НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Факти, закони, причини

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Факти, закони, причини

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, път, сега, аз, мисъл, истина, дойде, любов, казва, хора, мисли, години, време, работи, работа, причина, начин ,

Извънредни беседи , Последното Слово , София, 1 Ноември 1944г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



24 година
XV лекция на общия клас
1.ХI.1944 г., сряда, 5 ч. с., Изгрев – София

Добрата молитва.

„Красив е животът“.

Светлият път.

Любовта царува, но хората не царуват.

Сега какво меню искате? Когато отивате някой път в гостилницата си избирате меню. Всеки си избира нещо за ядене. Вие какво избирате за ядене? Какво сте научили? Кое е най-важното което сте научили? Казвате любов. Думата любов е неразбрана. Старите хора мислят, че хората, които се занимават с любовта, са извеяни. Старите считат младите извеяни, понеже се занимават с любовта. Прави са. Не бихте ли предпочели хубавото извеяно жито? Кое е по-хубаво, със сламата ли да бъде или извеяно? Сега едно трябва. Човек за да разбира един предмет, трябва да има известно състояние. На болния не може да му държиш никаква лекция. Може да му говориш, той казва: Остави. Има нещо в гърдите, със стомаха или в главата, някъде боли го нещо. Каквото и да му говориш, той говори все за своята болест. Казва: Кажи ми някой цяр сега. Сега всички страдате от три главни болести: едни страдат от главоболие, други страдат от гърдоболие, трети страдат от стомахоболие. Главоболието и закон на просвета. Светлината, която не прониква в мозъка, образува главоболие. Въздухът, който не прониква в дробовете гърдоболие, слабост. А пък когато няма достатъчно храна в стомаха има коремоболие. Казвам: Някой път вие седите, неразположен сте, не знаете, коя е причината. Някой път някои хора са весели. Аз считам весел човек всякога като деня да е весел. Чиновниците са весели, когато им дадат парите в края на месеца. Младите моми са весели, когато са облечени с хубави дрехи. Щом не са облечени с хубави дрехи, не може да бъдат весели. Там е изкуството.

Казва: Да има човек мир. От България отиде цяла една депутация да търси мир в Русия, нали? Колко дни чакаха, докато се подпише този мир. След като се подписа, после ще дойде. След като се подпише, ще започне в малки реки да тече мирът. Сега вашата депутация отишла ли е за мир? Трябва да изпратите, не може без депутация. Най-първо очите пращат депутация до слънцето да изпрати малко по-специална светлина. Тогава слънцето изпраща и подписва договор. Изпраща светлина. Някои мислят, че светлината е от тях. По поръчка иде. Има светлина, за която ако не изпратите депутация, не иде. Ако животът се развиваше както ние мислим, то досега трябваше да бъдем светии. Още не сте светии, но милиони години да минат, светийството няма да дойде. Не само светии на земята. Един светия от земята трябва да иде на слънцето да направи разходка. Щом не може да идете на разходка на слънцето, светия не сте. Тукашните светии лесно ги правят. Една свещ запалиш за един два часа светия става. Изгори, свърши се. Сега чета по лицата ви, казвате: Знаеш колко бомби нас са ни изплашили в София. Виждам много бомби във вас са окачени, натуряли сте ги като икони. Ако бяхте светии бомбите ще дойдат, ще се поклонят, ще слязат, ще се поклонят, ще останат цели. Сега пък не само бомбата кряска. И вие за пример толкоз години тук доста разстройства имаше, караници имаше в събранието. Всичките караници, които имаше тук в събранието, те образуваха бомбардирането на София. Една мисъл, проектирана,тя има високоговорител. Вие не съзнавате, че един човек може да образува една много динамична мисъл. Един човек може да създаде цяло нещастие на човечеството. Една жена в рая създаде цяло нещастие и един мъж създаде цяло нещастие, двамата създадоха едно нещастие, че досега не може да се освободят. Пожеланието на една ябълка, на един плод, какво бива? Да си похапнат малко. Тия първите хора, които направиха погрешката, не се извиниха. Аргументираха. Господ като хвана Адама, казва Адам: Аз имах голяма вяра в тебе. Туй същество, което ми го даде, вярвах като на тебе, че каквото ми каже е вярно. Подразбира се, че трябваше да ме предупредиш. Той му каза, да не ядете от плода на забраненото дърво. Той забрави това. Интересно е, че Адам като яде, как му дойде на ум да се крие в рая. За пръв път от де дойде идеята за скриването. Скри се, вика го Господ, той мълчи, нищо не казва. Надвечер го намери. Целия ден го търси Господ. Намери го надвечер. Той го виждаше. Казва: Чувах гласа ти, но се убоях, понеже съм гол. Кой ти каза, че си гол, да не би да си ял от забранения плод? Там е, че Ева стана виновата. Отиде Господ при Ева. Тя веднага аргументира адвокатски и каза: Змията ми каза. Тия животни бяха турени да се учим. Кой му иде на ум, че може да донесат някои неверни работи. Господ ги изслуша. Тя обвини змията. И Господ при змията не отиде. На змията вече нямало какво да говори.

Сега днес пак същите условия са. Всякога ние се извиняваме като Адама и като Ева. Господ вече не приема туй извинение. Извинението на Адама за него важеше. По същия начин не може да се извиним. Изпитът е другояче поставен. Аз съм гледал възрастни хора минат някъде, откъснат някой плод, носят го. Като види, че иде някой друг, тури го в джоба и туря ръцете отвън, като че нищо не е взел. Не се крие като Адама. Тури го в джоба си, поклони се като мине, пак го извади и започне да го яде.

Почти три четвърти от живота ние прекарваме в тревоги. Ако има една статистика, колко минути сме щастливи на деня, три четвърти са тревоги. Някой път дойде нещо хубаво, се ще се намери някаква причина. Тогава ние се забавляваме като идем в оня свят, ще се уреди. Но там е другото заблуждение. Значи ученикът, който не е свършил отделенията, в първи клас не може да влезе. Казва: Аз в отделенията не може да уча, но като вляза в първи клас, ще тръгна да уча. Ако в отделенията не върви и в класовете не върви и в университета не върви. Сега другото: Някой път казвате: Вдъхновение има. Вдъхнал въздух. Но как мислите, с едно вдъхване работа става ли? Колко пъти на ден трябва да се вдъхновяваш. Десет вдъхновения трябват на всяка минута. Човек по десет вдъхновения има на всяка минута. 60 минути по 10 прави 600. 600 вдъхновения за един час. За десет часа шест хиляди. Друга една спънка има.

Нас съвременните хора много ни интересува какво пишат вестниците за погрешките на другите хора. Дето и да идете, в коя да е държава те са ежедневните новини. Погрешни работи. Някой път във вестниците пишат, станало някъде катастрофа, толкоз души убити, сега във войната толкоз души пленници, толкоз убити. Хубаво, знаем колко хора са умрели, каква полза ще придобием? Те умрелите хора страдат. Щом ходиш да ги гледаш, трябва да им помогнеш. Някой път българите нали отиват на гробищата, че поливат с вода гроба на умрелите. От къде е този обичай, може ли да ми кажете. Защо поливате? Аз искам да зная, защо поливат гроба отгоре с вода. Някой път с вода поливат, някой път с вино поливат. Цветята когато цъфтят, изпращат от себе си едно ухание, едно обявление дават. Тези малките мушици, като усещат това ухание, намират цветята. Значи уханието е само път, по който те може да намерят растението, дето е приготвена за тях храна. И във въздуха е същия закон. Въздухът има свое ухание. Човек според степента на своето развитие трябва да развива обонянието си, да чувстваш кой въздух е за тебе. Казва: От небето. В небето количеството на въздуха за тебе е определен. Ти трябва да вземеш това, което е определено. Колцина от вас знаят, кой въздух е за вас. Когато някой ден вие налучкате това, вие се чувствате радостен. Когато не може да възприемете, веднага се чувствате умърлушен. Скръбта всякога показва, че има нещо, което ние не сме разбрали. Някой път има ЮБОВ. Защо е извадено Л-то? Някой път изваждат Ю-то. Сега ако се извади „ер малък“, не е голяма разлика. „Ер-а голям“ го изхвърлят от края на думите. Някои от вас не можете да пишете някои букви. Някой не може да пише Л както трябва. Някои М не може да пишете по правилата. Не мислете, че азбуката е произволна. Може да напишете М какво означава. Или да го напишете М. При първия случай аз е на първо място, ти на второ място. Във втория случай ти е на първо място, аз – на второ. Казва: Какво има, че е на първо място? Ако туриш аза на първо място, той е скържав. Човек, който има достойнство, се показва, че е щедър. Вие ще видите тия богатите хора, които имат достойнство, във всичките хора в цяла Европа, като извади парите, щедър е. Той го прави само да рекламира себе си, че разполага. Щом е беден горкият, няма нито петаче, като извади кесията, не говори високо. Бедният дава право на богатия да заповядва. Някой път богатият като осиромашее и бедният заповядва. Дойде време един работник да го викаш да работи хиляда лева иска на ден. Казва: Ако искаш. Една министерска заплата, хиляда, хиляда и двеста надница. По рано за двайсет лева работеше, сега хиляда лева. Бомбите разрушиха къщата, как ще поправиш къщата. Сега аз правя аналогия:

Хората, които не могат да изправят характера си, работниците много скъпо вземат за работа, затова остава неизправен. Онези, които си изправят характера, тогава работниците работят по двайсет лева, евтино. Лесно се поправя. Когато казваме, че мъчно се поправя човешкия характер, работата е много скъпа. Сега всеки един от вас, който е седнал, да го дигна без пари, ще се докачи. Но да кажем, дойде един човек, има в джоба си от златните наполеони и ти покаже един златен, казва: Стани ти, аз да седна на стола ти, ще ти дам един. Ти веднага ще станеш, ще вземеш, ще намериш друго място. Ако ти покаже обикновени книжни двайсет лева или нищо не ти покаже казваш: Няма право никой да ме дига. Значи щом има златни монети има право да те дига. Щом няма златни монети, няма право. Право е, трябва да има причина да се извърши една работа. За да се извърши една работа, трябва да има една причина, трябва да има един закон, трябва да има един факт. В дадения случай на какво ще уподобите факта. Де ще поставите факта, къде ще поставите закона и къде ще поставите причината. Причината е горе в главата, законът е в дробовете, фактът е в стомаха вътре. Защото при сегашните условия, при които живеем, най-първо фактът трябва да дойде. Под думата факт всякога трябва да разбирате, че фактът е истина, законът това е мъдростта, подбудителната причина това е любовта. Та всякога фактът предизвиква истината, истината мъдрост, мъдростта – любов. Ако посеете едно семе, някъде идат любовта и мъдростта да го възрастят. Никога не можете да свършите една работа, ако истината не е на твоята страна или казано: ако нямаш един факт. Фактът са парите в дадения случай или силата, с която разполагаш. Краката ти, ръцете ти това са факт. Фактът в нашия живот са ръцете, външната страна. Та сега ние определяме, казваме, причина е, закон е. Ние трябва да свържем нашите мисли с подбудителната причина. Чувствата ни са свързани с Божествената Мъдрост, а постъпките ни са свързани с истината. Ако на човека постъпките не са свързани с истината, ако няма контакт между постъпките и истината, резултат не може да има. Ако чувствата ни не са свързани с мъдростта, пак не може да има резултат. Законът не може да влезе в действие. Пък ако няма връзка между мислите и самите причини, в природата мисълта остава непроявена.

Сега като ви говоря на вас някои неща ще запомняте, някои ще забравите. Винаги един човек, който говори съзнателно, има причина, има закон, има факт. Мисълта се предава правилно, защото без причина, без закон, без факт, не може да се предаде човешката мисъл. Защото законът е пътят, мисълта се предава. Истината е крайният предел, дето ти трябва да стигнеш. Казва Христос: „Аз съм пътят, истината и животът“. Същият този закон. Пътят, истината и животът. Животът в дадения случай е любовта. Пътят това е мъдростта, по който трябва да минем, истината е зенитът.








Тази е най-високата точка /И/ в живота, за да намерим пътя. Ще минем през кръга, за да влезем в живота. Туй привидно тъй се показва, че е високо. Показва ни се, че на обяд слънцето е по-високо. То е привидно. Слънцето е толкоз високо сутрин, колкото и на обяд, но то е по отношение на земята, по отношение материалния живот на земята тъй ни се показва. Сега високите работи имат подбудителни причини. От високо ти си силен, може да пуснеш един камък се движи, ако изнесеш вода и я пуснеш и тя се движи, потече надолу. Значи всичките неща в този кръг стават лесно. Имате другия кръг отдолу – работите мъчно стават. Една работа, която ти оставяш да свършиш друг път, когато сте имали в миналото добрите условия, но не сте ги използували, в другия живот вие се намирате в обратно положение, чудите се, защо не вървят работите. Защото не всякога Бог дава благоприятните условия. Втория път ще се увеличат мъчнотиите.

Сега ние се спираме и казваме: Светът тъй живее, ние тъй живеем. Така е. Че светът така живее, прави сте. Ако аз вляза в един трен, ще се подчиня на всички условия, на които хората се подчиняват. Двеста, триста души са влезли в трена, не накъдето аз искам ще ходя, но накъдето трена иска ще ни води. В дадения случай избирам трен, ако отива в посоката, дето аз искам да ида ще се кача на трена, ще се оставя на негово разположение. Той ще ме заведе, не може да му заповядвам. Не може като каруцар да го хванеш, но ще се подчиниш на закона. Когато казваме: Тъй хората живеят, туй показва, всичките хора пътуват по този начин. Ако ти не искаш, тогава ще ходиш. По някой път знаете ли от колко малки работи зависи вашия успех. Минеш някой път два клона се преплели, бурята ги е сплела. Не искаш да им услужиш, не искаш да ги разчепкаш. Щом не услужиш на тия клони, може би целия ден, но може и цяла година да изгубиш. Ако не си ги видял отговорността е малка. Щом ги видиш, отговорността е голяма и тогава вече не ти върви. Загуба ще имаш: дрехите си може да скъсаш, къщата ти може да се събори, волът ти може да умре, от училището може да те изпъдят. Крайности. Какво ти коства да вземеш и тия двата клона да ги разделиш. Казват за едного: Опак човек, не взема от дума. Че как му казваш думата си. Всеки човек има особен език. Ще говориш на неговия език. Няма да произнасяш думите, както ти искаш, ще ги произнасяш както той иска. Ако един войник иде при полковия, как ще му каже? Моля, господин полковник. Ако каже само полковник без да каже моля, какво ще стане с войника? Каже: Полковник! Но ще каже: Моля, господин полковник. Ще го произнесе музикално. Всичките хора страдат от немузикалност. Някой път трябваше да има един микрофон да ни покаже как трябва да говорим. Когато нас ни говорят грубо, ние го схващаме; когато ние говорим грубо не го схващаме. Там е всичката погрешка.

Сега поддържате идеята, че като дойде Христос ще оправи света. Тази идея е турена. Как ще дойде Христос? Христос преди две хиляди години не дойде ли? Оправи ли света? Не. Защото не Го слушаха. Има майки, които раждат децата си и не ги отглеждат. В тях майчиното чувство е слабо развито. Като го роди, ще го даде да го отглеждат други.Тя само ходи и казва: Не съм свикнала да гледам деца. Да се не жени. Като свикне, като развие туй чувство, тогава. Деца без майка, те остават невъзпитани. Сега ще аргументирате. Казва: Може и без кокошка да се измъти яйцето. Възможно е, но все-таки измътените яйца без кокошка, какви кокошки ще бъдат, не зная. Ако хората направят едни яйца, че ги измътят, бамбашка кокошки ще бъдат. Яйцето, което кокошка снесла, може да го излюпи, то носи характера на майка си. Трябва да вземете почти същите характерни черти, които кокошката взема. Тя е доста учена, има доста голяма любов. Тя го обръща постоянно, за да може да се измъти.

Сега приложението: имате една мисъл. Ако една мисъл вие родите и оставите други да я отглеждат, не играете ли ролята на онази майка, която роди дете и го дала други да го отглеждат. Родите една мисъл и казвате: Други да я отгледат. Казваш: Нямам време. Щом нямаш време, не я раждай. Казвам: Това не е закон, но онези от вас, които искате да бъдете здрави, които искате да бъдете щастливи трябва да учите. Щастието и здравето никога няма да дойдат произволно. Болният баща не може да предаде здраве на сина си. Болната майка не може да предаде здраве на дъщеря си. Здравият баща предава здраве на сина си и здравата майка предава здраве на дъщеря си. То са закони. Та казвам: Ако твоят мозък в дадения случай не е здрав, как ще роди една хубава мисъл? Ако не е хармоничен, ако не е нагласен, как ще създадеш една мисъл? Ако сърдцето не е спокойно, ти се тревожиш, ти не може да родиш едно хубаво чувство. Ако волята не е възпитана и постъпките не може да се родят.

Та казвам първото нещо в живота, което трябва да спазвате като правило – някои хора го спазват добре – е като пътуваш ти винаги пръв се отбивай. Даже и на мравята се отбий, на нея направи път. Дойде някой, заобиколи. Път струвай на всичките, ако искаш да ти върви. Сега всеки върви по правия път, спестява си времето. Англичаните казват: Времето е пари. По права линия вървят. За да добият повече време, да имат повече пари. После англичаните казват: Право на целта. За пример на някои от вас главите са побелели. Да допуснем, че аз ви кажа, как да си почерните главите. Най-първо вие се постарайте да почерните един косъм, тъй както аз съм почернил тия косми на веждите. Правил съм опити да ги боядисам. Не ми коства много да си боядисам цялата коса, но не искам. Един косъм да го боядисате. Казвате, че воля имате. Ако не можеш да боядисаш един косъм, ти каква воля имаш? Изкуство е. Бояджилък трябва да научите, да боядисате един косъм. За бъдеще дрехите може да ги боядисате, да ги почерните. Вие сега пращате да си чистите дрехите. За бъдеще само за няколко минути, като пуснеш тока на своята глава, веднага дрехата ще бъде чиста. Няма да има лекета. Всичко ще бъде чисто. Аз говоря за неща, които след хиляди години ще дойдат. Един косъм може да го боядисате. Търсите наляво, надясно, хванете го, отделите го да го боядисате. Понамажете го с черно мастило, винаги го гледайте в огледалото. Пращайте мисъл, кажете: Ще почернееш. Ако почернее косъма, вие сте научили езика. Ако на косъма може да предадете своята мисъл да почернее, то е доста голямо постижение. 360 деня 360 косъма. Десет години по 360, те са три хиляди косъма. То е голямо постижение. За 120 години едва ще си боядисате главата.

Да оставим това. Да дойдем до реалното. Мисълта е мощна и чувствата са мощни и постъпките са мощни, когато разбираме принципите, когато разбираме законите, които работят в природата и фактите, които работят. Тогава всичко онова като един цигулар може да постигнете. Изведнъж няма да дойде. То е един външен въпрос. Най-първо човек трябва да очисти мисълта си. Мисълта трябва да се очисти. Чувствата на човека трябва да се очистят и постъпките трябва да се очистят. От там трябва да започнете да очистиш мисълта си. Как ще я очистиш? Таман речеш да очистиш мисълта си, но в дадения случай да извикаш само еднородни мисли. Мислиш за кон, за магаре, за буболечица, всичко туй смесиш вътре, не може да очистиш мисълта си. Ако ти мислиш само за кон, твоята мисъл никога няма да бъде чиста. Ако ти мислиш само за буби, твоята мисъл не може да очистиш. Ако мислиш за жаба, твоята мисъл никога не може да очистиш. Ако мислиш за риби, пак няма да очистиш мисълта си. Как трябва да се започне чистенето на една мисъл? В мисълта трябва да очистиш окото. Окото трябва да бъде чисто. Човек, на когото окото не е чисто, не може да бъде чист. Човек, на когото ухото не е развито, да слуша хубаво, не може да бъде чисто сърдцето. Ако ти не разбираш звука, сърдцето не може да бъде чисто. Ако като вземеш храната, не може да различаваш онези, тънките трептения на тази храна, че като влезе да не мъчи стомаха, ти истината не може да разбереш. Някои хора говорят за истината. Истината е да започнеш чрез устата да се чистиш. Може да започнеш да се чистиш чрез ухото. Истината чрез ухото не може да намериш. Истината е реална. Яденето е най-реалното. Като яде човек да е доволен. Как ще седнеш? Ти ще погледнеш недоволен от храната, ще трепериш, как ще погледнеш, ще развалиш цялото ядене. Ти като ядеш трябва да имаш свещен трепет, че нещо хубаво ще влезе, което Бог е изпратил, ще забравиш всичко наоколо. Всички любовно ще погледнеш. Не да мине някой да ти вземе храната. Храната, която обичаш, никой не може да ти вземе. Храната, която не обичаш може да ти вземат. Онези деца, които майките не обичат, дават ги да ги осиновяват, но обичаните деца те не дават. Нашите мисли, които не обичаме, ние ги изпращаме. Казвам едно съществено правило. Аз гледам вие тук се събирате всяка вечер на молитва. Събирате /се/ по един начин, който не е правилен. Така не се прави молитва. Защо се събирате? Да се молите? Ако във вашите молитви мисълта не е чиста, каква е тази молитва. После еднообразието ни най-малко не е полезно. Постоянно четете едни и същи молитви. Едно и също нещо повтаряте, повтаряте. То е престъпление. Хубавите работи не се повтарят. Любовта не се повтаря. В любовта всяко нещо веднъж става. Втори път ще стане, но никога няма да се повтори по същия начин. Тогава се лъжете. В любовта може да обичаш само веднъж, втори път по същия начин не може да обичаш, по друг начин ще обичаш. Първият начин отиде, ако мислиш, че след години ще обичаш, отиде. Аз ги зная тези работи. Веднъж като любиш на свят да е. Любиш, защото веднъж става. Като любиш само веднъж става. Аз го обичам. Днес в дадения случай, което мислиш втори път няма да се повтори. Затова трябва да бъдем не /не/сериозни, но да туряме всичката любов в работата, която вършим.

Сега някой път хората казват, че еди кой си се е разболял. Казвам: Аз се радвам, че еди кой си се разболял. Еди кой си оздравял. Аз се радвам, че оздравял. Мислите ли, че човек като се разболи, е лошо нещо? Той след като се разболи, стане по-мекичък, по-внимателен, светлина има повече. Болестите са едно приготовление, не да боледува постоянно. Разбирам само веднъж да боледува. Ти не може да боледуваш два пъти по един и същ начин. Треската като те хване, веднъж те тресе, втори път и да искаш не може. Казва: Се трепериш. Има разлика в треперенето. Ако вие четете, треската има определено време. Втори път няма същото време, друго време има. Има някоя треска зъбите тракат. Друга една огненица има, когато те хване в огъня си. Коя е по-хубава – треперушката ли или огнярката? Треската е аутодафе на много нечистотии. Най-първо като дойдем физиологически трябва да се пречисти кръвта. Ти не може да пречистиш кръвта си ако нямаш една чиста мисъл, чисти чувства и чисти постъпки. Ако ти не научиш закона за чистите мисли тъй като дишаш, чрез дишането да приложиш начин за пречистване на кръвта. Ако пречистиш кръвта си, ще се освободиш от хиляди болести, които се дължат на нечиста кръв. Хиляди болести се дължат на нечиста храна. Вземаш някой път някой плод, мързи те да идеш да го умиеш хубаво. Не е лошо, не е грях, но ти образуваш един навик, внасяш вече в стомаха си нечистотии, утаяват се. Десет петнадесет години по този начин нечистата храна създаваше нечиста кръв. Нечистата кръв създава хиляди болести, неразположения, тъмно гледаш, песимист си, ленив си. Когато човек е ленив пак се дължи на неговата кръв. Човек с чиста кръв винаги е пъргав. Щом започнеш да не си пъргав, кръвта е нечиста. Чистата мисъл, чистите чувства и чистите постъпки динамични са, дават бодрост, младост дават.

Та казвам: Затова се образуват Божествените школи, да знаят хората как да живеят, че да използват живота. Живееш 30–40 години, че да живееш както трябва, да използваш всичките блага. Някой път 40–50 години живееш, не можеш да използваш Божествените блага хубаво. После дойдеш и мислиш, че ще умреш, ще идеш в оня свят. Човек веднъж да умре, втори път да не иска да умира. При умирането най-първо пресекат желанието да ядеш, че не ти се яде вече. Ще пресекат и желанието ти въздух да приемеш, по-малко ще започнеш да дишаш. Взимаш по-малко храна, съкращение стане. Днес съкращават, утре съкращават и един ден ти се намериш в ограничение. Господ създал човека да яде и да яде с любов. Той трябва да мисли и да мисли с любов, да чувства с любов и да постъпва с любов. Този свещен огън трябва да бъде причината, която подтиква човека. Не е лесна работа човек да се учи.

Сега всичко туй, което говорим изведнъж няма да дойде. Туй, което ви говоря се изисква най-малко десет години по два часа на ден, малко е по два часа, по три часа но да се фиксира съзнанието. Индусите имат методи, някои от тях са отживели, той ще си фиксира някъде под носа, но веднага да го подбере. Онзи човек, който е свикнал добре да мисли, той като прекара своята мисъл, той се спира на онзи предмет, който обича. Следователно предметът, който ти обичаш, винаги фиксира погледа. Онзи фиксира мястото. Фиксирането ни най-малко не показва любов на свободен избор. Вие гледате някой човек. Поглеждаш един човек, веднага да намериш кое е хубавото, веднага да намериш хубавото в очите му, да намериш хубавото в устата му, да намериш хубавото в ушите му, да намериш хубавото в неговите коси или да намериш хубавото в ръцете му. Във всеки човек има какво да гледаме. Сега някои седят и мислят за свети Никола. Какво е свети Никола? Отгде го знаете? Свети Никола десет пъти минал покрай него, той фиксира мисълта за свети Никола. Или някой фиксира за Христа преди две хиляди години. Ако речеш да мислиш за Христа преди две хиляди години, изгубена работа е. Какъв е бил едно време Христос не го знаем. Сега какъв е Христос. Ти се намираш някъде в голямо нещастие и ти помага един, учудваш се, Христос е Който ти помага. Не съм срещал като него човек, тъй ме погледна и ми помогна. Казва: Случва се. Христос като замине, тогава знаете ли какъв е? Докато е при вас казвате: Я е той, я не е. Когато Христос беше при евреите, колебание имаше. След две хиляди години евреите не може да се убедят, че е Той. Казват: Не е този, когото ние очакваме. Сега вие сте доста умни. Представете си, че аз имам три топки, едната пълна със злато, малка топчица пълна със звонкови златни, другата пълна със сребърни и третата пълна с медни. Еднакво ли са тежки. Които са малко по-учени ще видите, че златото повече тежи. Казва: Аз избирам по-тежкото, понеже съм силен, може да дигам. Другият ще дойде той ще избере от двете топки, ще избере сребърната. Третият като дойде няма избор. Който взема златото, има избор, между трите избира. Който избира среброто и той избира от двете. Който избира бакъра, няма избор. Сега ние всички сме оставили, каквото остане, за мене е. Не яжте каквото остане. Човек, който иска в себе си да създаде характер трябва да пие от първата шира. На български как се казва гроздов сок? Друга дума има ли някаква? Вземаш грозде, вземи от най-хубавото. Ти търсиш евтино грозде. По-малко вземи, вземи половин кило, четвърт кило, но хубаво вземи. Ти ще вземеш по-евтино. Но когато човек работи върху себе си малките неща в света се благославят, не големите.

Сега за следния път напишете по една дума, не изречение. Напишете една дума, която разбирате и обичате. Ще направим един опит. Какво ще направим, ще видите. Да видим колко души от вас ще напишат думата. Някои ще дойдат и няма да напишат. Да видим, колко от любов ще напишат. Някои ще отложат, не може да намерят дума. Онези, които намерят думата, да напишат думата на едно четвъртито листче, да си турят името отдолу, първото име Стоян, например, не прякора. Ако го напишете добре, ще имате една добра сполука през цялата година. Ако не напишете, няма да ви върви. Сега да не пишете от страх. Ако отложите втори път, трети път, казвате: Не е за мене тази работа. Ето какво може да стане. Ако не напишете думата, през годината десет пъти ще ви се съдерат гащите, на някои роклите ще се съдерат, обущата ще ви се съдерат, шапките ще ви се съдерат. Аз ходих в планината, като се грях, обикна ме огънят, погледнах една искра хвръкнала и ми изгорила ръкава. Като погледнах, благодарих, че любовта е била много малка. Ако беше по-голяма тази любов, повече щеше да изгори.

Другояче ако се колебаете, не правете хич опита. Не се ангажирайте да кажете: Тази работа не е за мене. Не започвайте една работа. В началото започни я, направи я. Не искаш да се ангажираш, не ги довършваш. Често захващате Божествените работи и не ги довършвате. Напишете една дума, която обичате. Като я намериш, напиши я. После ще си ги вземете, ще си ги турите в джуздана. Аз ще ви ги върна пак назад. Ще ги прегледам и ще ги върна. Ще ги носите в джоба си през цялата година. Може да я оставите за наследство. Малките работи, с които сме заобиколени, чрез тях идат Божиите благословения. Чрез очите ни, чрез ушите ни, чрез ръцете, чрез устата, чрез краката благословенията идат. Чрез готовността да услужиш всякога иде Божието благословение. В ангелския свят никога не се дава една заповед. Всеки схваща, досетлив е, схваща Божията мисъл и я прилага. Ние един ден може да чувствуваме, да схващаме Божиите мисли и да ги прилагаме. То е Божие благословение. Щом като дойдат да го убеждават то е една работа не така продуктивна. Може втория път да ви покажа. Има хора, които пишат краснопис, има хора, които пишат изящно. Малко хора има изящно да пишат. Има които пишат по-хубаво от печатаното. Тия неща са потребни, понеже ние имаме един дисонанс, едно разстройство. Ако не вземем мерки ,мнозина от вас страдат от бомбите: става повторение на нещата. Туй си спомняш, онова си спомняш. Тия рефлексии са по-опасни някой път. Привеждал съм този пример. Минава един над една пропаст една вечер в тъмнината пиян. Сутринта като отишъл да види, откъде е минал пиян без да падне побеляла му главата. Пиян минал, не му побеляла главата, като минал сутринта и видял, побеляла му главата. Впечатленията, които отпосле ги повтаряме действуват ужасно. Трябва да се освободим от тях. Не ходи да гледаш и пари да ти дават, не ходи да гледаш.

Няма какво да се занимаваш да питаш, какво съм бил в миналото. Остави миналото. Сега какво си, това е важно. На някои аз бих показал миналото, да видят своето минало, не като тяхно: но като не тяхно. Трябва да не знаят. Като видят своя си живот да го не познават. Да кажат: Хубаво живял този човек. Всякога природата не ни открива. И лошите работи и добрите не ги открива като наши. Ако знаем, че сме ние причината, може да бъдем много тъжни. Ако знаем, че сме ние, може да бъдем много радостни. Голямата скръб и голямата радост на земята са несъвместими. Днес имаш голяма радост и голяма скръб, утре имаш голяма радост и голяма скръб, плюс и минус те се неутрализират. Всичко е изядено и изпито, нищо не остава за после.

Божията Любов носи пълния изобилен живот. (Три пъти.)

Факти, закони и причини

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, път, сега, аз, мисъл, истина, дойде, любов, казва, хора, мисли, години, време, работи, работа, причина, начин ,

Извънредни беседи , Последното Слово , София, 1 Ноември 1944г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Красив е животът.

Красив е светлият път.

Когато отивате на гостилницата, всеки си избира нещо за ядене. Вие какво си избирате за ядене? Кое е най-важното, което сте научили? Казвате: Любов. Думата „любов” е неразбрана. Старите хора мислят, че тия, които се занимават с любовта, са извеяни. Старите гледат на младите, като на извеяни, понеже се занимават с любовта. Не бихте ли предпочели хубавото извеяно жито? Кое жито е по-хубаво: със сламата, или добре извеяното?

Човек, за да разбира един предмет, трябва да има известно разположение. На болния не можеш да държиш някаква лекция. Каквото и да му говориш, той казва: Остави ме сега! Той има нещо в главата, в гърдите, в стомаха – боли го нещо. Той само за болестта си говори. Той казва: Дай ми някакъв цяр. Хората страдат от три болести: едни страдат от главоболие, други – от гръдоболие, трети – от стомашно разстройство. Когато светлината не прониква достатъчно в мозъка, човек страда от главоболие; когато въздухът не прониква достатъчно в дробовете, явява се гръдоболие; когато няма достатъчно храна за стомаха, явява се стомашно разстройство. Някога вие сте неразположени, някога сте весели. Коя е причината за това, не знаете. Аз считам весел човек оня, който е всякога като светлия ден. Чиновникът е весел на края на месеца, когато получава заплата. Младата мома е весела, когато е добре облечена. Ако не е добре облечена, тя не е весела. Изкуство е да бъдеш весел всякога, при добри и при лоши условия, при лишението и при изобилието на живота.

Казват: Да има човек мир. От България изпратиха една депутация в Русия да преговаря за мир. Колко дни чакаха там, докато се подпише мирът? Значи, първо е подписването на мира, а после мирът пристига на малки рекички. Вашата депутация отишла ли е да преговаря за мир? Трябва и вие да изпратите своя депутация. Иначе, мирът не може да дойде. Първо очите изпращат депутация до слънцето, да им изпрати специална светлина. Тогава слънцето подписва договор и изпраща светлина. Някои мислят, че светлината иде по поръка от тях. Има светлина, която иде само ако ѝ изпратите депутация, да я поканите. Без депутация тя не иде. Ако животът се развиваше, както хората си мислеха, досега те трябваше да бъдат светии. Хиляди години още ще минат, но светийството няма да дойде. Не се става лесно светия. Не е въпрос да станеш светия на земята. Истински светия е оня, който може да отиде на слънцето, да направи една разходка. Ако не може да направи разходка до слънцето, никакъв светия не е. На земята лесно ставаш светия. Запалиш една свещ за един два часа – светия ставаш. Изгори свещта, свърши се светийството.

Сега чета по лицата ви, казвате: Знаеш ли, колко ни изплашиха бомбите над София? Виждам, много бомби носите в съзнанието си, като икони сте ги закачили. Ако бяхте светии, бомбите щяха да слязат до вас; те ще ви се поклонят и ще останат цели. А сега, не само бомбите гърмят. От хиляди години хората живеят в несъгласие, в караници и разправии. Техният живот стана причина за бомбардировките. Всяка мисъл, проектирана в пространството, се предава чрез високоговорител. Вие не подозирате, че човек може да изпрати в пространството една динамична мисъл като бомба. Само един човек може да причини голямо нещастие на човечеството. Една жена и един мъж в рая причиниха такова нещастие, от което и до днес хората,не могат да се освободят. Всичко това дойде поради едно желание да си хапнат малко от една ябълка – от забранения плод. Какво лошо има в желанието да си хапнат малко

Казвам: Първите човеци направиха една погрешка и не се извиниха. Напротив, те започнаха да се оправдават. Бог запита първо Адама, защо яде от забранения плод. Той каза: Господи, аз имах голяма вяра в Тебе. Другарката, която ми даде, се ползваше с доверие пред мене. Вярвах и на нея, както на Тебе. Мислех, че каквото ми каже, е вярно. Ти трябваше да ме предупредиш. Обаче, Бог забрани на Адама да яде от дървото, което беше всред рая, но той забрави заповедта. Интересно е, отде дойде на ума на Адама мисълта, да се скрие. Цял ден Бог търси Адама, но едва привечер го намери. Тогава Адам каза: Чух, Господи, гласа Ти, но се убоях да изляза, защото съм гол. – Кой ти каза, че си гол? Да не си ял от забраненото дърво? Така вината падна върху Ева. На въпроса, защо яде от забранения плод, Ева отговори адвокатски. Тя каза: Змията, която си създал, ме убеди да ям от тоя плод. Защо Бог остави животните в рая? – Да се учат хората от тях. Кой е предполагал, че животните могат да предадат някои неща невярно? Значи, Ева хвърли вината върху змията. Бог изслуша Адам и Ева внимателно и спря до тях, не отиде до змията да я разпитва, защо е дала на Ева толкова лош съвет.

И днес условията на живота са същите. И до днес още хората се оправдават като Адам и Ева, но Бог не приема вече никакви оправдания и извинения. Оправданието беше важно само за Адам и Ева. По същия начин ние не можем да се извиним. Сегашният човек е поставен пред друг изпит. Наблюдавал съм възрастни хора. Минава някъде, откъсне си един плод и, като види някой човек, скрие го в джоба си, тури отгоре ръцете си, като че нищо не е станало. Той не се крие като Адама, но крие плода в джоба си. Като срещне някого, поздрави го и, като отмине, извади плода и започва да яде.

Ще кажете, че животът е тежък. Ако направите една статистика, ще видите, че човек минава три четвърти от живота си в тревоги. Колко минути през деня човек е щастлив? Като преживее нещо хубаво, той се радва. И за това има някаква причина. Ако се намери в мъчнотии, човек се утешава, че като отиде на оня свят, поне там работите му ще вървят добре. Това е заблуждение; все едно, ученикът, който не е свършил четвърто отделение, да мисли, че може да влезе в първи клас. Той казва: Аз не мога да уча добре в отделенията, но като вляза в първи клас, ще уча добре. Ако в отделенията не ти върви, и в класовете няма да ти върви, и в университета няма да ти върви. Ще кажете, че имаш вдъхновение. Значи, вдъхнал си въздух. Как мислите, с едно вдъхване става ли работа? С едно вдъхновение става ли някаква работа? Колко пъти на ден трябва да се вдъхновяваш? Десет вдъхновения са нужни на минута. За един час, или за 60 минути са потребни шестстотин вдъхновения, т. е. шестстотин вдишки, а за десет часа – шест хиляди вдишки.

Съвременните хора се интересуват от един въпрос, който ги спъва. Те искат да знаят, какво пишат вестниците за погрешките на хората. Дето и да отидете, в която държава и да влезете, това са ежедневните новини. Това са криви работи. Понякога пишат във вестниците, че някъде станала катастрофа, че толкова души са убити на войната, толкова са пленници, толкова ранени. Какво ще придобием, ако знаем това? Умрелите, ранените страдат. Ако отиваш да гледаш, трябва да им помогнеш. Българите имат обичай, като отиват на гробищата, да поливат гробовете с вода и с малко вино. Отде е излязъл тоя обичай? Аз искам да зная, защо поливат гроба с вода, а някога с вино?

Когато цветята цъфтят, изпращат своето ухание надалеч. Така ги намират пчелите, насекомите, пеперудите. Значи, уханието на цветята е път, по който насекомите търсят храната си. И въздухът има свое ухание. Човек, според развитието на своето обоняние, определя, кой въздух е за него. В небето е определено количеството на въздуха за всеки човек. Ти трябва да поемеш онова количество въздух, което е определено за тебе. Колцина знаят, кой въздух е за тях? Ако някога попаднеш на тоя въздух, целия ден се чувствуваш радостен; ако не можеш да попаднеш на тоя въздух, целия ден си тъжен, неразположен. Скръбта показва, че нещо ви липсва, че не сте разбрали нещо.

Често пишете думата „любов”. Ако изпуснете буквата „л” или „ю”, ще разберете ли, каква е думата? Ако изпуснете,ъ” или „ь” на края на думите, значението им не се губи. Тия букви не са от голямо значение, и без тях може да се пише. Не само букви се изпущат, но някои хора не пишат правилно известни букви. Например, буквата „м” пишат по два начина: или първият връх по-висок, или вторият. В първия случай човек поставя себе си, азъ-т на първо място, а второто лице – ти – на второ място; във втория случай „ти” е на първо място, азъ-т на второ място. Ще кажете, че е все едно, как ще напишете една буква. Не е все едно, буквите не са произволни. Който туря азъ-т на първо място, той е скържав. Ако туриш азъ-т на второ място, ти си щедър, ти си човек с достойнство. Дето и да отиде човекът с достойнство, навсякъде е един и същ: отваря кесията си и дава. С това той иска да покаже, че разполага. Бедният, и да отвори кесията си, мълчи, нищо не говори, няма петаче в себе си. Той дава право на богатия да заповядва. Ако богатият осиромашее, и бедният може да заповядва. Викаш един работник, иска ти хиляда лева надница. Това е някогашна министерска заплата. Работникът казва: Ако си съгласен на тая надница, ще ти работя. Едно време работникът получаваше 20 – 30 лв. надница, а сега – 1000 – 1200 лева. Бомба разрушила къщата ти. Как ще я поправиш при такива надници?

За големите разрушения се плаща скъпо. Правя аналогия: на ония, които сами не могат да изправят характера си, работниците взимат скъпо. Тая е причината, дето характерът им остава неизправен. На ония, които са готови сами да се изправят, работниците взимат евтино. Следователно, когато казваме, че мъчно се изправя човешкият характер, това показва, че работата е скъпа, и на работниците се плаща много. Ако река на някой от вас да стане от мястото си, без да му дам нещо, ще се обиди. Ако дойде някой с пълни джобове златни монети и ти даде една от тях и каже, да станеш от стола си, за да седне той, ти веднага ще му отстъпиш и ще си намериш друго място. Ако ти даде една обикновена книжна монета от 20 лв., ще кажеш: Никой няма право да ме вдига от мястото ми. Значи, ако ти даде златна монета, има право да те вдига от мястото; ако ти даде книжна монета, няма право. Наистина, трябва да има някаква сериозна причина, за да се свърши една работа. Трябва да има на лице една причина, един закон, един факт. Де е мястото на причината, де е мястото на закона и де е мястото на факта? Причината е в главата, законът е в дробовете, фактът е в стомаха. При сегашните условия, в които живеем, първо трябва да дойде фактът. Под „факт” разбираме истината, под „закон” – мъдростта, под „причина” – любовта. Фактът предизвиква истината, истината предизвиква мъдростта, а мъдростта – любовта. Ако посеете едно семе някъде, любовта и мъдростта идат да го възрастят. Не можеш да свършиш една работа, ако истината не е на твоя страна, т. е. ако нямаш един факт за това. В дадения случай фактът представлява парите или силата, с която разполагаш. Краката, ръцете са факти в нашия живот.

Често определяме нещата с думите: причина, закон и факт. Трябва да свържем мислите си с подбудителната причина, чувствата си с мъдростта, а постъпките си с истината. Ако постъпките на човека не са свързани с истината, и ако между постъпките и истината няма контакт, никакъв резултат не може да се очаква. Ако чувствата не са свързани с мъдростта, никакъв резултат не може да има. При това положение, законът не може да действува. Ако няма връзка между мисълта и самата причина, никаква мисъл не може да се прояви. Всеки човек, който говори съзнателно, има причина, има закон, има факт за това. Без причина, без закон и без факт човешката мисъл не може да се предава. Законът е път, по който мисълта се предава. Истината е крайният предел, до който мисълта отива. Христос казва: „Аз съм пътят, истината, и животът”. Пътят е мъдростта, през която трябва да минем; истината е зенитът, а животът е любовта. Коя е най-високата точка в човешкия живот? Де е зенитът в човека? – Горе, на главата, тъй нареченото „кубе”. За да стигнем високата точка, ще минем през кръга. Най-високата точка е привидна. И на нас така се вижда, че на обяд слънцето е най-високо. В същност, слънцето е толкова високо сутрин, колкото и на обяд. Вижда ни се по-високо по отношение на земята, т. е. на материалния свят, в който се движим.

Казвам: Високите работи имат свои подбудителни причини. Ако си на високо място, ти си силен, лесно можеш да пуснеш един камък надолу, или да прекараш вода, да потече в низината. Значи, всички неща в горната половина на кръга стават лесно. Влезете ли в долната половина на кръга, там нещата стават мъчно. Ако пропуснеш добрите условия и оставиш работата си за друг път, в друг живот да я свършиш, ти се намираш в обратното положение на кръга, в долната половина, дето нещата стават мъчно. Чудиш се след това, защо работата ти не върви добре. Не всякога Бог дава благоприятни условия. Отложиш ли за друг път, мъчнотиите се увеличават.

Казвате: Светът живее по един начин, а ние – по друг начин. Прави сте, че светът живее по свой начин. Ако влезеш в един трен, ще се подчиниш на всички условия, на които хората се подчиняват. Стотици души са влезли в трена и ще се движат, не накъдето те искат, но дето тренът ги води. Ако тренът върви в посока, в която и аз искам да отида, ще се кача на трена и ще се оставя на негово разположение – да ме води, дето той иска. В тоя случай аз няма да му заповядвам. Няма да постъпвам, както с каруцаря, но ще се подчиня на закона. Та когато казваме, че хората живеят така, това показва, че те пътуват с трен: дето тренът ги води, там отиват. Ако не искаш да живееш като тях, пеш ще ходиш. Знаете ли, от колко малки работи зависи някога вашия успех? Минаваш през гора, виждаш два клона преплетени, бурята ги е сплела. Бързаш, отминаваш ги, не искаш да спреш за малко, да ги разплетеш. Ако не услужиш на тия клони, може за цял ден, а може и за цяла година да объркаш работите си. Ако не си ги видял, отговорността ти е малка; ако си ги видял, отговорността ти е голяма. Какво може да стане? – Дрехите си можеш да скъсаш, волът ти да умре, къщата ти да се събори, да те изпъдят от училище. Какво ти струва да спреш за малко и да отделиш двата клона един от друг?

Казват за някого: Опък човек е той, не взима от дума. Как му казваш думата си? Всеки човек си има особен език. Ако искаш да те разбере, ще говориш на негов език. Няма да произнасяш думите, както ти искаш; ще ги произнасяш, както той иска. Ако войникът се яви пред полковника, как ще му говори? Ще каже: Моля, господин полковник! Ако каже само „господин полковник”, без да прибави думата „моля”, какво ще стане с него? Ако каже само „полковник”! - Не, ще каже „моля, господин полковник” и ще произнесе тия думи музикално. Хората страдат от немузикалност. Трябва да имате микрофон, да се научите да говорите музикално. Когато ви се говори грубо, схващате грубостта; когато вие говорите грубо, не схващате грубостта. В това е погрешката на хората.

Мнозина поддържат, че Христос ще дойде да оправи света. Как ще дойде Христос? Преди две хиляди години не дойде ли Христос? Дойде, но не оправи света. – Защо? – Защото не Го послушаха. Има майки, които раждат децата си, но не ги отглеждат. В тях майчиното чувство е слабо развито. Такава майка, като роди дете, оставя го на други, те да го отглеждат. Тя се разхожда само и казва: Не съм свикнала да гледам деца. Тогава да не се е женила. Като развие майчиното чувство, тогава да се жени. Деца, за които майките не се грижат, са невъзпитани. Ще кажете, че и без кокошка може да се измъти яйцето. Възможно е, но не зная, какво пиле ще излезе от яйце, което кокошка не го е мътила. Пиле, което кокошката е снесла и измътила, придобива характера на майка си. Любов е вложила кокошката в своето пиленце.

Сега приложението: имате една мисъл. Ако вие родите тая мисъл и оставите други да я отглеждат, не играете ли ролята на оная майка, която роди дете и го дава други да го отглеждат? Родиш една мисъл и казваш: Други да я отглеждат, аз нямам време. Щом нямаш време, не раждай. Това не е закон. Ония от вас, които искат да бъдат здрави, които искат да бъдат щастливи, трябва да учат. Щастието и здравето няма да дойдат произволно. Болният баща не може да предаде здраве на сина си. Болната майка не може да предаде здраве на дъщеря си. Здравият баща предава здраве на сина си, и здравата майка предава здраве на дъщеря си. Това са закони. Ако твоят мозък, в даден случай, не е здрав, как ще роди една хубава мисъл? Ако не е хармонично нагласен, как ще създадеш една светла мисъл? Ако сърцето ти не е спокойно и се тревожиш, ти не можеш да родиш едно хубаво чувство. Ако волята ти не е възпитана, постъпките ти не могат да бъдат благородни.

Първото нещо, което трябва да спазвате като правило в живота: Като вървиш, винаги пръв се отбивай. Даже и на мравката прави път. Срещнеш някой – обиколи го, път му стори – на всички прави път, ако искаш да ти върви. Сега всеки върви по правия път, пести времето си. Англичаните казват: Времето е пари. По права линия вървят те, да печелят повече време, да имат повече пари. Англичаните казват: Право към целта! На някои от вас косите са побелели. Да допуснем, че ви кажа, как да ги почерните, какво ще направите? Първо, вие се постарайте да почерните един косъм, както аз съм почернил космите на веждите си. Правил съм опит да ги почерня. Не ми коства много време да почерня цялата си коса, но не искам. Боядисайте само един косъм. Казвате, че имате воля. Ако не можеш да почерниш един косъм, каква воля имаш?

Да дойдем до реалното в живота. Кое е реалното? – Мисълта, чувствата и постъпките. Мисълта е мощна, чувствата са мощни и постъпките са мощни. – Кога? – Когато разбираме причините, законите и фактите, които действуват. Тогава всичко може да се постигне. Това няма да стане изведнъж. Първо трябва да се очисти мисълта; също така трябва да се очистят чувствата и постъпките. Оттам трябва да се започне. Как ще очистиш мисълта си? – Като предизвикаш в ума си само еднородни мисли. В даден момент ти мислиш за кон, за магаре, за буболечица – смесваш различни мисли в ума си и не можеш да очистиш своята мисъл. Но и ако мислиш само за кон, твоята мисъл не може да бъде чиста; ако мислиш само за буболечици, твоята мисъл не може да бъде Чиста; ако мислиш само за жаба, мисълта ти пак не може да бъде чиста. Как можеш да очистиш мисълта си? – Като очистиш окото си. Човек, на когото окото не е чисто, не може да бъде чист. Човек, на когото ухото не е развито, да слуша хубаво, и сърцето му не може да бъде чисто; ако не разбира и възприема правилно звука, сърцето му не може да бъде чисто. Ако не можеш да възприемаш фините трептения на храната, която влиза в стомаха ти, без да го мъчи, ти не можеш да разбереш истината.

Мнозина говорят за истината. За да разбереш истината, първо трябва да очистиш устата си. Ще кажеш, че трябва ухото си да очистиш. Истината чрез ухото не можеш да намериш. Истината е реална, и яденето е реално. Като яде, човек трябва да е доволен. Ако седнеш пред трапезата недоволен и погледнеш недоволно, ти ще развалиш всичкото ядене. Трябва да ядеш със свещен трепет, да забравиш всичко около себе си, да знаеш, че нещо хубаво, което Бог е изпратил, влиза в тебе. Ще погледнеш към всички с любов. Не мисли, че някой ще мине край тебе и ще ти вземе храната. Никой не може да ти вземе храната, която обичаш. Храна, която не обичаш, всеки може да ти я вземе. Майките не дават любимите си деца на чужди хора, да ги осиновяват – никога не дават обичните си деца. Мисли, които не обичаме, лесно изпращаме навън. Наблюдавам, вие се събирате всяка вечер на молитва. Събирате се по един неправилен начин. Така не се прави молитва. Ако мисълта и чувствата на човека не са чисти, той не може да се моли. Еднообразието в молитвата не е полезно. Да четеш постоянно едни и същи молитви, това е престъпление. Хубавите неща не се повтарят. В любовта нещата не се повтарят. Там всяко нещо става само по един път. И втори път може да стане нещо, но по друг начин. Ако веднъж любиш, втори път по същия начин не можеш да любиш. Същият закон се отнася и до мисълта. Това, което днес мислиш, не се повтаря. Като знаете това, прилагайте всичката си любов и мисъл в работата си.

Казва се за някого, че се разболял. – Радвам се, че се разболял. – Еди-кой си оздравял. – Радвам се, че оздравял. Не мислете, че болестта е лошо нещо. Като се разболее, човек става по-мек, по-внимателен – повече светлина е придобил. Не да боледува човек постоянно, но понякога само. Ти не можеш да боледуваш два пъти от една и съща болест. Като те хване треската веднъж, втори път и да искаш да те тресе по същия начин, не може. Ще трепериш при треската, но има разлика в треперенето. Като изучавате проявите на треската, виждате, че тя има определено време. Като хване някого, тя иде на определено време и си отива на определено време. Хване ли го втори път, тя избира друго време. Някоя треска се придружава със студ, човек трепери, зъбите му тракат, а някоя – с голям огън. Коя е за предпочитане: треперушката, или огненицата? Огненицата подлага всички нечистотии на изгаряне Тя е „аутодафе” на нечистотиите. Първото нещо, което се изисква от човека, е да пречисти кръвта си. Не можеш да пречистиш кръвта си, ако нямаш чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки. Както пречистваш кръвта си чрез дълбоко дишане, така ще намериш начин за пречистване на своите мисли. Ако пречистиш кръвта си, ще се освободиш от много болести. Болестите се дължат на нечиста кръв. Болестите се дължат и на нечиста храна. Ядеш плод, без да го измиеш. Може веднага да не заболееш, но създаваш лош навик в себе си, подхранваш леността. Нечистата храна внася утайки, нечистотии в стомаха, които постепенно тровят кръвта. Нечистата кръв, освен болести, причинява неразположение, песимистично настроение, леност в човека. Човек с чиста кръв се отличава с голяма енергия и пъргавина. Губиш ли пъргавината си, кръвта ти е започнала да става нечиста. Чистата мисъл, чистите чувства и чистите постъпки са динамични, правят човека бодър, млад.

Всеки иска да бъде добър, да се подмлади. Затова се създава Божествена Школа, да научи хората как да живеят, да използуват живота. Ще живееш 40 – 50 години, но да живееш, както трябва, да използваш разумно всички блага. Някой живее 40 – 50 години, но не може да използва Божествените блага, както трябва. Живее известно време и се страхува, че ще умре, ще отиде на оня свят. Ако умреш веднъж, втори път да не желаеш да умираш. Като дойде смъртта, човек престава да яде, няма желание за ядене, не може да диша, въздух не може да приема. Днес намалява храната и въздуха, утре ги намалява още повече, докато един ден се намери в пълно ограничение. Бог е създал човека да яде, но да яде с любов; да мисли, но да мисли с любов; да чувствува, но да чувствува с любов; да постъпва, но да постъпва с любов. Любовта е свещен огън. Тоя огън, трябва да подтиква човека към всичко. Да работи с любов, да учи с любов! Не е лесно човек да учи.

Сега ви говоря за неща, които не могат изведнъж да се постигнат. Най-малко десет години усилена работа се изисква, по два-три часа на ден, за да реализирате част от това, което говоря. При това, будно съзнание е нужно. Оня, който е привикнал да мисли добре, достатъчно е да отправи мисълта си към любимия си предмет, за да придобие някакъв резултат. Индусите имат различни методи за съсредоточаване на съзнанието си, но някои от тях са отживели времето си. Предметът, който обичаш, задържа погледа, както и съзнанието ти. Обаче, съсредоточаването на съзнанието не показва още любов към нещо, нито свободен избор. Защо гледаш човека? – За да намериш нещо хубаво в него. Като погледнеш човека с любов, ще намериш нещо хубаво в очите му, в ушите му, в носа му, в ръцете му. Във всеки човек има нещо хубаво, което заслужава да се гледа.

Някой религиозен седи и мисли за Христа, за свети Никола. Какво ще мисли за свети Никола? Той минава покрай него и не го вижда, а мисли за времето, когато е живял свети Никола. Ако седиш и мислиш за Христа Който е живял преди две хиляди години, твоята работа е изгубена. Какъв е бил Христос едно време, не знаеш ; важно е, какъв е сега. Ти се намираш в мъчнотия, в нещастие. Дойде един човек отвън и ти помогне. Ти се чудиш, кой е тоя човек. Христос е, Който помага. Докато Христос е при вас, съмнявате се и казвате: Или е Той, или не е. Когато Христос беше между евреите, и те се колебаеха. Вече две хиляди години минаха от това време, те още не могат да се убедят, че Той е техният Месия. Не е Той, Когото очакваме.

Представям ви три топки: едната е пълна със златни монети, другата – със сребърни монети и третата – с медни. Топките са еднакво големи, но с различна тежина. Най-тежка е златната топка, после сребърната и най-лека е медната. Ученият, като види трите топки, ще избере златната. Той казва: Най-тежка е тая топка, но аз ще я взема, защото съм най-силен. Като дойде друг човек, той ще избере сребърната, а за третия няма избор – той взима останалата – медната топка. Който взима златото, има право на избор, от трите топки избира златната. И вторият има право на избор – от две топки прави своя избор. Третият, обаче, няма право на избор. Много от сегашните хора постъпват като последния. Като нямат право на избор, те казват: Което остане, то е за мене. Не яжте каквото остава. Човек, който иска да си създаде характер, трябва да пие от първия гроздов сок. Ако купуваш грозде, вземи от най-хубавото. Купи по-малко – половин или четвърт килограм, но от най-хубавото. Ти искаш да купиш повече, по-евтино грозде, макар и да не е хубаво. Когато човек работи съзнателно върху себе си, трябва да знае, че малките неща се благославят, а не големите.

За следния път напишете само по една дума, която обичате и добре разбирате. Ще направим един опит, да видим, колцина от вас ще напишат думата с любов. Някои може да не намерят такава дума. Които намерят тая дума, ще я напишат чисто и правилно на едно четириъгълно листче и отдолу ще напишат само името си, без фамилията. Ако напишете думата, ще имате някаква сполука през годината. Ако не я напишете, няма да ви вървят работите. Да не пишете от страх – от любов ще напишете една дума. Ако отложите за друг път, ще ви сполети някаква загуба: или дреха ще си скъсате, или обувка, или нещо неприятно ще ви се случи.

Един ден ходих на планината и се грях на огъня. Той ме обикна, затова една искра ми изгори ръкава. Благодарих, че любовта му не е била много голяма. Ако беше по-голяма, повече щеше да изгори дрехата ми. И така, ако се колебаете, не правете опита. Не се наемайте, че после да кажете: Тая работа не е за мене. Не започвайте една работа, ако няма да я вършите. Често започвате с Божествените работи и не ги свършвате. Като напишете думата, която обичате, аз ще взема листчетата, ще ги прегледам и ще ви ги върна. Вие ще ги носите в джоба си през цялата година; може да ги оставите и в наследство. Божието благословение иде чрез малките работи, които ни заобикалят. Те идат чрез очите ни, чрез ушите ни, чрез ръцете ни, чрез устата, чрез краката. Божието благословение иде чрез готовността да услужваме. В ангелския свят заповед не се издава никога. Там всеки схваща Божиите мисли и ги прилага – досетлив е. Един ден и вие може да чувствувате, да схващате Божиите мисли и да ги прилагате. Това е Божието благословение.

Всяка работа, написана добре, на време и красиво, носи Божието благословение. Някои хора пишат красиво; почеркът им е по-красив от печатните букви. Човек трябва да пише красиво, защото чрез писането той може да се справи с вътрешната дисхармония в себе си, със своето вътрешно разстройство. Ако не се вземат мерки, много от вас ще пострадат от тая дисхармония, както пострадаха от бомбите. Ония, които не пострадаха от бомби, и до днес още се намират под впечатлението на бомбите – от повтаряне на спомените в съзнанието. Това си спомнят, онова си спомнят, живеят с рефлексии. Понякога рефлексиите са по-опасни от първото преживяване.

Един пиян минал една вечер над една голяма пропаст, без да пострада. Сутринта отишъл да види, как е минал над пропастта, без да падне. Като видял пропастта и си представил, какво би могло да стане, ужасил се. От ужас косата му побеляла. Той минал над пропастта, без да му побелее косата, а само като я видял, побеляла му косата. Второто впечатление било по-силно от първото. Преповтарянето на впечатленията от ужасите действуват лошо върху психиката. Трябва да се освободите от повтаряне на страшните преживявания. Не ходи да гледаш неща, които събуждат стари спомени и впечатления от ужасите в живота.

Мнозина се връщат назад и се запитват за миналото си. Няма защо да се занимавате с миналото си. Какъв си бил в миналото, не е важно; какъв си сега, това е важно. Някои могат да видят своето минало, но да гледат на него като на чужд живот, а не като на свой. Да гледат и да кажат; Добре е живял тоя човек, Понякога природата открива и добрите, и лошите работи на човека, но като чужди. Ако той знае, че е причина за някои лоши работи, постоянно ще скърби; ако знае, че той е причина за някои добри работи, ще се радва. На земята голямата радост и голямата скръб не се допущат. – Защо? – Защото те са полюси на живота – плюс и минус, които взаимно се неутрализират. Каквото си имал, всичко си изял и изпил – нищо не ти е останало.
Божията Любов носи изобилния и пълен живот.

15. Беседа от Учителя, държана на 1 ноември, среда, 5 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.

НАГОРЕ




placeholder