Най-често използвани думи в беседата:човек, живот, мисли, може, бог, хора, любов, себе, погрешки, страна, дете, има, състояния, плесница, път, веднага, можете ,
В древността, един млад ученик отишъл при един от великите Учители на Индия, да му покаже правия път на живота. Учителят не му казал нищо, но му дал следната задача: Ще отидеш при един военен, при един брамин, при един адепт и ще им удариш по една плесница. След това ще дойдеш при мене, да ми кажеш, какво си научил. Ученикът пристъпил към приложение на задачата. Той срещнал на пътя си един военен и му ударил една плесница. Военният веднага се обърнал към ученика, ударил му две силни плесници, търколил го на земята и заминал. Ученикът станал, изтърсил праха от дрехите си и продължил пътя си. По-нататък той срещнал един брамин, който се молел. Ученикът му ударил една плесница и продължил пътя си. Браминът дигнал ръката си, направил движение да го удари, но веднага свалил ръката си и продължил молитвата. Най-после той срещнал един адепт, който бил, дълбоко вглъбен в себе си. Ученикът се приближил до адепта и му ударил една плесница. Силно вглъбен в своите размишления, адептът не обърнал никакво внимание на постъпката на ученика.
Сега, пренесете тия положения по отношение на вашия умствен живот. Има мисли, които се натрапват на човека, както плесниците. Той веднага скача, удря с ръце, маха, иска да се освободи от тях. Той е недоволен, на всички разправя, че го нападнали лоши мисли. Така се разправя с лошите мисли всеки човек, който живее само физически. Ония, които се стремят към духовен живот, работят върху себе си да не се подават на влиянието на лошите мисли. Това са така наречените брамини. И най-после, истински духовните хора, адептите, чрез своята висша мисъл, са оградени от влияния. Лошите мисли ги обикалят, нападат ги, но адептите остават чужди за тяхното влияние. Адептът разбира смисъла на лошите мисли и желания в човека, не се бори с тях, не ги пъди, но остава свободно да минават покрай него и да си вземат, каквото им е нужно. Когато детето тегли майка си за роклята, за главата, за косата, тя веднага се вслушва в желанието му и го задоволява. Щом задоволи желанието му, детето я оставя на спокойствие. Защо не гледате и вие по същия начин на ония мисли и желания, които ви безпокоят? И те са ваши деца, които искат да им дадете нещо. Ученикът трябва да се спира върху мислите и желанията си и да ги възпитава.
Лошите мисли и желания представят локви на пътя, които могат да опръскат и окалят всеки пътник. Минавате ли край тия локви, вървете далеч от тях, на разстояние най-малко 15-20 м., да не се окаляте. Чуйте ли, че мъж и жена се карат, не отивайте да ги примирявате. Те се разговарят любовно помежду си и сами ще се споразумеят. Отидете ли да ги помирявате, ще се оплескате. Не се месете в семейни работи. Ако чуете, че някое дете плаче, иска нещо от майка си, не отивайте да морализирате майката, да я съветвате, как да укроти детето си. Майката знае това по-добре от вас. Детето плаче, защото майка му дала едно орехче, а на брата му – две. Братът е два пъти по-голям от него, затова майка му дала две орехчета, а на по-малкото – едно. Видите ли, че някой човек се моли на Бога, не отивайте при него да го учите, как да се моли. Нека всеки се моли, както разбира.
Един прост овчар живял на един уединен остров. Той всякога се молел на Бога, но по свой начин: слагал тоягата си на земята и я прескачал. Като я прескачал от едната страна, той казвал: Господи, това правя заради Тебе. Прескачал я от другата страна и казвал същото. Това била неговата свещена молитва. По едно време един руски параход спрял случайно на острова. Един руски архиепископ слязъл от парахода да разбере, защо този човек прескача тоягата, ту от едната, ту от другата страна. – Какво правиш, Божи човече? – Моля се на Бога. – Така не трябва да се моли човек. Ето, аз ще те науча една молитва. Започнал той да го учи молитвата „Отче наш". Архиепископът чете, овчарят повтаря след него. Като се убедил, че овчарят научил вече молитвата, архиепископът се отправил към парахода, който скоро отпътувал. Щом останал сам, овчарят започнал да чете молитвата, но останал огорчен, като видял, че я забравил. Моментално той съблякъл кожуха си, турил го на водата, седнал на него и заплувал по направление към парахода, да го стигне. Архиепископът видял, че овчарят стигнал парахода и търсил някого, с поглед, устремен към хората. – Какво искаш, Божи човече? – Отче, свети, забравих молитвата, искам да ме научиш. – Върни се на острова и бъди доволен от твоята молитва. Това, което ти можеш да направиш, аз не мога да го направя.
На времето си еврейският цар Давид направил едно престъпление, което и до днес се споменава. Бог изпратил при него пророк Натан да му обърне внимание, че е постъпил крайно несправедливо. Пророкът не му казал направо за извършеното от него
престъпление, но по косвен път: Царю, голяма несправедливост е извършена в царството ти. – Какво е станало? – На един богат човек, който разполагал с хиляди овце и говеда, дошъл гост от странство, негов добър приятел. Богатият решил да угости приятеля си. Той заповядал на слугата си да заколи единствената овца на своя беден съсед, за да нагости с нея приятеля си. – Смърт за този човек! – извикал царят. – Този човек си ти, казал спокойно пророкът. Царят признал погрешката си и се разкаял, след което написал 51 Псалом, един от най-хубавите Псалми.
Като ученици, вие не трябва да се спирате само върху външната страна на живота, но да се вглеждате и във вътрешната му страна. Вътрешното е същественото. В него се крие смисълът на живота. Някой казва, че е Син Божий. Да съзнаваш, че си Син Божий, това подразбира външната страна на живота. Да любиш Бога, да любиш ближния си, това е вътрешната страна на живота. Ако при това положение обичате някого, той ще живее във вас, и вие – в него. Има ли нужда да убеждавате този човек, че го обичате? Ако той не живее във вас, а вие го обичате, трябва да го убедите в това по някакъв външен начин: чрез подаръци, чрез нежности и т. н.. Обаче, външните неща са условия, които днес съществуват, а утре ги няма, изчезват. Животът, който е осмислен от истинската любов, никога не се мени. Всички блага и условия, които този живот дава на човека, са постоянни и неизменни. Който е влязъл в Божествения живот, той постоянно се подмладява.
Следователно, каже ли някой, че е остарял, ще знаете, че той живее в света на промените, във външните условия на живота. Като не различавате външния от вътрешния живот на хората, вие се огорчавате, че някой не ви погледнал, както трябва, не ви обърнал внимание. Няма защо да се сърдите – толкова разбира човекът. – Ама еди-кой прави различни движения с мускулите на лицето си. – Какво лошо има в това? Той ви дава възможност да правите фотографии, да развивате своята наблюдателност. Наистина, тия образи ще бъдат окарикатурени, но ще се упражнявате. Мнозина се възхищават от някой карикатурист. Да бъдеш карикатурист, това не е голямо изкуство. Децата са големи карикатуристи. С няколко черти те дават образ за известен предмет. Без да искат, хората често представят карикатурни образи. – Защо? – Защото още не са придобили самообладание. Каквото им кажете, лицето им веднага приема израз на недоволство, на огорчение, на обида и т. н. Лице, което не може да запази черти, изразяващи вътрешен мир, любов и разположение на духа, е окарикатурено.
Най-често използвани думи в беседата:човек, живот, мисли, може, бог, хора, любов, себе, погрешки, страна, дете, има, състояния, плесница, път, веднага, можете ,