НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Работа в съзнанието. Съзнателна работа / Съзнателна работа

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Работа в съзнанието. Съзнателна работа

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, ръце, линии, кръгове, започва, започват, упражнение, края, настрани, крак, букви, път, круша, всички, успоредни, десния, прави ,

Младежки окултен клас , София, 25 Април 1926г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Двадесет и четвърта лекция
25 април 1926 г.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

Чете се темата „Произход на синия цвят на окото“.

Упражнение: Всеки от вас да си избере една идея, върху която да се съсредоточи за пет минути. Сега, като изучавате почерка на хората, виждате голямо разнообразие, което съществува между тях. Някои започват писмата си спокойно, с едри букви, щедро написани, а колкото отиват към края, завършват с дребни, ситни букви. Други пък обратно: започват със ситни букви, а свършват с едри. Изобщо в началото, когато започва да пише нещо, човек е внимателен, пише красиво, чисто, четливо. Към края на работата си той е небрежен, прибързан – къде довършил думата, къде не я довършил, къде изял по една-две букви, и т.н. Може ли този човек да се оправдава с нямане на време? – Не. За да бъде почеркът един или друг, причината се крие в човешкия характер. Изобщо едрите букви говорят за естествена щедрост на човека. Когато някой започва с едър почерк, а свършва с дребен, това показва, че той в началото на живота си е щедър, а завършва с пестене. Други някои започват с пестеливост, а свършват с щедрост. Като пишат, някои хора започват по права линия, но колкото отиват към края, те изкривяват реда надолу или нагоре. И това не е случайно явление. На какво се дължи това? Забележете, че когато заекът се уплаши, започва да бяга, да криволичи ту нагоре, ту надолу, и като му мине страхът, той се връща на същото място, отдето е започнал да бяга.

Същото може да се каже и за човека: когато престане да се страхува, той се връща на мястото, отдето е тръгнал, т.е. отдето се е отклонил. Значи след като слиза надолу, след като се качва нагоре, най-после човек се връща на първото си място. Когато пише, меланхоличният, обезсърченият незабелязано изкривява реда надолу. Буквите му са тънки, едва се забелязват. Здравият човек има устой в ръката си, затова почеркът му е установен. Ако искате да знаете какво е състоянието ви, още със ставането си сутрин начертайте няколко прави, успоредни линии. Колкото линиите са по-прави, толкова по-устойчиви сте. Като ученици вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да се упражнявате във всички направления. Природата обича упражненията. Тя изисква от всеки човек съзнателна работа.

Задача: За следния път искам всеки от вас да начертае по сто успоредни линии, на разстояние половин сантиметър една от друга. Извършете задачата за пет дни: всеки ден чертайте по двайсет успоредни линии. При това отбележете кой ден кои линии сте чертали, за да сравните състоянията, които сте имали през петте дни: в понеделник, вторник, сряда и т.н. Посоката на линиите да бъде отвесна. Като започнете да чертаете линиите, първо ще се концентрирате и след това спокойно, без бързане ще пристъпите към работа. Ако линиите не излизат съвсем успоредни, не се смущавайте. Важно е да проверите какво въздействие оказват върху психиката ви. Когато сте неразположени духом, начертайте сто отвесни, успоредни линии, и неразположението ви ще изчезне. Така ще калите и волята си. Успоредните линии са знак за разумност. Когато спазвате еднакво разстояние между тях, същевременно вие се нагаждате към разумния живот.

Ако почеркът на човека все повече се изостря, това показва, че той става все по-нервен, все по-нетърпелив и подозрителен. Забележи ли това, той трябва да вземе мерки, да закръгли почерка си, а заедно с него да смекчи и характера си. Носът на нервните хора постепенно започва да се изостря, а това не трябва да бъде. Човек трябва да има остър, буден ум, но не и остър нос. Казано е в Писанието: „По плодовете им ще ги познаете.“ Това се отнася не само до човека, но и до растенията, до плодните дървета. По формата на ябълката ще познаете кое дърво е ябълково. По формата на крушата ще познаете самото дърво. Изобщо продълговатите плодове представляват интелигентността, а валчестите, кръглите – живота на чувствата. Те наподобяват хората със сангвиничен темперамент. Когато буквите на някой човек в началото са дебело написани, а към края стават тънки, това показва, че той е волева, активна натура: започва твърдо, свършва меко. Други пък пишат точно обратно: започват меко, а свършват твърдо. Когато някой ученик се оплаква, че не може да учи, нека направи опит да рисува круши с длъгнеста, крушообразна форма. Щом нарисува една круша, след това да нарисува и самото дърво. Още докато рисува крушата, той ще се свърже с нея и ще почувства вътрешно успокояване. При каквото положение и да се намира, каквито състояния и да преживява, човек трябва да се свързва с Живата Природа във всички нейни форми и прояви. Плодовете не са нищо друго освен съвкупност от енергии, които функционират в тия форми. Следователно иска ли човек да развива в себе си някакво красиво чувство, нека рисува с цветни моливи различни плодове и цветя: ябълка, круша, слива, роза, карамфил и т.н. После нека прави опити да ги рисува във въображението си, но така ясно, така живо, че да изпъкнат пред него в истинската си форма.

Природата обича разнообразието. Тя изисква от човека да работи върху себе си, да развива всички мозъчни центрове. Те трябва да бъдат в постоянно движение. При това енергиите в мозъка трябва да се разпределят правилно. Случва се, че в някои центрове приижда повече кръв, натрупва се повече енергия и ако не може да се справи с нея, човек заболява. Едно трябва да знае човек, а именно: нищо не става без причина. Щом знае това, той не трябва да се страхува нито от заболявания, нито от мъчнотии и страдания. За да заболее, човек трябва да е нарушил някакъв Божествен закон. За да не заболява, да не остарява, човек трябва да живее нормално, според законите на Разумната Природа. Докато живее нормално, човек никога не може да заболее.

Първо упражнение: Всички са прави, със свободно спуснати ръце надолу. Изнасят се ръцете напред, с пръсти едни срещу други и с длани, обърнати към тялото. В това положение ръцете се опират до гърдите. Описват се кръгове настрани и надолу. Пръстите на ръцете са едни срещу други, а ръцете се изнасят напред. Това упражнение се повтаря няколко пъти. При описване на първите кръгове настрани едновременно издигаме десния крак настрани. При вторите кръгове изнасяме левия крак настрани. Така правим упражнението няколко пъти, при което се изнася ту десният, ту левият крак.

Второ упражнение: Всички са прави. Ръцете описват кръгове настрани. Срещат се с пръстите и с длани, обърнати към гърдите, където се опират. Ръцете се свалят надолу. После описват кръгове настрани и т.н. При първото описване на кръгове с ръцете повдигаме първо десния крак. При второто описване на кръгове повдигаме левия крак и т.н.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Време и сила (Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София, 2002)
32 беседи от 15 ноември 1925 г. до 27 юни 1926 г.

Работа на съзнанието
Жива реч (Младежки окултен клас. Година V (1925–1926). Том III. София, 1937)
14 беседи от 21 март 1926 г. до 27 юни 1926 г.

Начало: 19:00

Съзнателна работа

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, ръце, линии, кръгове, започва, започват, упражнение, края, настрани, крак, букви, път, круша, всички, успоредни, десния, прави ,

Младежки окултен клас , София, 25 Април 1926г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!“

Рашзмиление

Чете се темата „Произход на втория кръг на окото“ от някои братя естественици.

Упражнение. Всеки от вас да си избере една идея, върху която да се съсредоточи за пет минути.

Има известни хора, които започват писмата си много едро, щедро, а към края завършват с дребно писмо. А някои обратното, започват с дребни, завършват с едри букви. Забележете, някой път седнете да пишете писмо, най-първо много сте внимателни, после към края забързате. Като се разгледа писмото ви, не е тъй хубаво написано от единия край до другия. На какво отдавате вий, на нямане на време? (Не е.) Някои от вас сте изучавали графология. Изобщо едрите букви показват естествена щедрост. Тогава в случая започва щедро, а свършва с пестене към края. После някои от вас започват тъй – надолу изкривяват реда, а други – отдолу нагоре.

Защо един по-нагоре, а друг надолу? Всякога ще забележите – когато човек почне да става меланхоличен, неговите редове почват да вървят надолу. У животните има следното. Ако изпъдите един заек от едно място, той, като ходи, ходи, пак ще се върне на същото място. Той не може да бяга по права линия. Той ходи, направи една крива линия, и пак дойде, откъдето е тръгнал. И човек, като се изгуби, да се не плаши, пак ще се върне на мястото, откъдето е започнал. Като вървите, има едно естествено движение, ще се върнете в същата точка и оттам трябва наново да се ориентирате. Разбира се, тук има ред психологически причини, има и физиологически. Щом хората почнат да стават меланхолични, да се обезсърчават, почват да пишат писмата надолу, после буквите са тънки, а онзи, който е здрав, има едно устойчиво движение на ръката.

Най-първо сутрин, като станете, направете една права линия, за да видите какво е състоянието ви. Трябва да се направи упражнението, ако искате да придобиете нещо. Вземете една книга, напишете десет, петнайсет, двайсет линии, по линиите ще познаете какво е положението. Природата обича работа. Съзнателна работа. Това е една съзнателна работа. Седнеш, пишеш успоредни. Втори път ще ви дам една задача. Ще напишете сто прави линии, ще пишете тъй, свободно, по 1/2 сантиметра да има една от друга.




Сега разпределете сто линии за всеки ден, ще започнете от утре до следующата неделя – по двайсет таблици за всеки ден, ще отбележите линиите за всеки ден – понеделник, вторник, сряда и т.н. Няма да бързате, ще седнете, ще се концентрирате. Най-първо една минута концентриране, ще концентрирате ума си, след туй ще турите съзнателно ръката си тъй, от горе на долу. Не е важна погрешката, която може да се направи. Въпросът е за себе си да констатирате закона. Всяка една линия упражнява известно психическо влияние, тези отвесни линии.





Аз искам да се научите да се концентрирате. Да кажем, имате едно състояние – крайно сте неразположен. Ако напишете сто линии на лист, вашето неразположение ще се махне. Защото туй неразположение веднага, като проектирате тази енергия, ще я прекарате в земята, туй неразположение веднага ще премине. Имате неразположение, турете волята си. Успоредните линии са признак на разумност. Като пазите тази дистанция, упражнявате закона за разумния живот.




Добре, вземете да направим такова едно упражнение. Това е „и“ и това е „и“. Човек, на когото писмото е ъглесто, станал е нервен, буквите му са заострени и ако човек не обърне внимание, след пет-шест години, ако води един настойчив живот, не концентрира ума си, ще почне да се заостря носът му като на сокол. И такъв човек е крайно подозрителен и нетърпелив. Да имаш остър ум, но не и остър нос. В природата този закон съществува вътре.





Ако това е ябълка, дървото ще съответства точно на плода, тъй дървото ще бъде подобно. Ако плодът е дълъг, дървото ще съответства. Следователно по плода може да познаете кое да е дърво какво е то – дали е валчесто, или продълговато. Продълговатите плодове са по-интелигентни. Тези валчестите плодове, към кой темперамент спадат? ''(Сангвиничния.)''







Някои започват тъй, не дописват края на своя подпис. А някои, като се подпишат, правят тъй. Колкото е по-прост подписът, толкова по-хубаво. Зависи от способностите на човека. Някои хора, които имат силно въображение или чувство на хубавото и красивото, винаги ще турят някоя заврънкулка. Забележете, този започва от дясно на ляво, пак на дясно – този човек, който се подписва, развито е повече сърцето. Идеален е той, но не е умът, който ръководи, но някаква си интуиция вътре, и умът е в едно състояние прогресивно, обещаване за бъдеще. Има импулс, стремеж. Той може да го е направил туй несъзнателно.




Какво означава туй в графологията? Започва меко, свършва твърдо. Това са волеви, активни хора. А други започва твърдо, а свършва меко. Ще ви дам друг един психологически опит. Да кажем, някой от вас не може да се занимава да учи, почнете да рисувате круша. Но круши, които са крушообразни, длъгнести.




Допуснете, че вие сте неразположен, всеки от вас трябва да има някоя книга, седнете и се постарайте да нарисувате особена круша от тези крушообразни, а същевременно опитайте се да нарисувате веднъж и дървото, и ще забележите каква промяна ще настане във вас. Щом почнеш да мислиш за крушата, свързваш се с този плод, и при това от плодовете идва едно успокояване.

На човек всякога му трябва едно вътрешно успокояване. Затуй всякога трябва да сме в контакт с живата природа. Под плод разбирам живите сокове, които функционират в тази форма. Когато рисувате тази круша, ще подразбирате, че тя е едно хубаво, здраво дърво. В ума си ще държите следната идея. Тъй, крушата е идеална, няма никакви сухи клони. Плодовете да са малко, но хубаво развити. Нарисувайте един, два, три пъти... Туй донякъде служи за урегулиране на тези течения. Допуснете, че искате да развиете някое чувство на хубавото, красивото. Вземете тогава, нарисувайте ябълка, тези от хубавите ябълки или някои цветя, роза, карамфил, но не да ги рисувате с черно мастило, но ще имате цветни моливи. Може човек да рисува със своето въображение, без да употребява ръката си, но в този случай въображението е толкова силно, че цветът изпъкне жив с всичките си краски. Или крушата, може да не я напишете на дъска. Постарайте се някой път да си представите една хубава круша, такава, жълта.

Природата обича разнообразие, т.е. всички центрове на човешкия мозък трябва да се турят в действие, да се разработят. Цялата повърхност на мозъка трябва да се намира в постоянно движение. И в един човек, който е нормален, жизнените сокове трябва да функционират правилно по кората на мозъка. Някой път става натрупване на енергиите – и тези хора заболяват, натрупват се чужди органически вещества, които спъват кръвообращението, нахлува повече кръв в човешкия мозък, не може да се оттегли, става парализация на мозъчните центрове и се парализира или крак, или ръка. Човек трябва да се научи най-първо да има страх само отвън, т.е. да знае закона, че нищо без причина не може да стане. Някой път се уплаши, че може да се парализира. Човек не може да се парализира без причина. За да се парализира, трябва да има нарушение на някой Божествен закон. Само тъй може да се парализира човек. Ако човек живее по този начин, неговото развитие ще върви нормално. Човек няма да остарява предивременно. Тоест, остаряването показва, че хората стават бездеятелни, нямат деятелност в себе си. Всякога, когато изстинете, правете упражнението.

1. Прави, ръцете спуснати свободно надолу. 2. Ръцете повдигаме отпред на тялото ''(пръстите едни срещу други и дланите към тялото)'', като дойдат до гърдите, описваме кръгове встрани: надолу, пръстите се посрещат, издигане пак ръцете по средната линия. Повтаряме това много пъти.

При описване кръгове встрани – същевременно повдигаме настрана десния крак, при вторите кръгове левия. Десния, левия и т.н.

Обратно на първото упражнение. Ръцете описват кръгове настрани, срещат се на гърдите – надолу, кръгове настрани и т.н. При всяко описване с ръцете кръг повдигаме десния, после при второто движение левия. Десния, левия и т.н.

Забележете как действат двете упражнения. Първото действа по-добре, разведрява. Това упражнение е хубаво за стопляне зимно време.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!“


Двадесет и четвърта лекция

на Младежкия окултен клас

25 април 1926 г., неделя, 19 часа

София – Изгрев

НАГОРЕ




placeholder