НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Абсолютната и Относителната реалност / Абсолютна и Относителна реалност

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Абсолютната и Относителната реалност

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, сега, обича, любов, казва, бог, хора, живот, аз, всичко, всички, път, години, мома ,

 Утрини Слова , София, 9 Декември 1934г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Всички свещени книги се стремят от една страна да опишат вътрешния живот на човека, а от друга страна – да му дадат известна насока. Те са подобни на книгите, наречени „пътеводители“, които посочват селата, градовете, планините – всички ориентиращи пунктове, през които човек трябва да мине, за да дойде до определената цел. Колкото да са искали да осветят пътищата на човека, тия хора, макар и с голяма опитност, все пак не са могли напълно да им помогнат. Те все са направили известна погрешка. Не е лесно да опишете нещата в такава светлина, в каквато са в действителност. Всичко в природата и живота е подложено на постоянни промени. В света съществуват две реалности: абсолютна и относителна. Абсолютна реалност е тази, която изнася нещата, както са в действителност, както са в ума на Вечното, Неизменно начало – Бога. Относителна реалност е тази, която изнася нещата, както са в умовете на разумните хора, както те ги разбират. От гледището на относителната реалност нещата се менят според епохите, през които минават. За известна епоха някои неща са прави и на място. За друга епоха, обаче, те не са прави и не са на място. За пример, моралът и разбиранията на духовните хора в миналото са били едни, днес са други. Ако си служите с езика на духовните хора в миналото, вие ще станете еднообразни и отегчителни. Моралът на духовните хора в миналото си е служил с отрицателен език: Не греши, не лъжи, не завиждай, не прави зло, не убивай и т.н. Защо да не правиш това? Защото има закон, има вечно мъчение, има ад и т.н. Ако на съвременните хора говорите с този език, те ще се отегчат и няма да ви слушат. Еднообразен е този език. Те искат да знаят какво да правят, а не какво да не правят.

Какво представлява грехът? Грехът е нещо неопределено. Той е резултат на нещо. Казват, че първият човек е сгрешил. Той е причина за греха в света. Как е сгрешил той? Като ял от забранения плод. Значи грехът е произлязъл от яденето. Да се мисли така, това показва, че нещата не се разбират. И престъпникът влиза през вратата на къщата, но можете ли да считате вратата за виновница на престъплението? Вратата е едно нещо, а влизането на престъпника през вратата – друго нещо. Ако, наистина, вратата е причина за известно престъпление, вие можете да я затворите. Питам: не са ли ставали престъпления и при затворена врата? Престъпникът чупи прозорци, разбива стени и пак извършва престъпление. Престъпления се вършат и без врата. Ще кажете, че кражба нямаше да стане, ако нямаше дупка. Кой пробива дупки? Майсторът. Крадецът и разбойникът са майстори, които сами отварят и затварят дупки.

Като четете Притчите, вие се запитвате какво е разбирал този, който ги е писал. Притчите не са дело само на един човек. Те представляват опитности на хората от хиляди години насам. Те са опитвани, преживяни и продължават да бъдат опитвани. „Защото блудницата е дълбока яма, и чуждата жена – тесен ров.“ (– 27-ми стих.) Като чете този стих, мъжът ще каже, че жената е блудница. Ще излезе, че мъжът е чист. Не, прелюбодеянието е болест, от която страдат и мъжът, и жената, и децата. Няма човек в света, който да не е изложен на тази болест.

Следователно причината за престъпленията не е само в жената. Престъпленията стават под влиянието на низшите чувства и желания в човека. Жената символизира живота. Ако животът не съществуваше, и престъпления нямаше да се вършат. Може ли да върши престъпление онзи, който не се е родил? Може ли умрелият да върши престъпления? Който живее, само той върши престъпления. Умрелият и нероденият не могат да грешат и да правят престъпления. Като се огреши много, човек казва: „По-добре да не съм се раждал“. Раждането е врата, през която се влиза в живота. Значи този човек не иска да има врата. Кое е по-добре за къщата: да има врата или да няма? По-добре е къщата да има врата. Къща без врата нищо не представлява. За предпочитане е къщата да има врата, през която да се влиза, макар и да има възможност за извършване на някакво престъпление, отколкото къщата да няма врата и да не се направи никакво престъпление. Кое е по-добро: живот с престъпления или живот без престъпления? Както да живее човек, колкото да се стреми да избегне престъпленията, от единия до другия край животът е пълен с малки и големи престъпления. Има престъпления в живота, които мнозина не считат за престъпления. За пример, някой заколи една кокошка и казва, че това не е престъпление, защото Бог е създал всичко за човека, да разполага с него, както разбира. Първоначално Бог е казал на човека да се храни с плодове. Обаче след потопа, като видял, че човек не може да се храни само с плодове, позволил му да се храни само с месото на животните, но не и с кръвта им. Понеже животът е в кръвта, затова кръвта на животните не трябва да се употребява.

Едно е важно: първата храна на човека е плодната. Останалите храни – месо, риба, това са резултат на човешки тълкувания и човешки морал. Оттук произлизат две течения за хранене на човека. Едни хора подържат месоядството, а други – плодоядството. Коя е подбудителната причина, поради която едни хора се стремят към месната храна, а други – към плодовете? Човек трябва да търси причината на нещата и правилно да отговаря на всяка своя проява. За пример, защо човек се стреми към водата? Защото е жаден. А защо се стреми към виното? Ще кажете, че и виното утолява жаждата на човека. И виното има свойства, подобни на водата, но по някои свойства то се отличава коренно от водата. Защо някои хора обичат да се обличат хубаво, да са всякога спретнати и чисти, а други са небрежни към облеклото си? Ще кажете, че ония, които се обличат хубаво, имат стремеж към красивото; ония, у които този стремеж не е развит, не се обличат добре. Други пък ще кажат, че ония, които обръщат внимание на облеклото си, имат цел да се харесват на хората. Ако срещнете жена, която е много натруфена, добре облечена, ще кажете, че иска да се хареса на мъжете. Ако срещнете такъв мъж, ще кажете, че иска да се харесва на жените. За онзи, който не обръща внимание на външността си, ще кажете, че е вглъбен повече в себе си, интересува се повече от духовни въпроси, отколкото от светски. Каквито обяснения да давате за причините на нещата, те са относителни, а не абсолютни. Никой не знае истината, дълбоката причина за явленията в живота или за проявите на хората. Какво ще каже мишката, когато се намери в един капан? Трябва ли да мисли, че домакинът на къщата се е погрижил за нея и закачил в капана парче кашкавал да си хапне? Каквото и да мисли мишката, положението ѝ е страшно. Домакинът на къщата ще извади капана вън от стаята и ще го предаде на стражаря – своята котка. Тя ще извади мишката от капана, ще разследва престъплението ѝ и ще я предаде в участъка – своя стомах. След кратко време мишката изчезва. Ако е съзнателна и разумна, тя ще разбере, че когато домакинът закачил парче кашкавал в капана, никак не се е ръководил от някакви хуманни чувства, да даде храна на мишката.

Като дойдем до относителната реалност, виждаме, че и там съществуват различни категории относителности. Тази е причината, поради която нещата мъчно се разбират. За пример, ако се спрем върху въпроса за морала, мъчно може да се каже кое е морално и кое не. Моралът е ръководно начало в живота. Той е форма, която постоянно се мени. Човек е принуден понякога да се приспособява към тази форма. За някои хора тази форма е подходяща, но за някои – не е. За тях е нужна друга форма. Ако направите мост от тънки, слаби греди, детето може да мине през този мост. Ако някой голям, тежък човек трябва да мине през този мост, той непременно ще пострада: мостът ще се счупи и той ще падне във водата. Какво ще бъде положението на онзи, който иска да мине през моста с колата си заедно? Нещастието ще бъде по-голямо, защото ще пострадат и човекът, и конете. Като разглеждаме нещастията на съвременните хора, ние казваме, че те са минавали през мост, който не отговаря на дадените условия, поради което са пострадали. Оттук идва заключението: това, което е добро за децата, не е добро за възрастните. И обратно: това, което е добро за възрастните, не е добро за децата. Това, от което децата умират, възрастните живеят. И това, от което възрастните умират, децата живеят. Такова нещо представлява и съвременният морал.

Това е една от великите истина на живота, която малцина разбират. Те не само, че не я разбират, но не могат и да я понесат, защото е подобна на киселината: каквото срещне на пътя си, тя го изгаря. Една капка от киселината е в състояние да причини пакости. Който не знае законите, той трябва да бъде внимателен, да се пази от киселината. Който знае законите, той ще се ползва от киселината. Тя ще бъде за него благословение. С нея могат да се лекуват много болести. С какво си служи съвременната медицина? С отрови. Често най-силните отрови са и най-добри лекарства. За тази цел те се употребяват в минимални количества. Отровата на кобрата, която се счита като най-опасна, днес се употребява против болести, които минават за неизлечими. Обаче с тази отрова може да работи само разумният, ученият човек. Попадне ли в ръцете на глупавия, тя може да причини големи пакости.

Иска ли да не боледува, човек трябва да води чист и свет живот, да не греши. Грехът и престъпленията се дължат на отклоненията на човека от правилния път. Рече ли човек, че може да прави, каквото иска, той ще извърши много престъпления. Защо? Защото живее още в относителната реалност. Само Бог може да прави, каквото пожелае, защото Той живее в абсолютната реалност. Когато пожелае, Бог може да отнеме живота на човека и да му го върне. Той е добрият майстор-грънчар, който може да счупи едно гърне, когато пожелае, и след това да направи ново, по-хубаво и по-здраво от първото. Човек, обаче, не е такъв майстор. Отнеме ли живота на някого, той не може да го възстанови. Кога си позволява майсторът да чупи гърнето? Когато види, че то се е напукало на много места. Той намира, че няма смисъл да го лепи и решава да направи ново. Коя е причината за напукването на гърнето? Огънят, през който е минало. Огънят в света не е нищо друго, освен греховните състояния, на които човек се натъква. Като греши, човек преживява големи напрежения, които го напукват. Срещате млада, красива мома, едва навършила 19 години. Тя е добра, послушна дъщеря, обича науката, занимава се добре. По едно време един млад момък започва да върви след нея, иска да се запознаят, да я вземе за своя жена. Той ѝ пише любовни писма, иска отговор от нея. Като послушна и добра дъщеря, на първо време тя се свързва с родителите си, които настояват да продължи учението си, да не отклонява мисълта си от правия път. Тя иска да вземе под внимание техния съвет, но момъкът продължава да ѝ шепне на ухото, да ѝ обещава щастлив живот. Тя постепенно се увлича по момъка и става разсеяна. Майка ѝ ѝ говори нещо, но тя нищо не чува. Защо? Едновременно двама души ѝ говорят: на едното ухо говори майката, а на другото – момъкът. Тя не знае кого да слуша. Най-после тя се отегчава от родителите си и пожелава да напусне бащиния си дом. Тя иска да бъде свободна и тръгва след момъка, който нищо не е дал за нея. Той ѝ е писал любовни писма, пълни с ласки, и тя му вярва. Най-после двамата решават да бягат заедно, да напуснат бащиния си дом

Какво представлява напущането на бащиния дом от страна на момата и момъка? Бащиният дом представлява рая. Момъкът и момата са Адам и Ева, които отиват в света. Бащата може да се уподоби на Бога, а майката – на архангел Михаил, който стои с меч пред райската врата, да не би момъкът и момата да се върнат назад. Те отиват в света, място на изпитания и страдания, но след няколко години пак се връщат в рая. Те се молят, плачат, обещават, че ще слушат, искат да се върнат назад. Най-после майката и бащата ги приемат в своя дом, прощават погрешката им, направена от непослушание.

Това е драмата на живота. Коя е била причината за отдалечаването на човека от Бога? Каквато е причината за излизането на Адам и Ева от рая, такава е и за напущането на бащиния дом от момата. Както момъкът е станал причина за излизането на момата от бащиния ѝ дом, така ѝ в Битието се е явило нещо особено, което е станало причина за излизане на първите човеци от рая.

Срещате един човек, добър писател, разговаряте се любезно с него. Той е учтив, внимателен към всички хора – всички го обичат. След време той написва някаква книга, напечатва я и я пуска за продаване. От този момент той се скарва с много хора, става лош за тях, и те – за него. Защо? Защото не са се произнесли добре за книгата му. Чуе ли, че някои се произнасят добре за неговата книга, той ги счита добри, разбрани хора. Питам: Какво са му придали онези, които са се произнесли добре за неговата книга? Или какво са отнели от него онези, които не са харесали книгата му? Все е станало нещо. Онези, които са говорили добре за книгата му, са помогнали за нейното продаване; другите пък са попречили за продажбата на книгата. Същевременно те са помогнали за създаване лошо мнение за този човек като писател. Който иска да не разваля отношенията си с хората, нека пише книги, но без подпис. Дойде ли до името на автора, да остави мястото празно. Като напише няколко книги и види, че хората ги приемат добре, тогава да излезе с името си. Ако още на първата книга се подпише, той трябва да бъде готов да чуе и похвали, и укори. Има писатели, които не обичат да четат своите напечатани книги, понеже те ги четат и препрочитат по няколко пъти, коригират ги няколко пъти и най-после казват: „Дотегна ми да чета тези книги. Не искам повече да се занимавам с тях“.

Какво виждаме в света? Често хората се намират в същото положение, в каквото изпадат някои писатели. Човек дохожда до положение да не обича и себе си, а въпреки това иска хората да го обичат. Той вижда добре, че не е умен, не е добър, а иска хората да го признават за умен и добър човек. Онзи, който е наистина умен и добър човек, той сам съзнава това и не се нуждае от преценката на хората. Като знае какво богатство носи в себе си, той е готов да се скрие някъде от погледите на хората, никой нищо да не говори за него. Ако същевременно е богат човек, има на разположение десет милиона лева, той трябва да остави богатството си на свои роднини, те да се занимават с него. След това той трябва да се уедини някъде, да работи за някаква висока идея. Той знае, че вътрешното богатство, което носи в себе си, никой не може да му го отнеме. Така постъпва умният човек, а глупавият – запазва богатството си и търси начин как да го задържи. Той разчита на властта и на закона, те да пазят богатството му. Цял живот се занимава с тефтери, кой колко има да му дава и на кого колко дал.

Като изучавате хората, ще видите, че между всеки човек и богатия има нещо общо. Богатият постоянно отваря и затваря тефтери, да види какво е положението на сметките му. Същото правите и вие: седите и се занимавате с погрешките на хората. Да се занимавате с погрешките на хората, това значи да прелиствате тефтерите си, да търсите стари кредити, кой колко има да ви дава. Колкото търговецът може да събере старите си кредити, толкова и вие ще спечелите, ако се занимавате с погрешките на хората. Да търсиш старите си кредити, това значи да изгубиш повече, отколкото имаш да взимаш. Речеш ли да дадеш своите длъжници под съд, бъди готов да изгубиш по-голяма сума от тази, която имаш да получаваш.

Като ученици, вие трябва да се спирате върху същественото в живота, за да не изпадате в противоречия. Така че, стане ли въпрос за богатство, знайте, че богатството е ценно нещо, но всякога не е съществено. Богатството е условие, средство, но не и цел. Ако е въпрос за вътрешно богатство, това е друго нещо. Ученикът трябва да работи за придобиване на вътрешно богатство, което не се разваля, нито се губи. Следователно, като стане въпрос за Христос, религиозните не трябва да разискват върху външната страна на Христос, защо е дошъл на земята, кой Го е изпратил, дали е Син Божи и т.н. Това е външната страна на въпроса. Същественото е какво е говорил Христос и какво е оставил на човечеството. Христос донесе на света нова идея – идеята за Любовта. Значи Любовта е същественото за човека. Любовта е качество на душата, т.е. вътрешното богатство на човека, към което той трябва да се стреми.

Сега, като изучавате живота, обърнете внимание върху значението на думите и на буквите, с които си служите в езика. За пример, казвате „мома и момък“. Разликата в написването на тия думи се заключава в окончанието. Думата „момък“ свършва с „К“ за отличие от думата „мома“. Ако разместите буквите в думата „мома“, ще образувате думата „мамо“. Значи, когато търси момата, всъщност момъкът търси майка си. Когато момъкът намери майка си в момата, животът и отношенията им вървят правилно. При това положение и майката е доволна от момата, която синът е избрал. Докато момата е в сърцето на момъка, работата върви добре. Щом влезе в ума му, тя започва да го смущава и той престава да учи. Където ходи, каквото прави, той мисли само за нея. Той започва да ѝ пише хубави писма, на красива хартия, с хубави и скъпи пликове. Каквото има, той е готов да употреби само за нея, независимо от това, заслужава ли тя или не. Обаче един ден той среща по-красива мома от нея и забравя всичко. При това положение отношенията им се развалят. Докато момъкът мисли само за момата, докато пише писма само на нея, работата не се разваля. Ако момъкът намери по-красива мома от своята възлюбена, а момата – по-красив момък от своя възлюбен, работата пак върви добре. Страшно е, когато единият от тях е изоставен. При каквото положение да се намират, момъкът и момата трябва да знаят, че земята е училище за тях; те са един за друг предметно учение.

Като изучавате живота в неговата дълбочина, виждате, че и религиозният, и светският живот не са нищо друго, освен редица от любовни работи. Като дойде някой проповедник, първо ще проповядва за любовта и ще стане причина да се влюбите в някого. Като дойде Мойсей, евреите се влюбиха в него. След Мойсей дойде Христос и мнозина тръгнаха след Него. Христос обеща много неща на човечеството. Той каза: „Който се отрече от себе си и тръгне след мене, ще бъде мой ученик“. Не е лошо да се влюби човек, но важно е, като се влюби в някого, ще намери ли това, което търси? Ако не го намери, кой ще бъде виновен за това? Когато момъкът не намира в момата това, което търси, той казва, че тя е причина за излъгването му. Момата пък обвинява момъка. За да не обвинява никого, човек трябва да познава законите и принципите на нещата, да не се самоизлъгва. Човек трябва да се стреми към положителната философия на живота, която хармонизира всички неща. Човек се нуждае от дълбоко разбиране на живота, да не влиза в стълкновение с Божиите мисли. За да се избави от противоречията на мисълта си, човек трябва да се държи за Божията мисъл, в която няма никакви противоречия. Той трябва да се държи за чувствата на Бога, в които няма никакво осъждане. Живее ли по този начин, човек ще бъде сляп и глух за грешките и престъпленията на хората. Иска ли да живее по Божествен начин, човек трябва да се обезличи. Само при това положение той може да се освободи от злото. Не може ли да се освободи от злото, човек се държи за материалните неща. Той не е ликвидирал още с материалното. Щом ликвидира с материалното, човек се предава на Бога и живее изключително за Него. В името на Божията Любов той слиза между грешните хора да им помага, да ги повдигне. Като работи между грешните хора, той неизбежно ще се оцапа. Който е възлюбил Бога, той е готов, като младата мома, да напусне бащиния си дом и да отиде да помага на близките си, да ги обърне към Бога. Да възлюбиш Бога и да се влюбиш в Него, това са две различни неща. Влюбването винаги свършва с разлюбване. Докато си бил влюбен, един ден ти разлюбваш своя обект и се чудиш как е възможно да си обичал този човек. Като мине известно време, ти забравяш, че си любил. Първоначално човек мисли, че любовта му ще бъде вечна. Щом стане на 120 години, любовта му изчезва и той мисли, че всичко е било детинска работа. И малкото момиченце играе с кукли, но като стане млада мома, на 21 години, тя започва да се смее на себе си, как е могла да се занимава с такива детински работи.

Като дойде до известна възраст, човек разглежда всичко, което е преживял в младините си, и казва: „Напразно изгубих времето си“. Той не разбира нещата. Само по себе си времето нито се губи, нито се печели. Човек може да не е спечелил нещо особено, обаче времето е вечна, постоянна величина. Има неща, които нито се губят, нито се печелят. За пример, казано е, че Бога никой никога не е видял. При това знае се, че Христос, Син Божи, е видял Бога. Виждането, за което се говори в Писанието, е вътрешен, а не външен процес. Да видите Бога, това значи да изчезнат от ума ви всички противоречия. Който е видял Бога, той знае, че причините, които произвеждат противоречията, не са външни, а вътрешни. При това положение той се освобождава от заблужденията в живота. Без да иска човек става проводник на нещо лошо, което нито е мислил, нито е желал. И в края на краищата го държат отговорен за направената погрешка.

Апостол Павел казва: „Правя това, което не искам“. Като разбира законите на живота, човек може да си обясни всички прояви на човека и никога да не го осъжда. Човек не постъпва всякога правилно, защото не е свободен от връзките на злото. Ще дойде ден, когато ще се освободи от тия връзки и ще върви по пътя на доброто. Това виждаме и в библейския живот. Исак имаше двама синове: Исав, първородният, и Яков. Исав продаде първородството на брата си за една чиния леща. Като наближи времето да умре баща им, Яков, възползван от първородството, което купи от брата си, пожела да получи всичкото благословение от баща си. Подпомогнат от майка си, Яков успя да получи благословението на баща си. Когато Исав отиде при баща си да получи неговото благословение, бащата разбра, че е излъган, и каза на сина си: „Не се безпокой, ще дойде ден, когато ще се освободиш от връзките на брат си“.

Като четат тази история, някои се възмущават от хитрината на Яков, а други – от Исав, че не е оценил своето първородство и го е продал толкова евтино. Като разглеждаме нещата обективно, виждаме, че нито постъпката на Яков, нито тази на Исав заслужава одобрение. Не правят ли същото и сегашните хора, които живеят вече три хиляди и повече години след Исак и неговите синове? Днешните хора се хвалят със своята култура, но въпреки това и те вършат престъпления и погрешки. В каквото общество да влезете, навсякъде ще видите борба за първенство, за получаване на блага и привилегии. Когато Яков разбра, че Исав е недоволен от него и му се заканва да го убие, по съвета на майка си той избяга в Ханаанската земя, при чича си Лавана, който имаше две дъщери: по-голямата – Лия, а по-малката – Рахил. Яков се влюби в Рахил и я поиска за своя жена. Лаван каза, че ще му я даде за жена, ако остане при него седем години. Яков се съгласи и работи на чича си седем години, които му се сториха като един ден. Като изминаха седемте години, Лаван, вместо да му даде Рахил, даде му Лия. Яков видя, че е излъган от чичо си, но се примири с положението си, защото Лаван обеща да даде Рахил, ако му работи още седем години. Яков работи на чича си още седем години, за да вземе Рахила за своя жена. Който разбира замисъла на Битието, той ще разбере причината за това, което става в живота. Външно погледнато, в отношенията на двамата братя, както на чичото към Яков, няма никакъв морал. Обаче това се дължи на дълбоки причини, скрити в Битието.

Съвременните хора са недоволни. И богати, и учени, и здрави, всички са недоволни. Защо? Липсва им нещо. Всеки се счита онеправдан. Всеки мисли, че не са го оценили, както трябва. За да се оценят, хората трябва да имат любов помежду си. Само Любовта оценява нещата. Хората не са дошли още до онази широка, необятна Любов, която обхваща всичко. Те живеят повече в личната любов, която оценява само едно лице. Обичаш ли някого, ти оценяваш само него и си готов да му направиш всичко, каквото пожелае. Дойдеш ли до другите хора, към тях имаш обикновено отношение. Личната любов, или тъй наречената „специфична любов“, произвежда недоразумения, безпокойства, раздори и смущения между хората. Такова е естеството на тази любов. Където се яви, тя произвежда големи неприятности. Ако мъжът обича жена си специфично, той ѝ създава големи страдания. Който влезе в дома му, той е готов да го подозира. Той мисли, че всеки мъж влиза в неговия дом заради красивата му жена. Той не може да търпи даже бащата и майката на жената. Специфичната любов задържа нещата само за себе си.

Като говорим за специфичната любов, ние засягаме един важен социален въпрос – отношенията между мъжа и жената, отношенията между хората. Всички социолози разглеждат този въпрос, но все не могат да го обяснят. Те казват, че ревността играе важна роля в любовта на хората. Защо съществува ревността, те не могат да си обяснят. Какъв е произходът на ревността, и това не знаят. Каквото да се говори на хората, ревността дохожда сама по себе си. Обичаш ли един човек, ревността веднага иде. Много хора са пропадали от ревност. Тя е болест, която мъчно се лекува. Ревността се ражда при еднообразието. Понякога ревността е на място. Има смисъл човек да изпитва ревност към доброто, но не и към злото. Освен това човек може да ревнува само слабите, но не и силните неща. Могат ли майката и бащата да ревнуват своята разумна и красива дъщеря, която има качествата на водата, на огъня и на светлината? Ако има тия качества, кой може да се приближи до нея, да я оцапа и да я открадне? Човек ревнува някого, за да не би да дойде някой да му открадне онова красивото и ценното, което той е вложил в своя възлюбен. Някой влага пари в банката и постоянно мисли за нея. Защо? Защото се страхува да не фалира банката. Щом извади парите си от банката, той престава да се интересува от нея. Значи момъкът обича младата мома, докато е млада и красива, докато може да влага нещо в нея. Щом момата остарее, момъкът се отказва от нея и престава да я мисли. Щом не мисли за нея, това показва, че той е извадил капиталите си от нейната банка. Любовта произлиза от младите хора, а доброто – от старите. Затова, именно, никой не обича старите баби. Кой млад момък би могъл да обича стара, 120-годишна мома, или баба? Можете да обичате и старата баба, но това са изключения. Само великата Божия Любов обхваща всички хора, всички живи същества. Сегашните хора имат различни разбирания за живота, вследствие на което и резултатът на техния живот е различен. Сам по себе си животът е един, но разбиранията за живота са различни. Разбиранията на хората зависят от съдържанието и смисъла, който те влагат в нещата. Ето, англичаните и българите имат една и съща дума с различно значение. Англичанинът казва „син“ (sin) и разбира някакво престъпление – отвлечено понятие. Българинът казва „син“ и разбира нещо любимо, своя роден син – материално понятие. Като дойдете да определяте престъплението, вие не знаете кое всъщност е престъпление. Христос, Син Божи, понесе греховете и престъпленията на хората без да бъде грешен, без да се опетни. Следователно знайте, че човек стои по-високо от греха. Никакъв грях, никакво престъпление не е в състояние да опетни човешката душа. Външно човек се е опетнил, но не и вътрешно. Щом е дошъл на земята, и праведният, и грешният ще се оцапат. Разликата между праведния и грешния е тази, че праведният сам се чисти, а грешният – не може. Той очаква от другите хора да го чистят. Докато е на земята, човек се цапа. Такова е естеството на материята, с която е облечен. Материята е неорганизирана, затова причинява пакости на хората. Тя представлява низшия живот в човека. Неорганизираният живот е причина за всички противоречия, за всички отрицателни чувства в човека – омраза, завист, безлюбие, съмнение и т.н.

Сега, каквото и както да се говори за отрицателните сили в живота, докато живеете по човешки, вие не можете да се освободите от тях. Който е ревнив, той всякога ревнив ще си остане; който е подозрителен, такъв ще си остане. Кой каквото носи със себе си, с него ще си отиде. Щом е така, защо ви говоря и вие защо ме слушате? Като говоря, аз искам да ви помогна, да ви покажа начин, по който да стигнете върха. Има начин, по който можете да се освободите от товара си. Отрицателното в човека е товар, който носи на гърба си. Докато вървите по равен път, какъвто е човешкият, вие можете да носите товара си. Колкото да е тежък, все пак можете да го пренесете от едно място на друго. Започнете ли да се качвате към върха, хвърлете товара, той не ви е нужен. Носите ли го на върха, по никакъв начин не можете да го стигнете. – „Ама защо еди-кой си не ме обича? Аз съм му направил много добрини, а той не ме обича.“ – Не се занимавай с този въпрос. Това е излишен товар, с който не трябва да се качваш на върха. Остави този въпрос настрана. Ако някой човек ви обича, тогава щяхте да питате защо ви обича. Много просто. Ако не ви обича, друг някой е възлюбил. Ако пък ви обича, това показва, че не е намерил друг някой, когото да обича. Докато живеят в човешката любов, хората всякога ще бъдат недоволни.

Човешката любов е любов на мнозинството, а Божията – любов на единство. Човек обича много същества, и то различно, вследствие на което се раждат противоречия. За да избегне противоречията, човек трябва да обича само Бога. Щом обича Бога, той обича всички, защото всички хора живеят в Него. Бог пък обича само Едного, своя Еднороден Син, в Когото всички се оглеждат като в огледало. Докато казвате, че днес обичате този, а утре – онзи, вие сте в относителната реалност на живота. Относителната реалност не разрешава въпросите. Ако някой обича единия ми пръст повече от другия, вместо радост той ще ми причини страдание. Той ще започне да стиска пръста и ще ми причини болка. Обича ли целия човек, въпросът е друг. Като обича цялото, човек не може да го обхване, вследствие на което не може да му причини никаква вреда.

Следователно, за да не причинява страдания нито на ближните си, нито на себе си, човек трябва да живее във великата, необятна Любов. Тази Любов няма граници, няма никакъв предел. Искате ли да влезете в нея, вие трябва да познаете Бога. Щом познаете Бога, ще придобиете вечния живот. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Познаването на Бога е вечен процес, но в стремежа си да Го познаем ние ще се домогнем до вечния живот. Щом мислим за Бога, Той ще ни се изяви чрез живота, който тече в нас. Вечният живот подразбира живот на единство.

Като говорим за Бога, мнозина искат да имат някакъв реален образ за Него, да си Го представят в някаква форма. Затова слушате някои да казват: „Защо не сме били във времето на Христос?“ Те мислят, че ако днес Христос е на земята, ще могат да Му се оплачат, да им олекне. Ако видят Христос в човешки образ, какъвто е бил преди две хиляди години, те няма да Го признаят за Син Божи. Външно Христос беше като всички хора: ядеше, говореше като тях. Понякога си служеше със строг език. Той се обръщаше с думите: „Горко вам, рожби ехиднини“. Друг път взе камшик и би всички търговци в храма. Не се подкупва Христос. Никакви човешки целувки, никакви прегръдки не могат да Го подкупят. Това не е любов, това са относителни човешки прояви, които наричат любов. Можете ли да целунете светлината? Тя ви прегръща и целува, но вие не можете. Вие можете да целувате това, което стои по-ниско от вас. Обаче това, което стои по-високо от вас, не можете. Христос не можете да целунете, защото Той стои над всички. Казано е: „Никой не е видял лицето на Бога“. Дойдете ли до това Велико Начало, отдалеч само можете да чуете гласа Му, но по никой начин не можете да видите Неговото лице. Това е все едно отдалеч да гледате вкусния обяд, но да нямате право да вкусите.

Съвременните хора живеят в ограничения. Забранено им е да ядат от дървото на живота. Въпреки това от времето на Адам до сега те се хранят от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Те се хранят по три пъти на ден, скъпо плащат и, в края на краищата, недоволни остават. Защо? Яденето не било приготвено, както трябва. Те четат някаква философска книга, до едно място са доволни, мисълта се развива правилно. Но по едно време нещо не им харесва – мисълта се изкривила, взела друго направление. Значи има нещо неправилно. Хората не са доволни от плодовете на дървото, с което се хранят. Те не са доволни и от любовта си. Само онзи ви обича истински, който може да ви повдигне като душа и може да ви даде истинска цена. Да обичаш един човек, това значи да го повдигнеш на онова ниво, на което и ти стоиш. Сложи човека на това място, където ти стоиш, за да те обикне и той.

Като се натъквате на своите стари възгледи, не се стремете да се освободите от тях изведнъж. Искате ли да се освободите изведнъж, ще си причините големи пакости. Не е нужно да се даде на човека всичко изведнъж. От какво се нуждае болният? От здраве. За да бъде здрав, той се нуждае от четири неща: от светлина, от въздух, от вода и от храна. От какво се нуждае добрият човек? Добрият човек има нужда от живот, от знание, от сила и от свобода. За да придобие здраве, болният трябва да набавя необходимите елементи за организма си. Ако един от тия елементи липсва, той не може да бъде абсолютно здрав. И ако добрият е лишен от един от четирите елемента, добротата му не е пълна. Човек има седем милиона пори, т.е. седем милиона прозорци на своето тяло, чрез които се съприкосновява с външния, обективен свят. Ако всичките му прозорци не са отворени, съобщението му с онзи свят не е пълно. Ето защо, когато се натъкне на известно неразположение, страдание или противоречие, човек постепенно трябва да отваря прозорците на своя ум, на своето сърце, да се съобщава с умствения и сърдечния светове, откъдето да придобива знания. От всички се изисква велика доброта. Не е достатъчно само да бъдете учени, да имате много знания. Любов и доброта се иска от човека. Ако е въпрос за знание, всеки човек, който е дошъл на земята, е минал през четири факултета. Той е учил в Египет, в Сирия, във Вавилон, в Палестина, но сега трябва да завърши четирите факултета на бялата раса. След това ще бъде ученик на шестата раса. Много още има да учи човек, докато се нарече истински учен.

„Кога ще се събуди, да ида да го търся пак?“ (– 35-ти стих.) Докато живее, човек все търси нещо, но важно е какво търси. Пияницата търси виното. Аз ви съветвам: Не търсете виното, но търсете чистата планинска вода. И на пияницата не казвам да не пие, но казвам му да пие чиста, планинска вода. Не търсете греха, но търсете работата. Не търсете омразата, но търсете любовта. Не търсете невежеството, но търсете знанието. Не търсете ограничението, но търсете свободата. Търсете Божествената светлина, която прегръща и облива човека отвсякъде, без да му иска нещо. Търсете Любовта на Божествената светлина, а не на човешката. Божествената светлина внася живот в човека и го прави доволен и щастлив. Човешката светлина отнема живота на човека и го прави нещастен. Божественото всякога дава, а човешкото – взима. Божественото внася в човека мир, радост, а човешкото – внася смущения и противоречия. Когато сте смутени и разочаровани, не търсете разрешение на въпросите между хората. Повдигнете погледа си към Божествения свят. Там е разрешението на всички въпроси.

Мнозина живеят в смущения и противоречия, а се силят да обърнат някого към Бога. Те казват, че успели да обърнат един човек към Бога. Как го обърнали, когато кесията му е още затворена? В такова обръщане аз не вярвам. Щом се обърне към Бога, човек отваря всичко в себе си: и кесията, и сърцето, и ума си. Остане ли нещо затворено в него, той още не е обърнат. В Божествения живот всичко е отворено, а в човешкия – всичко е затворено. Когато някой се оплаква, че му е затворено някъде, ще знаете, че той е още в човешкия живот. Искате ли да излезете от този живот, отворете се, приложете още днес това, което сте получили от Бога. Искате ли да приложите нещо, т.е. да дадете нещо на човека, дайте му от днешното си знание, от днешната опитност. Днешното е най-важното. Затова Христос казва: „Достатъчно е злото на деня“. Това значи: За утрешния ден не мислете. Положителният смисъл на този стих е: „Достатъчно е доброто на деня“. Към това, което ви е дадено за деня, било то зло или добро, нищо повече не прибавяйте. Защо съществува злото в света? Защото Бог го е допуснал. Щом е допуснал злото в света, Бог имал някаква цел, но каква е тази цел, никой не знае. Злото и доброто, като принципи, влизат в абсолютната реалност, но защо са допуснати, не се казва. Абсолютната реалност не обяснява нещата. Те могат само да се опитват. Човешката, т.е. относителната реалност, дава обяснения. Достигна ли до абсолютната реалност на нещата, там нямам мнение. Какво нещо е Божията Любов, Мъдрост и Истина, там спирам, не казвам мнението си. Стане ли въпрос за човешката любов, за човешкото знание и за човешката свобода, мога вече да дам мнението си. За човешките работи можете да разисквате, колкото желаете. Какво нещо е човешката любов? Забава. Най-голямата и красива забава на човека, това е неговата любов. Щом е тъжен или радостен, нека се занимава с любовта. Тя заслужава да се изучи всестранно. Ще кажете, че не струва човек да обича, да изучава любовта, без да я обяснява, без да има мнение за нея. Искате ли да осмислите живота си, прилагайте любовта без да я обяснявате. Разочаровате ли се от любовта, това показва, че вие сте имали за нея мнение с обяснение. Любовта не търпи никакви обяснения. В Божествения свят нещата са единни и неразделни, а в човешкия – разделни. Като не разбират любовта, хората се натъкват на противоречия и се питат коя е причината за съществуването им. Когато човек се пристрасти към нещо, когато го вземе присърце повече, отколкото трябва, непременно се ражда някакво противоречие. Натъкнете ли се на някакво противоречие, не се стремете да го обясните, но знайте, че то е допуснато за добро. Днес може да не е добро, но то има значение за бъдещето ви развитие. Тогава то ще се превърне в добро. Ако не е така, животът, със своите добри и лоши прояви, би бил безсмислен. Бог, Всесилният и Всезнаещ, създаде първите хора, постави ги в рая, като им забрани да ядат от плодовете на дървото за познаване доброто и злото, но същевременно допусна греха, след което ги изпъди от рая. Всичко това беше допуснато, за да се превърне в бъдеще на добро. Вие нямаше да разберете живота, ако освен доброто и злото не беше допуснато в света. Без злото светът щеше да бъде наполовина отворен за вас. Както да се обяснява съществуването на злото, този въпрос все остава неразрешен. И светията понякога се намира в противоречие, защо е допуснато злото в света. Христос понесе греховете на хората с оглед на тяхното бъдеще добро. Той вярва, че някога те ще разберат Любовта и ще се обърнат към Бога.

Следователно приложете търпението на Христос и кажете като Него: „Не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил“. Ще дойде ден, когато ще се намерите пред изкушение и ще кажете: „Господи, ако е възможно, да ме отмине тази чаша“. Ще се молите, но отговор няма да получите. Тогава пак ще кажете: „Да бъде Твоята Воля, Господи!“ След това ще ви поведат към Голгота, където ще ви сложат на кръста. Тук ще ви подиграват и ще чувате гласове: „Слез от кръста, покажи, че вярата ти е силна“. Вие ще слушате всичко това и ще кажете: „Да бъде Волята Божия!“ Най-после ще ви сложат в гроба и след три дена ще възкръснете. Тогава ще разберете какво представлява Великата Любов, към която всеки човек се стреми. Вие не сте дошли още до възкресението. Дълъг път ви очаква. За да дойдете до възкресението, вие трябва да свършите 48 факултета на бялата раса и още много факултети на шестата раса. Учението на шестата раса е учение на братство и любов. Като минете през това учение, тогава само ще разберете защо е трябвало да страдате.

Сега, желая ви да учите добре, да свършите благополучно изпитите си, да получите диплом. Професорите са добри. Те ще ви дадат правилна преценка. Ще минете през големи страдания и плач, но благополучно ще свършите. След това ще зърнете Христос отдалеч. Но, докато дойде това време, предстои ви дълъг път. Бъдете смели и решителни, да минете този път и да дойдете до възкресението.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

Утринно слово от Учителя, държано на 9 декември 1934 г., София, Изгрев.

Абсолютна и Относителна реалност

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, сега, обича, любов, казва, бог, хора, живот, аз, всичко, всички, път, години, мома ,

 Утрини Слова , София, 9 Декември 1934г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Двадесет и трета глава от Притчите

„Махар Бену Аба“

Всички свещени книги въобще са се старали да опишат вътрешния живот на човека. Не само да опишат, но да дадат известна насока. Тъй както има такива книги, когато някой пътник пътува, че има книги за пътешественика, показва разните места, думите, градовете, има ли карта. И тази светлина не е лесна. Даже тия хора с такава опитност голяма не са можали да представят работата така ясно, както би трябвало, и правят погрешка. Но понеже всичко в света се мени, има две реалности. Едната – абсолютна и другата – относителна. Абсолютната реалност е тази, тъй както Бог схваща нещата в ума си, вечното, неизменното. И относителната реалност е, тъй както най– разумните хора ги схващат и разбират. Тогава едно противоречие има. Това е за онова, което ние схващаме за пътя. То е относително. То се мени. Може известни неща да се схванат за прави в известна епоха. И след това в друга епоха те стават криви. И действително, когато се говори за духовния свят, ако човек не е внимателен, на човека по някой път му дотяга да слуша еднообразни работи: не прави това, не прави онова, не прави погрешки, не прави така. Все отрицателни неща. Закон има, право има, съвест има, ад има, това–онова, всичко туй. Под думата „грях“, грехът е нещо съвсем неопределено. Той е един резултат.

Казват, съгрешил човек. В какво? Една неопределена работа е това. Защото обясняват, че първият човек изял един плод от една ябълка – оттам излязъл грехът. Може би, че е ял. Тъй че грехът е излезнал от яденето. То е едно неразбиране. Че някой престъпник е влязъл през вратата. Ама грехът, като е влязал, именно с туй влизане, вратата е едно нещо, а влизането на престъпника през вратата е друго нещо. Казват, вратата е причина за престъплението. Ако тя беше затворена, не щеше да
се открадне. По някой път крадецът пробива и стената, дето не е врата. Казва: „Тази дупка да не беше.“ „Ама майсторът направи сам дупката.“ Някой път ти се извиняваш, че врата има. Че вратата да не е била отворена. Право е, но и без врата някой път пак можеш да влезеш. Сега често се говори, въобще всички говорят за неща, какво е разбирал този, който е писал притчите, тези неща, събрани от хиляди години, опитани неща. Преди хиляди години опитани, и сега пак ще ги опитат. Но тия притчи казват, че говори за блудницата жена. Е, какво разбирате вие под една блудница жена? Мъжът ще каже – тя жената е блудница, а мъжът е чист. Значи, както жената е изложена на тази болест, това е една болест, тогава и мъжът, и жената, така и децата, та няма някой, който да не е подложен на тази болест. Най–първо жената, не само тя е причина за всичките престъпления.

Другояче казано, жената символически представлява живота. Всичките престъпления стават под влиянието на чувствата. Под думата „жена“ се представлява животът, земният живот, какъвто си е. Ако този живот го нямаше, престъпление нямаше да има, защото в живота са възможни престъпления. Какви престъпления ще направи един човек, който не се е родил. Или какви престъпления ще направи един човек, който е умрял? Който живее, той прави престъпления. Умрелият никакви престъпления не прави и нероденият, и той не прави престъпления. Тогава има едно противоречие, та казвам, по– добре е човек да не се ражда. Хубаво, ако няма раждане, тогава да няма живота, по–добре да няма врата, през която да се влиза вкъщи. Понеже има една възможност да се направи едно престъпление, питам, кое е по–хубаво – да има врата или да няма на една къща? Кое е по–хубаво? Да няма врата къщата, за да не стават престъпления, или да има една врата, през която да се влиза и да има една възможност да се направи едно престъпление. Кое е по–хубаво? Живот с престъпление или живот без престъпления? Какво разбирам живот на престъпления? Че от единия край до другия има големи и малки престъпления. Да кажем, има всевъзможни престъпления. Ти заколваш една кокошка, и считаш туй не за престъпление. Казваш – Писанието казва – Бог направи всички тия работи за човека да се храни. Най–първо Бог дал на човека да се храни с плодове. И като видял, че човек не е в състояние да се храни с тази храна, най–после след потопа му позволили да яде месото, но му забранили да яде кръвта. Кръвта да изтича навън, а да вземе само месото. Тъй месото се счита като една ябълка. Това са морални схващания. Има две течения: месоядци и плодоядци. Сега има една причина. Кои са побудителните причини, коитоподбутват човек към месната храна и кои са побудителните причини, които подбутват човека към плодовете? Най–първо човек трябва да си отгадае побудителните причини.

Вземете в Писанието, на водата причината е жаждата. Но питам, кои са побудителните причини, когато пияницата пие вино. Виното донякъде то има свойството на водата, но то никога няма тия качества, които водата има. Сега много сравнения трябва да се наведат. Вземете, всички хора не се обличат еднакво. Някой човек обича да се носи по–добре, да е облечен добре, а друг се носи тъй по–модерно, казано, неглиже или малко немарливо, не обръща внимание. Един обича дрехите му да нямат никакво петно, всичко туй да е чисто, а другият казва – няма що. Търпи той петна. Единият ще каже, че трябва човек, за да бъде праведен, нека ходи малко оцапан. Защото, ако се носиш много спретнато и се труфиш, това е погрешка. Има една светска дама, натъкмена с обуща, панделки, с шапката си и казват за нея, че е голяма грешница. Тя не се облякла за себе си, тя търси някого с дрехите си да го привлече. И може да се направи едно сравнение. Представете си, когато вие турите малко кашкавал в един капан, миши капан, туй го правите от някои морални съображения, че сте помислили за тази ваша съседка, която без позволение влиза в къщата ви и бара тук–там без ваше позволение. Казваш: „Влез, тук съм приготвил нещо за тебе и като ядеш, ще бъдеш щастлива.“ А като се хване, казва: „Кой ти позволи?“ И тогава няма да я пуснеш някъде, а ще повикаш вашия стражар, снажен такъв сокол, турен на служба с една доста тлъста заплата, с шашката, стои той и казваш: „Отсъди сега!“ И той се спре. Съдът застава, мишката влиза в капана. Стражарят я хваща за шията и я занася в участъка вътре. Та всичкото приличие, което съществува в относителната реалност на нещата, има много подразделения. Сега мъчно е по някой път да се обяснят някои неща, да станат ясни на човека, върху които почива този морал, който се проповядва. Кой е морален и кой не е? Моралът е едно ръководство в живота. То е една форма, с която човек трябва да се нагажда.

Представете си малките деца. Вие имате едно дете, направете му един мост, да мине, с тънки гредички. Децата могат да минат, но по този мост, по който минават децата, възрастните, който знае, ако ти се опиташ да минеш оттам или искаш да минеш с натоварена кола, ще стане едно нещастие. Защото, ако ти се опиташ да минеш по един детски мост, ти ще се намериш долу в реката и колата ще се прекатури. В дадения случай ще кажем, че този мост, който е направен така, не е съобразен с условията. И казвам, че туй, което е добро за децата, не е добро за възрастните. Туй, от което децата умират, възрастните живеят, а туй, от което възрастните умират, децата живеят. Това е не само една истина, но ако река аз да ви обясня тази истина, малко хора има, които могат да я разберат. Тя е една истина, която съдържа такива опасности, както една киселина. Ти имаш една киселина, с която можеш да разтопяваш всичко. И всяка една капка, капнала някъде, тя може да причини хиляди бели, злини. Който не е внимателен, той може да напакости на себе си, а който разбира законите, по които може да се справи, тази киселина може да е едно благословение и с него могат да се лекуват. С големите отрови могат да се лекуват най–големите болести – който знае. Едно време ние считахме отровата на кобрата много опасна, а сегашните лекари почнаха да употребяват отровата на кобрата и лекуват такива болести като рака, който не се поддава на никакво.друго лекарство. Но тази отрова само в ръцете на един разумен човек може да се употреби. А този глупавият човек той ще те умори с нея.

Сега прегрешенията всякога започват с отклонението от онази абсолютна реалност. Бог може да прави всичко каквото иска. И каквото Бог направи, престъпление няма, но ако рече човек в относителната реалност да направи това, което той иска, той ще направи много престъпления. Бог може да вземе живота някому. Той е като един грънчар, може от калта да направи едно гърне, после да го смачка, да направи второ, трето, да направи хиляди гърнета, но човек, ако се опита, и той като Бога може да направи едно нещо, но той може да развали гърнето и може да го направи. Вземете съвременната държава например, на какво почива? Убива някого, но не е в състояние да повърне живота му. За едно престъпление осъждат човека на обесване, но след туй не са в състояние да повърнат живота му. Че в съвременните държави на какво почива законът? Понеже има един, който извършил престъпление, а престъплението е нещо лично. Затуй хората се изхитрили, направили една държава, че да се разхвърли отговорността върху много хора, на цялата държава – няколко милиона хора. Обесят някой човек, и кажат: „Кой го обеси?“ Държавата. Безлично е. Еди–кой си съдия казва: „Закон има, аз осъдих само престъплението. Не отсъдих хубаво, аз от името на държавата отсъдих.“ Добре. Всички ние, които сме слушали, се възмущаваме от всяко едно несправедливо дело. Същевременно колко е мъчно човек да бъде справедлив.

Да допуснем сега, идем пак до едно изкушение. Аз започвам от едно място, дето има съблазън, като искам да ви покажа пътя, че ще ви съблазня. Ето в какво седи съблазънта. Представете си една мома, момиченце на деветнадесет години, толкова красива, с правилни черти. Идва един момък и хвърля око върху нея, иска да я вземе, иска да я види, иска да й пише писмо. Откъде накъде? Баща й и майка й, които са я родили, той хвърля око на нея, иска да я вземе и настоява за нея. Питам, кой е причината? Отде иде туй подбуждение, кажете ми. Бащата казва на дъщерята: „Слушай, с тоз тарак да не ходиш там, никакво писмо от него. Знаеш ли какво ще стане после?“ И тя най–първо като го види, каже тъй: „Махни се.“ Прави, като че не иска да го види. Но после, като мине той, тя гледа подире. Днес така, утре така и стане една съблазън. И в какво седи съблазънта? Тя е силна ученичка, учи добре в училище. А тогава, като започне той да й пише любовни писма, тя става неглиже. Каквото каже майка й вкъщи, по–напред тя е била много внимателна, преди да е дошъл този професор от града, да й преподава новите уроци. Тя по–рано е слушала майка си, сега е малко разсеяна и казва: „Мамо, кажи, не дочух.“ Защо? От едната страна говори майката, от другата страна говори той, и тя не знае кого да слуша. Един ден тя казва: „Мене ми дотегна аз да седя вкъщи, не искам вече да слушам.“ В нейната душа се зароди една мисъл, да напусне бащиния си дом и с един човек, който пет пари не е дал за нея, само й писал похвални писма. Казва й, че я обича, че готов да умре заради нея и тя му повярва на думата, и забегнат и двамата. Е, туй забягване е излизане из рая. Раят е домът на бащата и майката. Майката е архангел Михаил, бащата е Господ. Но въпреки че бащата е Господ и архангел Михаил – майката, този извади дъщеря им и те казват: „Отиде дъщерята от нашия дом.“ Подир година дъщерята се връща с нейния възлюблен, станало нещо и тя се връща, и започва да се моли да й простят. Те й прощават, тя пак влиза вътре. И те я приемат.

Вие ще кажете – това са обикновени работи. Това е драмата на живота. Кои са били първите причини, които са отдалечили човека от Бога. Кажете ми. Същата причина. Причината е почти съща. Както този момък е станал причина да извади дъщеря ви от дома, така има една причина в битието, която извадила човека от рая. Вземете сега, с всичките хора ти живееш добре, писател си, пишеш една книга. Допреди да се напише книгата, ти с всички живееш добре. Щом напишеш книгата и я пуснеш в обръщение, че някой казал нещо лошо против твоята книга, ти ще се скараш, ще се разсърдиш. Те казват: „Тази книга, която си написал, не е написана добре, не е писана правилно, въпросът не е изложен добре.“ Ти се сърдиш, а онзи, който казал нещо хубаво за книгата, ти започваш да го гледаш с добро око.

Питам сега, онзи, който е говорил добро за твоята книга, какво ти е допринесъл? И онзи, който говори зле за твоята книга, какво ти е отнел? Че онзи, който говорил зле за книгата, той е намалил тиража на книгата и разхода на книгата. И после донякъде турил в умовете на хората една странна идея, че не си толкова учен човек, както те мислят. Поуронил е престижа ти. Е, питам сега, като написа книгата, защо си тури името, не може ли, без да си туриш името? Напише една книга без автор. Най–първо напиши една книга, без да се тури автора на нея, и гледай какво ще кажат хората, и после като напишеш една, две, три, четири, пет, шест книги, и ако говорят хората добре, най–после тури и името си. А някой написал няколко стихотворения, и си тури името. Бъдете уверени тогава, че и добре ще ви посрещнат, и зле ще ви посрещнат. Колко писатели има и поети, след като са написали една книга, и те не обичат да я четат. Той я чел, чел много пъти, та му дотегнало. Тогава туй, което той сам не иска да чете, иска другите хора да се радват на нея и да я четат. Той казва: „Дотегна ми да я чета. Колко пъти я коригирах и четох, не искам вече да чета.“

Питам, не е ли същото в света? Ти сам себе си не обичаш, но ти искаш другите да те обичат. Ти сам се намираш, че не си умен, а искаш другите хора да те намерят, че си умен. Ти сам се намираш, че не си толкова добър, а искаш другите хора да те намерят за добър. Едно странно съчетание има вътре в човека. Онези, които не разбират законите, се намират в противоречие. Всеки един богат човек би избегнал от своите нещастия, когато забогатее и настанат лошите времена, той да остави богатството си.

Запример, ако аз бих бил един богат човек, за да се избавя от нещастие, ето какво бих направил. Допуснете, че имам десет милиона английски лири. Аз щях да ги оставя и ще ида в планината някъде. Щях да стана един отшелник, ще се подвизавам да стана светия. А ще оставя роднини там, те с богатството да се занимават, а мене да ми е спокойно. Само ще чета вестници, че едно богатство от десет милиона, оставено на роднините, другите да се разправят с него, а аз ще бъда спокоен и няма да има никой да ме преследва, няма никой да говори за мене. Ще се скрия някъде. И умният човек тъй трябва да направи. А глупавият човек ще остане да защитава богатствата си чрез закон и до края на живота си само ще отваря тефтерите: кой какво има да му дава. И това цял живот. Както тук вие сте всички богаташи, че търсите погрешките на хората. Аз намирам един паралел в това. Ти търсиш погрешките на някого, значи той има да ти дава. Ти идеш при него, и пет пари не може за изчоплиш, а за път похарчиш петстотин лева. Ти идеш в някой град, искаш пари, и пет пари не можеш да вземеш. Пак се върнеш назад, плащаш и десет години наред като похарчваш по петстотин лева, те са пет хиляди лева, а всичко имаш да вземаш шест хиляди лева. Казвам, ако ти десет години не беше ходил да го търсиш, ти щеше да си вземеш парите. А сега увеличава се лихвата. Казваш: „Той има да ми дава. Аз съм похарчил толкова пари.“ Идеш в съда, съдиш го, че има да ти дава шест хиляди лева и пет си похарчил, стават единайсет хиляди. И този човек се чуди на ума ти. Казва – разбиране е това.

Сега да дойдем до религиозните вярвания. Сега някой път ще се съберете и казвате кой има право схващане за Христа, какво е бил Христос, дали е бил син Божий, или не е бил син Божий, пратен ли е, или не е пратен, защо дошъл. Ще разискват две хиляди години. Но идеята е съвсем неопределена. Какво нещо е син Божий? Син на английски много зле звучи, а на български звучи много добре. Произношението е почти същото, син значи грях. Българският син е английският грях. Питам тогава, как българите са отнели отровата на тази дума и на български тя значи най–любезното име – син. Те са кръстили сина си с английското име – грях. Туй, което за англичанина е грях, за българина е син. Но това е само за син. За дъщерята не е така. Значи по мъжка линия върви грях от английско гледище.

Сега един паралел ще ви кажа. На български вземете момък и мома. И те се отличават. Момък се пише с „к“, а мома, като се спреш, ако обърнете буквите „мо“ и „ма“, ако турите „мо“ отзад, какво ще стане? „Мамо.“ Значи онзи момък търси момата, търси майка си. А намерил момата, не може да намери майка си. Значи погрешката е там. Като намери момата, не намерил майка си, там е погрешката. Защото, ако намериш богатия, а не може да намериш парите, казваш – изгубено е времето.

Сега искам да ви наведа към един начин за разсъждение, дето може да се лекувате. Представете си сега една мома, в ума на която влязъл един момък, който не е свършил училището. Но щом влезе момата в ума на момъка, той не може да свърши. Не само че не може да свърши, ама харчи повече пари за момата, отколкото баща му може да даде. Той, само за писма не му стигат парите да пише, и той най–хубавите писма, най–хубавата книга, най–хубавите пликове, от най–скъпите. Тези влюбените хора са образец на външна изящност. Той, когато ще й пише, взима такава хубава хартия и такива хубави пликове, по възможност най–фините пликове, ако той е богат. Питам, кои са побужденията, че той туря най–хубавите пликове? И после, когато някой ви обича, той ще ви каже най–сладките думи. Той ще намери в един речник и в музика най–хубавите звучни думи. Кои са причините сега? Причините са ясни. Случва се, че ти пишеш на една млада мома и след туй, след една–две години виждаш друга, по–красива, и ти прехвърляш любовта си на нея и започваш пак да пишеш, а другата, която е била щастлива, сега става нещастна. Кои са причините, че ти напущаш едната мома? Някой път и тя види някой по–красив момък, и ти видиш някоя по–красива мома. Тогава работите стават благополучни. Случва се това. А някой път ти видиш красивата мома, та тя не види красивия, тогава тя става нещастна, а ти щастлив.

Аз считам всичките религиозни вярвания, които хората имат, все са любовни работи. Ама че дошъл един проповедник, вас ви проповядва едно ново учение. Той ще ви накара да се влюбите в някого. Най–първо в религията ви туриха да се влюбите в Мой сея. Дойде християнството, напуснаха туй учение, а Христос казва, че който върви подире му, обещава нещо. Какво е обещал Христос? Който се отрече от него и той ще се отрече от него. Сега в какво седи злото? Не във влюбването, но в онова, което ти търсиш, ще го намериш ли? Не е въпрос за влюбване. Идеята, която е вложена, туй, което момата търси, ще го намери ли? Тогава, ако не го намери, пак ще има една философия, дали причината е тя, че не го намерила, или причината лежи вън от нея. Или както аз поставям: причините дали лежат в принципите, или в условията? Ти не разбираш причините, не разбираш Божия принцип. Някой път може да вярваш добре, но не разбираш външните условия, при които животът се развива. Та казвам, съществува една философия, която може да приведе нещата в хармония вътре.

Нас ни трябва едно разбиране, хармонизиране, което да не е в стълкновение с онова, да не сме в стълкновение с нещата, т.е. да схващаме нещата, тъй както Бог ги е схващал, да мислим, както Бог мисли. Ние не знаем как Господ мисли, как ние мислим – това знаем. И от нашата мисъл всякога съществува едно противоречие и да мислим по Бога, тъй както Бог мисли, ти трябва да дадеш всичко, каквото имаш, и нищо да не остане за тебе. По Бога да мислиш, ти не трябва да съдиш никого и даже трябва да бъдеш сляп и за грях, за всичко в света. Не трябва да има никакво противоречие. Ама ти трябва да бъдеш като един човек, на когото никой никога никакво внимание не е обръщал. Туй, което е безличното в света. Значи, за да не се освободиш от злото, в света все има едно нещо материално, което те привлича. Допуснете, че тебе никаква жена не те изкушава, никакви пари, никаква слава не те изкушава, нищо не те изкушава. Кое ще остане в ума ти? В какво седи тази реалност? Казваме – да повярваме в Бога, ама в любовта. Че любовта има отношение към хората, тя не е нещо отвлечено. Като възлюбиш хората, ти трябва да слезеш между грешните хора и да ги накараш да повярват в Бога. А да слезеш между тях, веднага те ще те оцапат. Питам, седиш ти в небето при Бога, ти си щастлив, не знаеш какво нещо е грях. Но един ден ти искаш да покажеш на Господа, че ти го обичаш и като го обичаш, трябва да слезеш между грешните хора. И тъй ще напуснеш бащиния си дом ти като младата мома, която е видяла младия момък, излиза от дома. И баща й не е съгласен. Някъде бащата му е приятно. Като види момъка, казва: „Нашата мома намерила много добър избраник, много добър момък.“ Харесва го бащата. Казва на майката: „Угледен момък е, дано го поживи Господ, да ни стане зет, харесвам го.“ Пък някъде бащата не е съгласен. Сега това не е важно.

Запример влюбването не играе никаква роля. Че някоя мома се влюбила в някой момък, някъде това няма голямо значение. Това са актьорски работи. Един ден ти ще го забравиш, даже един ден ти ще почнеш да си мислиш дали си се влюбил, или не. Всичко туй ще се изглади от ума ти. Някой път, когато човек се е влюбил, мисли, че любовта му е такава вечна. Но като стане на сто и двайсет години, всичко това ще се изглади, и той като погледне, ще каже: „Каква детинска работа.“ И работата ще ти се види смешна, както онова малкото момиче, което се влюбило в куклата. Десетина години шило му роклички, но като стане възрастна, ще каже: „Колко съм била глупава, че съм играла с тази кукла.“

Питам, тогава какво трябва да се прави сега? Има две заключения. Ще каже човек, че не трябва да се губи времето. Хубаво. Времето може ли да се губи? Ние говорим за изгубено време. Значи за време, в което нищо не е направено. Времето нито се печели, нито се губи. То е относително. Времето не може да се печели, пък и не може да се губи. Ама той изгубил човещината си. Та и човещината не се изгубва. Та умът. И той не се губи. Ние говорим за неща, които не разбираме. Не разбираме тия неща. Разбираме ги, но крие се нещо. Имаме една идея. Но каква е тази идея? Тя е съвсем неопределена. И при това казват – ние трябва да обичаме Бога. В какво седи любовта към Бога? Не сме го виждали какъв е той всъщност. Казваме ние, че Бог се проявява навсякъде. Проявява се, но всъщност никой не го видял. И Писанието казва – Бога никой никога не е видял. Единородният син, който излязъл от пазвата на отца си, той го видял значи. Ама виждането ние разбираме нещо много предметно. А виждането, както в Писанието се разбира, е вътрешно. Има един вътрешен процес. Ти да видиш Бога, значи в ума ти трябва да изчезнат всичките противоречия, които сега съществуват.

Ама тогава да ви наведа друго едно доказателство, което може да се случи. Представи си, че ти имаш десет кукли, нали. И представи си, че едно същество, много по–умно отколкото тебе, тури такава магнетична сила в едната кукла и в другата, че ги скара тия кукли да се сбият една с друга. И едната кукла счупва главата на другата кукла. Ти, който не разбираш законите, ще кажеш, че едната кукла счупила ръката на другата. Куклата е престъпница. А всъщност така ли е? Не знаем причината кой е. Сега много пъти вие направите една погрешка, не знаете причината. Казал си някоя дума и след туй двайсет години хората не могат да забравят твоята лоша дума. Ти кажеш: „Нещо ми се подплъзна езикът.“ Казал си нещо, което ни най–малко не било в ума ти. На английски имат едно извинение. Някой път се случва, те имат „лоер“ и „лаер“ (liar и lawyer). Едното е лъжец, другото е законник. Та някой път, когато един адвокат е възбуден и направи една погрешка, каже – подхлъзване на езика стана. Някой път и умишлено го е казал, но може да се извини, че не може да го хванат. Но казвам, много пъти, когато човек иска да направи доброто, и апостол Павел се оплаква – ти мислиш едно, а се случва друго.

Сега в такъв случай вземете онзи пример на Яков за първородството. Той накарва брата си, който се връща от лов и нищо не беше убил, нали знаете кои бяха тия двамата братя Исав и Яков, Яков казва на брата си: „Ще ти дам от моята леща, но ако ти ми дадеш първородството си.“ Значи първородният имаше право да вземе благословението на баща си. Та каквото остане за другия. Онзи големият отказва: „Не ми трябва първородството, дай ми леща, аз съм гладен, умирам. Аз ти давам първородството.“ Обаче Яков тогава го хвана и най–после, за да си реализира своята идея, майка му беше съгласна с него. И когато баща му недовиждаше нищо, той искаше да вземе благословението. А бащата не признава онова, което Исав е казал на Яков. А сега Яков изисква благословението, понеже наполовина е спечелил делото. Исав му дал първородството, а бащата не е съгласен. И той иска да излъже баща си. И като се прави рунтав като брата би, баща му, като не го вижда, а го попипва, казва: „Ръцете ти, всичко мяза на Исав, но главата ти е на Яков.“ Той казва: „Исав съм аз, твоят първороден син.“ Добре, чуди се бащата вътре в себе си, недовижда, вдига ръцете си и го благославя. Той отива. Ама това е философията на майката. Майката, която обича Яков, а бащата обича повече Исав. Идва тогава и Исав. И баща му казва: „Не беше ли ти онзи? Брат ти открадна благословението.“ Плаче големият син, казва: „За мене няма ли малко?“ Но бащата и за него намери оттук–оттам, каквото може да намери от себе си, едно малко благословение и предсказва – ще дойде един ден, когато той ще се освободи от ония връзки, които вътре са образувани. Ще се освободи от опекунството на своя брат Яков, който беше по–хитър, по–умен.

Е, сега вие се възмущавате от характера на Яков. Но по някой път се възмущавате от характера на Исав, че той не е ценил благословението. Но кой от вас е близо? Може да видите в речника после. Повече от две хиляди и петстотин, близо три хиляди години от тогаз и кой от вас не върши това, което Яков извърши. Вие сте в едно общество и постоянно искате да ви влизат в положението. Не ви се пада, но вие искате да изпъкнете някъде и изтиквате този–онзи. И най–после се поражда във вас, че вие трябва да богатеете. И след туй Исав казва: „Я да умре баща ми, та на брата си аз веднага ще му дам да разбере за неговата философия.“ Но той го е страх от баща му. Тогава майката казва: „Я, синко, докато баща ти не е умрял, да си вървиш. И отива той в Ханаанската земя да търси своето щастие при някой свой роднина Даван. Той имаше две дъщери. Той като видя едната, коя беше тя? Рахил. Първата работа беше, че се влюби в нея. И каза на бащата: „Ще ми я дадеш ли?“ „Ако ми служиш седем години овчарлък, да ми пасеш стадото, и ще ти я дам.“ „Значи ще ми я дадеш, като работя за нея седем години?“ И той работил за нея. И горкият казва, че седемте години му се видяха като седем деня, но бащата наместо да даде Рахил, дава по–старата си дъщеря Лия. И сутринта Яков като вижда, че е другата, казва: „Не е право – казва на бащата. – Защо не ми даде другата?“ „И за другата още седем години ще служиш.“ Та четиринайсет години. И това е описано вътре в Библията. И какъв е моралът? Който може да разбира дълбоките замисли, които са в битието, той ще разбере причините. И ще си обясни защо се случват тия работи.

Да кажем, нито един от вас не е седнал да си обясни произхода на недоволството, което имаш. Ти си недоволен. И тук между вас има недоволни. Аз не говоря за голямото недоволство, но имаш в себе си едно недоволство много малко. Казваш: „Не ме оценяват хората. Аз толкова добрини съм направил, но тук никой не цени доброто, или пък моите добри мисли, моите желания.“ Сега, за да се оценяват хората, трябва да има известна любов между тях. Любовта е, която цени нещата. Но някой път личната любов оценява само едного. Не сме дошли до любовта, която оценява всички. Ти, когото обичаш, виждаш в него добро и искаш да му направиш нещо хубаво. Казваш: „Колко добродетелен е.“ А спрямо другите имаш едно обикновено държание.

Сега съществува само специфичната любов. А при специфичната любов имаме вече други недоразумения, които се раждат там и които тя сама носи. Човек, който се занимава със специфичната любов, ще си създаде много неприятности. Че ако ти имаш една красива и много богата жена, всичките хора наоколо ще ти станат врагове. Който дойде в дома ти, някой гостенин да дойде, има мъже, които не могат да търпят никого другиго. Даже като дойдат бащата и майката на жена му, той не може да ги търпи. Казва: „Баща ти да си върви.“ И майка ти, и нея не може да търпи. Сега ние засягаме един социален въпрос.

Това са социални отношения и недъзи на съвременната философия. Никои не знаят и не са обяснили защо човечеството не е в състояние да уреди този въпрос. И след като обясниш на хората, те няма да обяснят тази истина. Както и да я обясняваш и да проповядваш на хората, ревността винаги идва. Щом имаш един приятел и го обичаш, непременно ревността ще дойде. Какво ще кажеш? Как ще се лекуваш от тази ревност? Падали са хората от тази ревност. Аз считам ревността – това е закон на еднообразието. Кого ще обвиниш? Ревността си има свой добър произход. Казвам, ревнуването на доброто. Но има една ревност, когато ти не разбираш съдържанието или качеството на онова, което ти обичаш. И в тебе ще се зароди едно криво разбиране. Ако ти имаш една дъщеря, която е толкова умна, че има качествата на огъня и ако имаш една дъщеря, която има качествата на светлината, питам, ще ли ревнуваш тогава? И кой е онзи, който може да й причини някое зло, и кой е онзи, който може да я оцапа? Тя има качествата на водата. Но понеже, когато ние ревнуваме един човек, не се изгубва онова, което е твое, което ние очакваме от него. Когато ревнуваш някого, подразбира, че ти си вложил нещо в него и се страхуваш, да не би да изгубиш това, което е твое. Там е ревността. Ти си вложил парите в някоя банка и мислиш за банката толкова, колкото се интересуваш. Щом си извадиш парите от банката, казваш: „Нито пет пари не давам за нея.“ Значи ти обичаш младата мома докога? Докато тя е красива. Щом младата мома стане стара баба, любовта изчезва, ти казваш: „Няма я младата мома.“ Докато е младата мома, любовта е там. Като замине младата мома, любовта я няма. Любовта произтича от младите моми, от старите не произтича. Но грехът произтича от младите моми, а доброто от старите. А при това никой не обича старите. Никой не обича стара баба. Кой млад момък би желал да обича една стара баба на сто и двайсет години? То са изключение. Тогава какво е вашето схващане?

Англичаните казват „син“ и българинът казва „син“. На английски „син“, това е грях, престъпление, а на българина като му кажат „моя син“, той е възлюблен. Кой е на правата страна – англичанинът или българинът? Под думата „син“ българинът разбира нещо много материално същество, което той е родил. А под думата „син“ англичанинът разбира нещо много отвлечено, една постъпка извършена. Та синът с двете разбирания е една реалност в две противоположни посоки. Та казвам, по какво знаем ние, че онова, което ние схващаме за престъпление, за грях, че е действително така? Може да е толкова грешно, както онова, когато англичанинът каже „син“, а за българина това означава най–хубавото нещо. Ама ако твоите съгрешения показват синовете Божии? Тогава де ти е грехът? Ако, след като си се окичил с всичките имена на греха, а тия имена са имената на синовете Божии, тогава питат, де е грехът. Христос, който понесе прегрешенията на всичките хора, станал ли е грешен? Не. Та единственото наше страдание седи в туй: ние трябва да знаем, че човек седи по–горе от греха. И човек, който не може да носи греха, той ще страда на земята. Аз говоря за земния живот и беззаконията. Има неща в света, които могат да станат вън от това. Ти може да мислиш каквото ти искаш, но няма един, който е дошъл на земята, че да не се е петнил. На земята няма нито един праведен. Не че хората не искат, но в самата материя, понеже тя е неорганизирана, там седи всичкото. Грехът седи в неорганизираната материя. Това е най–нисшият живот. А при този неорганизиран живот, там могат да се зародят всичките тия противоречия, които ние сега намираме и омраза, и завист, и злоба, и какво ли не.

Сега туй, което ви говоря, са неща отвлечени, защото животът не може да се измени. Казва някой: „Това не мога да направя.“ Както и да ви говоря, вашето естество не може да се измени. Който от вас е ревнив, ще си остане такъв. Който от вас е подозрителен, ще си остане такъв. Каквото и да ви говоря, вие винаги ще си останете такива. Питам тогава, защо ви говоря сега? Какво има? Пък тогава защо и вие ще ме слушате? Кои са побудителните причини? Аз искам просто да ви направя една малка услуга. Гледам, вие сте се натоварили с един чувал, с вашето щастие и го носите на гърба си. Аз виждам, че скоро наближава един планински връх, и тогава чувала на равно, както и да е ще го носите, но на планината не се носи така. Казвам, оставете го, той не е за вас.

Пита ме някой: „Защо не ме обича?“ Казвам: „Оставете човека.“ „Толкова добро съм му направил, не ме обича.“ Казвам, оставете този товар настрани, не разрешавай защо не те обича. Ако ви обичаше, щеше ли да питате защо ви обича. Тъй както ви обича човек, нали не питате защо ви обича. И като не ви обича, пак не питайте защо не ви обича. А защо не ви обича? Понеже обича другиго. А защо ви обича вас? Защото няма кого да обича и хванал се за вас. Значи, като ви обича някой, няма какво да прави, а щом не ви обича, то е, понеже обича другиго и с вас не иска да се занимава. И тогава съвременните философи разискват.

Разликата между човешката любов и Божията любов седи в това: Бог търси любовта в единственото, възприема любовта. За Бога любовта е една. Има само едно същество, което Бог обича и люби. То е неговият син. Вън от неговата любов към неговия единороден син за Бога нищо не съществува. Любовта е една за него. А всичко друго, от което ние се възхищаваме, то е относителна реалност. Много синове има, те са семки на този син. Или този син, като се проектира в огледалото, ще даде хиляди отражения и всяко едно отражение е отражение на едната велика реалност. А понеже ние казваме: „Аз обичам този, обичам онзи“, ти си в относителната реалност. И никакво разрешение не може да дадеш на въпроса. Ако един човек обича моя пръст на дясната ръка и на лявата ръка, какво от това за мене? Мене ще ми бъде неприятно, защото, който пръст обича повече, той ще го стиска повече. И за мене ще ми бъде по–приятно да не обича моя пръст, защото, щом го обича, ще усещам неговото стискане повече, а това не ми е приятно. И когато някой момък обича някоя мома, повече я стиска. Ето сега изкушението, туй, което вас ви изкушава. Сега в ума ви ще изпъкне идеята, като ви говоря за момъка, че не е морално. Ще каже – стар човек може да е и си представлява, че някой прегръща някоя млада мома. В ума му тази идея седи, че прегръща. Той седи в относителната реалност. Това, което се обича, не може да се обгърне. Туй, което ти обгръщаш и прегръщаш, туй показва, че си в пътя на илюзията.

Великата любов ти не може да я обгърнеш, ти не може да я прегърнеш. Той е нещо, което ти не може да видиш и не може да определиш. Границите за тебе винаги ще бъдат като нещо неизвестно. Туй, което не си познал, то е, дето Писанието казва така: „Това е живот вечен, да позная тебе, единаго, истиннаго Бога.“ Не да познаем Бога, но в познаването на Бога ние ще познаем живота, който постоянно се втича в нас. Ние ще познаем, че този живот иде от Бога. Живота ще познаем, а не Бога. Бога никога не може да познаваш. Пише: „Това е живот вечен, да позная тебе, единаго, истиннаго Бога.“ Живота трябва да се познава, който е в нас и който, за да го познаем, трябва да държим ума си постоянно концентриран към туй начало. Като мисля за него, той ще ми се явява в живота, който в мене тече. И този живот ще внесе единство в душата ми, няма да се смущавам от противоречията, които съществуват.

Сега от вашето гледище и доколкото аз съм наблюдавал, всичките религиозни хора искат да имат нещо. Те представят Господа като човек, искат да идат при него, да се оплачат. Казват: „Да сме във времето на Христа.“ Те искат да идат при него като при човек, да му се оплакват. Ако бяхте във времето на Христа, щяхте да видите един човек, който ядеше и пиеше, говореше по някой път. Един път взе един камшик, изпъди тези–онези. Туй правеше. Вие сега, след две хиляди години, седите и размишлявате. Но Христос имаше един език много избран и рязък. Някой път говореше рязко: „Горко вам, рожби ехидни!“ Или като четете една от главите на Матея, вие си представяте, казвате: „Христос е любов.“ Но си представяте много светска любов. Вие считате всеки човек, който може да ви целуне, може да ви прегърне, това е любов. Това е относителна реалност.

Питам тогава, светлината вие може ли да целунете? Светлината ви целува, а вие не можете да я целунете. Туй, което седи по–високо от вас, вие никога не можете да го целунете. Туй, което седи по–ниско от вас, вие може да го целунете. Ти никога не може да целунеш един светия, той няма да ти позволи. И Христос позволил само на една жена да му целуне краката. Той е нисшият живот. Но ни най–малко Христос не позволи да му целуне устата. И каза: „В дома ти влязох и ти целувка не ми даде.“ Като обичаме някого, ние ще хвърлим дрехата и ще целуваме, което не е той. Сега всички мислят, като дойде Христос, искат да го целунат по устата. Аз говоря за относително разбиране. Туй не може да бъде. Понеже туй великото в света там, дето му са устата, ти до тия уста никога не може да се добереш, ти само отдалече ще бъдеш. Илия чу Божия глас. Отдалече ще чуеш Божия глас. И казва Писанието: „Никой не може да види лицето му.“ Божието лице ти не може да видиш. Не може да видиш лицето на Бога. Ето изкушението. Ето съблазънта в света. Да видиш красивата мома и да не може да я целунеш, или другояче казано на ваш език – да гледаш един хубав обяд, и да не ти дадат да ядеш от него. Да кажат: „Той не е за тебе.“

Сега ние се намираме в живота на запрещението, дето не ни е позволено да ядем от Дървото на живота, а се храним още от Дървото на познанието на доброто и злото. Всеки ден ядеш и след туй в гостилницата трябва да платиш заради него, и скъпо ще платиш. След туй ще усетиш, че яденето не е добре сготвено. И четеш една книга на един философ и виждаш, че до известно време върви правилно мисълта, но след туй става едно накривяване, този философ измества въпроса.

Сега аз турям един контраст, за да се изясни една истина. На земята любовта седи в това: ако ти в ума си подигнеш цената на един човек, на една душа, ти я обичаш. Ако ти не подигнеш цената на една душа, ти не я обичаш. Това е моето разбиране за любовта. В това седи истинската любов. Никакви целувки, никакви прегръщания. Обичаш ли един човек, да подигнеш цената на този човек в своя ум. Това е идеалната любов. Щом дойдеш до другата любов, то са относителни неща, които раждат всичките противоречия. Всички тия противоречия те съществуват. Колкото философи и да дойдат, каквито и религии да дойдат, сегашното противоречие, което съществува на земята, то не може да се избегне, то не може да се заглади.

Защо се мразят хората? Отговорът е: защото не се обичат. Защо грешат? Защото нямат доброто в себе си. Защо не се почитат? Защото не се уважават. Защо са толкова груби? Защото не са милостиви. Ако на всичкото отрицателно в света вие турите положителната страна, в своя живот вие ще намерите едно разрешение.

Та казвам сега, цялата двайсет и трета глава от Притчите ако я прочетете, трябва да се прочете много правилно, за да се прочете. Вашите сегашни възгледи, които имате, от тях не трябва изведнъж да се освободите, защото там има една друга опасност. На сиромаха какво му трябва? На болния какво му трябва? Сега на тия: на сиромаха, на болния и на богатия, какво им трябва? Не им трябват пари. На болния не му трябват и къщи, и болница, и много лекари. На болния му трябва здраве. А здравето се придобива от четири елемента. На болния му е потребно изобилно светлина, изобилно чист въздух, чиста вода и храна. Това е то. Те са основните работи. А другите богатства и другите работи, те са относителна реалност. И казвам сега, на добрия човек какво му трябва? Живот и работа. На добрия човек какво му трябва? Знание. На добрия човек какво му трябва? Свобода. Това са три неща, но още едно нещо му трябва. На добрия човек му трябва сила. Сила му трябва. И то сила, за да носи, да се справя.

Ще кажеш: „Аз имам всичко това.“ Но този живот, който имаме сега, този е вътрешен живот. Една вечер имахме един пример. Иде един брат, който работил тук, инфектирал се неговият пръст. Аз виждам подуване на ръката е станало, но при лекуването са туряли два противоположни метода. Най–първо лекуват по един начин със студени компреси, а щом се правят студени компреси, процесът не трябва да се смени. Защото, ако лекуваш със студено и после с топло, ще има реакция. Не трябва да мениш методите. Подува се ръката му, кръвообращението не става правилно, става известно налягане в белите жички в неговия мозък, там се набира млечна киселина, и тогава крачката на пирамидалните клетки в мозъка се свиват, става завъртане, отпускане, отслабват. Всичко това го дразни много, това се дължи на набраната млечна киселина, кръвта не функционира правилно, показва, че вътре нещо му липсва и вследствие на това той добива едно отрицателно състояние. Иска да се хвърли от прозореца. Защо? Понеже го мъчат, отвътре страдания има. Четат молитви, той малко се успокоява, като влиза. Идва той при мене, аз си правя на прозореца една поправка. Той се показа като човек, който се е изправил, но минал покрай една млада сестра, та се допрял до нея и тя се оплаква, казва. Виждам нещо черно излиза от него и влиза в нея. Той ходи, връща се пак. Сега тя здрава е и иде й на ума да бяга в града някъде, да бяга иска. Само той се допрял до нея и някак си я пипнал, и тя счита, че вече от него този дух е влязъл в нея. Това са факти.

Казвам на младата сестра: „Че къде ти е вярата тогава? Че те духовете влизат ли? Защо те е страх? Аз заповядвам на духовете.“ Тази млада мома казва: „Страх ме е, черен е той.“ Че нещо е черно, черно, нищо не значи от това. Като дойде един дух, покани го, нахрани го, дай му легло да си легне и на сутринта изпрати го навънка, изпъди го, той лошият дух може да седи само един ден, дванайсет часа е позволено на един лош дух да седи в него. След като се пукне зората, той не може да седи повече, трябва да си върви, защото, ако седи в светлината, той ще се разтопи. Всичките лоши духове имат много голям страх от светлината. Светлината за тях е ужас. И той си има такива мрежи. И като оставиш отворен прозореца, а той казва – ти няма да отваряш прозорците, това, онова няма да правиш, ти отвори ума си и сърцето си, и той ще си дигне парцалите и ще си замине. Това е философията на живота. Имаш някакво неразположение, отвори си прозореца. Пак не си разположен, отвори втория си прозорец. Ама не обичаш. Отвори третия си прозорец. Ама осиромашал си, отвори четвъртия си прозорец. Отваряй, отваряй прозорците колкото имаш. А те са седем милиона прозорци, които има човек на тялото. И като отвориш всичките седем милиона прозорци, ти ще се освободиш от всичкото противоречие, което съществува. Ако съществуват противоречия, ти си отворил сто прозореца, а другите милиони са затворени. И на вас препоръчвам да отваряте всичките си прозорци. То е разбиране на живота. Всички трябва да имате една велика доброта. И вие всички сте много учени хора, много учени сте адепти. Всички сте в какви ли не училища и какво ли не знаете, толкова учени сте. Аз ви виждам, всички сте свършили четири факултета, в Египет сте свършили четири факултета, във Вавилон, в Сирия, в Палестина, навсякъде сте свършили по четири факултета, ама четирите факултета в бялата раса едва сте ги започнали сега. Та ще знаете, че сте много учени, а че имате още четири факултета в бялата раса, та ще има още да се учите.

И тогава, какъв беше последният стих от прочетената глава? Че пияницата, след като се събудил, пак отива да търси виното. Аз казвам: желанието да търсите, да остане туй желание. Че търсите някого, хубаво е, но търсете не виното, търсете водата. Търсете сега не виното, не ви казвам нищо да не търсите, търсете, но водата ще търсите. И наместо да търсите виното в някоя кръчма, в някоя бъчва, идете в планината със своето шишенце и там пийте от чистата вода. Ето какво ви препоръчвам. Аз не ви казвам тъй: не пийте! Пийте, но хубава чиста вода. Аз не казвам: не грешете, защото грехът е работа. Но в тази работа не търсете греха, а търсете доброто. Не търсете омраза, търсете любовта. Не търсете невежеството, търсете знанието. Не търсете ограничението, търсете свободата. Тогава всички ония импулси, които имате сега, вие искате да търсите любовни работи. Търсете Божествената светлина, нека ви целува колкото иска, без вие да я целувате. Това, което внася живот във вас, то са истинските целувки. С всяка една целувка на Божествената реалност се влива живот, а с всяка целувка на човешкото разбиране се отнема живот.

Следователно един човек с разбиранията си на относителната реалност като ви целуне, вие сте недоволни. Защо? Отнема се нещо от вас. Божествената реалност се отличава с едно качество – то всякога дава. И това е Бог, който всякога дава. А кое е човешко? Което всякога взема. Следователно едното дава, а другото взема. Тогава човешкото употребявайте само тогава, когато имате едно преизобилие, че няма какво да вземете, тогава употребете човешкия принцип. Не отличавайте туй, което дава, туй, което носи мир, радост, то е Божественото. Туй, което внася в нас смущение, то е относителната реалност. И разрешавайте тогава. Казвам, обърнете ума си към Божествения свят. Щом се смутите, не търсете разрешението между хората в дадения случай и не искайте да направите хората добри. То е невъзможно. Вие искате някой човек да го обърнете. Ако идете в Америка, ще кажат: „Аз го обърнах.“ Казва един евангелски проповедник така: „Аз не вярвам в обръщанията. Когато Господ ме обърна, той обърна кесията ми и всичко, каквото имах вкъщи, все го обърна.“

Умът ти трябва да се обърне и сърцето ти трябва да се обърне. Ако нещо трябва да се обърне, трябва да се обърне всичкото. Ако кесията ти не се обръща, ти си обърнат към Бога, а кесията ти е завъртяна, не искаш да дадеш всичко, ти сега трябва да обърнеш кесията си. Та в Божествения живот всичко е обърнато, отворено. А в човешкия живот всичко е затворено. По това се различават. По някой път казваш: „Затворено ми е.“ Отвори вратата си. И сега, ако искате дълбоките неща, трябва да приложите онова, което знаете. Трябва да приложите не това, което имате от миналото, но което за нас, за днешния ден ще получим. Няма да приложим знанието, което имаме от миналото, а днешният ден е важен, което имаме от Бога днес. Днес каквото можем да направим за Бога, то е важно. Днес е най–важното, което можем да дадем. Не това, което сте яли вчера, а това, което е приготвено днес за ядене. Та днешното знание, днешната опитност, която може да дадете за днешния ден, то е най– важното за утрешния ден, пък не мислете.

И Христос, какво казва той? „Злото на деня е достатъчно.“ Казвам сега, достатъчно е доброто за деня. „Достатъчно е злото“ – то е отрицателно. Аз казвам, достатъчно е доброто. Туй добро, което днес ти носи денят, то е достатъчно за тебе. И злото, и то е достатъчно. Дано не притурите повече. Това зло е допуснато, и то си има своята добра страна, която само Бог знае. Когато Бог е допуснал злото в човешкия живот, той имал едно нещо предвид, което е знаел. Аз не искам да обясня нещата, които Бог е имал предвид. И никога не обяснявам това. Понеже абсолютната реалност, тя не търпи никакво обяснение. Там е въпросът, опитай, нищо повече. А човешкото винаги търпи обяснение. И когато аз говоря за човешките работи, тях оставям. Щом дойдем до Божествените работи, там мнение няма. Когато дойдем до Божественото мнение, казвам, за Божествената любов аз нямам мнение. Това е животът. Щом дойдем до Божествената мъдрост, там нямам мнение. За моето знание говоря. Щом дойда до истината, до свободата, нямам мнение. Единствените неща, за които нямам мнение, то са Божествените.

Щом дойда до човешката любов, там има цяла философия. Там може да философствате върху истините колкото искате. И всички трябва да изучавате човешката любов, не трябва да я отхвърляте, защото не е лошо. Това е най–хубавото забавление, което човек може да има на земята. Единственото забавление, което човек е имал, е любовта. Това е най–хубавото забавление, което човек може да има на земята. Като няма какво да правиш, занимавай се с човешката любов. Като си скачен в живота, занимавай се с човешката любов. Като си се наситил в живота, занимавай се с човешката любов. Казва: „Не си струва човек да обича.“ Не си прав. Тъй обичай, забавлявайте се колкото искате, но имайте едно мнение. Да обясня това. Имайте едно мнение без обяснение. А пък с всичко друго се забавлявайте, говорете, обяснявайте, както искате. Ти както и да обясниш, това е едно забавление, то е хубаво, мене ми е приятно. При човешката любов, като имате едно мнение, което е без обяснение, човешката любов е осмислена. А по някой път, ако вие се пресищате на човешката любов, това показва, че вие нямате едно мнение без обяснение. Не е злото в човешката любов. Че какво да ви кажа сега? Както и да ви кажа, както и да ви обяснявам, вие ще дойдете до едно противоречие.

Щом аз имам пари в джоба си, не искам никой да бърка в кесията ми, да извади парите ми. Да кажем, че някой път ми е приятно да бръкна в някоя чужда кесия. Че тогава защо да не оставя и някой друг да бърка в моята кесия, та и на него да му е приятно. Ако на мене ми е приятно, че бръкна в някоя друга кесия или джоб, какво от това, нека и друг да бърка в джоба ми. Но понеже вие считате по първия принцип, той няма право да бърка. Това е човешкото. Всеки човек, който бърка в другите кесии, той разглежда въпроса от Божествено гледище, понеже Божествената любов е във всичко, за нея кражба няма. За да откраднеш нещо, трябва да вземеш от едно място и да го туриш на друго място, а в Божествения свят това не може да стане, там нещата не се делят. Ти само ако потеглиш една златна монета, всичките златни монети ще се наредят подире ти и ти ще се уплашиш, и те ще се стопят. И ти ще кажеш – няма да ги бутам, нищо повече. Защото, като бутнеш една пара, всичките пари тръгнат отподире ти. Че то е противоречието сега. А на земята могат да се отделят нещата. Ти, като обичаш едно наполеонче, ще го вземеш и ще го туриш в кесията си, ще го скъташ някъде. Туй ще се нарече престъпление и те ще те хванат за откраднатото, както примера с Жан Валжан. За един хляб колко години го осъдиха? Деветнайсет години. Хубаво, сега ще прегледате Виктор Юго, той е Библията в деветнайсети век. Les miserables. Защо е „ле“, а не „льо“? (Множествено число е.) А „лъо“ е единственото число. Значи мома и моми. Ако е мома, е една, ако е моми, много са.

Та казвам, не се спъвайте с вашите грехове. Като се съберат, само натуряйте ги в торбите и ги изсипете някъде. Вашите грехове и прегрешения не ви трябват. Там, във Варненско, отиват четири–пет моми да се изповядват при един стар калугер. Това е една реалност. Това ми разправяше един свещеник. Окичили се те за Великден, а той вечерта му донесли старо вино, попийнал си от винцето и те като влезли да се изповядат, той взел една голяма пила и казва: „Елате, аз ще ви изстържа греховете.“ Хукнали момите, избягали. Отива свещеникът, казва: „Изпоплашени са момите.“ Калугерът казва: „Тази бутилка е причината. Веднъж исках да си направя едно удоволствие, излезе ми зле. Рекох да се пошегувам с тях, да ги посплаша с пилата.“

Тогава казвам, като ви донесат едно шише шампанско, не го пийте, като има да идват млади моми да се изповядват. Моят съвет е този. Като минат младите моми, отворете шишето и пийте. Сега ще преведете това. В живота съществуват противоречия. Противоречията според мене съществуват от едно пристрастяване, което ние имаме. Искаме нещата да ги опитаме. Някой път искаме да опитаме нещата, и оттам се дължи най– голямото противоречие.

Най–първо трябва да знаете, че всичко в света, което съществува, което е допуснато, то е за добро. Тъй за добро е. Една философия трябва да имате. От човешко гледище не обяснявайте нещата. Допущайте в ума си – всичко, което се случва във вашия живот, е допуснато с оглед за едно бъдещо
ваше развитие. И това ще ви бъде за ваше добро. Засега не е добро, не за сегашния живот, но за бъдещия живот ще бъде добро за вас. Но се допущат за едно бъдеще добро, защото, ако не е така, тогава нещата нямат смисъл. Бог, който беше всесилен, който знаеше всичко, даде една заповед и допусна да стане едно прегрешение в рая. След това изпъди хората навън. С оглед на бъдещето, че всичко туй ще се превърне на добро.

И Писанието казва, Битие, трета глава, Бог казва на змията – семето на жената ще ти смаже главата и ти ще му нараниш петата. Дяволът ще нарани петата на жената и жената ще строши главата на змията. Отваря се един въпрос. Защо за бъдеще добро? Това е един символ. По този начин ние не можем да разберем онова Божествено благо. Ако злото не би влязло по този начин, ние сегашния живот не бихме го разбрали. И не бихме могли да различим, тъй както сега го различаваме. И вие не щяхте да имате тази свобода. Сега имате свобода, а тогава нямаше да имате свобода. Светът щеше да бъде затворен заради вас. И само щяхте да обикаляте около него. Но какво има в света, не можеше да знаете. Ако злото не беше в света, щяхте да обикаляте около фурните, но хлябът ще бъде затворен за вас. Сега по някой път става кисел хлябът. И при това имате убеждение, че за бъдеще пак ще ви се позволи да ядете от Дървото на живота.

Или казвам, единствената философия е това за вас. И затова мъчно може да убедиш човека. И даже светията, който е живял толкова години, пак и за него въпросът остава неразрешен. В ума му всъщност злото му се вижда, че е добро, че как мислите? Грехът ти не можеш да го считаш тъй за едно благо. Туй, което ти отнема най–хубавото за душата, ти не може да го считаш за едно благо. Но за огледало са страданията на Христа. И грехът, който понесе, е за това, че хората ще се подигнат чрез неговите страдания. Христос понесе греховете на хората с оглед, че мнозина ще се обърнат към Бога, ще съзнаят любовта. Туй е, което осмисля страданията на Христа, че понесе страданията и подигна мнозина. Казвам сега, той пострада заради нас. Той ни направи една услуга. Ако не беше пострадал, нямаше да обърне внимание.

Та сега турете християнската философия, бъдете търпеливи, да кажете като Христа: „Не моята воля, но твоята.“ Какво ще кажеш ти, след като мислиш, мислиш? Христос казва: „Много пъти всякога си ме слушал.“ Като имаше едно изкушение, дойде един път, моли се в Гетсиманската градина. Казва: „Отче, ако е възможно, да отмине тази чаша, ако не, да бъде твоята воля.“ Желание имаше в него да мине, но се показа, че по Божествената мъдрост чашата не се отмени. И тогава Христос каза: „Да примиря противоречията, да бъде твоята воля.“

Ще дойде един ден, твоята воля няма да бъде послушана. Ще кажеш: „Да бъде твоята воля.“ И ще гледате, на втория ден ще ви турят кръст, и ще го носите. Ще ви изведат на Голгота и ще ви се смеят, и ще ви ругаят, и ще ви кажат: „Слез от кръста.“ И пак ще кажете: „Да бъде волята Божия.“ И до последния момент като ви турят в гроба, и ще възкръснете. Тогава за вас само ще бъде ясно и ще разберете великата любов. И вие ще бъдете доволни от опитността, която ви е дадена. То е сега истината, към която се стремите. Тази опитност я нямате още, имате още дълъг път. До възкресението имате още четиридесет и осем университета да свършите. Те са най–трудните. До възкресение четиридесет и осем факултета има да свършите на бялата раса. И на шестата раса учението трябва да свършите. И тогава, понеже то е учението на братство, на любов, та ще разберете защо трябваше да минете през страданията.

Та сега ви казвам, учете се добре. От вашето минало знание, което имате, имате поука. Както сте били тъй смели и сте свършили тогава и другите осем факултета и тях благополучно. Тези професори няма да ви скъсат, те са много взискателни, но все таки ще ви пропуснат и ще свършите. Ще има малко плач, недоразумения, но благополучно ще вземете диплом, ще свършите. Като свършите университета, тогава ще зърнете Христа. Още дълъг път имате. Още път трябва да вървите.

„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява.“
(Три пъти)

За упражненията да се запалят лампите вън.
Девето утринно слово
9 декември 1934 г., неделя, 5–7.10 часа
София – Изгрев

НАГОРЕ




placeholder