НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Бял и черен кюп

Бял и черен кюп

Най-често използвани думи в беседата: може, има, кюп, човек, сега, можеш, черен, казва, себе, кажеш, работа, добро, венера, всички, тебе, аз, черно, белият, дава ,

 Младежки окултен клас , София, 9 Юни 1939г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

Имате ли зададена тема? – /Имаме./ – Четете. – въздуха, на водата, на земята?#T656">/Прочете се темата: въздуха, на водата, на земята?#T656">„Службата на светлината, въздуха, водата и земята“./

Какво означава понянието „черно“? В космоса понятието „черно“ как го обясняват? Допуснете, че имате да се справите с черното, как ще се справите? Какъв практически метод ще употребите да се справите с черното? Или ако да се справите с бялото, как ще се справите? Ако имате нещо твърдо, как ще се справите с твърдото и с течното, как ще се справите? Когато някой казва, че сърцето е твърдо, какво може да се направи, за да стане меко? Как бихте определили, какво нещо е земята? Ако ви дадат една тема, литературно да определите какво нещо е земята, как ще я определите? Практично лесно е да определите. Земята е майка, която носи децата на гърба си. Тръгнала по разходка из широкия свят, всичките носи на гърба си на разходка. Тогава как ще определите водата? Поетически водата е готвачка, тя приготвя храната за децата. Тия деца, които дигат толкоз голям шум на този, големия параход, постоянно им приготовлява храната, за да млъкнат. Всички искат да ядат. Въздухът поетически как ще го определите? Въздухът храната разнася. Той е служител, храната разнася на тия деца. Ами светлината? Тя пък назначава местата им, показва кой къде да седне. Мъчно е да се научи да мисли конкретно.

Що е чернотата? Конкретно как ще опредилите, що е чернотата? Туй, което поглъща, е чернота. Всяко нещо, което поглъща, само взема, е чернота. Що е белота? – Обратното: Това, което дава е белота. Туй, което постоянно дава от себе си, тече, то е белота. Следователно, белият човек е онзи, който постоянно дава. Черният човек е онзи, който постоянно взема. Какво отношение има неразположеният човек към черното? Неразположеният на кого е дете? – На чернотата. Ами на обезверения коя му е майката? – Чернотата. На обезнадеждения? – Чернотата. На ленивия? – Чернотата. На скърбящия? – Чернотата. Следователно, щом един човек служи на черното, в него ще се зародят положителни и отрицателни черти, които са негативни. В чернотата има ненаситно нещо, човек в себе си никога не е доволен от живота. Има нещо, което все не му достига.

Мисля, че има един разказ, един княз повикал един беден селянин и му казал, колкото земя може да заобиколи за един ден, ще му я даде. Той взел такъв един голям кръг, който не можал да заобиколи. Пък князът му казал, че трябва да заобиколи и да дойде навреме. Ако не дойде навреме, нищо няма да му даде и ще го накаже. Той от страх, че не ще може да заобиколи и да дойде навреме, тичал, дошъл навреме, но паднал от умора и умрял. Питам: Ако вие искате да завършите една работа със смърт, какво постигате? Какво постига лакомията? Ако вие се обезверявате, какво гоните с вашето обезверяване? Казва: „Аз вече се обезверих.“ Защото човек може да се обезвери и в себе си, и може да се обезвери и в другите, може да се обезвери и в живота си, във всичко може да се обезвери. Какво показва безверието? Безверието показва, че онази сила, която е текла, човешката мисъл, която текла, силата, която била на негово разположение, прекъснала се е и той вече няма ресурси. Кога се обезверява търговецът? – Когато изгуби капитала си, когато изгуби стоката си, щом изгуби здравето си. Казва: „Работата вече не е заради мене.“ Ако искаш да закъсаш, обезвери се. Ако искаш човек да станеш, увери се. Значи ще приложиш вярата като една основа, върху която можеш да градиш. Човек ако искаш да станеш, трябва да имаш вяра. Нали казва някой: „С вяра не се живее.“ То е неразбиране на принципа. Иначе с вяра се живее. Питам: Ако вас ви въведат в един салон, дето има ядене и ви кажат: „Седнете да ядете“, питам: Какво трябва да правите? Безверие или вяра ви трябва? Ако кажеш: „Аз не мога да ям“, какво ще стане с тебе? Значи ще имаш вяра в себе си, ще имаш уверението, че онова, което тебе ти е дадено, ти можеш да го свършиш. Какво ти костува да свършиш тази работа, да ядеш? Или какво ти костува да дишаш, да поемаш въздуха и да го изпущаш? То е една работа. Яденето е една работа, с която е ангажирала живите същества. Яденето е работа, дишането е работа, ходенето е работа, самата работа е работа. Какво трябва да разбирате под думата „работа“? Работи онзи човек, който е хванал нещо. Хванал той с ръцете си нещо. С тази работа той е натоварен. А за да се освободи, значи има известна тежест. Трябва да измислиш един начин, с който да се освободиш от тежестта си и най-после да си дадеш такива условия, че да не те товарят. Наместо ти да носиш товара, ще намериш един кон и него ще натовариш. Ще туриш юлар на коня, сам ще го натовариш, конят напред, ти отзад, ще се справите. Питам сега: Кой е вашият кон, който вие може да впрегнете на работа? То е вашият ум. Работата, която вие сами не можете да направите, ще ви помогнат други. Има работи, които не можете да направите с ръцете, има работи, които с краката не можете да направите. Един кон ти е дала природата, то е човешкият ум. Ще го впрегнеш, ще му туриш един добър самар. Какво разбирате под думата „самар“? „Семер“ казват турците. Турците имат едно поетическо изражение, казват „семер-кемер“. Може ли да го преведете? „Семер-кемер“ вие ще го преведете, как един неук и един учен се разговаряли. Единият показал един пръст, другият показал два пръста. Ученият показал петте си пръста, невежият турил петте пръста надоле. Какво казал ученият като му показал единия си пръст? Ученият казва: „Има един Господ, Който дава светлина на хората.“ Простият разбрал, че му казва, че ще му извади едното око. – „А ти какво му каза?“ – „И двете ще ги извадя.“ Сега, запример, безверникът казва, че той не вярвал, че туй нямало в света. Откъде знаете, че известни работи не съществуват в света? Да кажем, един човек казва, че няма светлина в света. Откъде знае той това? Може ли да отричаш в света това, което не съществува? Ти можеш да се обезверяваш само в реалността. А в небитието ти никога не може да се обезверяваш. Може да се обезверяваш в туй, което е, но в туй, което не е, ти не можеш да се обезверяваш. Нищо повече. Те са две страни, две понятия. Как ще се обезверяваш, че ти в живота си не си имал никога пари. Как ще се обезверяваш, да мислиш, че ги няма. Представете си, може ли една птица да мисли, че няма пари в джоба си? Птиците имат ли понятие, че нямат пари в джоба си? Туй понятие те нямат и те не знаят туй понятие, да имат пари в джоба. Ако им кажеш, че храна нямат в стомаха, те това го знаят, имат опитност, но за това, че джобът им е празен, че пари нямат, това те не разбират. Колкото и да разправяш, тя ще те гледа и ще се чуди, казва: „Не разбирам тази работа.“ Или на една птица да разправяш да се намаже с парфюми, както дамите си мажат лицето, те нямат такова понятие. Как ще ѝ обясниш на една птица това? Има някои въпроси, как ще обясните на птицата, те нямат понятие за тях, трябва да се проучват някои въпроси. Има въпроси, понятни за птицата.



Запример, какво е вашето понятие за доброто? Доброто конкретно представя основата. Доброто е твърдата почва в духовния свят. Без добро ти не можеш да градиш. Стабилността на мислите, тяхното вътрешно съдържание, то е доброто. То е една твоя мисъл, твое чувство. Ако не е доброто, ти не можеш да разполагаш с него, не можеш да градиш. Добро е туй, върху което можеш да градиш. Една мисъл, която не е добра, не може да градиш върху нея. Едно чувство, което не е добро, не можеш да градиш върху него. Една сила, която не е добра, не може да градиш върху нея. Но какво разбират под думата „твърдост“? Тя е едно качество, едно чувство на устойчивост. Само твърдите неща може да устояват, на тях можеш да разчиташ. Това е бяло, друго е черно. (Фиг. 1) Това е зло, това е добро. Злото винаги взема. Следователно, щом ти си неразположен, то е, че няма откъде да вземеш. Разположен си, ти си добър, имаш в себе си преизобилно, вадиш навън. Значи, извор си. Туй се отнася пак до същото. Противоположното на извора кое е? Сух, сухота. Казвам: Кое е сухо? Което поглъща в себе си. Сухотата повече светлина приема в себе си. Сега туй са външни понятия, но те играят важна рол. Един човек, който не знае как да постави нещата в ума си, който не знае как да постави нещата в сърцето си, който не знае как да постави природните сили във владението на волята, той винаги се намира в противоречие. Ако станеш повече твърд, отколкото трябва, какво свойство ще придобиеш? Ние имаме най-голяма твърдост 10 на диаманта. Но има твърдост по-голяма от 10, има 12, 13, 14, 15, 16, 17, 20, 30, 40, 50, 100, 1000, 10000, 100000, един милион, десет милиона, сто милиона. Може да си представите каква е тази твърдост. Най-после има една твърдост в света, която нищо в света не е в състояние да я помръдне от мястото ѝ. Значи, ние наричаме устойчивите идеи твърди идеи. Има неща, които не може да се разложат химически. В тях остава твърдостта. Има хора, които не могат да се обезверят. Кой човек не може да се обезвери? Човек, който вярва в Бога, който вярва в себе си и който вярва в ближния си, никоя сила не може да го обезвери. Един човек, който не вярва в Бога, тогава намалява вярата му, който не вярва в ближния си, вярата се намалява, а който престане и да вярва в себе си, той е пълен безверник. Какво е положението на един пълен безверник, който не вярва в Бога, не вярва в себе си и в ближния си? Какво ще бъде неговото състояние, който не вярва в нищо? Човек трябва да има едно конкретно разбиране. Да кажем, днес времето е хубаво. Знаете ли довечера каква промяна ще стане? Вие, като гледате сега, мислите, че целият ден ще бъде светло. Предполагаш, но някой път не става. Кой дава повод да се развали времето? Кой дава повод на един ученик да развали отношенията си със своя учител? – Не се учи. Щом учителят предаде един урок, той може да има най-доброто мнение за тебе, но ако два пъти, три пъти не си научиш урока в едно тримесечие, веднага ще изгубиш разположението на учителя, ще започне да гледа другояче на тебе. Казва: „Той е добър, но не учи.“ Човек, който не учи, той не е добър. Казва: „Той е способен, но е малко лош.“ Способният лош не може да бъде. Ученикът, който се учи добре, лош не може да бъде. В дадения случай неговият ум е тъй занят, че няма място за лошавина. Онзи, който не се учи, той може да стане лош. Който може да се учи, винаги става добър. И когато аз казвам понякой път: Учете се, аз разбирам: Проявявайте доброто.

Да допуснем сега, че има някои, които са под влиянието на Венера. Венера има влияние върху човека, едни прави да са прилежни, други прави да са лениви. Венера едни прави по-добри, а други по-лоши. Венера има два бояджийски кюпа. Дойде някой, тури го в белия кюп, извади го бял. Дойде някой, блъсне го в черния кюп, извади го черен. Сега, как искате тя да ви боядиса, бели или черни? Където и да ходите, ще носите чернотата. Това показва, че вие сте човек, който не се учите. Доброто е белият кюп, злото е черният кюп. Всички ония хора, които не се учат, са в черния кюп. Всички, които се учат, са в белия кюп. Във всички планети има само по два кюпа. Венера е, която дава, тя е богиня, която дава, тя разрешава този въпрос. Всичките са взели от нея: И Меркурий, и Луната, и Марс, и Юпитер, и Сатурн са взели от нея, тя продава тия кюпове. Венера е първо божество, което е научила всички на бояджийство. По-лесен занаят от бояджийството няма. Потопи го в кюпа, извади го бял. Тури го в черния кюп, извади го черен. В природата само бояджилък има. Всички минават през кюповете на Венера.

Та ви казвам: Не влизайте в черния кюп на Венера, макар и даром да иска да ви боядиса. Искайте да ви боядиса в белия кюп. Ако ви боядиса с бяло, всичко може да постигнете. Няма нещо, което няма да постигнете. Макар и да иска голяма сума за боядисването, дайте ѝ. Та всичките учени хора са минали през кюповете на Венера. Като срещнете някого, кажете: „В кой кюп си бил, в белия или в черния?“ Ако си бил в белия кюп, всичките врати са отворени заради тебе. В черния кюп всичките врати са затворени. И тогава въпросът може да го разрешите тъй. Дойдете един ден, неразположен си, ти си вече турил нокъта в черния кюп. Пази се да не се боядисаш, защото сега едва малко те докосва, гледай да не влезеш в кюпа вътре. В Америка сега неизправимите престъпници ги принцоват и им турят черен цвят, накъдето и да ходят, всички ги знаят, че са престъпници. За да не влезеш в принцовката, какво трябва да правиш?

Умният как може да използува бялото и черното? Умният човек може да ги използува. Те са два кюпа. Ти по същия начин като Венера, туй в тебе, което не се учи, черно ще го боядисаш, да го знаеш. Туй в тебе, което се учи, в бяло ще го боядисаш. Щом като опиташ нещо, което не учи, в черния кюп вътре го боядисай, да го знаеш. Да имаш нещо конкретно, още отдалеч като го видиш бялото и черното, да ги различаваш, бялото отдясно, черното отляво. Някои казват, че едни ще бъдат поставени отдясно, други отляво. Отляво в черния кюп, черни ще бъдат. Онези, добрите хора с бяло, с бели дрехи, другите с черни. Казвам: Черното състояние поглъща. Щом дойде черното в тебе, щом не искаш да учиш, поглъщаш своите сили. Ти ставаш неспособен човек сам на себе си. Черното казва: „Не мога.“ – Мога. М – това е материалният свят, всичко онова, което е съдадено. Бог, Първата Причина, Той е дал всичките възможности. Като ученик в училището е дал всичките възможности, всички възможности, всички пособия. Няма нещо, което да липсва в тебе, изисква се само да се учиш. Казваш: „Не мога.“ Значи, за всичко онова, което ти е дадено, ще кажеш: „Мога.“ Ти като кажеш: „Не мога“, ти влизаш в черния кюп.

Запример, представете си един пример. Ти си в гостилницата, някой ти казва: „Вземи една филия хляб, вземи и дай на мене.“ Аз наместо да ям чуждия хляб, ще дам моя. – Може ли? – Мога. Аз ще взема една от моите филии и ще туря на другия. Но да взема на другия, вземането е вече черният цвят. Сега човекът, който иска да взема, той не е разбрал закона. Тебе ти са дадени всичките условия, ти сега от себе си даваш. Един учител, щом ти предал урока, каже ти: „Стани“ и ти си кажеш урока. Ако ти не си го учил, ти не можеш да си кажеш урока. Черният цвят е в тебе. Кажеш: „Аз не съм добър.“ Право ли е, че ти не си добър? Може ли да кажеш, че нещо не е добро, когато си имал основа? Щом кажеш, че в света няма добро, ти разрушаваш основата, върху която е съграден светът. Един ден, като дойдат изпитанията, ще рухне всичко.

Сега между вас има някои, които казват, че не могат да пеят. Глас имаш, гърло имаш, въздух имаш, всеки може да пее. Въпросът е, че с пеенето пари не може да придобиваш. Всеки може да пее. Под думата „пея“ аз разбирам една права мисъл. Тя става по закона на пеенето. Ти не може да мислиш право, ако не можеш да пееш. Под думата „музика“ разбирам правите мисли, правите чувства и правите постъпки. Това е музика. Ти не можеш да направиш добро извън музикалния закон. Доброто е само по себе си основата на музиката. В гамите казват „до мажор“. „До мажор“ аз разбирам доброто в света, основата, от която започваш. Ти не можеш да дишаш, ако нямаш въздух. Ти не можеш да имаш понятие за света, ако нямаш светлина. Казвам: Ще разберете даденото. Сега трябва да учиш.

Сега, за една седмица отбележете по колко пъти на ден се обезсърчавате. За една седмица направете едно наблюдение. Сутрин като станеш от кревата, какво е твоето състояние, положително или отрицателно. В кой кюп сте готови да ви бутнат, в белия или в черния? После към обяд и вечер, какво е състоянието ви. По три пъти на ден ще правите набюденията, всичко 21 наблюдения. Ще има да отбележите вашите положителни и отрицателни състояния. Тогава като дойде отрицателното състояние, ще кажеш: „Не, в черния кюп не влизам.“ Като дойде доброто състояние, ще кажеш: „В белия кюп влизам.“ Щом дойдеш до черния кюп, кажи: „В белия, аз не искам в черния.“ Ще кажеш на Венера: „В белия кюп ме тури.“ Не казвай, че не искаш да те боядисва, кажи: „В белия кюп ме тури.“ Тя ще те пита: „В кой кюп искаш да те боядисам?“

Сега ще ви приведа примера за онзи американски богаташ, милионер, който си купил един коркой и се пазарил с един човек да му го занесе в къщи. Бедният човек искал един долар, онзи не искал да му даде. Председателят на щата чул това и той се приближава при богатия и казва: „Аз ще ви занеса коркоя и колкото искате ми дайте.“ Председателят взема коркоя и го носи. Богатият върви, той носи коркоя. Като го занесъл, изважда и му дава един долар. Онзи му се харесал. Той изважда, че си дава визитната картичка.

Та сега вие мязате на този американски богаташ. Коркоят ви трябва да го носи председателят и не може да се спазарите. Често хората в света мязат на този американец. Всички са толкоз умни, че един коркой има и не може да се споразумеят. Трябва да дойде председателят и да се разреши въпроса, той трябва да носи коркоя. Заслужава един коркой председателят да го носи. Сега тук има малко поетическа ирония. Тази погрешка всички я правите. Ние се обленяваме в доброто. Колкото и да е малко добро, в каквато и да е степен, никога не се обленявайте да правите доброто. Ставаш сутрин, направи добро на себе си. Станеш сутрин, пък услужи и на природата. Помоли се да ти се даде възможност и на нея да направиш добро. Казваш: „Защо трябва да уча?“ Ще учиш, ще си кажеш урока, както си научил.

Сега какво разбрахте? Остава на вас да не влизате в черния кюп на Венера.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът!

XVIII година.
31 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 9 юни 1939 г., петък, 5 ч. с.
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, има, кюп, човек, сега, можеш, черен, казва, себе, кажеш, работа, добро, венера, всички, тебе, аз, черно, белият, дава ,

 Младежки окултен клас , София, 9 Юни 1939г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder