НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Божественият ден

Божественият ден

Най-често използвани думи в беседата: може, има, любов, човек, аз, казва, хора, бог, даде, дойде, време, свят, живот, ден, расте, работи, всички, обича ,

 Утрини Слова , София, 9 Януари 1944г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета първа глава от Евангелието на Йоана. Йоан е евангелист на мекотата.

Без мекота никакъв градеж не може да стане. Само меките неща се поддават на възпитание и самовъзпитание.

Изпейте песента: „Имаше человек".

Истинският живот зависи от възприемането и предаването на онова, което човек е придобил и научил. За оня, който разбира, възприемането и предаването са два важни процеса. Някога даваме повече, някога взимаме повече. Ако взимаме повече, забогатяваме, ако даваме повече, обедняваме. Богатият и бедният се различават в следното: богатият има какво да яде, но не знае, как да яде; бедният знае, как да яде, но няма какво да яде. Казват за някого, че е беден. – Защо е беден? Някой е учен. – Защо е учен? – Учил се е човекът. Някой е невежа. – Защо? – Не е учил. Ще кажете, че на учения е дадено, затова е учен. Дадено му е, но даденото трябва да се храни. Да запаметяваш нещата, това не показва, че си учен. Запаметяването не е наука. Не е важна дрехата, която стои закачена в гардероба; важна е дрехата, която носиш на гърба си. Каква полза имате от дрехите, които стоят закачени? Показваш дрехите на приятеля си и казваш: Мои са тия дрехи, но нека стоят, да не се цапат. А вън е студено, ти трепериш от студ. Кое е по-добре: дрехите да бъдат нови, а ти да трепериш, или да ги обличаш и да се ползваш от тяхната топлина.

Защо на някого се дава повече, а на някого по-малко? Има причини за това. Познава се, кой е приел повече, и кой е дал повече. Оня, който взима повече, натежава; който дава повече, олеква. Като претеглиш човека, ще знаеш с колко е натежал и с колко е олекнал. Има чувствителни везни – Божествените, с които се теглят човешките мисли и чувства. Такива везни на земята не съществуват. Едни мисли са леки, а други – тежки. Като се съберат няколко тежки мисли в главата, човек чувства тежест, тежи му нещо. Мислиш, че си сиромах – това е тежка мисъл. Тя се трупа в главата на човека, както Плюшкин събирал различни неща, да задоволи чувството на стяженолюбие в себе си. Някои сиромаси са Плюшкиновци, събират разни вещи, да се осигурят. Други нищо не събират и постоянно се оплакват, че нямат.

Сегашните хора носят в ума, в сърцето и в душата си много мисли, чувства и желания, някои от тях съвсем ненужни. Казваш: Тоя човек е здрав, и аз искам да бъда като него. – Ти имаш всички условия да бъдеш здрав. Върви след тоя човек и виж, как живее, как се облича, как се храни, какво чете, какви мисли го интересуват. Ще научиш нещо от него, но здравето му не можеш да вземеш. За да бъдеш здрав, трябва да дойдеш в съгласие с природата. Тя ще ти даде светлина, въздух, вода и храна. Много неща са нужни, за да бъде човек здрав. Какво е придобил цигуларят, ако години наред свири песента „Цвете мило, цвете красно?" Цветето е мило и красно, но той не е мил и красен. Има много цигулари в света, но някои спрели на едно място, като пъпка, и не мърдат – все джуджета ще си останат. Гледам, на Изгрев, между високите и дебели дървета, е израснал един орех. До едно време расъл и, додето стигнал, там спрял – не може повече да расте. – Защо? – Големите дървета поглъщат всичките хранителни сокове, за него нищо не остава: няма достатъчно светлина, въздух, вода и храна, няма и кой да го обича. Всичките го гледат недоволно, пъдят го, и той няма какво да яде. Никой не се сеща да го пренесе далеч оттук, да не е между големите си братя.

Мнозина искат да имат големи братя. И това може, но джуджета ще останат. Ако имаш голям брат, трябва да стоиш най-малко на сто километра разстояние от него. Само така ще се ползваш от благата. Тая идея изглежда странна, но така е в цялата природа. Бог е предвидил всичко, затова е поставил слънчевите системи на грамадно разстояние една от друга. Разстоянието между земята и слънцето е толкова голямо, че свободно могат да се поставят три хиляди системи, като слънчевата. Разстоянието от най-близката слънчева система до нашата е толкова голямо, че са нужни три години, докато дойде светлината ѝ на земята. Знаете, с каква бързина се движи светлината – с 300 хиляди километра в секунда.

Питат: Защо слънчевите системи са на грамадно разстояние една от друга? Не могат ли да бъдат наблизо? – Не може. Наблизо са джуджетата, а на далеч – слънчевите системи. Ако си на далеч, човек ще станеш; ако си наблизо, нищо няма да стане от тебе. – Да бъдем близо до Бога! – Близо до Бога е оня, който изпълнява Неговата воля; който ходи по съвета на Божия Дух; който слави Божието име. Близостта не е нещо материално. На физичния свят може да сте близо, но близостта има отношение към съзнанието. Казваш: Държа един човек в ума си. Всеки държи някого в ума си. Защо го държи? Има за какво. Четеш една книга, в която авторът писал нещо за любовта. Ти държиш тоя човек в ума си, за да научиш нещо за любовта. Друг писал за мъдростта – и него държиш в ума си. Трети писал за истината, за живота. Четеш книгите му и го държиш в ума си. Някои писали за знанието, за свободата. Като четеш книгите им, ти ги държиш а ума си – ще научиш нещо от тях.

Провидението иска от сегашните хора да се разтоварят. Всички са натоварени с нещо и пъшкат под своя товар. Някой е натоварен с голяма сиромашия, а друг – с голямо богатство. Какво се иска от тебе? Да знаеш, как да разтоварваш съзнанието си. – Кога се товари съзнанието? – Когато носиш едновременно две идеи, две мисли или две желания. Искаш да следваш, но не можеш да се определиш, къде да отидеш – в Германия, или в Англия. При сегашните условия, дето и да отидеш, няма да бъдеш спокоен. Ще се страхуваш от бомби, ще четеш във вестниците, колко хора са убили, колко парахода потънали, кои войски напредват, кои остават назад.

Като четете Писанието, спирате се върху евангелист Йоан, върху апостол Петър и ги изучавате. Каква е разликата между двамата? Петър е голям националист, а Йоан – свободомислещ – човек на любовта. Оня, който обича повече народа си, а по-малко себе си, дава повече, взима по-малко. Оня, който обича повече себе си, а по-малко народа, взима повече, дава по-малко. Много естествено, народът е голям, има какво да се вземе от него. Един човек не прилича на един народ; един народ не прилича на един човек. Народът е голямо дърво, което ражда много плодове. Човек е малко дърво, едва посадено, което ще израсте в бъдеще и ще стане голямо. Коя прежда е за предпочитане: дебелата, или тънката? – Зависи от времето. Тънката прежда е за лятото, дебелата – за зимата. Ако облечеш зимно време тънка дреха, ще трепериш. Ако облечеш лятно време дебела дреха, ще се изпотиш. Жена, която преде тънко, има предвид лятото; която преде дебело, има предвид зимата. Като знаете това, не критикувайте жената, която преде дебело; не хвалете оная, която преде тънко. И двете са на мястото си. Не казвайте за някого, че е груб – дебело преде човекът. Той се готви за зимата. Когато дойде зимата, вие се нуждаете от дебела прежда. Не мислете, че дебелата прежда не струва нищо. Лятно време не струва, но зимно време няма по-добра от нея. И тънката прежда не е добра за зимата, но през лятото няма по-добра от нея. Който преде тънко, по-малко страда; който преде дебело, повече страда. Дойде някой при мене, оплаква ми се, че животът му е тежък. – Дебело предеш, за зимата се готвиш. Лято е, никой не търси дебелата прежда, затова ти е тежко. Като дойде зимата, всички ще купуват дебела прежда. Тогава ще ти олекне.

Кога олеква на човека? Ако си скръбен, ти си тежък. Намери човек по-скръбен от тебе, и ти ще забравиш своята скръб – ще ти олекне. Ако си тъжен и намериш весел човек, ще ти стане по-мъчно. Защо ти е мъчно? Защото си облякъл тънка дреха през зимата. Трябва да смениш тънката дреха с дебела. Ако си търговец и предеш дебело, причината е външна. Казваш, че имаш някакъв идеал. Оставете настрана вашия идеал. На физичния свят всички неща са материални. И като проповядваш, пак имаш предвид нещо материално; търсиш клиенти, да продадеш стоката си. Колкото повече клиенти има бакалинът, толкова по-известен става. Същото се отнася и до професора. Колкото повече студенти има, толкова по-знаменит става. И цигуларят е толкова по-знаменит, колкото повече хора го слушат.

Казано е: „Не прави връзка с грешния". Като изхождат от тоя стих, някои се страхуват да се свързват с хората, страхуват се от всичко, което означава някаква връзка. В това отношение, религиозните са много страхливи. Някой иска да носи пръстен, но се страхува. Въпреки това, никой не може да се ожени без пръстен. За да се ожени момата, пръстен трябва. За да се ожени момъкът, пак трябва пръстен. Той е емблема, както паспортът. Ако тръгнеш от България за Америка, пръстен трябва. Па-спортът е пръстен. От значение е, колко трябва да платиш за паспорта. Има евтини и скъпи пръстени. Някоя бедна мома иска да се жени, но няма пет пари. Тя търси богат момък, да се влюби в нея, да ѝ направи пръстен. Ако царският син се влюби в тая мома, тя веднага се повдига пред целия народ. Преди това никой не ѝ обръщал внимание, а сега всички ѝ се кланят. И обратното се случва. Някой светски човек е уважаван от всички. Щом стане набожен, близките му се отдалечават от него, не го уважават. – Защо не го уважават? – Защото царският син не се е влюбил в него, не се е сгодил още. Царският син минава край дома му, но още не се отпуща, не иска да му даде пръстен. Той го изпитва. Хората казват, че царският син го залъгва. Не разчитайте на царския син, който само ви посещава, без да ви даде пръстен. – Какво означава пръстенът? – Право, да напуснеш дома си, да отидеш от едно място на друго.

Мнозина гледат на пръстена като символ на любовта. Любовта е първото условие, при което съзнанието може да върви напред. За да могат умът и сърцето да се движат, да вървят напред, те трябва да имат подбудителна причина. Тая причина е любовта. Тя е единствената, която желае доброто на всички хора и ги подтиква напред. Види ли, че някой се обезсърчил, тя казва : Вземи цигулката и свири. Ти ще свириш, аз ще те слушам. Любовта говори на човека и отвътре, и отвън, и същевременно го слуша.

Един виден проповедник в Америка – Муди, разправя своята опитност, как достигнал до това положение. Той бил обущар, но пожелал да стане проповедник. Посещавал различни черкви и събрания, с желание и той да излезе на амвона да говори. Колкото пъти се опитвал да говори, всякога го прекъсвали. Той не се отчайвал, продължавал да посещава видни проповедници, да се поучава от тях. Един ден отишъл да слуша един знаменит проповедник, но преди това се наял добре с шунка. Когато проповедникът говорел, той заспивал и нищо не могъл да чуе. На излизане от събранието, той казал на един от приятелите си: Когато отиваш на проповед, не викай едновременно и друг да ти проповядва. Нищо не чух от днешната проповед, защото слушах два проповедника: един отвън, и друг – отвътре – шунката. Научих един добър урок. Вътрешният беше голям критик; той ме приспа. В края на краищата, Муди станал виден проповедник, прочул се и в цяла Англия.

Светът, в който хората живеят, е един от двамата проповедници. Той постоянно говори в човека и всичко критикува: Това не е на място, онова не е на място. Всички знаем, кое е на място, и кое не е на място. Всички знаем, кои хора са лоши, и кои са добри. Ако знаем, че десет цигулки са лоши, знаем, че поне една от тях е добра. Коя от тях ще ни помогне: десетте лоши, или едната добра? Достатъчно ни е само добрата цигулка, лошите не ни трябват. Казвам : Не се занимавайте с лошите хора. – Много са лоши! – Колкото и да са лоши, те са на мястото си. Те са чукове, които трошат камъните. Дето има градеж, там са нужни чукове и наковални. Слушайте, какво ви говорят лошите хора, но търсете добрите, както търсите светлината на звездите. Намерете най-близката звезда от земята, чиято светлина достига до вас за три години.

Мислите ли, че е лесно да намерите тая звезда? Мислите ли, че е лесно да намерите Бога? За да Го намерите, първо ушите ви трябва да бъдат отворени, да чувате, какво ви говори. Следователно, за да намериш Бога, трябва да имаш здрави очи, да виждаш добре; трябва да имаш здрави уши, да чуваш добре; трябва да имаш здрав стомах, добре да асимилираш храната. Като отидеш при Бога, Той ще те нагости. Какъв гост ще бъдеш, ако стомахът ти е разстроен? За да намериш Господа, трябва да имаш схватлив ум, добре да възприемаш и предаваш. Колкото малко да възприемате, бъдете благодарни. Какво ще правите, ако сте пчела от един кошер и трябва да прекарате зимата с 12 килограма мед? Каква дажба ще ви се пада дневно? В един обикновен кошер има около 30 хиляди пчели. Направете изчисление, да видите, колко мед ви се пада дневно. Пчелата няма чиния, няма вилица. Тя туря хобота си в една малка килийка и, колкото мед вземе, това е нейната дажба. И тя пак е благодарна. Добра и чиста е храната на пчелите. Ако ядеш мед умерено, здрав ще бъдеш. Ядеш ли повече, отколкото трябва, ще се разболееш. Сегашните хора се стремят към щастлив живот. Опасно нещо е щастието. То води към голямо състезание. Всички спорове и недоразумения в света стават все за щастието. Материално нещо е щастието. Даже ангелите се съблазняват от него. Ако река да доказвам това, трябват дни и месеци.

В древността един цар пожелал да му разкажат една приказка без край. Явили се различни учени и философи, да му разкажат такава приказка. Разказвали дни и месеци, но все дохождали до някакъв край. Най-после се явил един философ, който обещал да разкаже на царя такава приказка. Той започнал: Царю честити, в миналото живял един цар, който направил голяма житница, да събере всичкото жито на царството. Житницата била сто километра дълга и 20 километра широка. Като строили хамбара, по невнимание, майсторите оставили една малка дупчица. Напълнили хамбара с жито и го заключили. Едно щурче забелязало дупчицата и една вечер влязло в хамбара, взело си едно зрънце и го изнесло вън. Втората вечер щурчето пак влязло в хамбара, взело си едно зрънце и го изнесло вън. Царят запитал философа: Какъв е краят в тая приказка? – Почакайте, Царю честити, когато щурчето изнесе навън всичкото жито, тогава ще дойдем до края на приказката. Колко хиляди години са нужни, докато щурчето изнесе всичкото жито? Приказката е еднообразна, както и земното щастие. Истинското щастие е разнообразно. Без разнообразие няма щастие. В музиката, щастието се заключава в разнообразието на тоновете. Песен от един-два тона е еднообразна. Има такива български песни „ди-ди-ди". Оня, който не може да пее, е от тия песни „ди-ди-ди”.

Няма по-хубаво нещо в живота на човека, когато умът му започне да работи, да има светлина. Няма по-приятно нещо от това, да гледаш красотата в света. Няма по-радостно нещо от това, да бъдеш здрав. Няма по-сладко нещо от първата хапка. Ядеш ли съзнателно, всяка следваща хапка става по-сладка. Като дойдеш до оная, която е най-сладка, трябва да спреш. Ако не спреш там, ще дойде обратният процес: всяка следваща хапка ще започне да губи сладостта си. Който не разбира Божиите блага, страда. Причина за страданията е човешката лакомия.

Соломон, най-мъдрият цар на земята, показа голямо лакомство. Той не се задоволи с една-две жени, но взе 300 жени и 900 наложници. Най-после той разбра, че триста жени не могат да го обичат. Всяка жена има по един мъж в ума си, когото търси. Тя търси оня, който Бог е определил за нея. – Обичат ли ме хората? – Само един може да те обича. Ти трябва него да намериш. – Кой е той? – Той е Оня, Който те е създал. Погрешката на Ева се заключава, именно, в това, че тя искаше да има двама приятели да я обичат. Тя не се задоволи само с Адама, който й беше определен от Бога. Адептът дойде при Ева и каза: Твоят другар не е учен, в него няма никаква философия. Той се занимава със зоология, дава имена на животните. Каква наука има в това, да даваш име на заека, на коня, на вола? Виж твоята наука е друга. Ти се занимаваш с растенията и цветята, изучаваш ботаниката. Приятелят ти, вместо да оцени твоята работа, взима от твоите плодове и ги дава на животните. Ти ще разбереш, каква сила се крие в растенията.

Питате ме: Ти там ли беше тогава? – Предполагам, че е било така. Нали и вие предполагате някои неща? Виждате млад човек се разговаря с млада мома и предполагате нещо. Младият човек може да е лекар. Той разпитва младата мома за състоянието на болната й майка. Той я пита: Как е майка ви? – По-добре е. – Има нещо между тези млади. – Нищо особено няма между тях, освен някаква търговска работа. Младият човек може да е професор, а тя – негова студентка. Той я пита нещо върху предмета, който преподава. Той може да е цигулар, а тя – цигуларка. Говорят нещо върху музиката. Като не знаете истината, вие предполагате все любовни работи.

Кои работи са любовни? – Които излизат от Бога. Любовта е начало на нещата, тя ражда живота. Значи, ние излизаме от живота и влизаме в света, създаден от Бога. Светът трябва да се изучава. Цял ден няма да седиш вкъщи. Ще отидеш в гората между дърветата; ще отидеш при изворите; вечер ще излизаш на открито да наблюдаваш звездите и да ги изучаваш; сутрин ще посрещаш изгряването на слънцето. Ще видиш, какво ще приемеш от дърветата, от изворите, от звездите и от слънцето. От всяко нещо, създадено от Бога, можем да възприемаме. В това се крие благото на света. Ако не приемем по нещо от това, което Бог е създал, нищо не можем да постигнем. Колко цветя трябва да посетят пчелите, за да изкарат един килограм мед? Според изчисленията на някои, 50 хиляди пчели трябва да посетят 500 хиляди цветове, за да изкарат един килограм мед.

Сегашните хора са неблагодарни на малкото. Всъщност, малкото расте и се развива, а голямото се намалява. Малката любов расте и се разширява, а голямата – се намалява. Малкото добро расте и се увеличава, а не голямото.Следователно, не търсете големите неща – голямо богатство, голяма любов, голямо добро. Започнете от малкото и постепенно вървете към голямото. За човека, при сегашния порядък на живота, е полезно малкото, което расте. Голямото има отношение към друг порядък на нещата. Това не значи, че трябва да ограничите своите големи желания. Стремете се към големите работи, но прилагайте малките. Бъдете свободни в стремежите си, както и в прилагането на нещата. Добре е да свирите Бетовен, Моцарт, но започнете от малките работи. Много музиканти свирят Бетовен и Моцарт, но малцина дават верен превод на тяхната музика. Слушал съм такива музиканти, и намирам, че някои места не са вярно преведени. Животът, през който минаваме сега, е превод на Божествения живот. Колкото по-верен е преводът, толкова по-добър е животът. И Бетовен, и Моцарт са превеждали от Божествената музика. Още много Бетовеновци ще дойдат. Новият век ще донесе нови музиканти, които ще пишат като Бетовена. Той е започнал от малкото и постепенно е вървял към голямото. Затова, именно, неговата симфония расте, а не се смалява. Всички неща, които се смаляват, вървят по пътя на инволюцията; тия, които растат, вървят по пътя на еволюцията.

Какъв е пътят, по който човек е вървял? – Човек е излязъл от Бога и започнал с големи работи. С влизането си в света, той постепенно е слизал надолу и дошъл до крайния предел, отдето повече няма къде да слиза. Тук е трябвало да направи завой, да започне да възлиза. В слизането и възлизането си човек изучавал закона на любовта.

Какво трябва да направи човек, за да го обичат? – Той трябва да плати, т. е. да даде нещо от себе си. Никой не може да те обича, ако не си дал нещо. Любовта даром не се дава. Когато хората се обичат, между тях става правилна обмяна. Хората ще те обичат за нещо, което си дал. Всеки обича честния търговец. Всеки обича честния дрехар. Никой не обича нечестния човек. И ние обичаме Бог заради онова, което ни е дал. Какво ни е дал той? Дал ни е богат ум, който хиляди години ще изучаваме; дал ни е отлично сърце, което хиляди години ще изучаваме; дал ни е необятна душа, която с никакво богатство не може да се сравни; дал ни е мощен дух, който хиляди години ще ни поддържа. Какво още можем да очакваме? Има ли за нещо да плачем и съжаляваме? Плачеш, че някой обичал някого, а тебе не обича. Той го обича външно, а ти плачеш. Не плачи, и той иска да го обичат. Казваш, че той не те обича, но и той казва, че ти не го обичаш. Защо и двамата не се обичате?

Защото и двамата искате едно и също – да вземете нещо. И двамата сте еднородни. Знаем, че еднородните неща се отблъскват, а разнородните се привличат. Положителните сили се отблъскват, отрицателните – също се отблъскват. Обаче, положителни и отрицателни сили се привличат. Следователно, за да се обичате, единият трябва да даде, а другият да вземе.

Ако искате да свържете приятелство с един човек, намерете най-добрата черта в характера му и я дръжте винаги в себе си. При това, ще подхранваш тая черта: всеки ден ще я поливаш, ще й даваш храна да расте. Като израсте, ще намериш друга добра черта в него, която всеки ден ще подхранваш. Това е правило, което трябва да спазвате. Държиш ли някоя лоша черта на човека в себе си, знай, че никакво приятелство не може да съществува между вас. Започнеш ли от добрите черти на приятеля си и постепенно се спираш на лошите, приятелството ви непременно ще се развали. Приятелят ти ще изпадне в положението на бакалин, който продал всичката си стока, и вече никой не го търси. Захар няма, масло няма, сирене няма, смокини няма. За какво ще го търсят хората? За хубавите му дрехи, обувки или шапка? От бакалина искат стока – нищо повече. Обичайте приятеля си, подхранвайте доброто в него, за да става все по-добър. Искайте от него хляб, дайте му условия да го омеси и опече, да го ядете, докато е още топъл.

Да бъдем носители на топлия хляб, който Бог ни изпраща сега. Най-добрият хляб е тук. Всеки има право да спре само за една минута, да вземе топлия хляб и да го опита. – Хубав ли е хлябът? – Вземи и го опитай. Голяма философия не е нужна. Нещата трябва да се опитват. Преди да си опитал хората, не говори за тях, че не са умни, или не са добри. – Еди-кой си не е добър. – Опита ли го? – Не съм го опитал, но така казват другите. – За тях може да е така, но не и за тебе. Как живеят хората и в какво вярват, това е добре за тях; за мене е важно, как аз живея и в какво вярвам. Как са живели хората в миналото, това е било за тях; важно е днес, как ние живеем.

Съвременните хора приличат на воюващите. Всички говорят за волята. Всеки казва: Трябва да наложиш волята си. Така е, но волята ражда бой, борба. Когато делят ябълка, хората се карат, всеки иска повече. Делбата ражда спор. Дето няма изобилие, спор се ражда. Един иска повече, друг е недоволен от малкото. Един взел едно кило, друг – половин кило – карат се, недоволни са. За да бъдат доволни, всеки трябва да вземе толкова, колкото му е нужно за един ден. За другия ден Бог ще се погрижи. Един е Божият ден. В Бога съществува само един ден. Изгревът на тоя ден е любовта. Зенитът на тоя ден е мъдростта. Залезът е истината. Що е залез? – Отдалечаване. Като се нахраниш, яденето се отдалечава от тебе, отива да се смели. След време пак ще те посети. В изгряването и залязването на слънцето се изявява Божественият порядък.

Каква е разликата между човешкия и Божествения порядък? В човешкия порядък законът управлява. Дал си на някого пари, ще му кажеш: Върни парите! Ако не ги върнеш, законът ще дойде. В Божествения порядък любовта управлява. Щом си дал веднъж, няма да искаш да ти върнат даденото – пак ще дадеш. Който дава, взима; който никога не е давал, никога не може да вземе. Който дава в името на любовта, има право изобилно да получава. Там, дето си сял, имаш право да получаваш. Сял си в една градина, израснали са дървета, поливал си ги – имаш право да си вземеш един-два плода. Ако не си сял, нямаш право да взимаш, ще чакаш благоволението на хората. Закон е: Можеш да взимаш само от онова, което си давал. От Бога, Който живее във всички хора, всякога можеш да взимаш. Пожелаеш ли да вземеш нещо от човека, ти взимаш от Божественото в него. Докато си на земята, ще взимаш от човешкия порядък, както и от Божествения. Божественото всякога дава, а човешкото всякога взима. На човешкото ще гледаш като на човешко, няма да търсиш в него Божественото. А в Божественото няма да търсиш човешкото. Само така може да става обмяна между човешкото и Божественото. Професорът предава своята лекция, а студентът възприема и учи. После студентът разказва наученото, а професорът слуша, поправя и допълва. Ако студентът нищо не е учил, професорът няма да го слуша – между него и студента не може да стане обмяна.

Какво ще говорим, като отидем при Господа? Трябва ли да Му говорим за греховете си? Господ не се нуждае от грешни хора. Ще Му говорим ли за своето невежество, за своята сиромашия и болест? Бог не се интересува от нашето невежество, от нашата сиромашия, нито от нашите болести. Той се интересува за онова, което сме научили за любовта, колкото микроскопично и да е то. Хората на новото учение много говорят. В това отношение, аз харесвам цигуларите. Цигуларят дойде, вземе цигулката и свири. Колкото по-малко говори, а повече свири, толкова по-добър цигулар е той. Какво ще разправя цигуларят, при кого е учил. Не е важно при кого е учил; важно е, какво е научил. Важно е онова, което си научил от Бога, т.е. от любовта, да го предадеш по всичките правила на любовта. Добре е да свириш, но по всичките правила на музиката. Някои свирят, но не спазват тия правила. На същото основание, ще любиш по правилата на любовта и ще направиш хората щастливи. Каква любов е тая, която не може да направи човека щастлив? Тя не е Божествена любов, не е истинска.

Ако моята любов не може да направи хората щастливи, тя не е истинска. Ако моята любов не може да внесе мир в душите на хората, тя не е истинска. Ако моята любов не може да внесе светлина в умовете на хората, тя не е истинска. Ако моята любов не може да внесе подтик в човешките сърца, да ги накара да научат нещо, тя не е истинска. Не е въпрос, как гледат хората на моята любов; важно е, как давам и какво давам. Аз сам се радвам на онова, което давам. Ако расте, то е Божествено. Като расте, то ще даде плод, и плодът ще узрее. Ябълката, която посаждам, ще израсте, ще даде плод, и плодът й ще узрее. Ще каже някой, че целувал ябълката. Целувай ябълката, когато израсте и даде плод. Ако не израсте, какво ще целуваш? Има смисъл да целуваш дървото, което расте, изворът, който извира, хлябът, който се пече. Целуваш ли дърво, което не расте, извор, който не тече и хляб, който не се пече, ти сам се петниш. Дойде един човек при мене – аз се отнасям добре с него. – Защо? – Защото неговото дърво расте в моята градина. Дойде друг човек – не се отнасям добре с него. – Защо? – Неговото дърво не расте, не мога да очаквам никакъв плод от него. Може ли да обичам еднакво тия дървета? Ако и вторият иска да го обичам, нека наглежда дървото си, посадено в моята градина. Когато дървото започне да расте и да се развива, аз ще го обикна, както и първото дърво. Щом тоя човек дойде при мене, ще му кажа: Виж, твоето дърво е израснало вече.

И тъй, търсите ли добра, правилна обхода, идете между разумните хора. Между глупавите обходата не е правилна. – Защо? – Защото нямат нищо; те не носят благата. Йоан Кръстител казва: „Не нося аз благата на човечеството, но Тоя, Който иде след мене. Той е Христос, Син Божи”. Христос посади семената на любовта. Да се радваме на Божията Любов, която Христос донесе на човечеството. Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е привлякъл. И никой не може да отиде при Отца, ако аз не му покажа пътя”. Христос показа пътя към Бога – пътят към вечния живот. Без Христа никой не може да намери Бога. – Как познавате, кой е влязъл в тоя път? – Който влезе в пътя, той се отрича от себе си. Христос казва: „Който не се отрече от Баща си и майка си и от своя живот, не може да бъде мой ученик”. Това са мистични, вътрешни неща, които трябва да се изучават. Малко от съвременните християни са дошли до вътрешния, мистичен смисъл на християнството.

Какво означават думите „да се отречеш от своя живот"? Това значи: да се отречеш от своя живот на безлюбието; да се отречеш от своя живот на невежеството; да се отречеш от своя живот на ограничението. От много човешки неща може да се отречеш. Отречи се от онова, което нарушава твоята чистота и ухание. Ти обичаш цветята за уханието им; обичаш хляба за съдържанието му; обичаш водата за живота, който носи в себе си; обичаш светлината за простора, който се открива пред тебе. Радвай се на най-малкото благо в живота. Радвай се на най-малкия лъч на Божествената светлина. Ако се радваш на най-малкото, ти можеш всичко да постигнеш. Задоволявай се с малкото, за да постигнеш голямото. Христос казва: „Когато отидеш някъде, седни на последното място. Остави домакинът да те покани на първото място”. Само домакинът може да определи твоето място. Само добрият учител-музикант може да определи твоя глас. Само той може да даде истинския тон и да определи метода, по който трябва да свириш. Не е лесно да поставиш пръстите си на определените места на цигулката. От пръстите на добрия музикант излизат къси вълни, които поставят пръстите точно на местата им. От пръстите на неопитните музиканти излизат дълги вълни.

Кой е най-добрият професор в света? – Бог. Той учи хората на всичко. Едно младо, 16 годишно момиче, от Новопазарско, получило от дядо си едно малко Евангелие. Като не разбирало смисъла на Евангелието, момичето го турило на дъното в сандъка, а отгоре наредило чеиза си. Скоро след това то се оженило. Родило момче, което порасло, станало 15-16 годишно. Добро било момчето, радвало майка си. Случило се, че заболяло от тежка болест, която не могло да издържи. Майката се отчаяла от живота, не знаела, какво да прави от скръб. Един ден, като нареждала сандъка си, попаднала на Евангелието, което дядо ѝ подарил. Отворила го и започнала да чете. Всеки ден чела по малко, докато се увлякла в него, и то ѝ станало необходимост. Сега разбрала тя смисъла на живота и съжалявала, че не го чела по-рано. Тя си казала: Ако бях чела Евангелието, момчето ми нямаше да умре. Започнала да събира съседките си и да им чете Евангелието – професорът на живота. Тя казвала: Четете Евангелието, да не изпаднете в моето положение. Аз го чета днес, но сърцето ми е скръбно. Гори ме нещо вътре. Четете го и вие навреме, за да не губите своите възлюбени.

Сегашните хора губят добрите условия на живота, понеже не четат Евангелието, не прилагат малкото добро, не оценяват малката любов. Ако трябва да приемеш малката любов, приеми я с благодарност; ако трябва да я дадеш, дай я доброволно. Дай път на любовта, да се прояви в най-малък размер, но доброволно, както тя желае. Не туряйте никакъв закон на любовта. Тя сама е закон.

Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени". Аз казвам: Не се самоосъждайте! Не казвай, че си прост. Опитвал ли си ти обидата на учения? Аз съм опитвал обидата и на учения, и на простия. Ученият ще ти даде един сухар, който и с чук не можеш да разчупиш. Простият ще ти даде сух хляб, който също с чук не можеш да разчупиш. Разликата е само в това, че ученият ще ти даде сухар, а простият – хляб. Аз не се нуждая нито от сухара, нито от сухия хляб. Аз се нуждая от любовта и на учения, и на простия, даже и в микроскопичната ѝ проява. В любовта, всички хора – и учени, и прости са еднакви.

„Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си, като себе си”. Няма по-велико нещо от любовта. „Да възлюбиш Господа – това е изгревът на Божията Любов – началото на живота. „Да възлюбиш ближния си" – това е зенитът на Божията Любов. „Да възлюбиш себе си" – това е залезът на Божията Любов. Следователно, любовта към Бога е началото на живота. Любовта към ближния е зенитът на живота. Любовта към себе си е залезът на живота. Ако в любовта към себе си не разбереш истината, ти не си познал любовта; ако в любовта към ближния си не придобиеш знание, ти не си познал любовта; ако в самата любов не познаеш любовта, ти не си познал Бога. Смисълът на живота се крие в любовта към Бога, към ближния и към себе си. В тая любов се изявява Божественият ден.

13-то Утринно Слово от Учителя, държано на 9 януари, 5 ч. с. 1944 г. София, – Изгрев.

Божественият ден

Най-често използвани думи в беседата: може, има, любов, човек, аз, казва, хора, бог, даде, дойде, време, свят, живот, ден, расте, работи, всички, обича ,

 Утрини Слова , София, 9 Януари 1944г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Добрата молитва"
"Зора се светла зазорява"

Ще прочета първа глава от Евангелието на Йоана.

Иван е евангелист на мекото в християнството - мекота, без която градеж не може да стане. Само с меките работи градеж може да стане. Те се поддават на самовъзпитание. Това е дълбока философия. (Учителят прочете главата.)

"Имаше човек"

Животът зависи от възприемането и предаването на онова, което човек получава и предава. Да възприемеш и да предадеш, това са две неща важни, ако разбира човек. Някой път даваме повече, някой път вземаме повече. Ако вземаме повече, ставаме богати. Ако даваме повече, сиромаси ставаме. Сиромашията и богатството се отличават с две състояния. Богатият има много да яде, не знае как да го яде. Бедният знае как да яде, но няма какво да яде. Често казват: "Бедният." За да бъдеш беден, какво си направил. Казват: "Той е учен човек." Учил се е . "Невежа е." Не е учил. На учения дадено му е. Трябва да се даде. Но за да станеш учен човек, онова даденото трябва да се яде, трябва да се учи. Запомнените неща още не са наука. Дрехите, кoитo имаше в гардероба, не са важни. Дрехата, която носите, е важна. Какво ви ползва дрехата в гардероба? Казвате на вашия приятел: "Тези дрехи имам." Вън е студено, треперите, казвате: "Нека стоят, да не се окирлявят." Кое е по-хубаво? Твоите дрехи да бъдат нови и ти да трепериш, или да ги носиш и да получиш нещо? Сега туй е в съзнанието.

За да приеме човек, има си причини. Някои хора, които са възприели повече, се познават, че са възприели повече. Някои, които са давали повече, и те се познават. Че как се познават, ще кажете. Много лесна работа. Онези, които вземат повече, тежат повече. Онези, които дават повече, олекват. Като ги претеглиш, ще знаеш с колко е олекнал. Колко е дал точно, като го претеглиш, ще знаеш колко е тежал. Има тънки Божествени Везни, теглят. И човешките мисли теглят. Човешката мисъл на земята няма везни, с които да я премериш. Някои мисли са тежки. Набрала се някоя мисъл в главата, тежко ти е. Мислиш, че си сиромах, което те мъчи. Натрупала се сиромашията. Сиромашията мяза на битпазар, като Плюшкин. Някои сиромаси хора са плюшкиновци. Събрал петала, гвоздеи, които не влизат в работа, носи ги, пъшка. Пет пари не струват, казва: "Да го имам за стари години."

Сега ние често носим известни чувства, мисли и желания, постъпки, които не са ни потребни. Искаш да бъдеш здрав, казваш: "Този човек е здрав. И аз искам." Ти имаш всичките условия да бъдеш здрав. Ако искаш да бъдеш здрав като него, изучавай го, виж как постъпва. Виж най-първо този човек как се облича, как ходи, как мисли, какво чете, как работи. Не мисли, че след като изучиш това, ще вземеш от него здравето. Той ще ти помогне да бъдеш здрав, но за да бъдеш здрав, ти трябва да дойдеш в съгласие с природата. Тя е, която ще ти даде светлина, въздух, вода, храна. Много други работи има, които може да направят човека здрав. Допуснете, че един цигулар, като свири, е научил "Цвете мило, цвете красно." Свири я веднъж, два пъти, три пъти. Като я свири с години, какво е добил? Цветето е мило и красно, но той не е нито мил, нито красив, нищо повече. Аз виждам много цигулари, които свирят, пъпки са останали. Някой цигулар се спрял и вече не можеш да го помръднеш, джудже е останал. Тук преди години имаше един орех, израснал между дърветата, и за повече от десет години джудже остана, орехът не може да расте. Питат другите защо не расте. Няма условия. Всичките дървета наоколо големи, вземат соковете, няма какво да яде, какво да пие. Казва, извадете го оттук и го посадете на друго място да израсте. За десет години съвсем малък останал, няма достатъчно светлина, няма достатъчно въздух, няма достатъчно вода, няма достатъчно храна, няма и кой да го обича. Цял ден всичките го хукат, казват: "Да се махаш оттук, какво си дошъл, нямаме нужда от орех." Другите го пъдят. Той пари няма. Беден е. С какво ще се храни? Никому и не дохожда наум да го пренесе в десет години, да е далеч, да няма толкоз братя.

Някой път вие искате да имате големи братя. Джуджета ще останете. Един брат, който имаш, трябва да е най-малко на сто километра разстояние от тебе, ако искаш да се ползваш. Тази идея ви се вижда, че е чужда. Господ отдавна е предвидил тия работи. Между една слънчева система и друга има толкоз голямо пространство, много далеч са слънчевите системи една от друга. Между земята и слънцето може да турите три хиляди системи като слънчевата. Надалеч са, простор има. На най-близката слънчева система до нашата светлината й взема три години, за да дойде светлината, която пътува с триста хиляди километра в секунда. Ако рече да пътува с нашите превозни средства, милиарди години ще й трябват.

Сега вие се спирате и питате защо е така. Че как трябва да бъде? Някои питат защо е така. Как трябваше дa бъде? Наблизо да са. Наблизо - джуджета, надалеч - слънчеви системи. Ти, надалеч като си, човек ще станеш. Наблизо като си, никакъв човек няма да станеш. Някои казват: "Близо при Бога." Близо при Бога е онзи, който изпълнява волята Божия. Който ходи по съвета на Духа Божи, който прославя името Божие, той е близо. Близостта не е материално средство да живеете на едно място. Съзнанието ви трябва да бъде свободно. Често вие седите и държите някого в ума си. Не само вие, но всички хора държат някого в ума си. Държите някой светия в ума си. Защо го държите в ума си? Да кажем, четете една книга. Ако някой поет е писал за любовта, ще четете. Ако някой е писал за Божията мъдрост, има какво да научите. Ако някой е писал за истината, ще четете. Ако някой е поет и е писал за живота, ще четете. Ако е писал за знанието, какво нещо е знанието. Ако е писал за свободата, какво нещо е свободата.

В сегашния живот се иска да се разтоварите. Всички хора са натоварени. Някой е натоварен със сиромашия, някой е натоварен с голямо богатство. Казвам, законът е да знаеш как да разтовариш съзнанието си. Седиш, тежко ти е. Какво има в съзнанието ти? Допуснете, че в ума си имате два университета. Искате да следвате в Берлинския университет или в Йелския. Йелският е в Америка, Берлинският е в Берлин. При сегашните условия в Берлинския университет какво ще научите? Нищо няма да научите. Ще научите как падат бомби. В Йелския университет, ако идете при сегашните условия, и там няма нищо да научите. Постоянно ще четете американските вестници, колко хора са избити, колко параходи са потопени. Може да знаете колко са се оттеглили назад или колко са се изтеглили другите напред.

Знаете какво е различието между апостол Петър и Йоан. Каква е разликата? Петър е голям националист, умираше за своя си народ. Йоан беше малко по-свободен на любовта. Всички хора, които обичат народа, те дават повече. Онези, които обичат себе си, вземат повече. Защо? Народът е по-голям, има какво да вземеш от него, ти си по-малък. Един човек не мяза на един народ, един народ не мяза на един човек. Народът е като едно дърво голямо, което ражда плодове. Човек е едно малко дърво, което сега е посято, за бъдеще може да стане това. Сега трябва да се разбира. Има нещо, което не се разбира. Обикновените работи. Представете си, че една жена знае да преде много хубаво. В преденето има две неща. Едната преде много тънко, другата преде много дебело. Тънката прежда е хубаво изпредена, дебелата, като пипнеш, има нещо, което й липсва. Зимно време тази грубата дреха топли повече, за лятно време тънката дреха е отлична. Зимно време треперене има при тънката дреха. Лятно време при дебелата дреха ще се изпотиш. Някой път при тънката дреха може да ти е хладно. Ако искате тънки дрехи, за лятно време са. Ако искаш дебели дрехи, за зимно време са. Казвате: "Защо едната преде тънко?" Тя казва: "Аз преда тънко за лятно време." Другата ако попитате: "Защо предеш дебело?" - тя казва: "За зимно време." Зимата иска дебела. Някой човек казва: "Той е груб, дебело преде." За какво? За зимно време. За тънкото предене има време. Като дойде зимата, ще се нуждаете от моята дебела прежда. Вие мислите, че дебелото предене не струва. Лятно време не струва, но зимно време по-добро от него няма. който преде тънко, казвате, че за зимно време не струва, но за лятно време е отличен. После тънките дрехи са много жилави. Имат една добрина, че са лекички. Човек, който преде тънко, по-леко минава. Който преде дебело, винаги повече страда. Често някой дойде при мене и ми се оплаква, казва: "Тежко е." Казвам, дебело предеш, за зимно време. Лятно време преде, но никой не взема от преждата. Като дойде зиматa, oт тази прежда ще вземат, ще му олекне. Сравнението седи в това.

Ти си скръбен, тъжен. Ако намериш един човек с по-голяма скръб, тебе ти поолекне, забравиш своята. Ако си тъжен, намериш весел, тебе ти става мъчно, защото и ти не си такъв. Зимно време дебелата дреха по-голяма топлина дава. Защото качество има в дебелите дрехи. В съзнанието ти дебело предеш. Причините не са външни. Ти си търговец, предеш дебело, за търговията предеш. Казваш, че имаш някакъв идеал. Оставете вашия идеал. В света всички неща, в които живеем, те са материални. Искаш да проповядваш на хората. Не само искаш да проповядваш, ти влагаш стоката си, искаш да имаш мющерии. Бакалинът може да има сто, двеста, петстотин души мющерии. Ако един професор преподава на един, двама, десет ученици, не е така виден. Колкото повече ученици има, знаменит става. Цигуларят, колкото повече хора го слушат, колкото по-голяма публика има, по-добър цигулар е.

Някой път във вас има желание да носите пръстен. Някои казват: "Пръстен не е хубаво да се носи, грешно е да се носи пръстен." Религиозните хора считат за грешно да се сложи пръстен. Никой не може да се ожени без пръстен. Навсякъде по света пръстенът е емблем да се ожени момата, пръстен трябва да се даде на момата. Момъкът да се ожени, пръстен трябва да му се даде. То е като паспорт. Като тръгнеш от България за Америка, паспорт трябва да имаш. Паспортът е пръстен. Лошевината седи в това, колко ще платиш за паспорта. Има евтини пръстени, има и скъпи пръстени за двадесет, тридесет, четиридесет, петдесет хиляди лева. Иска момата да се жени, няма пет пари. Тя ще намери някой, който да я уважава, да й направи пръстен. Имате една бедна мома, никой не обръща внимание. Четете, царският син се сгодил за нея, изведнъж повдигне се пред вашите очи. Досега беше слугиня, сега започват да й се кланят. Откъде във вашия ум тази слугиня се повдигна. Някой път казват - той стана набожен. Не те уважават хората, защото не сте се сгодили. Вие само мислите, царският син минава, но не му дава сърце да ви даде пръстен. Той ви изпитва. Дойде в дома ви, само хората говорят, казват: "Ходи, че я лъже." Докато царският син иде само у вас и не оставя пръстен, вие не разчитайте на това. Аз ще ви кажа що е пръстен. В света без пръстен не може да се преместите, не може да излезете от къщи навън.

Когато аз говоря за любовта, подразбирам първото условие в живота нашето съзнание да тръгне напред. Нашият ум, нашето сърце трябва да имат подбудителна причина, то е любовта. Тя е подтикът, единственото нещо, което ни желае доброто. Любовта те намери, изпотил си се, казва: "Иди малко да се поразходиш." Гледаш, някой закъсал някъде, казва: "Вземи цигулката, свири. Аз съм публиката" - казва любовта.

Ще ви приведа един анекдот за един от най-видните проповедници - Муди, в Америка в събудително събрание. Най-първо той бил обущар и се опитвал да говори в църквата, но навсякъде го спирали. Рече да говори, казват: "Седни." Най-после този Муди става виден проповедник. И в Англия ходил да проповядва, слушали са го по двадесет-тридесет хора. Муди разправя - в началото, когато иска да стане проповедник, имало една църква, където видни проповедници говорили. Той ходил да събира хората, пък те да говорят. Най-после и той влизал да слуша какво ще проповядва проповедникът. В един случай повикал един много виден американски проповедник да му говори на сутринта, както сега тук - вечерно време били тия събрания. Прияло му се жамбон, свинска наденица, хубаво направена, мазничка. Похапнал си, казва: "Да добия кувет, сила." Влиза жамбонът в стомаха и му става тежко. Проповедникът говори, нему му се затварят очите. Не могъл дa слуша, съжалява. Всички чули какво проповядва великият проповедник, Муди не могъл да слуша, понеже жамбонът не му давал. Питат го какво говори проповедникът, казва: "Когато викате виден проповедник, не викайте друг. Аз направих една погрешка. Виках един в църквата, повиках друг да ми проповядва в стомаха. Онзи отвътре критикуваше и не можах да слушам онзи отвън. Вътре слушах критиката, спях."

Казвам, в света Бог ни говори. Понеже имаме други проповедници, светът в нас говори постоянно, критикува - това не е намясто, онова не е намясто. Знаем, всичките хора са лоши, но знаем кои са добри. Сега, ако знаем, че десет цигулки са лоши, знаем, че една е добра. Коя ще ти помогне? Десетте лоши или едната? Достатъчно е да нося хубавата цигулка, че другите са лоши - те не ни трябват. Някой път казваме, не се занимавай с лошите хора. Какво има да се занимаваш с един лош човек. Голяма е лошевината. Той е потребен като чук, който троши камъни. Ти си пътник. Оставете лошите хора да се занимават с лошите хора. Те са на мястото, те са чукове. Има камъни, трябва да се чукат. Всичките съградени неща стават чрез чукове, наковални. Във вашето съзнание намерете най-близката звезда, три години трябват на светлината, за да дойде до вас, като пътува с бързината на светлината.

Вие мислите да намерите Бога - лесна работа. Бог е много близо. Най-първо, като идеш да го слушаш, ушите ти трябва да бъдат отворени. Глухият какво ще слуша? За да намериш Бога, трябва да имаш здрави очи, да виждаш. За да намериш Бога, трябва да знаеш да ядеш добре. Ти не може да ядеш, болен си. Щом станеш приятел на Господа, той ще те повика, на гости ще ти дойде. Развален стомах имаш. Какъв гост ще бъдеш? Имаш един ум неподатлив, казва - това не е хубаво, онова не е хубаво. Кое е хубавото, не го знаеш.

Казвам, онова, което любовта дaдe, и най-скромната храна, бъдете доволни. Ако вие зимно време сте в един пчелин, колко дажба ще ви дадат? Тридесет хиляди пчели има в един обикновен кошер, има около дванадесет кила мед, да прекарат зимата. Делете по колко мед ще се падне на тридесет хиляди пчели. Много малка дажба им се дава. Пчелите нямат чинии, нямат вилужки, прибори. Една малка килия ще й дадат, ще вземе с хобота. Тази пчела е благодарна. Хубава е храната, която се дава. Аз бих ви препоръчал храната на пчелите, много хубава е, най-чистата. Хората се развалят от много ядене на сладко. Докато ядеш мед, ти си здрав. Ако започнеш да го ядеш лакомо, ти се разболяваш.

Ние, съвременните хора, искаме един щастлив живот. Опасна работа е щастливият живот. Искаме да бъдем постоянно щастливи. В щастието има голямо състезание. В света всичките спорове, които стават, недоразуменията, все за щастието са. Щастието е много материална работа. Даже ангелите се съблазняват в него. Сега туй няма да ви доказвам, много дълго време ще мине.

Един цар едно време искал да му кажат една приказка без край. Явили се да му говорят, но ден, два, месец, все се свършвала. Най-после се явява един голям философ и казва на царя: "Аз ще ти кажа една приказка без край." Този цар търсил човек, който да говори без край. Казва: "Царю честити, имаше велик цар в миналото, който съгради една голяма житница, която имаше сто километра надлъж и двадесет километра на- шир. Събра всичкото жито. Когато правеха голямото здание, оставиха една малка дупка. Като го напълниха с жито, влезе едно щурче, взе едно зрънце, извади го и го занесе навън. Не се задоволи с това. Дойде пак, взе друго зрънце и него изнесе навън." Царят казва: "Какъв ще бъде краят?" "Нека извади всичките зрънца, тогава ще кажа." Колко хиляди години трябват, колко пъти трябва дa дойде на земята, докато това щурче извади всичките зрънца?

Щастието е еднообразно. Щастието в живота трябва да бъде разнообразно. Без разнообразие щастие няма. Щастието в музиката е да слушаш разнообразието на тоновете. Ако само с един тон е направена една песен - българите имат такива еднообразни песни: ди- ди-ди-ди. Всички българи, които не могат да пеят, все са от ди-ди-ди. Онези, които хубаво пеят, те са гениални. Едни много хубав ритъм имат.

Та казвам, няма по-хубаво нещо в света, когато умът започне да работи, има светлина. Четеш хубава книга, няма по-хубаво удоволствие от това. Няма по- хубаво нещо - да видиш нещо красиво. Няма по-хубаво нещо, когато си гладен и здрав. Няма по-голяма приятност от първата хапка, която вземаш. В сегашното ядене първата хапка е най-сладка. Последните хапки - намалява се сладостта. В истинското ядене обратен е процесът - първата хапка е сладка, втората е още по- сладка, третата - още по-сладка и като дойдеш до едно място, трябва да спреш. Ако не спреш, ще се роди един обратен процес. Ние на земята не разбираме Божиите блага. Ние страдаме от голяма лакомия. Някой път ние си даваме мнението. В какво седеше грешката на Соломона? Най-големият лаком човек в женско отношение беше Соломон. Триста жени и деветстотин наложници защо му са? Търсеше си беля на главата. Триста жени не може да те обичат.

Всяка жена има едного в ума си и го търси. Всяка жена търси онзи, който Господ създал в света за нея. Търси го. Ти мислиш - дали ме обичат хората. Най-първо ти може да намериш само един човек, който да те обича. Кой е той? Първият, който те обича. Той е Бог, който те е създал. Вторият ще бъде онзи, който Бог е направил, той да те обича. Има един, който Бог е направил.

В какво седеше прегрешението на Ева? Вие се спирате. Не е хубаво да говоря за погрешките, може обида дa има, няма дa ви кажа. Ева искаше да има двама приятели. Онзи адепт, който влезе, той й каза: "Вашият другар не е учен човек, той се занимава само със зоология, изучава животните, още няма философия. Кръстил един заек, каква философия има? Че кръстил един кон, каква философия има? Че турил името на един вол, каква философия има, не е учена работа. С много прости работи се занимава. Ти си учен човек. Виж тия дървета, в тях грамадна сила има. Той не разбира. После казва - той злоупотреби с вашата добрина. Ти се занимаваш с ботаника, пък той взема всичките плодове, че ги дава на своите коне. Вие ще ме запитате: "Аз там ли бях?" Не, предполагам. Нали и вие предполагате. Видите млад човек, говори с млада мома, предполагате защо са се събрали. Може този младият човек да е един лекар, на младата мома майка й е болна. Лекарят пита: "Майка ви как е?" "Малко по-добре." Тия двама млади имат нещо. Нищо, търговска работа имат. Може би за майката пита. Може би този е един професор млад, тя е млада студентка. Той я пита върху предмета, който преподава. Може да е млад цигулар, за музика говорят. Вие търсите все такива любовни работи. Кои са любовните работи?

Любовните работи са, които излизат от Бога. Любовта е едно начало. Излизаме от живота, влизаме в света, който Бог е създал. Този свят трябва да се изучава. Цял ден вкъщи няма да седиш, на стола няма да седиш, на прозореца няма да седиш и да четеш колко хора минават. Ще излезеш в гората при дърветата, ще идеш при изворите, вечерно време ще излезеш да погледаш звездите, ще ги изучаваш. Ще посрещаш слънцето, когато изгрява. Не да търсиш колко е голямо слънцето. Най-първо ще видиш какво ще ти даде слънцето. То е важно. Ще видиш какво ще ти дадат звездите. Ще идеш при едно дърво, ще видиш какво ще ти даде. Всеки предмет в света, всички неща, които Бог е създал, отвсякъде ще вземеш по нещо. То е благото. Ако не вземеш това, което Бог е вложил, не става нищо. Една пчела, за да събере едно кило мед, трябва да посети петстотин хиляди цветя. Толкова изчисляват, аз не съм изчислявал. Ти ядеш меда и казваш: "Много искаш." Не знаеш, че тия пчели - тридесет хиляди, са посетили петстотин хиляди цветя, за да съберат един килограм мед. Колко време ще ти вземе да прочетеш само тия петстотин хиляди цветя.

Казвам, ние, съвременните хора, сме неблагодарни на малкото. Малкото е, което расте. Голямото има друго свойство. Големите работи никога не растат, те се смаляват. Малките работи в света растат. Големите работи не растат, но се смаляват. Малката любов в света расте, не голямата. Малкото добро е мощното, голямото добро, то не расте. Вие търсите големи работи, богатство, голяма любов, голямо добро. От малките работи трябва да се започне. Туй, което расте, то е полезно за нас. Големите работи в света са за друг порядък на нещата. Сега аз ви казвам, не искам да огранича вашите желания. Желанията ви да бъдат всичките свободни. В музиката гледам и най- малките мотиви. Много музиканти свирят Бетовен, Моцарт. Бетовен мъчно се свири. Много музиканти съм слушал да свирят Бетовен. Аз съм слушал Бетовен, като свири. И тук свирят, превод има. Много места има в Бетовен неверни преводи. За бъдеще вярно трябва да се преведе.

Животът, който сега имаме, е превод на Божествения живот. Мислят музикантите, Бетовен е написал. Колко бетовеновци ще дойдат в новия век да пишат. Не че това е лошо. Бетовен е започнал с малките работи към голямото.

Казвам, ако Бетовеновата симфония не расте, ще се смалява. Всички неща, които се смаляват, са инволюционни. Всички, които растат, са еволюционни. Ние сме започнали живота с големи работи. Излязохме от бога, дойдохме в света, дошли сме до крайния предел, няма къде да слизаме. Трябваше да направим един завой. Защо е така? Свикнал някой да пие. Закон имаше. Пиеш. Като нямаш пари, какво ще правиш? Като отидеш, кръчмарят казва: "Плати, не давам." Законът е все същият.

Искаш да те обичат хората. За да те обичат хората, ти трябва да платиш за туй. Трябва да дадеш нещо. Не може да те обичат заради нищо. Любовта даром не се дава. В любовта съществува правилна обмяна. Ще ви обичат хората за нещо. Един честен търговец всеки го обича. Един честен дрехар всеки го обича. Онези, които не са честни, не се обичат. Хората ни обичат заради онова, което им даваме. Обичаме Бога заради онова, което ни е дал. Той ни дал най-ценното. Той ни дал прекрасен ум, който хиляди години има да го изучаваме. Той ни е дал прекрасно сърце, което хиляди години има да изучаваме. Дал ни е душа, която не може да се сравни с нищо. Дал ни е един дух. Най-ценните неща Бог ни е дал. За какво има да плачем.

Плачеш, че някой обича друг отвън, тебе не обича. Гони Михаля отвън. Този човек, който искате да ви обича, и той търси да го обичат. Аз изследвам. Той чувства, че ти не го обичаш. Ти чувстваш, че той не те обича. Двама чувствате, че не се обичате. Какво показва? Че той иска да вземе, и ти искаш да вземеш. Две положителни неща се отблъскват и две отрицателни неща се отблъскват. Единият ще даде, другият ще Вземе, после другият ще даде, единият ще Вземе.

Да Ви дам едно правило. Срещате един човек. Ако вие искате да завържете приятелство с него, ще намерите най-добрата му страна и ще държите тази черта в ума си. Най-малкото качество да седи в ума ви, едно хубаво качество. Само така се завързва приятелство. Щом го срещнеш и търсиш нещо в него, което не е добро, този човек не е доволен. При това туй добро ще го подхраниш, ще ходиш да го поливаш всеки ден и ще видиш, че расте. Втория ден ще намериш друга черта - по-добра. Всеки ден, като го срещаш, твоят приятел от ден на ден става по-добър. Сега е обратният процес. Най-първо са най-добри, в края свършваме с лошо. Разбирам бакалин, след като продаде всичко, като няма стока, никой не иде при него. Захар няма, смокини няма, масло няма, мляко няма, хляб няма. За какво ще го търсят? За неговите черни очи? За дрехите му? Никой няма да дойде. Може да тури цилиндър, ще стане посмешище. Може да тури лачени обуща. Хората нито обуща искат, нито дрехите му искат, но искат хубав хляб, и то пресен.

Та казвам, ние трябва да бъдем носители на топлия хляб, който Бог ни изпраща сега. Най-добрият хляб е тук. Като дойдем, имаме право само за една минута да вземем и да го опитаме какво нещо е. Казва: "Вземи, опитай го." Много философия не ни трябва. Нещата трябва да опитаме. Ние обвиняваме хората, че не са умни. Някой казва, че не е добър. Не е наше мнение, не си опитал. Каквото казват хората, може да е право за тях, но не и за мене. Как са живели хората в миналото, е хубаво, но как ние ще живеем. Как вярват хората, е хубаво, но аз как вярвам.

Ние досега всички мязаме на тия хора, които воюват. Навсякъде в света се проповядва воля. Трябва да има човек воля, да си наложи волята. Волята ражда бой, борба в света. Когато се дели ябълката, взел някой повече, стане спор. Сега стават спорове. Идеш някъде, купуваш, няма изобилие, малко ще вземеш, ще се скарат. Някой казва: "Остави и ние да вземем." Карат се хората. Защо? За едно кило, за половин кило. Взели, но не останало за друг. За да не се карат, вземи половин кило, едно кило най-много. И за утре да имаме. За утрешния ден Бог се грижи. Божият ден в света е един. В Бога съществува само един ден. Изгревът на този ден е истината. Вие ще кажете: "Ние не разбираме що е залез." След като се наядеш, храната се отдалечава, трябва да се смели. Втори път ще те посети. Не иска да седи при тебе.

Божественият порядък не мяза на нашия. В човешкия порядък, ако аз съм дал пари, ще дойде да каже: "Давай сега!" Закон има. Трябва да даде парите този човек. То е човешки порядък. В Божествения порядък, като съм дал пари някому, ще ида, пак ще му дам. Не да вземам от него. Пак ще му дам. Нищо повече. Който дава, взема. Който никога не е давал, никога не може да вземе. Който дава, има право да взема преизобилно. Който дал от излишъка, ще взема. Ти си посял в една градина. Земята не е твоя. Посял си нещо. Имаш право да вземеш. Тия дървета са израсли, родили плодове, може да вземеш един-два плода. Ако не беше садил, не може да вземеш. Градината не ражда, самите дървета раждат.

Законът е: от онова, което сме дали, ние може да вземем. Бог, който живее във всичките хора, от него всякога може да вземем по нещо. Щом идеш при някой човек и искаш да вземеш, то е от Божественото. В човешкия порядък той иска да вземе от тебе. Аз, като ида при Божественото, трябва да взема. Човешкото преди мене трябва да вземе. Втори път той трябва да вземе нещо.

Божественото в нас е, което постоянно дава. Човешкото в нас е - постоянно взема. Ако турим на двете неща само Божественото, обмяна няма да има. Ако турим и двете неща човешки, обмяна няма да има. Обмяна може да стане между човешкото и Божественото. Професорът предаде своята лекция, ученикът ще учи. Дава професорът една лекция на един музикант. Той ще звучи това, което му е предал. Втория път онзи свири, професорът слуша и ще поправя. Втори път пак ще му предаде. Ако ученикът никак не е учил, професорът няма да го слуша.

Като идем при Господа, какво ще му кажем? Ще му разправим, че сме грешни. Той не се нуждае от хора грешни. Казваш: "Аз не зная да свиря." Какво знаеш да свириш? Казва: "Аз съм грешник, аз съм невежа, аз съм слаб, аз съм болен." Господ не се интересува за нашата слабост. Той иска да знае малкото, микроскопическото, което сме научили за любовта. Аз харесвам цигуларите. Съвременните хора на новото учение много говорим. Говорене, колкото искаш. Цигуларите аз ги харесвам. Той, като дойде, казва: "Свири." Колкото по- малко говори, повече свири, по-добър цигулар е. Колкото повече говори, по-малко свири, не е от добрите цигулари. Като дойде с цигулката, аз го слушам. Разправя ми, че при еди-кого си е учил. При кого е учил, е хубаво, но какво е научил, е важно. Хубаво е при кого е учил, но какво е научил, то е важно.

Онова, което сме научили от Бога, трябва да го предадем, и то по всичките правила. Много пъти свирим не по правила. Знайте, колко смешна е нашата любов. Според мене, ако моята любов не може да произведе щастие в хората, тя не е Божествена любов. Ако моята любов не може да произведе мир в душите на хората, не е любов. Ако моята любов не може да даде светлина на хората, не е любов. Ако моята любов не може да подтикне хората да научат нещо, не е любов. Не как гледам хората, е въпрос, но как давам. Аз се радвам на онова, което дам. Аз се радвам на Божественото, то расте. Онова, което аз давам, е Божествено, ако расте. Аз се радвам, че то, като расте, ще даде плод. Ябълката, която посаждам, ще даде плод. Казва: "Аз съм ходил в градината да целувам стъпките." Може да целувам стъпките, ако израсте дървото. Ако няма нищо, какво ще целувам? Да целувам, съгласен съм, но като израсне дървото, като извира изворът, като дойде хлябът, целувайте. Когато нищо не израства, не целувайте. Не се петнете. Да нямаме заблуждения в света. Дойде един човек, аз се обхождам добре с него. Защо? Аз гледам неговото дърво в моята градина израснало. Дойде друг, не се обхождам. Погледна дървото в моята градина, не е израснало, няма плод. Той иска да имам същата обхода към него. Гледам, на онзи дървото израснало, той иска същата обхода. Не е намясто, не е право. Аз ида някъде, моето дърво не е израснало, той не ме обича. Той като не ме обича, ще ида да посадя дървото. Като мина след няколко години, ще ме посрещне човекът. Казва: "Виж, дървото израснало."

Така се гледа реално на нещата. Вие казвате: "Той не се обхожда с мене добре." Между умните хора обходата всякога е разумна. Между глупавите хора обходата всякога е глупава. Глупава е, защото няма нищо. Йоан казва: "Не съм аз, който нося благата на човечеството. Иде един след мене, който ги носи." Христос, като дойде, и там има едно различие. Христос иде и посажда. Но онова, което той ни даде не само да се радваме, но Христос внесе любовта. Трябва да се радваме на Божията любов. В този стих е казано: "Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е привлякъл. И никой не може да иде при Отца ми, ако аз не му покажа пътя." Като дойде Христос, той ще покаже пътя, онзи вечния път, да идеш и да намериш Бога. Без Христа ти не може да намериш Бога. Той ще ти даде пример, образец - в този път, като идеш, какво трябва да правиш. Всичкото учение на Христа да се изтълкува, казва: "Да се отречеш от себе си. Който се отрече от баща и майка, той може да ми бъде ученик." Те са неща мистични. Никой от съвременните християни не са изучили вътрешния смисъл. Казва: "Който не се отрече от своя си живот." Ще се отречеш от своя живот на безлюбието. Ще се отречеш от своя живот на леността. Ще се отречеш от своя живот на нехайството, немарливостта. Много работи има.

Да бъдеш един човек на любовта, то е най-хубавото нещо. Ти носиш най-хубавата дреха. Да няма нито едно петно. Да излиза от дрехата ухание. Един хляб ти го обичаш заради съдържанието. Водата ти обичаш заради живота. Светлината обичаш заради простора, който иде при тебе.

Казвам, радвайте се на най-малкото благо в света. Радвайте се на малкия лъч на Божествената светлина. На най-малкия лъч, който може да дойде, радвайте се. На този лъч ако се радвате, всичко може да постигнете. Не изведнъж. Всичко може да постигнете в света. Въпрос е на време. Аз съм гледал, съществува голямо различие между майка и дъщеря, между учител и ученици, между свещеници и пасоми. Навсякъде спорът излиза, че ние искаме много. Не искай много. Дето влезеш, искай най-малкото. Христос дава онзи пример, казва: "Ти, като идеш някъде, не вземай първото място, вземи последното място. Като дойде домоначалникът, той да те повика."

Само един добър учител по музика може да определи гласът какъв ще бъде - сопран ли, алт ли, тенор или бас. Само той знае какъв метод да даде. Само бащата музикант може да даде онзи метод, с който може да успееш. Той ще ти покаже да вземеш верен тон. Знаеш колко мъчно е един цигулар да тури пръстите си, дето трябва. От професора по физика излизат къси вълни, които турят пръстите. Онези професори по музика, които не са музикални, имат дълги вълни, пръстите седят, дето не трябва. Добрите музиканти са с къси вълни. От професора трябва да излезе нещо, да влее. Ако не е влял, аз не се уча от него.

Що е Бог? Бог е за нас онова, което ни е дало най- хубавото. То е Бог. Туй, което не е най-хубавото, то не е от Бога. Сега казвам идеята. Имате най-хубавото дадено. Ще ви приведа един пример. Ще ви кажа къде е погрешката. Този пример е взет от Шуменско, в Нови пазар - не зная дали не са го прекръстили. Една млада мома, която била на шестнадесет, дядо й дал едно Евангелие. Тя обичала да се люби. Турила Евангелието в сандъка отдолу, отгоре си турила чеиза, напълнила го с дрехи. Оженила се. Евангелието седи на дъното на сандъка, отдолу под прикята. Шестнадесет години Евангелието седяло в сандъка затворено, тя търсела своето щастие отвън. Ражда й се едно момче и става на шестнадесет години, тогава умира. Тя пада в отчаяние, изважда всичко от сандъка и намира Евангелието, казва: "Защо ми са тия дрехи!" Като намира Евангелието, започва да чете и разбира живота. Казва: "Ако бях чела Евангелието, туй дете щеше да бъде живо." Аз я срещнах, казва: "Защо умря детето ми?" "Да те научи да четеш Евангелието. То е професор." Тя събираше всички жени в селото, четеше им Евангелието и казваше: "Не правете моята погрешка. След шестнадесет години ще четете Евангелието, но ще мязате на мене. Ще ви гори нещо. Четете го, за да не заминават вашите възлюблени."

Ние изгубваме добрите условия в света от нечетене на Евангелието, от неприлагане на най-малкото добро, от неприлагането на малката любов в света. Когато трябва да дадеш малко любов, дай я. Когато трябва да я приемеш, приеми я в най-добрия смисъл. Вземам любовта не като нещо материално. Остави любовта в най-малкия размер да се прояви, както тя иска. Не туряй закон на любовта. Любовта няма закон. Тя е закон сама на себе си.

Казвам, престанете да се самоосъждате. Някоя сестра ми казва, че не била учена. Мене са ме обиждали учени и неучени. Учените обиждат повече. Казва: "Обиди ме една сестра от учените." Знаете, какво е учена обида и какво е проста обида? Учената обида ще ми даде сухар, направен от десет години, седял сух, искат се здрави зъби. Трябва да се дъвче хубаво храната. Трябва да се дъвче, съгласен съм. Този сухия хляб не трябва да дъвчеш, за този хляб трябват чукове. То е научна обида. Който не те обича, сух хляб ти дава. Простият, като те обиди, ще ти даде сух самун голям, казва: "Отчупи си." Пак ще се мъчиш. Ученият дава много малко сухари, простият дава голям самун, и той е сух. Нито на учения искам обидата, нито на простия. Аз се нуждая от любовта на учения - най-малкото любов, и от любовта на простия. За мене в любовта в дадения случай всичките хора са равни. Радвам се, че е учен, понеже ще знае как да предаде. Радвам се, че е прост, понеже няма да даде голям самун, но ще даде нещо много малко. Казвам, в любовта учените хора и простите хора еднакво предават любовта, няма никаква разлика.

Да възлюбиш Господа, Бога твоего, казал Мойсей на еврейския народ с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум - тъй не го е казал Мойсей. Да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила и да възлюбиш ближния като себе си - така Христос го е казал. Няма по-велико благо в света, да обичаш Господа. То е изгрев. Изгревът на Божията любов, началото.

Вторият закон е да възлюбиш ближния като себе си. То е зенитът. Любовта към себе си, то е залезът. Що е любов към Бога? Началото на живота. Що е любов към ближния? То е зенитът на живота. Що е любов към себе си? То е залезът. Ако в любовта към себе си ти не разбереш истината, ти не си познал любовта. Ако в любовта към ближния ти не си придобил знание, ти не си познал любовта. Ако в самата любов ти не си познал v любовта, ти не си познал Бога. Да любиш любовта, значи да любиш Бога. Да любиш ближния си, значи да познаеш себе си. То е смисълът на живота.

"Отче наш"

Вие всинца сте богати. Имате много блага. Бог ви ги е дал. Ето къде седи разликата. Някой път гледам някой цигулар, който свири много добре. Друг път го виждам, не свири много добре. Търся причината. Виждам, първия път му платили три, четири, пет хиляди долара, другия път не свири, нищо не му платили. Причината седи в неплащането. Никога цигуларят не може да свири, ако не му платят с любов. Ако го карат да свири добре, не може да свири. Ще свири лошо.

Казвам, всинца подобрете плащането. Плащай­те много добре. Четири, пет, десет хиляди платете. Доста пари има. Ако си при езерото, може да платиш цял джобур. Цял джобур дайте, да ви свири хубаво. Казвам, когато ви свирят, плащайте в живота най- доброто.


Утринно слово
9 януари 1944 г., неделя, 5 часа
София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder