще остана, колкото време искаш, само да науча и това изкуство, да не се пукат грънците ми, защото никой не купува пукнати грънци.

Сега той отварял очите си повече, отколкото по-рано, внимателно следял, как майсторът пресява пръстта, как я меси и формува, дано види нещо по-особено от това, което вече знаел. Когато майсторът турял грънците в пещта, той пак следял, да не пропусне нещо и все си мислел, че ще му се открие някаква тайна, или ще му се каже някаква формула. Какво забелязал? Когато вадел грънците от пещта, господарят духвал във всяко гърне и казвал: Ху! Като видял това, момъкът казал: Чудна работа, за едно „ху" трябваше да отидат три години напразно. Майсторът му отговорил: От това „ху" се вижда любовта ти към грънците. Като обичаш работата си, и грънците няма да се пукат. Като обичаш грънците, ти се разговаряш с тях. Дом, в който грънците се духат, там любовта присъства. Искате ли здрави грънци, идете в дом, дето любовта присъства.

Следователно, всеки дом, основан на любовта, успява. Всеки дом, който не се основава на любовта, пропада. Любовта е творческа сила, която не търпи нищо отрицателно. Когато гради, любовта не приема нито една отрицателна мисъл, нито едно отрицателно чувство, нито една отрицателна постъпка като градивен материал. Любовта не търпи никакво съмнение и колебание, никакви противоречия.

Един млад момък, от високо произхождение, се влюбил в красива, млада мома, също от високо произхождение. Като се оженили, той се усъмнил в любовта й, помислил, че тя обича друг някой. Понеже благородството му не позволявало да се разправя с нея, отчаян и огорчен, той напуснал дома си и тръгнал по направление към близката река, с намерение да се удави. Като търсел дълбоко място в реката, чул стъпки зад себе си. Обърнал се назад и видял своята възлюбена. Тя се приближила при него и тихо му пошепнала нещо. Той се зарадвал и веднага се отказал от решението си да се дави. Ако би го запитал някой, какво му казала младата жена, той би отговорил: Моята възлюбена ми каза, че ако се удавя от съмнение и недоверие към нея, и водата ще ме изхвърли навън. Водата обича да влиза в човека, да утолява жаждата му, но никого не приема в себе си. Възлюбената му пошепнала, че го обича, че никого другиго не е обичала, и всякога ще му бъде вярна. Той й отговорил, че е готов да изправи погрешката си и в името на нейната любов, да живее и да обича всички хора.

Днес и на вас казвам: Не се съмнявайте в Божията Любов. Не се давете в съмнението си, защото ще се намерите в дълбочините му, отдето мъчно ще излезете. Който не вярва в Бога, той сам се дави в съмнението си. Търсете Бога и уповавайте на Него, за да се запознаете с трите Му дъщери – надеждата, вярата и любовта. Запознаете ли се с надеждата, ще станете богат на физическия свят. Запознаете ли се с вярата, ще влезете в духовния свят, за да просветне ума ви и да придобиете знание. Запознаете ли се с любовта, ще влезете в Божествения свят и ще придобиете вечния живот.

Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога." Аз пък казвам: Надявайте се на тази, която се надява. Вярвайте в тази, която вярва. Любете тази, която люби. Да се свържете с надеждата, с вярата и с любовта, това е вечният живот, към който всяка душа се стреми.

13 август, 5 ч. с.

Вечният живот

Най-често използвани думи в беседата: обича, любов, грънци, става, живот, три, години, казва, може, казал, аз, учител, всички, пукат, майстор, сега, дом, обичаш, истина ,

Съборни беседи , Рилски беседи , 7-те езера, 13 Август 1939г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Изключи оцветяването на добродетелите


Небето ясно, времето меко, приятно.
При Учителя на върха 5 ч.с.,
размишление преди изгрев на Слънцето.

Добрата молитва
“Духът Божий”
“В начало бе Словото”

Ще прочета само част от 12 гл. на Йоана.

Тази картина, която е пред вас сега, тя е подобна на онзи стих: “Истината ще ви направи свободни.” Тази картина това означава. Вие Словото трябва да го раздавате тъй, както като бяха при Христа имаше голямо болшинство и имаше 5 хляба, че го раздаваха на учениците. Всеки каквото е чул да го раздава на другите. Всеки, който пее, певец става. Но който не пее, певец никога не става. Всеки, който говори, оратор става, но който не говори, нищо не става. Всеки, който учи, учен става; който не учи, нищо не става. Всеки, който обича, оживява, придобива живот; който не обича, умира. Всеки, който обича Истината, свободен става; който не обича Истината, роб става. После всеки от гостите французи нека си прочете 12 глава от Йоана. (Учителят чете главата.)

Много малко трябва на човека. Само едно духане трябва: ху-у! Ще ви приведа един пример. Един млад български момък искал да изучи грънчарството. Отишъл при един голям български майстор на грънци. Три години учил как да се правят грънците. След три години той почувствувал, че се е научил как да се правят грънците. И затова поискал от господаря си, от учителя си да го направи и него майстор, да го произведе и него майстор. Поискал да се извини, че по-дълго време не може да седи, понеже мислил вече да се ожени, тъй че да си спечели малко парици. И учителят му го произвел майстор. Зарадвал се той, че е свършил той училището и вече свободно може да прави грънци, както иска. Обаче какво било неговото очудване, когато направил всичките свои грънци и ги опекъл, всичките се напукали до една. И видел, че работата не върви. Пукнати грънци хората не купуват. Отива той при учителя си и казва: “Голямо нещастие ме сполетя, грънците ми се напукаха!” Учителят му казал: “Ще дойдеш при мене да служиш още три години.” -“Как три години и 10 години ще служа, стига да не се пукат грънците.” Вторият път бил много внимателен, внимавал как учителят му събирал пръста, как я пресявал, как я замесва. Мислил, че вече не е пропуснал нищо, навсякъде очите му били отворени. Той мислил, че учителят му ще му разкрие некаква голяма тайна, некаква книга ще му отвори от вътре, ще му покаже некаква формула. След изминаването на три години, учителят му направил 300 грънци и ги турил в пещта, да се пекат. Когато се опекли грънците, той го повикал и му казва: “Ела сам тук!” Хванал едно гърне и като го извадил от пещта, духнал тъй: “ху-у”! И го оставил настрана. Хванал второто гърне, духнал и го турил настрана. Не се пука гърнето. Духа, 300 грънци не се пукат! - “Чудна работа, за едно “хуу” три години отидоха напразно.” Учителят му казал: “Ти, казва, не знаеш езика на грънците. Гърнето, като го извадиш, трябва да му кажеш, че го обичаш, това гърне да не се пука. Като се духа, в духането значи, казваш: Обичам те гърне! И като му кажеш, че го обичаш, гърнето не се пука. Ако не му кажеш, че го обичаш, пука се. Иди, казва, и духай на всичките грънци, които правиш. Казвай им, че ги обичаш.” Всеки дом, дето грънците се духат, не се пукат. И всеки дом, дето грънците не се духат, се пукат. Всеки живот основан на Любовта, успева. И всеки живот, дето няма основа любовта, той пропада. Пука се.

Правилото е: Любовта не търпи никаква отрицателна мисъл. Или другояче казано, вие ще разберете криво мисълта, тъй както е поставена, криво ще я схванете. Любовта никога не взима една отрицателна мисъл да я постави в градежа на своето здание. Ако вие поставите какъвто и да е предмет в една здрава ръка, този човек няма да почувствува никаква болка. Даже ще почувствува една приятност, че има един предмет в ръката си. Ако поставите един предмет в една ръка, която е обелена, на която кожата е обелена, има рана, той ще почувствува болка. Всеки човек, който казва, че не може да обича, кожата му се охлузва. Всеки, който казва че обича, неговата кожа се възстановява и животът му става приятен.

Да обясня малко, едно малко обяснение. Един млад момък от княжеска фамилия, некъде в Европа се е случило. Може би в Франция, може би в Англия, може в Германия, може би в Америка, но се е случило. Влюбва се в една красива мома пак от княжеска фамилия. Но един ден той се усъмнил, че тя обича другиго. Но понеже бил много благороден, за да не ѝ създаде неприятност, казал: “Нека си обича другиго, но аз няма защо да живея.” Намислил да се хвърли в реката и да се удави. И тръгнал по пътя да иде на екскурзия. Защото в тази местност имало една голяма река, в която той можело да се удави, тъй както той мислил. Дошъл до брега и гледа реката бистра, обръща се назад, гледа че тя идва. Тя идва и му пришепва нещо на ухото. Той се засмял и се върнал, не се удавил. Какво му е казала тя? Питали го: “Какво ти каза момата?” - “Каза ми, че ако влезна във водата без да я обичам, ще ме изхвърли навънка. И реката ми каза, че тя обича да влиза, а не обича хората в нея да влизат.” Аз да ви кажа сега, какво му казала момата. -“Аз ви обичам. Не съм обичала другиго освен вас и за бъдеще няма да обичам.” Какво е казал момъкът тогава? “Аз, казва той, ще изправя своята погрешка, пък аз ще обичам от сега нататък всички.”

И всички хора страдат от същата болест. Всички мислят, че Бог не ги обича и отиват да се давят. Слънцето, тази сутрин изгря и каза: “Бог ви обича! Затова аз дойдох да ви кажа, че Бог ви обича, ако не ви обичаше, аз не бих дошъл.”

Сега няма да ви кажа, да се не съмнявате. Извадете сами съмнението вънка от себе си. Не се давете в съмнението си. Защото всеки човек, който не вярва, се дави в съмнението. Бог има три дъщери в света. Първата дъщеря е Надеждата на физическия свят. Всеки, който иска да забогатее, той трябва да се запознае с тази дъщеря - Надеждата на земята. От нея зависи всичко. Втората дъщеря е Вярата. Всеки, който иска умът му да просветне, да добие знание, трябва да се запознае с дъщерята вяра. Третата дъщеря е Любовта, която живее в Божествения свят. Всеки, които иска да добие живота, вечния живот, той трябва да се запознае с дъщерята Любов.

Сега има един стих, който казва: “Това е живот вечен да познаят Тебе Единнаго Истинаго Бога.” И рекох, в новия живот запознайте се, надявайте се с тази, която се надява; вярвайте с тази, която вярва; любете с тази, която люби. Това е Вечният Живот!

Отче наш
7 ч.с.

12 неделно утринно слово 13 август 1939 г., 5 ч.с.
Рила, Второто езеро на върха
при палатката на Учителя.

(На третото езеро упражненията! Отлично време, слънце и много гости от чужбина.)

НАГОРЕ




placeholder