НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

И оздравѣ дъщеря ѝ / И оздравя дъщеря ѝ

СТАР ПРАВОПИС

И оздравѣ дъщеря ѝ

Най-често използвани думи в беседата: може, има, хора, сега, бог, всички, аз, казва, един, душа, лъжа, истина, пари, човек, години, дошло, живот ,

 Неделни беседи , София, 21 Юни 1925г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„И оздравѣ дъщеря ѝ отъ онзи часъ“. (Матея 15:28)

Тия послѣдни думи отъ стиха азъ считамъ като единъ разуменъ резултатъ.

„И оздравѣ дъщеря ѝ отъ онзи часъ“. За да оздравѣе дъщерята на тази хананейка, това показва, че тази жена имаше нѣколко цѣнни качества. Тя бѣше разумна жена, въ нея нѣмаше онова болезнено честолюбие. При това тя имаше голѣмо смирение, познаваше своето положение и се задоволяваше съ най-малкото, което можеше да ѝ се даде.

Въ живата природа има единъ великъ законъ, който опрѣдѣля положението на всички тѣла, положението на всички сили и положението на всички разумни сѫщества. Затова природата цѣли да постави всѣки едного на неговото мѣсто. Това е красивото въ живота!

Сега, ако нѣкой ви запита, кога дойдохте на земята, нѣкои отъ васъ ще кажете, че сте дошли прѣди 10 години, други прѣди 20, трети прѣди 30, четвърти прѣди 40–50–60 години. Питамъ: каква интелигентность може да има въ единъ човѣкъ, у когото паметьта се простира до 40–50 години само? Отъ прѣди колко години се родилъ на земята, това и единъ волъ помни. И мухата помни отъ прѣди колко врѣме се е родила. Човѣкътъ казва: има около 40–50 години отъ какъ съмъ се родилъ на земята, но прѣди това нищо не помня. Какъ е възможно при това, единъ човѣкъ, който не знае откѫдѣ е дошълъ, да се явява като философъ, който пише голѣми трактати, дава направление въ живота на човѣчеството, показва имъ какъ да живѣятъ? Не само това, но по нѣкой пѫть този философъ се осмѣлява да покаже на хората пѫтя къмъ невидимото, къмъ Бога. Това сѫ съврѣменнитѣ наши философи, съврѣменнитѣ наши държавни мѫже. Желанието, което тѣ иматъ, да покажатъ пѫтя на човѣчеството, не е лошо, но нека покажатъ онзи истински пѫть, който да има резултати.

„И оздравѣ дъщеря ѝ отъ онзи часъ“.

Здравието, това е единъ плюсъ на живота. Въ човѣка има три състояния: едното наричамъ естествено състояние, което е здравето. Второто състояние наричамъ природно, или състояние на живата природа и третото състояние наричамъ разумното състояние на човѣшкия животъ. Здравето, значи, спада къмъ естественото състояние. То е основата, върху която човѣкъ трѣбва да започне живота си.

Тази хананейка се приближава при Христа и Му казва, че дъщеря ѝ, идеалътъ на нейния животъ, злѣ страда отъ бѣсъ. Всѣка майка живѣе за своята дъщеря, и всѣки баща живѣе за своя синъ. Нѣкои ще кажатъ: ами ние, които нѣмаме синове и дъщери? Все имате нѣкѫдѣ нѣкоя дъщеря, или нѣкой синъ. Онази майка, която нѣма своя дъщеря, все ще намери да осинови нѣкоя друга. Онзи баща, който нѣма свой синъ, все ще намѣри да осинови нѣкой чуждъ синъ. Най-послѣ, всѣки ще намѣри по една свещена идея въ себе си, за която да живѣе. Слѣдователно, това е цѣльта, това е смисълътъ, къмъ който човѣкъ трѣбва да се стреми.

Ние трѣбва да разбираме върху какви закони почива здравето. Здравето почива върху почвата, на която живѣемъ и върху храната, която приемаме. Щомъ човѣкъ не възприеме онази естествена храна, която е необходима за тѣлото му, непрѣменно идватъ неестественитѣ болезнени състояния, за лѣкуването на които съврѣменната медицина е посвѣтила цѣлия си животъ. Питамъ: при всичкитѣ усилия на милионитѣ лѣкари по цѣлия свѣтъ да лѣкуватъ хората, сполучили ли сѫ да ги излѣкуватъ? Статистиката показва, че болеститѣ не само не намаляватъ, но се и увеличаватъ. Вземете, запримѣръ, прѣсаждането, което съврѣменната медицина употрѣбява като методъ за прѣдотвратяване заболѣването отъ шарка. Статистиката показва, че онѣзи дѣца, които се прѣсаждатъ, умиратъ повече, отколкото ония, които не сѫ прѣсадени. Изобщо не присаденитѣ дѣца по-малко заболѣватъ, по-малко умиратъ. При това, има единъ законъ, споредъ който, ако не дадешъ твоето дѣте да го присадятъ, да го ваксиниратъ, считатъ те невѣжа и те държатъ подъ отговорность, че не вървишъ въ пѫтя на науката. Статистиката, обаче, показва, че въпрѣки това резултатитѣ не сѫ по-благоприятни. Каква е тази наука? Човѣкъ трѣбва наистина да се присажда, но чрѣзъ какво? – Чрѣзъ храната. Ако лѣкаритѣ искатъ да подобрятъ положението на човѣчеството, трѣбва да сѫ въ състояние да опрѣдѣлятъ, отъ каква храна се нуждае организъма. Приема ли човѣкъ тази храна, никаква болесть не може да го хване. Не приема ли тази храна, която му е необходима всѣкаква болѣсть ще може да го хване. Отъ този законъ изваждаме правилото, че човѣкъ се храни не само съ хлѣбъ, но и неговиятъ умъ се нуждае отъ здравословна храна. Много хора заболяватъ умствено. Отъ какво? – Отъ неестествени идеи. Има идеи, които не реагиратъ еднакво благоприятно върху всички хора. Вземете, запримѣръ, какъ се отразява върху нѣкои хора идеята, има ли Господь, или нѣма Господь. Запитватъ нѣкого: какво знаешъ, има ли Господь? – Нищо не зная. Казвамъ тогава: има животъ, нѣма животъ; има пари, нѣма пари; има здраве, нѣма здраве. Това сѫ все противоположности. Казватъ: какво значи това нѣщо? Казвамъ: внесълъ си пари въ банката, отидешъ да си извадишъ отъ тѣхъ, но ти казватъ, че нѣма никакви пари. Какво ще бѫде твоето състояние? Това е едно лъжливо състояние, което ние, съврѣменнитѣ хора, прѣкарваме въ живота си. Има и редъ други лъжливи състояния, които всички хора, безъ изключение, прѣкарватъ. Всички се намиратъ подъ еднакъвъ знаменатель. И религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора. Виждамъ ги въ живота, всички се проявяватъ като герои. Кога? – Когато иматъ пари. Нѣкой внесалъ 200,000 лева въ банката, отиде да вземе частъ отъ тѣхъ, но предварително чете въ вѣстникъ, че банка „Гирдапъ“ фалирала. Наведе надолу глава този човѣкъ, отчае се. На другия день сѫщия вѣстникъ пише: имаме погрѣшка, че банка „Гирдапъ“ е фалирала, а друга нѣкоя банка. Питамъ: защо този вѣстникъ наведе главата на този човѣкъ, и сѫщиятъ този вѣстникъ изправи главата на този човѣкъ? Това състояние ние изпитваме всѣки день. Казвамъ: има вода, нѣма вода. Нѣкое цвѣтенце нѣма вода, изсъхне, наведе надолу главата си. Нѣкой нѣма хлѣбъ, наведе надолу глава, като цвѣтенцето. На другия день чете въ вѣстника, че банка „Гирдапъ“ не е фалирала, и той казва: нашето сѣмейство е спасено! Има Господь значи. Питамъ сега: Господа ние ли създадохме? Ученитѣ искатъ да кажатъ, че хората сами сѫ създали идеята за Бога. Много хубаво, отлично е това нѣщо. Нека дойдатъ тия хора и докажатъ, че това е така, че тѣ сѫ сѫздали идеята за Бога. Ние се нуждаемъ отъ такива хора. Нека тѣзи хора дойдатъ и спасятъ човѣчеството, ние ще ги туримъ на чело. Ако тѣзи хора дѣйствително измислиха идеята за Бога, нека сега измислятъ друга нѣкаква идея, какъ да станатъ хората добри. Тогава между хората ще има добродѣтели, нѣма да има войни, нѣма да има раздори, мѣжду тѣхъ ще сѫществува истинско братство. Щомъ съврѣменнитѣ учени не могатъ да измислятъ такава идея, право ли е, че хората измислиха идеята за Бога?

Смѣшни сѫ съврѣменнитѣ хора, като казватъ, че ние не говоримъ логически, че нѣмаме логика въ своитѣ разсѫждения. Когато азъ кажа думата слънце и убѣдя хората, че има слънце, въ сѫщность азъ ли го създадохъ? Тази идея азъ ли я създадохъ? Не, мухитѣ имаха идея за слънцето прѣди азъ да говоря за него, понеже мухитѣ се явиха по-рано отъ слънцето, така че тази идея тѣ я сѫздадоха. Мухитѣ сѫ по стари отъ човѣка, и млѣкопитающитѣ сѫ по-стари отъ човѣка. Днесъ ученитѣ хора казватъ, че стариятъ човѣкъ оглупѣвалъ. Прави сѫ тѣ, защото наистина много стари хора оглупѣватъ, но азъ казвамъ, че много млади хора се раждатъ глупави. Учени ли се раждатъ младитѣ? – Не. Обаче, ако младиятъ е роденъ глупавъ, глупавъ си остава. И като старъ, пакъ глупавъ остава. Младиятъ роденъ мѫдъръ, мѫдъръ остава. Така е законътъ. Тъй че, когато говоримъ за слънцето, ние не го създаваме; когато говоримъ за Бога, ние не Го създаваме. Идеята за Бога, па и самъ Богъ си сѫществува. Ние трѣбва да разбираме дълбокия смисълъ, какво нѣщо е Богъ и да не размишляваме като външнитѣ хора. Богъ нѣма никаква форма. Единственото нѣщо, което трѣбва да знаемъ за Бога е, че Той съзнателно внася живота. Тамъ, дѣто прониква Божествения Духъ, Той внася сила, здраве, мощь, крѣпость и интелигентность. Слѣдователно, ако тази Свѣтлина не сѫществува въ човѣшкия умъ; ако тази Добродѣтель не сѫществува въ човѣшкото сърдце, идеята за Бога не е проникнала. Ние въ такива богове не вѣрваме, тѣ сѫ мъртви богове. Въ такива богове вѣрватъ всички езически народи. Каква е идеята ми? Турете прѣдъ единъ идолъ нѣкой боленъ, ще видите, че колкото и да седи тамъ, той нѣма да оздравѣе. Запалетѣ една свѣщица прѣдъ нѣкой боленъ, той нѣма да оздравѣе. Тази запалена свѣщица нѣма да излѣкува болния. Но ако поставите единъ боленъ на действието на слънчевитѣ лѫчи, той ще оздравѣе. Слънчевитѣ лѫчи носятъ животъ въ себе си. Всѣки може да опита тия лѫчи, всѣки може да опита Божествената мисъль въ свѣта. Тя е мощна. Тази мисъль върви периодически, по извѣстни закони.

Тази хананейка се приближава при Христа, съзнава, че Той е носитель на тази Божествена идея и Му казва: „Помилуй ме, помогни ми!“ Христосъ ѝ казалъ: „Азъ не съмъ пратенъ до езичницитѣ, а само до израилския народъ.“ Съ това Той иска да каже, че езичницитѣ сѫ глупави, а израилтянитѣ сѫ разумни хора. Значи, за езичницитѣ още не е дошло врѣмето. Тя доказва на Христа, че е умна жена, като Му казва: „Да, но Ти знаешъ, че и псетата ядатъ трошицитѣ отъ трапезата на господаря си“. Христосъ позна, че тази жена е умна и ѝ каза: „Жено, да ти бѫде споредъ вѣрата!“

„И оздравѣ дъщеря ѝ отъ онзи часъ“.

Ще ви приведа накратко единъ малъкъ разказъ отъ една съврѣменна европейска писателка. Този разказъ се отнася до Христа, когато билъ на около 12 годишната си възрасть. Завела го майка му да разгледа Ерусалимския храмъ въ цѣлото си величие, и той, като всѣко малко момченце, се заинтересувалъ да го разгледа хубаво. Развела го тя навсѣкѫдѣ и най-послѣ му показала една прашасала трѫба. То я запитало: каква е тази трѫба? – За тази трѫба има прѣдание, че който може да свири на нея, ще бѫде най-великиятъ човѣкъ, който ще управлява свѣта. Ами защо е прашасала тази трѫба? – Никой до сега не е свирилъ на нея. Отива по-нататъкъ въ храма и вижда една сабя, турена на двѣ крайнини подъ една пропасть. Христосъ запитва: какво означава това нѣщо? – Това означава пѫтя за рая, къмъ Бога. Никой до сега не е миналъ прѣзъ този пѫть. Който мине по този пѫть, той ще научи хората да вървятъ къмъ Бога и да се обичатъ. Като го развеждала изъ храма, най-послѣ го довела до двѣ много красиви колони, тъй слѣпени една до друга, че никой не могълъ да се промъкне. Какво означава това нѣщо, запитва Исусъ? – Това означава вѣчната Правда. Който може да мине прѣзъ тѣзи колони, той ще даде на свѣта единъ законъ, чрѣзъ който да се управлява. Ами защо и тия колони сѫ прашасали? Никой до сега не е минавалъ прѣзъ тѣхъ. Никой до сега не е могълъ да мине прѣзъ ножа, нито прѣзъ тези колони, нито пъкъ е могълъ да свири на тази трѫба. Излизатъ най-послѣ отъ храма, но слѣдъ малко Исусъ се връща отново, иска самъ, по-спокойно да разгледа тия работи. Влиза въ храма, доближава се до колонитѣ, мисли си, какъ може да се мине прѣзъ тѣхъ. Не се минава много врѣме, единъ богатъ търговецъ довежда една бѣдна вдовица въ храма прѣдъ първосвещеника и му казва: тази вдовица ми дължи пари. Но азъ се заклевамъ, че както тѣзи колони не могатъ да се отворятъ, така и тя не може да ми се издължи. Ако тя може да ми плати, нека се отворятъ тия колони! Исусъ слуша този разговоръ, разбира, че жената е права и се помолва тихо на Бога: „Господи, нека се отворятъ колонитѣ!“ Доближава се до колонитѣ, тѣ се отварятъ и той минава. Отива при първосвещеника и му казва: видишъ ли, че колонитѣ се отвориха! Мнозина отъ васъ може да се заинтересуватъ, какъ е станала тази работа, но питамъ ви: мѫчили ли сте се вие като Исуса да минете прѣзъ тѣзи двѣ колони?

Приближава се после Исусъ до сабята, разглежда я и размишлява. Тъкмо по това врѣме пристига единъ бѣденъ, послѣденъ сиромахъ, носи една болна овца, която иска да принесе жертва за болния си младъ синъ. Свещеникътъ му казва: „Мойсеевиятъ законъ казва, че не можешъ да принесешъ такава жертва на Бога, не се приема. Ако може нѣкой да мине върху тази сабя, само тогава ще може да се приеме жертвата ти.“ Исусъ чува това нѣщо, наскърбява се за болното момче и започва да се моли на Бога: „Боже, покажи, че може да се мине прѣзъ този пѫть!“ Минава Исусъ върху сабята и съ това показва на свещеника, че Господь приема въ жертва и болнитѣ овци. И това чудо станало.

Най-послѣ дохожда Христосъ до трѫбата и размишлява. Въ това врѣме идва единъ младъ момъкъ, езичникъ, при първосвещеника и му казва: „азъ съмъ евреинъ, искамъ да влѣза въ школата.“ Езичници не се приемали въ школата, затова той излъгалъ. Казва му свещеникътъ: „Не може, ти не си евреинъ.“ „Искамъ да влѣза въ тази школа!“ Не може. Исусъ слуша това и се моли на Бога: „Господи, покажи, че и други, освѣнъ евреитѣ, могатъ да влѣзатъ въ Твоето царство!“ Свещеникътъ казва на езичника: „Ако се намѣри нѣкой да засвири на тази трѫба, ти ще бѫдешъ приетъ въ школата.“ Исусъ се помолва на Бога, приближава се до трѫбата и започва да свири. Съ това показва, че и езичницитѣ могатъ да влѣзатъ въ Царството Божие.

Вие казвате: това само Христосъ, може да го направи. Не, това всѣки може да направи въ живота си. За да ни се простятъ грѣховетѣ, трѣбва да се мине прѣзъ колоната. За да ни се приеме жертвата, трѣбва да минемъ по острието на сабята. И за да влѣземъ въ училището, трѣбва да свиримъ на тази трѫба. Трѫбата е най-разумниятъ езикъ, чрѣзъ който може да се говори на човѣшката душа.

Ние посвѣщаваме 15–20 години отъ живота си само да се учимъ. Не е лошо учението, то си е на мѣсто, но трѣбва да го прилагаме. Ние трупаме милиони. Защо ни сѫ тѣ? Въ гроба си нѣма да ги носимъ. Още въ този свѣтъ трѣбва да ги използваме. Добрѣ, вие искате сега да влѣзете въ Школата. Защо? – Да се учите. На какво? – На вѣчната Божия Правда. Правдата е една необходимость. Всѣки единъ писатель, за да пише добрѣ, трѣбва да бѫде справедливъ. Има единъ законъ, който гласи: всѣки писатель, който напише една незаконна, лъжлива строфа, рѫката му ще изсъхне. Този законъ ще се приложи. А всѣки писатель, който напише една свещена дума, едно свещено прѣдложение, чрѣзъ което да научи хората на добро, ще се благослови. Па този писатель и рѫцетѣ му, и краката му, и умътъ му ще се разработи. Ще знаете вече този законъ: всѣки писатель, който въ името Божие каже една лъжа и поведе хората въ кривия пѫть, езикътъ му ще изсъхне за цели 10 поколения. Казвате: строгъ е този законъ. Не е строгъ този законъ, той е законъ на Любовьта. Всѣкой отъ васъ, който не се храни, краката му не отслабватъ ли? Слѣдователно, за въ бѫдеще, всѣки който не говори Истината, умътъ му нѣма да се храни, и той ще отслабне. И ние, съврѣменнитѣ хора, не можемъ да разсѫждаваме правилно, защото не говоримъ Истината. Ние не обичаме Истината. Казвате: съ Истината не може да се живѣе, когато съ лъжата можемъ да разбогатѣемъ. Казвамъ: покажете ми единъ народъ отъ историческитѣ врѣмена и до днесъ, който да е разбогатѣлъ съ лъжата! Всички народи сѫ лъгали, но сѫ и пропаднали. Свѣтътъ е пъленъ само съ лъжи и то лъжи отъ най-ученитѣ хора и отъ най-религиознитѣ. Дойде нѣкой светия, говори, говори Истината и най-послѣ казва: чакай да кажа поне една лъжа! То нѣма да мине безъ лъжа, ами да му пусна края! Цѣлъ животъ посветилъ на Бога, и накрая каже една лъжа. Случи се, обаче, че тази лъжа разруши всичко. Нѣкой казва: чакай да кажа една лъжа, не може безъ нея. Не, и съ лъжа може, и безъ лъжа може. Може съ лъжа, но ще бѫдешъ куцъ, слѣпъ, хромъ, сакатъ, хилавъ и нѣмъ. Може и безъ лъжа, и тогава ще бѫдешъ богатъ и уменъ. Не лъжешъ ли, щастието ще дойде въ тебе. Нѣма изключение отъ това. Ако ние искаме да съградимъ една истинска култура, никаква лъжа не трѣбва да допущаме въ себе си. Ние трѣбва да мислимъ само за Истината. И като лъжешъ, ще казвашъ: не, Истината ще говоря, Истината ще говоря. Като повтаряшъ 20 години наредъ, че все Истината ще говоришъ, най-послѣ ще я проговоришъ. Знаешъ ли какъ ще я проговоришъ? Едно момче, било още на три години, прѣживѣва нѣкакъвъ страхъ и отъ това онѣмѣва. Като станалъ момъкъ на 21 години, баща му го пазарява слуга при единъ български чорбаджия. Момъкътъ всичко чувалъ, но не могълъ да говори. Единъ день господарьтъ му го праща въ гората да набере дърва. Идватъ горскитѣ стражари и го хващатъ въ момента когато сѣче дърва. Кой ти позволява да сѣчешъ дърва? Той не могълъ да имъ отговори нищо, понеже билъ нѣмъ. Хваща го единъ отъ стражаритѣ и му удря единъ страшенъ бой, но той все мълчалъ. Стражарьтъ продължава да го бие. Най-после, отъ силно напрѣжение да проговори и да се помоли да не го биятъ, момъкътъ успѣлъ да проговори и казалъ: мо-мо-моля ти се не ме бий! Слѣдъ този бой, момъкътъ се връща дома си радостенъ, че може да говори и забравилъ, че толкова години наредъ не могълъ да говори. Така ще бѫде и съ васъ. Като дойде онзи горски стражарь, като почне да ви налага, ще проговорите Истината и ще кажете: мога да говоря Истината! Чудни сѫ хората, като казватъ: не може съвсѣмъ безъ лъжа, поне най-малката лъжа, но все трѣбва да се каже нѣкаква лъжа. Нѣкой казва: ами представете си, че си на моето положение, какъ ще говоря Истината? Представи си пъкъ, че и ти си на моето положение! Не, друго нѣщо е важно. Представи си, какво ще бѫде твоето положение, когато се явишъ предъ Бога и почне да те сѫди и тебе, и свѣта за лъжа! Той ще каже: я да дойде тамъ Иванъ Стояновъ! Какво направи отъ толкова милиони години насамъ, като те пращахъ на земята да се учишъ? Господь нѣма да говори тъй като мене, още по-страшно ще говори. Ще ти се разтреперятъ и парцалитѣ отъ страхъ и ще проговоришъ. Нищо нѣма да остане у васъ отъ страхъ. Казвате: азъ искамъ да ямъ и пия. Не, смисълътъ на живота не е въ яденето и пиенето. Господь е започналъ вече да затваря стомаситѣ на хората. Богъ затвори стомаха на най-богатия американецъ – Рокфелеръ и цѣли три години той се хранилъ само съ овесена чорба. Той казвалъ: цѣли три години ме храниха съ овесена чорба, като конь. Нѣкои казватъ: ние да имаме милионитѣ на Рокфелера, че за друго нѣма какво да мислимъ. Питамъ: ако слѣдъ като си свършилъ четири факултета, Господь ти отнеме ума, колко ти струватъ знанията? Ако Господь ти отнеме силата, колко ти струва пехливанството?

Сега нѣкои отъ васъ сте по-насърчени, казвате: ние тръгнахме вече въ този пѫть. Радвамъ се, че сте тръгнали въ пѫтя, но това още не е достатъчно. Чудни сте, вие хората, съ своитѣ разсѫждения! Не може да разсѫждавате така. Питамъ: може ли човѣкъ да мине прѣзъ рѣката и да не се окваси? – Не може. Казвамъ: има едно изключение, може човѣкъ да мине прѣзъ рѣката и безъ да се окваси, но кога? – Когато мине прѣзъ моста. Вие мислите, че като минете прѣзъ рѣката и се оквасите, та това е нѣкаква философия. Казвамъ: който минава прѣзъ плитки води, всѣкога се намокря, а който минава прѣзъ дълбоки води, всѣкога сухъ остава. Защо? Защото само плиткитѣ рѣки сѫ безъ мостове, а дълбокитѣ рѣки сѫ съ мостове. Слѣдователно, всѣки човѣкъ който лъже е една малка рѣчица безъ мостове, а който казва Истината е една голѣма, дълбока рѣка съ мостове. Затова нѣма защо човѣкъ да лъже. Колко струватъ моитѣ разсѫждения, щомъ не говоря Истината? Колко струватъ и твоитѣ разсѫждения, щомъ и ти не говоришъ Истината? Казвамъ тъй: безъ мостъ мокъръ ще бѫдешъ, съ мостъ сухъ ще бѫдешъ. Безъ мостъ боленъ ще бѫдешъ, съ мостъ здравъ ще бѫдешъ. Защо? Който минава безъ мостъ, ще се накваси, ще се върне потенъ, ще се простуди, а онзи, който е сухъ, никога не заболѣва. Българитѣ иматъ друга една поговорка: „Мокриятъ отъ дъждъ не се бои“. Вѣрно е, че мокриятъ не се бои отъ вода, но отъ болесть го е страхъ.

Да се върнемъ къмъ стиха, въ който Христосъ казва: „Иди си дъщеря ти оздравѣ!“ Въ живота си ние трѣбва да спазваме онази велика идея, за която сме дошли. Подъ тази велика идея азъ разбирамъ човѣшката душа, която трѣбва да пазимъ винаги здрава. Човѣкъ който обича душата си, ще се грижи за нея. Ако тази езичница-хананейка прѣтърпѣ толкова страдания за своята дъщеря и получи нейното оздравѣване, колко повече ние въ този свѣтъ трѣбва да прѣтърпимъ всички страдания, за да може нашата душа да оздравѣе! И когато душата ни оздравѣе, всички състояния, които сега сѫществуватъ въ свѣта, ще се измѣнятъ. Сега ние сме весели, но само приврѣменно. Азъ зная, че всички хора сѫ весели, но кога? – Когато иматъ пари. Много хора сѫ весели, когато сѫ намѣрили онзи, който ги обича. Всички хора, които иматъ противоположни състояния на споменатитѣ, все сѫ скърбни. Майка, която изгубва дѣтето си, е скърбна. Търговецъ, който изгубва паритѣ си, е скърбенъ. Чиновникъ, който е уволненъ, с скърбенъ. Свещеникъ, който нѣма кому да проповѣдва, е скърбенъ.

Азъ бихъ желалъ да видя единъ уволненъ чиновникъ, който се радва. Азъ бихъ желалъ да видя единъ проповѣдникъ, който, като нѣма кому да проповѣдва, се радва. Азъ бихъ желалъ да видя нѣкой, който нѣма пари въ джоба си и се радва. Вие казвате: какъ така само съ пари човѣкъ може да се радва! Да направимъ единъ опитъ! Ще туря на гърба ви единъ чувалъ отъ 100 кгр. злато, а пъкъ азъ ще взема на гърба си единъ празенъ чувалъ. Споредъ закона, вие нѣма да сваляте отъ гърба си този чувалъ, той е ваша собственость, пъкъ азъ съмъ безъ собственость. Тръгваме заедно изъ пѫтя и се разговаряме. Кой отъ двамата ще бѫде по-веселъ? Вие ще кажете: ама това сѫ изключителни случаи. Да, изключителни случаи сѫ тѣ, но това е философията на живота. Туй което е вѣрно за физическия животъ, не е вѣрно за духовния животъ. Благото на земята не е благо и за небето. Щастието на земята не е щастие и за небето. Тамъ резултатитѣ сѫ обратни. Слѣдователно, жителитѣ въ небето нѣматъ понятие, какво нѣщо е скърбь. Какво нѣщо е радостьта и за нея нѣматъ понятие. Слѣпи сѫ тѣ въ това отношение, невѣжи сѫ. Обаче, какво нѣщо е блаженството, тѣ го знаятъ. Нашитѣ радости сѫ чужди за тѣхъ, и нашитѣ скърби и нещастия сѫ чужди за тѣхъ. Тѣ нищо не виждатъ. Напримѣръ, когато единъ човѣкъ скърби, че въ вѣстника писало, какво банка „Гирдапъ“ фалирала, или пъкъ, когато този човѣкъ се радва, че банка „Гирдапъ“ не е фалирала, тѣ нищо не разбиратъ отъ това. Банката си е банка за тѣхъ, тѣ нищо не виждатъ. Тѣ не виждатъ никакви причини, които да ги правятъ радостни или скърбни. При даденъ случай, като се върти колелото, ние се движимъ нагорѣ; при другъ случай, като слиза колелото надолу, и ние слизаме надолу. Такова е нашето състояние. Ангелитѣ сѫ невѣжи, тѣ не знаятъ сѫщо и какво нещо е грѣхъ. Тѣ не знаятъ още, какво нѣщо е опрощение на грѣховетѣ. Вие казвате, знаешъ ли, толкова врѣме се моля за опрощение на грѣховетѣ си! Тѣ въ това отношение не сѫ учени, не могатъ да влѣзатъ въ нашето положение, понеже не знаятъ, какво нѣщо е човѣкъ да се моли за прощѣние на грѣховетѣ си. Ние въ това отношение, можемъ да имъ бѫдемъ професори. Тѣ казватъ: тази наука за сега не ни трѣбва. Единъ день, когато Господь ни прати на земята, тогава ще ви имаме предъ видъ, ще ви потърсимъ да ни проповѣдвате тази наука, но за сега ще ни оставите свободни.

Питамъ: този животъ,който ние сега живѣемъ, сѫщественъ ли е? – Не е сѫщественъ. Слѣдъ 50–60 години вие ще се измѣните, и отъ сегашното ваше положение нѣма да остане ни поменъ. Отъ сегашното ви величие нищо нѣма да остане. Какъ мислите, каква ще бѫде тогава вашата философия? - Ами като душа ще бѫда! Хубаво, правилъ ли си опитъ да видишъ, какво нѣщо е твоята душа? Правилъ ли си опитъ да се молишъ за здравието на тази душа? Тази идея, – да се сродимъ съ нашата душа – трѣбва да проникне въ цѣлото ни сѫщество. Ние и нашата душа, тия двѣ понятия трѣбва да се слѣятъ. Трѣбва да се сродимъ съ душата си! За сега тѣ сѫ двѣ различни нѣща. Безъ душа ти не можешъ да имашъ никакъвъ образъ, никаква идея. Безъ душа ти не можешъ да се движишъ на никѫдѣ ще бѫдешъ една малка клѣтка турена на дъното на океана и ще съзнавашъ само, че си едно малко, голо съзнание. Ако си съ душа, цѣлиятъ свѣтъ, ще се открие прѣдъ тебе. Тази езичница-хананейка прѣдставлява именно тази идея, скрита дълбоко въ нашата душа. Христосъ искаше да опита тази жена, до колко душата ѝ живѣеше въ нея, и тя отговори на Христа: „Господи, азъ съмъ готова да заема всичкитѣ положения, минала съмъ прѣзъ всѣкакви мѣста.“ И наистина, тя показа на Христа, прѣзъ какви мѣста е минала.

Та казвамъ: онѣзи, които сѫ влѣзли въ този пѫть, трѣбва да разбиратъ, какво нѣщо е духовниятъ животъ. Всички казватъ, че на свѣта трѣбва да се проповѣдва едно учение, да знаятъ какъ да живѣятъ. Азъ нѣма какво да ви уча на търговия, вие я знаете. Нѣма да ви уча, какъ да строите кѫщи и по колко стаи да имате, вие знаете това по-добрѣ отъ мене. Всички тия материални нѣща вие сами знаете, нѣма какво да ви уча. Послѣ, какъ се възпитаватъ малкитѣ дѣца, и това знаете. Дѣтската душа вие я знаете. Питамъ ви: какво нѣщо прѣдставлява дѣтската душа? Казвате: душата, това е сборъ отъ различни функции. Какъ, душата била сборъ от разни функции? Казвамъ: не, това е една влашка мамалига, една каша. Ами какво нѣщо сѫ функциитѣ? Нѣкои казватъ: функциитѣ, това сѫ зависимости. Ами отдѣ се вмъкнаха тия функции? Сърдцето имало своитѣ функции. Отъ дѣ дойдоха тия функции? Тъй било наредено, да се свива и разпуща. Тъй наредила природата. Тъй казватъ нашитѣ учени хора. Туй, което ученитѣ хора казватъ, то е само единъ фактъ. Туй сърдце като се свива, кара кръвьта да се качва нагорѣ. Ако останеше на човѣшкото сърдце да движи кръвьта нагорѣ и да я изпраща по цѣлото тѣло, човѣкъ до сега сто пѫти би умрѣлъ. Има друго нѣщо, което кара кръвьта да се движи по тѣлото на човѣка. Човѣшкото сърдце въ този процесъ е само единъ ортакъ, то бие тѫпана, а другъ се мѫчи. Азъ тъй зная работата. Не казвамъ, че сърдцето не върши никаква работа. Напротивъ, отлична работа върши то, но не е сърдцето, което кара кръвьта да се движи по тѣлото. Не е и човѣшкиятъ мозъкъ, който създава човѣшката мисъль. Не е и човѣшкиятъ организъмъ, въ който живѣе душата. Нѣкои казватъ: въ това тѣло живѣе човѣшката душа. Не, човѣшката душа не живѣе въ това тѣло. Ако би живѣла тамъ, то би прокопсала тя. Тѣлото е само една врѣменна станция за душата. Човѣшката душа живѣе въ единъ такъвъ великолѣпенъ палатъ, който ако бихте видѣли, ще кажете, че това е нѣкаква вълшебна приказка отъ книгата „1001 нощь“. Ако бихте влѣзли въ тѣлото на душата, въ този палатъ, то слѣдъ като се върнете и разкажете всичко, което сте видѣли, ще ви турятъ въ Александровската болница, да ви прѣглеждатъ тамъ като нервноболенъ.

Питамъ тогава: какво е прѣдназначението на съврѣменната религия? Да ни научи да вѣрваме въ Бога ли? Какво е тогава прѣдназначението на вѣрата? – Прѣдназначението на вѣрата е да крѣпи нашия умъ. Какво е прѣдназначението на нашия умъ? – Да ни научи да живѣемъ добрѣ, разумно. Какво е прѣдназначението на нашия разумъ? – Да подтикне нашето сърдце къмъ добродѣтели. Какво е добродѣтельта? Защо ни е тя? – Добродѣтельта е основа на нашия земенъ животъ. Слѣдователно, тя е необходима за всинца ни. И докато човѣкъ не добие за себе си тѣзи добродѣтели, той не може да си спомни, не може да разбере своето минало. До сега, въ България съмъ срещалъ само двама души, които знаятъ отъ кога сѫ дошли на земята и при какви условия. Питамъ единия отъ тѣхъ: кога си дошълъ на земята? – Родихъ се въ първата епоха на ледения периодъ и затова темпераментътъ ми е студенъ. Той описва дрехитѣ на майка си и на баща си – всичко помни. Питамъ другия: ами ти кога се роди? – Когато изтичаше ледения периодъ, въ началото на горещия периодъ, затова темпераментътъ ми е горещъ. Родихъ се въ една малка колибка. Това научни твърдения ли сѫ? – Научни, разбира се. Отъ тия научни твърдения азъ мога да напиша цѣла история. Ако хората само отъ една костъ на нѣкое прѣдпотопно животно описватъ цѣлата епоха, условията, при които е живѣло то и редъ други свѣдения, защо и азъ да не мога отъ тия научни данни на този, който живѣлъ въ ледената епоха, и на този, който живѣлъ въ горещата епоха да опиша тѣхния животъ, тѣхната история, и при това да вѣрвамъ на всичко това? За мене тѣзи данни сѫ вѣрни, научни. Азъ казвамъ на единия: ти въ това врѣме бѣше едно овчарче, пасеше овцитѣ и се хранѣхте съ мѣсо, което печаха въ специални за това пещи. Казвате: това вече сѫ приказки отъ 1001 нощь. Може да бѫдатъ вѣрни, може да бѫдатъ и невѣрни. Турцитѣ казватъ: олабелиръ. Въ математиката тия нѣща сѫ възможности, вѣроятности. Но ние ще дойдемъ постепенно до нѣщата, споредъ както се изявяватъ. Нашиятъ животъ носи своето минало, своето настояще и въ зародишъ и своето бѫдаще.

За да измѣнимъ живота си правилно, ние трѣбва да зачитаме законитѣ на живата природа. Има единъ естественъ правиленъ начинъ на мислене. Азъ като мисля, като говоря, зная въ дадения случай право ли говоря, или не; право ли мисля, или не. И всѣки единъ отъ васъ знае право ли говори, или не. Никога не се извинявайте прѣдъ себе си, че не знаете, дали това, което мислите е право, или криво. Когато мисъльта ви е права, турете я настрана; когато е крива, турете я пакъ на страна. Това изисква природата отъ всинца ви! Съзнанието ви всѣкога трѣбва да бѫде будно. Нѣкой пѫть може да кажете нѣщо прѣувеличено, а нѣкой пѫть може да кажете нѣщо намалено. Не, вие ще казвате нѣщата тъй, както ги е турила природата. Вчера говоря съ една сестра, тя има едно богословско вѣрую за Бога и ми казва: азъ искамъ да изпълня волята Божия, но зная, че и добритѣ, и лошитѣ нѣща все Богъ ги е поставилъ, тъй че азъ не съмъ виновна за нищо лошо, което върша и което се поражда въ мене. Не само тя, но и много други мислятъ, че Господь вършилъ грѣховетѣ и прѣстѫпленията чрѣзъ тѣхъ, а тѣ сѫ свѣтии. Пъкъ азъ ви казвамъ, че този Господь, който върши грѣхове, е много дребнавъ и азъ мога да ви го опиша. Той е човѣкъ, подобенъ на насъ, съ мустаци и съ брада. Ако мислите, че Господь прави грѣхове и убива хората, той не е Господь. Азъ за Бога имамъ друго мнѣние. Богъ е Този, Който дава животъ на хората. Богъ е Този, Който дава разумъ на хората. Онзи, който убива хората, не е Господь. Не е грънчарь онзи, който смачква тѣстото, направя отъ него форми и слѣдъ това ги разваля. Истински грънчарь е този, който омесва добрѣ тѣстото и направя отъ нѣго най-хубави и доброкачествени форми. Не е писатель онзи, който само драска и слѣдъ това кѫса написаното. Истински писатель е този, който пише най-хубавитѣ съчинения, и тѣ оставатъ безсмъртни за вѣчни врѣмена. Не е художникъ онзи, който само цапа съ боитѣ и съ четкитѣ си. Истински художникъ е този, който може да рисува най-велики творения. Чудни сѫ хората, като мислятъ за Господа, че Той правилъ грѣхове. Казвамъ: сестра, съ този умъ ти никѫдѣ нѣма да отидешъ. За Господа вие трѣбва да имате едно правилно мнѣние, една свещена идея. Нѣма да мислитѣ, че Господь прави грѣхове и прѣстѫпления. Вие ще кажете: Господь е най-умното, най-мѫдрото, най-великото сѫщество, но азъ, съ своя глупавъ умъ, не мога да Го разбера. Имамъ, обаче силното желание да Го разбера. Христосъ имаше това разбиране. Той казваше: „Вие ме наричате благъ, но чакайте, още не сте ме видѣли. Единъ день, като взема камшика, ще ме видите“. Ако ви гладя и мажа, ще имате мнѣние за мене, че съмъ святъ човѣкъ, но ако и азъ единъ день взема камшика, ще си измѣните мнѣнието за моята святость. Азъ виждамъ хората, разбирамъ ги. Азъ употрѣбихъ два метода: употрѣбихъ и лошия методъ и добрия методъ. Едно нѣщо разбрахъ, че хората не разбиратъ отъ добрия методъ. Днесъ и лошо да направишъ, и добро да направишъ, все лошо го тълкуватъ. Вземете едно малко момиченце и го отглеждайте въ кѫщи, възпитавайте го и наблюдавайте, като почне да отраства, какъ ще разсѫждава върху нѣщата. Ако тази мома не я осиновите, ще си каже: има си тукъ крушка опашка. Или, ако нѣкоя жена прѣвързва нѣкого, той ще си каже хъмъ… Давашъ пари нѣкому, ще си каже: хъмъ… Говоришъ за Бога някому ще си каже: хъмъ… Всички знаятъ все това хъмъ… хъмбъкъ. Хубаво, това е вѣрно. Едно нѣщо, което зная азъ е това, че въ всѣки човѣкъ, даже и въ най-голѣмия прѣстѫпникъ, въ извѣстенъ моментъ се пробужда нѣщо благородно въ душата му. Това именно благородното въ всѣки човѣкъ, то е Божественото, което се пробужда. Пробуди ли се Божественото въ всѣки човѣкъ, тогава ние казваме: този е пѫтьтъ, по който трѣбва да вървите.

Отъ тази хананейка ние трѣбва да научимъ урока си. Първо трѣбва да имаме абсолютно смирение въ душата си. И послѣ, нека запазимъ достойнството си, но какъ? Нѣкой казва: азъ имамъ честолюбие, достойнство, гордость. Нека имамъ достойнство, нека бѫда гордъ, но това достойнство да не бѫде опетнено отъ нищо. Да бѫдешъ гордъ въ това, че никога не си казалъ една лъжа! Да бѫдешъ гордъ въ това, че никога не си онеправдалъ нѣкого! Да бѫдешъ гордъ въ това, че никога не си изнасилилъ нѣкого! Да бѫдешъ гордъ въ това, че си заставалъ всѣкога къмъ страната на слабитѣ! Но да бѫдешъ гордъ въ твоето насилие, това не е достойнство. Нѣкой казва: азъ имамъ достойнство. Достойнството седи въ това, да служишъ на Бога въ името на великата Любовь. Ти можешъ да бѫдешъ търговецъ въ свѣта, но да си гений. Ти можешъ да бѫдешъ лѣкарь, жена, дѣте всичко можешъ да бѫдешъ и всичко можешъ да опиташъ, но трѣбва да бѫдешъ господарь на всички форми, отъ нищо да не те е страхъ. Да си толкова уменъ, че въ каквото положение на живота и да изпаднешъ, и при най-беднитѣ условия да живѣешъ, и при най-богатитѣ условия да живѣешъ, да можешъ да ги използвашъ разумно. Това е великата наука, къмъ която трѣбва всѣки да се стреми. А сега, всѣки отъ васъ иска майка му и баща му да сѫ богати. Съ пари ли? Не може. Господь иска баща ти да бѫде богатъ съ добродѣтели и съ умъ. Що се отнася до пари, бѣденъ е човѣкътъ. Какво ще прѣдпочетешъ? – Умътъ и сърдцето на баща си, но не и неговитѣ звонкови пари.

И тъй, силата въ свѣта Господь дава само на онѣзи, които Го любятъ. Такъвъ е законътъ. Богъ дава сила, Богъ дава знания на онѣзи, които Го обичатъ отъ дълбочината на сърдцето си и сѫ готови да вършатъ Неговата воля. Да не мислите, че тъй лесно ще постигнете това нѣщо. Не, обаче, при каквито условия и да застанете, не трѣбва да се обезсърдчавате, а да си кажете: азъ ще живѣя за Бога. Какъ? Ако съмъ търговецъ, ще продавамъ по-евтино. Ако съмъ слуга, добрѣ ще извършвамъ работата си. При каквито положения и да се намирате, не трѣбва да ви е страхъ. Ами че ако азъ стана слуга при нѣкой милионеръ, още на втората година той ще раздаде половината отъ богатството си. Азъ ще му кажа: не трѣбва на мене да дадешъ богатството си, раздай го за Бога, раздай го на сиромаситѣ! Ще служа при него, ще го науча да дава и ще си излѣза тъй, както влѣзохъ. Това значи служене на Бога! Хемъ ще му измивамъ тиганитѣ, хемъ ще го науча да дава. Ако остана и втората година да служа при него, нито той, нито азъ ще имаме пари въ джоба си. Ще тръгнемъ двамата безъ петь пари въ рѫка, ще се прѣдставимъ като слуги при нѣкой богатъ човѣкъ и на третата година ще станемъ трима. Така, година слѣдъ година ще се увеличаваме и ще продължаваме работата си. Питамъ: ако свѣтътъ така осиромашѣе, сиромахъ ли ще бѫде? – Не, богатъ ще бѫде. Тогава ние ще имъ кажемъ: ние имаме пълната вѣра, управлявайте вие това богатство! Тъй трѣбва да бѫде. А сега, богатитѣ трѣбва да ги пазимъ. Отъ кого? – Отъ сиромаситѣ. Сиромаситѣ трѣбва да ги пазимъ. Отъ кого? – Отъ богатитѣ. Изнасилватъ се едни други. Не, ние не разбираме още онзи великъ Божественъ законъ, а при това казваме: Господь има! Не, нашата душа трѣбва да оздравѣе. Всѣки трѣбва да намѣри Христа и да каже: Учителю, да оздравѣя сега!

Христосъ каза на тази хананейка: „Жено, голѣма е твоята вѣра! Иди си, да бѫде моето благословение съ тебъ. Дъщеря ти ще бѫде здрава.“

Та сега и ние ще се молимъ да изпрати Господь повече добри писатели, повече добри и честни търговци, повече добри хора, добри майки, бащи, слуги – за всички се молете. Молете се, та като дойде всѣки на мѣстото си, душата му да бѫде здрава.

Сега всички казватъ: кога ще дойде Царството Божие? Казвамъ: Царството Божие вече е дошло. Вие само отворете кепенцитѣ си! Азъ виждамъ много ангели, които отъ 4–5 мѣсеца тропатъ на вашитѣ кепенци. Отворете ума си да ги приемете. Тѣ минаватъ покрай васъ и ми казватъ: „Не ни отварятъ вратитѣ си“. Нѣкои сестри ме запитватъ: Учителю, кога ще дойде Царството Божие? Кога ще дойде нѣкой ангелъ при мене? Казвамъ: този ангелъ е дохождалъ 100 пѫти до сега при васъ. – Ами азъ не съмъ го чула. Кой ти е виновенъ? Азъ ги виждамъ. Ако дойде още единъ пѫть, нѣма да дохожда повече. Не казвайте така! Казвамъ: за нѣкой ще дойде още само единъ пѫть, а за други – още 99 пѫти ще дохожда. Само не спете, бѫдете будни! Казвате: не мога да разбера какво иска да каже учительтъ. Ако ви поканя на моята трапеза и на единъ отъ васъ, като на вегетариянци дамъ ябълки, круши и други плодове, а на други, които обичатъ по-пищна храна и сѫ месоядци, дамъ хубави пражоли или друго нѣщо подобно, трѣбва ли да ви кажа, какъ да ядете? Не, ще ви кажа: заповѣдайте! Вие като седнете, ще вземете ножа и вилицата и ще започнете сами. И вегетариянцитѣ, и месоядцитѣ сѫ виртуози въ тази работа. Ще бѫде смѣшно, ако азъ взема ножа и започна да ви уча и ви питамъ: научихте ли какъ да ядете? Ще кажете: научихме. Знаете ли въ този случай на какво ще замязате? Ще замязате на онзи царь, на когото единъ циганинъ рѣшилъ да занесе отъ своитѣ череши въ една табла. Като ги носилъ по пѫтя, отъ врѣме на врѣме си хапвалъ по една черешка и като стигналъ до царя, останала само една черешка въ таблата. Влѣзълъ при царя, прѣдложилъ му черешката, но царя го запитва: какъ се яде това нѣщо? Циганинътъ показалъ какъ се яде черешата, изялъ и послѣдната, а за царя не останало нищо. Тъй се свършили всичкитѣ череши. Царьтъ, това сме ние, глупавитѣ хора въ свѣта. Като ни донесатъ едно благо, ние казваме: я ни покажете, какъ се яде това нѣщо! Слѣдъ като ни покажатъ, не остава нищо, и трѣбва да чакаме втората година, докато получимъ пакъ сѫщото благо.

Дъщеря ви трѣбва да бѫде здрава. Вашата душа трѣбва да бѫде здрава! Всички хора трѣбва да имате здрави души! Я разгледайте лицата си! Всички сегашни хора сѫ болни; лицата, мускулитѣ имъ сѫ загрубели; всички сѫ недоволни. Казватъ: темпераментътъ ми е такъвъ. Казвамъ: или си въ ледената епоха роденъ, че си малко студенъ; или си въ горещата епоха роденъ, че си малко сприхавъ, но при студения топлината трѣбва малко да се увеличи. Не е лошо да си роденъ въ зимно врѣме; не е лошо да си роденъ и пролѣтно врѣме; не е лошо да си роденъ и прѣзъ лѣтото, както не е лошо да си роденъ и прѣзъ есеньта. Важното е, че вие трѣбва да разбирате условията на този великъ животъ. Вложете въ умъ си мисъльта, че всички ме разбирате. Нѣкой казватъ: не ви разбираме. Тъй както ви познавамъ, азъ виждамъ, че всички ме разбирате много добрѣ, само нѣкой казватъ, че още не имъ е дошло врѣмето. Да, не е ви дошло врѣмето, но ако ви поканя на угощение, дошло ви е врѣмето. Ако не ви поканя на угощение, врѣмето не е дошло още. Когато азъ съмъ при васъ, врѣмето е дошло; и когато вие сте при мене, врѣмето е дошло. Когато азъ дойда при васъ, врѣмето е дошло; когато вие дойдете при мене, врѣмето е дошло. За Бога врѣмето е дошло. Между Бога и васъ трѣбва да има една вѫтрѣшна връзка. Богъ идва, за Него врѣмето е дошло. И за васъ врѣмето трѣбва да дойде. Когато дойде Богъ, трѣбва да Го приемемъ. Нѣкой братя и сестри казватъ: да ни остави Господь поне още 10–15 години за да се приготвимъ. Ти си приготвенъ. Приготовлението не става по единъ физически начинъ. То е единъ духовенъ процесъ, който става моментално и извънъ врѣмето и пространството. За да се приготвишъ, ще ти вземе 1/1000-на часть отъ секундата. Нѣкои хора, като станатъ сутринь, усѣщатъ, че сѫ изминали голѣмо пространство и казватъ: за мене врѣмето е дошло. За нѣкои пъкъ е обратниятъ процесъ. Станатъ сутринь, казватъ: за мене врѣмето не е дошло. И едното е вѣрно и другото е вѣрно.

И тъй, сега вие ме разбирате. Тия ваши колони нѣма да бѫдатъ така слѣпени, че никой да не може да мине прѣзъ тѣхъ. Не, първо вие ще минете и послѣ всички други ще минаватъ. Освѣнъ това, пѫтьтъ ви нѣма да бѫде толкова остъръ. Това острие показва, че вие не сте толкова честни. Затова Господь е направилъ толкова остъръ ножа, че да плаши всички, които минаватъ за Царството Божие. За сега пѫтьтъ е тѣсенъ. Но когато станете добри, тогава широкъ ще бѫде този пѫть. Когато прѣдъ прозорцитѣ ви има желѣзни пръчки; азъ зная, какви хора сте. Когато влѣза въ домоветѣ ви и видя пушки, ножове, кобури, револвери, азъ зная какви сѫ хората. За всинца ви е необходима само онази живата Любовь, онази живата Мѫдрость, онази живата Истина.

„Иди“, казва ѝ Христосъ, „дъщеря ти е здрава!“ „Идете въ дома си!“ Това сѫ думитѣ, които е казалъ Господь на онѣзи, които сѫ искали по закона на смирението. Кѫдѣ въ дома си? – Не въ свѣта, но въ онзи палатъ, въ вашата душа. Дъщеря ви сега е здрава – това е резултатъ. Щомъ идете дома си, вие ще имате бѫдеще. Ако сте боленъ, ще станете отъ леглото си; ако сте старъ, ще се подмладите; ако сте сиромахъ, ще забогатѣете; ако сте глупавъ, ще поумнѣете; ако сте писатель и не можете да напишете два реда и се оплаквате, че сте изгубили въодушевлението си, ще се вдъхновите и ще започнете да пишете леко и хубаво. Азъ въ въодушевлението не вѣрвамъ, а въ вдъхновението. Въодушевлението е за день и половина, а вдъхновението е постоянно. Вдъхновение трѣбва да иматъ нашитѣ писатели и поети! Вдъхновение трѣбва да иматъ не само писателитѣ и поетитѣ, но и всички хора. Кой каквато работа върши, вдъхновение трѣбва да има.

Та сега като се върнете дома си, всички да напишете слѣднитѣ нѣколко реда: Азъ, Иванъ Стояновъ, запримѣръ, колективно име е то, и дома ми, отъ сега нататъкъ ще живѣемъ въ закона на Любовьта. Въ нашия домъ отъ сега нататъкъ ще царува Божията Мѫдрость. Божията Истина ще ни дава свѣтлина, и ние ще ходимъ въ Неговата Свобода за сега и прѣзъ всичкитѣ врѣмена. Да бѫде Името Божие благословено прѣзъ всичкитѣ вѣкове! – Аминъ!

Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 21 юни 1925 г. въ гр. София.

И оздравя дъщеря й

Най-често използвани думи в беседата: може, има, хора, сега, бог, всички, аз, казва, един, душа, лъжа, истина, пари, човек, години, дошло, живот ,

 Неделни беседи , София, 21 Юни 1925г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


''Беседа, държана от Учителя, на 21 юни 1925 г. в гр. София.''

„И оздравя дъщеря й от онзи час“. (Матей 15:28)

Тия последни думи от стиха аз считам като един разумен резултат.

„И оздравя дъщеря й от онзи час“. За да оздравее дъщерята на тази хананейка, това показва, че тази жена имаше няколко ценни качества. Тя беше разумна жена, в нея нямаше онова болезнено честолюбие. При това тя имаше голямо смирение, познаваше своето положение и се задоволяваше с най-малкото, което можеше да й се даде.

В живата природа има един велик закон, който определя положението на всички тела, положението на всички сили и положението на всички разумни същества. Затова природата цели да постави всеки един на неговото место. Това е красивото в живота!

Сега, ако някой ви запита, кога дойдохте на земята, някои от вас ще кажете, че сте дошли преди 10 години, други преди 20, трети преди 30, четвърти преди 40–50–60 години. Питам: каква интелигентност може да има в един човек, у когото паметта се простира до 40–50 години само? От преди колко години се е родил на земята, това и един вол помни. И мухата помни от преди колко време се е родила. Човекът казва: има около 40–50 години от как съм се родил на земята, но преди това нищо не помня. Как е възможно при това, един човек, който не знае откъде е дошъл, да се явява като философ, който пише големи трактати, дава направление в живота на човечеството, показва им как да живеят? Не само това, но по някой път този философ се осмелява да покаже на хората пътя към невидимото, към Бога. Това са съвременните наши философи, съвременните наши държавни мъже. Желанието, което те имат, да покажат пътя на човечеството, не е лошо, но нека покажат онзи истински път, който да има резултати.

„И оздравя дъщеря й от онзи час“.

Здравето, това е един плюс на живота. В човека има три състояния: едното наричам естествено състояние, което е здравето. Второто състояние наричам природно, или състояние на живата природа и третото състояние наричам разумното състояние на човешкия живот. Здравето, значи, спада към естественото състояние. То е основата, върху която човек трябва да започне живота си.

Тази хананейка се приближава при Христа и Му казва, че дъщеря й, идеалът на нейния живот, зле страда от бяс. Всяка майка живее за своята дъщеря, и всеки баща живее за своя син. Някои ще кажат: ами ние, които нямаме синове и дъщери? Все имате някъде някоя дъщеря, или някой син. Онази майка, която няма своя дъщеря, все ще намери да осинови някоя друга. Онзи баща, който няма свой син, все ще намери да осинови някой чужд син. Най-после, всеки ще намери по една свещена идея в себе си, за която да живее. Следователно, това е целта, това е смисълът, към който човек трябва да се стреми.

Ние трябва да разбираме върху какви закони почива здравето. Здравето почива върху почвата, на която живеем и върху храната, която приемаме. Щом човек не възприеме онази естествена храна, която е необходима за тялото му, непременно идват неестествените болезнени състояния, за лекуването на които съвременната медицина е посветила целия си живот. Питам: при всичките усилия на милионите лекари по целия свят да лекуват хората, сполучили ли са да ги излекуват? Статистиката показва, че болестите не само не намаляват, но се и увеличават. Вземете, например, пресаждането, което съвременната медицина употребява като метод за предотвратяване заболяването от шарка. Статистиката показва, че онези деца, които се пресаждат, умират повече, отколкото ония, които не са пресадени. Изобщо не присадените деца по-малко заболяват, по-малко умират. При това, има един закон, според който, ако не дадеш твоето дете да го присадят, да го ваксинират, считат те невежа и те държат под отговорност, че не вървиш в пътя на науката. Статистиката, обаче, показва, че въпреки това резултатите не са по-благоприятни. Каква е тази наука? Човек трябва наистина да се присажда, но чрез какво? – Чрез храната. Ако лекарите искат да подобрят положението на човечеството, трябва да са в състояние да определят, от каква храна се нуждае организъма. Приема ли човек тази храна, никаква болест не може да го хване. Не приема ли тази храна, която му е необходима всякаква болест ще може да го хване. От този закон изваждаме правилото, че човек се храни не само с хляб, но и неговият ум се нуждае от здравословна храна. Много хора заболяват умствено. От какво? – От неестествени идеи. Има идеи, които не реагират еднакво благоприятно върху всички хора. Вземете, например, как се отразява върху някои хора идеята, има ли Господ, или няма Господ. Запитват някого: какво знаеш, има ли Господ? – Нищо не зная. Казвам тогава: има живот, няма живот; има пари, няма пари; има здраве, няма здраве. Това са все противоположности. Казват: какво значи това нещо? Казвам: внесъл си пари в банката, отидеш да си извадиш от тях, но ти казват, че няма никакви пари. Какво ще бъде твоето състояние? Това е едно лъжливо състояние, което ние, съвременните хора, прекарваме в живота си. Има и ред други лъжливи състояния, които всички хора, без изключение, прекарват. Всички се намират под еднакъв знаменател. И религиозните, и светските хора. Виждам ги в живота, всички се проявяват като герои. Кога? – Когато имат пари. Някой внесъл 200,000 лева в банката, отиде да вземе част от тях, но предварително чете във вестник, че банка „Гирдап“ фалирала. Наведе надолу глава този човек, отчае се. На другия ден същия вестник пише: имаме погрешка, че банка „Гирдап“ е фалирала, а друга някоя банка. Питам: защо този вестник наведе главата на този човек, и същият този вестник изправи главата на този човек? Това състояние ние изпитваме всеки ден. Казвам: има вода, няма вода. Някое цветенце няма вода, изсъхне, наведе надолу главата си. Някой няма хляб, наведе надолу глава, като цветенцето. На другия ден чете във вестника, че банка „Гирдап“ не е фалирала, и той казва: нашето семейство е спасено! Има Господ значи. Питам сега: Господа ние ли създадохме? Учените искат да кажат, че хората сами са създали идеята за Бога. Много хубаво, отлично е това нещо. Нека дойдат тия хора и докажат, че това е така, че те са създали идеята за Бога. Ние се нуждаем от такива хора. Нека тези хора дойдат и спасят човечеството, ние ще ги турим на чело. Ако тези хора действително измислиха идеята за Бога, нека сега измислят друга някаква идея, как да станат хората добри. Тогава между хората ще има добродетели, няма да има войни, няма да има раздори, между тях ще съществува истинско братство. Щом съвременните учени не могат да измислят такава идея, право ли е, че хората измислиха идеята за Бога?

Смешни са съвременните хора, като казват, че ние не говорим логически, че нямаме логика в своите разсъждения. Когато аз кажа думата слънце и убедя хората, че има слънце, в същност аз ли го създадох? Тази идея аз ли я създадох? Не, мухите имаха идея за слънцето преди аз да говоря за него, понеже мухите се явиха по-рано от слънцето, така че тази идея те я създадоха. Мухите са по стари от човека, и млекопитаещите са по-стари от човека. Днес учените хора казват, че старият човек оглупявал. Прави са те, защото наистина много стари хора оглупяват, но аз казвам, че много млади хора се раждат глупави. Учени ли се раждат младите? – Не. Обаче, ако младият е роден глупав, глупав си остава. И като стар, пак глупав остава. Младият роден мъдър, мъдър остава. Така е законът. Тъй че, когато говорим за слънцето, ние не го създаваме; когато говорим за Бога, ние не Го създаваме. Идеята за Бога, а и сам Бог си съществува. Ние трябва да разбираме дълбокия смисъл, какво нещо е Бог и да не размишляваме като външните хора. Бог няма никаква форма. Единственото нещо, което трябва да знаем за Бога е, че Той съзнателно внася живота. Там, дето прониква Божествения Дух, Той внася сила, здраве, мощ, крепост и интелигентност. Следователно, ако тази Светлина не съществува в човешкия ум; ако тази Добродетел не съществува в човешкото сърце, идеята за Бога не е проникнала. Ние в такива богове не вярваме, те са мъртви богове. В такива богове вярват всички езически народи. Каква е идеята ми? Турете пред един идол някой болен, ще видите, че колкото и да седи там, той няма да оздравее. Запалете една свещица пред някой болен, той няма да оздравее. Тази запалена свещица няма да излекува болния. Но ако поставите един болен на действието на слънчевите лъчи, той ще оздравее. Слънчевите лъчи носят живот в себе си. Всеки може да опита тия лъчи, всеки може да опита Божествената мисъл в света. Тя е мощна. Тази мисъл върви периодически, по известни закони.

Тази хананейка се приближава при Христа, съзнава, че Той е носител на тази Божествена идея и Му казва: „Помилуй ме, помогни ми!“ Христос й казал: „Аз не съм пратен до езичниците, а само до израилския народ.“ С това Той иска да каже, че езичниците са глупави, а израилтяните са разумни хора. Значи, за езичниците още не е дошло времето. Тя доказва на Христа, че е умна жена, като Му казва: „Да, но Ти знаеш, че и псетата ядат трошиците от трапезата на господаря си“. Христос позна, че тази жена е умна и й каза: „Жено, да ти бъде според вярата!“

„И оздравя дъщеря й от онзи час“.

Ще ви приведа накратко един малък разказ от една съвременна европейска писателка. Този разказ се отнася до Христа, когато бил на около 12 годишната си възраст. Завела го майка му да разгледа Ерусалимския храм в цялото си величие, и той, като всяко малко момченце, се заинтересувал да го разгледа хубаво. Развела го тя навсякъде и най-после му показала една прашясала тръба. То я запитало: каква е тази тръба? – За тази тръба има предание, че който може да свири на нея, ще бъде най-великият човек, който ще управлява света. Ами защо е прашясала тази тръба? – Никой до сега не е свирил на нея. Отива по-нататък в храма и вижда една сабя, турена на две крайнини под една пропаст. Христос запитва: какво означава това нещо? – Това означава пътя за рая, към Бога. Никой до сега не е минал през този път. Който мине по този път, той ще научи хората да вървят към Бога и да се обичат. Като го развеждала из храма, най-после го довела до две много красиви колони, тъй слепени една до друга, че никой не могъл да се промъкне. Какво означава това нещо, запитва Исус? – Това означава вечната Правда. Който може да мине през тези колони, той ще даде на света един закон, чрез който да се управлява. Ами защо и тия колони са прашясали? Никой до сега не е минавал през тях. Никой до сега не е могъл да мине през ножа, нито през тези колони, нито пък е могъл да свири на тази тръба. Излизат най-после от храма, но след малко Исус се връща отново, иска сам, по-спокойно да разгледа тия работи. Влиза в храма, доближава се до колоните, мисли си, как може да се мине през тях. Не се минава много време, един богат търговец довежда една бедна вдовица в храма пред първосвещеника и му казва: тази вдовица ми дължи пари. Но аз се заклевам, че както тези колони не могат да се отворят, така и тя не може да ми се издължи. Ако тя може да ми плати, нека се отворят тия колони! Исус слуша този разговор, разбира, че жената е права и се помолва тихо на Бога: „Господи, нека се отворят колоните!“ Доближава се до колоните, те се отварят и той минава. Отива при първосвещеника и му казва: видиш ли, че колоните се отвориха! Мнозина от вас може да се заинтересуват, как е станала тази работа, но питам ви: мъчили ли сте се вие като Исуса да минете през тези две колони?

Приближава се после Исус до сабята, разглежда я и размишлява. Тъкмо по това време пристига един беден, последен сиромах, носи една болна овца, която иска да принесе жертва за болния си млад син. Свещеникът му казва: „Мойсеевият закон казва, че не можеш да принесеш такава жертва на Бога, не се приема. Ако може някой да мине върху тази сабя, само тогава ще може да се приеме жертвата ти.“ Исус чува това нещо, наскърбява се за болното момче и започва да се моли на Бога: „Боже, покажи, че може да се мине през този път!“ Минава Исус върху сабята и с това показва на свещеника, че Господ приема в жертва и болните овци. И това чудо станало.

Най-после дохожда Христос до тръбата и размишлява. В това време идва един млад момък, езичник, при първосвещеника и му казва: „аз съм евреин, искам да вляза в школата.“ Езичници не се приемали в школата, затова той излъгал. Казва му свещеникът: „Не може, ти не си евреин.“ „Искам да вляза в тази школа!“ Не може. Исус слуша това и се моли на Бога: „Господи, покажи, че и други, освен евреите, могат да влязат в Твоето царство!“ Свещеникът казва на езичника: „Ако се намери някой да засвири на тази тръба, ти ще бъдеш приет в школата.“ Исус се помолва на Бога, приближава се до тръбата и започва да свири. С това показва, че и езичниците могат да влязат в Царството Божие.

Вие казвате: това само Христос, може да го направи. Не, това всеки може да направи в живота си. За да ни се простят греховете, трябва да се мине през колоната. За да ни се приеме жертвата, трябва да минем по острието на сабята. И за да влезем в училището, трябва да свирим на тази тръба. Тръбата е най-разумният език, чрез който може да се говори на човешката душа.

Ние посвещаваме 15–20 години от живота си само да се учим. Не е лошо учението, то си е на място, но трябва да го прилагаме. Ние трупаме милиони. Защо ни са те? В гроба си няма да ги носим. Още в този свят трябва да ги използваме. Добре, вие искате сега да влезете в Школата. Защо? – Да се учите. На какво? – На вечната Божия Правда. Правдата е една необходимост. Всеки един писател, за да пише добре, трябва да бъде справедлив. Има един закон, който гласи: всеки писател, който напише една незаконна, лъжлива строфа, ръката му ще изсъхне. Този закон ще се приложи. А всеки писател, който напише една свещена дума, едно свещено предложение, чрез което да научи хората на добро, ще се благослови. Па този писател и ръцете му, и краката му, и умът му ще се разработи. Ще знаете вече този закон: всеки писател, който в името Божие каже една лъжа и поведе хората в кривия път, езикът му ще изсъхне за цели 10 поколения. Казвате: строг е този закон. Не е строг този закон, той е закон на Любовта. Всякой от вас, който не се храни, краката му не отслабват ли? Следователно, за в бъдеще, всеки който не говори Истината, умът му няма да се храни, и той ще отслабне. И ние, съвременните хора, не можем да разсъждаваме правилно, защото не говорим Истината. Ние не обичаме Истината. Казвате: с Истината не може да се живее, когато с лъжата можем да разбогатеем. Казвам: покажете ми един народ от историческите времена и до днес, който да е разбогатял с лъжата! Всички народи са лъгали, но са и пропаднали. Светът е пълен само с лъжи и то лъжи от най-учените хора и от най-религиозните. Дойде някой светия, говори, говори Истината и най-после казва: чакай да кажа поне една лъжа! То няма да мине без лъжа, ами да му пусна края! Цял живот посветил на Бога, и накрая каже една лъжа. Случи се, обаче, че тази лъжа разруши всичко. Някой казва: чакай да кажа една лъжа, не може без нея. Не, и с лъжа може, и без лъжа може. Може с лъжа, но ще бъдеш куц, сляп, хром, сакат, хилав и ням. Може и без лъжа, и тогава ще бъдеш богат и умен. Не лъжеш ли, щастието ще дойде в тебе. Няма изключение от това. Ако ние искаме да съградим една истинска култура, никаква лъжа не трябва да допущаме в себе си. Ние трябва да мислим само за Истината. И като лъжеш, ще казваш: не, Истината ще говоря, Истината ще говоря. Като повтаряш 20 години наред, че все Истината ще говориш, най-после ще я проговориш. Знаеш ли как ще я проговориш? Едно момче, било още на три години, преживява някакъв страх и от това онемява. Като станал момък на 21 години, баща му го спазарява слуга при един български чорбаджия. Момъкът всичко чувал, но не могъл да говори. Един ден господарят му го праща в гората да набере дърва. Идват горските стражари и го хващат в момента когато сече дърва. Кой ти позволява да сечеш дърва? Той не могъл да им отговори нищо, понеже бил ням. Хваща го един от стражарите и му удря един страшен бой, но той все мълчал. Стражарят продължава да го бие. Най-после, от силно напрежение да проговори и да се помоли да не го бият, момъкът успял да проговори и казал: мо-мо-моля ти се не ме бий! След този бой, момъкът се връща дома си радостен, че може да говори и забравил, че толкова години наред не могъл да говори. Така ще бъде и с вас. Като дойде онзи горски стражар, като почне да ви налага, ще проговорите Истината и ще кажете: мога да говоря Истината! Чудни са хората, като казват: не може съвсем без лъжа, поне най-малката лъжа, но все трябва да се каже някаква лъжа. Някой казва: ами представете си, че си на моето положение, как ще говоря Истината? Представи си пък, че и ти си на моето положение! Не, друго нещо е важно. Представи си, какво ще бъде твоето положение, когато се явиш пред Бога и почне да те съди и тебе, и света за лъжа! Той ще каже: я да дойде там Иван Стоянов! Какво направи от толкова милиони години насам, като те пращах на земята да се учиш? Господ няма да говори тъй като мене, още по-страшно ще говори. Ще ти се разтреперят и парцалите от страх и ще проговориш. Нищо няма да остане у вас от страх. Казвате: аз искам да ям и пия. Не, смисълът на живота не е в яденето и пиенето. Господ е започнал вече да затваря стомасите на хората. Бог затвори стомаха на най-богатия американец – Рокфелер и цели три години той се хранил само с овесена чорба. Той казвал: цели три години ме храниха с овесена чорба, като кон. Някои казват: ние да имаме милионите на Рокфелер, че за друго няма какво да мислим. Питам: ако след като си свършил четири факултета, Господ ти отнеме ума, колко ти струват знанията? Ако Господ ти отнеме силата, колко ти струва пехливанството?

Сега някои от вас сте по-насърчени, казвате: ние тръгнахме вече в този път. Радвам се, че сте тръгнали в пътя, но това още не е достатъчно. Чудни сте, вие хората, със своите разсъждения! Не може да разсъждавате така. Питам: може ли човек да мине през реката и да не се окваси? – Не може. Казвам: има едно изключение, може човек да мине през реката и без да се окваси, но кога? – Когато мине през моста. Вие мислите, че като минете през реката и се оквасите, та това е някаква философия. Казвам: който минава през плитки води, всякога се намокря, а който минава през дълбоки води, всякога сух остава. Защо? Защото само плитките реки са без мостове, а дълбоките реки са с мостове. Следователно, всеки човек който лъже е една малка речица без мостове, а който казва Истината е една голяма, дълбока река с мостове. Затова няма защо човек да лъже. Колко струват моите разсъждения, щом не говоря Истината? Колко струват и твоите разсъждения, щом и ти не говориш Истината? Казвам тъй: без мост мокър ще бъдеш, с мост сух ще бъдеш. Без мост болен ще бъдеш, с мост здрав ще бъдеш. Защо? Който минава без мост, ще се накваси, ще се върне потен, ще се простуди, а онзи, който е сух, никога не заболява. Българите имат друга една поговорка: „Мокрият от дъжд не се бои“. Вярно е, че мокрият не се бои от вода, но от болест го е страх.

Да се върнем към стиха, в който Христос казва: „Иди си дъщеря ти оздравя!“ В живота си ние трябва да спазваме онази велика идея, за която сме дошли. Под тази велика идея аз разбирам човешката душа, която трябва да пазим винаги здрава. Човек който обича душата си, ще се грижи за нея. Ако тази езичница-хананейка претърпя толкова страдания за своята дъщеря и получи нейното оздравяване, колко повече ние в този свят трябва да претърпим всички страдания, за да може нашата душа да оздравее! И когато душата ни оздравее, всички състояния, които сега съществуват в света, ще се изменят. Сега ние сме весели, но само привременно. Аз зная, че всички хора са весели, но кога? – Когато имат пари. Много хора са весели, когато са намерили онзи, който ги обича. Всички хора, които имат противоположни състояния на споменатите, все са скръбни. Майка, която изгубва детето си, е скръбна. Търговец, който изгубва парите си, е скръбен. Чиновник, който е уволнен, със скръбен. Свещеник, който няма кому да проповядва, е скръбен.

Аз бих желал да видя един уволнен чиновник, който се радва. Аз бих желал да видя един проповедник, който, като няма кому да проповядва, се радва. Аз бих желал да видя някой, който няма пари в джоба си и се радва. Вие казвате: как така само с пари човек може да се радва! Да направим един опит! Ще туря на гърба ви един чувал от 100 кг. злато, а пък аз ще взема на гърба си един празен чувал. Според закона, вие няма да сваляте от гърба си този чувал, той е ваша собственост, пък аз съм без собственост. Тръгваме заедно из пътя и се разговаряме. Кой от двамата ще бъде по-весел? Вие ще кажете: ама това са изключителни случаи. Да, изключителни случаи са те, но това е философията на живота. Туй което е вярно за физическия живот, не е вярно за духовния живот. Благото на земята не е благо и за небето. Щастието на земята не е щастие и за небето. Там резултатите са обратни. Следователно, жителите в небето нямат понятие, какво нещо е скръб. Какво нещо е радостта и за нея нямат понятие. Слепи са те в това отношение, невежи са. Обаче, какво нещо е блаженството, те го знаят. Нашите радости са чужди за тях, и нашите скърби и нещастия са чужди за тях. Те нищо не виждат. Например, когато един човек скърби, че във вестника писало, какво банка „Гирдап“ фалирала, или пък, когато този човек се радва, че банка „Гирдап“ не е фалирала, те нищо не разбират от това. Банката си е банка за тях, те нищо не виждат. Те не виждат никакви причини, които да ги правят радостни или скръбни. При даден случай, като се върти колелото, ние се движим нагоре; при друг случай, като слиза колелото надолу, и ние слизаме надолу. Такова е нашето състояние. Ангелите са невежи, те не знаят също и какво нещо е грях. Те не знаят още, какво нещо е опрощение на греховете. Вие казвате, знаеш ли, толкова време се моля за опрощение на греховете си! Те в това отношение не са учени, не могат да влязат в нашето положение, понеже не знаят, какво нещо е човек да се моли за опрощение на греховете си. Ние в това отношение, можем да им бъдем професори. Те казват: тази наука за сега не ни трябва. Един ден, когато Господ ни прати на земята, тогава ще ви имаме пред вид, ще ви потърсим да ни проповядвате тази наука, но за сега ще ни оставите свободни.

Питам: този живот,който ние сега живеем, съществен ли е? – Не е съществен. След 50–60 години вие ще се измените, и от сегашното ваше положение няма да остане ни помен. От сегашното ви величие нищо няма да остане. Как мислите, каква ще бъде тогава вашата философия? - Ами като душа ще бъда! Хубаво, правил ли си опит да видиш, какво нещо е твоята душа? Правил ли си опит да се молиш за здравето на тази душа? Тази идея, – да се сродим с нашата душа – трябва да проникне в цялото ни същество. Ние и нашата душа, тия две понятия трябва да се слеят. Трябва да се сродим с душата си! За сега те са две различни неща. Без душа ти не можеш да имаш никакъв образ, никаква идея. Без душа ти не можеш да се движиш на никъде ще бъдеш една малка клетка турена на дъното на океана и ще съзнаваш само, че си едно малко, голо съзнание. Ако си с душа, целият свят, ще се открие пред тебе. Тази езичница-хананейка представлява именно тази идея, скрита дълбоко в нашата душа. Христос искаше да опита тази жена, до колко душата й живееше в нея, и тя отговори на Христа: „Господи, аз съм готова да заема всичките положения, минала съм през всякакви места.“ И наистина, тя показа на Христа, през какви места е минала.

Та казвам: онези, които са влезли в този път, трябва да разбират, какво нещо е духовният живот. Всички казват, че на света трябва да се проповядва едно учение, да знаят как да живеят. Аз няма какво да ви уча на търговия, вие я знаете. Няма да ви уча, как да строите къщи и по колко стаи да имате, вие знаете това по-добре от мене. Всички тия материални неща вие сами знаете, няма какво да ви уча. После, как се възпитават малките деца, и това знаете. Детската душа вие я знаете. Питам ви: какво нещо представлява детската душа? Казвате: душата, това е сбор от различни функции. Как, душата била сбор от разни функции? Казвам: не, това е една влашка мамалига, една каша. Ами какво нещо са функциите? Някои казват: функциите, това са зависимости. Ами откъде се вмъкнаха тия функции? Сърцето имало своите функции. От де дойдоха тия функции? Тъй било наредено, да се свива и разпуща. Тъй наредила природата. Тъй казват нашите учени хора. Туй, което учените хора казват, то е само един факт. Туй сърце като се свива, кара кръвта да се качва нагоре. Ако останеше на човешкото сърце да движи кръвта нагоре и да я изпраща по цялото тяло, човек до сега сто пъти би умрял. Има друго нещо, което кара кръвта да се движи по тялото на човека. Човешкото сърце в този процес е само един ортак, то бие тъпана, а друг се мъчи. Аз тъй зная работата. Не казвам, че сърцето не върши никаква работа. Напротив, отлична работа върши то, но не е сърцето, което кара кръвта да се движи по тялото. Не е и човешкият мозък, който създава човешката мисъл. Не е и човешкият организъм, в който живее душата. Някои казват: в това тяло живее човешката душа. Не, човешката душа не живее в това тяло. Ако би живяла там, то би прокопсала тя. Тялото е само една временна станция за душата. Човешката душа живее в един такъв великолепен палат, който ако бихте видели, ще кажете, че това е някаква вълшебна приказка от книгата „1001 нощ“. Ако бихте влезли в тялото на душата, в този палат, то след като се върнете и разкажете всичко, което сте видели, ще ви турят в Александровската болница, да ви преглеждат там като нервноболен.

Питам тогава: какво е предназначението на съвременната религия? Да ни научи да вярваме в Бога ли? Какво е тогава предназначението на вярата? – Предназначението на вярата е да крепи нашия ум. Какво е предназначението на нашия ум? – Да ни научи да живеем добре, разумно. Какво е предназначението на нашия разум? – Да подтикне нашето сърце към добродетели. Какво е добродетелта? Защо ни е тя? – Добродетелта е основа на нашия земен живот. Следователно, тя е необходима за всинца ни. И докато човек не добие за себе си тези добродетели, той не може да си спомни, не може да разбере своето минало. До сега, в България съм срещал само двама души, които знаят от кога са дошли на земята и при какви условия. Питам единия от тях: кога си дошъл на земята? – Родих се в първата епоха на ледения период и затова темпераментът ми е студен. Той описва дрехите на майка си и на баща си – всичко помни. Питам другия: ами ти кога се роди? – Когато изтичаше ледения период, в началото на горещия период, затова темпераментът ми е горещ. Родих се в една малка колибка. Това научни твърдения ли са? – Научни, разбира се. От тия научни твърдения аз мога да напиша цяла история. Ако хората само от една кост на някое предпотопно животно описват цялата епоха, условията, при които е живяло то и ред други сведения, защо и аз да не мога от тия научни данни на този, който е живял в ледената епоха, и на този, който е живял в горещата епоха да опиша техния живот, тяхната история, и при това да вярвам на всичко това? За мене тези данни са верни, научни. Аз казвам на единия: ти в това време беше едно овчарче, пасеше овците и се хранехте с месо, което печаха в специални за това пещи. Казвате: това вече са приказки от 1001 нощ. Може да бъдат верни, може да бъдат и неверни. Турците казват: олабелир. В математиката тия неща са възможности, вероятности. Но ние ще дойдем постепенно до нещата, според както се изявяват. Нашият живот носи своето минало, своето настояще и в зародиш и своето бъдеще.

За да изменим живота си правилно, ние трябва да зачитаме законите на живата природа. Има един естествен правилен начин на мислене. Аз като мисля, като говоря, зная в дадения случай право ли говоря, или не; право ли мисля, или не. И всеки един от вас знае право ли говори, или не. Никога не се извинявайте пред себе си, че не знаете, дали това, което мислите е право, или криво. Когато мисълта ви е права, турете я настрана; когато е крива, турете я пак на страна. Това изисква природата от всинца ви! Съзнанието ви всякога трябва да бъде будно. Някой път може да кажете нещо преувеличено, а някой път може да кажете нещо намалено. Не, вие ще казвате нещата тъй, както ги е турила природата. Вчера говоря с една сестра, тя има едно богословско верую за Бога и ми казва: аз искам да изпълня волята Божия, но зная, че и добрите, и лошите неща все Бог ги е поставил, тъй че аз не съм виновна за нищо лошо, което върша и което се поражда в мене. Не само тя, но и много други мислят, че Господ е вършил греховете и престъпленията чрез тях, а те са светии. Пък аз ви казвам, че този Господ, който върши грехове, е много дребнав и аз мога да ви го опиша. Той е човек, подобен на нас, с мустаци и с брада. Ако мислите, че Господ прави грехове и убива хората, той не е Господ. Аз за Бога имам друго мнение. Бог е Този, Който дава живот на хората. Бог е Този, Който дава разум на хората. Онзи, който убива хората, не е Господ. Не е грънчар онзи, който смачква тестото, направя от него форми и след това ги разваля. Истински грънчар е този, който омесва добре тестото и направя от него най-хубави и доброкачествени форми. Не е писател онзи, който само драска и след това къса написаното. Истински писател е този, който пише най-хубавите съчинения, и те остават безсмъртни за вечни времена. Не е художник онзи, който само цапа с боите и с четките си. Истински художник е този, който може да рисува най-велики творения. Чудни са хората, като мислят за Господа, че Той правил грехове. Казвам: сестра, с този ум ти никъде няма да отидеш. За Господа вие трябва да имате едно правилно мнение, една свещена идея. Няма да мислите, че Господ прави грехове и престъпления. Вие ще кажете: Господ е най-умното, най-мъдрото, най-великото същество, но аз, със своя глупав ум, не мога да Го разбера. Имам, обаче силното желание да Го разбера. Христос имаше това разбиране. Той казваше: „Вие ме наричате благ, но чакайте, още не сте ме видели. Един ден, като взема камшика, ще ме видите“. Ако ви гладя и мажа, ще имате мнение за мене, че съм свят човек, но ако и аз един ден взема камшика, ще си измените мнението за моята святост. Аз виждам хората, разбирам ги. Аз употребих два метода: употребих и лошия метод и добрия метод. Едно нещо разбрах, че хората не разбират от добрия метод. Днес и лошо да направиш, и добро да направиш, все лошо го тълкуват. Вземете едно малко момиченце и го отглеждайте в къщи, възпитавайте го и наблюдавайте, като почне да отраства, как ще разсъждава върху нещата. Ако тази мома не я осиновите, ще си каже: има си тук крушка опашка. Или, ако някоя жена превързва някого, той ще си каже хъм… Даваш пари някому, ще си каже: хъм… Говориш за Бога някому ще си каже: хъм… Всички знаят все това хъм… хъмбък. Хубаво, това е вярно. Едно нещо, което зная аз е това, че във всеки човек, даже и в най-големия престъпник, в известен момент се пробужда нещо благородно в душата му. Това именно благородното във всеки човек, то е Божественото, което се пробужда. Пробуди ли се Божественото във всеки човек, тогава ние казваме: този е пътят, по който трябва да вървите.

От тази хананейка ние трябва да научим урока си. Първо трябва да имаме абсолютно смирение в душата си. И после, нека запазим достойнството си, но как? Някой казва: аз имам честолюбие, достойнство, гордост. Нека имам достойнство, нека бъда горд, но това достойнство да не бъде опетнено от нищо. Да бъдеш горд в това, че никога не си казал една лъжа! Да бъдеш горд в това, че никога не си онеправдал някого! Да бъдеш горд в това, че никога не си изнасилил някого! Да бъдеш горд в това, че си заставал всякога към страната на слабите! Но да бъдеш горд в твоето насилие, това не е достойнство. Някой казва: аз имам достойнство. Достойнството седи в това, да служиш на Бога в името на великата Любов. Ти можеш да бъдеш търговец в света, но да си гений. Ти можеш да бъдеш лекар, жена, дете всичко можеш да бъдеш и всичко можеш да опиташ, но трябва да бъдеш господар на всички форми, от нищо да не те е страх. Да си толкова умен, че в каквото положение на живота и да изпаднеш, и при най-бедните условия да живееш, и при най-богатите условия да живееш, да можеш да ги използваш разумно. Това е великата наука, към която трябва всеки да се стреми. А сега, всеки от вас иска майка му и баща му да са богати. С пари ли? Не може. Господ иска баща ти да бъде богат с добродетели и с ум. Що се отнася до пари, беден е човекът. Какво ще предпочетеш? – Умът и сърцето на баща си, но не и неговите звонкови пари.

И тъй, силата в света Господ дава само на онези, които Го любят. Такъв е законът. Бог дава сила, Бог дава знания на онези, които Го обичат от дълбочината на сърцето си и са готови да вършат Неговата воля. Да не мислите, че тъй лесно ще постигнете това нещо. Не, обаче, при каквито условия и да застанете, не трябва да се обезсърчавате, а да си кажете: аз ще живея за Бога. Как? Ако съм търговец, ще продавам по-евтино. Ако съм слуга, добре ще извършвам работата си. При каквито положения и да се намирате, не трябва да ви е страх. Ами че ако аз стана слуга при някой милионер, още на втората година той ще раздаде половината от богатството си. Аз ще му кажа: не трябва на мене да дадеш богатството си, раздай го за Бога, раздай го на сиромасите! Ще служа при него, ще го науча да дава и ще си изляза тъй, както влязох. Това значи служене на Бога! Хем ще му измивам тиганите, хем ще го науча да дава. Ако остана и втората година да служа при него, нито той, нито аз ще имаме пари в джоба си. Ще тръгнем двамата без пет пари в ръка, ще се представим като слуги при някой богат човек и на третата година ще станем трима. Така, година след година ще се увеличаваме и ще продължаваме работата си. Питам: ако светът така осиромашее, сиромах ли ще бъде? – Не, богат ще бъде. Тогава ние ще им кажем: ние имаме пълната вяра, управлявайте вие това богатство! Тъй трябва да бъде. А сега, богатите трябва да ги пазим. От кого? – От сиромасите. Сиромасите трябва да ги пазим. От кого? – От богатите. Изнасилват се едни други. Не, ние не разбираме още онзи велик Божествен закон, а при това казваме: Господ има! Не, нашата душа трябва да оздравее. Всеки трябва да намери Христа и да каже: Учителю, да оздравея сега!

Христос каза на тази хананейка: „Жено, голяма е твоята вяра! Иди си, да бъде моето благословение с теб. Дъщеря ти ще бъде здрава.“

Та сега и ние ще се молим да изпрати Господ повече добри писатели, повече добри и честни търговци, повече добри хора, добри майки, бащи, слуги – за всички се молете. Молете се, та като дойде всеки на местото си, душата му да бъде здрава.

Сега всички казват: кога ще дойде Царството Божие? Казвам: Царството Божие вече е дошло. Вие само отворете кепенците си! Аз виждам много ангели, които от 4–5 месеца тропат на вашите кепенци. Отворете ума си да ги приемете. Те минават покрай вас и ми казват: „Не ни отварят вратите си“. Някои сестри ме запитват: Учителю, кога ще дойде Царството Божие? Кога ще дойде някой ангел при мене? Казвам: този ангел е дохождал 100 пъти до сега при вас. – Ами аз не съм го чула. Кой ти е виновен? Аз ги виждам. Ако дойде още един път, няма да дохожда повече. Не казвайте така! Казвам: за някой ще дойде още само един път, а за други – още 99 пъти ще дохожда. Само не спете, бъдете будни! Казвате: не мога да разбера какво иска да каже учителя. Ако ви поканя на моята трапеза и на един от вас, като на вегетарианци дам ябълки, круши и други плодове, а на други, които обичат по-пищна храна и са месоядци, дам хубави пържоли или друго нещо подобно, трябва ли да ви кажа, как да ядете? Не, ще ви кажа: заповядайте! Вие като седнете, ще вземете ножа и вилицата и ще започнете сами. И вегетарианците, и месоядците са виртуози в тази работа. Ще бъде смешно, ако аз взема ножа и започна да ви уча и ви питам: научихте ли как да ядете? Ще кажете: научихме. Знаете ли в този случай на какво ще замязате? Ще замязате на онзи цар, на когото един циганин решил да занесе от своите череши в една табла. Като ги носил по пътя, от време на време си хапвал по една черешка и като стигнал до царя, останала само една черешка в таблата. Влязъл при царя, предложил му черешката, но царя го запитва: как се яде това нещо? Циганинът показал как се яде черешата, изял и последната, а за царя не останало нищо. Тъй се свършили всичките череши. Царят, това сме ние, глупавите хора в света. Като ни донесат едно благо, ние казваме: я ни покажете, как се яде това нещо! След като ни покажат, не остава нищо, и трябва да чакаме втората година, докато получим пак същото благо.

Дъщеря ви трябва да бъде здрава. Вашата душа трябва да бъде здрава! Всички хора трябва да имате здрави души! Я разгледайте лицата си! Всички сегашни хора са болни; лицата, мускулите им са загрубели; всички са недоволни. Казват: темпераментът ми е такъв. Казвам: или си в ледената епоха роден, че си малко студен; или си в горещата епоха роден, че си малко сприхав, но при студения топлината трябва малко да се увеличи. Не е лошо да си роден в зимно време; не е лошо да си роден и пролетно време; не е лошо да си роден и през лятото, както не е лошо да си роден и през есента. Важното е, че вие трябва да разбирате условията на този велик живот. Вложете в ум си мисълта, че всички ме разбирате. Някой казват: не ви разбираме. Тъй както ви познавам, аз виждам, че всички ме разбирате много добре, само някой казват, че още не им е дошло времето. Да, не е ви дошло времето, но ако ви поканя на угощение, дошло ви е времето. Ако не ви поканя на угощение, времето не е дошло още. Когато аз съм при вас, времето е дошло; и когато вие сте при мене, времето е дошло. Когато аз дойда при вас, времето е дошло; когато вие дойдете при мене, времето е дошло. За Бога времето е дошло. Между Бога и вас трябва да има една вътрешна връзка. Бог идва, за Него времето е дошло. И за вас времето трябва да дойде. Когато дойде Бог, трябва да Го приемем. Някой братя и сестри казват: да ни остави Господ поне още 10–15 години за да се приготвим. Ти си приготвен. Приготовлението не става по един физически начин. То е един духовен процес, който става моментално и извън времето и пространството. За да се приготвиш, ще ти вземе 1/1000-на част от секундата. Някои хора, като станат сутрин, усещат, че са изминали голямо пространство и казват: за мене времето е дошло. За някои пък е обратният процес. Станат сутрин, казват: за мене времето не е дошло. И едното е вярно и другото е вярно.

И тъй, сега вие ме разбирате. Тия ваши колони няма да бъдат така слепени, че никой да не може да мине през тях. Не, първо вие ще минете и после всички други ще минават. Освен това, пътят ви няма да бъде толкова остър. Това острие показва, че вие не сте толкова честни. Затова Господ е направил толкова остър ножа, че да плаши всички, които минават за Царството Божие. За сега пътят е тесен. Но когато станете добри, тогава широк ще бъде този път. Когато пред прозорците ви има железни пръчки; аз зная, какви хора сте. Когато вляза в домовете ви и видя пушки, ножове, кобури, револвери, аз зная какви са хората. За всинца ви е необходима само онази живата Любов, онази живата Мъдрост, онази живата Истина.

„Иди“, казва й Христос, „дъщеря ти е здрава!“ „Идете в дома си!“ Това са думите, които е казал Господ на онези, които са искали по закона на смирението. Къде в дома си? – Не в света, но в онзи палат, във вашата душа. Дъщеря ви сега е здрава – това е резултат. Щом идете дома си, вие ще имате бъдеще. Ако сте болен, ще станете от леглото си; ако сте стар, ще се подмладите; ако сте сиромах, ще забогатеете; ако сте глупав, ще поумнеете; ако сте писател и не можете да напишете два реда и се оплаквате, че сте изгубили въодушевлението си, ще се вдъхновите и ще започнете да пишете леко и хубаво. Аз във въодушевлението не вярвам, а във вдъхновението. Въодушевлението е за ден и половина, а вдъхновението е постоянно. Вдъхновение трябва да имат нашите писатели и поети! Вдъхновение трябва да имат не само писателите и поетите, но и всички хора. Кой каквато работа върши, вдъхновение трябва да има.

Та сега като се върнете дома си, всички да напишете следните няколко реда: Аз, Иван Стоянов, например, колективно име е то, и дома ми, от сега нататък ще живеем в закона на Любовта. В нашия дом от сега нататък ще царува Божията Мъдрост. Божията Истина ще ни дава светлина, и ние ще ходим в Неговата Свобода за сега и през всичките времена. Да бъде Името Божие благословено през всичките векове! – Амин!

''Беседа, държана от Учителя, на 21 юни [[1925]] г. в гр. София.''

НАГОРЕ




placeholder