“Отче наш”
Имате ли зададена тема? - Да - Четете.
(Прочете се темата)
Да допуснем, че вие мислите за сладкото. Може ли да мислите, без да сте го опитали? Може ли да имате понятие за сладкото във вашата мисъл, без да сте го вкусили? Някой път казвате: Чиста мисъл. Какво разбирате под “чиста мисъл”? Чистата мисъл подразбира без никакви примеси. Какви примеси може да има една мисъл? Мисълта може да бъде във формата на някакво чувство. Когато обичаш някого, представяш си, че е хубав, красив. Придаваш му качества, които няма. Казваш: “Той е ангел!” Щом не го обичаш, ще му препишеш противоположни качества, пак които ги няма.
Но представете си едно същество, което има само чувстване, няма мисъл. Как ще си представите това? Представете си вашето съзнание без мисъл, само съзнание. Представете си човешкото съзнание, без човешката мисъл. Сега между тези неща не може да намерите връзка.
Вас ви смущава следното: каква е връзката между хубостта и грозотата, между красотата и грозотата? Г – грозота, К – красота. В какво е красотата на човека физически? Тя е в очите, във веждите, в устата, в брадата, в удовете, във всички отношения, които човек има. Външната красота в какво е? Запример, вземете устата: Кога тия линии са красиви? Втората уста има образ на красота, но художникът, който я рисувал, не я довършил. То е скица. На горната линия липсва нещо, за да се прояви красотата. Ако гледате един предмет отдалеч, той не е така красив. Някои предмети отдалече се виждат красиви, но други отблизо се виждат красиви. Ако гледате отдалеч човешкото лице е красиво, но ако го гледате отблизо, грозно е. Ако увеличите човешкото лице сто пъти, отколкото е сега, има едно несъответствие. Ще видите, че някъде е гладко, другаде има празнини, дупки в порите. Изваждам извода: “Красивите неща трябва да се гледат отдалече.” Всяко нещо което се гледа отблизо е грозно.
Всяко нещо, което се гледа от далече е красиво. Затова казвам: грозотата са неща, гледани отблизо. Отблизо не може да гледаме целия предмет, а само части. При красотата виждаме целия предмет. Един планински връх отдалеч го гледаме. Отблизо не е така красив. Философски разглеждам въпроса. Всички предмети, които не са много близо до нас, не ги разбираме. Отношението не разбираме. Запример, вие живеете близо до един планински връх. Всякога ще чувствате, като че нещо е натегнало отгоре ти, като орел. Тогава ще бъдеш като кокошка, която се плаши от орела. Казват за кокошката, че никога не гледала нагоре, все надолу гледала. Действително, кокошката не гледа нагоре, но ако се яви един сокол, един орел на един километър високо, веднага тя ще изкърка. Как го вижда кокошката? Веднага ще даде знак на пилците, че трябва да бягат. Да оставим психически отде е този страх у кокошката, но какво вижда кокошката, това е мисълта. Интересно е, ако се яви някой самолет и се върти, дали по същия начин кокошката ще каже на пилците: “Бягайте!” И той прилича на орел.
Това психически е вярно.
Когато хората се карат, законът е същият. Кога се карат хората? Когато са наблизо. Когато се обичат? Когато са далече. Същият закон е. Наблизо виждаш това, което не трябва да виждаш. Ти ще видиш грозотата, която не съставя важна част. Няма да видиш основното, което трябва. Това сега са противоречия. Казваш:”Той е близо до мен и далеч от мен.
Близките са по плът, а далечните по дух. Казвате: “Близки роднини и далечни роднини.” Щом кажеш, този човек ми е близък, разбира се на физическото поле.
Кои най-много се карат, далечните или близките? Де става голям спор? Де се бият най-много? Братчетата и сестричетата се бият в къщи. Най-много бой става там. Това са мои наблюдения, които вземам наполовина верни. В къщи стават най-големите спорове, големи политически преврати, революции стават. Като стане една революция, след половин час минала и братчетата и сестричетата са в мир. Защо става това? Защото са много близки. Братчетата и сестричетата са много близки. Вземете в природата: ако два върха са близо един до друг, или ако са далеч, кое е по-хубаво? Ако гледате два съседни върха отблизо, други ако ги гледате отдалече, кои са по-хубави? Голямата далечина е извън фокуса и голямата близост е извън фокуса. Нещата, които са много близо не ги виждаме и нещата, които са много далеч, пак не ги виждаме. Далечните тела не могат да се видят. Големите неща отдалече трябва да ги гледаме, малките неща отблизо трябва да ги гледаме. Следователно, грозотата е свързана с малките работи, красотата с големите. Ако гледаш големи работи отблизо, ще станат грозни; ако гледаш малките работи отблизо, са красиви, ако ги гледаш отдалече, са грозни. Изгубват своите черти.
В истинския живот като се говори за грозота, вие не разбирате какво е грозотата; като се говори за красота, пак не разбирате. Като говорим за красота, разбираме някои линии на лицето. На лицето всяка красива линия е линия на някаква мисъл, на някакво чувство или на някаква воля. Една линия в човека често изразява истината. Ония хора, които са свободолюбиви, които обичат свободата, особени линии имат. Човек, в когото любовта е развита има особени линии.Човек, който е много умен, мъдър, в него има особени линии. Три вида линии има: едни, които изразяват любовта, други, които изразяват мъдростта и трети, които изразяват истината. Какви са тия линии, няма да говоря за тях. Според мене преводът е сянка. Точката е любовта, правата линия е мъдростта, кривата линия е истината. Истината се занимава с кривите линии. Кривите линии са създали красотата. Без криви линии красота не може да има. В съвременната геометрия какво представлява една права линия? Прави линии в природата няма. Наистина, съществуват, но правата линия, геометрически определена, има само две точки. Щом има 3, 4 точки тя не е права, тя е крива линия. Много прави линии могат да бъдат съединени на една плоскост, но всяка права линия е отделна. Затова казват, че правата линия ще се срещне в безконечността. Значи двата края на правата линия се съединяват в безконечността. Всяко нещо, на което двата края се срещат, право ли е? – Право е, разбира се. Всяка права е крива права и всяка крива права е обратното. Правото за едного не е право за другите. Правото за човека не е право за кокошката. Правото на човека не е право на вола. Като хванеш една кокошка, може ли тя да тръгне да се разхожда с тебе? Някои животни, като кучето се научават да ходят с човека, но вървят по особен начин. Никога едно животно не върви като човека. То има особен начин. Кучето върви отдясно, отляво, после върви отпред, остане назад, обикаля човека, пак тръгне напред, пак се върне. Не може да ходи като човека. Кое е, което свързва човека с кучето в дадения случай? Кое е онова, което свързва водата с човека? – Жаждата. Кое е онова, което свързва въздуха с човека? Кое е онова, което те кара да обичаш водата? – Ти имаш нужда от нея. Малката вода е приятна, голямата е опасна. Казвам сега изводите: ти, човекът във водата се давиш. Но има същества, които не се давят във водата. Кои са те? – Рибите. Там, дето човек се дави, рибите не се давят. Извадете рибата във въздуха, тя веднага ще свърши. Да оставим това, те са философствания.
Казвате: “Той е грозен човек.
” – Отблизо го гледаш.
Или той трябва да се отдалечи, или ти трябва да се отдалечиш. По-добре ти се отдалечи. Щом е грозен, отдалечи се малко, за да стане красив. Тогава имаме два вида красота в живота: Красотата на големите тела, които от далече трябва да се гледат и красотата на малките тела, които отблизо трябва да се гледат. Грозотата винаги разбира несъответствие на частите. Ти не си избрал един фокус. Ти не разбираш едно положение. Грозотата в света е една обстановка. Може да представиш човека грозен. Един карикатурист представя човека грозен. Що е карикатура? Какво означава тази дума? Кой е коренът на тази дума? Карикатура значи да представиш нещата така, както не са. В карикатурата има голямо несъответствие на частите. Карикатуристите като представят Америка, я представят като Анкъл Сам - сух човек с тънки крака и ръце, с цилиндър. Ръце и крака тънки и дълги. Англия представят като Джон Бул - с хубаво благоутробие, пълничък. Едно време представяха Русия като една бяла мечка или чичо Иван с калпак. Откъде е дошло на ум на карикатуристите да представят Русия като мечка или човек с бял калпак? Може би в северните страни има мечки. Искат да кажат, ти се пази от характера на чичо Иван, той е много добър, но ако го обидиш, чичо Иван не прощава. Защо американците представят високи? Ние сега не искаме да разрешим въпроса, но често в езика са внесени неизяснени думи. Казват: “грозен, неприятен.
” Казвам: “не, приятен.
” Тури една запетая след не-то.
Не е отрицателно. Имате дума, съставена от частицата “не
” – отрицателна частица и от думата “приятен
”, положителна дума.
Тогава на цялата дума се дава отрицателен смисъл. Казваш: “Неприятен ми е този човек.
” Тури една запетая след не-то.
Тогава може да ви направя този човек приятен. Как? Като отделя не-то и туря два милиона. Неприятният човек е беден. Като отмахна сиромашията от този човек, става приятен, забогатее. Неприятен е, ако е глупав. Махни не-то, невежеството, тури наука, тури музика, тури изкуство, тури сила, става приятен. Тогава казвате: “Много ми е приятен.
” “Не
” – се превръща в много.
Много (нe) приятен. Не-то е в скоби и човекът стане приятен. Приятен е, защото дава плодове, услужва, всякога дава. Като турите едно тире след не-то, какъв смисъл добива? Това е вече процес на изваждане. Тирето означава изваждане. По кой начин може да махнете неприятността? Пред не-то има минус, а пред приятен има плюс. Какъв процес е събирането? Изваждането е процес на кристалите. Правите линии се представят във форма на кристали. Има ли кристали в криви линии? Какви са формите на кристалите? Кривите линии са почти изключени. Те са ръбести тела. Щом дойдем до органичния свят, имате там криви линии. Правите линии са на една култура, вече завършена. Правите линии показват един отличен ум. Кристалите са завършили своето развитие. Те са достигнали края на своето развитие. Всички форми на кристалите представят високи умствени форми. Те са форми, които съществуват. В органическия свят разумността е още далече. Имаме първоначално движение, елементарно страдание имаме. Тогава се образуват кривите линии. Всяка клетка представя кръгообразна форма. Ако в природата при съвременните условия искате наука, много векове ще минат, докато животът стане малко по-сносен. Вие имате едно неразположение. Вас ви трябва една запетая или едно тире. Ако турите запетая, какво означава? Запетаята е мощен фактор. Това е еврейският йот. Тази буква в еврейския език означава творчески принцип. Като туриш една запетая, то е еврейският йот, трябва да знаеш от една неприятност как да изкараш приятност. Точка става тогава. Точката е един център, запетаята е помощник на точката. Точката трябва да твори. Имате точка, запетаята какво показва? Първо от точката нещата излизат. Уподобява се как е създаден светът. След това имате точка и запетая, имате две точки. Двете точки е елипса. Знаете ли, как пишат някои? Гледам писателите турят точки, запетаи, точки и запетаи. Казвам – кръг, парабола, хипербола. Запетаята е парабола, опашката й отива. Параболата показва един външен свят, който действа. След това поставил две точки. Казвам: елипса. Двете точки е жената, тя е елипсата. Адам беше една точка, жената образува елипсата. Измениха кръга в елипса. Като се върти, изменя се. Едно тяло може да се върти само около себе си, да има равновесие. Трябва да дойде един малък дисонанс, за да излезе [из] това положение. Вземете кометите, те не се движат в кръг. Някои комети се връщат след хиляди години, други пък никак не се връщат. Пътят, който изминават, нито е кръгообразен, нито е елипса, пито е параболичен, нито е хиперболичен. Отива някъде, време минава.
Да оставим тия въпроси сега. Вас какво ви интересува? Като постави точка и запетая, човек ще покаже колко е умен. Понякога гледам, как са турени думите. Има закон, всяка дума как трябва да се тури. На български може да кажете: “Мисля
”. Англичанинът не може да каже “мисля
”. Той ще каже “аз мисля
”.
И той е като французина, личният елемент е много силен. На български може да се употреби без личното местоимение. Някои казват, че трябва да се говори безлично, но англичанинът не може да говори без лични местоимения. Казва: “Аз така правя
”. Българинът казва: “Така правя.
” Българинът не туря местоимението пред глагола, но го туря в глагола.
Окончанието показва личното местоимение. Той е скрил своето “аз
” в глагола, много скромен е.
Крие се зад глагола. Англичанинът не може да се скрие така. Питам тогава: “Кой е успял повече, който се крие, или който не се крие?” може да се оспори. Ако вземете английското “аз
”, той се крие зад него.
Славяните са по-скромни донякъде. Българите имат много земя, баща му е богат, земя има, всичко има, той напусне баща си, ходи да чука, да работи, иска да стане независим като баща си. Той търси своята независимост там, дето не съществува. Ти ще се освободиш от независимостта на баща си, че никой няма де те види. Ще се опита някой вълк да се освободи от философията на баща си! Може ли да го направи някой? Не мислете, че няма да приличате на баща си, но не мислете, че ще бъдете точно като баща си. И то е невъзможно.
Да дойдем до същественото. Кое е същественото в живота? Това, което съществува в природата. Грозотата са близките предмети; хубавите предмети са далечните. Има друго разрешение. Големите неща отдалече са красиви, отблизо са грозни. Малките неща отблизо са красиви, отдалече са грозни. Малко, красиво нещо отблизо може да го разглеждате. Ако го турите под микроскоп, ще видите чудесно устройство.
Каква беше основната мисъл? Вие се плашите и казвате: ”Гладен ще умра!
” Какво значи да умре човек?
У – МИРА. Отива в мира. Умира значи, човек да влезе в света. Религиозният човек като умре, отива в света, няма го. Религиозният човек отишъл да живее свободно. Момата, докато е религиозна е с висока яка, дрехата й затворена, с дълъг ръкав, всичко закопчано, нищо не се вижда. Като иде в света – голи ръце, ръкавите отрязани, с деколте. Момъкът като е религиозен, шапката носи право, като иде в света, накриви си шапката. Понапред не носи бастон, в света носи бастон, започва да го върти. Като религиозен не носи фрак, като влезе в света носи фрак. Модата, която хората преживяват, показва психологическото състояние на тяхната мисъл. Наскоро гледах един беден брат с фрак, дали му фрак. Казвам: “Официално облечен”.
Грозотата се образува от човешките чувства. Чувствата са майката на грозотата. Хубостта или красотата е качество на бащата, на човешкия ум. Човешкият ум образува красотата на нещата. Красивите неща ги образува умът. Грозните неща ги образува човешкото сърце. Ако ти се подадеш на чувствата си, веднага ще станеш грозен, ще придобиеш тъмна сянка. Наблюдавайте всеки човек, у когото чувствата вземат надмощие, образува се една сянка около неговото лице. Тя произтича от единствения фактор, че чувствата хвърлят сянка. На човешкото лице на може да проникне светлина и се раждат тъмните сенки. Извадете от грозния човек излишните чувства и той ще стане красив. Турете повече чувства и той ще стане грозен. Грозотата е тежка, красотата е ефирна. Грозният човек е много тежък. Красивите хора са тънки, деликатни. Като разглеждаме в този смисъл нещата, един светия никога не може да бъде грозен и ако го претеглите, тежестта му не е голяма. Човек, който е развил своя ум, става красив. В мисълта има нещо хармонично. Тя създава красотата на известни форми. Докато умът ти е силен, той изменя линиите на лицето, изменя линиите на ръката, навсякъде изменя. Умът твори в света, той прави нещата, той създава красотата. Ако искате да бъдете красиви, работете с ума си.
Каква беше темата? – (Отношение на нервната система към мисълта). Има положения, които сега трябва да се разрешат. (Мисълта ли е образувала нервната система, или обратното?) Мисълта е образувала нервната система. Мисълта съществува преди нервната система. Ние сме още в заблуждение. Едно време мислеха, че трябват жици, за да се предава електричеството, без жици не може. Като напреднаха в знанието видяха, че трябват известни центрове. Всяка енергия може да се предаде с жици и без жици, през въздуха. Служим си още със стари системи, жици трябват. Един ден ще имаме само центрове. По-напредналите същества могат да изменят тялото си. От вас никой не може да измени тялото си. Има същества, които моделират своите тела, могат да станат веднага невидими, да взимат хиляди форми. Може да сгъсти тялото си, може да вземе каквато форма иска. Един умен човек може да се представи пред вас като едно хубаво плодно дърво, може да се представи като кристал, може да се представи като кон, магаре, може да вземе каквато форма иска. Може да се представи като планински връх. Тогава вие мислите, че е тук. Умният човек, който взима всичките форми, те опитва, колко разбираш. Казваш: ”Това е едно магаре.
” Той те слуша и казва: “Аз съм едно магаре, което те носи, ти си магаре, което яздиш.
” Кое е по-силно – магарето, което носи, или което язди?
Магарето, което носи е по-умно от онова, което язди. Вие виждате магарето, което язди. Веднага вие ще отнесете това за себе си и ще кажете: “Аз, който яздя едно магаре, магаре ли съм?” Ако ти, който яздиш магарето, нямаш почитание и уважение към Бога, не разбираш природата, не си ли магаре, което яздиш друго магаре и което е по-умно от тебе?
Магарето знаете ли защо е станало магаре? Аз съм ви казвал, една погрешка има магарето. Понеже магарето дало една крива, лоша преценка за жената, затова го яздят. Пита, защо го яздят? Крива преценка дало за първата жена, сега се учи на смирение, изправя своята погрешка. Защо са му пораснали ушите? Обясняват, че от голям зор са пораснали ушите на заека, а на магарето от голяма тъга. Като мислило за жената, пораснали му ушите. От хиляди години магарето изправя своята погрешка. То казва: “Не давайте преценка за онова, което Бог е създал, защото като мене ще ревете.” Не си давайте мнението ни за човешкия порядък, ни за Божествения порядък, не давайте погрешна оценка.
Магарето първо си отворило устата и като видяло жената, казало: “Красива е!” Като дошла отблизо, казва: “Не е хубава, има господарят има да пати!
”
Тогава какъв е смисълът на страданието? Винаги имаме страдание за неща, които са близки на нас. Радостите са за неща далечни. Ако дойдеш близо до огъня, ще ти бъде много горещо; ако се отдалечиш от него, ще ти бъде по-приятно. Имаш страдание – много близо е един предмет. Казвам: Никога не изменяйте разстоянието на нещата, винаги се поставяйте в такова отношение, каквото трябва да бъдете. Сега говоря за завършените процеси, говоря за човешкия ум, за човешкото сърце. Всички неща във физическия свят са символи, това са мотиви. Мъжът и жената в тази фаза не съществуват. Как мислите, идеалният мъж мустаци има ли? Може ли да си представите един ангел с мустаци и брада? Сега навлизаме в друга област. Произходът на мустаците и произходът на брадата, изобщо на космите. Всичко в човека има свой произход, своя психология. Един ден още в началото на училището ще се научите каква е ролята на космите на главата, на веждите, мустаците, брадата, космите на лицето. Доста косми има човек, той още не се е освободил от тях. Космите имат своя причина. Ако при сегашните условия човек рече да изкорени космите да стане съвсем гладък, какво ще стане?
Сега сте заети с мисълта, че вашият живот трябва да бъде добър. Знаете ли произходът на доброто? Какъв е произходът на доброто? Първият човек, който искаше да проучи произходът на доброто, се натъкна на онова дърво, в което бяха събрани доброто и злото. Те бяха на едно място, на едно дърво, в едно семейство. Каза му се:
”Никога да не пипаш нито доброто, нито злото!
” В живота доброто и злото са свързани.
В разумния живот доброто и злото са свързани. Когато човек се научи, какво нещо е доброто и злото, изпъдиха го из рая. Понеже в рая беше дървото на живота, към което сега се стремите, което не сте постигнали, понеже не сте разбрали какво е отношението на доброто и злото. Вие считате зло това, което не е. Вие чувствате нещо неприятно и считате, че това е зло за вас. То е сянка на злото. Злото е едно творческа сила в природата. Онзи принцип, който слиза в природата да твори, той е силното. В злото има повече сила. В доброто има повече мекота. Злото е силно и в следствие на това, те са съединени. Силата е съединена с мекотата. Вие работите с доброто и злото заедно. Ако речете да отделите доброто от злото, ще се натъкнете на една болест, която е нелечима. При сегашните условия, както хората са създадени, ако се изключат болестите из живота на хората, те ще се натъкнат на много по-голямо зло, отколкото страданието от болестите. Болестите смекчават хората. Разболял се някой, смекчава се. Болестта е като предпазна клапа в човека. Набрала се много излишна пара.
Вземете това голямо наводнение в Америка. Досега близо 700 000 души са без подслон, а може би още да продължи. Водата в ниските места е дошла до 28, 29, 30 метра височина и ще приижда. Цяла Америка е мобилизирана, всичката войска. 35 000 камиона са отишли да помагат. Цели градове са залени, жителите им трябва да ги опразнят, напускат градовете. Водата завлича всичко. Как ще си обясните това? Не само да го обясните, но то е възпитателен процес в света. Такива наводнения в човека периодически стават. То е процес, който подбужда човек да мисли. Испанците воюват помежду си, една революция и в 6 – 7 месеца повече от един милион испанци са избити.
Преди няколко дена чета една статия, учените хора правят статистика за размножаването на малките мушици, малките гъсеници, за размножаването на рибите, на птиците, на млекопитаещите. Както се размножават, ако нямаше нещо да ги обуздава, в десет, двайсет години щяха да създадат цяло нещастие. Казвам, колко хора трябва да живеят на Земята? Колко хора трябва да живеят на Земята, за да бъде Земята мирна? Ако имаш инстинкта на рибите да се размножаваш по 300 хиляди, ти си в неестествено положение. Ако имаш инстинкта на птиците – два пъти в годината да снасяш яйца и да ги мътиш, ти си в неестествен положение. Трябва да изучаваш този закон на размножаването. Всичкото нещастие у човека е в ония неестествени желания за размножаване. Някой иска да бъде голям човек, или иска да бъде художник. Колко картини трябва да нарисува? Той трябва да нарисува една картина, но трябва да я рисува 10 – 20 години. Една картина е достатъчна. Напиши една книга, но както трябва. Може да е от десет листа, по-малко от десет листа, не пиши. И в музиката, научи една песен, но както трябва и като запееш, мъртвите да оживеят. Сега свирите Бетовен, Моцарт. Хубаво е, но аз другояче гледам. Това, което класиците са писали, то е едно парче. Всичката класическа музика, която е написана, е много дълго парче. Моцарт взел една част, Бетовен взел друга част. Бах, който минава за учител, ходил по планините, за да види как се изразява музиката. Музиката на Бетовен не е като тази на Бах. Нещо класическо, равно има, равновесие, не еднообразие. Той описва хубостта на самия живот. Как човешкият дух се бори с някои неприятности, как ги преодолява? Музика има в човек, който се бори. Музика има в учения, поета, художника, музика има във всички. Навсякъде има музика.
Казвам ви: Стремете се към единство! В музиката има единство. Научете се да свирите онова парче на живота, че като го свирите, не да станете музикант, но като засвириш, да измениш своето състояние да измениш своята карма. Свирете на живота. Питате, на кого да свирите. Свирете на живота. Като свириш на умрелите, да оживеят. Кои хора са умрели? – Умрели хора наричам ония, които не мислят. Като дойдеш до човека, да започне да мисли. Индусите изучават това и са намерили, че всичките животни имат своя музика. Те я крият. Като засвириш, те слушат и тигри, и лъвове, всички идват. Всички животни имат по едно свое парче, като го засвири индусът на своята пищялка, те се събират. Всяко неприятно чувство има своя музика. Колкото и да е лоша една неприятност, аз мога да я разиграя. Щом започне да играе, тя си замине. Дойде ти някакво чувство, искаш да биеш някого. То е кобра. Засвири една песен, веднага тази кобра ще се дигне, ще се измени. Тя вече няма да те ухапе, ще те погледне и ще мине като котка. Казва някой: “Що ми трябва да свиря?” Ти ще свириш и не само да бъдеш цигулар, то трябва да учиш.
Господ ти дал музика, да знаеш как да се лекуваш. Пей, свири! После тропай музикално. Какво е тропането? (Учителят тропа с крак ритмично) Тъпанът в оркестъра има своето място. Ще кажете: “Това не е класическа музика.
” Съгласен съм, че не е класическа музика, но това е органическа, това е психическа музика.
Вие трябва да проучвате цялата музика, защото тя показва усилията на човешкия дух. Всички умове, свързани в едно, са дошли да дадат нещо на света. Всички музиканти са дали нещо отлично на света. Има още по-хубави работи да се дават. То е началото на нещата. Ще дойдат и други още хиляди хора да работят и в науката и във философията, в поезията, в музиката. Всичко, което е създадено, е хубаво, но не трябва да мислите, че то е последното в света. Не, то е още началото. Вие се радвайте на това, което имате. Ако при сегашния век вие не може да пеете, ако при сегашния век не можете да свирите, аз съжалявам. Ако при сегашния век вие не можете да бъдете весели, аз съжалявам.
Запример, някой път небето е тъжно. Не че е тъжно небето, но Бог веднага ще изпрати влага, ще направи добро на тревите, след това те ще израснат. Като започнат да се радват тревите и растенията, които израстват, небето се отваря. Те казват: “Много ви благодарим за онова, което ни дадохте!” Що е скръбта?
– В скръбта нещо идва отгоре. След като приемеш благословението, което идва отгоре, небето пак се отваря. Благодари за всичко, което в теб израства. Радвайте се на вашите страдания. Ще кажете: “Как ще се радваме на страданията?” Всички се намирате в това положение.
Един турски паша искал да направи една услуга на едно село във Видинско. Пашата подарил един слон на селото. Като им подарил слона, хората обеднели. 75 килограма ориз на ден трябвало да му купуват и да му дават. Подир 5, 6 години пак минава пашата и пита, как са. Казват: “Много сме доволни от слона!” – “Да ви пратя още един?
” Те от единия обедняха, че като дойде още един, 150 килограма ориз на ден да плащат за двата слона.
Не че слонът е лош – ако знаеш да го туриш на работа, в двоен размер ще изкара прехраната си. В Индия го турят на работа и плаща.
На вас ви казвам: Вие имате огромно желание – като слон. Ще кажете на пашата, че сте много доволни от слона, той ще иска да ви даде втори слон. Тогава казвам: При всеки замислен човек има един слон. Щом стане радостен, весел, пашата си е взел слона. Щом видя някой много замислен, казвам: Пашата пратил един слон. Щом стане радостен и весел, казвам: Пашата си взел слона.
Научете се да разбирате малките неща. Научете се да имате начин на разсъждение. Каква песен трябва да пеете на яйцето, за да се излюпи? На коя гама? – На гамата напрежение. До мажор - гама напрежение. Каква песен трябва да свирите на човек, за да го накарате да ходи? – Гамата движение. Сега ще турите правата мисъл. С какво започва гамата движение? Гамата напрежение започва с “до
”. Гамата движение започва с “ре
”.
Третата гама, която ще научи човек да мисли, отде ще започне? – От “ми
” ще започне. “Ми
” – то може ли да го повишите?
(Не). Значи, мисълта е нещо, което слиза. В до мажор вие имате “ми
” и “си
”, които повишавате само.
Другите може да ги повишите и да ги понижите. “Ми
” и “си
” са изходните врати. “Ми
” и “си
” са входни врати на гамата.
Понеже са входни врати, в коя се влиза и от коя се излиза? “Си” може ли да го повишите?
И него не може да го повишите.
И мисълта има своя гама. Човек за да започне да мисли, трябва да има известна гама. Като дойде тази гама, той може да започне да мисли. Всичките мисли се нареждат музикално. Ти ще видиш как са наредени мислите ти. Тогава мислите ще имат външно изражение. Да допуснем, че някой пее много тихо, друг пее много силно. Ако вие пеете силно, кои са съображенията ви и ако пеете тихо, кои са съображенията ви? Вземете един тон да кажем “ми”.
(Учителят пее “ми”).
Какво означава тонът “ми”?
От какво произхожда този тон? Този тон не произхожда от до минор. Когато един тон е много близо, не е ясен. Когато някой тон не е правилен, трябва да го турите там, дето трябва да бъде. Тонът, за да бъде правилен, не трябва да го вземете по-долу от границите на дробовете си. Като излезе хармонично от тях, влиза в гърлото. Мисълта трябва да бъде съсредоточена, за да чувстваш хубаво, което излиза пак през дробовете. Като говориш, ти чувстваш, как излиза въздухът и как влиза.
Това, което ви казвам, вие сега не можете да го приложете. Трябва школа, едно предметно учение. Да се приложи сегашната музика, може да се извадят много парчета. Сегашната музика има богат материал за цяла една школа. Известни пасажи може да вземете от Бетовен, от Моцарт, от Шуман. Тия пасажи са основни, както в една реч има основна мисъл, така в музиката има основни пасажи, които са развити. При какви условия може да ги изсвирите? Някой път вие сте разположен, тона може да го вземете правилно, някой път сте неразположен, тонът не е верен. Запример, кой тон може да вземете най-вярно? Някои от вас вземат вярно “сол”, някои може да вземете “си
”, някои може да вземете вярно “до
”, други – “ре
”, някои може да вземете “ми
”, някои може да вземете “фа
”, някои – “ла
”.
Това са разни състояния. Онзи, който се намира в притеснено положение, в стегнато положение, искрено желае да се освободи от това ограничено състояние, много вярно взема “до”.
Ония, които искат да вървят напред, “ре” може да взимат правилно.
Който мисли правилно, няма крива мисъл, “ми” взема правилно.
Който иска да богатее в света, да стане богат, “фа” взима правилно.
Който иска да рисува някаква картина, “сол” взима правилно.
Който иска да стане много религиозен, много набожен, “си” взима верно.
Това е цяла философия на музиката. Човек, който иска разумно да се освободи от ограничителните условия, взима “до” вярно.
(към един от братята: Иване, вземи един тон, който искаш, но верно!)
За да бъде ясен един тон, не трябва да има никакво препятствие в чувствата на човека. У гениалните музиканти има един трепет, не страх, но един трепет, едно приятно безпокойство. Щом започнат да свирят, в тях умът и чувствата се сливат и те вдъхновено свирят. В чувствата не трябва да има никакво препятствие, никакво безпокойство, да няма прекъсване, прекъсване на чувствата. Сега ще изучавате много добре музиката, да минете от сегашната музика, от до мажор в музиката на природата. Как да ви предам това? Когато тоновете са правилни, в природата има естествен ключ. Ако правилно произведеш този тон, веднага в природата ще стане промяна. Когато засвири един цигулар, ако времето е облачно, ще се изясни. Ако пееш известни песни и времето е облачно, веднага ще се изясни. Ако пееш половин час известни песни и е ясно, цялото небе ще се скрие с облаци. И като пееш половин час, небето може да се разясни. Ще кажете: “Може ли това?” – Може, като работиш съответно на природата.
Като разбирам нейните закони и постъпя съобразно с нейните закони, ще имам известни последствия. Но кога ще направя това? Запример, отивам на едно място, дето не е валяло два месеца. Като ме видят растенията, започват да плачат. Казват: “Измряхме!” Сядам при тях и запявам една песен.
Там вече има смисъл моята песен. Ще попея и няма да мине половин час, облаците дойдат и след един – два часа, ще има дъжд. Някъде ида, има много дъжд, че хората се издавили, завлечени ниви. Като ида, може да помогна. Кога ще престане дъждът? Защо дойде потопът? За дисхармоничните състояния и чувства. Потопът дойде да даде почивка на Земята. Кога трябва да пеете? Пеене трябва да има при вашето възпитание и трябва да има едно отражение. Пейте за себе си. Първо пейте за природата, пейте за гората, пейте за тревата, пейте за цветята, пейте за реките. Като погледнеш природата, пей, свири. Има смисъл. Кога ще вършите това? – Не когато сте на работа, но като излезете на екскурзия, отделете част от времето си. Това е за самовъзпитание. Ако дойдат двама цигулари ще има състезание, кой свири по-хубаво. Или ако дойдат двама певци, забелязваме, че единият пее не за самото пеене, но пее за да се покаже, че пее хубаво. Хубавото ядене не е в изобилното масло. Като дойде някой на гости, ще взема хубави ябълки, ще ги измия и ще ги сложа, и ще кажа: “Ето какво е сготвил добрият готвач. Аз съм негов слуга. Когато се науча да готвя като него, тогава ще готвя.
” Най-добрите сегашни готвачи готвят буламачи.
Трябва да идете при плодните дървета и както те са се научили, така и вие да готвите. Те са истински готвачи. Ще сготвите, както те готвят, а не като сега – препържат лука, турят много масло, сол, пипер, какво ли не. Тук преди няколко деня ми донесоха едно ядене с толкова черен пипер, че то е цяр за кашлица. Като взех две – три хапки, изпотих се.
Аз сега говорих повече от един час. Понеже е определено един час, ще ни глобят за светлината, която сме изхарчили повече. Вие ли ще платите, или аз да платя глобата? Салонът е нает за един час, прескочихме половин час.
Станете!
Някой път ще наемем салона не за един час, не за два, но за три часа. Три часа са необходими за едно положение, за една философия, която може да има приложение.
За да излезем от това положение, има известни правила. Трябва да си излезе навън. Някои от вас кашлят, някои от вас боледуват, някои от вас са неразположени, някои от вас са обезсърчени, но трябва да се живее. Това е резултат. Хиляди години са минали, какво трябва да се прави? От къща, която гори, трябва да се излезе навън. Когато дойде наводнение, трябва да се излезе вън. Сега какво трябва да се прави? Всеки човек трябва да се тури на своето място. Вие още не сте на своите места. Трябва да дойде някой голям майстор, да ви тури на мястото, че никой да не ви бута. Сега ви турят на едно място, на второ, на трето, търкалят ви. Тогава къде е вашето място? Големият майстор трябва да дойде.
Имате седем тона, но като дойде гениалният майстор от съчетанието на тия тонове, ще вземе четвъртини, половин, цели ноти, ще вземе шестнайсетини, тридесет и втори, ще тури украшения и ще направи хубава песен. Украшенията много мъчно се свирят. Казвам: В човешката мисъл се изисква много голяма музика. Човек като говори да не се смущава, защото всички хора еднакво мислят, еднакво чувстват, няма да има никакъв спор. Дайте на всички хора хубаво ядене и няма да има никакъв спор. Дайте на всички хора хубаво ядене, всеки ще те обича, всеки ще е зает със своята паница. Дайте на едни хубаво ядене, на други – лошо, веднага спор има. Едните ще кажат: “Този буламач яде ли се?” Дайте на всички едно хубаво ядене, ще има хармония, ще се чува само тракане на лъжиците.
Сега на всички ви трябва хубаво ядене.
Ние сме общество, дето има различни мнения. Стомахът има един възглед, дробовете имат мнение, мускулите, костите, клетките. Някой път в тебе се заражда желание, казваш, че ти се яде кисело зеле, кисело мляко, баница, после вино ти се пие, ракия – какви ли не желания. Това са атавистични неща, които човек унаследил. Човек трябва да пие, но вода, тази вода не е такава, каквото той иска. В големите градове де ще намери хубава вода? Тук, в София, водата е по-хубава, но другаде такава вода не може да се намери. Вие сте в гостилница, дето готвачът готви по своему и вие сте недоволни от неговото ядене. Готвачът казва: “Готвя само за себе си, за вас не може да готвя.
” Отидеш в гостилницата, ако намериш нещо за ядене, ще ядеш, ако няма – ще излезеш навън.
Вие всички се приготвяте, за какво се приготвяте? Някои се готвите за поети. Какво ще пишете? – Поезия. Някои се готвите за художници, ще рисувате. Някои се готвите за учени. Коя област ще вземете, от ботаниката, от зоологията, от биологията? Какво ще пише за биологията? Той трябва да представи първичните форми, с които животът е започнал. Тази първоначална форма е много красива. С нея може да започне. Човек отпосле е погрознял. Грозотата иде, че отблизо сте дошли. Ние сме дошли от близо до живота и не сме в хармония с живота. Сега се изисква хармония със самия живот.
Вземете младостта и старостта. Младостта е влизане в живота, старостта е излизане от живота навън. Влиза малкото, излиза голямото. Ражда се малкото, умира голямото. Умният човек е малък, не умира. Човек и да умре, малките клетки не умират. Всичките клетки живеят самостоятелно. Човек е организация между клетките. Руши се организацията, тогава казваме, че смъртта настава. Трябва да разбирате правата на клетките. Първо ще разбирате правата на вашето сърце, правата на вашия ум, ще разбирате правата на вашата душа и ще разбирате правата на вашия дух. Това са четири неща. На сърцето ще дадете право и на душата ще дадете право. Вие, който давате, кой сте? Казвам: духът е вън от вас, душата е вън от вас, сърцето е вън от вас и умът е вън от вас. Вие какво сте? Ще дадете право на духа да мине през вас и сърцето да мине през вас. Вие сте проводници. Какво сте вие всъщност? Вие сте едно малко дете в люлка. Дойде баща ви, помилва ви и ви даде нещо. Дойде майка ви и тя ви помилва, и тя ви даде нещо. Дойде брат ви и той ви помилва и ви даде нещо, и сестра ви ви помилва. Ти си малкият син на баща си и майка си, ти си най-малкият брат на брата и сестрата. Майка ти, баща ти, брат ти, сестра ти, няма да те посрещнат по един и същ начин. Баща ти и майка ти са твои родители. Сърцето представя вашата сестра, умът е вашият брат, душата е вашата майка и духът е вашият баща. Вие сте малкото братче, което сега е родено и което се нуждае. Ще дадете право на всеки. Майка ви ще ви подхвърли, ще дадете право на нея. Баща ви ще ви хване и ще ви подхвърли, и на него ще дадете право. Брат ви ще ви вземе от люлката, сестра ви ще ви вземе – на всички ще дадете право. Те си играят, те се забавляват с вас. Ще дадете право да се забавляват, ще бъдете доволни от тяхното забавление. Вашият дух, вашата душа, вашият ум и вашето сърце се забавляват с вас, вие сте деца и ще бъдете доволни от начина, по който те се забавляват.
Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.
16 година
9 лекция на младежкия окултен клас от Учителя на
29 януари 1937 год. 5 часа сутринта, петък
Изгрев – София