НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Приложение на символите / Живите символи като методи за работа

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Приложение на символите

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, чаша, чешма, знае, копието, показва, живот, ябълка, книга, всички, работи, свещ, слънце, сега, къща, чувства ,

 Младежки окултен клас , София, 20 Декември 1925г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

Сега да се спрем пак върху седемте символа, да видим какво е приложението им в живота. Ако войникът намери копието, той ще се радва, че има оръжие, с което да се защитава срещу неприятеля. Представете си, че някой човек си строи къща и му трябва чук. Ако намери един чук, той ще се зарадва, че може да си послужи с него при строежа на своята къща. Друг човек пък отива на кладенеца да вади вода, но не намира никаква кофа. Поглежда натук-натам и наблизо някъде намира една малка кофичка. Това е чашата, която се е превърнала в малка кофа. Той изважда от джоба си едно въже, връзва кофата за него и бързо я спуща в кладенеца. Кофата се напълва с вода и той се радва, че ще задоволи жаждата си. Изтегля кофата навън и пие от нея. Значи едно движение надолу и едно нагоре разрешават въпроса за жаждата. Един човек минава през гората, но замръква там. Да продължи пътя си навътре не се решава. Слънцето отдавна е залязло и той не вижда къде да върви. Спира се замислен, но напипва в джоба си свещ и кибрит. Веднага запалва свещта и продължава пътя си. Той започва да разсъждава, че там, дето Слънцето е залязло, свещта може да продължи неговата работа. При това положение свещта се осмисля. Ако сте пътник, който минава през някое безводно място, вие в скоро време ще ожаднеете и ще се измъчвате от жажда. Обаче срещнете ли една чешма, мъката ви ще се превърне в радост. Ще се приближите към чешмата, ще извадите чаша от торбата си и ще утолите жаждата си. Вървите по-нататък, но Слънцето грее силно, вследствие на което умората ви расте все повече и повече. Пред вас се изпречва едно дърво с надвиснали плодове. Приближавате към него и виждате, че това са зрели, хубави ябълки. Сядате под сянката на ябълката, отваряте торбата си, изваждате от нея парче хляб, откъсвате една ябълка и започвате да ядете. Тази ябълка ще ви създаде голяма радост, защото утолява глада ви, а същевременно използвате и нейната сянка. Всяко дърво, което има плод, може да причини радост на човека. Като задоволи жаждата, глада, умората си, човек ще потърси някоя книга, от която да чете и да се развива.

Книгата е най-важното нещо за духовното повдигане на човека. Като имате тия седем символа на разположение, направете опит да ги съчетаете в една хармонична картина. Според нареждането на символите се съди за състоянието на човека. Тези символи могат да се групират по два-три заедно, да образуват нещо цяло. Копието и чукът си хармонират; чашата, чешмата и ябълката – също; книгата и светилникът със свещта – също. Така ще ги наредите, че да образувате от тях естествена картина на живота. Например ще нарисувате един войник с копие в ръка, с което е наранил едно сърце. По-нататък, едно до друго – чешма, чаша и ябълково дърво. След това ще нарисувате свещ, книга и човек, който чете. При чука пък ще нарисувате къща, която един зидар гради. Близо до къщата ще нарисувате двама души, които гледат как се строи, мислят кога ще бъде готова, за да влязат да живеят в нея. Кълвачът кълве тук-таме по дърветата, търси червеи, а косът, като намери готова дупка, използва я за къщичка. Кълвачът разрешава въпроса за прехраната, а косът разрешава жилищната криза. Като имате тия символи на разположение, съчетайте ги в каквото положение искате. Вместо двама души около къщата, вие можете да нарисувате ученици, които гледат как се гради училището им. Както и да съпоставите тия символи, светилника със свещта ще поставите най-горе, понеже тя осветява всички неща. Наляво ще поставите чешмата, чашата и ябълката, понеже те представляват чувствата. Надясно ще поставите книгата, а отдолу – чука.

Когато си служат със символи, хората трябва да имат предвид значението на мястото, посоката или времето, когато даден символ се изнася. Например не е все едно дали копието се държи в лявата, или в дясната ръка. Не е все едно дали светлината иде отдолу, или отгоре. Природата, както и Невидимият свят, си служат със символи, които употребяват точно на определено време и място. Когато иска да подскаже на някой човек, че ще научи нещо ново, Невидимият свят му създава сън, че пие вода от чист планински извор. Ако иска да го предупреди, че ще развие силата си, Невидимият свят му създава сън, че носи копие в дясната си ръка. Ако насън му дадат един чук, това показва, че ще придобие някакво изкуство. Ако сънува, че държи празна чаша в ръката си, това показва, че надеждите му няма да се сбъднат. Ако сънува, че яде плодове, ще преживее нещо неприятно. Ако сънува, че му дават пари, ще говорят нещо лошо по негов адрес. Ако сънува, че по главата му лазят паразити, пари ще получи. Значи парите са паразити – като тези, които нападат човека. Ако сънува, че носи запалена свещ, която не изгасва на вятъра, това предсказва нещо добро. Изгасне ли свещта, това е лош признак. Ако сънува, че пълни и изпразва една чаша, това показва, че му предстои чистене и на физическия, и в Духовния свят. Преди да напълните чашата с вода, вие я измивате добре. След това я пълните и пиете от нея. Тъй щото, изпаднете ли в лошо разположение на духа и се почувствате изоставени, без приятели в света, приложете към себе си метода на празнене и пълнене на чашата. Измийте добре чашата, напълнете я с вода и пийте от нея. Като черпите вода от извора, размишлявайте върху изворите в Природата. Има два вида извори: едни от тях текат постоянно, а други – само когато валят дъждове. Бъдете от първите извори, които непрестанно текат. Ако сте извор, който постоянно тече, хората ще ви посещават. Не само хора, но всички живи същества ще ви посещават. Около вас ще се чуват песни, гласове – никога няма да бъдете изоставени. Ако извирате постоянно и давате от себе си безкористно, животът ви непременно ще се изправи.

Който прилага положителните методи в живота си, без да очаква нещо, той ще има резултати. Положителната наука и философия, положителният живот всякога носят добри резултати. Човек трябва да си служи със символите на Природата, но съзнателно. Например детето не може да си служи с копието и с чука. Силният, разумният човек употребява на място и копието, и чука. Обаче попаднат ли в ръцете на детето, те ще създадат ред пакости и нещастия. Те са методи за възрастни, за разумни хора. С чашата, с чешмата, с ябълката и децата могат да си служат. На чешмата могат да кацат и птички, и насекоми, и пеперуди. Чешмата и плодното дърво са символи, близки до материалния свят, затова с тях могат да си служат всички живи същества. Дойдете ли до книгата и до свещта, ще знаете, че с тях могат да си служат само разумните, възрастните хора. Колкото и да чете от книгата, детето нищо не може да разбере. Като порасне и придобие опитности, като стане ученик, то може да се ползва от книгата. Ако дадете свещ и кибрит в ръцете на дете, то веднага ще я запали, ще я изгори. Детето не мисли, че свещта денем не му е нужна. Ще я запали да изгори, а вечер, когато му потрябва, ще седи на тъмно. Значи свещта, книгата, копието и чукът са за възрастните хора, а чашата, чешмата и ябълката са за децата. Чешмата символизира живота. Това показва, че животът е започнал с чешмата. После се е явила ябълката. С явяването си ябълката е внесла жизнени сили в човешкия организъм. Най-после се е явила чашата като символ на неизпълнените човешки желания. Тя създава разочарования в живота. Каквото се налее в чашата, човек трябва да го изпие. Съдържанието в чашата не може и не трябва да седи дълго време неизползвано. Ето защо, когато човек намисли да прави нещо, той трябва веднага да пристъпи към реализирането му. Не отлагайте нещата! Щом желанията ви са добри, веднага пристъпвайте към реализирането им. Отлагате ли ги, чашата може да се строши. Щом чашата на човека се строши, той непременно ще пострада.

И тъй, седемте символа, които ви дадох, както и всички останали, с които Природата си служи, са методи за работа. Разумният човек може правилно да използва символите на Природата. Когато разумният човек вземе копие в ръка, това показва, че той има насреща си неприятел, с когото трябва да воюва. За да се справи с него, той трябва да вземе всички предпазни мерки. Нито копието, нито чукът са страшни, но човек трябва да знае как и кога да ги употребява. Не може ли да ги използва, т.е. да ги тури на работа, те нищо не струват. Някой се хвали, че е завършил гимназия или университет, но сам не знае защо ги е завършил и къде може да приложи знанието си. Знанието е на мястото си само тогава, когато може да се впрегне на работа. Когато копието попадне в ръката на хирурга, с него той може да помогне и на приятеля, и на неприятеля си. Как? – Ще мушне мястото, дето е циреят му, и нечистата материя ще изтече навън. При това положение и двамата ще му благодарят, че ги е освободил от болка и зараза. Копието трябва да се употребява разумно. Това се отнася до всички критици. Критикът трябва да употребява копието, т.е. езика си, само по отношение на болни места. Щом види някое болно място, той трябва да го бодне, за да изтече нечистата материя навън. Къде може да се приложи чукът? Дето има любов, там именно чукът се прилага. Казваме: Бог е Любов. Как се проверява тази Любов? Срещате един човек, който се оплаква, че няма къща, няма къде да живее. Щом се обърне към Любовта, тя удря с пръчицата си, с магическия си чук, и къщата веднага се съгражда. Понеже този човек е уповавал на Любовта, тя му казва: „Влез в тази къща и не се страхувай от условията на живота.“ Който търси Любовта и уповава на нея, той всякога ще може да излезе над мъчнотиите и страданията.

Сега начертайте един триъгълник, страните на който да се намират в отношение 5: 5: 10. В съзнателния живот триъгълникът символизира Духа. Числото пет пък показва деятелността на човека в живота. Когато някой човек греши, това се дължи на волята, главно на сърцето му, а не на неговия ум. Когато чувствата се намесват в работите на човека, той започва да се колебае и се спъва. Колкото близо да е човек до Истината, щом чувствата му се намесват в някоя работа, всичко пропада: и Любов, и живот, и музика. Защо? – Защото чувствата представляват гъста среда, в която пречупванията на светлината и отклоненията ѝ от правата линия са големи. Въз основа на това всеки човек трябва да знае в каква среда живее, за да определи ъгъла на своето отклоняване от правия път. Числото десет е положително. Следователно то представлява рядка среда. Двете петорки в числото десет имат смисъл само в Разумния живот. Ако животът не е разумен, те не проявяват своето действие. Ако един разумен човек види триъгълника, той ще чете по него като по книга: колко ученици са присъствали в клас, какво им е говорено и т.н.

Това са малки неща, но който знае малките работи, той ще знае и големите. Например срещате един хиромантик и той веднага започва да чете по линиите на ръцете, по формата и големината на пръстите. Как чете, няма да обяснявам. Хиромантията е наука, която всеки може да провери. Виждате двама души на възраст по 33 години, еднакво високи, но с различно дълги пръсти на ръцете. У единия от тях показалецът е дълъг 7 см, а у другия – 12 см. Това различие на пръстите се дължи на различните опитности в миналите животи. Който има дълги пръсти изобщо, а показалецът му е 12 см дълъг, това показва, че той обича да се меси в чужди работи, да настоява на своето. Същевременно той обича да се занимава с отделни факти. Вторият, който има показалец, дълъг 7 см, не се интересува от отделни факти. Той се интересува от общи работи. Между числата 7 и 12 има известно отношение. Какъв е резултатът между тях, това е неизвестно. Обаче за хиромантиците числата са живи. Чрез ред наблюдения и съпоставяния на фактите те са дошли до правилни заключения. Не е лесно да се определи човешкия характер по пръстите, по линиите на ръцете, но днес усилено се работи в това направление. Един ден науката ще се домогне до абсолютни резултати. И астрономите днес определят разстоянието между Слънцето и Земята приблизително. Ще дойде ден, когато това разстояние ще бъде точно определено. За да се дойде до абсолютните величини в науката, за това се изискват не само външни, но и вътрешни методи. Задачата на окултната наука не седи в изправяне на погрешките на хората. Който греши, той сам трябва да изправя погрешките си.

Сега да се върнем към числата. Числото пет е число на чувствата. То има свои добри и лоши страни. На колко можете да съкратите числото пет? – На пет, т.е. само на себе си. На колко можете да съкратите числото десет? – На две, на пет и на десет. Всяко число, делено само на себе си, дава единица. От това гледище единицата показва произхода на нещата. Тя е абсолютна мярка, с която се измерват всички величини. В този смисъл единицата представлява разумното начало в света. С единицата разумният човек може да мери всички неща. Като прилага единицата навсякъде, той ще придобие истинско знание. С каква мярка си служат някои учени? – С нулата. Те я вземат като пределна мярка, над която вървят положителни величини, а под нея – отрицателни. Когато единицата, абсолютната мярка на нещата, се постави пред нулата, образува се числото десет – число на положителни, творчески енергии. То показва какво може да извърши човек при дадени условия. По числата могат да се определят развиващите се събития в света.

Ученикът трябва да работи с числата, да прави измервания, наблюдения, изучавания, да види какви сили се крият в тях. В това отношение той не познава даже себе си. Измервали ли сте височината и широчината на челото си, дължината на веждите, на носа си, за да знаете колко са големи? Ако в продължение на десет години човек може да продължи носа си само с един милиметър, в умствено отношение той е постигнал много нещо. Съществуват известни отношения между числата, които отговарят на дължината на носа, на веждите, на ушите на човека и на неговите умствени способности. Тези числа не са случайни, те отговарят на вътрешните сили и способности на човека. В това отношение съществата от висшите светове, които се занимават с човека, имат точни данни. Те знаят за всеки човек колко косми има на главата, на веждите, на брадата, както и по цялото си тяло. Те знаят още каква е дължината и дебелината на тия косми, по колко сантиметра нарастват те всяка година. Те държат точна и подробна сметка за развитието на човека от раждането до смъртта му. Онзи човек, който не разбира и не вярва в тия неща, би помислил, че слуша приказка от „Хиляда и една нощ“. Сегашните хора са повече суеверни, отколкото вярващи. Кажете ли на човека това, което му се иска да стане, той ще ви повярва. Ако на човек със силно критически ум, който има желание да забогатее, кажете, че на еди-кое си място има заровени пари, той ще повярва и ще отиде да копае. Човек е склонен да вярва в това, което отблизо засяга неговия живот.

Има един ден през годината – за едни народи това е първи май, а за други – първи април, когато на всички хора, млади и стари, ученици и учители, се позволява съзнателно да си правят шеги, да се лъжат, за да се изпитват едни други доколко са умни и досетливи, доколко съзнанието им е будно. Учениците особено се радват на този ден, защото имат възможност свободно да се пошегуват с учителите си. Когато някой от учителите влезе в клас, един от учениците става от мястото си и съобщава на учителя например това, че пощальонът му е донесъл една важна телеграма. Учителят напуща класа, пита разсилните за телеграмата, но те нищо не знаят. Влиза в учителската стая, пита колегите си за телеграмата: те нищо не знаят, но започват да му се смеят, казват му, че навярно учениците са се пошегували с него. Едва тогава той се досеща, че днес е определеният ден за шега, и не се сърди. Значи човек е готов да вярва във всяко нещо, което очаква или което иска да бъде.

В един от университетите на американските щати се случила следната забавна шега. Един от председателите на Щатите имал син в университета. Той пожелал един ден да отиде при ректора на университета, за да го запита как работи синът му. Той впрегнал своя лек кабриолет с един кон и тръгнал с него към университета. Като стигнал до университета, той оставил кабриолета си вън и влязъл при ректора. В това време група студенти решили да му устроят една шега: разглобили кабриолета на части и една по една ги качили на покрива на университета. След това качили и коня. Сглобили кабриолета, впрегнали коня и слезли долу. Кабриолетът с коня заедно изглеждал като паметник. Когато председателят на Щатите излязъл вън, останал учуден, че кабриолетът му го нямало. Погледнал натук-натам, но не го видял. Потърсил хора, студенти наоколо си, за да запита не са ли видели кабриолета му, но никого не намерил. Най-после погледнал нагоре и за свое голямо учудване и изненада той видял на покрива на университета своя кабриолет с коня заедно. Как е станало това, кой го е направил, той не могъл да разбере. Посмял се на тази чудна шега и влязъл в университета, за да помоли няколко студенти да му услужат, да свалят по някакъв начин кабриолета му от покрива на зданието. Студентите веднага излезли вън да видят какво има на покрива. Сериозни, като че нищо не знаят и никого не подозират, те се наели да услужат на председателя на Щатите, за което били богато възнаградени.

Коя е причината за тия шеги? – Духовитостта на младите. В този род шеги не се крие никаква злоба, никакво лошо намерение. Такива шеги стават и в живота на хората. Невидимият свят им устройва ред шеги, чрез които изпитва тяхната вяра, съобразителност, умение и т.н.

Упражнение: Дясната ръка се поставя на лявото рамо. Десният крак се изнася напред, силно изопнат, а левият крак от коляното надолу бавно прикляка към земята и после бавно се издига нагоре. След това лявата ръка се поставя на дясното рамо, левият крак се изнася напред, а десният крак се свива в коляното, бавно се огъва надолу, а после бавно се издига.

Това упражнение има за цел да кали волята, да концентрира ума, за да контролира проявите и на най-малките удове. Като правите упражнението, съзнанието ви трябва да е будно, всякога да присъства. Щом сте неразположени духом, правете това упражнение и ще видите какви резултати ще имате. Правете това упражнение десет дни наред всяка вечер преди лягане по три пъти.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Книги:

* Живите символи като методи за работа

Време и сила (Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София, 2002)
32 беседи от 15 ноември 1925 г. до 27 юни 1926 г.
* Приложение на символите

Влияние на светлината и на тъмнината (Младежки окултен клас. Година V (1925–1926). Том II. София, 1937)
15 беседи от 6 декември 1925 г. до 14 март 1926 г.

Начало: 19:00

Живите символи като методи за работа

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, чаша, чешма, знае, копието, показва, живот, ябълка, книга, всички, работи, свещ, слънце, сега, къща, чувства ,

 Младежки окултен клас , София, 20 Декември 1925г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Размишление

Ще се спрем сега върху стрелата. Харесва ли ви картината? Идеята предадена ли е? (На черната дъска е изложена една цветна картина на символите от сестра Цветана Щилянова.) Вие можете да си представите тази идея и по друг начин. То е ред за разсъждение. Представете си, че вие имате копие. Най-първо, при това копие седи войник, седи и се радва той, че е намерил оръжие, с което да се брани. Представете си тази идея, тогава пък минава онзи, намира чука. Този човек иска да гради някоя къща, ходил е, търсил е чука. Войникът носи копието, той ще мисли начина какво да прави с това копие. После ще влезнем в техните размишления вътре. Радва се, че е намерил това копие и го държи. Един от вас е намерил чука, мисли да гради къща. Допуснете, минавате, имате една чаша. С нея може да гребете вода от един извор. Представете си, че това е една малка кофа, с която можете да си извадите вода от кладенеца, като я спуснете и извадите. Значи едно движение надолу и едно нагоре. Две движения има вече в ума ви. Ще тълкувате тези движения. Най-после спирате се при свещта. Представете си, слънцето залязва и намирате този светилник запален. Взимате го вие и се радвате, че слънцето, което вече залязва – имате с какво да се ръководите. Туй е естественото приложение, което дава цена на светилника.

Чешмата. Вие сте пътник жаден, намирате тази чешма, няма ли да седнете при нея – гледате водата и се радвате. Вие сте гладен. Намирате ябълката, спирате се, гледате най-първо има ли плод, няма ли. Ако има плод – внася радост във вас. Едно дърво може да ви причини радост само ако има плод. Ако торбата ви е пълна с хляб, ще се радвате на сянката му.

Книгата. Тя представлява най-важното, което човек може да търси. Тези символи може да ги съчетаете как? Кой е най-естественият начин? Вие може да дадете много съчетания, и всички може да са прави. Може по разни начини. То само ще определи вашето състояние, но кой символ с кой се хармонизира? Свещта с книгата. Чашата с чешмата. Светилникът с книгата. Ябълката с чешмата. Следователно вие ще ги разпределите, както те си хармонират. Тогава ябълката ще турите близо до чешмата. А копието и чука къде ще турите? Тогава символистично може да направите, може да турите едно човешко сърце пронизано – войникът, сърцето и копието.

Чукът – ще направите онзи зидар, който гради къща, къща ще направите там, а при това ще направите двама, които чакат да се съгради къщата, че да живеят. Кълвачът кълве тук-там по дърветата, търси червеи, а косът като намери дупката, направи си от нея къщата. Кълвачът разрешава въпроса за прехраната, а косът разрешава жилищната криза, влиза вътре, сондира, казва - хубаво. Можем да направим къща, чук при къщата, зидарят и двама – майка, която седи със своето дете или деца, или ученици, гради се училище и те чакат – различно може да представите идеята.

След това при чешмата може да представите един уморен пътник. Но хармонично, къде трябва да поставите светилника? На най-високото място, понеже той осветява. След светилника чешмата трябва да се постави отляво, понеже отъждествява чувствата, също и чашата и ябълката. Отдясно какво трябва да се постави – книгата. Чукът при краката. Кой от вас знае да рисува, да видим как ще ги наредите? (Излиза брат Георги Томалевски.)





Сега къде може да ги поставите тези символи на човешкото лице? Светилника къде може да го поставите? Аз имам един проект - как биха могли да се съчетаят тези символи. Един път, в далечината в тоя път – една чешма, един човек приближава до чешмата със светилник в ръка, подпрян на копието и с чук на пояса. На чешмата – чаша, над чешмата – плодоносно дърво. А звездното небе представя отворената книга, която след това ще чете (брат Цветан Стайков.)

В символистиката важи с коя ръка човекът ще държи копието – с дясната или лявата, чука, книгата, ябълката. Писанието казва: „Светилник на нозете ми с Твоето Слово." То е разумното в човека. Светлината е необходима за физическия живот на човека. Чешмата е една необходимост. На какво е символ водата? (На живота.) Ако пийте вода от някой бистър извор вечерно време (насън), показва, че ще научите нещо ново. Ако вечерно време вие намерите някое копие и го носите някъде, показва, че ще придобиете в будния живот сила. Чука ако сънувате, изкуство ще придобиете. Ако държите празна чаша, надеждите ви празни ще останат. Ако сте при някое плодно дърво и ядете от плода му, в будния живот ще имате обратната опитност. Ако ядете плодове насън, в будно състояние ще имате неприятност.

Най-хубавите неща на земята в сънно състояние имат точно обратните резултати. Тоест, насън ако видите онова, което е най-хубаво, то на физическото поле ще имате обратни резултати. Ако ви дават пари насън, много лоши работи ще има, казани за вас. Понеже парите дрънкат. Ако въшки ви лазят, пари ще ви дават. Туй показва, че въшката е емблема на службата на парите. Както въшката е паразитна, тъй и парата е паразитна. Ако в невидимия свят светилникът е запален, вие вървите и светилникът е запален пред вас, добър признак е. Ако влезнете в стаята, че изгасне светилникът – един лош признак е. Тъй щото идеите, които изведнъж загасват, а други идеи веднага светват – то е светилникът.

Тогава чашата е свързана с всички онези процеси само за чистене. Когато човек иска морално и физически да се чисти, трябва да употребява метода на чашата. Като вземете най-първо чашата, какво я правите? Измивате я отвътре и отвън. След това почерпвате вода и пиете с нея. Същият метод ще употребите. Ще се почистите като чашата. Някъде искаш да бъдеш, да кажем, усещаш се усамотен, хората нямат уважение, изгубил си приятели, нищо не върви. Ще употребиш метода на чашата. При сухата чешма хората отиват ли? Има някои чешми, които текат само кога вали дъжд. Не. Постоянни извори. Хубавият извор трябва да дава нещо. Същият метод. Вие трябва да извирате постоянно и безкористно. Непременно вашият живот ще се поправи. Онзи, който върви по положителната страна на живота, не трябва да очаква резултати. Трябва да гледа само положителната страна. А в положителния живот всякога има резултати. Те ще дойдат.

Най-първо човек трябва да започне с методите на копието. Само силният може да употребява копието. Само силният може да употребява копието и само силният може да употребява чука. Чашата и децата може да употребяват. Той е метод и за децата. Книгата пак е за възрастните. На дървото и малкото дете може да се покачи и откъсне, при чешмата и малките птички могат да идат, буболечиците. Едно състояние – близко до материалния свят – с него трябва да започнете. Свещта е опасна. С нея трябва да бъдете внимателни. На едно дете, ако му дадете свещника и кибрита, ще запали свещта денем и ще я изгори, без да мисли, че ще му трябва нощем. Светилникът е за възрастните. Книгата и чукът е за възрастните. Чашата е за човека, който трябва да се поправи. За начинаещи – трябва да употребяват метода на чашата. Ябълката е за децата, чешмата, и тя е за децата.

Можем да кажем, че ябълките се отнасят до физическия човек. Първо, човек е започнал живота си с чешмата. След това се е явила ябълката, то е вече организираният живот, жизнените сили, които са се появили в организма. След това се явява чашата като едно преходно състояние – желанията на човека, неизпълнените му желания, разочарованията. Затова чашата е отворена отгоре. Всичкото лошо в чашата седи там. Чашата – каквото вземете, трябва да го изпиете, не може да седи. В момента може да си служите с нея. Чашата показва, че каквото намислиш да правиш, ще го правиш в момента. Отложиш ли го, ти ще имаш процес – тази чаша ще се строши, а строшаването показва, че може да пострадаш.

Тези символи, които ви дадох, те са методи за работа. Всеки разумен човек може с тях да борави. Копието показва, че противникът, с който имаш да воюваш, той е умен и трябва да вземеш всички предпазни мерки. Да не се осланяш. Да се приготвиш добре. Чукът не е страшен, но трябва да знаеш да го употребяваш. Този, който не знае, може да го носи цял живот само да тежи.

Някой свършил гимназия, университет, не знае защо е свършил. Попитат го, защо свърши? Не зная. Той знанията на гимназията не може да използва и знанията на университета не може да използва. А в живота нещата трябва да се използват в този смисъл, че всяко нещо трябва да се тури на работа. Колкото то и да е малко, човек трябва да работи. Представете си ползата от едно копие, то е толкова остро. Може да го употребите, с него може да пробиете едно нагноясало място и да изтече всичката гной. Значи в разумния живот може да ви послужи. Видите – някой ваш приятел има някой цирей. Ще мушнете не здравото място, онова място, което е нагноило, и то толкова, че да може гнойта да изтече навън и вашият приятел ще ви благодари, че сте го освободили. Това е до онези от вас, които са критици. То е да знаете как да употребявате копието си, а чука къде може да го употребявате разумно.

Кой от вас вече знае добре френски. Да напише едно изречение. (Брат Г. Радев написва изречението.) Dieu est l`amoure. С туй изречение чукът има ли връзка? Има, точно връзка има. Този човек няма къде да живее. Ето един чук, с който може да съгради къща. Казва, Бог е Любов. Значи, вярвайте в любовта. С едно магическо чукване любовта съгражда една къща, казва: „Влез тук, живей, не бой се." Питам сега, написаното тук съвпадение ли е? Какво е? Вие как наричате тези съвпадения?

(Учителят подава един канап.) Подайте го по права линия до края. Колко е дължината му? (Обаждат се мнозина, един пише на черната дъска: 8 м, 7.30 м, 15 м, 7.5 м, 8.5 м, 7 м, 10 м, 9 м, 11 м. Измерваме, оказва се 7.25 – 7.30.) Приближава се. Да направим сега един триъгълник. Едната страна знаем. Другата страна колко е дълга? (8 м, 6 м, 7.3 м, 6.5 м, 7.4 м, 7.9 м. Измерена дойде 7.05 м.) Останалата страна колко е? (6.5 м, 5 м, 6 м, 5.5 м, 5.8 м, 5.2 м, 6.8 м. Измерваме: 5.40 м.) Приближава до 5.5 м с 0.10 м. Тогава приближенията са 5:5:10. Едно отношение направете сега. Триъгълникът е един символ на Духа. Най-възвишеното у човека. Триъгълникът с емблема на Духа, на съзнателния живот.






Пет показва, че ако някой път правите отклонения вътре в живота си, то е по причина. Неточностите произтичат от волята и от чувствата ви, а не от ума ви. Когато чувствата се намесят в каквато и да е работа, те спъват човека. Където се намесят чувствата, човек почва да се колебае. Може да е близо до истината, но щом дойдат чувствата, понеже чувствата представляват една по-гъста среда, пречупванията са по-силни, намалява умът. Ако наблюдавате предмет от една по-гъста среда в по-рядка, ще го видите ли на мястото? Или ако го наблюдавате от по-рядка среда в по-гъста, как ще го видите? Сега може да приложите закона, какво е отклонението. Всеки един от вас трябва да знае в каква среда живее. Къде мислите според вас средата е най-гъста? Числото 10 е положително число. В положителните числа средата, която е по-активна, по-гъста ли е? По-рядка е всякога. Разбира се, тези числа 5 и 5, 2 пъти по 5 имат смисъл само когато животът е разумен. Тогава този закон работи. Щом животът не е разумен, тези отношения не работят. Ако на разумния човек му представите този триъгълник, той веднага ще съобрази, веднага ще се ориентира, той ще чете като една написана книга -разумно, какво означава. Той ще знае, че сме правили измервания на този триъгълник. Ще знае колко души ученици и какво сме разговаряли, ще знае колко души са казвали там, той ще ги знае. Малки работи са това, но той ще ги знае. А който може да знае такива нищожни работи, ако тях може да знае, колко повече важните работи ще знае още по-добре. (Как може да знае?)






Вземете един хиромант, как ще може да знае, аз няма да обяснявам този закон, но да вземем хиромантията. В дадения случай ние можем да си послужим. Допуснете, това е пръст. Той е дълъг седем сантиметра показалецът. Допуснете, че двама души са на една и съща възраст. Допуснете, че този човек е на трийсет и три години. На първия показалецът е от 7 сантиметра, а на втория – 12 сантиметра. Какво заключение ще направите по пръстите? (За височината.) Височината им е еднаква, ръцете еднакво дълги. Само пръстите се различават, на единия са по-дълги.

Какво заключение ще направите? Единият е човек на фактите. На дробните. А онзи с късите пръсти никакви факти не го интересуват, той работи общо. Между числото 7 и 12 в дадения случай има известно отношение 7:12. Резултатите са неизвестни, х:у. Да кажем, 12 е резултат на у. Разбира се, хиромантите са дошли до тези заключения от наблюдение. Те знаят най-после как е сформиран пръстът. Изобщо всички хора с дълги пръсти са хора на фактите. А онзи с късите пръсти казва горе-долу, пет-десет метра. И много от астрономите са с къси пръсти. И когато определят разстоянието до слънцето, изчисляват приблизително. Един, два милиона – нищо! И действително те са прави, някой път слънцето е по-близо до земята, друг път по-далеч. Някой път сме два милиона километра далеч от слънцето и в своя път слънцето опира до нас, от чисто тяхно гледище трябва да има промеждутък. Да не би слънцето да се сблъска с нас. Това не са точни изчисления. Обаче има методи в окултната наука, с които точно определяме колко е далеч слънцето. Онези окултни учители имат съвсем друга задача и не им е да поправят хората. Оставят ги да се занимават, понеже хората, които правят погрешките, сами трябва да ги изправят.

Числото 5 е число на чувствата. То има добри страни, има и лоши страни. Може ли 5 да го съкратите? На какво? А 10 на какво може да го съкратите - на 2 и на 5. А 10 съкратено на 10 дава единица. Пет делено на себе си дава 1. Всички числа, които се делят на себе си, дават единица. Единицата от това гледище всякога показва произхода на нещата. Тя е абсолютна мярка, с която човек трябва да мери нещата. Единицата, в такъв случай, означава разумното. Ако той е разумен, с единицата има мярка, с която може да мери вече. Като прилага единицата, той ще придобие знанието. А в дадения случай сегашните учени хора си служат с 0, то е условие. Единицата, тази абсолютна мярка с нулата (10) показва при условията, при които се намира, какво може да извърши. Тук са положителните творчески условия. Но ако турите пред 5 нула (0), ще имате същите резултати.

Някой път трябва да се подберат някои числа, да се обясни как известни числа могат да ни покажат резултатите за някои събития. Вие не сте правили измервания, да видите колко са дълги пръстите ви. Колко е дълъг носът, веждите и да видите отношението в сантиметри, каква е разликата. Вие не знаете какво число има вашият нос. И ако носът ви може в разстояние на десет години да нарасне с половин милиметър, направили сте голям прогрес в умствено отношение. Сега, мислите ли, че когато се построява едно живо същество, че неговият нос има четири сантиметра или пет, или шест сантиметра. Това число случайно ли е?

Онези, които се занимават в другите светове с човека, имат една по-точна наука. Те знаят, че той има вежди, знаят колко косъма имат веждите му и дължината на всеки косъм колко е. Знаят и колко косми имаш на главата, колко пъти си ги стригал и по колко. Знаят колко косъма имаш по тялото и по колко е дълъг всеки. По космите те четат. А за нас туй не важи. За тях важи, откак човек се е родил, докато умре, колко е пораснал косъмът му, те знаят вече. Ако тези неща разправяте на един човек, който не е запознат, той ще каже, много надалеч сте отишли. Защото наистина абсолютно никаква връзка няма. То са само такива предположения, или разкази от „Хиляда и една нощ".

Човек трябва да има грамадна вяра. Да вярва. Сегашните хора са много суеверни. Кажете на някой човек това, което той желае, той ще ви повярва. Идете, кажете на някой човек, който има критически ум, еди на кое място има пари, той ще повярва. От близко, което засяга живота му, той ще повярва. Аз зная – във Варненската гимназия има един ден, когато учениците обичат да се надлъгват. Имаше един учител по гръцки, много строг. Казват му: „Пощальонът ви търси, една много важна телеграма." Той става, напуска класа, търси, праща, няма никаква поща. Влиза в учителската стая, учителите се смеят – кой как го излъгали учениците. Защо учителят не се сеща. Защото му е толкоз близко до ума, че не допуска друго. При това учителите не се обиждат, днес е ден, когато учениците изпитват учителите си колко са умни. Един ден им се позволява. Само този ден имат.

Такива шеги си позволяват и американските ученици и позволяват си със своите професори и учители. В един от видните университети преди двайсет – двайсет и пет години в щата Масачузетс отива бащата на един студент да види как се учи син му. Спира той своя файтон с едно конче, отива при ректора. Обаче в туй време студентите излизат, отвързват колелетата и целия файтон качват на покрива на зданието заедно с коня и нагласяват колата. И седи като паметник. Слиза председателят, гледа конете му и чуди се как е възкръснала колата му на покрива. После взема, почва да се моли на студентите, най-после плаща им да снемат колата отгоре. Обаче студентите не се спират, един ден те изнасят кравата на този председател на третия етаж на зданието горе. Как са я изнесли?! Три дена седяла кравата горе. Как да я снемат? Трябва да се развалят стълбите. Най-после студентите си предлагат услугите, та му снемат кравата долу.

Питам сега, кое е онова, което подбужда? Не е злоба, то е шега, такава доста духовита, която понякога учениците употребяват. Такива шеги стават и в живота. Но може да се наблюдават нещата. Трябва да се правят много точни изчисления. Човек от числата може приблизително – на земята абсолютно не може да се изчисли, – може да се направят известни изчисления.

Упражнение. Поставя се дясната ръка на лявото рамо. Изнася се десният крак напред изопнат - бавно, съсредоточено спущане на ляво коляно и бавно издигане. След това лявата ръка на дясното рамо, левият крак напред – спущане (коленичене) и издигане.

Туй е сега волево упражнение. Концентриране на ума, да контролира малките частици. Имате някой път неприятност, неразположени сте духом. Туй упражнение е хубаво. В тези движения да присъства съзнанието. Десет дена ще правите упражнението. Три пъти вечер преди лягане.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"



Шеста лекция

на Младежкия окултен клас

20 декември 1925 г., неделя, 19 часа

София – Изгрев

НАГОРЕ




placeholder