НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Нови пътища

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Нови пътища

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, любов, всички, хора, има, бог, добре, знае, живот, могат, свят, себе, баща, майка, правилно ,

Съборни беседи , Рилски беседи , 7-те езера, 7 Август 1938г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета 21. стих от 21. глава от Евангелието на Матея: „Истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора ако речете: Дигни се и хвърли се в морето, ще бъде".


Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на нещата. За да има правилно разбиране, човек се нуждае от ред условия. Запример, човек трябва да има очи, с които да вижда, правилно да възприема светлината. Не е достатъчно само това. Човек трябва да знае, как са устроени очите му и как да манипулира с тях. Тъй щото, не е достатъчно само човек да има очи, но трябва да знае, как да гледа с очите си. Често човек вижда неща, които, не само че не го ползуват, но му причиняват ред пакости. Чрез очите си човек трябва да се запознае с онова, кое го Великият е създал. Светлината разкрива за човека целия физически свят, който е отражение на още по-велик от него – Божествения.

Човек се нуждае от още едно важно условие – от уши, чрез които да възприема трептенията на въздуха. Като стигат до мозъка, тия трептения се възприемат като звук, и ние казваме, че човек чува. Като слуша, човек трябва да знае, как да нагоди ухото си, за да възприема правилно звуковете. Чрез ухото си, човек възприема не само физически звукове и говор, но и ония звукове, които идат от висшите светове.

Третото условие, от което човек се нуждае, е уста с две устни – горна и долна, и един език – главен инспектор в живота му. Всяка дума, която излиза от устата на човека, е войник, който чака заповедите на своя генерал – езика. Езикът определя посоката на нейното движение и службата, която трябва да извърши.

Най-после, човек се нуждае от нос, с който да възприема уханията в природата, и ръце, с които да пипа, да усеща различните състояния – топло и студено, твърдо и меко и т. н.

И тъй, за да има правилни разбирания за живота, още от най-ранната си възраст човек трябва да упражнява своите сетива, да се ползва разумно от тях, че и като остарее, да му служат както в младини. Не си ли е служил правилно с тях, в старини те постепенно го напущат. Такъв човек става за смях на окръжаващите: не вижда ясно, не чува добре, не усеща миризмите правилно и т. н. Всички казват: Стар човек е този, изветрял е вече, оставете го настрана, не се интересувайте от него. Какво представя старият човек? Ще кажете, че старият е немощен, глупав, изветрял човек. – Не, това, което виждате отвън, съвсем не може да се нарече стар човек. Старият човек се отличава с мъдрост. Това, което вие наричате стар човек, представя само едно облекло на човека, но ни най-малко не е истинският човек. Преди всичко, човек още не е дошъл до положението на стария.

Съвременните хора едва сега минават от детинство към юношество. Те едва са на 12 годишна възраст, свършили са курса на основното училище и влизат в първи прогимназиален клас. Като ученици в прогимназията, те ще започнат да учат, да мислят, да говорят, да чувствуват и да постъпват правилно. Това е наука, за изучаването на която са нужни хиляди години. Тя не се придобива изведнъж. Не е лесно да се научи човек да говори правилно. Който е придобил това изкуство, той би могъл с една дума само да спре вятъра. Сега вие казвате на вятъра да спре, говорите му по различни начини, но вместо да спре, духането му все повече се усилва. Който знае добре да говори, той би се разговарял приятелски със сиромашията. Като не могат да я приемат добре и като не я разбират, хората роптаят, оплакват се от сиромашията, искат да се освободят от нея. Като стане въпрос за богатство, всички се стремят към него. За богатството те имат добро мнение, а за сиромашията – лошо мнение. Както детето се страхува от лекарите, така и хората бягат от сиромашията. Опитайте се да заведете на болница някое дете, което е яло горчивите хапове на лекаря, за да видите колко силно ще се противопостави на вашето желание. Детето ще ви каже, че е опитало горчивите хапове на лекаря и втори път не отива при него.

Сегашните хора страдат по единствената причина, че не могат да говорят на болестите си, на сиромашията, на невежеството, на слабостите си и т. н. Лесно е да се справи човек с болестта си, но ако знае, как да й говори. Достатъчно е само да раздвижи малко въздуха около себе си, за да застави болестта да излезе вън от него. Днес всички хора говорят, но малцина знаят изкуството на говоренето. Запример, някой момък отива в дома на своята възлюбена, която го угощава с някакво ядене, добре приготвено, обаче пресолено. За да не я обиди, момъкът яде от яденето и мълчи, но щом излезе от дома й, веднага започва да се оплаква от разстройство на стомаха и търси начин, да облекчи положението си. В дадения случай момъкът не разбира нито изкуството на мълчание, нито изкуството на говорене.

Един млад момък завел приятеля си на гости при своята годеница, да види какви ценни качества и добродетели има тя. Годеницата ги поканила любезно, разговаряла се с тях и добре ги угостила. След закуската, тя направила кафе и ги почерпила. В бързината си, вместо да вземе кутията с захар, тя взела кутията със солта и направила кафе с сол, вместо със захар. Тя запитала годеника си, дали кафето е сладко. – Много е сладко, казал той. Щом излезли от дома на годеницата, приятелят му казал: Какво беше това кафе? Никога в живота си не бях пил солено кафе, но днес пих. – Да, приятелю, кафето беше солено за тебе, защото любовта ти е малка. Ако любовта ти беше по-голяма, кафето щеше да ти се види сладко. Значи, любовта може да превърне соленото в сладко.

Много неща в живота на човека са солени, но и те имат своето предназначение. Хората осоляват някои неща, за да ги предпазят от гниене. Същевременно солта дава почивка на човека. Солта, за която ви говоря, се отличава коренно от солта, с която хората си служат. Солта на земята е дете на духовната сол, за която Христос казва, че ако солта обезсолее, трябва да се хвърли навън. Като дете на духовната сол, готварската сол прави големи пакости в зависимост от това, как и в какво количество се употребява.

Съвременните хора се нуждаят от нови възгледи, от нови разбирания за живота. Като не го разбират, те казват: Животът е лош. Само онзи може да каже, че животът е лош, на когото вкусът е развален. Каквото ядене дадете на болния от треска, в края на краищата той ще каже, че яденето е горчиво. – Защо? – Защото в устата му е горчиво. Каквото да кажете или да дадете на болния, той все ще намери нещо лошо в него. За болния всичко в света е дисхармонично. Тази дисхармония се дължи само на неговото болезнено състояние. Този човек страда, боли го окото, ухото, гърлото, главата, или стомаха. Благодарение на своята болка, той не може да оценява нещата, не може да определи истинската им стойност.

Днес от всички хора се изисква да оценяват това, което им е дадено. Те имат очи, уши, нос, уста, които струват милиони и милиарди, но не ги оценяват. Не само че не ги оценяват, но те още не могат да си служат с тях, както трябва. В Америка приготвят един телескоп, широк пет метра в диаметър. С него ще може да се вижда това, което с досегашните телескопи не могат да виждат. Хората не познават още, какво се крие в техните сетива. В очите си човек има един по-сложен апарат от този телескоп. Той е широк не само пет метра в диаметър, но много повече. Обаче, сегашните хора не са развили още този апарат, нито са го инсталирали. Пък и да го инсталират, те не биха могли да си служат с него. Те не могат още да си служат с обикновените очи, а колко повече с вътрешните, в които се намира този телескоп. Голямо богатство представя този телескоп, но само за онзи, който може да се ползва от него. Само човекът на любовта може да се ползува от този телескоп.

Какво представя любовта? Любовта не е нещо материално, както хората я разбират. Казано е: „Бог е Любов". – Какво нещо е Бог? – Създателят на цялата вселена, на органическия и неорганически светове, на всичко, което ни обикаля. Той се грижи за всичко, което е създал, и приготвя условия за растене и развиване на всичко живо, от най-малко до най-голямо. Той се вслушва и в най-тихия зов, изпратен към Него, и му отговаря. Като видите, че някой човек се е разгневил, вие казвате: Защо се е разгневил този? Какво иска? Обаче, Бог с приятност се вслушва и в гласа на гневния. За Него гневният човек представя водопад, чиято вода слиза отвисоко и с голям шум. Друг някои се разгневил, и окръжаващите му са недоволни, че в гнева си ударил някого и му пукнал главата. – Кой е виновен за това? – Вината е в онзи, който стои на пътя на разгневения. Гневният не е нищо друго, освен камък, който се търкаля от някой висок планински връх и каквото срещне на пътя си, удря и завлича. Камъкът е доволен, че се е освободил от известно ограничение, а вие сте недоволни, че дигал шум, че ударил главата, или крака на някои пътник.

Следователно, когато някой човек ви направи една пакост, ще знаете, че вината е у вас, понеже сте застанали на пътя му и пречите на неговите научни изследвания. Той е учен човек, прави своите научни изследвания, а вие сте недоволни от него. Кой е виновен, че струните на цигулката се късат? – Цигуларят. Той свири силно, мощно, радва се, че може да изрази своето скръбно или радостно състояние. Струните взимат участие в неговото състояние и започват да скачат. Това скачане наричаме „късане на струните". Тъй щото, научете се да прониквате във вътрешния смисъл на нещата, за да се ползвате от тях. Радвайте се, когато струната на вашата скръб се скъса, за да престане да свири. Радвайте се, че струната на вашата сиромашия се е скъсала, за да престане да ви тормози. Някой студент се оплаква, че го скъсали на изпит. Значи, и неговата струна се скъсала. Той трябва да се радва, че струната му е скъсана, защото ще повтори материала още няколко пъти и ще го научи по-добре. Следователно, страданията и нещастията носят нещо добро за човека. Те го правят мек, добър, отзивчив и внимателен към чуждите радости и страдания. Колкото повече страда човек, толкова по-добре изучава езика на страданието и лесно се справя с него. Той може да се разговаря със своите и с чуждите болести, и по този начин да помага, както на себе си, така и на другите. В страданията си човек изучава много езици – на сиромашията, на болестите, на невежеството и т. н. Добре е човек да знае много езици. Колкото повече езици знае, толкова по-големи възможности се откриват пред него. Ако някои от вас знае само български език, той ще се разбира само с българите. Срещне ли някой чужденец, няма да го разбере.

Сега, като ви говоря за езика на страданието, вие мислите, че това е някаква приказка, или сюжет от някакъв роман. Всички сте чели и четете романи и се интересувате, какво ще стане на края с героя и с героинята. Обикновено героят и героинята представят момък и млада мома. Около тях се движат майките им, бащите им, братята и сестрите им. Без тези действуващи лица не може. Те са главните фактори, около които действията се развиват. Без тях е невъзможно. – Защо? – Защото всеки човек е носител на специфична енергия. През даден човек минава такава Божествена енергия, каквато през друг човек по никой начин не може да мине. Тази природна енергия, която минава през момата, по никой начин не може да мине през момъка. И обратно: енергията, която минава през момъка, не може да мине нито през момата, нито през майката, бащата, брата или сестрата. В този смисъл, майката, бащата, братът или сестрата са проводници на специфични природни енергии. Тази е причината, поради която всяка форма в природата, колкото малка или голяма да е, е важна и необходима. През слугата минава една енергия, през господаря – друга; през учителя минава една енергия, през ученика – друга.

Иска ли да се ползува от тия енергии, човек трябва да се свърже с Първата причина на нещата, в която всички природни енергии се втичат и изтичат. Който се свърже с Бога, той ще се ползува от знанието, което тия сили крият в себе си. Казват за някого, че се е влюбил. – Благодарете, че се е влюбил. Като се е влюбил, той има възможност да живее. Който люби, той живее. Не люби ли, човек е осъден на смърт. – В кого трябва да се влюби човек ? Детето трябва да се влюби в майка си и в баща си, за да му дадат живот. Майката и бащата трябва да се влюбят в детето си. Майка, която не е влюбена в детето си, не може да стане майка. Баща, който не е влюбен в детето си, не може да стане баща. Детето трябва да се роди, за да подпише, че майката е майка и бащата – баща. Ако не роди дете, майката не може да се нарече майка. И ако бащата не стане причина за раждането на детето, той не е баща.

Сега, като сте дошли на планината, вие трябва да се сближите по душа, по дух, да не мислите, че сте чужди. Вие сте излезли от едно и също Начало, но сте се пръснали по разни части на света. Днес трябва отново да се запознавате. Тук имате възможност да създадете добри отношения помежду си и взаимно да си помагате. Ако някой от вас заболее, другите трябва да му се притичат на помощ. Като помагате на другите, и на вас ще помагат. Когато сте сами, ще се научите да не очаквате външна помощ. Представете си, че ви заболи стомах или корем. Какво трябва да правите? Започнете да пеете на корема си. Можете ли да го излекувате с песен, вие можете да се отнасяте добре с всички хора. Ако заболеят гърдите ви и ги излекувате с песен, вие ще знаете, как да се отнасяте с ангелите. Ако страдате от главоболие и можете да се излекувате с песен, вие ще имате правилни отношения към Бога и ще се разговаряте с Него. За да се разговаряте с Бога, вие трябва да станете като децата. Казано е в Писанието, че ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие, т. е. няма да влезете в царството на любовта.

Едно трябва да знаете: в царството на любовта може да влезе само онзи, който знае да пее. Днес повечето певци се движат от две до три и половина октави. Едва ли има певци, чиито гласове взимат четири октави. Такива певци не могат да бъдат бедни хора. Голямо благословение е за певеца, ако може да взима пет – шест октави. Който знае да пее, както трябва, той може да лекува и себе си, и ближните си. Има музикални парчета, с които се лекуват различни болести: главоболие, гръдобол, ревматизъм и т. н. За всяка болест е нужно специално парче. Музиката може да се използува като метод за лекуване. Старите, обаче, казват, че музиката не е за тях, че само младите могат да пеят. Според тях излиза, че младите са артисти, които играят различни роли на сцената, а старите са слушатели. И това е добре, но всеки за себе си, млад или стар, трябва да пее. Цялата природа пее: вятърът, водата, птичките, цветята, животните – всички по свой начин. В природата няма стари и млади – всички пеят. Пейте и не се критикувайте. Защо трябва да се произнасяте, че този пее лошо, а онзи – добре? Защо трябва да се критикувате, кой как бил облечен? Щом Бог е пратил човека на земята, Той му е дал свобода да се облича, както иска. – Ама черните дрехи били модерни. – Това е човешка мода, но не и мода на природата. В човешката мода всякога има нещо неестествено. Ако черният цвят трябва да се предпочита, тогава в природата трябваше да има само нощ. А сега има нощ и ден. През деня, когато слънцето грее, всички същества трябва да бъдат облечени с бели, светли дрехи. Вижте пеперудите, птиците, колко са разноцветни. Пеперудата е облечена с пъстра, разноцветна дреха и по цели дни хвърчи, радва се на Божия свят. Някои хора се обличат със светли, а други – с тъмни дрехи. Белият цвят означава щедрост. Добре е скъперниците да се обличат с бели дрехи, да станат щедри. Анемичният трябва да се облича с червени дрехи. Той трябва да вземе червения цвят от цветята, а не червената боя, с която бояджиите си служат. Най-красивите краски ще намерите в растенията. Растенията представят най-великата художествена изложба. Те представят страници от великата Божествена книга.

Като ученици, вие трябва да знаете, че всяко цвете има свое велико предназначение. Щом е така, не късайте цветята безразборно. Късате ли ги, мачкате ли ги, и вие ще пострадате в известно отношение. Запример, ако откъснете един син цвят и го захвърлите, непременно ще изгубите нещо във вярата си. Ако постъпите небрежно с някой жълт цвят, ще изгубите нещо в умствено отношение. Ако смачкате някой червен цвят, животът ви ще се намали. Искате ли да се закичете с някое цвете, да му се порадвате, не го късайте, но турете го в една малка саксийка и постоянно го гледайте. Откъснете ли един цвят и го дадете на своята любима или на своя любим, вие му давате любов, която скоро ще увехне. Радвайте се на хората, обичайте ги, без да им доказвате любовта си с откъснати цветя. Срещнете ли някой човек, радвайте се, че виждате Бога в него. И той трябва да вижда Бога във вас. Видите ли нещо лошо в характера на човека, не го съдете, но помогнете му по някакъв начин да се изправи. – Ама обущата му били нечисти. – Не го съди, но вземи една кърпа и, без да те забележи, изчисти ги. Днес хората се съдят, критикуват се, но не могат да си помогнат. Те виждат, кое е право и кое не, но не могат да се изправят. В това отношение те мязат на цигулари, които знаят да свирят, но не могат да настройват цигулките си, вследствие на което свирят неправилно.

И тъй, работете съзнателно върху себе си, да приемете новата култура. Новата култура изисква от човека едно – да обича Бога. Къде ще намерите Бога? – Във всеки човек. Какъвто човек срещнете, добър или лош, прост или учен, той носи някакво благо. Като знаете това, не е нужно да се препоръчвате едни-други, да казвате, че този е добър, а онзи – лош. Всеки човек, който носи в себе си сърце, ум, сила, душа и дух, е добър. Той иде от Бога. Трябва ли да ви разправят, кой човек е от високо произхождение и кой – от ниско? Всички хора са пътници в един и същ параход, който има строго определена цел – да ги заведе на пристанището. Ще кажете сега, че параходът ви е родил. – Не, вие пътувате с парахода, но нито сте се родили в него, нито той ви е родил. Ще кажете, че баща ви и майка ви са ви родили. Те са ви дали само условие да се родите, чрез тях да познаете Бога. Не познаете ли Бога, вие не познавате нито баща си, нито майка си. За да ги познаете, трябва да ги слушате. Също трябва да слушате и по-големите си братя и сестри. Изобщо, вие трябва да изучавате закона на послушанието. Като изучавате този закон , ще можете да изпълнявате волята Божия.

Като ученици, от вас се иска да пазите хармонията в Божествения свят. На каквито противоречия да се натъквате, стремете се правилно да ги решавате. От вас зависи да бъдете в корените или в клоните на живота. Ако живеете във физическия свят, вие ще бъдете в корените. Живеете ли по Божествен начин, ще бъдете в клоните. Ако живеете само физически, вие ще бъдете в листата на дървото. Ако живеете в Божествения свят, ще бъдете в плодовете на дървото. Който живее и в двата свята, той съзнателно се движи между хората и им помага. Като влезе в някой дом, дето има болни, той не им казва, че трябва да бъдат весели, да търпят, но изважда цигулката си и започна да свири. Като изсвири едно – две парчета, болните оздравяват и стават от леглата си. Целият дом се радва и благодари на този цигулар, че им направил добро.

Следователно, знайте, че няма по-велико нещо в света от любовта. Тя съживява, подмладява хората и ги прави весели и свободни. Който има любовта в себе си, той има разположение към всички: към камъните, към растенията и към животните. Той знае, че Бог е създал със Словото си всичко. Като види някое животно, той му се радва, милва го. Като види някое цвете, той се спира да го помирише; ако е изсъхнало, ще го полее, ще го разкопае наоколо и ще си замине. Той знае, че във всяко живо същество се крие Божията мъдрост. Като знае и разбира това, той обиква Бога в себе си, както и във всички живи същества. Обикне ли Бога, всичките му работи се оправят.

Сега и на вас казвам: Възлюбете Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила, за да се освободите от болести, несгоди и противоречия в живота си. Да обикнете Господа, това значи, да повдигнете своите мисли и чувства. Това не значи, че трябва да искате много. Искайте малко, само за деня. – Какво иска гладният? – Само едно ядене, един обяд, но да бъде Божествен, т. е. пълен с любов. Ядете ли от този обяд, вие ще приемете от любовта, която е в него. При това положение нито стомах, нито глава ще ви болят. Който има любов, той не може да боледува. Искате ли да се освободите от болестите си, трябва да обичате всички хора и да сте готови на всякаква услуга. Някой се оплаква от болки в стомаха, в корема си. Щом обикне хората, стомахът и коремът му ще оздравеят. Болят ли го гърдите, той трябва да обикне ангелите. Обикне ли ги, гърдите му ще се подобрят. Който страда от главоболие, той трябва да изправи отношенията си към Бога, към Божествения свят. Значи, всяка болест е причинена от нарушаване на законите на физическия, на духовния или на Божествения свят. Хората са проводници на такива природни енергии, които регулират стомаха и цялата пищеварителна система на човека. Ангелите са проводници на такива природни енергии, които регулират дихателната система на човека. Чрез Божествения свят пък се прокарват такива енергии, които регулират цялата нервна система на човека. Тъй щото, обичайте хората, ангелите и Бога, и да бъдат стомашната, дихателната и нервната ви системи в пълна изправност.

Казано е в Писанието: „Ще разруша човешкия търбух". Под думата „търбух" се разбира лошия живот на човека, но не и неговия стомах. В търбуха се крият всички низши желания на човека. Стомахът, обаче, не може и не трябва да се разруши. Искате ли да бъдете съвършен човек, обичайте хората и им помагайте, обичайте ангелите, обичайте и Бога. Това е идеалният човек. В него функционират правилно трите важни системи: стомашна, дихателна и нервна.

И тъй, за да бъдете като ангелите, вие трябва да имате тяхната вяра и знание. Вие не вярвате в това и казвате, че хиляди години ви са нужни, за да станете като ангелите. С знание и с вяра нещата лесно се постигат. Без знание и без вяра нищо не се постига. А Исус рече: „Истина ви казвам: Ако имате вяра и не се усъмните, не само делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора ако речете: Дигни се и се хвърли в морето, ще бъде." В Божествения свят на всяко време можете да намирате плодове на дърветата. Всяко дърво трябва да има поне 12 плода, за всеки месец през годината по един плод. Като не разбират този закон, хората искат отсега нататък да станат добри. Те са добри, и на всяко време могат да бъдат добри, но трябва да проявяват своята доброта. Те са богати, но трябва да проявяват своето богатство. Те са деца, но не проявяват своето детско състояние. Те са майки и бащи, но не проявяват своето майчинство и бащинство. Кое е отличителното качество на майката и на бащата? – Любовта им. Любовта на майката възприема, повдига и запазва нещата, а любовта на бащата се изразява в даване. Бащата дава капитала, майката го запазва, а детето го разработва и туря в обръщение. Значи, Бог дава, а човек възприема и разработва даденото. Щом сте дошли на земята, ще знаете, че сте се учили в училището на баща си и на майка си и трябва да приложите това, което сте приели и научили от тях. Давайте на хората от благата на вашата майка и на вашия баща. Само така ще познаете, че Бог живее в вас. Не изисквайте само от другите хора да бъдат добри и да проявяват Божията Любов.

Съвременните хора постоянно говорят за страданията си и се запитват, не може ли да живеят без страдания. – Без страдания не може. Страданието е пробният камък на любовта. Чрез страданието се опитва любовта на човека. Колкото повече човек страда и по-разумно носи страданията си, толкова и любовта му е по-голяма. Без страдание любовта не може да се прояви. Страданието е сянка на любовта. Тази сянка е необходима за проява на величествената картина на любовта. Без сенки в света нещата остават невидими. Дето няма сенки, там владее пълно еднообразие. Когато се отегчи от живота между хората, човек отива в по-горен свят, но остава сам, обиколен със светлина, в която не различава нищо. Като се отегчи и от този живот, той започва постепенно да слиза все по-надолу, между ангелите, между хората, животните и растенията. Като се намери между подобните си, той се радва, че е дошъл на земята да живее. Отегчи ли се отново, пак напуща земята. Дето и да отиде, човек трябва да знае, че страданията неизбежно ще го следват. Колкото по-голяма е любовта на човека, толкова и страданията му ще бъдат по-големи, но по-разбрани. Колкото по-разбрани са страданията, толкова по-лесно се носят. Щом човек носи страданията си леко, с радост, той е дошъл вече до великата любов в живота.

Хората говорят за любовта и се питат: Обича ли ни Бог? – Колкото и вие Го обичате. Ако отидете при Него с малка чаша, и Той ще ви даде малко. Ако отидете с голяма чаша, много ще ви даде. Колко любов ще ви даде, това зависи от вашата чаша, т. е. от вашето сърце. Искате ли да бъдете обичани, и вие трябва да обичате. Обичайте Бога, за да ви даде и Той от своята любов. Обичайте, за да ви обичат.

Всеки човек е актьор, който играе някаква роля в великата драма на живота. От него се иска едно: да изучи ролята си и да я играе добре. Дали е цар или слуга, той еднакво трябва да заляга за ролята си, да я изучава и да играе с любов. От ролята на човека не може да се съди, дали той е добър или лош. Някой може да играе ролята на крадец, на престъпник, без да е лош човек. Някога, в миналото, в Цариград са давали за пръв път пиесата „Отело" от Шекспира. Един турчин гледал тази пиеса и се възмутил от подлата роля на Яго. Като го видял на другия ден в града, той го спрял и гневно му казал: Защо забърка тази каша снощи? Турчинът се ядосал толкова много от ролята на Яго, че не могъл да я отдели от самия човек. Човек е изпратен на земята да изиграе някаква роля, от която трябва да научи нещо. Играйте добре ролите си, без да роптаете. – Ами защо трябваше да се родя жена ? – Благодари на Бога, че си жена. Като жена, ти ще бъдеш проводник на такава любов, каквато чрез мъжа не може да се предаде. Всеки човек – мъж, жена или дете, стар или млад, е проводник на особен род Божествена енергия. В каквото положение да се намираш, каквато роля да играеш, ти си проводник на специфична енергия. Чрез камъните, чрез растенията, чрез животните също така се предават специфични енергии. Чрез всяка проява на човека, права или крива, се предава особен род енергия. Благодарете за всичко, което се случва в живота ви. Някой ви обидил, че сте направили някаква погрешка, – благодарете за всичко – все ще научите нещо ново. Художникът рисува не само с прави, но и с криви линии. Съберете всички обидни думи, всички погрешки и ги турете на местата им. Турете ли ги на съответните им места, вие ще нарисувате една картина, която всички ще харесват. Каквото предприятие да поемете, свършете го добре, с благодарност.

Сега, за да извършите добре своите предприятия, знайте, че не сте сами, но имате помощници. Ако направите някаква погрешка, вие можете да я изправите. С изправяне на погрешката си, вие я заличавате така, както ученикът и учителят заличават написаното на дъската, за да могат отново да пишат върху нея. Следователно, знайте, че заради доброто у вас ви се дават всички условия да растете и да се развивате. Вие имате добри сърца, добри умове, но трябва да работите, за да проявите тия богатства. Казано е в Писанието: „Колко по-добър е човек от овца". Наистина, колко по-добър, по-умен е човек от всяко животно. Колко по-красиво и съвършено е тялото на човека от всяко животно. Благодарете за всичко, което ви е дадено. Благодарете за мястото, което ви е дадено във високата стълба на живота. Мислете за любовта на Бога към вас и приемете тази любов в себе си. Знайте, че тази любов се проявява във всеки човек. Когато мома и момък се обичат, между тях действа Божията Любов. Ако се вслушват в гласа на тази любов, те никога няма да я изгубят. Дето е Бог, дето любовта присъства, там никакво престъпление не може да се извърши. Понеже Бог е между нас и в нас, нека всички отворим сърцата си за Него и Го възлюбим. Като слушате някой човек да ви говори, дайте внимание на думите му. Когато някое куче лае, вслушвайте се в звука му, да разберете, какво иска да каже. Когато кон цвили, вслушвайте се в цвиленето му, да разберете, от какво се нуждае. Както човек не говори всякога еднакво, така и кучето не лае всякога еднакво, и конят не цвили всякога еднакво. В проявите на всяко живо същество, човек трябва да вижда прояви на Божественото. Стремете се към придобиване на свободата си, но пазете свободата и на своите ближни.

Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът". Пътят представя бащата, истината – майката, а животът – това сме ние – хората, които са изявление на пътя и на истината. Значи, пътят е нашият баща, истината нашата майка, а Животът, това сме ние, децата на пътя и на истината.

Желая ви сега всички да станете, да оживеете и да възкръснете! Като възкръснете, радвайте се и скачайте като телци!

7 август, 5 ч. с.


----
* Матея 21-21.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, любов, всички, хора, има, бог, добре, знае, живот, могат, свят, себе, баща, майка, правилно ,

Съборни беседи , Рилски беседи , 7-те езера, 7 Август 1938г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder