Не дири своето си

Най-често използвани думи в беседата: яйца, пекат, некъде, калугерките, игуменката, кокошки, забелязала, килиите, дявол, монастира, изчезват, калугериците, яйце, килия, свещ, калугерки, аз, огън, тебе ,
Съборни беседи , Рилски беседи , 7-те езера, 17 Август 1939г., (Четвъртък) 5:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Размишление.

„Любовта не се превъзнася, не се гордее; не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло; на неправдата се не радва, а сърадва се на истината; на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи."

В един монастир служили няколко калугерки. Те имали една добра, благочестива игуменка. Освен религиозните си обязаности, тя се грижела и за стопанството на монастира, дето хранели няколко кокошки, които снасяли яйца. Игуменката забелязала, че яйцата липсвали. Тя се чудeла, кой взима яйцата. Най-после дошла до заключение, че калугерките взимат яйца от курниците и ги пекат, или варят в килиите си. За да не стават злоупотребления с яйцата, игуменката издала строга заповед, да не се пали огън в килиите. Въпреки заповедта й, яйцата продължавали да изчезват. Една вечер тя решила да провери, какво правят калугерките в килиите си. Тя погледнала през ключалките на вратите и видяла, че някои от калугерките се молели, други се разговаряли или четяли книги. В една от килиите тя видяла нещо особено: две калугерки държали в ръцете си тел, на която било закачено яйце, което пекли на свещ. – Чудна работа! На каква майстория ги е научил дяволът! Да пекат яйце на свещ! Дяволът бил около игуменката, чул обвинението, което тя хвърлила върху него, и казал: Напразно ме обвиняваш. Този майсторлък и аз виждам за първи път. – Какво да се прави тогава? – Нищо друго, освен да не отглеждаш кокошки в монастира. – Как да не отглеждам кокошки, когато ми трябват яйца? Щом трябват на тебе, и на калугерките трябват – отговорил дяволът и продължил пътя си.

17 август, 5 ч. с.

Не дири своето си

На билото над палатката на Учителя

Добрата молитва
“Благословен Господ”
Размишление

Само ще цитирам едно изречение от свещените книги: “Любовта не се превъзнася, не дири своето си, не се радва на злото, но се радва на доброто. На всичко хваща вяра.” Ще ви приведа един пример. Кратък ще бъде. В един монастир живеели калугерици, учили се на благочестив живот. Игуменката била добра жена. Имала доста кокошки в монастира, които снасяли изобилно яйца. Обаче тя забелязала, че яйцата изчезват некъде. Подозирала, че калугериците пекат яйцата, без да ги вижда да ги пекът. Заповядала да се не пали огън в никоя калугерска килия. Така тя мислила, че никъде няма да се пекат яйцата. Но за нейно учудване забелязала, че яйцата изчезват некъде. Една вечер тръгнала тя от килия на килия да наблюдава какво правят калугериците. Некъде калугериците се молили, некъде се смеели, некъде се разговаряли. На едно место забелязала две калугерки свързали едно яйце на един тел и го пекат на една свещ. Тя извикала: “Този дявол на какъв мурафет ги е научил!” Дяволът казал: “Не ме обвинявайте, този мурафет и аз за пръв път го виждам.” Игуменката запитала тогава дявола какво да прави. -“Не отглеждай кокошки в монастира.” -“Мен ми трябват малко яйца.” -“Щом, казва, на тебе ти трябват и на калугерките трябват.”

Отче наш

Четвъртък, 17 август 1939г.