Добрата молитва.
На вас сега ще ви задам въпроса:Кое е същественото в живота на младите? Не бързайте да отговорите. Мислете, има много съществени работи.
Кое е най-същественото в живота на младия? Може да ви запитат и друг въпрос: Кое е същественото в живота на организмите, които се развиват на Земята? Или може да си зададете въпроса: Кое е същественото в моя живот? Съществено разбираме онова, към което човек трябва да се стреми. И като го постигне, да намери смисъл в живота. Не само да се реализират нещата, да спечелиш пари. То още не е същественото. Ако спечелиш пари, пък не можеш да се ползваш от тях, то не е същественото. Да допуснем, че някъде си намерил някакъв скъпоценен камък, то е едно богатство, но няма кой да го носи – нито ти може да го носиш, нито другите. Питам: Този камък за какво ще го употребиш? Помнете: Когато намерите същественото в живота, няма да има никакво търкане. Щом има най-малкото търкане в живота, вие не сте се добрали до същественото. Вие сте се добрали до някаква реалност. Като намерите реалността, ще намерите някакво противоречие. Каква е разликата между реално и съществено? – (Няма). Реалност не разбира същественото, реалното не отговаря на същественото. Например, ти може да вземеш думата “амин” и да я замениш с друга дума, да я преведеш на друг език, на английски, на български. Или думата “алилуйя”, можете да я преведеш, ще туриш някоя друга дума, но тя не е същата. Никога не можете да преведете точно думите от един език на друг, може да им дадете някаква цена, но тя няма да е същата. Всяка дума се е явила при известно развитие на един народ. Думите имат свой произход, те са се родили при известни условия. Кога се е родила скръбта? Скръбта в рая или извън рая се е родила? Тя се е родила в рая, но отвън започнала да расте и да се възпитава. Тя се е явила накрая, когато изпъдиха хората из рая. Когато хората излязоха из рая, когато ги изпъдиха, то е началото на скръбта. Тогава се появи първата скръб. Как е скръб на френски? – “Дуль”. На английски? На немски, на турски? Филолозите развиват своите теории за образуването на всички думи. Има специфично време за раждането на всяка дума. Кога се е родила думата “любов”? Ние знаем кога се е родила думата “любов”. Кога се е родила истината? Ние знаем кога се е родила думата за истината. Ние знаем и кога се е родила думата “мъдрост”. А в еврейски кога се е родила, и в славянски, и в немски, английски, санскритски, ватански? Имало е време, когато са се родили думите. Те не са случайни, те се родиха. Но от кого тия думи се създадоха? Имаше една реалност, от която се родиха всички езици. Преди да се роди човешкият език е съществувал ангелският език. Когато връзката между хората и ангелите не беше скъсана, човеците имаха понятие за ангелският език те говореха ангелски език. Но когато съгрешиха, стана падението на човеците и те дойдоха до уровена на животните. И ние сега имаме животински език. Езикът, който ние сега имаме, той е на животните. Животните едно време говореха така, както сега говорят хората. Човек като дойде до техния уровен, започна да говори на животински език, а самите животни слязоха по-долу, започнаха да мучат, да реват като магарето. И магарето говори на език, но неговият език е реване. Петелът кукурига и то е говор. И животните говорят. Когато петелът кукурига показва две неща: когато времето ще се развали и когато времето ще се оправи; кога ще има буря или вятър и кога ще престане вятърът; кога ще има сняг, и кога ще престане снегът; кога ще има дъжд и кога няма да има дъжд; кога хората ще се бият и кога няма да се бият; кога хората ще се обичат и кога няма де се обичат. Когато петелът кукурига, ще забележите, че има една интонация в неговото кукуригане. Петловият език е едносложен като китайския, само с по една сричка са думите. Двусложните думи показват напредъка на речта. Има трисложни, четирисложни и с пет слога.
Питам сега:Вие на кой език говорите? – На животински език. В говора на хората няма мекота, интонацията не е мека, то е животинско състояние. Вижте какъв е говорът на едно куче. Като те види, ще излезе, ще си отвори устата, ще си покаже зъбите, ще изръмжи и като те хване, ще се свърши. Тогава за този език трябва да имаш едно дърво, защото веднага ще се нахвърли отгоре ти. Някой човек каже една дума и те закачи, като каже една дума и той се нахвърли. Каква е разликата между кучето и човека? И двамата са приятели, няма разлика. Кучето казва на езика си: “Аз като ям, ти ще мълчиш, ще стоиш надалече. Ако дойде някой, тогава ще се разправя по всичките правила.” Какво правят хората? Същото нещо правят. Казва: “Там ще стоиш, няма да се приближаваш.” След като яде, голямото куче, като се замине, ако остане нещо, може да вземе малкото. Като замине голямото куче, ако остане нещо, тогава ще дойдат малките кучета и ще се облизват. Казвате: “Това е морал.” Никакъв морал няма в това. То е разбиране на човека. И той разбира, както животните разбират. Има малка разлика, че кучето яде месото в природно състояние, а човек ще го сготви, ще тури лук, масълце, ще яде с паница, с вилица – културен е. Но това е съвсем животинско състояние. Вие не те си задавали въпроса, като човек ли ядете или като животно? Едва сега хората, като седнат да ядат, помолят се на Бога, обърнат се към Бога, искат да се избавят от животинското. Като започне да яде животното, отварят му се очите, хване със зъбите. Соколът като хване една птица, държи я с краката си и къса от нея. Още като лети започне да къса.
Казвам: вие може да изучавате науката, как да живеете.
Кое е същественото в живота на младите? Имате наследство, баща ви е оставил пари, но тия пари са добити по нечестен начин. Баща ви беше касапин, който одрал сто хиляди вола и от техните кожи станал богат. И вие на техните сто хиляди кожи сте богати. Или вашият баща изсякъл едно време 20 хиляди дървета, които живееха по хиляди години и от тях събра своето богатство. Кое е честното богатство в света? Не постъпваме ли и ние по същия начин? Едно животно работило хиляди години да развие своя организъм, да го унищожим. Дойде един сокол, изяде една птица. Казва: “Ти за мене разви своето тяло, аз трябва да живея, а тя да страда.”
Хората развиват теорията за правото на богатия и правото на сиромаха. Но въпросът не се разрешава по начина, по който сега го разрешават. Кое е същественото качество на богатия и кое е същественото качество на бедния? Сиромашията не е голямо зло. Думата “сиромашия” се е родила при други условия и тя друго означава. Като кажеш “сиромашия”, ти вече разбираш известни несгоди в живота; като кажеш “богатство”, разбираш известни удобства в живота. При сегашното разбиране като кажеш че някой е сиромах, значи има известни неудобства, беднотия има. Като кажеш “сиромах”, разбираш, че къщата е малка, някоя колиба, малки прозорци, хлябът не е така хубав, както трябва, обущата му, дрехите му скъсани, в училище не ходи, има всички несгоди. Кога се е родила сиромашията? – Когато престанаха хората да бъдат богати. А кога се роди богатството? – Когато хората престанаха да бъдат сиромаси. Като престанаха да бъдат сиромаси, някои хора станаха богати; като престанаха да бъдат богати, някои хора станаха сиромаси. Богатството се роди при най-хубавите условия, сиромашията – при лошите. Сиромахът се ражда сиромах, още като го ражда майка му. Това трябва да се проучва. Сиромахът се ражда сиромах, богатият се ражда богат. Вие искате да ви се докаже това. Талантливият човек отпосле става талантлив, или се ражда талантлив? Гениалният се ражда гениален, глупавият се ражда глупав. Колкото да възпитаваш глупавия, той си остава глупав. Идиотът и той се ражда идиот, отпосле не става идиот. Той се е родил при условия, които не подхождат. Идиотът трябва да работи известно време. Човек не може отпосле да стане гениален. Светиите се раждат, талантливите се раждат, гениите се раждат. Всички качества, които хората имат трябва да се родят с тях, отпосле само ги развиват, нищо друго не могат да придобият. И вие трябва да развивате тия неща, които са ваши. Трябва да признаете тази истина. Казват: “Така сме родени.” Да кажем, някой човек не обича да говори истината, или казва, че е роден месоядец. Ако човек се е родил да яде месо, той ще яде месо, каквото и да го правиш, ще яде месо. Ако се е родил вегетарианец, ще бъде вегетарианец. В природата вълците се раждат, овцете се раждат. Питам: каква е ползата да направим вълците вегетарианци? Но интересното е, че месоядството не е първото състояние на вълка, месото не е първата му храна. Когато вълкът гладува, че не може да намери месо, той знае на кои дървета корените са сладки и отива да разравя сладките корени и ги яде. Тогава яде растителна храна. Значи месоядството произлязло при лошите условия. Няма какво да се противопоставяме на месоядците. Месоядството се е явило при едно състояние, през което са минали животните. Някои форми на животните, тигърът, лъвът, вълкът, всички месоядни животни минаха през една епоха и тогава не бяха такива животни, различаваха се. Като минаха през тия условия, не можаха да издържат и станаха месоядни. Вегетарианците, тревопасните минаха през благоприятни условия и останаха вегетарианци. При животните имаме две условия, през които е минал и човек. И тогава част от хората са добри, другите са лоши. Тия хора, които са добри минаха през добри условия и сега са добри. Онези, които са лоши, минаха през лоши условия и станаха лоши. Имаме две категории хора. Сега разбирате половината от човечеството. Казвате: “Как е възможно на едно дърво в рая да има и добро, и зло?” В рая расло едно дърво, което съдържало в себе си едновременно и доброто и злото. Аз виждам, тия дървета ги има. Всеки човек е едно дърво. Виждам, един човек при едни условия показва благородство, готов е да спаси живота на някого, жертва живота си, а при други условия изважда ножа си и намушква някого на 20 места. От едната страна на туй дърво излиза отрова, а от другата страна излиза сладчина. Вие това го чувствате всеки ден. При едни условия вие сте готови да говорите истината, но като дойдат лошите условия, вече имате друга мярка, истината я няма. Щом дойдеш на тясно, не говориш истината. Да кажем, тебе те водят да те съдят някъде, какво ще направиш, как ще кажеш на съседите си? Не смееш да кажеш, че ще те съдят. Ако кажеш истината, тъй както е било, няма да те осъдят. Как трябва да постъпиш? За да осъдиш вълка прати го при ония условия, при които е станал вълк. Там го прати. Интернирай го при ония условия, при […]
Някъде ще бързаш да минеш, някъде ще спреш да чакаш при тия взривове. Трябва да знаеш времето, защото докато питаш другите да ти кажат, можеш до страдаш. И сега откъдето и да минавате има бомби, войниците, които оперират с тях са ги поставили. Някои са жени, някои са мъже, някои са моми, някои са свещеници, съдии, адвокати. Кой как мине, навсякъде има бомби.
Свещеникът, младата мома, младият момък, бащата, майката се за бомби, разправят, се за хубави и лоши бомби разправят. […] казва: “Минете.” Минеш, но пръсне се кракът. Този е лош свещеник. Той трябваше да ти каже: “Останете малко, една минута, след една минута пътят ще се отвори. Сега ще стане взрив.”
Вие младите мислите, че Господ има всичките благоприятни условия. Благоприятни условия има само онзи, за когото слизат разумни същества да го ръководят. Те ще кажат :”Не бързай да вървиш, разсъждавай малко.” Искаш да направиш нещо. Казват: “Туй не прави, почакай.” Учи те. Искаш да четеш нещо, казва: “Не е време.” Така като започнете, животът ви ще се оправи. Ако нямаш едно вътрешно ръководство как да живееш в света, не можеш да се избавиш от нещастията. Чрез знанието можеш да се избавиш от нещастията.
Казвам: същественото за младите хора кое е? – Знание. Да имаш това знание, че когато се пукат бомбите или да закъснееш, или да избързаш. Това е същественото. Вие сте пътник, някъде ще става голямо наводнение. Трябва да знаете това. Качвате са по планината. Понякога се подигат такива бури, които събарят, отвличат. Трябва да знаете кога ще стане бурята и да минете по-рано или по-късно. Ако не знаете, ще бъдете отвлечени от ония тайфуни, както този, който минава през Филипините. Светът сега е нареден и раят ще бъде нареден от възвишени същества. Всяко дърво в рая беше създадено от една категория същества, които в развитието си го създадоха. Всяко дърво означаваше една област от живота. Други същества, които изведоха това дърво за познаване на доброто и злото, поставиха го в рая и туриха знак, никой да не го бута. На всички дървета имаше указания. Като влезе, Адам трябваше да чете като дойде при някое дърво какво ще стане от него. На дървото за познаване на доброто и злото и на него имаше надпис: “Не бутай.” Но понеже Адам не знаеше езика, не знаеше, че има изяснения. Казва: “Как да не знае?” Да кажем, вие знаете да говорите един език, но не разбирате известни съществителни, глаголи, местоимения, прилагателни, съюзи и т.н. Пита те някой прост човек, какво е съюзът. Казваш: “Да сдружи хората.” Но той не разбира тези съюзи на речта. Какви са съюзите в българския език, колко съюзи има в българския език, аз не съм ги броил.
Вие седите в живота и сте недоволни. Двама души се карате. Защо? Представете си, че двама души делите едно дърво с ябълки и скарвате се за ябълките, кой коя страна да обере, кои ябълки са по-едри, кои по-дребни. Не може ли да постъпите по следния начин? Щом не се спогаждате коя страна да оберете, употребете втория метод. Оберете всичките ябълки и тогава ще разделите най-едрите наполовина и всеки ще вземе по половина. После разделяте по-дребните. Ако и така не се спогаждате, тогава премерете ги. Има три начина по които може да разделите ябълките. Имате две дървета, едното ражда сладки ябълки, другото ражда кисели. Скарвате се за двете дървета, че единият взел сладките, другият киселите. Разделете сладките от киселите, разделете сладките и киселите наполовина и половината на единия, другата на другия, половината от киселите на единия – другата на другия. Въпросът ще се разреши, няма какво да се карате. Вие постоянно ядете кисели ябълки. Кажеш някому кисела дума. Тя е много вкусна, вкус дава. Като ти кажат някоя горчива дума и киселата можеш да ядеш по-сладко. Ако е малко, ако е много, не е така. Нали някой, като го заболи стомах, не взема сладки, но взема малко горчиво. Горчивите неща са, които оправят работите. Искаш да оправиш в себе си някой квартирант. Влязъл вътре, обсебил червата, стомаха, намериш се в трудно положение. Ще повикаш полиция, ще ги арестуваш и всичките да идат в участъка. Щом препятстват на храненето, арестувай ги. Прати ги в участъка, дето няма да дигат шум. Щом една мисъл те безпокой, арестувай я, прати я на място; щом едно чувство те безпокой, тури го на място. Смени кабинета, ти си цяла държава. Министрите, на които им е дадена власт не работят както трябва, направи криза, смени кабинета. Избери нови министри, дай им власт на разположение месец, два, три, четири, година, ако не върви, пак направи смяна, тури други на власт. Вас сега ви е страх да направите смяна. Сменете всички ваши министри, на войната, на просветата, на вътрешните работи, министър председателя сменете, навсякъде турете ред и порядък. Това е самовъзпитание. Никога не разчитай на един кабинет, когато вдига шум в тебе и прави далавери. Кой прави тези далавери в тебе? – Министрите в тебе, не си ти виновен. Те направиха тия сделки отвън заради тебе. Вие за всичко считате себе си отговорни. В една държава не е виновен само човекът. Той е виновен, че не сменя кабинета. Този кабинет няма право само той да управлява. Той е турен за известно време. Ако са добри и честни, нека седят, няма никакво противоречие. Казвам сега: сменете кабинетите си! В света идва нов кабинет.
Казва се: “Да се обърнеш към Бога.” Ти не може да се обърнеш към Бога, ако не смениш кабинета. Работата не е лесна да снемеш кабинета. Ако не знаеш как да го смъкнеш, ще имаш доста неприятности. Ще има интриги, заговори, ще започнат да те заплашват, че ако не смениш кабинета, ще те бият, това ще стане, онова ще стане. Няма да се плашиш. Кабинетът се сменя отвътре. Във всички народи няма кабинет, който иска да бъде сменен. Но другите държави не дават кредит, няма пари отвън. Кабинетът трябва да се смени. Вие сте принудени да си смените кабинета, за да ви дадат помощ отвън. Казвам: “Промяна!” Ти ще снемеш твоя кабинет, понеже няма кредит от небето. Кредит няма отвън, от Слънцето, от звездите. Щом кабинетът е лош, ние на може да имаме никакъв кредит. Щом кабинетът в тебе е лош, всички богати, талантливи и гениални мисли, това е един прилив, които идва към тебе, всичко това ще престане и ти ще осиромашееш. Ще изучавате социално как трябва да разбирате живота. Трябва да се учите. Сега бързо се сменят кабинети и нека се сменят да се оправят работите. Не само ти, но целият ти народ трябва да вярва в кабинета. И краката ти трябва да вярват в този кабинет. Министрите, които управляват в тебе да бъде за полза на целия народ, да мислят за стомаха, за дробовете, за червата да мислят, да мислят за краката, за ноктите, за космите, за облеклото, да мислят за храната. И като отварят война да мислят за доброто на народа. Не да отварят война не на време. Често стават такива войни. Че и между вас стават войни. Вие мислите, че светът е умирен. Всички говорят за свят, който го няма. Ти казваш: човек трябва да живее в един уреден кабинет. Влез в една държава и ще знаеш какво е положението, ще го почувстваш. Като влезеш в Англия ще почувстваш ред и порядък, ще почувстваш свобода. Иди в Германия, съвсем другояче ще се чувстваш. Иди в Русия, или където искаш иди, навсякъде ще чувстваш законите какви са, ще почувстваш каква е атмосферата. Влез при един човек, който държи чиста къщата си, добре замазана, навсякъде е чисто, приятно ти е. Влез в къща, дето не е чисто, навсякъде нечисто, чиновниците не си гледат работата. За мен един лош живот е човек, който не е уреден. Силите, които има са като един народ, който не разбира как да живее. Нито горните, нито долните разбират как трябва да живеят. Турците казват: “Тутан тутна.” Намерете някой турчин да ви каже какво значи. Кой когото хване. Понякога превеждам някои неща от турски език, понеже турците мислят, че техният език е първообразен. Те имат само един корен, който произтича от първообразния език и въз основа на това поддържат, че техният език е първообразен. Имат една дума, която има този основен корен.
Да оставим тия философски коментари. Всички неща в света са се родили при известни условия, единични и колективна, през които човек е минал. Никога едно дете не може да бъде гениално, или талантливо, или каквото и да е, ако баща му и майка му не съдържат тия качества в себе си. От вълк овца не може да се роди. От крава кон не може да се роди. От кон кон се ражда. Конете са създадени при известни условия. Не мислете, че човек не е създаден. Няколко пъти се е пресъздал. Поне в Библията има два начина. Казва: “И направи Бог човека по образ и подобие свое, мъжки и женски пол. “ Едното създаване. След туй има друго: взима Господ пръст от земята, направи човека и му вдъхна дихание. Този човек е друг и първият е друг. Те се различават. Две поколения са. Тези, които са направени от пръст, в тях има всички противоречия. Който е създаден от пръст, не съдържа всички елементи, той ще има противоречия. Казва: “Вдъхна дихание на живот и той стана жива душа.” След това този човек се е поляризирал. Господ го приспал, извадил му едно ребро и направил друго поколение, което съвсем не прилича на него, различава се. То е последното поколение. Едното поколение с брада, мустаци, другото е без брада и мустаци. Първите са космати, вторите не са космати.
Дърветата, които спущат своите корени в почвата, последните им служат като помпи, изтеглят водата на повърхността. Растенията задържат влагата затова, там дето има дървета, има повече влага. Където се изсекат горите, водата потъва надолу. В първия Адам водата е на повърхността, условията са били добри. У втория Адам, направен от пръст, по негово желание водата отишла надолу, условията станали по-лоши, влошило се положението на човека. При създаването на косматите хора, на гладките идва падението на човека. При безкосматите хора станало падението на човека. И косматите хора започнали да си бръснат главите, да приличат на гладките, по-културните. Англосаксонската раса си бръснат брадите и мустаците, за да приличат на другата култура. Сега аз изнасям известни факти.
Някои поддържат теорията на Дарвина, че човек се е развил от малките животни чрез еволюция. Другояче трябва да се разглежда този въпрос. При какви условия е станал човекът? Както Дарвин твърди, то е стара теория. При какви условия от малките животни се е развил човекът? Човекът е създаден от малкото и голямото. Но първо човек е станал от голямото. Малките неща после са станали големи. Несъвместимо е големите неща да са станали от малките. В това е спорът. Всякога трябва да знаете, че първото създаване на човека е станало от голямото. Той е излязъл от голямото. При сегашния процес имаме обратния процес: големите неща са станали от малките. Това е едно свойство. Голямото може да се увеличава и да се смалява. Казваме, че малкото е станало голямо. В абсолютната реалност голямото и малкото са едно и също нещо. Голямото става малко и малкото става голямо. Ако се смали цялата вселена, може да се събере в един лешник и целият лешник да стане толкова голям, че да не му знаеш границите. Тия неща са извън границите нашето схващане, тия работи са съвсем непонятни.Те се отнасят до човешкото съзнание. Съзнанието може да се занимава с такива дребни работи, пък може да се занимава и с такива големи работи. Съзнанието може да се занимава с цялата вселена, може да я представи безпределна, пък може да си представи цялата вселена в най-дребните частици. Но то е съзнанието. Дали в действителност може да стане, то е въпрос. Защото, закон е: “Когато човек бил малък, не могъл да мисли.” Трябва голям да станеш, за да мислиш. Казва: човек не е имал съзнание, не е могъл да мисли. Като станал голям, той тогава започнал да мисли.
Сега ние се отклонихме. Да дойдем до мястото на съществените неща. Що ни интересува нас, каква е вселената? Да приемем нещата тъй както са, да приемем човека тъй, както е. Косматият човек е отзад, гладкият е отпред. Лицето на човека е гладко, ръцете са гладки. Питам: де стават престъпленията - в света на гладкия човек, или в косматия човек отзад? Ръцете отгоре и отдолу са гладки. Гладкият човек е съединен с косматия. Значи, гладкият и косматият са събрани заедно. От сегашните хора никой не е гладък и никой не е космат като първоначалния. Първоначално е създаден космат, сега е наполовина. Смесени са двете раси. Едната раса е крайно активна, прави каквото иска, другата раса е крайно съобразителна. Понеже имате две раси в човека, той проявява два възвишени характера, противоположни един на друг. Трябва да изучавате законите на едната раса и на другата.
В християнството проповядват, че Бог слязъл да живее в човека. Човек, като се обърне към Бога, ни най-малко няма да измени коренно характера си. Който е сприхав, сприхав си остава, който е разположен, разположен си остава. Като влезе Бог, ще стане по-умен и ще се въздържа само. Който обича да си похапва, пак ще си похапва. Всеки ще запази качествата, които има. Духът ни най-малко няма да измени нещата, той само ги развива. Човек остава както първоначално е създаден. Като дойде Духът, произвежда едно развитие.
Казвам: Сега на младите какво трябва? Първата раса, която е създадена по образ и подобие –“направи Бог човека по образ и подобие” – тия хора живеят в едно тяло, те не остаряват. Другите, създадени от пръст, те са раздвоени, те остаряват.
Това, което остарява е старо; това, което са подмладява, то не остарява. Значи, като се ражда, човек се подмладява. Старите представляват втората раса.
Младият трябва да изучава законите. И направи Бог човека по образ и подобие да мислят и да разбират Божиите закони. Вторите трябва да проучват Земята. Старият трябва да иде при своята раса, отдето е станал. Не съжалявайте, че трябва малко да се разделите. Мъжът трябва да даде отпуск на жената, да иде при своите родители. И вие умирате. Сегашният човек е двоен. Тъй е в свещените книги. Соломон казва: “Плътта ще остане тук на Земята.” – то е едната раса. Другата раса – духът ще иде при Бога. При създаването на човека духът е онова, което не умира. То е първата раса. Диханието е турено в тях да живеят и човек станал жива душа. Направил го от пръст, то е низшето съзнание.
Когато някой път вие се изпразните, че не можете да мислите, нищо не разбирате, това представлява първата раса, която е направена от пръст. Трябва да чакате, да дойде диханието. И когато Господ вдъхне диханието си през носа, вие ще станете жива душа. Първата раса била на устата, втората раса била на ума, третата раса – на ушите, четвъртата раса – на очите. Отбелязани са епохите, образувани у човека. При създаването животът влиза през устата, влиза през носа, влиза през ушите, влиза през очите. Аз ви казвам това, не искам да се помирим. Казвам ви, както е. Устата създаде първата раса, носът създаде втората раса, третата раса създаде ушите, четвъртата раса създаде очите. Когато някой път чувствате празнота, това е расата, която е направена от пръст, в нея Божественото не функционира. Когато започна да функционира втората раса, тогава започна да функционира Божественото и дойде онова Божественото разсъждение. Доброто не може да дойде, преди да е дошло диханието. Като дойде диханието, тогава ще дойде доброто. Когато човек живее добре, това показва, че в него функционера Бог. Когато не мисли, Божественият живот не е в него. Кога са се родили числата? За всяко число, когато се е родило, има си време. Кога дойде 1, 2, 3? Едното дойде с първия човек. 2 – те дойде с втория човек. Трите дойде, когато се явиха децата в света. Като разбираме 1, 2 и 3, то е достатъчно, защото другите числа са образувани от тях. Всички други числа може да ги образувате. Едно плюс три колко прави? 1+3 е равно на 4. Щом имате 4, то може и 5 и 6 да образувате. 2 и 1 прави 3. Идея трябва да имате. 1-то трябва да го умножите на себе си. Ако умножите 1х1 пак имате 1. 1 и 1 прави 2 . 1-то се увеличава само, когато се събира. Когато умножавате 1 по 1, пак е 1. 1-то при умножението не си увеличава. Интересно е 2-те. Числото 2 има това свойство, че и като се умножава и като се събира са получава едно и също число. 2 по 2 прави 4 и 2 и 2 пак прави 4. Другите числа нямат това свойство. На 2-те това е същественото, че при събиране и умножение дава един резултат. Едното при умножението остава същото, а при събиране се увеличава.
Казвам, човек в даден случай представлява едно число, една величина. Може да е количествено, може да е силово. Може да е величина на човешкия ум, може да е на човешките чувства. Има силови полета, има и умствени полета. Казвам, всякога трябва да изваждате заключения. За да подобриш живота си, трябва да измениш едно поле. Човек може много добре да подобри живота си в умствено отношение. Въздухът в града е нечист, ще се излезе горе в планината, ще измени условията. Горе, на чистия въздух веднага ще подобри своето състояние. Умният човек трябва да мисли, трябва да се подигне. Трябва да знаете законите на подигането. Ако ти седиш на един и същ уровен, никога няма да прогресираш в света. Трябва да знаеш как да се подигнеш. Половин сантиметър да подигнеш ума си и ти ще влезеш в друго поле. Представете си, че тук има голям порой, който тече и ако ти не можеш да се подигнеш, този порой може да те отвлече. Ако се подигнеш половин сантиметър над него, ти си свободен от влиянието му. Не се изисква с километри, два сантиметъра като се подигнеш и ти си свободен от туй течение. Или дойде едно течение, дето огън върви. Пак същият закон: като се подигнеш един сантиметър, като се подигнеш, ти си свободен. Казва: “Не може да се постигне.” Тоя огън има място, дето действа, той не може да мине из тая област. Има разграничения. Казват, че топлината излиза от Слънцето. Тогава тази топлина, като минава през пространството, защо не го стопля, ами е студено 160 градуса под нулата. Слънцето не изпраща топлина, но енергия. Енергията като дойде на Земята се обръща на топлина, трансформира се, на Земята се образува топлината. Лъчите като се ударят на повърхността те се разбиват и образуват топлината, която е потребна за развитието. И тогава Божествената енергия, която иде от безпределното пространство, от този център, вие схващате тази енергия. Тя като се блъсне във вас се явяват противоречия, за да се развие онова, което вие искате. Достатъчно енергия има, която да ви съответства.
Вие говорите за любовта. Ако изучавате любовта, силата ви е там. Ако разбирате закона по който любовта действа, тогава ще бъдете свободни. Вие за любовта имате особено чувстване. А пък трябва да разбирате какво нещо е чувстването. Любовта е едно условие за чувстване. Четири неща има в любовта. Първо, вие имате усет, един импулс, той е най-малкото при което вашето съзнание започва да функционира. След това имате едно влечение. То е по-горе от импулса. След това имате чувство. То показва реалността. След това имате стремеж. Това е до съзнанието. Трябва да съедините усета, влечението, чувстването и стремежа в едно и вече имате понятие, какво нещо е реалността. Реалността трябва да я чувствате. Ти не познаваш човека, докато не чувстваш. Като чувстваш, ще влезеш в положението, как страда, не как мисли. В даден случай вие може да мислите след десет години, какво ще бъде с вас. Казвате: “Това ще бъде, онова ще бъде.” Вие вече знаете реалността. Дойде друг човек и казва: “Аз чувствам, че след десет години ще бъда богат.” Много добре. Но онова, което първият чувства се сбъдва, а онова, което вторият чувства, не се сбъдва. Нещата зависят от чувстването, не от мисълта. Мисълта е само да поправиш някаква погрешка. Когато вие се занимавате с ума, поправяте погрешките. Когато се занимавате със вашето сърце, ще се запознаете със самата реалност на нещата. Това, което дълбоко чувстваш в душата си, то е вярно. Тогава като дойде умът, той ще бъде в правата посока, той ще мисли вярно. Ако чувстваш криво и умът ти ще мисли криво. Когато мразиш един човек умът взел връх над сърцето, умът ти мисли. Когато мразиш един човек, умът ти и сърцето ти са заедно, умът се солидаризира с твоите чувствания, каква пакост да направят на човка. Когато обичаш някого, тогава и умът се солидаризира и той мисли хубави работи. Умът прави туй, което ти чувстваш. Вие не можете да се изправите, ако не чувствате. Добре ако чувствате и умът върви по същия път. Ако чувствате лошо и той върви по същия път. Ако имаш хубави чувства и умът мисли хубаво. Психологически това са данни. Това са закони на окултната наука. Първо ще обръщате внимание на вашето сърце. Казвате: “Аз така мисля.” Ти може да мислиш, но ще останеш една гола мисъл. Ще имаш добро сърце, за да може и умът ти добре да мисли. Ще мислиш добре да бъдеш богат, да имаш всичко, да имаш всички благословения. Нямаш ли добро сърце, какъвто и ум да имаш, той не може да ти помогне. При сегашните условия вие първо чувствате в себе си. Вие за себе си няма да имате такива понятия. Вие не се познавате. За себе си нито добре мислите, нито чувствате. Научете се да чувствате добре. Като чувствате да ти е приятно. Има една вътрешна приятност. Ако не чувствате добре меланхолия, песимизъм ще дойдат. Тогава няма да имаш ясна представа, едно ясно чувство нямаш в себе си. Някой казва, че е егоист и не обича. Вие не може да обичате, докато не чувствате. В ума си хората са егоисти. Те имат много лоша представа. Ти отиваш на бойното поле въоръжен, и другият е въоръжен. И му теглиш един куршум и той ти тегли един куршум. И двамата се връщате инвалиди. Питам: Де е геройството? Бият се двама, но е единият и другият умират. Срамота е да мислите, че това е геройство. Героят е всякога герой, той не умира. Ако не умира, това е геройство. Може да се лекува той сам.
Сега да остане една мисъл. През каквото и да минавате, вие минавате живота на миналите поколения, на миналите раси. Трябва да бъдете внимателни. На кино гледате едно представление. Мислите ли, че ако гледате едно представление, е безопасно? Мислите ли, че ако с вашият език опитвате всичко, че това е безопасно? Мислите ли, че ако допуснете една кобра да ви ухапе, че това е безопасно? Вие не разбирате оня великия закон, който регулира живота. Вие давате право на ума си. Казвате: “Аз мога да мисля всичко, каквото искам.” Оставете това. Вие може да мислите всичко, но ако мислите всичко, ще създадете на себе си най-голямото нещастие. Затова и лекарят, като дойде при болния, пипне само пулса на ръката, не иска да пипа повече болния. Даде лекарство, иска да се освободи. Ако идеш при болния и го буташ, ти ще почувстваш нещо от болния. Онези, които изучават медицина, като изучават признаците на болестите, като заболеят, мислят от какво ли не са болни. Болезнените състояния са много заразителни. Чуваш, че станало убийство и ти се заразяваш. Хвърлете всичко това настрана. Вие се съмнявате. То е по рефлекс.
Разправяше ми един приятел, който живееше в Свищов. Той искал да има пари. Молил се за пари много пъти. Една вечер сънува, че намерил пари една кесия. Казва: “Сбогом, сиромашийо!” Гледа една крава започва да се върти около него. Като ритва кравата, тя обърнала четирите си крака нагоре и нещо като вода потича отгоре му. Събужда се и вижда, че той ритнал масата, която се обърнала нагоре и каната с вода, която била на масата се разляла. Той хванал чаршафа на леглото и мисли, че държи кесията. Това е илюзия. Илюзорният живот това са пособия, с които вие си служите и си помагате. Понякога давате друго значение. Може да мислиш, че твоят чаршаф е кесия, пълна със звонкови, че твоята маса е крава. Но масата е маса, чаршафът - чаршаф. Никога не туряйте надеждите на нещо, което няма тази същина. В реалността може да влезе едно заблуждение, в същината никога не може да влезе и илюзия не може да влезе. В същината ще имаш нещата, както са. Реалността е малко изменение на две противоречия.
Сега какво разбрахте? Кое остана съществено за вас?
(Младите трябва да се учат да пазят Божествените закони). Младият трябва да познава Божествените закони и да работи, да функционира с тях. Божественото трябва да му бъде цел и стремеж във всичките области през целия живот, каквото и да започне той.
Защото с това ти може да запазиш своята младост, да развиеш своите дарби, да придобиеш щастието, което търсиш. Сега аз не искам да ви намеря остарели. Ако това не пазите, един ден ще остареете. Тогава ще ви кажа, че друго трябва да учите. Учете сега. Новото е спазване на Божественото.
Само Божията Любов носи пълния живот.
16 година
4 лекция на младежкия окултен клас, държана от
Учителя на 16 октомври 1936г. 5 часа сутринта, петък
Изгрев – София