На билото над палатката на Учителя
Добрата молитва
“Бог е Любов”
Малко съзерцание
Ще ви прочета втора глава от Второто послание към Коринтяните.
Здравето, на кой да е човек на физическото поле, зависи от въздуха, зависи от храната. Когато човек правилно диша и правилно се храни, той е здрав. Тия двата процеса съществуват и в духовния свят. Когато правилно мислим, това е вътрешния духовен свят - дишането. Когато правилно чувствувавме, това е яденето, храната. Та онези, които разбират, има една връзка между дишането и мисълта и между яденето и чувстването на човека. Защото яденето без едно вътрешно чувствувание на сърдцето е безполезно. Дишането без една правилна вътрешна мисъл и то е безполезно. Когато свържем яденето със стремежа на сърдцето и дишането с мисленето, ние вече имаме един правилен процес.
Страданията произтичат от две неща: неправилно ядене и неправилно дишане, от неправилно чувствувание и неправилно мислене. Следователно яденето е свързано със сърдцето, дишането е свързано с мисълта. Процесът на сърдцето е свързан с душата. Процесът на ума е свързан с духа. Когато човек урегулира тия два процеса по отношение на човешката душа и по отношение на човешкия дух животът е правилен. В първия процес свържете себе си с всички хора, които са здрави, които ядат добре. Никога не наблюдавайте един болен човек, когато яде. Вие наблюдавайте един здрав човек, когато диша. Никога не наблюдавайте един болен човек, когато диша. Наблюдавайте един човек, който добре проявява своите чувства. Той е здрав. Не наблюдавайте човек, който сърдечно не се проявява добре. Наблюдавайте един човек, който добре мисли. Никога не наблюдавайте човек, който не мисли.
Да ви дам едно сравнение. Ще кажете: “Защо е така?” Понеже имаме облачно време, не разполагаме с много време, ако наблюдавате една празна кесия, какво ще придобиете? Ако наблюдавате една пълна кесия, има какво да вземете. Какво ще се ползувате, ако наблюдавате една суха чешма. Ако наблюдавате един жив извор, който извира, има какво да вземете от извора. Болните хора са празни кесии. Здравите хора са пълни кесии. Болните хора са сухи извори, здравите хора са живи извори. Празната кесия трябва да иде при пълната. Сухият извор трябва да иде при живия. Това е правият Божествен процес, който сега действува в света. Сега има една погрешка в схващането на съвременните хора. Те държат празните кесии затворени и следствие на това не може нищо да влезе в тях. Празните кесии това са празни щерни, които очакват да се напълнят с вода. Но тази щерна трябва да е свързана с една къща. Ако няма тази връзка с къщата, тя винаги остава празна. Ако човек не е свързан с разумния живот, той всякога остава една празна щерна. Процесът на неверието ве света прекъсва връзката между живота и човека. В Писанието се казва: “Ние живеем и се движим в Бога.” Но ако човек няма една вътрешна връзка с туй движение, той ще остане една празна щерна.
Вземете едно житено зърно, което е поставено в един сух хамбар. Представете си, че туй житеното зърно има всичките възможности. Но ако туй житено зърно се откаже да излезе, да се посее в почвата, то ще остане безплодно. Ако се свърже с почвата, то плод ще даде. Малките страдания представят благоприятната почва за растенето на това семе. Защото всички Божествени страдания са малки, всички човешки страдания са големи. Страданието, то е една възможност, която съществува в живота. Дотогава, докато тя остане неразбрана, то е страдание. Когато страданието стане разбрано, то е радост. Следователно човек всякога трябва да се стреми да разбира малките страдания, които му са дадени от Бога. Ако вие в живота си не може да поставите любовта там дето трябва да действува тя, какъв резултат ще получите? Ако поливате един камък с прясна вода всека сутрин, какво ще му придадете? Или ако го прегръщате и го целувате какво ще му придадете. Ако това го правите хиляди години, ще направите една малка трапчинка, в която ще се събира вода. Целувката и прегръдката не са за камъните. Ако един човек мяза на камък, тогава защо ще ходите да го прегръщате и да го целувате? Ако Някой не ви обича, защо трябва да го обичате. Съвременните хора искат да накарат камъните да ги обичат. Всеки, който се е опитвал да накара камъните да го обичат, главата винаги му се е пукала. И онова забраненото дърво в света на познанието доброто и злото, това са лошите хора. Бог е казал от техните плодове да не ядете, а да се храните от плодовете на добрите хора. И на вас ви рекох: Не се хранете с плодовете на лошите хора, а се хранете с плодовете на добрите хора. Това е новият закон в света на физическото поле.
Аз виждам едно противоречие във вас. Да ви дам едно изречение: Не очаквайте некаква помощ от вашите лоши чувства и лоши мисли, които са във вас. Очаквайте добро от вашите добри чувства, от вашите добри мисли. Сега е малко по-ясна мисълта. Лошите хора не са отвън, те са вътре във вас. И добрите хора не са вън от вас, но са вътре във вас.
Петък, 18 август 1939г.