НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Символически, окултни правила и мерки / Символични и научни правила

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Символически, окултни правила и мерки

Най-често използвани думи в беседата: дум, може, дойде, сега, закон, втория, аз, човек, първия, има, свят, казва, свири, цигулар, третият, другите, правила, заминава ,

Общ Окултен клас , София, 2 Май 1922г., (Вторик) 19:30ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


10 школна лекция на общия окултен клас,
2.V.1922, вторник 7 1⁄2–9 ч. в. Ст. София

Т. м.

Туй, което ще кажа, е само една дефиниция. Не пишете! Аз ще пристъпя направо към предмета. Туй е само една бележка.

Ние напущаме обикновеното разбиране на живота! Разбирате ли? Като влезеш в една лодка, няма да се разхождаш вътре, а ще седнеш и като излезеш навън, тогава има друг начин. Като влезете в Божествения свят, вие ще оставите вашите начини за ходене по земята. Земният морал е безморалие на небето, а земното право е безправие на небето. И като се събере всичката наша правда на земята, тя не може да направи даже една добродетел на един ангел. Ние трябва да бъдем хора смирени, да знаем, че не сме добродетелни. От сега нататък ще бъдем добродетелни. Добродетелта е нещо, което ще се създаде по закона на Любовта. А по този закон не сме живели още разумно. Някой ще възрази: „Ние живеем и се движим в Бога“. Окултната наука не го отрича, но трябва да знаеш, че си едно с Бога и да разсъждаваш, както Той разсъждава и да мислиш тъй, както Той мисли. Колкото е небето далеч от земята, толкова Бог е далеч от нас. А колко е далеч небето от земята?

И тъй заглавието беше: Символически, окултни правила и мерки. Дисонанси и съгласие (съзвучие).

Ще употребим една чужда дума. Значи едно съзвучие може да го превърнем на един дисонанс. Ето как. Вие сте човек интелигентен, с ум, сърце и воля. Явява се пред вас цигулар и започва да свири. Вам е приятно да слушате неговата музика. Казвате: „Отлично свири“. И тогава този цигулар има вяра във вас, вие сте публиката и той разчита вече на вашата дума. Казва: „Аз като свиря, той оценява моята музика, моята музика е нещо!“ Не се минава 1⁄2 час, идва друг цигулар, който свири по-хубаво от първия, и започва и той да свири. Вие почвате да давате похвали на втория, и тогава в първия цигулар се явява дисонанс. Защо? Вие ще погледнете на него с недоверие. Но нещастието не се спира там. Трети цигулар иде, който свири по-хубаво от първия и втория, ти похваляваш третия, и тогава двамата се начумерят. Но не се спира злото там. Дойде четвърти, той свири още по-хубаво, тримата се начумерят, не ги оценяват. Дойде пети, шести, седми, осми, девети и десети. Ще се спра на десетия. Всичките девет сядат, като попарени кокошки, а този единият казва: „Да знаете, аз съм, който свиря“. Добре. Обратният процес: заминава десетият, остава деветият на мястото му. Той казва: „Вие осемтях да знаете, че аз ви надминавам“. Заминава деветият, остава осмият; заминава осмият, остава седмият; заминава седмият, остава шестият и т. н.; заминава вторият, остава първият. Той като остане, казва ви: „Разбираме се сега“. Тъй този закон постоянно действува и във вас, тук в събранията. Туй можем да го проверяваме. Следователно какво трябва да прави първият? Като дойде вторият, който свири по-хубаво, той трябва да проучи неговите методи, няма да изгуби, а ще има един плюс. Като дойде третият, първият и вторият ще се учат от третия, нищо няма да изгубят, докато дойде десетият, да усвоят техните методи. Няма какво да се сърдим. Сега тия правила, този закон, може да приложите във всички религиозни общества. Навсякъде законът работи. И казват някои: „В нашата църква не проповядват ли“? То е същият закон. То значи: „Ние не свирим ли като първия?“ Като първия свирите, но като втория – не. Като втория свирите, но като трети – не. Като четвъртия? Ами като петия? Като петия свирите, но като шестия – не, и т. н., докато дойдем до тук, което е съвършено – до десетия. Спряхме се там, туй число го взимаме, като закон на съвършенство. Върху този закон вие ще работите. Няма да обяснявам повече!

Вторият символ: вие сте млад момък, на 21 г. снажен, мускулест. Явява се първият господар, той е по-силен от вас, казва: „Ти ще ми слугуваш, ще ореш на нивата“. А ти кажеш: „Няма какво да се прави, ще се слугува на този господар“. Но дойде вторият господар, по-силен от първия, казва: „Ще напуснеш тази нива, на моята нива ще дойдеш“. – Няма какво да се прави, ще идеш при втория. Но там не се спира, дойде третият господар. И почнат тия господари да се нанизват до 10, и ти казваш: „Няма какво да се прави, ще се слугува“. Иде после обратният процес. Ще го повърнем. Този последният пример се отнася до чисто физическия свят, а първият – до астралния свят, понеже засяга нашите чувства. Той засяга и умствения свят, но засега това ще го оставим.

Третият символ засяга ангелския свят. Явява се човек красноречив, който говори, приказва само по една дума, но думата му е толкова силна, че той може да възкръси един мъртъв. Но само една дума може да каже. Десет души са мъртви. Дойде първият цигулар, каже думата, и първият възкръсне, но другите не се помръдват. Дойде вторият, и той изкаже думата – вторият мъртъв възкръсне. Дойде третият, изкаже своята дума – третият възкръсне. И всичките 10 души, като изкажат своите думи, 10 души мъртви възкръсяват. Питам: Кой кого превъзхожда? Тук имате закон само на хармония и съгласие. Казаната дума е добра само тогава, когато може да възкръси един умрял човек. Сега ето къде се прилага този закон. Ние взимаме думата „умрял човек“ в духовно отношение. Някой човек е тъй тъжен, тъй скръбен, не му се живее, той е намислил да престъпи Божествения закон, и да хване крива посока, вие дойдете, кажете му само една дума, и той оживее. Вие сте извършили вашата длъжност. Колкото мъртви и да има, не се стремете да ги възкръсите, то е вече тщеславие. Другите 9 души оставете. Защото ще учите: във всяка окултна школа работата за всекиго от нас е точно определена. В чужда работа няма какво да се месим. Ние ще гледаме своята работа. Ако си пръв, първия ще възкръсиш; ако си втор, втория ще възкръсиш; ако си трет – третия; ако си четвърт – четвъртия и т. н. И като свършиш работата си по този начин, ще обърнеш сърцето си към Бога, и с Любов ще изкажеш своята благодарност към Него, че си можал да кажеш една дума на място. Като възкръсиш този брат, не ти трябва по-добра реклама от него, тя е достатъчна за теб. Той ако живее 40 г., като обиколи целия свят, ще ти бъде една реклама, ще каже: „Едно време бях мъртъв, но дойде един човек, една дума ми каза, и аз оживях“. Другите като дойдат, ще те питат как стана. „Една дума ми каза, само една, особен човек е“. И хората ще почнат да мислят, че той е могъл и други да възкръси. Той ще обиколи целия свят и ще разправя за тебе, а светът ще мисли, че ти си велик човек. Да, велик човек! Казва псалмопевецът: „Словото Божие няма да се върне при Бога, от да не принесе своя плод“. Всяко слово трябва да принесе своя плод. Едно семе – един плод.

Следователно имате три примера сега, символически. Първият – момъкът, който слугува на господарите, и обратният път. Вторият – цигуларят, и третият – 10 души, които казват само по една дума. И аз желая, като ученици на тази школа, да казвате само по една дума. Ама като ви срещна, да ми кажете: „Аз бях мъртъв, знаеш ли и еди-кой си ми каза една дума, и аз възкръснах“. А сега желанието на всички ученици в окултната школа е да изядат всичкия каймак те, а за другите да остане само айрянът. Като идеш, ще вземеш само една лъжица каймак, та като дойдат другите и те да си вземат. Всеки има право да си хапне от този каймак. Всеки, който изяде каймака на това Божествено питие, неговата дума не е мощна. Следователно, едно дело е добре направено само тогава, когато може да внесе живот.

Тия трите правила можете да ги употребявате. С третия пример вие ще хармонизирате двата първи. Вторият ражда всички съревнования. Ще ви дам една тема, за да ги развиете. И тъй трите теми: за младия момък, за цигуларя и за човека, който говори само по една дума. Три теми за три седмици. От тях ще развиете в школата по една тема, кратко, да ги уподобите на нещо, да видим какво уподобление ще дадете. Сега може да не пишете нищо, но като помислите върху тия три предмета, все-таки те ще оставят в ума ви, най-малко, една светлинка. А моята цел не е толкова да напишете нещо на книга, колкото да остане нещо в сърцето, в ума и във волята ви. Това е. А щом остане там, то на книга може всякога да се реализира. Веднъж ще кажеш, два пъти, и най-после все ще напишеш нещо.

(Прочетоха се някои от домашните работи – „по едно изречение“.)

Ако бихте приложили някои от тия правила, щяхте да имате отлични резултати.

Сега ще ви дам едно упражнение, то ще бъде следното: всичките тия 160 правила от работите ви, които прочетохме тази вечер, ще си ги препишете и сутрин ще изтегляте едно правило, на обяд – второ, и вечер, преди да си легнете – трето. Ще дойдете един ден тук, ще седнете, един ще диктува, другите ще пишат. Всички ще пишете. И знаете ли кога? В неделя ще дойдете, няма да отлагате. В 3 часа ще почнете и ще пишете до 4, 5, 6, 7, може и до 8 часа. Ако се уморите, може да направим едно изключение – и следната неделя да дойдете. Само че всичко ще става по Любов. Едно малко набръчкване на веждите ще развали всичкия ефект. Всеки ще пише абсолютно сам. Което вие сами приложите, то ще ви ползува. Ще видите как работи Духът.

Сега ние ще ви дадем още едно подобно упражнение, в което изреченията да бъдат само от едно предложение. То е един опит. Вие като прекарате работите си през вашия ум, всеки един ще ги коригира и задръжте само есенцията. В тази школа ще учите онова изречение на Соломона: Има време за всяко нещо. И в Божествената школа се показва времето за всички неща, които трябва да извършите: трябва да знаем кога да ги вършим. Всяко нещо си има своето време.

Ще се пазите в школата да не нарушавате хармонията. Ще се пазите, защото всеки един от вас може да излезе от течението временно. Всяка една мисъл, всяко едно желание, в даден случай, може да ви измести из релсите. И когато сте пред лицето на Господа – пред лицето Му всякога не сме – трябва да внимавате умът ви да е съсредоточен, сърцето ви и волята ви също – нищо друго да не виждате. Тези неща са важни заради вас. По този начин ще придобиете една вътрешна опитност, която може да ви бъде едно от най-силните доказателства. Аз искам, като дойде Божият Дух, Той да произведе ония резултати, които ви са необходими. Той знае кое ви е необходимо при сегашните условия, от какво се нуждаете. Всеки се нуждае само от едно нещо, от едно. Тия неща не са много. И когато Духът дойде, Той ще внесе туй едното във вас и вие ще оживеете.

Сега да се разберем: в неделя, в 3 часа сл. обяд, по Любов можете ли да направите тази работа? Да не мислите, че е по заповед. Ако мислите, че е по заповед, тогава не идвайте. Защото ако не можете да работите по закона на Любовта, тогава ще влезем в стария закон.

Т. м.

Символични и научни правила

Най-често използвани думи в беседата: дум, може, дойде, сега, закон, втория, аз, човек, първия, има, свят, казва, свири, цигулар, третият, другите, правила, заминава ,

Общ Окултен клас , София, 2 Май 1922г., (Вторик) 19:30ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.

Мнозина искат да бъдат ученици на Божествената школа. Какво се изисква за това? Само онзи може да бъде ученик на тази школа, който е готов да се откаже от обикновеното си разбиране за живота и за природата. Какво прави човек, като влезе в лодка? Той няма да ходи напред и назад, да се разхожда, както прави на сушата, но ще седне на едно място и ще се остави на лодкаря да го води.

Като излезе от лодката, ще постъпва по друг начин. Следователно влезе ли в Божествения свят, човек трябва да се откаже от стария начин на ходене, от старите си разбирания за морал и право. Земният морал е безморалие на небето; земното право е безправие на небето. Ако съберете всичката правда на земята, едва ли можете да образувате най-малката добродетел на един ангел. Сегашните хора трябва да бъдат смирени, да знаят, че не са достигнали още до онези добродетели, които произтичат от Любовта. Ще кажете, че човек живее и се движи в Бога. Това е вярно, но само за онзи, който мисли, чувства и действа като Бога. Не може ли да направи това, той е толкова далеч от Бога, колкото небето от земята. За да живее Бог в човека, последният трябва да е съгласувал силите в себе си.

Какво разбираме под думите „съгласие“ или „съзвучие“ и „несъгласие“ или „дисонанс“? Може ли съзвучието да се превърне в дисонанс и, обратно, дисонансът в съзвучие? Представете си, че вие сте образован, културен човек, разбирате от музика, от изкуство. Един добър цигулар дохожда при вас и започва да свири. Вие го слушате, доволни сте от свиренето му и започвате да го хвалите. Цигуларят се въодушевява и свири още по-хубаво. Той разчита вече на вас като на свой слушател. И двамата сте в хармония, т.е. в съгласие. След известно време при вас дохожда втори цигулар и започва да свири. Оказва се, че той е по-добър от първия. Вие прехвърляте всичкото си внимание към него и забравяте първия. Той се чувства пренебрегнат, поради което изгубва хармоничното си състояние. Така се изреждат десетина цигулари, един от друг по-добри. Вие обръщате внимание на всеки нов и по-добър цигулар. Вашето поведение огорчава другите цигулари, които изпадат в състояние на дисонанс. Ето как съзвучието се превърна в дисонанс. Ако по обратен път, един след друг цигуларите си отиват, като започнат от последния, най-добрият от останалите ще започне да се хармонизира и от дисонанс ще мине в състояние на съзвучие. Остане ли първият цигулар сам, той отново се хармонизира и се разбира с вас. Вие ще бъдете доволни от свиренето му, и той ще бъде доволен от вас. За да не се превръща съзвучието в дисонанс, всеки по-слаб цигулар трябва да се учи от по-силния, да придобие нещо. Няма защо да се огорчава човек. Колкото и да е напреднал в известна посока, все ще се намери някой да го превъзхожда. Нищо друго не му остава, освен да се учи от него, да приложи неговите методи и да върви напред.

И тъй, работете, без да губите равновесието си и да изпадате в дисонанс. – „Не свирим ли и ние добре?“ – Свирите, но не като втория. И вторият свири добре, но не като третия. Който дойде последен, той свири по-добре от предидещите. Дойдете ли до десетия цигулар, вие влизате в закона на съвършенството. Числото 10 е закон на съвършенство. Работете върху този закон и вървете напред.

Представете си, че вие не сте слушател, както в първия случай, но млад, здрав момък, способен за физическа работа. Отивате при един богат господар да копаете на нивата му. Среща ви втори господар, по-силен от първия, и ви взима при себе си, да работите на неговата нива. Няма какво да правите, напущате първия господар, отивате да работите при втория, който е по-силен. Така се изреждат 10 господари, един от други по-силни, и всеки ви отнема от по-слабия господар. Трябва ли да се борите с господарите си? Ако сте разумен, ще научите един закон, че трябва да отстъпвате пред физическата сила. Опитате ли да ѝ се противопоставите, тя ще ви смаже.

Първият символ, за цигуларите, има отношение към астралния свят, дето съществува и съгласие, и дисонанс. Вторият символ, за десетте господари, има отношение към физическия свят, дето съществува повече дисонанс или разногласие, отколкото съгласие. Сега ще приведа трети символ, който има отношение към духовния или ангелския свят. Срещате един човек, който говори малко, но всяка дума е пълна със съдържание и смисъл. Пред него лежат 10 мъртъвци. Той изговаря само една дума и един от мъртвите възкръсва. За да възкръснат останалите 9 мъртъвци, дохождат още 9 души със същата способност, да изговарят по една дума и да възкресят по един умрял. И десетте умрели един след друг възкръсват. Ще се яви ли някаква дисхармония между десетте души, които са възкресили по един умрял? – Няма да се яви никаква дисхармония. Всеки възкръснал ще благодари на своя спасител. Значи в ангелския свят съществува закон на хармония и съгласие. Всяка изказана дума има смисъл само тогава, когато може да възкреси един умрял човек.

Ние употребяваме думата „умрял“ в духовен смисъл. За пример, срещате един скръбен, отчаян, безсърдечен човек. Той е готов да се отклони от пътя си, да вземе крива посока. В това отношение той е мъртъв човек. Ако можете само с една дума да го съживите, вие сте човек, който може да възкресява. Обаче в дадения момент вие можете да съживите само един човек. Останалите 9 души ще ги съживят други. За всеки даден момент работата на всеки човек е точно определена. Никой няма право да се меси в чужда работа. Всеки ще гледа своята работа. Ако си пръв, ще възкресиш един; ако си втори, ще възкресиш друг; ако си последен, ще възкресиш последния. След това ще се обърнеш към Бога, да благодариш, че си казал една дума на място. Затова Псалмопевецът казва: „Словото Божие няма да се върне при Бога, докато не принесе своя плод“. Едно семе принася един плод. Значи всяка дума ще принесе само един плод.

Желая ви, да срещнете този човек, който може с една дума да ви възкреси. Желая и вие да можете с една дума да възкресите мъртвия, да утешите наскърбения и да повдигнете падналия. Желая ви да получите благодарността на този, на когото сте помогнали. Не се състезавайте да бъдете първи във всичко, вие първи да оберете каймака на млякото, а за другите да остане айрана. Вземете си само по една лъжичка каймак, да има за всички. Всеки има право да си вземе по една лъжичка каймак. На онзи, който изяде всичкия каймак на Божественото мляко, думата му не е силна, не може да възкреси умрелия. Следователно всяко дело е добро, когато внася живот в човека. Мислете върху трите примера – за младия момък, за цигуларя и за онзи, който може да каже една мощна дума. Това са символи, които имат приложение в живота. Ще ги развиете като тема, да видите на какво можете да ги уподобите. Три теми, всяка седмица по една. Който не може да пише, поне да мисли върху тях. Те са символи, които ще ви ползват, както в живота, така и в науката.

Същевременно мислете и върху изречението, което Соломон е казал: „Има време за всяко нещо“. Разглеждайте проявите в живота, за да се убедите, че наистина всяко нещо става на определено време. Работете съзнателно върху себе си, като се пазите да не нарушавате хармонията в школата. Който не следи за хода на своите мисли и желания, може да наруши тази хармония и да излезе от релсите на своя живот. Ученикът е винаги пред лицето на Господа, затова трябва да внимава, да не се разсейва. Умът му трябва да е съсредоточен, да не губи правата посока на движение. Ум светъл, сърце топло и силна, разумна воля са условията, при които ученикът може да се домогне до вътрешни опитности. Това значи присъствието на Духа в човека, Който ще го научи на всичко, което е необходимо за него. Христос казва: „Едно ти не достига“. Това едното, именно, ще го донесе Духът. Придобиете ли, което ви недостига, вие ще оживеете. Желая ви да станете, да оживеете и да възкръснете.

10-та школна лекция на общия окултен клас, 2 май 1922 г., вторник, 7:30–9 ч. вечер, Ст. София.

НАГОРЕ




placeholder