НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Дето и да идеш!

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Дето и да идеш!

Най-често използвани думи в беседата: любов, може, аз, човек, има, хора, божие, всички, живот, живее, мен, среда, можете, казва, жена, бог, живеете ,

Съборни беседи , В.Търново, 29 Август 1925г., (Събота) 7:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Трябва ли рибата да изважда главата си извън водата?

Отговор: Колкото да лапне някоя муха.

Право е. Трябва ли човек да изважда главата си извън Любовта? Значи и той като рибата – колкото да глътне някоя муха. Ще пазите в ума си мисълта, че човек живее в средата на Любовта, следователно Любовта не му позволява да си показва главата извън нея. Щом излезете, ще умрете, ще си изгубите силата. Извън Любовта човек е както рибата извън водата. Турете една риба на сухо, ще видите какво ще прави: ще подскача, ще подскача, ще се изопне и ще умре. Някои хора мислят, че може да живеят извън Любовта. Немислимо е! Излязат ли извън Любовта, ще се задушат. Когато майката иска да иде на пазар, детето става много сериозно, замислено, започва да плаче. Колко далече ще иде майката? – Ще иде на половин километър разстояние и ще се върне, но тази работа за детето е много сериозна. Когато мъжът заминава някъде, жената също се замисля, и тя е едно голямо дете. Когато някой ваш близък човек умира, той отива на онзи свят, на бахчеванджилък, вие пак сте натъжени, сериозни. Казвам: не се тревожете, той ще се върне след 45 години. Сега е на гурбетчилък, ще се върне богат, с пълен джоб.

Ще взема 57-и стих от 9-а глава на Евангелието от Лука:

● И като вървяха, рече Му някой си в пътя:

Господи, ще дойда с Тебе, дето и да идеш.

При сегашното съзнание на човека извън Божията Любов човек не може да живее. Всички анормалности, несъобразности и страдания в живота произтичат от факта, че човек излиза из средата на Божията Любов. Щом излезе из тази среда, започват страданията. В туй отношение трябва да имате предвид следното сравнение. Пределите на Любовта понякога тъй се сгъстяват, че стават нечисти, както водата в големите реки. Водата в центъра винаги е по-чиста, отколкото към бреговете. Та крайните предели, додето достига Любов¬та, често са блокирани с нечисти желания и мисли, които трябва да се пречистят. Затуй всякога трябва да избирате на кое място да се установите. Рибите избират дълбоката вода, тя всякога е безопасна. Когато кажем, че ние не разчитаме на човешката душа, то е защото гледаме на въпроса от чисто реално гледище. На какво разчитаме тогава? – На висшата Божествена душа в човека. Малките рибки, които живеят в локвите, могат ли да разчитат на тях? – Не могат, защото при суша са обречени на явна смърт. Следователно можем да кажем на малките рибки: „От тази локва, от тия по-малки вадички ще отидете в голямото езеро или в морето.“ Истинският живот е вложен само в Божията Любов. Туй е един велик закон. Трябва да знаете, че Божията Любов е средата, в която можете да живеете. И дължината на вашия живот, вашето щастие и култура, в каквото и да е отношение, зависят от тази среда на Любовта. Понякога вие се уморявате да живеете и казвате: „Мен не ми трябва Любовта.“ Ами че вие влизате в разрез със същността на вашето естество! „Мен не ми трябва Любовта, мен не ми трябват хората“ – това са разсъждения на една риба. Мен не ми трябват другите риби. Една риба сама по себе си може ли да живее? – Може. Орехът може да живее като неразвит орех, може да живее и като развит орех. Това са две различни състояния. Веднъж ти си посят в почвата, други закони действат върху тебе. Ти не можеш да спреш този процес на растене. Щом спреш растенето, очаква те явна смърт.

Следователно, веднъж влезли в Любовта и започнали вашето растене, не можете да спрете този Божествен процес. Вие не може да спрете Любовта да действа във вас. Всяко спиране ще причини смърт. Допуснете, че вие сте търговец. В дома ви между всички членове има пълно съгласие и хармония, но един ден имате малка загуба от 20-30 000 лева. Веднага във вас прониква мисълта, че няма Господ, и казвате: „Дотегна ми да живея в тази Любов, ще изляза навън!“ Мислите ли, че рибата, ако излезе извън водата, ще живее? – Не може. Ние вземаме водата като емблема на живота. Душата сега е потопена в Живота, който излиза из Любов¬та. Ще турите в ума си мисълта, че живеете в Любовта и трябва да изпълните нейните велики закони. Това е спасението за всички хора. Ще се учите да живеете в съгласие с този велик закон, в съгласие с тази среда, в която сте потопени. Ще мислите, ще чувствате, ще действате съобразно средата, в която живеете – Божествената среда на Любовта.

Другото положение, което трябва да държите в ума си, е следното. Ако Любовта е среда, в която ние живеем, питам: „Рибите пият ли вода?“ – Пият. Рибите пият най-много вода. Водата в тях постоянно минава през хрилете им. Такова е положението на онези, които живеят в Любовта. Да кажем, че синът ви е напълнил устата си с вода, разумно ли е да пиете вода от неговата уста? – Не е разумно. Не пийте вода от устата на другите хора! Този е първият закон, с който можете да урегулирате живота си. Защо? Защото вие сами можете да бъдете в тази среда на Любовта, сами може да я проявите и да не чакате други да ви потапят в тази среда, нито да ви дават да пиете вода от устата си. С Бога всякога може да живеете и с Него всякога може да се разбирате напълно. Вие живеете в Любовта! Нищо в света не е в състояние да ви раздели от тази Любов. Кой може да ви извади от нея? – Някой рибар. Кой е този рибар? – Дяволът. Значи някой умен човек може да изопачи ума ви, сърцето ви и ще ви извади из средата на Божията Любов. Как? Ще ви каже: „Ти гледай да ядеш и да пиеш, това е смисълът на живота!“ Послушаш ли го, той те е извадил с мрежа от водата и от този момент ти си мъртъв. Ти си в неговата мрежа и той ще направи от тебе каквато чорба иска. И когато Христос казва: „Ако Ме любите, ще опазите Моя закон“, Той подразбира да живеем в Любовта. Любовта не е едно положение само на допирни точки. За да живееш в Любовта, твоята душа трябва да бъде изцяло потопена в нея. Цялата ти душа трябва да чувства тази сила, която прониква и мисълта ти, и чувствата ти, и всичките ти действия – да чувстваш, че Любовта е велик импулс в живота, както и в цялата Жива Природа.

Тъй трябва да чувствате Любовта – като една велика сила. Само по този начин вие ще разбирате вашата душа и душите на другите хора. Любовта, която излиза от всички души, свързва всички хора в едно цяло, тя е звеното на живота. Ако нямаше въздух, можеше ли да се говори? Звукът се предава на вашите уши чрез въздуха, а светлината се предава чрез своя среда, по-тънка от тази, чрез която се предават звуковите вълни. За да разберем Божията Мъдрост, за да разберем Божията Истина, е необходима среда – тази среда е Любовта. Туй трябва да знаете! Без Любов вие нищо не можете да разберете на света. Единствената среда, чрез която се предават знанията, Мъдростта и действията на Истината – това е Любов¬та. И тъй, ще знаете, че вие сте потопени в Божията Любов. Питам: ако сте потопени в Божията Любов, от какво има да се измъчвате? Защо сте неспокойни? Значи Любовта не е проникнала още навсякъде във вас. Има място, дето Любовта не е проникнала, и туй място се мъчи. Великият закон казва: отвори душата си, да проникне Любовта навсякъде, да внесе живот в тебе, защото всички ние изискваме именно това. Ако тази Божествена сила не прониква в нашето сърце и в нашия ум, ние не можем да живеем. Вие сега казвате: „Този човек няма любов, онзи човек няма любов.“ – Не, всички хора живеят в Любовта, но има нещо в тях, което им пречи да я проявят правилно. По какво можете да познаете дали проявявате Любовта правилно, или не? Щом имате светлина в ума си, щом имате топлина в сърцето си, щом имате чистота в тялото си, вие живеете нормално и правилно в Любов¬та, следователно и правилно ще я проявите.

Това е един велик закон, една вярна диагноза. Имате ли всичко това в себе си, вие ще живеете напълно в Любовта и ще се ползвате от всичките нейни блага. Едно положение е необходимо за вашето нормално разбиране на нещата. Да кажем, някой път не сте разположени да се молите и казвате: „И без молитва може!“ Друг път казвате: „Не ми трябва да мисля, и без мисъл може!“ Някога пък казвате: „Дотегна ми да чувствам, и без чувства може!“ – Да, и без всичко това може, но знаете ли какви са резултатите тогава? Резултатът на безсмислието е безумието. Резултатът на безчувствието е отсъствието на чистота, а когато човек изгуби своята чистота, очите му пожълтяват. Това е разстройство на черния дроб. Ще лекувате черния си дроб, постоянно ще го разтривате. Който почва да отслабва физически, да прави разтривки на стомаха си. Затова Луи Куне14 препоръчва лекуване с вода. Ще седите във водата около 5-10 минути и ще си правите разтривки, докато се произведе реакция. По този начин вие ще можете да се лекувате. Пък когато изгубите своя живот в духовно отношение, ще регулирате чувствата си. Когато се изгубят добрите чувства по отношение на някого и се роди омраза, знаете ли какво става? Тази омраза е проказа за душата. Ти си настроен против някого, казваш: „Аз не мога да обичам този човек! Аз съм неразположен, не мога да го гледам!“ Ако искаш да бъдеш духовен човек, постарай се да обикнеш това, което мразиш. Например мразиш змията, страх те е от нея – купи си едно шише, тури я в него и я храни, докато я пообикнеш малко. Или страх те е от мишка. Хвани я, тури я в един капан, похрани я няколко дни и всяка сутрин я поглеждай, докато свикнеш с нея и я обикнеш. И в змията, и в мишката има нещо Божествено. Някой човек се страхува от пиявици. Нека вземе една пиявица в едно шише с вода и да я поглежда от време на време – ще привикне с нея. Във всичко това, което не обичаш, привикни да виждаш проява на Божествения живот, да виждаш как се хармонизира разумното с неразумното в живота.

Най-после някой не може да търпи жена си. Оженил се е вече, какво ще прави? Нека този мъж намери сега нещо хубаво в жена си, нека се върне назад, в младите години. Защо се е оженил за нея? За нейните черни очи ли? За руменото ѝ лице ли? Зад туй румено лице седеше нейното сърце. Зад черните ѝ очи седеше нейният ум. Нека намери една добра черта в жена си! Ако някой млад момък почне да обикаля тази жена, която мъжът ѝ не може да търпи, той веднага ще се замисли. Аз мога да накарам когото и да е от вас да заревнува жена си. Например някой мъж не обича жена си, но почне ли да я обикаля друг, той вече ревнува. Господ казва: „Тази жена е Моя дъщеря, ти няма да я малтретираш! Аз я пратих при теб на училище, ще ѝ бъдеш професор. Ще я учиш хубаво!“ Ако някой човек бие жена си, трябва да ѝ каже: „Днес те бих за туй и туй.“ А той не дава на жена си да гъкне. Тя трябва да знае защо я бие, каква е погрешката ѝ. Ако я нахука за нещо, тя трябва да знае защо. И обратното е вярно. Някоя жена не може да търпи мъжа си. Господ ѝ казва: „Аз не ти дадох този Мой син да го малтретираш.“ – „Мъж ми е“, казва тя. – „Да, но той е Мой син. Аз го изпратих да школува при тебе. И ако го нахукаш или набиеш някой път, ще му кажеш: „За туй и туй те бих!“ Нещата трябва да стават разумно! Аз ви казах: искрени трябва да бъдете в отношенията си. Недоволен си от някой човек за нещо и го обидиш. Той трябва да знае защо си недоволен. Имаш приятел, приятелка – сърдиш им се нещо. Те трябва да знаят защо им се сърдиш. Господ пак ще ти каже: „Тази твоя приятелка е Моя дъщеря. Този твой приятел е Мой син. Ти нямаш право да се отнасяш с тях, както искаш!“ Ако постъпваш справедливо с хората, осветяваш Божия закон. Ако постъпваш несправедливо, нарушаваш закона на Любовта. Много от вас не се обичат. Защо не се обичат? Можете ли ми каза защо по някой път хората не се обичат?

Отговор: Защото погрешките на хората се виждат по-лесно, отколкото собствените.

Всичко туй, което говорите, е много учено. То е само за много големите философи. Само учените хора го разбират. Даже и за мен е трудно да го разбера. Аз ще засегна въпроса по детински, като за деца от първо отделение. Някой мъж не обича жена си, понеже не знае да му готви, не знае да меси хляб. Щом знае да готви, от нея по-добра няма. Представете си, че вашият мъж иде от нивата и вие го посрещате със стомната, събувате му цървулите, измивате му краката – няма ли да се разположи този мъж? А той, горкият, като влeзе, вие си седите при топлото огнище и му казвате: „Я иди на чешмата да донесеш малко вода!“ Вие опитвате онази малка любов, която е останала у него. И той ще си каже: „Напразно аз работя за тази жена. Тя за нищо не ме зачита!“ И мъжът може да направи да го обича жена му. Как? Отива на лозето и като се върне, нека ѝ донесе хубави плодове, хубаво грозде, та като почне да яде, тя се разполага, става приветлива, любезна с мъжа си.

Всички трябва да бъдем внимателни към нуждите на хората. Това е всичката философия на Любовта! Но в нея има и вътрешно съдържание. Същественото в Любовта не е онова – привидното, външното, което вършим. И когато ние задоволяваме нуждите на хората, те се предразполагат към нас. Каквото и да е Божествено благо всякога се предава чрез нас. Бог, Който живее далече от нас, някой път споделя Своята Любов с нас, за да можем и ние да споделим тази Любов с обкръжаващите ни. Тогава и ние ще се ползваме от любов¬та на обкръжаващите. Ако Господ върши всичко сам, тогава ние сме безпредметни. Ако приемаме всичко от Господа, каква нужда щеше да има да ви събираме тук? Безпредметни щяхме да бъдем един за друг, но така ние се изпитваме. Това е Волята Божия. Затова сме се събрали тук. Бог се проявява по този начин. Днес аз ви говоря, вие ме слушате. Утре вие ще ми говорите, аз ще ви слушам. Днес вие ме слушате, утре пък аз ще ви слушам. Така и вие ще си говорите и ще се слушате едни други. Ние сме служители на Бога: да изявим Неговата мисъл, да предадем Неговата Любов. Ако аз ви говоря, длъжен съм да предам Любовта, която Бог изпраща чрез мен. Ако аз я спра в себе си и не я изявя навън, знаете ли какво би станало с мен? Който се опита да задържи Божията Любов за себе си, тя го изхвърля навън. Щом Любовта го изхвърли навън, той влиза в една нова среда, с която не може да се справи. Щом приемеш нещо от Любовта, ще излезеш вън да дадеш от него и на другите хора.

Ще ви представя една картина, с която ще илюстрирам отношенията ви към Любовта. Допуснете, че вие сте малки деца, изпратени при мен да се учите. Най-първо вие имате обич и уважение към мен, пристъпвате със страхопочитание. В първо време вие сте босички, голички, треперите от студ. Аз имам за всеки едного от вас дрешки, обуща, шапчици и ви ги давам. Вие се обличате с тях и веднага изскачате навън, за мен вече не мислите. Ако не разбирам закона, аз ще кажа: що ми трябваше да давам тези дрехи, обуща, шапки на тия деца? Ето ги, избягаха на пътя, няма ги около мен! Сега иде другото положение. Тия деца поиграят, поскачат вън, но почувстват глад, имат нужда от храна. Аз имам гостилница. Вие пак идвате при мен. Облечени сте, но сте гладнички. Вземам ви аз, нахранвам ви. Щом ви нахраня, ставате индиферентни, започвате да заспивате. Казвам: особени са тези деца! Що ми трябваше да ги нахранвам? Облякох ги и отидоха да играят навън. Повиках ги да ядат – дойдоха; бяха свежи, бодри, но като се наядоха, сега ги гледам, всичките изпозаспаха. Ако аз не разбирам закона, ще се приближа при тях, ще ритна това-онова дете. Мислите ли, че по този начин аз ще разреша въпроса? Не, това е глупаво разрешение. Аз трябва да зная, че след всяко ядене иде почивка. Тези деца трябва да спят. Те ще идат в другия свят и след туй ще дойдат.

Най-после тия деца се събуждат и в тях се явява друга нужда – да се учат. И тук действа пак същият закон. Вие идвате при мене със страхопочитание, с уважение, искате да се учите. Щом придобиете знанието, с мен вече не се разговаряте, един с друг се разговаряте. Ако не разбирам закона, ще кажа: защо трябваше да давам знания на тия деца? Те взеха знанието и си отидоха. Не, аз трябва да се радвам, че тия деца ще разпространяват навън това, което взеха от мен. Туй знание трябва да се разпространи! Този хляб трябва да се яде! Тези дрехи, обуща и шапки трябва да се обличат! Първото сравнение – дрехите, обущата, шапките, представляват физическия живот. Трябва да бъдете облечени с физическо тяло! Щом сте облечени с физическо тяло, ще имате нужди, които ще ви отдалечават от духовния живот. Физическият живот има своите нужди, които трябва да се задоволят. Ние трябва да знаем обаче, че физическият живот е свързан с духовния.

Като разглеждаме физическия живот на хората, забелязваме, че в него има едно привидно еднообразие: всички се нуждаят от храна, облекло и жилище. Дойдем ли обаче до духовния живот на хората, между духовните хора се явява едно по-голямо различие. Дойдем ли до умствения им живот – същото нещо. Тези различия са в реда на нещата. В това седи красотата на живота. Да не ви смущава туй различие! Един предмет не може да се гледа само от една страна, не може да се проявява по един и същ начин. Това значи: чувствата на хората не могат да се проявяват по един и същ начин. Ако мислите, че трябва да има еднообразие в живота, вие ще се спънете. Ще кажеш: „Този брат не е като мене.“ Ти най-първо гледай живее ли този брат в Любовта. Ако е като тебе риба и живее в Любовта, може да се разбирате. Ако не живее в Любовта, вие не можете да се разбирате с него. Хората могат да се разбират само тогава, когато живеят в една и съща среда. Между умрелите и живите хора не може да има връзка. Умрелите хора не могат да се разбират напълно с нас. Те не се интересуват от нашия живот. Понеже им липсва физическо тяло, нямат такива нужди, каквито имаме ние, затова не ги интересуват въпроси, които се отнасят до физическото тяло. Ние се грижим за нещата, докато имаме нужда от тях. Може ли някой ваш ближен, който е заминал за другия свят, да се грижи за вас тъй, както когато е бил на Земята? – Не може. Вижте 100-годишния дядо, интересува ли се от хорото на младите? – Не се интересува. Тези чувства са замрели в него. Какво го интересува на тази възраст? Той се интересува от духовни работи, от неща, които засягат неговото сърце. Или този дядо обича да има около него деца, да му прислужват, да му носят чорбицата, яденето. Старите хора много обичат да ядат. Като останат без работа, все искат да им се направи баница или нещо печенко. И всеки, който изпълнява техните прищевки, той е много добър човек. Не ги ли изпълнява, те казват, че обкръжаващите са много лоши.

Във всяко религиозно движение, във всяко духовно учение има една голяма опасност – критическият ум се развива много. Човек, у когото критическият ум е силно развит, той търси само погрешките на другите и казва: „Този човек не е толкова чист, онзи пък не живее според Христа, не живее морално.“ Кое е правилото за чистия, за моралния живот? Това правило е: да се живее според закона на Любов¬та. Докато човек живее в Любовта, той е чист, има и светлина, има и топлина. Почне ли да мисли за човешката любов, той е вече извън Божията Любов и не може да бъде здрав, не може да бъде умен, не може да бъде и добър, чист човек. Да бъдеш добър, умен и чист човек, това значи да живееш в Божията Любов.

Ще ви приведа няколко примера, за да обясня по-добре мисълта си. Да кажем, че в касата си имам няколко милиона лева. Дошъл някой, задигнал всичките пари и ми казват, че са ме обрали. Ако живея в Божията Любов, няма да трепна, като че нищо не съм загубил. Имам жена, която ме обича. Дойдат един ден и ми кажат, че тя ме е напуснала и е отишла при някой друг мъж. – „Нищо, Господ дал, Господ взел.“ Заемам някое високо обществено положение, но ме уволнят без причина. Казвам: „Нищо, гладен няма да умра.“ Напечатил съм някаква книга, с която искам да преобразя умовете на хората, но критиката я отхвърля. – „Нищо, доброто желание живее в мен.“ Когато аз живея в Божията Любов, каквото и да стане в света, това не ме смущава. Защо? Защото само аз съм господар на своето сърце – никой друг! Аз мога да любя Бога, мога да любя и всички хора. Туй е Любов. Докато хората не знаят, че аз ги любя, това е Любов. Щом узнаят, че аз ги любя, това не е израз на Божията Любов. Апостол Павел казва например, че най-напред трябва да обичаме онези, които вярват като нас. Това е вече малко материално. Тъй говорят всички обикновени хора. Бащата казва на сина си: „На първо място ще обичаш мене!“ Той не започва според правилото. Той трябва да каже: „Синко, най-първо ще обичаш Бога, а после, каквото остане от любовта ти, ще обичаш и мене.“ Тъй трябва да започне учението!

За през тази година ще ви дам едно правило, с което, ако го прилагате, ще изправите много ваши недоизгладени работи в живота си. Между вас има много спорни въпроси, много неправилни отношения, които в продължение и на 10, и на 20, и на 100 години не могат да се изгладят. Щом има такива въпроси, съберете се тия братя или сестри, които не могат да се обичат, и си кажете: „Хайде сега да видим какво можем да направим за Господа!“ Приложете правилото – да живеете в Божията Любов! Щом влезете да живеете в тази Любов, и Господ ще влезе да живее във вас: отношенията ви веднага ще се изменят, във вас ще проблесне нова светлина и туй различие между вас, което до този момент е съществувало, ще изчезне – нови отношения ще се появят. Туй, което ни разделя, е нещо скрито, живее вътре в душите ни. Ти казваш за някого: „Този брат не е чист.“ Ти носиш тази отрицателна мисъл за него, която тебе спъва, а него отблъсква. И той седи и си казва: „Този брат не е толкова добър.“ Премахне ли човек отрицателните мисли от ума си, веднага ще се възстановят правилните, Божествените отношения между хората. Отрицателните мисли са прегради между хората.

Аз не съм за външните отношения, но за ония вътрешни, чисти отношения, с които не можем да огорчаваме Духа. Те носят вечния живот. Ние можем да огорчим Духа. Духът – това е Божественото, което всеки човек има в себе си. Всеки от вас е ръководен от един възвишен Дух. По няколко пъти през деня Той влиза вътре във вас да наблюдава душата ви. Внимавайте да не Го огорчите! Напусне ли ви този Дух, ще ви сполети най-голямото нещастие. Когато е с вас, Той ще ви урежда пътя, ще ви прекара благополучно през всичките пътеки, каквито нужди и да ви се явят. Той лесно ще ги премахне – каквато болест да ви дойде, Той знае как да я лекува. Пък и вас ще научи да лекувате всички болести. За този Дух говори Бог: „Ще изпратя Духа Си да ви ръководи и крепи в пътя на живота.“ И Давид казва: „Не отнемай от мен Святия Си Дух!“ Този Дух е носител на Божията Любов. Без Него не можете да направите нито крачка напред. Когато тези Божествени Духове живеят в хората и ги управляват, в живота им ще царува хармония. Когато вие сте в дисхармония, това показва, че тия възвишени Духове не са във вас, а са горе на Небето и чакат там, докато се споразумеете. Затова, за да разберете душата на някой човек, трябва да бъдете много учен.

Според вас кой човек е учен? Ще каже някой: „Учен е този човек, който мълчи като някой философ.“ Тогава рибите са най-умните същества. Действително, мълчанието е сила, но само когато имаш желание да говориш; когато нямаш желание да говориш и мълчиш, това е безсилие. Защо идва злото в света? – Злото е пробният камък, по който се познава до каква степен на развитие сме дошли, дали сме добри, или не. Човек, който не може да задържи злото в себе си, той е безсилен, слабохарактерен. Дошъл е гневът, иска да се прояви. Спрете го, хванете го за юздите като кон и му кажете: „Не, аз съм човекът, който заповядвам, и в дадения случай ще видя какво мога да направя с теб.“ Не казвам да изхвърлите гнева, но да го впрегнете на работа. Аз ви говоря от една дълбока опитност. Правил съм много наблюдения върху българите, върху техните отношения, и извлякох два метода, но и двата метода са с отрицателни резултати. Единият е външен, другият е вътрешен метод на действия. Ако вие хукате, биете някого, движението ще дойде отвътре, от другия полюс – вътре ще стане реакция и резултатът ще бъде лош. Тъй че, говорите ли зле за някого, и за вас ще говорят зле. Туй да го знаете! Другият метод: ти не хукаш никого, не го биеш, стараеш се да не говориш лошо, но имаш скрито подозрение в ума си. Значи ти действаш от вътре на вън. Законът и тук действа, ще настане реакция навън. Ще дойдат хора, които ще те подозират, ще говорят лошо за теб, ще те хукат. Значи ще се въздържате от подозрения! Човек трябва да стане господар на всички положения, които го изненадват отвън и отвътре. Той трябва да си каже: „Аз ще живея добре заради Бога. Моят ум трябва да бъде светъл, защото Бог иска тъй!“ Щом моят ум е светъл, ще бъда полезен на всички окръжаващи ме. Първият, Когото виждаме сутрин, това е Бог.

Въпрос: Не можем ли да кажем: „Аз съм любов, изпълнявам волята на Бога?“

Не може. Щом кажеш: „Аз съм Любов“, ще се опровергаеш. С това ти ще предизвикаш известен род сили в Природата да дойдат да те изпитат. Те ще ти кажат: „Щом си Любов, давай сега!“ След тях ще дойдат други, ще ти кажат: „Щом си Любов, давай!“ През целия ден ти трябва да устояваш, за да не опровергаеш Името Божие.

Основната мисъл, която трябва да вложите в ума си и върху която трябва да работите, е да считате Любовта за среда, в която живеете. Ако някой път си извадите главата из тази среда, да е само колкото за да глътнете една муха – и скоро вътре! Доставянето на хляб, вода, въздух представлява излизане от средата на Любовта, но това се позволява само временно. В Любовта се позволява и да спиш. И това е излизане от Любовта. Когато живееш изцяло в Любовта, съзнанието трябва да е много будно. Там човек не трябва да спи. Любовта изисква будна, трезва мисъл. Онзи, който те обича и когото обичаш, иска да говориш за него. Щом се влюбиш, и писма ще пишеш, и ниви ще ореш. Любовта иска много работи.

Сега някой казва: „Аз нищо не искам.“ – Не говорите вярно. От една страна, вие искате много, но не получавате и затова страдате. От друга страна, вие получавате, но не давате. Ще се учите да бъдете щедри! Кога? – Когато Бог дойде във вас. Тогава вие ще отворите широко сърцата, умовете и душите си, за да може през тях да минава Божественото. Само така ще може да се очистите. Нека у вас се яви желание да предадете на някой брат от света вашето знание, вашата топлина и добрина на сърцето, вашата чистота – всичко това да му послужи като импулс в живота.

Има много неща, които аз бих ви изнесъл, а именно: как трябва да пазите чистотата си, как да уравновесявате вашия духовен живот, за да не губите равновесие, как да се подмладявате и т.н., но всички тия въпроси са свързани с някои деликатни неща и ако ги изнеса, ще разберете туй, което съвсем не съм мислел да кажа. Пригответе се за идната година, та като ви кажа тия неща, да можете да ги разберете и приложите, да станат те във вас плът и кръв. Като ви говоря за подмладяването, ще ви покажа един процес на подмладяване в Природата, за да видите нагледно как става. Щом стане подмладяване, същевременно духовният живот се обновява, умственият и сърдечният живот правилно се развиват. Почне ли човек да чувства, че умът, сърцето и тялото му отслабват, той изгубва всичко човешко, а с това и условията за растене. Човек, докато е на Земята, през всичкото време трябва да чувства, че постоянно се разширява, разширява, става му тясно тук и преминава в друг свят. Той извиква приятелите си и им казва: „Хората вече не ме разбират, тясно ми е тук, на Земята, затова отивам в друг свят, при по-културни същества – при ангелите.“

През тази година ще имате три вида мъчнотии: от материален, умствен и духовен характер. Как ще ги разрешите? Направете следния опит.

Първо упражнение: Хванете с дясната ръка левия палец, концентрирайте мисълта си тъй, като че нищо не ви става, като че нямате никаква мъчнотия, и се запитайте защо си държите палеца? Дръжте си главата право! После хванете с лявата ръка десния палец. Вижте как ще се почувствате след това упражнение.

Второ упражнение: Подпрете лактите на коленете си. Поставете дланите на ръцете си една срещу друга, допрени с върховете на пръстите. Представете си, че средният ви пръст е дълъг, достига до Слънцето. Вижте какво ще почувствате? Мислете си защо пръстът ви е станал дълъг. Ние проточваме средния пръст до Слънцето, за да можем да гледаме на нещата от високо, безпристрастно. Човек гледа на нещата безпристрастно само когато е далече от тях.

Опит: Във връзка с мъчнотиите, които ще имате, ще ви дам едно правило, което ще приложите 10 пъти през годината, значи всеки месец по един път. Допуснете, че имате някоя мъчнотия, някое голямо неразположение. Какво ще правите? – Ще намерите някой малък извор, ще го изчистите добре и ще следите дали ще се премахне вашето състояние. Ако се премахне, значи вие можете да лекувате недъзите си чрез водата. Ако вашето състояние не се премахне, след като изчистите извора, тогава ще отидете в гората, ще намерите някое дърво, ще поразровите почвата около него и ще го полеете. Ако състоянието ви се измени, значи вие имате нужда от жизнените сокове на тези растения. Те ви лекуват. Ако и туй не може да ви помогне, ще намерите някое малко животно, ще го нахраните и напоите. Ако този опит измени вашето състояние, значи вие се нуждаете от едно малко разнообразие в живота. Ако не се измени, ще намерите някой беден, нуждаещ се човек, и ще му направите една малка услуга. Ако вашето състояние се измени, значи вие трябва да правите добрини на хората. Ще започнете да трансформирате състоянията си чрез изворите, чрез растенията, чрез животните, и най-после – чрез хората. Всеки от вас, който иска да бъде ученик, ще направи тия 10 опита. Ако се усъмните, ако се подвоумите, стойте отвън, като оглашен, не се занимавайте с тия опити и методи. Ние ще помагаме на всеки, който изпълнява тези опити. Ние нямаме никаква връзка с ония, които не изпълняват опитите.

И тъй, прeз годината ще изчистите най-малко 10 извора, ще полеете най-малко 10 дървета, ще нахраните най-малко 10 животни и ще помогнете най-малко на 10 души бедни хора. Колко станаха? – Всичко 40. Вие ще ме запитате: „Дали ще имаме време?“ Дали ще имате време, аз не се интересувам от това. Ще правите научни изследвания. Ако някой ден сте много неразположени, готови да направите някой скандал, идете в гората да изчистите някой извор. Там направете скандала! Ще кажеш на извора: „Слушай, ти защо си толкова мътен?“ Вземаш мотиката, лопатата и го изчистваш. Когато нещата са трудни, в това седи тяхната красота. Не мислете, че при тия опити ще изгубите нещо. Не, ще придобиете една приятна опитност. Онези от вас, които направят опита по добра воля, ще имат едно благословение. Това благословение не може да придобиете по никой друг начин, ако ще би да пребродите и цял свят. Човек, който изпълнява Волята Божия, нито вълци го ядат, нито разбойници го крадат. Ако състоянието ви се измени от лошо на добро още при извора, значи ще ходите само при изворите.

Имайте Любов към Бога. Божията Любов да бъде у вас като стимул към живота. Онзи, на когото съзнанието е будно винаги, Духът Божий живее в него. Гледайте на Господа!

Първо Петрово послание, 3-та, глава, 8-и стих:

● А най-после бъдете всинца единомислени, състрадателни, братолюбиви, милостиви, дружелюбиви…

Защото очите на Господа са върху праведните и уши¬те Му са към тяхната молитва...

Значи Господ ни гледа с много очи, всеки ден ни слуша. Обича ви някой – радвайте се, че Господ се е проявил чрез него. Мрази ви някой – пак се радвайте – човекът се е проявил. Говори някой добре за вас – радвайте се, че Господ се е проявил. Някой говори лошо за вас, казва туй, което е в сърцето му – значи човешкото се е проявило. Да пазим в себе си нечистото, това не е хигиенично. Да пазим злото в себе си, това не е добродетел. Ако можете да бъдете носители на Божието благословение – бъдете!

Често, като не можете да постигнете някое ваше желание, вие плачете. Няма нищо лошо в това. Все трябва човек да плаче. Плачът е благословение. И учените хора са плакали, и апостолите са плакали, и светиите са плакали, и Христос е плакал. Надали има човек в света, който да не е плакал. Аз прониквам малко в сърцата ви и от мое гледище намирам, че те са тесни и Божията Лобов не може да се побере в тях. И който говори за Господа, и който не говори за Господа, все имат малки сърца. Аз опитвам някой път човешкото в хората и забелязвам следното нещо: когато някой говори добро за вас, приятно ви е, а когато говори нещо лошо за вас, и право да е, не ви е приятно, смущавате се. Кога се смущавате? Ако имате в себе си един разгорещен въглен до 10 000 градуса и някой се приближи при вас и иска да ви удря с камъни, ще може ли? Той още като се приближи при вас, от температурата на този въглен ще се разтопи. Ако този човек може да ви обиди, ако може да разруши вашия мир, какъв е този въглен? Аз наблюдавам някои от вас, виждам как им трепери сърцето. Тръгна с някой брат: върви с мене, но си мисли какво ли ще кажат хората за него. Казвам: „Не се смущавай! Ако си добър, такъв ще си останеш. Ако си хубава пита, всеки ще те яде; ако си мухлясала пита, всеки ще те подхвърля.“ Когато нещата са ценни и съдържателни отвътре, външната обстановка не може да ги измени.

На този събор имахте много благоприятни условия, но вие не можете да използвате всички Божии блага. Защо? Понеже всички искате да се проявите. И наистина, разнообразие трябва да има! Проявявайте се, но стремете се към Доброто. „Всичко опитвайте, доброто дръжте“ – казва се в Писанието.

Нека сега благодарим на Бога, че ни се даде случай да се съберем да си поговорим, да си похапнем, да се помолим на Бога!

Аз сега ви пожелавам да се върнете у дома си богати, с придобитото богатство от тук. Нека кесиите ви да са отворени! Раздавайте, щедри бъдете! Даром сте взели, даром давайте!

Бъдете чисти извори и поливайте с тях дърветата на вашата душа! Нахранете животните, с които се занимава вашият ум! Най-после, служете на вашия разум! Той е човекът, който се нуждае от вашите услуги. Постъпвате ли така, всички наши приятели ще ви изпратят своите добри мисли, а когато ви посетят, ще ви оставят своето благословение.

На всички ви желая, като се върнете у дома си, да бъдете радостни и весели през цялата година. Пишете си един на друг и се приготовлявайте, като ви събере Господ идната година, пак да си похапнете, да се помолите на Бога, да си разправите своята опитност и да се поопознаете. Онези от вас, които заминат за онзи свят, да не забравят да пишат писма.



9 август, събота, 7 ч.

Най-често използвани думи в беседата: любов, може, аз, човек, има, хора, божие, всички, живот, живее, мен, среда, можете, казва, жена, бог, живеете ,

Съборни беседи , В.Търново, 29 Август 1925г., (Събота) 7:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder