НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Ако говоря

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Ако говоря

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, любов, има, бог, сега, казва, работи, знаете, всички, хора, себе, става, живот, начин, можете, бъде ,

Общ Окултен клас , Русе, 26 Септември 1934г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Десет минути размишление.

"В начало бе Словото"

Ще прочета тринадесета глава от Първото послание към коринтяните.

Тайна молитва.

Има едно знание в света, което е потребно. Човек може да знае много работи, но в дадения случай това, което може да употреби, то е най-важното, то е най-същественото. Ако имаш да вървиш дълъг път, това, което носиш, или това, към което се стремиш, ще те умори. Ето защо това, което в даден случай можеш да употребиш, то ще те ползва. Понякога вие се натъквате на противоречия, като мислите, къде ще бъдете след десет, петнадесет или повече години. Къде ще бъдете? Ще бъдете точно там, където сте сега. Понякога онова, което хората мислят, е сън. Един сънувал, че бил малко петгодишно дете, после пораснал, завършил основно училище, след това завършил гимназия, после университет, настанил се на работа, ходил на много места по света и много работи научил. Като се събудил, видял, че е пак в леглото си. В няколко часа само той е могъл да порасне, да завърши училище, да се настани на работа и да обиколи света, но след това се видял на същото място, където легнал. Питам, какво ще ви ползва такова знание?

Някога вие мислите като насън, че много знаете, но това знание е насън, вие не сте го приложили в живота си. Човек може по същия начин да говори и за любовта, но това е сън, не е истинска любов. Някой казва: "Топло ми е сърцето." Това е сън. Знаете ли какво нещо е топлото сърце? Това са думи само. Да е топло огнището, това е топло сърце. Огън, на който не може да се опече хляб, огън ли е? Огнище, на което не може да се опече хляб, огнище ли е? Знание, което не може да ви помогне, знание ли е?

Като говори за любовта, апостол Павел я разглежда в съвсем друго положение. Той я разглежда като най-същественото нещо в живота.

Мога за обяснение да ви дам следния пример. Представете си, че имате силно желание да ядете хляб. Имате хляб, но устата ви е схваната, не можете да ядете. Отвътре имате желание да ядете, гладът ви измъчва, а отвън нямате условия да ядете. Какво ви ползва този хляб? Държите го в ръката си, разглеждате го, но не можете да го възприемете в себе си. Но не е достатъчно да приемете хляба в стомаха си. Изискват се след това ред процеси. В стомаха хлябът трябва да се асимилира, да се превърне в сок, който да се всмукне в организма, да се превърне в кръв, да се разнесе в дробовете, където се пречиства, да отиде в мозъка и там да се трансформира в мисъл.

Първо животът се изразява в хубави чувства, които хората често изгубват. Това, което се губи, не е реално. Реални неща са тези, които влизат в човека. Веднъж влезли в човека, те вече не се губят. Любовта е нещо реално, но вън от Бог тя не съществува, не се проявява. Значи любовта е външното проявление на Бог. Вън от Него тя не се проявява.



Да допуснем, че имате един кръг, който представлява човешката глава. Сега, за да разберете любовта, тя трябва да влезе в човека. Иначе какво ще разправят на болния неща, които той не може да разбере? Болният страда от стомах, а вие му разправяте за ревматизма - той нищо няма да разбере. Каквото и да му разправяте, той ще ви каже: "Оставете тези работи. Мене корем ме боли, а вие ми разправяте други работи." Или някого го боли сърце или гърбът, а вие му разправяте други неща. Той ще ви каже: "Остави тези работи, те не ме интересуват." И на вас като разправям тези работи, ще кажете: "Остави тези неща. Нас пари, пари ни трябват. Къщи ни трябват. Зима иде, може ли да останеш навън, да зъзнеш на снега?" Така е, но защо мръзнат хората? Някой човек, след като е облечен, пак казва, че сърцето му било студено. Добре е облечен, къща има, жена има, деца има, и пак казва, че сърцето му било студено. При това и отвън е топло, слънцето грее, а той казва, че сърцето му било студено. Какво ще кажете за този човек? Значи липсва му нещо. Тази липса е подобна на някое ядене, което е много хубаво сготвено, но българинът обича повече пипер и казва: "Малко червен пипер не му достига." Друг пък казва, че малко масълце трябва на яденето. Вярно е и това, но какво допринася маслото?

Това са външни схващания. Маслото има едно свойство, че образува повече топлина в човека. Хора, които имат по-малко мазнини, те са обикновено по-сухи, по-нервни хора. Кожата на ръката обикновено у тези хора е суха, и отвътре у него започва да изсъхва. Този човек започва лесно да се дразни от нищо и никакво. Каквото и да му кажат, той ще иска да му се разправят други работи. Ако говорите на религиозния, той ще ви каже: "Какво ни разправяте за тези кръгове? Кажи ни нещо за Божията любов или за ангелите, за светиите." Този човек иска да му се говори за Божията любов, но има една смътна представа за Бог, за ангелите. Каквото и да му се говори за Бог, той има смътна представа и за този, и за онзи свят. Той мисли, че онзи свят е като този. Ако си представите Бог отвън като някакво живо същество, нищо не можете да разберете, колкото и да ви се говори за Него. Тогава няма да разберат и стиха, че ние живеем, движим се и съществуваме в Бог. Къде ще търсите Бог? Вън от себе си вие не можете да Го намерите. Като разсъждаваме по този начин, ние можем да се отвлечем, но едно трябва да знаете, че знанието при известни условия е необходимо. Представете си, че в живота ви не ви върви. Какво правите? Казвате: "Аз не съм късметлия човек." Какво разбирате под думата "късмет"? Турците казват: "Ако нещо ми е на късмет, да ми дойде на крака." И християните, и религиозните хора вярват на късмета. Те казват: "Като дойде Духът, Той ще ни научи." Значи техният късмет е в Духа. Но има един закон, който регулира нещата.

Един човек сънувал следния сън. Дошъл при него един господин, подал му в ръката една торба с пари и му казал: "Вземи тези пари и докато съм още тук при тебе няколко часа, иди на пазара и виж какво можеш да си купиш с тях. Каквото успееш да си купиш в тези пет-шест часа, твое ще бъде. След това ще си замина." Той взел торбата с парите и отишъл на пазара. Какво да види. В който дюкян отивал, всички били затворени. Отива за дрехи - магазинът затворен. Отива за обувки - също магазинът затворен. Отива да си купи храна, хляб - пак затворено. Отива да търси майстори да поправят нещо в къщите му - никъде няма майстор. Поглежда часовника си - времето лети, а той още нищо не си е купил. Като изминало определеното време, отива най-после при този господин, който го чакал у дома му, предал му торбата неотворена и казал: "Нямам късмет." Господинът взел торбата си и си заминал. Това значи, че човек може да носи знанието в себе си, без да го разбира и да може да го използва.

Какво представя горният кръг? Той представя човешката глава и възможностите, които са вложени в нея. Главата представя Божествения свят, с който е свързан човек чрез мисълта си. Дробовете му представят ангелския свят, а стомахът - човешкия свят. На физическия свят човек е това, каквото представя неговото благоутробие. Той е като онзи свещеник, който турил ръцете си на стомаха, на корема си, и казал: "Владико свети, да бъде така, както ти казваш." Щом ядеш всичко, всичко добре се нарежда. Значи между главата, дробовете и стомаха на човека има едно съотношение. Някои казват: "Само с ядене не става." Така е, само с ядене работите не се уреждат, но и без ядене нищо не става. "Много мислене не трябва". Така е, но и без мислене нищо не става. С много мислене не става, но и без мислене нищо не става. "Е, то с много работа не става." С много работа не става, но и без работа не става. Човек трябва да разсъждава. Какво значи "с много мислене не става"? Това значи - ако човек много се тревожи и много мисли, работата не става. Човек не трябва да се тревожи, а само да мисли. Ако пък никак не мисли, той се натъква на друга опасност.

Всички хора имат по една глава, но не са й дали възможност да се прояви. Досега вие не сте си поставили въпрос, на какво място е поставена главата ви, на какво очите, носът и така нататък. Казвате: "Така ни е създал Бог." Така е, но вие никога не сте си задали въпроса, как да употребите тялото си, което Бог ви е дал. Ако е достатъчно само да кажете, че Бог ви е създал такива, мислите ли, че ако влезете в другия свят такива, каквито сте сега, ще можете да направите нещо? Вие не знаете, че щастието ви седи в двете ръце. Ако знаете разумно да движите двете си ръце, вие ще придобиете големи блага. Вземете например един цигулар. Ако знае правилно да свири, да движи лъка си, той на един концерт само ще може да получи около шестдесет-седемдесет хиляди лева. Казвате: "Хубаво свири този човек." Да, хубаво свири. Като вземе лъка и цигулката си, изкарва нещо от нея. Вземете певицата например, знае как да пее и да говори. Тя има в себе си една малка ципица, която определя всичкото й щастие. Казвате: "Да, има ангелски глас." Да, който има ангелски глас, той ще може да пее и да говори ангелски. Ангелите са добри певци.

Апостол Павел казва: "Ако говоря с ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм." Това значи, ако говориш с ангелски език, а мисъл нямаш, нищо не си.



Какво ще разберете сега от това нарисуваното? Това е името на любовта. Който не разбира любовта, всичко в него е разхвърляно. Който не разбира, той е като онази невежата предачка. Обаче вещата предачка ще вземе преждата, ще я развлачи, ще я изчисти, ще я изпреде и ще изкара нещо от нея. Който не знае, ще каже: "Нищо не става от тези парченца." Който не знае, нищо не става, но който знае, той все ще изкара нещо от тези парченца. Който знае, той всичко може да изкара. Това значи да владее човек инструмента си. От тези части вие може да съедините, да изкарате нещо цяло. Това показва, че любовта има своя външна, има и вътрешна страна, има също така и свое приложение. Вие може да напишете едно любовно писмо, но като ви накарат да го прочетете, ще видите, че има нещо в него, което трябва да притурите. Любовта има своя език. Какъв тон има любовта?

Вие знаете примера за онази млада мома американка, която отишла един ден при един млад банкер, пипнала го по страната, по рамото, поговорила му малко и той казал: "На ваше разположение съм. Каквото обичате, мога да ви дам." Извадил от касата си десет хиляди долара и казал: "И друг път заповядай, на услугата съм ви."

Сега вие можете да вземете само външната страна, но не е така. Вие вземате една клечка кибрит, туряте я при сухите дървета, драснете клечката и огънят се запали. После дойде вятърът и раздухва още повече огъня. Това всеки не може да направи. Само разумният човек може да направи това. Той драсне една клечка кибрит, запали огъня и го използва разумно. В този живот мнозина се намират в положението на човек, който спи. И вие се намирате в това положение, и аз ви казвам: "И тази година ще продължи вашият живот." Той ще продължи най-много сто и двайсет часа, след което вие ще се събудите, ще се върнете от пазара и ще видите, че всичките дюкяни са затворени. Аз съм срещал стари хора, които казват: "Празна работа. Нищо не можахме да постигнем." Той казва, че имал синове и дъщери, които се разболели и умрели и останал сам-самичък, поне и той да си замине на оня свят при тях. С това той мисли, че нищо не е постигнал.

Преди години един варненски свещеник ми разправяше следното. При него дошла една стара баба, осемдесет и пет годишна, която му се изповядала. Казала му. "Дядо попе, имам един грях, който ми тежи на душата. Искам да се изповядам пред Бог." "Какъв е този грях?" "На млади години имаше един млад и красив момък, когото много обичах. Обичахме се и двамата, но майка ми и баща ми ме насилиха, дадоха ме на друг, богат момък, а не на този, с когото се обичахме. Оттогава досега аз не мога да забравя своя възлюблен. Случи се, че той умря, но при този случай не мога да го забравя. От мъжа си имам четири сина и пет дъщери, които никак не обичам. Не обичам и мъжа си. Снощи например сънувах първия си възлюбен, с когото седяхме дълго време, разговаряхме се, ядохме, пиехме, целувахме се. И сега си мисля, да ме прости Господ, как ще отида с този грях на онзи свят, какво ще ми каже Господ за моя живот."

Това са изключения. Човек влиза в едно противоречие, което трябва да разреши. В какво седи противоречието? Ако вземете една жаба и я внесете в училището, какво ще научи тя в това училище? Тя ще търси блатото и ще каже: "Не ми трябват тези чертежи. Мене ми трябва вода, нищо повече." Сега всички вие имате известни желания и казвате: "Човек трябва да вярва в Бог, докато не може и не знае как да употреби всяко нещо на неговото място." В какво ще вярва човек? Може ли да вярва в умрелия човек? Човек може да вярва само в разумното в живота или в онзи, който може в даден случай да му бъде полезен.

Единственото Същество в света, Което ни разбира и Което винаги може да ни бъде в услуга и да ни бъде полезен, това е Бог. Той събужда в нас най-хубавото - любовта. Бог не е против нашите желания. Всяко желание, всяко чувство, всяка мисъл и постъпка, това е Бог в нас. Понякога ние правим грешки, но Бог винаги е готов да ни коригира. Художникът рисува, но докато нарисува една картина, той ще направи ред грешки. Представете си, че сте пред вратата на Рая и ви дават да нарисувате една картина, един човек. Вие се заемате да работите, но от рисунката зависи ще влезете ли в Рая, или няма да влезете. Ако не влезете, ще ви върнат назад. Колцина от вас ще нарисуват този човек както трябва? За да нарисувате човека както трябва, вие трябва да знаете на какво разстояние да поставите очите му, какъв нос да му направите, каква уста, какви вежди, какви пръсти на ръцете и прочее. Някога ви се вижда, че тази работа е лесна, но не е така. Например, някой си отваря устата и я затваря, като изказва много думи. Знаете ли какво означава това? Сега вие ще се намерите в положението на онези богомолци, на които свещеникът искал да проповядва и ги запитал: "Знаете ли какво ще ви кажа?" "Не знаем." "Щом не знаете, няма какво да ви говоря." "Знаем." "Щом знаете, пак няма какво да ви говоря." Казвам, човек знае и разбира нещата само тогава, когато може да ги употреби. Той не знае и не разбира нещата, когато не може да ги употреби.

И така, любовта се проявява в света като една мощна сила, която може да се приложи във всички области на живота. Любовта е потребна и в младините, и във възрастните години на човека, както и в старините му. Тя е потребна и на този, и на другия свят, в цялата вечност. Любовта служи като подтик в живота. Мнозина се спират върху любовта на ангелите. Тази любов е много отвлечена. Например, ако ви питам нещо за любовта на ангелите или на светиите, какво можете да кажете за тази любов? Ето вие вече сте на толкова години, какво знаете за любовта например? Както ви виждам, мнозина от вас сте светили някога, горели сте, а сега сте в мрачина. Вие сте като огъня, който някой път гори, свети, а после загасне, стане черен въглен. Мнозина сте недоволни и казвате: "Какво бяхме едно време, и какво сме сега." Не се харесвате. Защо не се харесвате? Това не е произволно. Често вие сами ставате причина за вашето недоволство, вие сами спирате теченията на любовта. Вие трябва да разбирате законите на любовта. Вие не знаете законите, по които любовта върви. Защото и любовта, и светлината си имат свои пътища. Например, ако затворите прозорците си, светлината няма да влезе във вашата къща, защото светлината си има проводници, жици, по които се пренася. И тя може да се инсталира, както се инсталира и водата, и електрическата енергия. Така че, инсталацията на любовта, която имате в себе си, трябва да я пазите. Защото някой път инсталацията ви може да се развали отвътре. И когато се развали тази инсталация, вие ще чувствате, че нямате тази светлина и топлина в себе си.

И така, да се върнем сега към същественото - към живота, който и вие, и всички хора търсят. За да се разбере любовта, от която произтича животът, първо трябва да имаме живот, който да употребим, да приложим, за да го използваме. Значи първо трябва да имате любовта, а за да разберете тази любов, трябва да придобиете живота. За да разберете живота, трябва да знаете как да го употребите и използвате.

Сега питам ви, какъв метод имате, за да употребите живота, да го приложите? Казвате: "Ние трябва да бъдем полезни на хората." Как ще бъдете полезни?

Ще ви приведа един пример. Вървят двама пътника в един студен зимен ден, навън е студ тридесет и пет градуса под нулата. В това време те виждат на пътя си паднал един човек, замръзнал от студ. Единият пътник казва на другия: "Хайде да слезем да помогнем на този пътник, да не умре от студ." "Няма какво да слизам, аз и без това съм замръзнал. Ако сляза да помагам на него, аз сам ще замръзна." Другият не го послушал. Той слязъл от коня и започнал да разтрива замръзналия пътник. Той разтривал ръцете и краката му, а като разтривал него, и той сам се стоплил. По този начин той помогнал на брата си, а първият пътник продължил сам пътя си.

Казвам, ако вие постоянно сте заети със себе си, ще замръзнете. Аз гледам, хората навсякъде правят същата грешка. Те се качват на коня си и бързат, гледат да не замръзнат на пътя, да си уредят своите сметки. Не, ти ще замръзнеш. Ти сам никога не можеш да уредиш своите сметки. Ти ще уредиш своите работи дотолкова, доколкото се уредят работите и на другите хора. - Защо? - Защото ти сам си част или един орган от Бог. Твоята функция в този общ организъм зависи от общото съгласие с другите органи. Ръката ти трябва да работи и затова здрава трябва да бъде. Ръката не работи за себе си, тя работи за цялото. И ръката не взема парите за себе си, тя ги туря в джоба, където ще се скрият за общите нужди. Това са само сравнения, с които аз не искам да ви отклоня от вашия път, но казвам, ако вие разсъждавате по стария начин, къде ще му излезе краят?

Един човек обича да си попийва. Взел една малка цевица и я турил в една бъчва, и всеки ден си теглил по малко винце от бъчвата. Цевта била дълга половин метър. По едно време забелязал, че колкото и да тегли, не излиза никакво винце. - Защо? - Свършило се вече виното, пък и цевта не е много дълга, да извлече онова, което е на дъното на бъчвата. Та и всеки човек има по една такава цевица, с която тегли. Тегли ден, два, три, сто дена, докато най-после нищо вече не може да тегли. Казва: "Тръбицата ми не е много дълга." И тръбицата ти не е много дълга, но и виното се е свършило в бъчвата. Като вземаш от нея, трябва и да прибавяш по малко. Колкото и да е дълга тръбицата, един ден ще изпиеш всичкото съдържание и ще кажеш: "Не си струва тази бъчва, празна е."

Казвам: Хубаво е човек да пие от тази бъчва, но един ден нейното съдържание ще се свърши. Какво остава тогава? Къде е разрешението на въпроса? От бъчвите ли човек трябва да пие с малко масурче, или да си черпи вода от извора и то всеки ден колкото иска, без страх, че водата един ден ще се свърши? Човек трябва да черпи от извор, който постоянно тече и извира. Когато се казва, че човек трябва да отиде при Бог, имам предвид един такъв жив извор, който постоянно извира. Когато се казва, че трябва да отидете при човека, въпросът вече е съвсем друг. Всички хора са все такива бъчви, водата или течността в които е дошла от чешмите. Водата в такава една бъчва не е толкова прясна, както онази, която изтича от извора.

Сега аз говоря за външната страна на любовта. Тъй както сме ние с хората, на тях още не може да се покаже любовта във всичката пълнота. Като дойде един човек при вас, колкото и да сте добри, ще кажете: "Кога ще си отивате?" - Защо? Поседял е вече този човек няколко дена у вас, трябва да знаете има ли намерение още да седи. Но и ако този гост поседи цяла седмица и иска вие да му служите, и той няма право. Той трябва да бъде много внимателен. И гостът трябва да бъде внимателен, и домакинът трябва да бъде внимателен. Ти искаш някой човек да ти услужи, да ти даде пари на заем, но същевременно не мислиш да му върнеш парите. Или искаш някой човек да ти говори сладко, а същевременно ти не си готов да му говориш сладко. Значи ти, който искаш по отношение на тебе да се приложи законът на любовта, по отношение на другите не го прилагаш. Ако не може да приложите този закон, ще кажете: "Извинете, малко съм нервен." Това са посторонни работи, с които се отвлякохме от съществената мисъл. Това не са недъзи, от които не може да се освободите. Например отивате в едно кафене и прекарвате там четири-пет часа. Излизате навън от кафенето, но дрехите ви миришат на тютюн. Това не сте вие, който миришете, но дрехите ви миришат. Вие сте били в една среда между хора, които пушат, и по този начин носите техните навици върху себе си отгоре. Какво трябва да се прави? Ще снемеш тютюневите си дрехи, ще си направиш една баня, ще измиеш и главата, и ръцете, и краката си и ще се облечеш в чисти дрехи. Тогава само ще отидете при приятелите си.

Та външната страна на тялото не е съществената. Това, че някой остарял, това още не е същественото. Хората днес остаряват от тревоги. Но в света стават ред промени, вследствие на което всички неща вървят към развитие. Казвате: "Ние трябва да остареем." Ако човек върви по Бог, той никога не трябва да остарява. Човек трябва да стане възрастен в любовта. Наместо да стане възрастен обаче, той остарява. Ако поставите едно растение между две плоскости, които вървят в противоположни посоки, то веднага ще се изкриви. Същото става и с дървета, които растат в глинеста или песъчлива почва. Когато ги поставите при тези условия, ще забележите, че клоните им вместо да вървят нагоре, извиват се надолу. Та когато и вие се смущавате от нещо, трябва да намерите причината на това смущение и да се освободите от нея. Смущението причинява известна тежест. Често тежестта се предизвиква от някоя храна или от неправилното дишане, или от неправилната мисъл във вас. Една грешка може да я изправите или чрез стомаха си, или чрез дробовете си, или чрез мисълта си, но чрез яденето си по никой начин не можете да я изправите. Много хора са нервни - или храненето им не е добре, или не чувстват добре, или не мислят правилно. Ако мисълта на човека постоянно е заета с отрицателни мисли, той непременно ще стане нервен. Ако живее между свети и добри хора, той няма да бъде нервен. Това значи - ако пътят ви е отворен, вие няма да имате никакви препятствия. Представете си, че живеете при условия, където храната с много хубава, водата е чиста и въздухът винаги - чист и свеж. Вие никога няма да бъдете нервни. Обаче живеете ли при сиромашки условия, във всяко отношение вие ще бъдете нервни.

Сега вие чухте тринадесета глава от Посланието към коринтяните, пък и сами сте я чели много пъти. Но не трябва само да се говори и чете тази глава, но тя трябва и да се прилага, да се направи опит с нея.

Трима учители разправяли на децата си за хубавите плодове, за хубавите градини, но всеки разправял по свой начин. Първият разправял на децата, че имало в света много хубави градини с вкусни плодове, но нито плодовете им показвал, нито дал да ги вкусват. Като се върнали по домовете си, децата разправяли на родителите си какво им преподал учителят. Вторият учител разправил на децата си същото, но ги завел в тези градини, да им покаже какви плодове растат там. Третият учител разказвал на децата си за тези плодове и в една от тези градини на всяко дете дал да опита по един от тези плодове, а същевременно им дал по две ябълки и по две круши, на всяко дете, да ги занесат дома си, да ги покажат на родителите си. Кой от тримата учители преподал най-добре урока си? Третият. - Защо? - Защото не само те разбрали урока, но и родителите им.

Та сега и на вас трябва и могат да ви проповядват за любовта, за Бог, но Бог и любовта трябва да се опитат, трябва да имат практическо приложение. Любовта непременно трябва да се опита. Любовта по никой начин не може да се намери така, както хората я търсят. По този начин я търси целият свят, но никой още не я намерил. Като си дойдете от любовта, вие непременно трябва да я опитате. Огън, който гори и изгасва, не е огън. Има тела, които веднъж като се запалят, с нищо не могат да се изгасят. И с кофи да наливате вода върху този огън, той не може да се изгаси.

Казвам, това, което не гасне при никакви условия, нито при болести, нито при сиромашия, нито при страдания, това е любов. При такава любов никаква болест не може да устои. Болестта гази само онези, които нямат любов. Сиромашията гази само онези, които нямат любов. Ако си слаб, това показва, че нямаш любов. Който има любов в себе си, той е силен човек. Не че ти като човек си силен, но любовта в тебе ти предава сила. Имате един килограм желязо. Питам, кой от вас може да вдигне това парче желязо? Казвате, всеки може да го вдигне. Но ако през това парче желязо прекараш силен електрически ток, който ще нагорещи това желязо до хиляда градуса, кой ще може да го вдигне? Никой не може да го вдигне. Не само че не може да го вдигне, но всеки ще седи на пет-десет метра най-малко далеч от него. Голяма е топлината на това желязо. Ако вратът на човека е много тънък, какво ще бъде неговото положение? Той трябва да има по-дебел врат, да отговаря на главата на тялото, а съобразно с това и дробовете трябва да бъдат хармонично развити. Човек трябва да работи върху себе си, да се развива.

В този смисъл всяка мъчнотия, която се явява в живота на човека, не е нищо друго, освен условие, за да се изправи някой орган в неговия организъм. Боли те крак. Какво показва това? Че не знаеш как да движиш крака си. Щом не знаеш как да движиш крака си, това показва, че не познаваш закона за доброто. Боли те ръката, не знаеш как да я движиш. Това показва, че не разбираш закона на Божията правда. На езика имаш пришки, това значи, че не разбираш закона на Божията любов. Ухото ти е малко затъпяло. Това показва, че не разбираш закона на Божията мъдрост. Това показва, че всяко нещо си има свои вътрешни причини.

Сега мисълта, която искам да ви оставя, е следната: От вас не искам никакви религиозни, никакви догматически вярвания. "Ама трябва да бъдем добри." Думата "трябва" ще я турите в торбата си и няма да я изваждате навън. Няма да казвате, че "трябва" да се пее, да се свири. Ще извадите цигулката и ще пеете, ще свирите. Но като свирите, няма да събирате парса. Няма да бъдете в положението на онзи български даскал, който отишъл в едно село и като знаел да свири на цигулка, отивал често на църква и там пеел и свирил при богослужението. Всички казвали: "Даскалът пее и свири много хубаво", но никой нищо не му давал. Като огладнял, той напуснал църквата и отишъл да свири в кръчмата. Като го видели, всички казвали: "'Ела тук да ни посвириш." Посвирил той и веднага му дали да си пийне и да си хапне - нагостили го.

Това, което отделя хората от Бог, това не е учението на Бог. Това, което сближава хората, кара ги да се разбират, това е Божията любов, Божията мъдрост и истина. Когато се разбираме, ние трябва да си пазим интересите. Това значи благата, които Бог ни е дал, ние трябва да разпределим разумно. Това значи живот. Разпределението на тези блага зависи от човека. Те могат да бъдат от умствен или от сърдечен характер. И най после, като разпределим и физическите блага, с това ще се разреши въпросът.

Следователно трябва да се разпределят благата и в трите свята. Всяко благо, което Бог е дал на човека, трябва да се разпредели правилно. Той трябва да задържи за себе си част от това благо, а останалото да раздаде и на другите. Всичко, което Бог е създал - всички училища в света са създадени с цел към това, да намери човек своето предназначение. Често хората употребяват знанията си не за това, което е полезно. Някои ще ти проповядват, че трябва да пазят съботата, но какво са придобили? Други пък ще ти проповядват, че трябва да се кръстиш. И кръстенето, и кръщаването има смисъл, но с това хората не са постигнали много нещо. Какво ли няма да ви учат хората. Някои ще ви учат в тайните на природата. Някои земеделци ще ви учат как трябва да изорете нивата, за да изкарате повече жито.

Христос казва: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога." Само в любовта е Христос. С други думи казано, човек може да работи само с любовта, която му е дадена. Любовта, която може да изправи и разреши всички противоречия в ума, в сърцето и в постъпките на човека, е Божията любов. Това е знанието, което сега идва в света. Вие като ученици на една окултна школа, не изучавате нещата по един начин. Има практически начини за изучаване. Има един начин, по който може да се изучават нещата, но ако ви се даде този начин, вие ще се отвлечете от знанието, което имате, и няма да постигнете много нещо. Вие ще дойдете до положението на италианския учен Ламброзо, който изучаваше само отрицателните, престъпните типове в живота. Това е една аномалия. Човек трябва да изучава положителните черти на хората, той трябва да изучава добрите хора. Какви са основните черти на един човек? Основната черта на човека е любовта, която върви по пътя на мъдростта и на истината. Тези черти дават характера на човека. Той трябва да изявява на всяка стъпка Божията любов.

Сега всички трябва да размишлявате върху това, което ви говоря. Дълго време трябва да се мисли върху него, но за вас е важно онова, което може да ви остане от любовта. Ще се учите, като драскате клечки кибрит, да не ги хабите. Никога не си играйте с любовта, не хабете любовта, не хабете клечките си. Като драснете една клечка, трябва да запалите свещта. Като запалите свещта, трябва вече да вървите в пътя си. Запали ли се свещта ви, това е любовта. Откъдето и да минавате, драснете по една клечка. Никога не мислете за нея. Никога не мислете за запалените клечки. Кажете на човека една добра дума и не мислете. Минава един покрай едного и му казва: "Не се смущавай, твоите работи ще се оправят." "Как ще се оправят?" "Това не е моя работа." Лекарят преглежда един болен и му казва. "Ти ще оздравееш." "Как?" "Това не е моя работа " Това значи - изнесете болния на планината, на чист въздух, хранете го със здрава, чиста храна и не се безпокойте. Природата ще свърши своята работа.

Значи ние трябва да дадем на Божествения Дух да работи в нас, но всички трябва да учим. Човек трябва не само да учи, но и да прилага. Човек трябва не само да прилага, но всяко нещо трябва да го използва, да види неговия плод и да го вкуси, да го опита.

Сега думите на апостол Павел, който казва: "Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм кимвал, що звънти, и мед, що дрънка." Значи, ако любовта не дойде у нас, всички други неща ще останат без съдържание и смисъл. Или другояче казано, ако ви дадат най-хубавата храна, но имате температура от четиридесет градуса, тази храна ще остане неизползвана, вие нищо няма да разберете от нея. Тази храна може да ви се даде само при положение, когато нямате никаква температура, когато сте здрави и добре разположени.

Значи, ако нямате любов, всички външни условия, всякакво знание ще остане неизползвано. Следователно условията, при които можете да използвате любовта, знанието, е Божията любов. Мнозина от вас усещат, че имат препятствия, че не могат да постигнат това или онова. На мене мнозина са ми казвали, че не са такива, каквито трябва да бъдат. Дохождали са при мене някои и са се оплаквали, че не се отнасяли добре с тях, че не им давали вода да пият и така нататък. Казвам, идете на извора и пийте колкото искате. Не очаквайте да пиете от бъчвите, да ходите от бъчва на бъчва и да пиете от тях с масурче. Оставете този въпрос настрана. Добре е по някой път да отидете при някой кръчмар, да видите как той пише всичко, което продава и купува. - Защо? - Защото реално е само това, което се пише. Това, което не се пише, не е реално. Само това ще се плаща, което се пише.

Сега вие сте в една школа, която изисква приложение. Можете да имате някакви неудобства, не се плашете от тях. Каквито противоречия да срещате, не се спъвайте от тях. Когато земеделецът оре земята, той не трябва от нищо да се спъва. Че някой път земята не е толкова наторена, нищо от това. Той ще я натори. Ама нямало достатъчно вода, земята била суха. И това не е за спъване. Той ще прекара някаква вада и земята ще стане по-влажна. Ето защо не се плашете от мъчнотиите. В каквито мъчнотии се намирате, бъдете като разумните градинари. За това се изискват ред лекции, които вие трябва да изучавате. Казвате: "Какво да правим?"

Казано е в Писанието: "Елате при Мене, Аз ще ви покажа вратата." Добре, вие дойдете при вратата, но тя е заключена със секретен ключ. Какво ще правите тогава? Всичко в природата е затворено със секретни ключове. Понякога вие може да влезете вътре, но ако изгубите този секретен ключ, не можете да излезете навън. Така е пропаднал един милионер в Америка. Той отишъл един ден да разглежда богатството си в подземието, което се отваряло и затваряло със секретен ключ. Като влязъл вътре, ключът по невнимание от негова страна се заключил, и той не могъл да го отвори. Така останал той в подземието при своето богатство, където умрял. Също така и човек и в науката може да умре. Като се предаде на големите знания да ги изучава, може да влезе някъде, да се затвори със секретен ключ и повече да не може да излезе навън. И при знанието може да се затвори вратата.

Следователно, ако говоря с човешки и с ангелски езици, а любов нямам, от нищо не се ползвам. Всеки от вас трябва да се ползва вече от любовта. Любовта, която внася в човека нов живот, е Божествената любов.

"Добрата молитва"


Първа лекция на Общия окултен клас

26-ти септември, 1934 г., сряда, Русе - Братски салон

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, любов, има, бог, сега, казва, работи, знаете, всички, хора, себе, става, живот, начин, можете, бъде ,

Общ Окултен клас , Русе, 26 Септември 1934г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder