НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Давам власт

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Давам власт

Най-често използвани думи в беседата: аз, може, всички, има, човек, казва, казвам, бог, любов, власт, всичко, сега, живот, хора, съм, свят, път, жена ,

 Неделни беседи , София, 10 Януари 1926г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Беседа, държана от Учителя на 10 януари 1926 год., гр. София.

Ето давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии, на всяка чужда власт и нищо няма да ви повреди.” Лука 10:19

Животът, в обширен смисъл, има своя дефиниция или, свое определение. От онези три думи, които Христос е казал в стиха: “Аз съм Пътят, Истината и Животът,” Той поставя живота на най-висока точка. Някои съвременни светски хора са недоволни от живота. Има и религиозни хора, които са недоволни от живота, но това означава неразбиране на живота. В основата си, всичко в света живее, няма мъртва материя. Мъртва материя съществува само за невежите хора, които не разбират устройството на вселената, които изведнъж разрешават въпросите и казват, че известни неща са живи, и известни – мъртви. Всъщност не е така. Желязото живее тъй, както и човекът живее. Свържете сега животът с човешката интелигентност. Желязото чувства скърби и радости тъй, както и човекът. Това е доказано чрез редица опити, направени в това отношение. Един виден индуски професор е доказал това, чрез ред научни опити. Няма да се впущам в обяснения, какви са неговите опити, но той научно е доказал, че желязото може да се отрови тъй, както и човек може да се отрови. Желязото може да се екзалтира тъй, както и човекът може да се екзалтира. То може да възприема всички промени, които стават в човека. Това е проверено в стрелката на галванометъра, с който се отбелязва всяка промяна, която става в човешкото тяло. Тъй чувствителна е тази стрелка! Тази стрелка показва, че като се турят върху желязото известни киселини, и то чувства радости или скърби, и то се весели и страда. На някои от вас това нещо може да се види чудно, но питам: нима не е чудно състоянието на онзи, който се напива и започва да залита из улицата? Нима не е чудно, да видите някой учен човек, професор, който е свършил четири факултета, но се е напил и ходи по улиците, залита от единия край до другия? Залита той, понеже е изгубил равновесието на своята нервна система. Умът на този професор не функционира правилно, затова той ходи от един дувар на друг, залита от едно място на друго. Той като се доближи до някой дувар, казва: “Този дувар живее толкова, колкото и аз.” И после, като падне на земята, казва: “Тази земя живее толкова, колкото и аз.” Стане, продължи по-нататък пътя си, докато залитне в друг някой дувар. Тук залитне, там залитне и най-после казва: “И калта, и камъните, и земята, и птиците живеят тъй, както и аз живея. Всичко в света живее! Трябваше да се напия, за да ви докажа това нещо.” Хората като видят, че се е напил, казват: този човек е пиян. Обаче този професор, със стрелката на своя галванометър, прави своите опити и казва, че и желязото е живо.

И тъй, ние идем до онази мъдра философия, че целият живот е един жив организъм, а ние сме частици на този жив организъм. И ние живеем по причина на общото. Следователно, каквито са проявите на общото, такива са и нашите прояви. И в този случай, заключенията ни за живота и за нашите прояви не могат да бъдат различни от общото. С други думи: нашата интелигентност не може да се прояви вън от общата интелигентност. Обаче, какъв е смисълът на живота, тези работи ще оставим за по-последно време. Кога? Вие бихте казали: е, след като умрем и ни турят в гроба, след като станем там на малки частици и дохождат да ни палят свещи, да проливат сълзи заради нас и най-после, след като ни вземат ангелите горе, все ще разберем смисъла на живота. Чудни сте вие, ако чакате ангелите да ви вземат горе след като умрете! Че ангелите могат да ви вземат и сега още. Те могат да ви вземат тъй, както седите. Гледаш, изгуби се някой изведнъж. Защо да не може да стане това? Защо да не се изгуби някой, тъй, както седи тук? Коя смърт е по-хубава: да не плащаш нито пет пари за погребение, или да пазарят за тебе колесница, че кръст, че свещи да палят и да тръгнат след тебе приятели и близки, да плачат, да нареждат? И тъй, гледаш някой човек - както седи, изгуби се, никакъв го няма. Кое е по-хубаво от двете? Аз казвам: при сегашното състояние, най-хубаво е човек да се изгуби изведнъж, незабелязано да се изпари. Вие ще кажете: да не знаем, къде е гробът му, туй не е по Бога. Каква философия има в този гроб? Та нима съвременните хора, като знаят гроба на Христа, се поправиха? От 2000 години хората все ходят и се връщат от гроба на Христа, но питам: какво научиха от това ходене и връщане? Гледам някои, от религиозните, казват: дано спечеля малко пари, та да отида на гроба на Христа. Какво от това? - Ще отидеш там с едни изкривени идеи, ще се върнеш с други изкривени идеи. Ще отидеш с един довод, ще се върнеш с десет. Някои ще възразят на това.
Казвам: в света ние няма да живеем за себе си. Като казвам, че няма да живеем за себе си, разбирам, че ще живеем за Бога, и схващанията ни ще бъдат разумни, тъй както и във великия организъм. Ние не сме дошли в света, да смущаваме Божественото тяло. Ние не сме дошли, да смущаваме Божествения ред и порядък. Всички онези малки мушици, всички онези най-дребни същества ние почитаме, защото знаем, че те влизат в Божествения организъм. Някой път аз казвам, че волът е ителигентен. Като казвам, че волът е интелигентен, подразбирам, че е интелигентен като вол. Но подразбирам още, че ако му се дадат условия като на човек, и той ще се прояви тъй, както и човекът. Като казвам, че мушицата е интелигентна, подразбирам, че ако й се дадат условия като на човек, и тя ще се прояви тъй, както и човекът. Ако на човек се дадат условия като на един ангел, и той ще се прояви като ангел. Или, ако му се дадат условия като на Бога, и той ще се прояви като Бог. В условията е всичкото. Че какво се подрабира под “Бог”? Да си Бог не значи, че трябва да запалиш света. Да бъдеш Бог, подразбирам - да можеш да твориш, да разбираш законите на Любовта. Едно от качествата на Бога, това е Любовта.

Следователно, в света има три принципа, които няма да ви кажа със същинските имена, но в преводи. Казвам ви: Любовта е първия принцип. От Любовта произтича живота. Този живот прониква целия космос, прониква всяка частица. И ако ние не спазваме правилността на този Божествен закон, възможно е, с нашите мисли, с нашите желания някои от тези частици да почне да се умъртвява. Съвременните лекари казват, че когато човек дойде на възраст около 40-50-60 години, започва да се развива в него болестта “arterio-sclerosa”, докато най-после умира от пропукване на тялото. Защо умират тези хора? – Старите хора умират от страх - нищо повече. А младите от какво умират? – Младите умират от пресищане, от преизобилие, от задръстване. И действително, много майки уморяват децата си от много хранене. Тя храни малкото си дете по 10-15 пъти на ден. “Хайде, мама, хайде хапни си!” Тя се бои да не умре от глад. “Нека яде, да порастне!” Не, три пъти на ден е достатъчно за едно дете да се храни. Не е в многото, не е и в малкото. В природата има един закон, според който е определено всекиму, колко трябва да яде. В това именно седи разумността на живота, че природата е определила на всички същества, каква доза ядене трябва да употребяват. И ако ние, съвременните хора, познаваме този велик закон на хранене, всички щяхме да бъдем здрави. Аз не говоря за това здраве, което хората подразбират - да е дебеличък вратът на някого, или лицето му да е пълничко, румено, или тялото му да е тантуресто, или да има благоутробие, да е по-мазничък. Забележете, почти всички богати, заможни хора са пълнички. Какво влияние упражняват условията, за по-силна илюстрация на мисълта си, ще ви дам един пример. Още от турско време е забелязано, че всички чорбаджии, всички кметове са дебелички, тантурести. И наистина, ако някой сух, слаб човек стане чорбаджия, не се минава и година време, той става тантурест, хваща шкембе. От там е останала и поговорката: “Направете някого чорбаджия, за да се оправи.” Тъй също и богатите затлъстяват, трябва да знаете, обаче, че щастието на човека не седи в богатството. В този Божествен организъм, в който живеем, ние сме осигурени. Ние сме хиляди пъти по-осигурени отколкото ония, които са вложили влоговете си в най-сигурни банки. По-сигурна от нашата банка няма. Сега вие ще кажете: докажи това! Всички неща, които се доказват, са фалшиви, а всички ония, които не се доказват, са реални, итински. Затова именно тия неща, които са истински, не ги доказвам, защото те сами по себе си съдържат Истината. Аз не доказвам Истината. Защо? Защото съм съгласен с нея. Пък, ако искате, аз мога да ви докажа тази Истина. Как? Елате с мене и аз ще ви докажа Истината. Вие казвате: аз имам правилни възгледи за живота. Добре, може да имаш правилни възгледи за живота, ще провериш на опит твоите правилни възгледи. Ето, пред тебе седи един болен. Положи ръката си върху главата на този болен и ако той оздравее, твоите възгледи са прави. Полагаш ръката си, но болният не оздравява. Аз, който имам, според вас, криви възгледи, турям ръката си върху главата на този болен, и той оздравява. Чии възгледи са правилни сега? – ама това е една случайност, това е от дявола. Вие срещали ли сте се някъде с този дявол? Знаете ли, какво нещо е той? – Той е едно същество, излязло от Бога. Следователно, какво е отношението на вълка спрямо овцата, такова е и отношението на дявола към човешката душа. Вълкът като влезе в някоя кошара, сграбчва една овца, опапа я и като си вземе от нея, каквото му трябва, казва й: “Сега ти ще отидеш в друг свят, да работиш с всичкото си трудолюбие, като някоя пчела, и като събереш достатъчно мед, като разбогатееш, след няколко години аз пак ще те навестя.” Значи, доброто и злото, това са два противоположни живота. Аз няма да ви доказвам това. Защо? Защото то е една Истина. Смъртта подразбира, че доброто се е трансформирало в зло. Някой път и злото може да погълне живота на доброто, така че и злото може да се трансформира. Но ще знаете, че в този случай злото не е изчезнало. И когато доброто се погълне от злото, и то не е изчезнало. Злото и доброто, в този велик Божествен организъм, имат съвсем друго отношение. По отношение на нас обаче, злото е една опасна сила, и ние трябва да боравим с нея тъй внимателно, както ученикът борави с някоя силна киселина, или както някой учен борави с най-силния електрически волтаж. Вие опитвали ли сте най-силния волтаж?

Та казва Христос: “Ето, давам ви всяка власт!” Всички искате да имате власт, но властта почива върху знанието. Не е достатъчно само да имате власт, но трябва да знаете, как да задържите тази власт и как да я използвате. Нима в света не са идвали видни личности? Нима Провидението до сега не е давало никому власт? – Давало е, но тия хора са я изгубили. Нима и на вас Провидението не е дало власт? Забележете, по отношение на мравите, на мушиците, Провидението ви е дало власт. По отношение на тях, вие сте хора с власт. Туй, което и милиони мравки нямат възможност да направят, вие можете да го направите. Ще кажете, ама те са мравки. Да, но туй, което вие, само за един момент, можете да направите, за тях се изискват милиони години. Могат ли милиони мравки да направят една цигулка? Могат ли милиони мравки или милиони мушици да създадат един Паганини, или един Микеланджело? Могат ли те да създадат такива велики художници, музиканти или скулптори? – Не могат. Значи, в човешката душа са вложени известни сили, каквито в тия мушици и мравки няма. Туй, което човек може да възприеме, по-нисшите същества не могат да възприемат. В тази фаза, в която човекът се намира днес, той може да се прояви, да се разцъфти. Като извод от всичко това, аз изваждам следния закон: Любовта на Бога към всички същества е еднаква. Значи, туй е общ закон. Това е един постулат. Разликата е в това, че всички същества не използват еднакво Божията Любов. Понеже Любовта съставлява база на Божията Мърост, то в степените на Любовта се проявяват и степените на Мъдростта. Има степени на Любовта, има степени и на Мъдростта, има и степени на Истината. Истината, това е най-високото нещо в разумния човешки живот. Любовта, това е проява на Бога. Бог се проявява само в Любовта. Като говорим за Мъдростта, трябва да знаем, че тя е проявление на всички Синове Божии. А когато говорим за Истината, ние разбираме всичко живо в света, което се проявява. Всичко живо трябва да бъде свободно, понеже то представлява част от общия Божествен организъм.

Христос казва на Своите ученици: “Ето, давам ви власт!” Вие сте чели този стих от Евенгелието. За каква власт се говори? - Да настъпват на скорпии. Христос говори ли тук за външните скорпии, за външната отрова?

Сега аз ще се спра върху следното положение. Често, в живота се явява спор между две разумни същества, между двама мъже, или между две жени. Спирали ли сте се вие да разграничите дълбоките причини на този спор? Защо изпъква той? Представете си вие, че две жени спорят за един мъж, делят го. Разгледайте този спор чисто научно, със стрелката на галванометъра и вижте, какви са резултатите от този спор. Ако изследвате главите на тези две жени и главата на този мъж, ще видите, че една малка част от долната страна на мозъка е възбудена и сега, тия две жени се стремят да се съединят с този мъж и да станат едно с него. Но в природата това нещо не е произволно. Във физическия свят трима души не могат да се съединят в едно, но могат да направят едно химическо съединение. Вследствие на това, започва се една война: едната горе, другата долу. Не стига това, но намесват се и техните майки и бащи. Най-после, едната е по-силна, надвива, успява да направи едно химическо съединение, образува се азотна киселина. Другата се изхвърля навън като свободен елемент. За нея казват: горката жена, строшено й е сърцето! Не, сърцето й не е строшено, но не е могла да се съедини с този мъж, да образува едно съединение. Да допуснем сега, че тия две жени биха успели да се съединят с този мъж. Какво биха направили с него? Ще кажете: ще бъдат щастливи. Аз бих желал да зная, колко щастливи жени има до сега, от падането на нашата стара, почтена майка Ева? Я ми кажете, колко такива щастливи жени има до днес? Ние ще разрешим този въпрос само тогава, когато разрешим щастието като едно разумно разбиране между мъже и жени. Аз засягам въпроса принципално. Кое прави жената - жена, и кое прави мъжът - мъж? В едно отношение жената е основа, а мъжът е киселина, т.е. киселинен окис, и между тях може да стане едно химическо съединение. Следователно, мъжът и жената се различават по степента на своите вибрации. Вибрациите на жената се различават от вибрациите на мъжа, и обратно. У мъжа всякога преобладават правите линии; той е праволинеен. Той мяза на радиоактивни сили, които излизат от центъра на един кръг. Жената обича кривите линии; тя се движи по спирала. Ще кажете: значи, тя се лута. Не, то е закон на движение. Когато Господ праща някоя душа на земята, пита я: по кой път искаш да вървиш, по радиуса или по периферията на окръжността? Тази душа казва: “Аз искам да се движа по периферията.” Добре, тогава ще бъдеш жена. Друга душа казва: “Аз искам да се движа по радиуса.” Добре, тогава ще бъдеш мъж. Следователно, жената определя движението на мъжа, докъде той може да върви. Мъжът като върви, дойде до периферията, до жената и скоро гащите му започват да треперят – връща се назад, към радиуса, към центъра. Вие казвате: мъжът не се бои от жената. Трепери сърчицето на мъжа, бои се той от жената. Вземете някой генерал, от когото треперят толкова войници, толкова офицери, като срещне някоя мома, затрепери му сърцето, хвърля шашка, всичко хвърля, казва: "опасна е тази мома, очите й горят като огън." Трепери човекът! Ще трепери, разбира се, и оттатък ще мине. Защо? Защото Божественото е в жената. Ще дойдеш със смирение до нея! Ти ще знаеш, че Бог се проявява в нея. Докато жената знае, че Бог се проявява в нея, тя ще има всичкото смирение, но и всичката сила; каже ли обаче, че тя е, която се проявява, колелото се обръща, и мъжът вече не се плаши от нея. Погледнеш, мъжът се явил с някаква пръчица, и той сега я плаши. Това вече не е проявление на жената. Значи, щом жената определя дейността на мъжа и казва: “Извън този кръг ти няма да работиш, това е полето на моята деятелност” - тя изгубва своето смирение и своята сила. Жената трябва да знае, че външната деятелност се определя от деятелността на радиусите. Жената не трябва да ограничава деятелността на мъжа, защото с това ограничава и себе си. Расте ли радиуса, с това се увеличава и окръжността.

Когато казам, че ние живеем еднакво, аз разбирам, че всички страдаме еднакво, но не използваме еднакво тия страдания. Много пъти вълкът, като изпитва някои страдания, прегризва задния си крак и предпочита да остане с три крака, но да не търпи. Научава ли урока от тия страдания? - Не научава. И при това положение, той казва: “Аз мога и с три крака да крада овци.” Но като остане с три крака, вижда, че не може да краде както по-рано, защото с три крака той вече влиза в границите на разумния живот. И вълкът има религия, има и вярвания. И той става сутрин рано и отива в гората, да се моли на Бога, като казва: “И аз ходя всяка сутрин в гората, да се моля на Бога, дано ми прати някоя овца.” И между хората има такива, които се молят на Бога за пари, за власт, за сила. Защо е нужен Господ на тия хора? Аз сега не говоря, защо ни трябва Господ, но казвам: щом вие живеете в Божествения организъм, трябва да живеете съобразно Него. Това топло време, каквото е днешното, ражда всички болести. Заболеете ли, вие започвате да викате един, два, три, четири и повече лекари и да се лекувате, докато най-после се яви някаква криза, някакво усложнение и казвате: тъй решил Господ! Всички съвременни хора кават: тъй е решил Господ! Че Господ е решил нещо, аз съм съгласен, но дали именно това е решил, това е друг въпрос. Решил е Гопод днес да ви говоря, това е важното. Решил е Господ днес да ме слушате, но как ще ме слушате, това е важното. Сега, ако аз се домогна до условията и искам нещо да ви сметна, това не е съгласно с Истината. Пък, ако и вие искате нещо да ме сметнете, и то не е съгласно с Истината. Но, ако аз ви говоря Истината и вие ме слушате, тогава ние влизаме във връзка с кого? – С други разумни същества в света, с ангелите. Най-после, няма какво да говорим за ангелите, те са тъй високо от нас. Мислите ли, че българите са тъй културни, поне като англичаните? Изобщо англичаните, като народ, седят по-горе от българите. Те имат по-големи възможности. Че седят по-горе от българите се вижда по това, че имат по-голяма държава, по-голяма империя, която могат да управляват. Тъй както днес англичаните управляват своята държава, то е, защото имат интелигентност, но ако един ден изгубят тази си интелигентност, ще изгубят и своята сила.

Сега ние трябва да приложим този закон и по отношение на нашето тяло. Здравето на който и да е човек зависи от неговия разумен живот. Ти най-първо ще вярваш, че имаш дадена власт от Бога, че имаш власт да настъпваш над змии, над скорпии, на всяка сила вражеска. Тук Христос употребява думата “змия” в смисъл на всички онези лъжливи учения, които отдалечават хората от правия път, които разрушават дома. Е, как се разрушава дома? Казват за някого: трябва да оженим този човек! Много добре, той трябва да се ожени. Той трябва да има деца, жена. Хубаво, съгласен съм, да се ожени! Но мъжът и жената трябва да се оженят по любов. По коя любов? - По Божията разумна Любов. И те трябва да имат деца, родени по тази любов. Те трябва да имат такова съгласие помежду си, че който от невидимия свят и да ги погледне, да разбере, че те вършат волята Божия, че не Го смущават; защото, ако Го смущават, Господ един ден ще каже: отрежете тези там, оставете ги вън, да не смущават! Какво е това място вън? – Там ще заспите и с милиони, с милиарди години ще чакате друга някоя епоха, докато поумнеете вътрешно. За да ви научат да вършите волята Божия, вътрешно ще ви стегнат. И тогава, като се създаде някоя нова вселена, като сегашната, там ще ви пратят и ще кажат: гледайте да не направите същата погрешка, като по-рано, защото повторите ли я, ще ви изпратят в абсолютното битие. Ние, съвременните хора, мислим, че можем да правим, каквото искаме. Да, можете да направите каквото искате, но трябва да знаете, че и Бог е силен, и Той може да направи, каквото иска. Знаете ли какво ще стане тогава? Когато слабия се бори със силния, какво става? – Слабият става на каша. Това е закон. Ако дървото се бори с огъня, какво стане с него? - Дървото ще стане на пепел и на дим. Ако земята се бори с водата, какво ще стане със земята? - Тя ще стане на каша.
Вие сега ще кажете, че въздухът, водата, земята, огънят, това са нищо. Но земята е живот. Това е най-нисшият живот. Водата е също живот. По някой път, аз съм ви казвал, че с водата може да се говори. Водата се радва тъй, както и вие се радвате. Вие можете да направите с нея следния опит: ако дадете на някой добър човек да пие вода, тя се радва. Това може да проверите с галванометъра - ще видите, че стрелката на галванометъра се мърда, прави известни люлеения, които се предизвикват от нейната радост. Ако пък дадете на някой лош човек да пие вода, водата скърби; и в стрелката на галванометъра няма да се забележат същите люлеения, каквито при радостта. Някой път, като пиете вода, казвате: тази вода не е сладка. Защо не е сладка тази вода? Защото ти не си добър. Някой път казваш: ядох днес много сладко. Защо? Защото този ден ти си бил добър. Някой път хлябът е доволен от тебе, а някой път, ти не си доволен от хляба. Защо? – Не вървиш в правия път. Аз турям като правило, за себе си, следното положение: щом хапна нещо и не ми е сладко, няма да ям. Така прави и ти. Ами какво да правя, какво да ям? - Ще постиш, затова именно е постът. Ще постиш, за да възстановиш здравето си, да повишиш вибрациите на своя живот. Иначе, ако ядеш хляба си тъй, неподготвен, той ще бъде за тебе отрова. Съвременната наука казва за някой човек, например, че нямал апетит. В какво седи апетитът? Апетитът, това е един Божествен импулс. Когато Господ вижда, че ти вървиш по Божиите закони, Той ти отваря апетит и казва: “Яж, ти заслужаваш това!” А когато не живееш по Божиите закони, хлябът ти се вгорчава и Господ казва: “Аз съм недоволен от тебе”. И тогава ти казваш: окръжаващите ме хора не са съгласни с мене; хората не ме разбират, природата не ме разбира, ангелите не ме разбират, Бог не ме разбира. Ето един човек, който не е разбран от никого. А от кого трябва да бъде разбран? - От себе си. Ето де е великата философия!

И тъй, тази власт, която Христос ни е дал, седи в това, най-първо да се домогнем до Любовта. И чудни са някои път хората, като се питат, обичат ли се. Някой пита някого: ти обичаш ли ме? Аз наричам това - едно механическо питане. То значи, като запаля вечерно време своята свещ, да я питам: ти светиш ли ми? Туй, което свети, не говори. Туй, което люби, не говори. Защо? Ами че Любовта не е един механически процес, да каже, че аз те любя. В Любовта има светлина, в Любовта има радост, в Любовта има разширение, в Любовта има живот, в Любовта има условия за растене и възможности да опиташ и да използваш всички блага; но в Любовта има и друг един закон - да не ставаш чрезмерно лаком, за да не изгубиш всичко. Любовта желае, щото всички хора да опитат еднакво всички блага. Любовта дели и най-малките трошици, тя е готова да раздели всички блага. В нея има един закон. Какъв закон е този? Ще ви го обясня. За пример, някой път верующите казват: аз съм нищожен човек, от мене нищо не може да стане, Бог не мисли за мене. Вземете пример от ябълчената семка! Тя казва ли, че аз съм нищожна? Тя казва: ти ме посей и не гледай, че днес съм толкова малка. Един ден ще стана много голяма. Казваш: а, толкова малка! Да, ти днес ме посей, че ще видиш, какво се крие в мене! – Ама аз не ти вярвам. Ти ме посей, че ще видиш; аз съм правила този опит, аз зная, какви сили се крият в мене. Аз още не съм достигнала до степента на човек, но посей ме и ще видиш, какво може да излезе от мен! Тази семка говори за възможностите на ябълката. Добре, ние, които сме достигнали до тази фаза на своето развитие, ще бъдем ли по-слаби от ябълката? Ами че Любовта е почва, в която ти, нищожният грешник, трябва да се посееш, да изникнеш и да израстнеш, да се превърнеш в едно дърво. Смисълът не е само в това, да седиш, да се радваш или да скърбиш и да кажеш: днес съм радостен или скръбен. Това са екзалтации, това са дим и пепел. Ние не говорим за неорганизирания живот, но за живота в Бога. И всеки от вас трябва да знае, че живее в Божествения организъм и затова, като стане сутрин, да каже: какво трябва да бъде днес моето отношение към Бога, Който ми е дал живот? А ти ставаш сутрин и казваш: за мене никой не мисли. Това е една самоизмама, от която се ражда грехът. Всяка сутрин, като станеш, Господ вече мисли за тебе. Че Господ мисли за тебе, се познава по това, че си станал. Ако не мислеше, ти нямаше да станеш. Това, че Господ ви говори, показва, че Той мисли за вас. Не е само този процес, че аз ви говоря, но след мене ще дойде Духът, да разработи тия думи, които сега аз ви казвам. И след това, ще остане една малка радост у вас. Духът работи от години във вас. И вие виждате, някоя мисъл се загнезди дълбоко във вас, а вие казвате: какво се загнезди тази мисъл в мене, че не ме остава на мира? Господ ти е проговорил. Ако не разбираш Господа, всички светии ще ти заговорят. Ако и тях не разбереш, ще ти заговорят всички праведни хора. Ако и тях не разбереш, ще ти заговорят всички обикновени хора. Пък ако и тях не разбереш, ще ти заговорят всички дървета, камъни, извори, животни. Ако и тях не разбереш, ще дойде, най-после, вятърът и ще те отвее някъде, че няма да се върнеш. А знаете ли, какво нещо е вятърът? В движението на въздуха главно, което хората наричат вятър, се проявява Божият ум. И когато във въздуха има силно проветряване, туй показва, че Господ мисли. Значи, щом има буря, ветър, Божията мисъл се проявява. Това е според индуското учение. А какво ще кажете вие? Божията мисъл не е в самото движение на въздуха, но в тази първоначална сила, която е произвела тази обмяна. Забелезали ли сте някой път, как движението на въздуха произвежда приятно разположение? Значи, Божественият живот прониква в нас чрез въздуха. И тогава, въздухът е пълен с живот, със сила и като вдъхнем въздух, доколкото е нашата любов, ние можем да живеем. Ето, на болните от охтика им се препоръчва дълбокото вдишване, чист въздух. Най-първо охтиката се лекува с чист въздух, а също така и със слънчеви лъчи. Колко пъти съм казвал на някои охтичави - да излагат гърба и гърдите си на слънце, в продължение най-малко на 1-2-3-4 месеца, за да видят, какъв преврат ще произведе слънцето в тях! В това време, обаче, умът трябва да бъде съсредоточен. Кажи: Господи, помогни ми да изпълня Твоята воля, да ти служа! Кажеш ли така, ще видиш, какъв преврат ще стане с тебе. А ти искаш да правиш сума глупости, да вършиш каквото искаш, да разбогатяваш, да ядеш и да пиеш, и пак всичко да ти върви добре. Тогава Господ казва: да си върви този човек от тук! Чудни са хората, когато искат да ядат и да пият. Когато ти изпълняваш волята Божия, Господ ще ти даде един банкет и тогава, в Божието присъствие, ти ще можеш да ядеш и да пиеш, колкото искаш. Но онзи, който е без Бог, той да му мисли!

И сега Христос казва: “Дадох ви всяка власт.” Тази власт трябва да бъде индивидуална за всеки едного, а също тъй, трябва да бъде и колективна. И ако всички ние се съединим в едно, и ако всички ние опитаме тази власт и повярваме в нея, и във всички Божии думи, само тогава щяхме да видим, какъв преврат може да произведе тя. Най-малкото, което можеше да произведе, то е, че доколкото е възможно, щеше да се прояви в нас разумния живот. Ако повярваме на това, ще видим, че нашите очи ще се отворят и всичко това, което ние считаме мъртво - дървета, камъни - всичко това ще проговори. Казваха на Христа: "Кажи на своите ученици да млъкнат!" Какво им отговори Христос? - Ако аз кажа на тях да млъкнат, тия камъни ще проговорят. Да, камъните ще проговорят. Това не е само символи, това е една философия, това е един велик Божествен живот. Питам ви: възможно ли е, всред всичко това, в което живеем и се движим, ние, хората на 20-ти век, да продължаваме да живеем в неверие, в грях, в неправда, в безлюбие, в това вечно съмнение, което внася отрова в живота ни? Всичко това наука ли е? Всичко това култура ли е? Аз бих желал, бъдещите писатели, като вземат перото си - да пишат, от него да излиза пламък. Аз бих желал, онези от вас, които ми говорят, пламък да излиза от устата и от езиците им. Гледам, някои от вас като ми говорят, от устата им излиза черна светлина. Казвам: стой настрана! Духай повече, за да се усили горението, та от устата ти да излиза пламък! Някой като ми говори, казва: чакай малко, да го смотолява. Казвам: какво ще ме смоталяваш? Кажи си опитностите искрено, кажи ми нещо разумно! Чудни са хората! Дойде някой при мене, гледам го - тъжно, скръбно му е; но се представлява, като че няма никаква тъга. Казва: е, условията са малко такива. Не, братко, кажи си: тъжно ми е, можеш ли да ми дадеш някакъв цяр? Кажи си Истината! Е, аз съм свършил университет, как ще уроня престижа си? Не, кажи си Истината. Щом си служиш с лъжа, престижът ти ще се урони още повече. Кажи си: скръбен съм, паднах, че си изкълчих малко крака. Знаеш ли да разтриваш? - Зная.

“Даде ви се всяка власт.” Ще ви приведа сега един пример. Наскоро, идва при мене един наш брат, инвалид от войната, да се посъветва нещо, търси начин, как да лекува крака си, който го заболял при изпълнение на службата му. Той постъпва някъде в провинцията на служба, по уреждане въпроси за фонда на сираците, останали такива през време на войната. Когато някой човек го заболи крака, това показва, че той не е доуредил работите си. Тогава Господ казва: “Стиснете този човек, да се погрижи за уреждане работите си.” Кракът го заболява сериозно, набъбва, явява се оток. Туря компреси, лекува се, но никаква полза. Отива при лекар, показва му крака си и той казва: “Някъде дълбоко вътре има инфекция, затова трябва кракът да се разреже, та да изтече навън всичката нечиста материя.” Той ми пише: “Учителю, да се подложа ли на операция?” Казвам: на никаква операция няма да се подлагаш! Какво да правя тогава? - Ела тук, един виден професор ще ти направи такава операция, при която, ни най-малкото парче живо месо няма да се отреже. Но за тази операция и 20 - 30 000 лева няма да стигнат, за да се разплатиш. Преглеждал се той там на рентгенов апарат, но нищо не могло да се познае. Дохожда най-после и в София. Пита ме: "Каква операция ще ми направите?” Казвам: ще вземеш мляко, ще го свариш и после ще го пресечеш с лимон. Ще вземеш пресеченото мляко и от него ще си направиш компрес. Няколко такива компреси ще подобрят положението ти. Тези млечни компреси ще ти покажат, има ли нечиста материя там, или не. И наистина, той направи 2-3 такива компреси и положението му се напълно подобри. Кракът набъбна на това място, дето е нечистата материя, отвори се една малка дупка, отдето изтече всичко нечисто. Температурата му спадна, мястото се пречисти и след няколко дни раната започна да заздравява.

Та, кой е този виден професор, на който с никакви пари не може да се отплати? - Той е живата природа. Всеки, който вярва в Бога, всеки, който вярва в живата природа, тя може да му направи такава една операция, каквато никой от съвременните хирурзи не може да я направи. Аз не съм против хирурзите, но казвам: дойдоха от невидимия свят същества, които направиха на този наш приятел такава сполучлива операция, каквато никой хирург не може да направи. След това му казвам: слушай, сега да внимаваш, добре да оправиш работите във фонда на сираците от войната! - Да, добре ще ги оправя. По-нататък му казвам: внимавай, на онзи, който е тръгнал в пътя на Истината, не се позволява да прави никакви погрешки! И ако направи някакви погрешки, лошо е за него самия. По аналогия на това, казвам: нашите нечисти мисли, нашите нечисти желания, по някой път, остават също такива утайки и върху нашето съзнание, вследствие на което се създават ред болезнени състояния. Онези нечисти мисли, онези нечисти желания, които човек храни в себе си, могат да се наслоят не само във физическото, но и в духовното му тяло. Защото физическото тяло е сандъкът, в който се крие същинското, духовно тяло на човека. Тъй щото, тия нечистотии, тия утайки могат да се натрупат, всъщност, върху духовното тяло на човека, а не във физическото, и да произведат тия пертурбации, които човечеството днес минава. Всички промени стават именно в нашето духовно тяло. Следователно, допуснем ли в нас нечисти мисли или желания, колкото и да са малки те, произвеждат вътрешни пертурбации. Вие казвате: е, нима една малка мисъл може да произведе нещо лошо? Да, но ако аз пусна в салона само една хилядна част от милиграма от някой силно отровен газ, той, въпреки малкото си количество, ще може да изтреби всинца ни. Силата не е в неговата тежест, не е и в количеството му, а в това, какво влияние упражнява той. От тук: силата на материята не се заключава в нейната тежест, но в нейната интензивна дейност. Има известен род материя, която не тежи, но в нея има такъв интензивен живот, че може да премахне всинца ни от лицето на земята.

И тъй, Христос казва: “Давам ви власт.” Каква власт? - Власт в разумното, власт в Любовта. Всичката сила е в тази власт, именно, и всички трябва да се стремите да изучавате този велик закон на Любовта. Сегашната наука и бъдещата наука, това е науката на Любовта. И този закон на Любовта седи в следното: трябва да обичаме Бога като едно цяло. А законът на ближния, това са външните условия. Когато говорим за нашите ближни, разбираме проявлението на Бога в целия космос, а когато говорим за нашия ближен, разбираме точката, към която се стремим в този космос. Това е Любовта. “Бог толкоз възлюби света, че даде в жертва своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Защо направи това? - За да покаже, че люби света. Целият свят, това е Синът. Всеки от нас индивидуално представляваме центъра на Божията Любов, и ако аз любя себе си, то значи, че любя Божественото, което се проявява в света.

И тъй, да любим Бога, значи, да любим това първо начало, което се проявява в света. Да любим ближния си, значи, да използваме правилно условията на живота и да любим себе си, значи, да пазим резултатите на тази Любов. Това е онази узряла ябълка, която трябва да пазим, да не изгние. А тя трябва да се пази в тази Божествена житница, за далечни времена. Защо трябва да се пази? - Поне един ден, ние ще бъдем посяти в новия живот.

Казва Христос: “Давам ви всяка власт.” Аз съм ви говорил много пъти, но като ви гледам по някой път, виждам - лицата ви измършавели, очите ви хлътнали, идеите ви замъждели и казвате: от нас нищо няма да стане. Казвам: имайте вярата на житното зрънце, имайте вярата на ябълченото семе, имайте толкова вяра, колкото растенията имат. При сегашния живот, за вашите души има нови условия за развиване. Питам ви: вярвате ли в думите на Христа? Ако не вярвате в моите думи, вярвайте в думите на Христа! Ако не вярвате в думите на Христа, вярвайте тогава в думите на Бога! Пък, ако и в думите на Бога не вярвате, тогава, ще се спрем на онзи стих от Писанието, дето се казва: “Който не вярва на Бога, направил Го е лъжец.” Такъв човек е вън от всички възможности, вън от Божественото развитие.

Сега, онези от вас, на които Духът говори, аз желая проявление на Божията Любов тъй, както вие я разбирате. Казвам: кое е туй, разумното? - Слушайте Господа във вас! Някой път, като ви казвам да слушате Господа във вас, вие казвате: ние нямаме нужда от никого. Не, вие разбирате криво въпроса. Когато аз почна да вярвам на Бога, Който е в мене, аз ще вярвам и на всички хора. Ако Духът говори в мене, а пък аз не вярвам на хората, значи никакъв дух не говори и в мене. Когато аз вярвам в Бога, вярвам и в себе си и взимам Бога като един жив организъм. И тогава, като ставам сутрин, казвам: “Господи, какво искаш днес от мен? Аз ще изпълня всичко, което е Твоя воля.” Та, като ви говоря за Бога и като ви казвам, да вярвате в него, то е, за да направите душите си толкова свободни, че да включите в себе си едновременно и Божията Любов, любовта на всички същества. Вие ще кажете: Божията Любов може ли да се събере в мене? - Може, аз ще ви кажа, как ще се събере. Ако на един малък кюнец, широк около 10 см, кажа: знаеш ли, че през тебе може да премине всичката вода на света - той ще ме пита: възможно ли е? - Възможно е. Ако дам на този кюнец цялата вечност, която представлява едно число с 15 нули на ред, мислите ли, че през този кюнец, не ще може да премине всичката вода? - Ще може. Следователно, през цялата вечност, във всяка една душа, може да премине всичката Божия слава и величие. Та като казвам, че през този кюнец може да премине всичката вода, не подразбирам, че в този момент може да стане това нещо, но през течение на цялата вечност. Ами какво ще кажем ние за живота на онези дръвчета, на онези минерали, на онези животни, на човека, докато най-после стигнем до живота на ангелите? Всичко това представлява една цяла йерархия. Това са възможности за нашия живот, за равитието на нашия ум, нашето сърце и нашата воля. Та казвам: каквито и да са нашите възгледи на миналото, ние трябва да се простим с тях! Сега трябва да възприемем новите възгледи! Някой от вас, като погледне дрехите си, може да тъжи, как ще се прости с тях. Какво ще тъжите, какво ще ми препоръчвате онези ваши парцаливи дрехи, които сте носили цели 10 години и на които има повече от хиляда кръпки? - Да, но това е една отлична материя, за която скъпо съм заплатил едно време. Казвам: братко, колкото много да си платил, те днес са стари вече, сега има една по-хубава материя, от нея ще си скроиш нови, хубави гащи. – Ама жалко ми е за старите! Казвам: тури старите си дрехи в своя стар гардероб, а всяка сутрин, като ставаш, обличай новите дрехи. Някои хора не искат да се разделят със своите стари възгледи. Че какви са твоите възгледи? - Ама, не искам да се откажа от своята вяра. Че каква е твоята вяра? - От твоята вяра умряха и дядо ти, и баба ти. Къде са твоите близки? – Те са при Господа. Хубаво, аз виждам нещата, всичко виждам, но твоите близки не срещам при Господа. Де са те тогава? Не, виждам аз твоя стар дядо, плаче ли, плаче, че не му сложили да яде. Виждам, друг някой дядо - плаче, че му взели парите, че му взели къщата, та останал вън, на улицата. Ако речеш да разправяш на някой човек, че дядо му плаче, той ще се хване от ужас за главата. Е, плаче човекът, факт е. - Не ми разправяй такива бабини деветини! Не ми говори нищо за духовете, аз не вярвам в тях. Под думата “дух” аз разбирам, онзи разумен живот в света, в който нищо не умира. Дядо ти може да се трасформира от едно състояние в друго, може да се намира в един активен живот, тъй както е бил и на земята, а може и да е в едно пасивно състояние, в един латентен живот, та не може да се прояви.

Дадох ви всяка власт, да се справите с всички лъжливи теории. Днес аз говоря на вас. Вие нали не сте деца? Сега вие искате сила в света. Сила в света, без любов, всякога носи разочарования, страдания, а сила, която е свързана с Божията Любов, всякога носи велико благо. Този закон се проверява навсякъде - като започнете от човека, от дома, от народа и стигнете до цялото човечество. Сила без Любов носи нещастие на човечеството. Време е вече за всички ви да носите учението, че в света има един велик съзнателен живот, има един общ Разум, според който, всички хора могат еднакво да се развиват, имат всичките възможности.

И тъй, за в бъдеще ви остава едно положение, което трябва да приложите в живота си: ако човек иска да бъде здрав, трябва да бъде положителен в своите вярвания. Той ще прави опити и ще се увери в това. И аз често правя опити със себе си. И всеки от вас също може да прави опити. Някой път можете да имате някой малък бодеж в гърдите си, или в гърба си, или някоя болка в стомаха или в главата си, направете един опит, да видите, до колко е силна вашата вяра, доколко можете да премахнете болката си, в името на тази вяра. Кажете тъй: в името на моето верую, в името на моя Господ, в когото вярвам, заповядвам на тази болест да излезе! Ако болестта ти те послуша, значи имаш вяра. Че как? Всяка болест е жива и разбира, като й се говори. В какво седи тази болест? Тя седи в следното: някои от клетките на стомаха, например, са се повече индивидуализирали, станали са по-активни, вследствие на което, не искат да се подчиняват. От това се ражда болестта. Аз, като зная това, ще кажа на тия клетки: слушайте, вие, които сте се възгордели, които вдигате толкова шум, аз ще ви дам повече храница, само да мълчите и да си гледате работата. Те казват: хубаво, щом ни дадеш повече храна, ние ще се умирим. И виждаш - коремът те преболял. Но каква храна? На някой стомах дават малко житена чорбица, на друг някой - малко дървено масло в една супена лъжица. Вие казвате: как, живее ли се с тази житена чорбица, или с една-две лъжици дървено масло? - Живее се, разбира се. Чудни са хората! В една лъжица дървено масло има доста слънчева енергия, тя съдържа кондензирана енергия в себе си. Тази енергия ще почне да се проявява. Ние сме един конгломерат, един общ организъм, съставен от милиони, милиарди душички, които живеят заедно, на едно място. Всички вие сте една цяла държава. Сегашните хора трябва да се научат да се разговарят със своята глава, със своя стомах, докато се запознаят с всички клетки. Вие казвате: ние имаме толкова главоболия, че това ли ни остана, да се разговаряме с клетките на нашия стомах! Добре, питам ви: наука ли е тогава това, да се обличаш по 10 пъти на ден с разни костюми, с разни рокли? Някоя дама стане сутрин, облече се с бяла рокля; на обед – със синя; вечер – с жълта. Ходи, оглежда се в огледалото и казва: хубава изглеждам днес! Това наука ли е? Тази дама не мисли ли, в този случай, за времето, което губи? Казвам: ако ти знаеш да се разговаряш с главата си, със стомаха си, с гърдите си, с пръстите си, с ръцете си, да видиш какво има писано в тях, всичко това струва повече, отколкото да се обличаш 10 пъти на ден с разни дрехи. Пък, като се научим да се разговаряме, ще си направим една хубава дреха, която никога не остарява. Ще си направим една такава дреха, каквато птиците имат и с такава хас боя, каквато е на перцата и на крилцата им, и колкото повече време минава, тази боя да не избелява. И колкото повече време минава, тия дрехи да стават все по-красиви. И нашите дрехи трябва да бъдат тъй съвършени, както е цигуката на Страдивариуса. И наистина, една цигулка, направена от един велик майстор, струва повече, отколкото много прости цигулки, направени от обикновената ръка на работника. Казвам: едно тяло, направено от един разумен човек, носи благословение и за самия човек, и за дома му, и за обществото, и за народа, и за цялото човечество.

Следователно, всички ние трябва да живеем разумно, да живеем, от сега нататък, за Бога, а не за своя народ. Този въпрос трябва да го разрешим коренно, основно. Като станеш сутрин, първото нещо, което трябва си кажеш, е следното: Господи, ето, явявам се при Тебе. Какво трябва да изпълня днес? Ти казваш: къде требва да търся Бога? - Господ не се търси. Той казва: “Търсете ме!” - но на кои казва така? - На онези, които не Го знаят, а вие вече Го знаете. Ти ще кажеш: “Господи, аз вече живея в Тебе. Ти си ми дал този ум, който имам, Ти си ми дал тази сила, която имам, Ти си ми дал живота; и в името на всичко това, което Си ми дал, искам да ти служа. Дай ми една малка мисъл, с която да разбера, да почувствам, че Ти Си благоволил към мене! И довечера, като се върна при Тебе, пак ще Ти благодаря.” И ако всеки постъпва така, всичко ще върви като онази река - по мед и масло. Това да ви бъде молитвата. Ако жената, като стане сутрин, постъпи така, мъжът й ще бъде като светия, децата ще бъдат като ангели - и всички вкъщи ще бъдат весели и доволни. Или вие ще ми кажете: “Учителю, ние сме правили този опит, но не върви!” Не сте го правили. Ето, аз съм го правил и върви, той дава добри резултати, без никакво изключение. Но трябва да бъдете искрени. Като отидете при някой ваш приятел, погледнете го тъй, че той да почувства Любовта ви. Не е достатъчно само да го прегърнеш. Като отидете при чешмата, тя казва: "Аз извирам, аз давам, но трябва да вляза във вас."
“Давам ви всяка власт.” Туй благо, тази власт, която ни е дадена, трябва да се използва над змиите, над скорпиите. Всички отрицателни качества на нашето сърце, на нашия ум, трябва да се подчинят на Божественото в нас. Някой казва: аз съм малко сприхав човек. Много хубаво, отлична черта е това, че си сприхав, но сприхавият човек трябва да се превърне в един деятелен човек. - Ама аз съм малко гневлив. Гневливият човек тряябва да се превърне в един горещ, любящ човек. Този човек, който се гневи, той може да люби много силно, той може да обича интензивно. Той трябва да трансформира своята енергия от гняв в любов. Всичко, което имаме в себе си, колкото и да е отрицателно, то е едно благословение. Не ви казвам, че трябва да корените злото, но казвам, че трябва да използвате всичко в света за добро. И Писанието казва: "Всичко, което се случва на онзи, който люби Бога, съдейства му за добро." И тъй, всичко, което ви се случва в света, не считайте, че е лошо. Че ви заболял стомаха, че се е явила някаква болест у вас, че сте със скъсани обуща, всичко това е за ваше добро. Хубаво е, някой път, да бъдеш със скъсани обуща. Пък, някой път, е хубаво и да си със скасани гащи. Виждам някой със скъсани обуща, погледне ме, следя го, какво си мисли. Казва си: много нещо ще ме научат тия скъсани обуща! И прав е този човек. Аз се възхищавам от това разсъждение. Та нима не са скъсани гащите на онази скръбна душа. Та нима не е скъсана ризата на онази обезсърчена душа? - Скъсана е и то, на колко места.

Аз бих желал, да има думи във вашия език, с който да ви предам състоянието на онази душа, която е пълна с Любов, с жива вяра в Бога! Да видите, колко е хубава нейната дреха! Това нещо не трябва само на думи да се предаде, но да почувствате импулс при вида на тази душа тъй, както бих предал импулс на онази ябълчена семка, която посявам в земята, та след 10 години най-много, да се превърне в голямо ябълчно дърво. Всичко това няма да стане изведнъж, но постепенно, по малко. Туй именно е красивото.

Казвам: идете и направете първия опит! Да възлюбим Господа с всичкото си сърце! И да възлюбим ближния си като себе си! Само така ще разберете тази велика философия на живота. Като направите този опит, да почувствате най-малката радост и да чуете, вътре в себе си, следния глас: "Дадох ви всяка власт." А вие да кажете: “Слушам, Господи, аз ще изпълня Твоята воля, както си казал.”

Беседа, държана от Учителя на 10 януари 1926 год., гр. София.

Най-често използвани думи в беседата: аз, може, всички, има, човек, казва, казвам, бог, любов, власт, всичко, сега, живот, хора, съм, свят, път, жена ,

 Неделни беседи , София, 10 Януари 1926г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder