Сега аз ще говоря само на онези, които са избрани; ще запитате кои са избрани хора. Избран човек е онзи, който е силен; избран човек е онзи, който е разумен; избран човек е онзи, който е добър. Ако някой иска да знае дали е от избраните, нищо не може да му се отговори, никой не може да ви каже дали сте избрани, или не, както никой не може да ви каже ще влезете ли в Царството Божие, или не. Ако някой ученик ме пита ще свърши ли училището, ще му отговоря: ако учи, ще свърши благополучно – ако не учи, няма да свърши; ако е здрав, ще свърши благополучно – ако не е здрав, няма да свърши. Ако ученикът е болен, по-добре да не влиза в училището – в Школата съществува следното правило: болни ученици не се приемат, мързеливи ученици също не се приемат.
И тъй, в Живота има три неща, които всякога трябва да се имат предвид: първо, човек трябва да бъде силен.Обаче първоначално животните бяха силни – те бяха създадени преди човека и взеха Силата за себе си. Всички животни започнаха да се грижат изключително за себе си – защо? Защото не бяха разумни; като нямаха Разумност, те използваха Силата неправилно и от Силата създадоха насилието, като поставиха следния закон в царството си: правото е на силния – който е силен, той е на правата страна; който е слаб, той е на кривата страна. Ето защо в животинското царство слабият се счита грешен, нещастен, а силният ходи горд, изправен, със съзнание за достойнство – биволът, лъвът, слонът минават за силни и ходят със съзнание за достойнство. Същото нещо се забелязва и между хората; оттук може да се извади следното заключение: който живее само за себе си и превръща Силата в насилие, той живее с идеите на животните.
Когато Бог създал света, Той изпратил на Земята Ангел Азраел, или другояче наречен Ханиел, да донесе благословенията на света; когато дошъл на Земята, Ангел Азраел поставил разните благословения на различни места – сладките работи поставил на едно място, хлябът – на друго място, книгите – на трето място и т.н. Той наредил Божиите благословения така, че всеки свободно да ги вижда и да си избере каквото благословение желае. Пчелите, които били тогава много красиви и величествени, дошли първи и веднага се спрели пред масата, на която били сладките работи и ги задигнали изцяло; след тях дошли птиците: те се спрели пред масата, на която били поставени разните козметически средства – парфюми, помади, масла за мазане и т.н. Както знаете, крилатите същества, наречени в света деви, обичат да се мажат с разни масла и парфюми; изобщо, няма човек в света, който да не се маже – в това отношение той е птица, крилата на птиците винаги са намазани.Като яде, и човек се понамазва – все трябва по малко масло в яденето. След птиците дошли хората, да вземат благословението си: те се спрели пред масите, на които били поставени семената и книгите – от книгите те започнали да се учат, а семенцата пръснали по целия свят. Като се свършили благословенията, всички същества започнали да спорят помежду си кой е взел най-хубавото благословение – дали тези, които са взели сладките неща, козметическите средства, или най-после хората, които са взели книгите и семенцата.
Ще приведа един анекдот, който се отнася за онова време още, когато насилието се е явило за пръв път между животните. Първото дело, което се завело между животните, било по повод оплакванията на един вълк: този вълк подал заявление до първия съдия, в което се оплаквал от една овца, че изяла един вълк. Съдията прочел заявлението и казал: „Понеже този случай е изключителен, аз се отказвам да разглеждам такова дело – никъде досега не се е чуло подобно нещо. Не е възможно овца да изяде вълк, вследствие на това не съществува закон, който може да съди овцете за такива престъпления. Това заявление ще се тури настрана, няма да му се даде ход, докато не се провери факта; за тази цел ще се свика събрание от възвишени същества, които да проверят истинността на факта и ако той се окаже действителен, тогава само ще се издаде закон за съдене на овцете за подобни престъпления.”
Казвам: в света не съществува още закон, по който да съдят праведните; аз наричам праведните хора овце, а грешните – вълци. Следователно за праведните няма закон, а за грешните има; с други думи казано, за праведните има неписани закони, а за грешните има писани закони. Едни от неписаните закони, по които трябва да се ръководят праведните, са следните: те трябва да обичат, да вършат Добро, да се жертват. Обаче няма закон, който да наказва праведния – защо? Защото невъзможно е праведният да греши – казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави.” Праведният е роден от Бога, значи праведният грях не прави, грехът не е присъщ на неговото естество. Ето защо невъзможно е овцата да направи такова престъпление, каквото вълкът прави; в този смисъл всичко може да направи овцата, но вълк да изяде – никога! Съвременните хора трябва да имат нови разбирания за Живота, ако искат да бъдат силни, разумни и добри.
Днес много проповедници говорят за идването на Христа и Го очакват да дойде, облечен със слава и великолепие, с мантия на тялото и с корона на главата си. Какво представляват мантията и короната? Те представляват добродетелите на Христа, с които Той е облечен. После казват, че Христос ще съди хората – кои хора ще съди? Грешните; в света има закон за съдене на грешните, но не и на праведните, значи има закон за злото, но не и за Доброто. Съдба има за онези, които вървят в пътя на злото, обаче за праведните няма съдба. Който иска да стане съвършен, той трябва да се освободи от всички лъжеучители и лъжеучения вън и вътре в него – защо? Защото Учителят никога не може да лъже; ученикът може да лъже ученика, но Учителят никога не може да лъже учениците. Например ученикът може да каже за нещо, че тъй е чул, тъй разбрал, тъй мисли и т.н., Учителят обаче никога не може да говори неща, които не знае положително. Който лъже, той е ученик; който не лъже, той е Учител. Учител е само онзи, в когото няма насилие, няма лъжа, няма зло; щом в някой човек има насилие, лъжа и зло, той е ученик – нищо повече. Това е новото определение за Учител и ученик.
И тъй, ученикът е изложен на противоречия, вследствие на което той има възможност да лъже. Христос казва: „Достатъчно е на ученика да бъде като учителя си”, т.е. да няма в него насилие, лъжа и зло. Ученикът трябва да бъде силен, да изключи насилието от себе си, за да могат всички да му се радват; ученикът трябва да бъде разумен, никога да не лъже; той трябва да бъде добър, никога да не прилага злото. Някой казва: „Учителят ме излъга” – не, Учителят никога не може да лъже; ако някой ви е излъгал, ще знаете, че той е ученик. Понятието за Учителя е строго определено: в Учителя няма абсолютно никакво насилие, никаква лъжа, никакво зло. Това правило трябва да имате предвид в живота си; ръководите ли се от това правило, вие ще разбирате всички попълзновения в себе си, както и тия на хората около вас. Който върви по закона на Любовта, Мъдростта и Истината, той е Учител; който не спазва тия закони, той е ученик.
Преди години ме поканиха на гости в едно семейство, мъжът на което се считаше почти за адепт; и той, и жена му намислили да ме изпитат по всички правила на изкуството: те ми показват една икона, изровена дълбоко някъде от земята, и ми я препоръчват като старина с особена чудотворна сила. Наблюдавам и двамата, виждам, че и те не са сигурни в думите си; тогава аз им казвам: „Щом казвате, че тази икона е чудотворна, оставете я на същото място, отдето са я изкопали, постройте там една малка барачка – да стане това място аязмо, за да дохождат хората да се лекуват – така само ще опитате силата й.” Аз виждам, че тези хора ме изпитват, но нищо не казвам – преди всичко тази икона е нова, а не стара, както те казват; някои хора са я заровили някъде в земята, а после при правене на разкопки тази икона била намерена и случайно попаднала в ръцете на моите познати.
Сега аз не питам съвършените дали са разбрали и приложили тия ключове, но казвам на вас: направете опит да видите какво сте и докъде сте достигнали – постарайте се да станете малки деца, стари дядовци и млади красиви моми. На съвършения казвам: стани малко дете – покажи, че прилагаш ключа на Любовта; после стани стар дядо на сто и двадесет години – покажи, че прилагаш ключа на Мъдростта; най-после стани дева, млада красива мома, която се движи с бързината на светлината – покажи, че прилагаш ключа на Истината. Който владее тези ключове, той заслужава почитта и уважението на всички разумни и възвишени Същества. И наистина младата мома и дядото заслужават почит и уважение, а детето се ползва от обичта на другите – кой как види малко дете, все ще му даде нещо сладко. Като видят стар човек, ще му отдадат почит и уважение, а като видят млада красива мома, всички ще хукнат подир нея – защо хората тичат подир красивата мома? Защото всички желаят да бъдат в нейното положение, да имат тази небесна Чистота. Няма по-красиво нещо от девствеността, от Чистотата. Христос казва: „Само чистите по сърце ще видят Бога“ – с други думи казано, девиците ще видят Бога, младите деца ще почувстват Божиите ръце, а старите ще изпитат Божието благоволение – този е идеалът на всяка душа. Който разбира идеала на душата си, той ще разбере и смисъла на Живота; не разбира ли идеала на душата си по този начин, Животът за него ще остане без цел и без смисъл. Тогава хората ще бъдат деца, без да знаят защо са деца, ще бъдат стари, без да знаят защо са стари, ще бъдат деви, без да знаят защо са деви. Човек непреривно трябва да мени състоянията си в Живота – ту дете трябва да бъде, ту стар мъдър човек, ту млада красива мома-дева.
Съвременните хора могат да бъдат щастливи, могат да бъдат съвършени. Щастието и съвършенството са извън времето и пространството – няма същество, което може да ви ограничи в правене на Добро. Дойде ли се до Доброто, даже идват Същества да помагат на човека; тъй щото станете ли като дете, всеки ще ви помага, всеки ще се притичва да ви услужва – и забележете, когато детето заплаче, всеки се притичва да му услужи. Казано е, че Бог помага на слабите – кои са слаби? Слаби са децата, които искат да направят всички хора щастливи и радостни; с други думи казано, слаби са онези, които абсолютно не мислят за себе си. Това не подразбира, че те са забравили себе си, но те казват: „Ние ще намерим себе си, когато намерим всички хора, понеже всички сме излезли от Бога.” Когато хората са недоволни от нас, и ние сме недоволни от себе си – само по този начин ще разберем, че сме удове на едно цяло. Когато един пръст от ръката заболее, болката ще се предаде на цялото тяло, следователно докато насилието, лъжата и злото съществуват в света, в най-малката форма даже, те винаги се отразяват върху Божествения организъм, в който и ние живеем – при това положение вече ние не можем да бъдем щастливи. Ето защо всички трябва да работим заедно с Бога, да изхвърлим от Божественото тяло, в което и ние живеем, насилието, лъжата и злото. Като освободим, като очистим Божественото тяло от тия утайки, ние ще бъдем щастливи, доволни, че сме извършили една работа.
Сега аз не искам да възприемате тия неща механически, но казвам на музиканта: „Ти трябва да свириш добре – това е в естеството ти!” Да свириш добре – това е Свобода; да бъдеш разумен – това е Светлина в Свободата; да бъдеш силен – това значи да бъдеш независим. Човек може да бъде добър, разумен и силен, когато е едно с Бога – Бог е цялото, а хората са части от това цяло. Ако вървим в Божия път, животът ни ще се осмисли; не следваме ли Неговия път, ние Го отделяме от себе си и живеем откъснати от цялото, следвани от нещастия и страдания. Всеки ден Бог се проявява между хората, но не дава да Го видят – щом направи някакво Добро, Той моментално се скрива и остава човека да се радва, че е получил нещо хубаво, без да знае откъде е дошло. Бог постоянно посещава хората – те се радват; и Бог се радва, като им показва начин, по който и те могат да постъпват. Който постъпва като Бога, той ще бъде добър, разумен, силен и здрав, в дома му няма да има нещастия и несрети, а пътят му ще бъде всякога отворен. Казвате: „Защо не е така?” – чудно нещо, вие сте в затвор, с букаи на краката и пазачи с пушки в ръце ви пазят; можете ли при това положение да бъдете свободни? Вън от затвора обаче обикалят Бели братя, които ви изпращат писма, храна, дрехи, грижат се за вас. Значи едновременно ви пазят два вида братя – едни отвън, които ви помагат, и други отвътре, които следят да не избягате. Казвате: „Какво трябва да се прави?” Ще плачете, ще се молите, докато дойде Бог да ви освободи – Той ще дойде при вас през една малка дупчица и ще ви каже: „Стани, облечи се!” Извикай на помощ твоята първа добродетел – Доброто; след това извикай Любовта, от която Доброто е излязло – по този начин ти ще се смалиш, ще станеш малък като дете и ще излезеш и през най-малката дупчица, без да те види някой. Щом излезеш в света, дето е мрак и тъмнина, Бог ще каже: „Сега запали фенерчето си, т.е. Знанието, с което разполагаш, и тръгни напред.” Като раздадеш богатството, т.е. Знанието, което имаш, ти ще станеш неузнаваем, от бялата ти коса, брада и мустаци нищо няма да остане, ти ще се превърнеш на млада красива мома, подир която ще тичат всички хора – стражари, затворници, началници и т.н.; по този начин затворите ще се изпразнят, никой няма да остане в тях. Следователно който иска да излезе от затвора, най-напред той трябва да се смали, да се превърне на малко дете; като излезе от затвора, той трябва да бъде стар сто и двадесет годишен дядо, да отиде между хората, да раздава от своето богатство и знание; най-после, като раздадете богатството си, вие ще се превърнете на млада красива мома, подир която ще хукнат всички хора – така те ще излязат от затвора и ще осмислят живота си.
Ще кажете: „Можем ли и ние да направим това?” Аз говоря какво могат да направят съвършените, а какво могат да направят обикновените хора, то е друг въпрос. Аз описвам една картина, която съм видял, която и вие скоро ще видите. – „След колко години?” След един Божествен ден, в който Божественото слънце ще изгрее и няма да залезе. Тъй щото иска ли човек да види тази картина, той трябва да бъде добър, разумен и силен.Силата на човека седи в Любовта му към Бога – обикне ли Бога, сърцето му ще се запали и Светлината на съзнанието му ще се увеличи. Сърцата на много хора са запалени днес и те светят като Слънце – те са съвършени хора. Ако по лицето на Земята нямаше съвършени хора, и Слънцето нямаше да изгрява. Докато Слънцето не е изгряло, всички трябва да вземат участие в изгряването му; изгрее ли веднъж, вие трябва да кажете: „Да живее Слънцето, да живеят съвършените!” Слънцето, което изгрява всеки ден, никога не залязва – привидно само Слънцето изгрява и залязва; за съвършените обаче Слънцето никога на залязва – който мисли като съвършените, неговото Слънце никога не залязва.
Сега ще ви дам три правила, които непременно трябва да спазвате. Първото правило: не презирайте тялото си – каквото тяло ви е дал Бог, бъдете благодарни, понеже без него не можете да живеете; по-добро тяло от сегашното не можете да имате, не искайте друго тяло. Бъдете благодарни от тялото си и го пазете хубаво, защото тялото е резултат на вашите мисли, чувства и постъпки от миналото – сегашното ви тяло е израз на миналото, то е свършен факт, но като градите всеки ден, в бъдеще ще имате друго тяло.
Второ правило: не презирайте вашите чувства, вашето сърце – каквито чувства и да имате, не ги презирайте.
Трето правило: не презирайте вашите мисли – каквито и да са вашите мисли, не ги презирайте.
Казвате: „Как ще се спаси светът?” Когато всички хора – майки и бащи, братя и сестри, учители и ученици, свещеници и проповедници, управляващи и управляеми – изключат от себе си насилието, лъжата и злото, светът ще се поправи. Тогава лицата на всички ще светят и те ще си подадат ръка като братя за взаимна работа – съвършените могат да направят това. При туй положение кой каквото иска, ще му се даде: пари иска – ще му дадат, хляб иска – ще му дадат, дрехи иска – ще му дадат. Но при условие никой да не иска повече от това, което му е нужно; ако той помисли за две ризи, за два чифта обувки, за две дрехи, когато се нуждае само от една, той ще изгуби всичко. Съвършеният човек мисли само за днес, за утрешния ден той не мисли.
Един поет възпява кокичето: „Като те видях, сърцето ми трепна” – всъщност сърцето му никак не е трепнало, той не говори истината; друг поет възпява чистия извор: „Като чух песента ти, омаях се” – всъщност той никак не се е омаял. Изворът може да се възпява само след като се опита силата му, след като човек уталожи жаждата си; уталожи ли жаждата си, той ще го възпее, ще пожелае и друг път да пие от неговата чиста, освежителна вода. Ако така се възпява извора, това е съгласно с Истината; вън от това описание на извора всяко друго не е съгласно с Истината. Че сърцето на поета трепнало, че той се омаял, без да пие от водата на извора, това не е истинска поезия. След всичко това хората ще кажат: „Отлична поезия”; истинската поезия трябва да бъде жива – Живот да блика от нея. Да трепне сърцето на поета от вида на кокичето, това подразбира да е направило то някакъв преврат в сърцето му и поне през този ден той да е станал по-силен, по-разумен и по-добър. Нека поетът пише: „Откакто те видях, от силата ми изчезна насилието, от ума ми изчезна лъжата и от сърцето ми изчезна злото. В теб, кокиче, в твоята белота и невинност видях съвършеното Божие лице.” В това кокиче се крие един Ангел, който седи със затворени очи, мълчи, срамува се да погледне наоколо си; обаче каже ли поетът, че сърцето му трепва при вида на кокичето, той веднага отваря очите си и го поглежда – защо? За да покаже, че от този момент насилието изчезва от поета и остава Силата, лъжата изчезва и остава Разумността, злото изчезва и остава Доброто. Кокичето отваря очите си за поета и казва: „Сега вече можеш да ме гледаш и аз мога да те гледам, защото в теб има Сила, Разумност и Добро.”
Сега желая на всинца ви да бъдете такива поети, че като възпявате кокичето, наистина сърцето ви да трепне. При това трябва да се отворят очите на вашето кокиче, т.е. на вашия Ангел – той да ви погледне и вие да го погледнете. Вашият Ангел не трябва да остане със затворени очи пред вас. Кога човек трябва да бъде със затворени очи и кога с отворени?
Един художник поиска да ме рисува и ме нарисува със затворени очи; някои запитваха защо този художник ме нарисувал със затворени очи. Казвам: понеже в света има много насилия, много лъжи и много злини, аз не искам да гледам. След това друг художник ме нарисува с отворени очи; запитваха защо този художник ме нарисувал с отворени очи. Казвам: понеже в света дойдоха съвършените, аз искам да ги гледам. По същия начин и вас могат да ви рисуват със затворени очи. Когато човек затваря очите си, това изразява скръбно състояние; когато отваря очите си, туй представя радостно състояние. Желая да ви рисуват с отворени очи, да бъдете радостни и весели, да се радвате на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Желая ви да се радвате на Живота, който ви е даден на Земята; не е нужно да мечтаете за Ангелите – който може да живее на Земята добре, той ще живее добре и на Небето между Ангелите. Желая ви да се радвате на трите живота – живота на Силата, живота на Разумността и живота на Доброто, т.е. на Божествения, на Ангелския и на човешкия живот. Тези три живота трябва да се съединят в едно, за да придобиете целокупния Живот. Това всички можете да постигнете не изведнъж, но постепенно. Слънцето на Живота е изгряло вече и показва, че Бог е на страната на силните, на разумните, на добрите, с една дума, Бог е на страната на праведните. Желая ви да прекарате поне един ден такъв живот – да покажете своята Сила, Разумност и Доброта, да ви видя такива, каквито сте.
В една от големите лондонски църкви, дето проповедник бил видният Спържен, се събрали няколко от членовете й да обмислят по какъв начин да съберат една сума за благотворителни цели. Най-после те се обърнали към самия проповедник със следното решение: „Понеже се нуждаем от една сума за благотворителни цели, нека се съберем и се помолим на Бога да ни достави тази сума по някакъв начин.” Проповедникът им отговорил: „Братя, няма защо да изкушаваме Господа; преди да се обърнем за помощ от другите, ние трябва да пожертваме нещо – ето аз давам една сума, дайте и вие по колкото можете и сумата ще бъде налице.” И съвременните хора постъпват по същия начин – те казват: „Трябва да дойде някой да оправи света”. Не, всеки сам трябва да даде нещо от себе си за оправянето на света. Светът може да се оправи моментално, както става и запалването на клечка кибрит – запалената клечка кибрит може да запали и цял град. Както се запалва клечката кибрит, така тя може и да изгасне; по същия начин се запалва и изгасва Слънцето. Изобщо, Слънцето не загасва, но на сто милиона години има едно изключение, когато Слънцето залязва, т.е. изгубва светлината си и тогава някои от Божествените деца, като видят, че Слънцето е загаснало, драснат клечка кибрит, запалят фитила на Слънцето с Божията Любов и то отново се запалва и гори. Същото се отнася и до живота на човека: понякога в живота на всеки човек става загасване, потъмняване на неговото слънце; това нещо съвременните хора наричат загубване или потъмняване на съзнанието – тогава човек се намира в един разрушен свят. След това трябва да дойде едно от тия Божествени деца или един Учител, който да драсне клечица кибрит и да запали загасналото Слънце – това може да стане по магически начин, моментално. Тези Божествени деца са помагачи на човечеството, те се срещат навсякъде в света. Всеки човек може да изпълнява службата на тия Божествени деца, на тези Ангели-служители; съвършените хора на Земята са именно такива въплътени Ангели.
Сега аз говоря на хора, на които очите са отворени, аз говоря за онези кокичета, очите на които са отворени и ни виждат – при това положение сърцето ни непременно ще трепне. На кои майки трепва сърцето? Сърцето трепва само на онази майка, която вижда, че очите на детето, което е родила, са отворени. Когато очите на новороденото дете са затворени или когато детето заспи вечен сън и затвори очите си, скръбта на майката е голяма. Аз желая очите ви да са отворени – казано е в Писанието: „Отвориха се очите им.” Когато Адам и Ева бяха в Рая, денем очите им бяха затворени – те гледаха със затворени очи и нищо не виждаха, обаче нощем очите им се отваряха. Лошото, фаталното беше там, че очите им се отвориха, когато Божественото слънце залезе, но късно беше вече – в Рая настана нощ и те трябваше да излязат вън, да напуснат Рая; значи очите им не се отвориха навреме. Грехът на първите човеци не е само в това, че престъпиха Божията заповед, като ядоха от забраненото дърво, но те си послужиха с насилието, с лъжата и със злото. Раят беше определен за развитието на първите човеци, но те пуснаха насилието, лъжата и злото вътре и по този начин изгубиха своето място. Когато злото дойде пред райската врата, те не трябваше да го пуснат вътре, докато не питат Господа какво да правят с него; обаче без да питат Господа, те пуснаха злото в Рая и с това създадоха цяла катастрофа както за себе си, така и за човечеството. Тъй щото дойде ли злото пред вратата на вашия Рай, кажете му: „Ще попитам Господа мога ли да те пусна вътре, или не.” Ако Господ не ви позволи да пуснете злото в Рая, вие ще седите пред вратата и ще пазите, докато най-после то се отегчи да чака и се върне назад.
И тъй, да оставим миналото настрана, то е далечна история – за вас е важно настоящето, в което е новото. Невъзможното за миналото е възможно за настоящето, в което Бог се проявява. Той е единственият мощен фактор, който може да спаси света, Той живее в човека и го учи на Добро, на Разумност, като му дава Знание, Сила, Свобода и т.н. Дето Бог минава, всичко лошо, всичко криво изчезва – насилието, лъжата и злото моментално изчезват. Ако сте готови да изпълните Волята Божия, Той ще мине покрай вас и вие моментално ще станете щастливи; ако не сте готови да изпълните Волята Божия, тогава и да мине Бог покрай вас, вие пак ще останете нещастни, каквито сте били и по-рано – вие ще искате да бъдете господари, но Бог ще ви лиши от господарството. Достатъчно е за момент само да мине Бог покрай хората, за да ги лиши от насилието, от лъжата, от злото, което са техен капитал, помощна сила, с която те работят. Следователно някои хора са нещастни, а други са щастливи – защо? Първата категория хора Бог лишава от възможността да си служат с насилието, лъжата и злото; втората категория хора Бог пък освобождава от тия отрицателни прояви на Живота. Желая на всинца ви, като дойде Бог между вас, да не ви лиши, но да ви освободи от отрицателното в Живота, за да станете весели, радостни и щастливи.
Сега всички заедно трябва да благодарите, че Бог ви е освободил от насилието, а в замяна на него ви е дал Силата; освободил ви е от лъжата, в замяна на която ви е дал Разумността; освободил ви е от злото, в замяна на което ви е дал Доброто. Тъй щото животинското, човешкото трябва да остане настрана: насилието е животинско качество – да остане настрана, лъжата е човешко качество – да остане настрана, злото е придобито от падналите Ангели – и то да остане настрана. Нека останат у човека Силата, Разумността и Доброто, в които Бог живее – само по този начин новото ще дойде у човека.
Желая ви сега Бог да живее у вас и вие да живеете у Бога!
19 август 1931 г., Преображение Господне, 5 ч
Най-често използвани думи в беседата:човек, може, зло, живот, бог, бъде, себе, хора, има, всички, аз, сила, начин, лъжа, свят, разумност ,