НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Най-високото място

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Най-високото място

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, бог, хора, всички, аз, има, себе, работа, всичко, свят, бъде, казвам, ден, любов, живот, божествен ,

Съборни беседи , София, 20 Август 1931г., (Четвъртък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще задам един въпрос, на който могат да се дадат много отговори. Въпросът е следният: какво е предназначението на училището и каква е целта на учениците, които следват това училище? Ако се отговори, че целта на учениците е да учат, може да се зададе втори въпрос: какво ще правят те, след като свършат училището? Ще работят нещо. Защо ще работят? Да уредят работите си. Какво ще правят, като уредят работите си? Ще си поживеят малко. Защо ще си поживеят? Да се порадват на това, което са придобили. Ами ако не постигнат нищо, ако вместо да се радват на придобитото, те го изгубят?

Въз основа на тези и на цял ред още разсъждения някой казва: „Искам да забогатея.” Питам какво ще стане, ако осиромашееш, вместо да забогатееш? – „Тогава искам да съм здрав.” Ами ако се разболееш? – „Искам да отида при Бога.” Ами ако не можеш да отидеш там? Следователно когато човек иска нещо, той трябва усилено да работи в това направление. Който иска да отиде на Небето, той трябва да служи на Единния Бог. Няма по-мъчно нещо за човека от това да намери Единния Бог и да Му служи; днес между съвременните хора има толкова много богове, че докато човек отиде при Единния Бог, главата му ще побелее – главите на всички хора днес са побелели все от търсене на Единния Бог. Това не показва, че Бог не съществува, но освен Него има още толкова много богове, които са затрупали пътя към Единния Бог. Казвате: „Коя е причината за това?” Това именно е важно – да се намери причината. Вие живеете в една къща, на която някой е затворил кепенците на прозорците, и чакате Слънцето да изгрее, да стане светло и за вас; вън отдавна Слънцето е изгряло, но в къщата, дето сте вие, е мрачно, тъмно – седите на тъмно, копнеете за светлина, обаче не знаете какво да направите, за да влязат слънчевите лъчи през прозорците ви. Много копнежи има човешката душа: едни от копнежите са положителни – други отрицателни, едни са постижими – други непостижими. Например, някой човек копнее да стане Ангел – в този живот обаче той не може да стане Ангел; друг копнее да стане красив – и това е невъзможно в този живот. Волът, който върти опашката си нагоре-надолу, и той може да има копнеж да стане красив, но този копнеж е непостижим – в този живот той ще си остане вол, с красотата на вола, и такъв ще умре; той не може да стане красив като човек.

Питам какво допринася копнежът на човека? За да постигне човек известен копнеж, той трябва да има определена цел за това, да знае защо копнее и какво ще постигне с реализирането на този копнеж; от друга страна, той трябва да знае пътя и законите, по които се постига даден копнеж. На това основание само онази мисъл е постижима, която върви по свой определен път на развитие; всяка мисъл, която не върви по определен път за нейното развитие, тя е непостижима. Същото нещо може да се каже и за чувствата на човека; знае ли човек това, той няма да се обезсърчава, че не е постигнал нещо, но ще чака да дойдат времето и условията за постигане на неговите копнежи – знание, наука се изисква.

Казвам: според света, в който се прилага науката, тя се дели на физическа, духовна и Божествена. Тези три вида науки се различават една от друга, имат различни закони, които действат в тях, но въпреки това те са тясно свързани помежду си. Ако човек не разбере физическата наука, той не може да разбере и духовната; ако не разбере духовната, не може да разбере и Божествената – така седи въпросът, когато човек се качва отдолу нагоре, т.е. от физическия към Божествения свят. Обаче ако човек слиза отгоре надолу, т.е. от Божествения към физическия свят, тогава положението е точно обратно: ако човек не разбере Божествената наука, той не може да разбере и духовната, той не може да разбере и физическата.

На същото основание, когато се задават въпроси, гатанки и ребуси, човек трябва да знае как да отговаря – в тях се крие някакъв символ, който трябва да се разбере. Питам какво печели човек, когато разрешава един неизвестен въпрос, една гатанка или един ребус? Той все ще спечели нещо, ще вземе, ако не всичко, поне част от това, което се крие в тях; то е все едно, когато показвате на човека една кутия с някакво съдържание и му казвате: „Ако отгадаеш какво има в кутията, ще получиш нещо от него” – и този човек се напряга, сили се да познае какво има в кутията, защото ще получи нещо. И наистина, интересно е да отгатне човек съдържанието в кутията; ако вътре има една глава лук, той ще съжалява, че толкова много напрягал мисълта си да улучи, обаче ако в кутията има един хубав диамант или някаква ценна книга, която съдържа тайните на Природата, тогава заслужава човек да се напряга да познае какво има в кутията. Който не разбира цената на нещата и се окаже, че в кутията има една глава лук, той ще каже: „Не си струвало да мисля толкова много”; ако в кутията има диамант или една хубава книга, той ще остане доволен, че е познал. Обаче онзи, който знае цената на всички неща, като види лука в кутията, ще остане еднакво доволен, както ако види диаманта или книгата, защото лукът ще му напомни, че един негов приятел страда от малария и ще отиде да му помогне. Как ще му помогне? Ще занесе лука на приятеля си и ще го посъветва да го счука малко и да го тури на стъпалата си – по този начин приятелят му ще оздравее от маларията, от която никой лекар не е могъл да го излекува. Ето защо много въпроси в света трябва да се разрешат, за да може от една страна хората да се освободят от някои свои недъзи, а от друга страна да придобият известни добродетели; всеки неразрешен въпрос е във връзка с освобождението на човека от един недъг и с придобиването от него на една добродетел.

Някой казва: „Защо трябва човек да мисли?” Човек трябва да мисли, за да се премахнат недъзите от него, а едновременно с това и да придобие добродетели. Същото нещо, казано на съвременен политически език, означава: човек трябва да мисли, за да подобри условията на своя живот. Човек трябва да мисли, за да излезе от затвора, да възстанови политическите си права; само онзи човек може да възстанови политическите си права, който е станал вече гражданин на Царството Божие – ако не е гражданин на това царство, кракът му не може да стъпи там. Докато човек е на Земята, той може да отиде и в Англия, и в Германия, и във Франция, без да е английски, германски или френски гражданин, обаче на Небето не е така – на Небето приемат само ония хора, които са негови граждани. Казвате: „Защо трябва да бъда праведен?”; казвам: Правдата е право на гражданство в света на праведните – ако човек не е праведен, той не може да влезе в този свят. – „Защо трябва да любя?” Ако не любиш, не можеш да влезеш в света на Любовта, дето тя е право на гражданство. – „Защо трябва да бъда умен?” Ако не си умен, не можеш да влезеш в света на Разумността, дето тя е право на гражданство. Следователно ако човек не люби, той не може да влезе в света на Любовта; ако не мисли, той не може да влезе в Света на мисълта; ако не е истинолюбив, той не може да влезе в света на Свободата.

Съвременните хора имат криво понятие за Свободата; това, което те наричат свобода, не е нищо друго освен каша от объркани понятия. Свободен човек е само безсмъртният; който умира, той не е свободен. Мнозина искат да убедят и другите хора, както и себе си, че един ден Господ ще ги освободи; Господ все ще освободи хората, но важно е за тях кога ще ги освободи – за вас е важно днес да сте свободни. Свободни ли сте? Не сте свободни. Казвате: „Ние сме свободни да говорим и да мислим каквото искаме.” Не, вие се самоизлъгвате, днес почти няма хора, които могат да мислят свободно; ако се намерят няколко души в света, които да мислят свободно, това ще бъде голямо благословение и за тях, и за другите хора – днес свободните хора трябва да се търсят със свещ. Казвате за някого: „Този човек е свободомислещ” – добре е човек да бъде свободомислещ, но той трябва да прави избор в мислите си и да си дава отчет за всяка мисъл, освен това всяка мисъл трябва да бъде права. Например права мисъл е, че човек трябва да служи на Бога; мнозина обаче казват, че тази мисъл е отвлечена, понеже никой не е видял Господа. Някои, за да докажат, че Бог съществува, изнасят факта, че светът е създаден от Бога; онези пък, които отричат съществуването на Бога, казват, че светът е създаден сам по себе си и съществува от памтивека; тези и ред още въпроси създават противоречия у хората.

Противоречията на съвременните хора мязат на тия, на които се натъкнал един българин, който изпратил сина си да учи в странство. Като се върнал от странство, синът искал да покаже на баща си, че знае много неща, затова му казал: „Татко, аз мога да ти докажа математически, че две е равно на три.” Бащата отговорил: „Синко, това е противоречие за мен, аз не мога да възприема такава дълбока работа. Щом твърдиш това положение, докажи го, обаче аз не съм съгласен с него. Що се отнася до теб, ти можеш да живееш според своята математика.” Един ден бащата, майката и синът седнали на обед да се хранят, сложили на масата две печени кокошки, бащата казал: „Синко, едната кокошка ще взема аз, другата – майка ти, а понеже ти доказваш, че две е равно на три, третата кокошка ще вземеш ти.”

Казвам: когато някой твърди невъзможни работи, аз вземам за себе си възможното, а за него оставам невъзможното – щом той твърди невъзможното, нека то остане за него. Колкото голяма или малка да е третата кокошка, тя остава за онзи, който доказва, че две е равно на три. Днес всичкият спор между хората е за третата кокошка, която не съществува. По никой начин две не може да бъде равно на три; от двойката може да излезе тройка, но тройката и без това съществува самостоятелно. Единицата, двойката, тройката, четворката, петорката и другите числа съществуват самостоятелно и при известни случаи се явяват на сцената, обаче не може да се каже, че тройката произлиза от двойката, а двойката – от единицата; то е все едно да видите един часовник, затворен в няколко капака и да кажете, че часовникът е излязъл от капаците. Турците имат такива часовници: гледате някой турчин, че вади от джоба си часовник, голям като костена жаба; той отваря един капак, после втори, трети, четвърти, пети, шести и в него – едно малко часовниче; той погледне часовника, каже колко е часът и после по същия начин го затваря в капаците. Може ли да се каже, че часовникът е излязъл от капаците? Не, тия шест капака са покривки на часовника.

Сега, като давам тия примери, аз искам да ви наведа на правата мисъл, чрез която да си създадете правилна философия за Живота; правилна философия е тази, която носи Свобода на човека. Никой не може да затвори свободния човек, никой не може да го ограничи, той е безсмъртен – няма по-хубаво нещо в света от Свободата. Съвременните хора не са свободни, те се влияят едни от други; когато им се говори за духовния живот, те не вярват в него, а като им говорят обикновени работи, вярват, поддават се на влияние на този, на онзи. Питам как може да се влияе един човек от друг – той не е вързан с въже, че да го теглят. Съвременните учени не вярват в Бога, но вярват във влиянието, във внушението, в хипнотизма. Когато човек се намери пред маса, на която е сложено хубаво ядене и той се поддаде на това ядене, кой му е повлиял, яденето ли му е повлияло? Не, яденето не е повлияло на човека, но желанието да яде, да задоволи глада си е в сила да му повлияе; от друга страна, ако яденето, което готвачът е сготвил, съответства на желанието на човека да яде от него, то е също така в сила да му повлияе и тогава той сяда пред масата и започва да яде. Отивате при един свой приятел за някаква работа, но бързате да си излезете, защото друга работа ви чака; обаче ако вашият приятел ви покани да хапнете от едно ядене, което обичате, то веднага ви повлиява, вие се отказвате от работата си и оставате на обяд да си хапнете от любимото ядене – значи вие започвате работа, която по-рано не сте предвиждали. Има ли нещо лошо в яденето? Щом яденето съответства на вашето желание, вие сте свършили една хубава работа – дали сте нещо на тялото си; обаче ако яденето не съответства на вашето желание и вие се поддадете на готвача, ядете от това, което той е приготвил, в първо време може да изпитате приятност от яденето, но после ще останете недоволни – защо? Защото всяко ядене, което е влязло в стомаха ви без ваше желание и любов към него, разстройва стомаха ви, а с това заедно изгубвате и разположението си.

Сега, като повдигам въпроса за яденето, аз ви навеждам на мисълта, че всяка нова идея не е нищо друго освен ново ядене, сложено на трапезата на човека. Следователно иска ли човек да се домогне до една нова идея, това желание е на мястото си, защото представлява нова храна за ума. Тъй щото новите идеи са храна за човешкия ум и за човешката душа, те са отличен обяд, който повдига човека, и обратно – всяка стара идея е без преснота и свежест, старите идеи не хранят душата. Някои казват: „Дали имаме стари или нови идеи, това е безразлично за нас, ние се оставяме на реда, който Бог е поставил, както Бог е наредил нещата.” Питам има ли човек в света, който с положителност да каже как Бог е наредил нещата и да се води по този ред? Ако питате очите как Бог е наредил света, те ще ви отговорят чрез зрението; ако питате ушите как Бог е наредил света, те ще ви отговорят чрез слуха; ако питате устата как трябва да ядете, тя ще ви отговори чрез яденето; ако питате краката как Бог е наредил нещата, те ще ви отговорят чрез ходене; ако питате ръцете как Бог е наредил света, те ще ви отговорят чрез работа; ако питате стомаха как Бог е създал света, той ще ви отговори чрез храносмилането; ако питате сърцето и белите дробове как е създаден светът, те ще ви отговорят чрез кръвообращението; ако питате мозъка как е създаден светът, той ще ви отговори чрез мисълта – всеки уд от човешкия организъм е авторитет, професор по своята специалност. Всеки орган може да отговори на въпроса как Бог е създал света, обаче този отговор е външен само, той не е меродавен във всяко отношение. Ако авторитетът е вътре в човека, трябва ли той да пита другите хора как е създаден светът или какво нещо е Любовта и т.н.? Кой може да определи какво нещо е Любовта, когато тя е в самия човек – човек е сам авторитет за Любовта. Той може да прави сравнения само между резултатите на една и друга любов, но за самата Любов не може да се произнася.

Аз вземам Любовта като сила, която расте, развива се и се проявява у човека. Тя е подобна на плод, например на плода на ябълката, има резултати подобни на нея, като започнете от посаждането на ябълчното семе и свършите с узряването му. Както писателят, философът могат да се познаят по техните произведения, така и Любовта се познава по своите плодове. Художникът се познава по своите картини: разгледате ли картините му, вие познавате какъв е той във физическо, умствено и духовно отношение; по картините на художника се познава неговият темперамент, неговият характер, както и това дали той е материалист или идеалист. Това се отнася не само до художника, но и до всеки обикновен човек: влезете ли в стаята на някой човек, от реда в стаята му, от дрехите, с които се облича, вие ще познаете какви мисли го занимават. Между всички външни и вътрешни неща в човека има пълно съотношение – всяка външна проява у човека има своя вътрешна причина. Някой човек носи дрехи с такъв цвят, че отдалеч още обръща вниманието на хората и за да се оправдае, казва: „Приятелите ме накараха да си ушия такива дрехи; да останеше на мен, аз никога не бих носил такъв цвят.” Не, той се оправдава само, всъщност той обича този цвят, но няма смелостта сам да си направи такива дрехи; най-слабо изказаното мнение от страна на приятелите му да си ушие такива дрехи веднага се приема от него.

Сега аз искам да ви наведа на мисълта, че всяка идея, всяко чувство, всяка постъпка оставя някакъв отпечатък у човека – този отпечатък не е нищо друго освен резултат, плод. Например виждате, че някой човек е красив, има красиви черти на лицето си като красиви плодове и казвате: „И аз искам да бъда красив”; обаче красотата е плод, за изработването или за узряването на който човек е работил с години, с векове – Красотата е Божествена идея. Вие искате да бъдете силни, но трябва да сте работили с години и векове, за да придобиете тази сила – Силата е Божествена идея. Красивият, силният човек всеки го обича; когато срещнете един красив човек, вие се зарадвате, носите го в ума си и казвате: Днес видях един красив човек, никога няма да забравя неговото лице”; срещнете един силен или един добър човек, и него не можете да забравите – Добротата е Божествена идея. Красивият, силният, добрият човек е Божествен човек – всеки му се радва, всеки иска да го види.

Питам какъв трябва да бъде идеалният човек? Според разбиранията на съвременните хора идеалният човек трябва да бъде красив, силен, добър и т.н. Казвам: идеален човек е този, който изключва от себе си всякакво насилие, всякаква лъжа и всякакво зло – по този начин човек може да бъде красив, силен и добър, и този човек само може да служи на Бога. Вие искате да служите на Бога, но за това се иска да бъдете красиви, силни и добри – това е желанието на Бога, Той иска всички Негови деца да бъдат красиви, да приличат на Него. Когато Бог срещне някое от своите деца нечисто, изцапано, Той му казва: „Ти трябва да бъдеш чист, ти трябва да бъдеш красив, ти трябва да бъдеш добър!” – като му говори по този начин, в него се заражда желание да се изчисти, да стане красив и добър, да прилича на Баща си, от когото е излязъл. Започне ли някой да се оплаква на Бога за своето нещастие, Той му казва: „Ако искаш да станеш щастлив, ти трябва да работиш върху Красотата – тази Красота ще хвърли отпечатък не само върху лицето ти, но и върху цялото ти тяло, външно и вътрешно.” Няма по-желано нещо за човека от Красотата – тя придава на тялото пластичност, музика; когато красивият човек върви, движенията му са музикални. Представете си един свят с красиви, с добри хора; ако някой Ангел от Небето дойде между такива хора, той ще се зарадва, ще остане доволен от тази музика и ще пожелае и втори път да слезе на Земята. Обаче днес не е така, съвременните хора още не са достигнали тази Красота и затова Ангелите не остават задълго време между тях. Пред Красотата и най-лошият човек отстъпва, пред Красотата и звярът коленичи – Красотата е Божествена сила, пред която всеки отстъпва.

В една българска легенда още от турско време се разправя за силата на Красотата, за въздействието й върху човека. Един турски делибей се отнасял много жестоко с българите, които наричал гяури, правил им големи пакости, подлагал ги на големи изтезания. Един ден той вървял из улиците, възседнал на кон, и срещнал красивата българка Мара. При вида на нейната красота той веднага слязъл от коня и й казал: „Покланям се пред твоята красота, каквото ми заповядаш, ще направя.” Тя му казала: „Едно нещо искам от теб – да измениш отношенията си към моите братя и сестри българи. Сега си иди, втори път ще те срещна, ще видя какво си направил.” Той се поклонил, качил се на коня си и продължил пътя си. От този момент той коренно се изменил – престанал да изтезава гяурите, престанал да им пакости и винаги носел торба с хляб, че като среща гяури на пътя си, да им дава. Всички се чудили на промяната, която станала с делибея, мнозина мислили, че той е станал християнин.

Питам кой накара този делибей да слезе от коня си, да се поклони пред тази българка и да отстъпи от злото? Красотата. Велика, мощна сила е Красотата като външен израз на Любовта! Срещне ли човек Любовта в живота си, той е срещнал красивата девица, която крие в себе си сила, мощ; от този момент човек отваря къщата си за всички и тогава той казва: „Срещнах Бога и разбрах смисъла на Живота.” Наистина, няма по-велико нещо за човека от това, да срещне Любовта, да срещне Бога – само Любовта е в сила да произведе в човека вътрешен преврат, да измени неговия живот, да даде нова насока на душата му, да го направи истински човек.

Казвам: силно влияние е упражнила тази красива българка върху делибея, в нейното лице той е видял Бога. Ако всички българки имаха силата на красивата Мара, те щяха да бъдат в състояние да преобразят цяла България. Казвате: „Кой знае дали е било така, легенда е това.” Не, всички неща, които ви разправям, са действителни случаи. Когато хората искат да запазят някоя истина от изопачаване, те я предават във форма на разказ, на роман, на легенда и т.н., обаче няма роман, няма разказ, няма приказки, митове или легенди, в които да се описват неверни факти – всичко, което поетите, романистите и писателите са писали, е вярно. То е станало някога или пък ще стане в бъдеще – човек не може да пише нещо или да разправя нещо, което не е било или няма да бъде. Някой казва: „Било е то, но преди хиляди години.” Щом нещо е станало преди хиляди години, и сега може да стане. Всяка мома може да има силата на Мара, но нямат я всички; ако момата няма силата на красивата Мара, и десет бейове могат да минат покрай нея, но те няма да слязат от конете си да й се поклонят – те ще минат-заминат покрай нея, без да я забележат. Ако днес мъж погледне някоя мома или жена, веднага се запитват: „Защо гледа този човек?”; не е въпросът в това, че мъж погледнал някоя жена, но важно е може ли тази мома да предизвика вътрешен преврат в този мъж, може ли след това той да каже, че в лицето на еди-коя си мома видял Бога? Турците казват: „Благословение е за човека да гледа красивото!” И тъй, не е лошо да гледа човек, но той трябва да знае как да гледа; има два начина на гледане: човек може да гледа и да вижда недъзите на хората, а може да гледа и да вижда доброто у тях; или човек може да вижда у хората това, което Бог е направил, а може да вижда това, което те са изопачили в себе си. Следователно, когато срещнете някого, вие трябва да виждате в него само онова, което Бог е вложил – това значи да гледа и да вижда човек, този е смисълът на виждането. Ако сте се събрали тук да виждате в мен това, което Бог е вложил, вие ще имате Божието благословение; ако гледам на вас с цел да видя това, което Бог е вложил, ще имам Божието благословение. Тъй щото, докато не намерите Божественото в човека, не бързайте да правите връзка с него – връзката, приятелството с хората трябва да почива на Божественото у тях. Ако не намерите Божественото в човека, никакви отношения, никакво приятелство не може да съществува; вън от Божественото всякакви отношения, всякакво приятелство е нетрайно. Божественото ще намерите в истински красивия, добрия и разумния човек – затова именно всеки търси Красотата, Добротата, Разумността. Красотата е копнеж на човешката душа; дали в себе си, или в другите хора ще намерите Красотата, това е безразлично – човек навсякъде я търси. Ще дойде време, когато всички хора ще бъдат красиви; влезете ли в света на съвършените Същества, ще видите, че всички са красиви – външно всички си мязат, но вътрешно се различават. Попаднете ли в този свят на Красота – между Ангели и Възвишени същества, вие ще се унесете, ще се забравите, все за тях ще мислите. И наистина, който веднъж само е видял красивото, великото, той никога не го е забравил; когато човек срещне Красотата, той постоянно мисли за нея и се чуди откъде се е взела тя, как се е придобила. Не е важно откъде е дошла Красотата, важно е какво тя може да направи от човека.

Казвам: вие трябва да определите отношенията си към Бога – да бъдат те правилни, естествени. Казвате за някого: „Този човек е още зелен” – питам какво означава зеленината? Растене, процес на развитие. Като погледна жабата, аз виждам и в нея усилието на Божествения Дух да я повдигне; в нея едва се забелязват някои черти на по-висок живот, обаче тя ще мине ред форми на развитие, докато един ден достигне и най-съвършената форма – във всички същества има зародиши на по-високи форми. Същото може да се каже и за човека – човек не е последната форма на живота. Който добре познава законите, в лицето на всеки човек ще види зародиши от черти на обикновени, талантливи и гениални хора, както и такива на светии и Ангели, които някога ще се развият; който не разбира законите на развитието, като погледне някой човек, той ще каже: „Този си свива устата, онзи пък седи с отворена уста” – какво означава стиснатата уста и какво – отворената, и той не знае. Когато човек стисне, затвори устата си, той контролира своите чувства – с това той иска да каже: „Навсякъде можете да ме бутате, само сърцето ми не бутайте.” Когато човек отваря устата си, това показва, че той иска да възприеме нещо – устата е антена на Чувствения свят. Ето защо човек трябва да знае тези неща и да не се поддава на модата; мнозина се ръководят от известни правила на модата как да държат устата си. Устата е антена, която не трябва да се поддава на мода; устните трябва леко да се допират, нищо изкуствено не трябва да се внася в държането на устата. Това, което говоря за устата, се отнася и за очите: ъгълът на зрението трябва да бъде естествен, а не по правила на модата. Дръжте очите си толкова отворени, че да възприемате само нужната светлина – ни повече, ни по-малко; гледате ли по някакви външни правила, вие ще изкривите очите си; изкривите ли очите си, ще изопачите и душата си. Следователно не гледайте хората нито под ъгъл, нито отдясно или отляво, нито на кръст – гледате ли на кръст, вие сами ще се разпънете; гледайте човека под такъв ъгъл, че да виждате неговата красота – гледайте го и си кажете: „Велик е Господ, който е създал този човек; Той е започнал да го вае, да работи върху него, вложил е хубави неща, които един ден ще се развият” – така трябва да гледате на хората. Някой погледне своя брат и казва: „Този човек не го бива, няма хубави черти.” Казвам: не бързайте толкова, вие виждате една недовършена картина и се произнасяте вече; Бог е започнал тази картина и един ден ще я завърши, щом я видите завършена, тогава само имате право да се произнасяте – сега са нахвърляни сенките само, но като видите тази картина завършена, тогава ще разберете какво е било вложено в нея. Изкуство е човек да вижда в лицето на своите братя или сестри онова, което Бог първоначално още е вложил в тях и което в бъдеще ще се развие; докато не придобие това изкуство, човек и себе си не може да оцени. Затова именно не казвайте, че нищо не струвате – знайте, че всички сте недовършени картини. Когато някой се разгневи или кипне много, казвам: „Огънят ви е буен, извадете малко дърва от него, за да се намали силата му” – като намалите огъня, и кипенето на водата ще утихне.

И тъй, иска ли човек да се справи с трудните условия на Живота, той трябва да си създаде особена философия, да знае как да гледа на нещата. Намерите ли се при неблагоприятни условия на Живота, и там търсете ръката на Бога – навсякъде търсете и виждайте Бога! Когато направите една погрешка, тя не е само ваша, едновременно с вашата отговорност седи и отговорността на предишните поколения – на вас предстои да изправяте както своите погрешки, така и тия на миналите поколения, на вашите деди и прадеди. Понякога грешките стават причина човек да се прослави: ще видите някое малко дете цял ден играе на войници, на войни; то ходи с пушка из двора, марширува; един ден това малко дете става генерал, отива на война, избива стотици хора и се връща победоносно, награден с кръст за храброст. И наистина, прославил се е този човек – с какво се е прославил? С убийства. В друго съществуване този генерал съзнал погрешката си, разбрал какви престъпления е вършил и започва да живее чист живот, става светия – по-напред е ходил с меч, препасан на кръста, а сега взел тояга в ръка и тръгнал от село в село, от град в град да проповядва и да изправя погрешката си; той казва: „Братя, аз съм този, който едно време с меч в ръка режех главите на хората, но след големи страдания, след големи гонения и преследвания от тяхна страна аз съзнах грешката си и днес реших да помагам на хората, да служа на Бога и по този начин да изправя погрешката си.”

Казвате: „Докога светията ще проповядва на хората?” Докато намери всички ония, на които е причинил зло или направил някаква пакост, и поправи погрешките си – щом изкупи греховете си, щом изправи погрешките си, той става красив. Кое е по-хубаво за човека – да снема глави или да поставя глави, да руши хубавите мисли на хората или да ги възстановява, да руши благородните чувства на хората или да ги поощрява? Не е достатъчно само човек да мисли кое е по-хубаво, но той трябва да върши всичко, което е хубаво и красиво – красивото, възвишеното трябва да бъде насъщният хляб за човека! Днес всеки човек трябва да вземе тоягата си в ръка и да тръгне да проповядва, докато възстанови първоначалния ред на нещата, т.е. докато възстанови всичко, което той някога е разрушил. Който иска и днес да си служи с меча, свободен е, нищо няма да му се каже – щом иска да отиде на бойното поле, нека отиде; един ден, когато съзнае грешката си и пита какво да прави, тогава ще му кажа: „Сега вземи тоягата си и тръгни да проповядваш, да научиш хората как да живеят.”

Тъй щото в един живот човек ще бъде генерал с меч в ръка – ще сече и ще коли, в друг живот той ще бъде светия с тояга в ръка – ще ходи да учи хората как да живеят по Бога. И едното е на мястото си, и другото е на мястото си: докато човек не бъде генерал и не получи кръст за храброст, той не може да бъде светия – като генерал той си е създал работа за светия. Може ли светията да изправи погрешките си, които като генерал е направил, той има вече Божието благословение, цялото Небе ще говори за този човек, че наистина е герой, защото знае да греши, но знае и да изправя погрешките си. Ако човек може само да греши, а не може да изправя погрешките си, Небето не се интересува от него и казва: „Този е един забравен човек от всички, понеже не може да изправя погрешките си” – всички ще го съжаляват, без да му помогнат. Защо? Всеки сам трябва да изправя погрешките си.

И Христос е казал: „Когато един грешник реши да заживее чист живот, голяма радост настава между ангелите на небето.” Когато светията вземе тоягата си и тръгне по света да проповядва, цялото Небе се радва, че той е решил да изправи погрешките си и да забрави миналото си – миналото е сянка на Живота. Както човек е станал причина за внасянето на греха в света, така той трябва да работи за неговото премахване. Това не значи, че всеки човек трябва да се заеме с великата идея да спаси света – достатъчно е човек да изправи една своя погрешка, за да се нарече велик. Който може да изправи една своя погрешка, той минава за велик човек в Небето; не може ли да изправи една своя погрешка, той е обикновен човек и като такъв е осъден на страдания. Кои хора страдат? Само обикновените хора страдат, великите хора не страдат. Какво по-голямо страдание за човека от това, да минава между хората и никой да не му обръща внимание – всички минават-заминават покрай него, но не го виждат, той няма нито един приятел, нито един близък човек, нито едно близко животно. Човек разбира от какво значение е вниманието и на животното само когато остане сам, без близки, без приятели; тогава може да дойде при него едно малко кученце например, да му близне ръката и да завърти опашката си около него – с това то иска да каже: „Ти си добър човек, кажи ми нещо.” Тъй щото дойде ли някой при вас, кажете му нещо добро; отхвърлите ли човека, на когото можете да кажете нещо добро, и вас ще отхвърлят – казано е в Писанието: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.” Съвременните религиозни хора казват: „Всички сме излезли от Бога, всички сме чада Божии”, обаче дойде ли някой техен брат помежду им, те не постъпват с него, както Бог изисква. Постъпвайте с хората, както вие искате да постъпват с вас – както постъпвате с хората, така ще постъпват и с вас.

За изяснение на тази идея ще ви приведа следния пример: един селянин от горнооряховските села отишъл в Горна Оряховица да си купи билет и да дочака един от треновете, с който щял да пътува до една близка гара. Обаче като дошъл до гишето, дето се продавали билетите, видял, че не му достигали само тридесет стотинки за билет; той се поогледал наоколо и видял един солиден господин, адвокат в Горна Оряховица, и поискал от него тридесет стотинки. Адвокатът отказал да му даде под предлог, че нямал пари в себе си. Тогава селянинът взел тояжката си в ръка, турил торбата си на рамо и пеш се запътил за селото, дето искал да отиде. След няколко години този адвокат бил в Англия и един ден трябвало да отиде с трена до една близка станция; отишъл на гарата да си купи билет, но какво било учудването му, когато видял, че не му стигали само тридесет пени за билета. Обърнал се тук-там да поиска тридесет пени, но не се решил и се принудил да тръгне пеш. Като изпаднал в това положение, той веднага си спомнил за селянина на горнооряховската гара, на когото той не пожелал да услужи с тридесет стотинки; тогава той си казал: „Каквото правиш, ще ти се върне.”

Тази е истинската философия на Живота и затова казвам: искате ли да имате Божието благословение, правете това, което Бог изисква от вас – този е пътят, по който можете да постигнете своето щастие. Вършите ли Волята Божия, вие ще осеете своя път със скъпоценни камъни – тогава хората ще дойдат да ви помагат. Само по този начин вие ще бъдете радостни и каквато работа започнете, ще я свършите с успех – този е един вътрешен ключ на Живота. Тъй щото иска ли някой човек нещо от вас, спрете се, помислете как да постъпите и тогава действайте.

Преди години бях в Америка, дето имах една особена опитност: вървя по една улица, срещам един господин, бедно облечен, той ме спира и започва да разправя своята история: „Аз съм семеен човек, имам деца и жена, която от дълго време е болна; служба нямам, никакви средства нямам, в голяма мизерия съм, ако обичате, помогнете ми.” Аз го погледнах, влязох в положението му и му дадох една помощ, с която да си услужи. Дали говори истината, или не, това не проверих – аз приех факта, както ми го предаде. Той взе парите, които му дадох, и отиде в една кръчма да пие; след четири часа пак го срещам, но той не ме позна и започна отново да разправя същата история. Тогава аз му казах: „Слушай, това, което правиш, не е хубаво, аз мога и сега да ти помогна, но ти си служиш с лъжата, която няма да те изведе на добър път – с тази лъжа и жена ти все болна ще бъде, и децата ти гладни ще ходят. Ела с мен да отидем в някоя гостилница.” Завеждам го в една гостилница, заръчвам му ядене да се нахрани, купувам хляб за жена му и казвам: „Като се нахраниш добре, вземи този хляб за жена си и децата си, дай им да се нахранят; гледай обаче да не го продадеш някъде и не преувеличавай страданията си.”

Съвременните хора страдат от преувеличение на не-щата – те преувеличават своите мъчнотии, своите неща-стия, искат да минат за мъченици. Някой казва: „Нещастен човек съм, няма човек с по-големи страдания от моите” – не преувеличавай нещастията си, ти играеш роля на някой от нещастниците в света, но не си най-голям нещастник. – „Бял ден не съм видял!” Не, хиляди бели дни си видял. – „Никой не ме обича.” И това не е вярно, майка ти толкова време в люлка те е люляла, песни ти е пяла, целувки ти е давала, колко хора още са те целували; и днес има хора, които те обичат – ако никой не те обичаше, ти не би могъл да живееш на Земята. И ние сме се събрали тук, защото Бог ни обича; Слънцето изгрява, защото Бог ни обича; звездите изгряват, защото Бог ни обича. За онзи, който разбира нещата, това е така; за онзи, който не разбира, това не е така, той не вярва в думите ми. Който не вярва, той трябва да прави опити, докато се свърже с Възвишените същества; когато човек се свърже с тия Същества, Невидимият свят ще се разкрие пред него и той ще провери всичко, което иначе не може да провери. Невидимият свят е пред вас, но се изискват органи, посредством които ще влезете във връзка с него. Например, за да се реализира една идея на Земята, преди всичко човек трябва да има органи, които да я възприемат; след това тя трябва да намери благоприятна почва, в която да се насади; най-после трябва да се намери човек, който да я изгледа да се развие, да даде плодове – тогава само можем да кажем, че тази идея е реализирана. Може ли човек да вижда, ако няма очи; може ли човек да чува, ако няма уши; може ли човек да начертае една линия, ако няма ръце? Значи органи се изискват, за да може Невидимият свят да се прояви в едно или в друго отношение.

Следователно човек трябва да стане орган, уд на Божественото тяло, а не роб на външните условия; човек трябва да бъде гражданин на Царството Божие, носител на Божествените идеи. Не е достатъчно само да говорим за Бога, за Божествени работи, но трябва да дадем нещо от себе си, да направим нещо съществено. Например някой казва за приятеля си, че е добър, разумен, красив човек, но нищо не прави за него; друг пък нищо не говори за качествата на приятеля си, но намери ли се приятелят му в нужда, той веднага се притича на помощ.

Ако човек само говори, без да изпълнява, той ще мяза на онзи богат американец, който на думи само говорил за Бога, но нищо не правил за Него. Един ден той заболял сериозно и повикал техния пастор да се помоли за оздравяването му. Пасторът му отговорил:

– Как да се моля за теб, когато не си направил нито едно добро?

– Ако не се помолиш за мен, аз ще замина за онзи свят.

– Нищо от това, можеш да заминеш, но аз не мога да се моля за човек, който през целия си живот е хулил църквата и нищо не е направил за Бога.

– Тогава какво да правя?

– Раздай имането си на бедните и обещай, че ще служиш на Бога!

– Ти се помоли първо на Бога, а след това и аз ще изпълня обещанието си.

– Не, докато не направиш контракт, докато не подпишеш, че ще изпълниш обещанието си, аз няма да се помоля на Бога, аз не вярвам само на думи.

И тъй, искате ли молитвата ви да бъде приета от Бога, преди всичко трябва да сложите жертвата си пред нозете Му – не сте ли готови да пожертвате всичко за Божия Дух, който постоянно ви ръководи, нищо не можете да направите. Тъй щото, каквото човек направи за Бога, то трябва да е направено по свобода на неговия Дух – Бог не изисква нищо насила. Той не иска от вас големи работи, например да спасите света; спасението на света е Божия работа, а на вас предстои работа, която само вие можете да свършите – тази специфична работа определя вашето бъдеще. На всеки човек е дадена специфична работа, която той сам трябва да свърши – каква е тази работа? Да бъде носител на Божественото. В който момент се заеме за тази работа, всички противоречия от ума и сърцето му ще изчезнат. Бог ще премахне противоречията от живота на всеки, който доброволно е приел да Му служи. Голямото, великото може да лекува – малкото не може да лекува; в много вода човек може да опере ризата си до съвършенство – в малко вода той не може да я опере както трябва; човешката душа може да се очисти само в Божията Любов. От дългия път на своето развитие в ума, в сърцето и в душата на човека се е събрала много кал, която само Любовта е в сила да изчисти; като погледне към тази кал, той се чуди какво да направи, за да се освободи от нея – единственото спасение за него е да влезе във водата на Божествения извор и там да се изчисти. Влезе ли веднъж в тази вода, той трябва да спазва всички правила на прането, на чистенето; разните народи имат различни методи за пране: някъде, особено в странство, перат с бухалки, с машини или с разни химически препарати; българите пък перат, търкат дрехите повече с ръце; по който начин да перат хората, дрехите скоро се късат – дрехите трябва да се перат леко, внимателно, за да траят поне десетина години. Добро е желанието на хората да перат дрехите си, да бъдат чисти, обаче методите им не са хубави; някой казва на другаря си: „Тъй ще те опера, че да светнеш.” – „Пери ме, но гледай да не ме изтъркаш или да не ме скъсаш” – в желанието си да се изправят, съвременните хора се ожулват един друг, късат дрехите си.

Питам как трябва хората да се коригират? Представете си, че искате да коригирате един ваш брат, как ще постъпите? Ако аз съм художник, но искам да коригирам един мой брат, също художник, с високо мнение за себе си, ето какво бих направил – ще нарисувам една картина с доста погрешки: носът – изкривен, веждите – неправилни, устата – турена накриво и т.н. Тогава ще се обърна към своя брат художника ще му кажа: „Братко, моля ти се, ела да ми помогнеш да изправим картината, която нарисувах – гледам, има доста дефекти в нея, помогни ми да ги изправя.” Вземам четката и той взема своята и започваме двамата да коригираме: той рече да поправи носа, не може – вземам аз четката, помъча се малко, изправя носа; рече да изправи устата, да я тури на място, пак не може – аз се опитам, поставя я дето трябва. Работим заедно, но нищо не му казвам; щом се натъкне на нещо, което не може да поправи, той сам вижда своите слаби места и се коригира, без да му кажа дума; ако аз му правя бележки, той ще се обиди, понеже е крайно честолюбив човек. Тъй щото искате ли да коригирате някой човек, не му посочвайте грешките изведнъж, но започнете да работите заедно с него – когато го оставите да се прояви, той ще види къде греши и сам ще се изправи.

Казвам: когато Духът дойде у човека, Той не го изменя изведнъж, но постепенно. Затова именно, когато грешният стане праведен, той ще остане по характер същ, какъвто е бил като грешник, само че ще прави усилия да се въздържа: например, ако като грешник е бил нервен – и като праведен ще бъде такъв, но ще се въздържа; ако като грешник е обичал да полъгва, да злослови по адрес на хората – и като праведен ще бъде такъв, но ще се въздържа в проявите си. Значи грешникът се чувства свободен в правене зло, а праведният съзнателно се въздържа от него; грешният е свободен в злото, а праведният е свободен в Доброто – тази е разликата между грешния и праведния човек. Въздържание се изисква от съвременните хора; не е достатъчно човек да каже за себе си, че е лош, но той трябва да се въздържа от лоши мисли, желания и постъпки. Ще се въздържате, както и Бог се въздържа – с хиляди години Той седи, чака, въздържа гнева си срещу хората, докато те се обърнат към Него и пожелаят да ги научи как да живеят. Бог ги поучава, съветва ги, но те не Го слушат; Той търпи всичко това и казва: „Ще дойде ден, когато тия хора ще се изправят.” Как ще се изправят? Те ще слизат на Земята, ще се качват на Небето, докато един ден окончателно решат да заживеят за Бога и приложат Неговото учение. Това може да стане и след осем хиляди години, а може да стане и сега – от човека зависи; дали по-рано, или по-късно ще стане това нещо, зависи от усилието, което човек прави, както и от резултатите на това усилие. Казвате: „Кой ще чака цели осем хиляди години?” Наистина, дълъг период е осем хиляди години, но и дължината е относителна величина. Когато става въпрос за лошото, човек иска час по скоро времето да се съкрати; става ли въпрос за Доброто, той иска времето да се продължи; обаче дойде ли до страданието, не желайте времето да се съкрати – защо? Защото на всяко страдание отговаря Радост, следователно колкото време е траело страданието, толкова време ще трае и Радостта – щом страданието се продължи по-дълго време, и радостта ще трае същото време, законът е такъв.

Сега, тия неща са второстепенни, същественото за всички хора е да бъдат носители на Божественото – само тогава те могат да бъдат силни, разумни и добри. Бъде ли човек силен, разумен и добър, той ще бъде в състояние да постигне копнежите на своята душа. Щом има тия условия в себе си, той няма да се моли на този, на онзи да му помагат, но хората сами ще му се притичват на помощ. Бъдете всички носители на Божественото, а за останалите работи не мислете – не мислете как да предадете Любовта си на хората или как да им правите Добро. От вас се изисква да вършите Добро, да обичате хората и нищо повече. Не е лесно да покаже човек Любовта си към хората, не е лесно той да направи едно Добро, без да внесе съблазън у някого – за всичко това не се грижете. Имайте предвид, че всеки ден трябва да изпълнявате Волята Божия, без да отлагате.

И тъй, нека остане в ума ви идеята, че докато сте орган на Божественото тяло, вие сте на мястото си. Вашата ръка е създадена за тялото ви; в такъв случай първо тя трябва да изпълни предназначението си към своето тяло, а после и към другите хора. Умът, сърцето и волята ви са създадени първо за служене на вашия Дух, на вашата душа, на Бога; служите ли първо на Бога, вие ще можете да служите и на другите хора. Който служи добре на себе си, той ще служи добре и на Бога; щом служи добре на Бога, ще служи добре и на ближните си – този е един от великите закони на Битието. Не вървите ли в този път, ще имате ред разочарования, докато един ден ще заминете за онзи свят и ще кажете: „Нищо не разбрах от Живота, нищо не можах да направя.”

Съвременните религиозни хора казват: „Ние трябва да се обичаме, да живеем братски”; да се обичат хората, да живеят братски – това е резултат на служене на Бога. Ако ръката на човека служи на неговото тяло, тя ще служи и на другите хора; ако умът и сърцето на човека служат на самия него, те ще служат и на Бога, а оттам и на хората. Не се ли подчиняват на самия човек, те няма да се подчиняват и на Бога; ако умът и сърцето на човека не са в съгласие с Божиите мисли и чувства, той ще се намери в голямо противоречие със себе си – противоречията у човека се дължат на лошите мисли и чувства, които той храни в себе си. Как може да се освободи от тия противоречия?

Един познат ми разправяше следната своя опитност – той срещнал един свой приятел, който му казал:

– Аз ще се самоубия, не искам повече да живея, не намирам смисъл в живота.

Той му ударил две силни плесници.

– Защо ме биеш?

– Защото искаш да се самоубиеш.

Тогава приятелят му казал:

– От този момент вече няма да мисля за самоубийство. С двете плесници ти ми даде един добър урок, който ме съвзе – аз се окопитих, разбрах, че има защо да се живее.

Казвам: по същия начин и съвременните хора отиват при Бога и казват, че искат да се самоубият. Бог ще им удари по две плесници и те ще се окопитят – двете плесници не са нищо друго освен съдбата или, според индусите, кармата. Бог има много ръце, чрез които удря плесници на хората, за да отрезнеят. Бог не извинява погрешките на хората – всяка погрешка носи своите последствия; на същото основание Бог възнаграждава човека и за най-малкото Добро, което той прави. Той вижда микроскопическото Добро и го възнаграждава, но и микроскопическото зло не забравя, обаче разликата от последствията при правене на зло и на Добро е следната: всяко зло носи последствията си за четири поколения, а всяко Добро носи възнагражденията си за хиляда поколения. Следователно със злото се ликвидира в четири поколения, а Доброто се възнаграждава до хиляда поколения. Тъй щото и Добро да правиш, и зло да правиш, знай, че Бог те дебне, Той може да те хване и през най-малката дупчица – хване ли те веднъж, ти ще носиш последствията. Нито злото, нито Доброто се укрива – в това седи красотата на Живота. Има едно око в света, което всичко вижда и от което никой не може да се скрие; никой не може да се избави от окото на Живота, което поставя всичко в равновесие – тази е една велика истина в Живота. Ако хората знаеха, че има контрол върху тях, от който не могат да се избавят, те лесно щяха да се изправят; те не вярват, че Божието око следи всичко.

Сега целият Невидим свят, следи и казва на хората да бъдат добри, разумни и справедливи – ако издържат на тия условия, те ще получат по едно възнаграждение. Казвате: „Вярно ли е това?” На много неща може да не вярвате, но дойде ли до Божиите думи, там всякакво съмнение трябва да се изключи. Единственото същество в света, което постоянно ни държи в ума си и мисли нашето Добро, това е Бог – в Бога противоречия няма. Никой не може да си представи онова, което Бог е приготвил за тези, които Го любят; дойдем ли до Бога, от всички се изисква непреодолима Любов към Него – всички изкушения трябва да се стопят в тази Любов, всеки трябва да си каже: „Има Един, който мисли за мен и ми помага.” Към този Един всички отправят погледа си – няма по-красиво нещо за човека от това, да отправи ума и сърцето си нагоре към Бога!

Преди няколко дена дойде при мен една сестра и ме запита: „Кажете ми какво да правя, доста съм затруднена.” Казвам: „Не се безпокой, всичко ще се нареди – работите ще се оправят.” Тя си отиде, замисли се малко и си каза: „Как ли ще се оправят работите ми?” С това аз искам да й кажа: „Ако си добра, разумна и силна, работите ти ще се оправят.” Добротата е израз на Любовта – който има Любов в себе си, работите му ще се оправят; човек все трябва да има нещо в себе си, от което да даде и на другите.

Среща ме един господин и ме запитва:

– Какво е твоето верую?

Аз веднага изваждам от джоба си една хубава круша, подавам му я и казвам:

– Заповядайте, опитайте тази круша!

Той взема крушата и започва да яде. Питам го:

– Харесвате ли тази круша?

– Много е вкусна и ароматна.

Казвам: засега е важно да опитаме благата, които Природата ни е дала. Чрез тази круша между нас се създаде връзка и ние започнахме да се разговаряме. След това той пак ме запита:

– Какво можете да ми кажете за Господа?

Аз мълча, нищо не му отговарям, но след малко го запитвам:

– Бихте ли желали и утре да ви дам такава круша?

– С удоволствие бих изял още една.

– Както виждате, добър готвач е Природата – тя е сготвила такива неща, каквито и най-опитният готвач не може да сготви. Щом е така, утре пак ще се срещнем при този готвач и ще си хапнем от това, което той е приготвил за деня. Като ядем, ще се разговаряме по въпроси, които ни интересуват.

И тъй, работите на хората могат да се оправят напълно, а могат да се оправят отчасти само; щом се оправят работите на хората, те ще бъдат и добри, и разумни, и силни. Как могат да се оправят работите им? Като се молят един за друг, като си помагат и като си желаят доброто – ако хората живеят по този начин, те ще бъдат в сила да подобрят света. Какво виждаме днес? Някой казва: Аз се молих за еди-кого си, но той нищо не е придобил от моята молитва” – защо не е могъл да придобие нещо? Има причини за това. Например дойде някой болен при мен, разговарям се с него и му казвам: „Ти ще оздравееш”; той отива у дома си и след няколко години го срещам пак болен, не се излекувал. Дохожда друг болен при мен, аз обърна гръб към него и нищо не му казвам; той се връща у дома си, стряска се от положението си, започва да се моли на Бога и в скоро време оздравява. Казвате: защо първият болен, на когото казахте, че ще оздравее, не оздравя, а вторият, на когото дадохте гръб, оздравя? Казвам: когато първият болен дойде при мен, аз свърших своята работа – помолих се за него, дадох му начин за лекуване, но той не свърши своята работа, не се лекуваше, той каза: „Така не се оправят работите”; вторият болен се стресна от положението, в което се намираше, започна да се моли на Бога и по този начин изправи погрешките си. Първият болен не лягаше и не ставаше навреме, не ядеше навреме, биеше жена си и децата си, говореше лошо за хората. Докато човек не изправи живота си, той не може да подобри и здравето си. Тъй щото, когато обърна гърба си към някого, с това искам да кажа, че тази работа не е моя, тя е Божия работа; тогава Бог казва: „Щом тази работа не е твоя, Аз ще се заема да я поправя.” Когато Бог каже, че работите на човека ще се оправят, този човек трябва да се заеме да свърши поне част от своята работа; Бог съдейства на хората, но и те трябва да работят заедно с Него, да вземат дял в Неговата работа – вземе ли човек участие в Божията работа, той се свързва с Бога, става Негов съучастник. Във всяко отношение ние трябва да бъдем искрени, да знаем, че благата, които Бог ни дава, са общи за всички.

Сега, аз искам да считате тази година като нова година, да бъдете с нови имена. Останете ли със старите си имена, не струва; останете ли със старите си дрехи, със старата любов, със старото знание, и това не струва. Вие трябва да внесете в себе си новата, чистата Любов на детето, знанието на сто и двадесет годишния дядо и красотата на младата мома, която със светлината си осветява целия свят – по този начин само вие ще се почувствате вътрешно силни, та като дойдат върху вас ред мъчнотии и страдания, като се натъкнете на вашето лошо минало, да кажете: „Нашето минало умря, днес ние сме толкова силни, че можем да се справим с всички мъчнотии и страдания.” Бог лесно заличава миналото на човека, ако той стане работник на Неговата нива. Желая на всички през идната година да свършите част от определената ви работа! Не се заемайте с непостижими неща; ако свършите постижимите работи, в бъдеще ви предстоят по-велики дела. Ако не свършите малките работи, как ще свършите по-големите?

Казвам: вие трябва взаимно да се обичате и уважавате – не външно, но вътрешно; при това, трябва взаимно да се обичате, без да изисквате тази любов – ако остане на вас да изисквате любовта на хората, това е насилие. Любовта е велик закон, който върви по свой определен път. Любовта не се дава с насилие, нито по задължение – никой не може да ви обича, защото вие искате това; всеки може да ви обича, без да искате, без да знаете даже. Желанието на човека да бъде непременно обичан от някого само по себе си разрушава връзките на любовта. Някой иска да бъде обичан от някого, а се съмнява в него – съмнението е първото условие за прекъсване връзките на Любовта, Любовта никога не се изменя. Казано е: „Бог е Любов” – щом Бог е Любов, трябва ли да се съмнявате в Неговата Любов? Затова по отношение на Божията Любов вие трябва да държите положителни мисли, да не се съмнявате в нея. Когато става въпрос за любовта между хората, това е друго нещо: вие може да не обичате някого – има причини за това; не обичате някого, защото този човек е болен и не може да отиде на нивата ви да работи. Всеки обича здравия човек – той има благородно сърце и може да ви услужва във всичко, каквото пожелаете.

И тъй, искате ли да бъдете свободни и здрави, трябва да впрегнете тялото, сърцето и ума си на работа. Оставате ли без работа, вие ще се чудите какво да правите – ще свивате устата си, ще затваряте очите си, ще правите разни гримаси. Движенията ви трябва да бъдат естествени; при неестествените движения на устата, на очите, на ръцете, човек губи свободата си и по този начин се поддава на известни противоречия. Искате ли да се освободите от своите вътрешни противоречия, вие трябва съвършено да отпуснете мускулите си, да разслабите всички връзки на тялото си, да дойдете до положение, като че всичко сте уредили и след това да се предадете на дълбоко размишление – само така ще изпитате пълна почивка. При това положение вие не трябва да се интересувате какво ще кажат хората за вас.

Един познат ми разправяше за подобен случай, когато се поддал на такова пълно съзерцание: един ден той решил да си почине хубаво, затова седнал удобно на един стол, съвършено отпуснал мускулите си и прекарал в дълбоко размишление цели двадесет минути. В това време майка му влязла в стаята и като го видяла в това положение, много се уплашила – тя започнала да го бута от една, от друга страна и все го питала: „Майка, какво ти стана, да не си болен нещо?” Опипала му пулса, но като видяла, че той е спокоен, излязла в друга стая, оставила го на свобода. Мнозина постъпват по същия начин: като видят, че някой човек се е изменил, те го пипат, бутат – да не му е станало нещо лошо, да не е изгубил съзнание и т.н. Не, този човек е в размишление, той преживява нещо, не го безпокойте. Тъй щото кажат ли, че някоя мома или някой момък е болен, казвам: „Те са ходили някъде на печалба, сега са се върнали у дома си, почиват си, предали са се на съзерцание.” Щом кажат, че са здрави, аз подразбирам, че те отиват пак на печалба, излизат от дома си. Това са картини, които илюстрират положението на хората.

Казвам: всеки ден употребявайте по няколко минути за съзерцание, за почивка на тялото – отправяйте ума си към всички Разумни същества, на които работите са напълно уредени. Освободете се от всички грижи и безпокойствия и кажете: „Благодарим на Бога за всичко, което е направил, благодарим, че ни е изпратил в света!” Когато съзерцавате, бъдете така свободни, че никой да не се плаши от вас – заемете положението на светия, та кой как ви види, да застане с благоговение при вас. Вие можете да седнете на стол, можете да легнете на креват, но каквото положение и да сте заели, никой не трябва да се плаши от вас. Правете това упражнение по три пъти на ден – сутрин, на обед и вечер, по десет минути най-много; размишлявайте върху Божественото, за да се освободите от всички дребнавости. Ако упражнението ви е излязло добре, и вие ще бъдете доволни от себе си. Човек трябва да се вглъбява в себе си, за да се издигне над обикновените условия на живота. Казвам: как ще постигнете това? Турете ризата във водата и не мислете как тя ще поеме вода в себе си, турете стомната под чешмата и не мислете как тя ще се напълни с вода, отворете сърцето си за Божественото и не мислете какво ще стане с вас, отворете ума си за възвишените и светли мисли и не се грижете за утрешния ден – тъй щото размишлявайте върху Божественото, дайте свобода на ума, сърцето и волята си и не мислете за последствията. Истинската Свобода носи добри резултати.

От всичко, казано досега, нека останат в ума ви следните мисли: бъдете удове на Божественото тяло, за да се изявяват чрез вас Божествените мисли, чувства и действия – щом сте удове на Бога, ще бъдете носители на всичко Божествено. Срещнете ли някой човек, потърсете Божественото в него и върху тези черти се спрете – по същия начин търсете Божественото и в себе си; благодарете на Бога, че имате възможност да виждате хубавото. При това всеки трябва да бъде богат, а не беден – с други думи казано, бъдете бедни от грехове, богати с добродетели; бедни от насилие, богати със Сила; бедни от лъжи, богати с Разумност; бедни от зло, богати с Добро. Не спирайте в себе си, нито в другите хора дарбите и способностите, които Бог е вложил, дайте път на Божественото в себе си и не се безпокойте! Имайте вяра, че Божественото е в сила да разработи своите пътища – посейте семената на Доброто и не мислете за тях, дайте възможност на дарбите и способностите у вас да се развиват и не мислете за външните условия! Божественото в човека е същественото, върху което той трябва да работи – чрез него ще се свържете с добрите хора, със светиите, с Ангелите и с Бога. Дойде ли човек до това положение, мисълта му се изправя, чувствата му се облагородяват и постъпките му стават възвишени – всичките му работи тръгват напред. По този начин само човек се подмладява и в който дом влезе, той носи Божието благословение.

Следователно човек трябва да бъде здрав, разумен и добър; има ли тези качества, той ще разполага с добри чувства и с добри, светли мисли. Без добри чувства, без светли мисли човек нищо не може да направи – защо? Защото ако човек няма добри чувства, които да доставят материал на мисълта да работи, той нищо не може да направи; и ако човек няма здраво тяло, което да се кооперира с ума и сърцето, той нищо не може да направи. Казвате: „Ако ние не можем да направим нещо, тогава Бог ще го направи” – това не е права философия. От хиляди години насам Бог работи именно чрез ума, сърцето и волята на хората – трябва ли днес да се пренебрегват тия фактори? Щом знаете това, вие трябва да пазите в свещена чистота своя ум, своето сърце и своята воля – да бъдат съработници с Бога, да са в пълно съгласие с Него. В това отношение религиите първоначално имаха за цел да развият Божественото в човека, за да може той правилно да служи на Бога, обаче впоследствие те измениха своята задача, спряха се върху външните форми на нещата и днес те очакват спасението на човечеството някъде отвън. Външното не е съществено, затова именно Христос казва: „Не търсете славата на хората, но търсете славата Божия!” Славата на хората представлява сенки на Живота, които ще дойдат сами по себе си; достатъчно е художникът да постави основните черти на картината, за да дойдат сенките сами по себе си; няма защо човек да търси сенките – той сам, без да иска ще ги тури дето трябва. Например противоречията в живота на човека не са нищо друго освен сенки – тия сенки могат да бъдат малки, могат да бъдат и големи. Оставете тия сенки, т.е. тия противоречия настрана, не обръщайте внимание на тях и търсете същественото в Живота – същественото пък е Божественото.

Сега, като говоря така, не мислете, че нямам предвид вашите усилия, както и вашите постижения; аз имам предвид всичко това, но искам да насоча вниманието ви към бъдещето, пред което се намирате. Ако не работите непрекъснато, с тези лица, които сега имате, няма да ви приемат на Небето; най-малката нечистотия да имате, няма да ви приемат на един Ангелски обяд – на Небето не се допуска никаква нечистотия, никакво недоволство. Там се допускат само съвършени същества. И след всичко това вие искате да отидете при Бога с всичкото си недоволство. Пред Бога вие трябва да бъдете в положението на блудния син, че като отидете при Него, да кажете: „Татко, аз съгреших пред Теб, всичко, което ми даде, изядох и изпих; готов съм сега да Ти работя като последен слуга, само да ме приемеш.” Голямо вътрешно смирение и дълбоко съзнание се изисква от всички съвременни хора. Днес има много хора, външно смирени, благочестиви, но светът не се нуждае от такова смирение – от всички се изисква смирението и съзнанието на блудния син. Всички талантливи, гениални и свети хора са излезли все от блудния син, от този нехранимайко, за когото бащата закла най-угоеното теле; от другия син пък, който се разсърди на баща си, че приел блудния син с любов, са излезли всички аристократи, всички недоволни хора. От вътрешното смирение на човека се раждат най-хубавите черти, най-хубавите плодове, тъй щото време е вече хората като блудния син да се върнат при Баща си – Баща им ще ги приеме, ще заколи най-охраненото теле за тях и ще ги благослови.

Сега желая на всички, като се върнете дома си, да ви дадат едно голямо угощение, да ви турят пръстен на ръката, да ви облекат с нови чисти дрехи, след което Баща ви да ви прегърне в обятията си, да ви целуне и да изкаже Любовта си към вас – синът трябва да почувства, че се е върнал при Баща си. Искате ли да се върнете при Баща си, пазете се от стария господар, от стария учител, който пак може да ви наметне халата и да почне да ви учи, че животът седи само в ядене и пиене. Ако искате, можете да го слушате, свободни сте, но после ще ядете само рожкови и ще мислите, че всички хора са виновни за вашето положение. Не, вземете в ръка тоягата си, която показва, че трябва да разсъждавате право, и кажете истината на Баща си – идете при Него като блудния син и Му кажете: „Татко, ядох и пих, всичко изхарчих, съзнавам грешките си и Те моля да ме приемеш като свой слуга.”

Казвам: време е вече да се върнете при Баща си. Доста сте пасли свинете на стария господар, доста сте яли рожкови – върнете се при Баща си, от когото сте излезли! Който още яде рожковите на стария си господар, той мяза на някой си богат човек, който цял живот ял боб, но давал пари за различни благотворителни цели с мисълта да се прослави; и наистина приживе още му турили бюста всред града, като на почтен гражданин. Колкото пъти минавал покрай своя бюст, той си казвал: „Много боб изядох, докато дойда на това място” – с други думи казано, през колко страдания, нещастия и мъчнотии трябва да мине човек, докато дойде до положението на светия. Да се качиш на такъв пиедестал както този богат човек, това подразбира да се качиш на някой висок планински връх и да благодариш на Бога, че ти е дал здрави крака, здраво тяло, за да достигнеш до върха; и като се върнеш от планината, пак да благодариш на Бога, че си се върнал благополучно.

Желая на всички да се качите на най-високото място, което Бог ви е определил. Желая на всички като стигнете най-високото място на вашия живот, пак да слезете и да благодарите на Бога, че сте могли благополучно да отидете до най-високия връх и пак да се върнете назад. Много върхове сте минали, но като стигнете най-високия връх, който ви е определен, там ще разберете смисъла на Живота – той е скрит в този връх именно, в това най-високо място. Желая ви тази година да се качите на най-високото място!

Когато погледнете към някое високо място, ще забележите две главни точки, на които са написани три важни думи: едната точка е мястото, дето Слънцето изгрява – там е написана думата Добро, на това място се раждат всички добри неща; втората точка е зенитът, мястото, дето Слънцето достига своята сила, своята най-голяма височина – там са написани думите Разумност и Сила, там се извършват най-разумните, най-великите работи. Значи сутрин човек се радва, защото тогава се раждат добрите, разумните, великите неща, а на обяд всичко това се реализира – и наистина велики работи стават при яденето. Сутрин човек още не работи, нито яде, а само закусва; най-великата работа човек върши на обяд, като седне пред трапезата да яде, тъй щото седнете ли днес пред трапезата да се храните, турете в ума си новата идея, че в този момент вие вършите най-великата работа – качвате се на най-високото място в своя живот.

Сега желая на всички да поставите Доброто за основа на своя живот, Разумността, Мъдростта – за строеж, а Силата – като резултат. Вие носите в себе си добри заложби, много дарби и способности, които трябва да развиете – като работите с Доброто, с Разумността и със Силата, вие ще постигнете всичко, каквото желаете. Човек може да постигне всичко, което желае, но да не иска косъм повече от това, което му е определено; всичко ще ви се даде, както е предвидено – нито косъм повече, нито косъм по-малко; желаете ли повече от определеното за вас, вие ще развалите Божия план.

Вие трябва да мязате на онзи турски дервиш, който срещнал един бей и му поискал една малка помощ; беят извадил кесията си и казал на дервиша: „Вземи колкото ти трябва.” Дервишът погледнал в кесията, която била разделена на три преградки (в едната имало златни, в другата – сребърни, а в третата – медни монети), и си взел само една медна монета. – „Защо не взе от златните монети?” – „Толкова ми трябва.” По същия начин и Бог ще ви срещне, ще отвори кесията си и ще ви каже: „Заповядайте, вземете си колкото ви трябва!” Вие трябва да имате благородството на дервиша да вземете само толкова, колкото ви трябва през деня; на другия ден Бог пак ще ви срещне, пак ще отвори кесията си и ще ви предложи да си вземете колкото ви трябва – вземете ли повече, отколкото ви е нужно, вие сами ще затворите пътя си. Ако човек напълни цял варел с вода, той няма да ходи често на чешмата, но и водата няма да бъде прясна; ходите ли всеки ден на чешмата с малка стомна, всеки ден ще имате прясна, чиста вода. Малкото, но с Любов направено, носи благословение; голямото, без Любов направено, носи страдания.

Днес говорих повечко, но вярвам, че не сте се отегчили. Който се е уморил да слуша, ще го заведа в своята градина да си почине и да си хапне плодове – там има круши, ябълки, сливи, череши и т.н. На онзи, който не се е уморил, ще дадем една престилка и ще го пратим на работа – да приготвя обяда, на който ще свършим най-великото дело.


20 август 1931 г., 5 ч.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, бог, хора, всички, аз, има, себе, работа, всичко, свят, бъде, казвам, ден, любов, живот, божествен ,

Съборни беседи , София, 20 Август 1931г., (Четвъртък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder