НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Обикновени и необикновени процеси

Обикновени и необикновени процеси

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, себе, любов, има, сърце, процес, казва, казваш, учител, правилно, време, дивак, хора, сега, ум, работа, свободен ,

Младежки окултен клас , София, 24 Ноември 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Упражнение за дишане с движение на ръцете.

Всички хора знаят четирите основни аритметични действия: събиране, изваждане, умножение и деление. Всеки от вас знае да събира, изважда, умножава и дели. Как ще се справите с една мисъл, която ви безпокои? Ще я извадите от ума си. Въпрос е, как ще я извадите. Ако в окото ви влезе една шушка, може ли да я извадите с игла? Ще я извадите с вода. Това е метод на природата. Като усети нещо чуждо в себе си, окото започва да сълзи и по тоя начин изхвърля шушката навън. Някога в крака на човека се забива трън. Какъв процес е тоя? – Събиране. Трънът дава нещо от себе си на крака. Трънът казва на крака: Подарявам ти нещо. Обаче, кракът не е доволен от тръна, иска да се освободи от него. Събирането не е станало правилно, т.е. трънът не е влязъл, дето трябва.

Какво е правилото за събирането? С кои числа започвате: с малките, или с големите? Има неща, които и аз не зная. Например, как смуче комарът кръвта на човека, не зная. Не съм изследвал тоя процес, не зная, как става. В това отношение, комарът може да ми бъде учител. Когато изуча тоя въпрос, аз ще му стана учител, а той – ученик. В обикновения живот учителите стават ученици, а учениците – учители. В необикновения живот учителят е непостижим. Когато ученикът стане като учителя си, учителят е отишъл още по-нагоре. В обикновения живот учителят стигне до едно място и спира, а ученикът го достига. Друго нещо е, когато учителят върви напред, а ученикът – след него. Тоя процес е непреривен. Стремете се към необикновения живот, дето процесите са непостижими. В това се крие благото на човека.

Представете си, че вие сте екскурзиант, отивате на една хижа и виждате чаша за пиене на вода. Поглеждате я и намирате, че е много хубава. Пожелавате да я задържите за себе си. Обаче, нещо не ви позволява да направите това; знаете, че тая чаша е за всички. Също така има идеи, които не може да задържите за себе си. Те са на хижата. Ще си послужите с тях и ще ги оставите да се ползват и другите. Чашата не трябва да се вади от мястото си. Щом си дошъл на хижата, ще събираш, няма да вадиш нещата. Извадиш ли ги преждевременно, ще те бият. Биенето е процес на събиране; който бие, дава нещо от себе си. Човек трябва да знае, как да бие. Като дойде до кошарата, вълкът хване една овца, издърпа я от дупката и казва: Знаеш ли, че ти ми дължиш от миналото съществувание? Казват: Вълкът изяде овцата. – Не я изял, но той си взе от нея това, което тя крие в себе си. В бъдеще овцата доброволно ще даде това, което носи в себе си; и другите ще вземат от нея това, което тя сама дава. Сега човек сам си взима, каквото му потрябва. Той неправилно си взима и не туря знаците, както трябва.

Сега, като събираш нещо в ума, последният се ползува; ако събираш в сърцето, то се ползува; ако събираш в тялото, пак то се ползува. Ако вадиш от ума, от сърцето и от тялото, те губят. Правилно е, като вадиш една мисъл от ума си, вместо нея, да туриш друга – да няма загуба. Човек страда и се спъва от своето незнание. Някога човек страда от изваждане, а някога от умножение. Например, умножаваш глупостите си и мислиш, че придобиваш нещо. Започваш търговска работа, която не си обмислил и, вместо печалби, навсякъде загуби. Ако обмислиш работата си добре, ще спечелиш.

Как постъпва природата при загубите и печалбите? Преди да се произнесе върху даден процес, тя разглежда причините на явленията, а не резултатите. Ти палиш огъня с една кибритена клечка, но това не е достатъчно. Като си запалил огъня, трябва да знаеш, как да го използваш. При малкия огън причината е малка; при големия огън причината е голяма. След кратко време слабият огън ще се разгори повече. С тоя огън можеш да свършиш много работи, но причината за запалването му е нищожна. Запалването на една кибритена клечка може да ти донесе голямо благо. Казваш: Какво може да направи една кибритена клечка? В умствения и в психичния свят тя може да причини по-голяма вреда или полза, отколкото на физичния свят.

Представи си, че един твой познат те мрази, постоянно търси начин да ти напакости. Коя е причината за омразата му, не знаеш. Ти търсиш начин да се примириш с него. Много просто, ще изучаваш характера му. Няколко души тръгват на екскурзия. Оня, който те мрази, взел всичко със себе си, но кибрит забравил – малко е разсеян. Ти тръгваш с него, чудиш се, как да му помогнеш. Той взел в раницата си хляб, масло, сирене, но кибрит забравил. Тръгвате на екскурзия сутринта, при студено време. Като стигате към върха, виждате, че студът се увеличава. Какво да правите? Всичко сте взели, но кибрит сте забравили. Оня, който те мрази, пита: Кой има кибрит? Ти веднага изваждаш кибрита и му услужваш. Той го взима, благодари за него и започва да се разговаря приятелски с тебе. В случая, любовта е скрита в студа. Като запалите огъня, ще седнете един до друг да пиете чай. Така се примирявате и си подавате ръце. Той казва: Благодаря, че дойде на екскурзия. Ако не беше дошъл, аз щях да загина в тоя студ. Случаят помогна, омразата да се превърне в любов. Може да стане и обратното: любовта на човека да се превърне в омраза.

Пътуваш с приятеля си през една планинска местност. По едно време сядаш да си починеш. Събуваш обувките си да оправиш нещо, а приятелят ти ги скрива, да се пошегува с тебе, и тръгва напред. Ти викаш след него, но той не иска да те чуе, не се обръща назад. Ти си принуден да вървиш бос, но попадаш на място, покрито с цигански тръни. Пак викаш приятеля си, но той не чува, върви напред. И ти продължаваш пътя си, обаче, краката ти се набождат с тръни. Викаш, плачеш от болка, но следваш пътя нагоре. Най-после излизаш от това място, свършват се тръните, а краката ти са набодени. Приятелят ти спира, дочаква те. Колкото и да си го обичал, в тебе се създава настроение против него, чувствата ти охлаждат. Питаш го: Как можа да си позволиш такава шега!

Казваш: Може ли човек да изменя чувствата си за такива малки неща? – Някога малките неща причиняват големи пакости. Някой те пита: Кажи си мнението за тоя човек. Ти веднага казваш мнението си, но, вместо да направиш добро, излиза зло. Какво си направил? Казал си мнението – дребна работа! Питат те: Какво мислиш за слънцето? – Нищо не мисля, сега го изучавам. – Какво мислиш за ябълката и за крушата? – Нищо не мисля, сега ги изучавам. – Кой е направил слънцето? – Не зная, това не ме интересува. Аз искам да се ползвам от неговите лъчи – нищо повече. Според мене, слънцето и светлината не могат да се направят. Кой ще направи светлината? Кой може да направи любовта? Правят се само материалните работи. Светлината не е материално нещо. И любовта не е материална. // В УИКИ-ТЕКСТ разместени стр.132,133,134 - оправени //

Мнозина приличат на децата – за всяко нещо задават въпроси. Питаш: Защо светът е създаден така? Ако си ученик, питаш: Защо учителят ми тури слаба бележка? Ти мислиш, че трябва да имаш шесторка. – Защо? – Защото учителят ми е добър човек. – Защото е добър, именно, той не иска да те удари шест пъти, но те ударил два пъти. Кое е по-добре: да те ударят един-два пъти, или шест пъти? Не искаш да те ударят шест пъти, а искаш шесторка. Трябва да се научите да мислите право. Шестте е число на любовта. Можеш ли да намериш любовта и да се разговаряш с нея? Четирите е число на земята. Тройката е число на Юпитер. Ти не познаваш още земята, не познаваш Юпитер, а искаш да познаеш любовта. Далеч е любовта от тебе. Единицата е число на Слънцето, двойката – на Луната. Първо ще отидеш на Луната, на Слънцето, там да научиш много неща и най-после при Любовта. Не е лесно да обичаш хората. Това е последна задача. Седем е число на Сатурн.

И тъй, не питайте, защо светът е създаден така, а не иначе, но изучавайте света. – Защо съм болен? – Болестта е сложна задача, процес на изваждане. Боли те кракът, гърбът и сърцето. Значи, от три места ще вадиш. Отде ще започнеш? Според мене, трябва да започнеш от сърцето. Болката в крака е резултат; болката на гърба е резултат. Причината за всичко е сърцето. Следователно, ще започнеш от сърцето. Хората не търсят причините за болестите и нещастията в сърцето си, но ги търсят вън от себе си и питат: Кога ще се свърши войната? - Това е работа на войната, не е ваша работа. Аз зная, кога ще се свърши войната. Това е дълъг процес. Войната не може да се свърши изведнъж. Какво означава думата “война”? Вой - викане. Като престане да вика, човек умира. Докато викат, хората са живи. Вместо “война, някои казват “бой”. Буквата “б” означава нещо посадено в земята; - “о” - условия за растене. Буквата “и” означава простор. Под “бой” разбираме нещо посадено при простор и условия да расте.

Казваш: Хората са воювали и в миналото, и сега воюват. Те вършат една работа според правилата и законите на глупостта. Те не воюват разумно. И в бъдеще хората ще воюват, но разумно. Едните ще хвърлят хляб, и другите ще хвърлят хляб; едните ще хвърлят плодове, дрехи, обувки, подаръци, и другите ще хвърлят същото. Това значи война. Едни други ще се надпреварят, кой да хвърли повече неща. Сегашните хора приличат на ония градинари, които режат долните клонове на дърветата, да ги направят високостеблени. Те не знаят, че високостеблените дървета не задържат плодовете, както нискостеблените. Хората, които се занимават с големи работи, стават високостеблени - раждат плодове, но не ги задържат. Българите правят дърветата си високостеблени, за да не се качват деца по тях, да късат плодове.

Не правете дърветата високостеблени, но отвикнете децата от кражбата. Това е все едно да си правите здрави, железни каси, да не ви обират. Това не е морал. Ако един народ има голяма, добре обучена армия, това показва, че не е миролюбив. Колкото и да се говори на тия хора за братство и любов, достатъчно е да ги бутнеш някъде, за да ти покажат оръжието си. С тях можете да бъдете приятели, само докато вършите волята им. Ако не изпълнявате тяхната воля, ще опитате силата им. Какво ще бъде положението на слабия, който си позволява да обижда силния?

Как постъпват учителите с учениците си? Учителят разказва урока един път, но учениците не го разбират. Разкаже го втори път, пак не го разбират. Той се ядоса и удари една-две плесници на някои ученици. Не е лошо, че им удря плесници, но той трябва да знае, къде да удря. Ако ученикът не разбира смятането, учителят трябва да го удари по челото, дето е центърът на математиката. Като не знае това, учителят удря ученика по брадата, без да му помогне в разбирането. Има смисъл учителят да бие ученика си, но ако може да му отвори вратата на разбирането. Ученикът изгубил ключа на вратата и не може да влезе. Учителят му удари една плесница, и той веднага намира ключа си и влиза вътре. Това значи, да биеш с любов. Имаш една мъчна задача, не знаеш, как да я решиш. Седиш у дома си, мъчиш се, не можеш да се справиш с положението си. Какво ти липсва? Гладен не си, бос не си, всичко имаш, но едно ти недостига – не си дишал дълбоко. Причината за неразположението ти е в дробовете. Подишай дълбоко четири-пет минути, и всичко ще се разреши.

Слушаш един красноречив оратор. В първо време си съсредоточен, внимаваш да не изпуснеш една дума. След малко започваш, да се прозяваш. – Защо? – Не си дишал дълбоко. Като се прозяваш, ти си доставяш оня въздух, който на времето не си приел. Като си напрягал вниманието си, ти си се уморил и, за да починеш, трябва да дишаш дълбоко. Който не може да диша дълбоко, отваря устата си, да приеме повече въздух. Някога искаш да подишаш чист въздух. Отвориш вратата и се питаш: Да изляза ли вън? Не знаеш, какво да правиш. Отваряш вратата, и бързо я затваряш – имаш две идеи. Искаш да отидеш на извора да си донесеш чиста вода. Не отлагай. Иди на извора да видиш, как тече водата. Напълни стомната си с чиста вода и се върни – все ще научиш нещо. Ще разбереш, какво значи постоянство. Водата тече непрекъснато, независимо от това, дали има някой при нея, или няма. Повечето хора работят, когато ги наблюдават. Водата на извора казва: Трябва да работиш постоянно, добре да отваряш и затваряш. Питаш: Защо трябва да обичам? Да обичаш, това значи: сам да отваряш и да затваряш крана. Затварянето на крана е обикновен процес. Свободното течение на водата в природата е необикновен процес.

Казваш: Много съм обиден, казаха ми една тежка дума. – Колко тежи тая дума? Какво ти казаха? – Че съм дивак. – Знаеш ли, какво означава тая дума? Дивак значи, див, девствен, чист. Дивак означава чист човек. Според вас „дивак” е прост човек, невежа, който ходи натук-натам, зяпа – човек без обхода. Не е така. Дивак е ценна дума, като златото, но окаляна отгоре. За да се види истинското й съдържание, трябва да се очисти, да се махне оцапаната й дреха. Днес много думи са окаляни, трябва да се очистят, да се махне калта. И думата „любов” е оцапана. Под „любов” ние разбираме едно, а хората –друго. Кажеш ли една окаляна дума, първо ти ще я очистиш. Казват за някого: Той е свободен човек. От какво е свободен? Това значи човек, който не е на работа. Чиновникът не е свободен. Обаче, това, което българинът разбира под „свобода” не е истинското понятие. Свободен е само красивият човек. Буквата „с” представя човешкото лице. Истински свободен е оня, който има красиво лице, красиви очи и уши, красив нос, красива уста, красиви ръце и крака. Свободен е оня, който има отличен ум, отлично сърце, отлична воля, отлична душа и отличен дух. Без тия неща човек не може да бъде свободен. Свободата не е нещо, което може да се купи. Тя се придобива. Тя е резултат на усилена работа върху себе си.

Някой казва: Свободен съм да правя, каквото искам. Иди на гостилница да се нахраниш и се опитай да излезеш без да платиш. Веднага ще те спрат на вратата и ще ти кажат: Моля, плати! Значи, свободен си да влезеш в гостилницата, но не и да излезеш. Сега иде процесът на изваждането. Като влизаш в гостилницата, събираш; като излизаш, изваждаш. Ако не извадиш нещо от джоба си, няма да те пуснат да си отидеш. Събирането има отношение към влизането, а изваждането към излизането. При излизането, макар че си извадил нещо от джоба си, ще тежиш повече, отколкото по-рано. Много естествено, събрал си повече, отколкото си дал. Ядеш – събираш нещо; плащаш – даваш нещо. Събрал си 500 грама, а си дал 60 грама – три десетолевки по 20 гр. едната. Значи, придобил си 440 гр., които си турил в стомаха си. Човек взима повече, дава по-малко. Имаш много страдания – плащаш. Чрез страданията придобиваш големи опитности. Те струват повече от страданието, което си прекарал.

Страданието взима голямо участие в човешкото развитие. Ако мислиш, че при страданието не си придобил нищо, лъжеш се. Платил си доста, но си придобил повече, отколкото си дал. Боледуваш – даваш нещо от себе си. В резултат на това, придобиваш нещо, което ще помниш завинаги. Толстой казва за себе си, че боледувал тежко три пъти и, след всяко боледуване получавал особено просветление. Той се радвал, че започнал да разбира живота по нов начин. Така той изправял грешките си. Който не разбира това, казва: Остарях от страдания. Според мене, хората остаряват по единствената причина, че, или не разрешават задачите си, или правилно не ги решават. Казваш: Много страдах. – Не говориш истината. Вярно е, че си страдал, но защо не кажеш, че си придобил нещо от страданието? – Трябваше да пострадам. – Не е лошо, че си пострадал, но намери добрата страна на страданието. Като разрешиш задачата на страданието, ти премахваш всички противоречия в своя живот. Неразрешените задачи се отразяват зле върху организма. Всяка неразрешена задача е несмляна храна, която разстройва стомаха. – Тогава няма да ям. – Така не се говори. Кажи: Няма да ям, както ядох днес. Ще ям правилно, добре ще дъвча храната.

В едно българско село – Николаевка, в дома на свещеника отишли двама българи да си поговорят. Свещеникът ги почерпил със сладко от трeндафил. Трябвало да си вземат само по една лъжичка сладко. Обаче, те взели купата със сладкото близо до себе си и започнали да ядат лъжица след лъжица, докато изяли всичкото сладко. След това стомахът им се разстроил толкова много, че цял ден не могли да се успокоят. Това сладко действува очистително на организма. Те яли сладкото като чорба. Това е лакомство. Всъщност, по една лъжичка било достатъчно. Има неща, от които се яде малко. Можеш ли да вземеш рициново масло повече от една доза? Можеш ли да пиеш живак? Който иска да се храни правилно, трябва да знае законите на храненето.

Една от задачите на човека е да мине от обикновените процеси в необикновените и да ги изучава. Следователно, като изучаваш четирите основни действия, ще събираш, ще изваждаш, ще умножаваш и ще делиш правилно, както трябва. Закон е: ще даваш повече, ще взимаш по-малко. Казваш: Де ще му отиде краят, ако всякога давам повече, а взимам по-малко? Това не значи, че ще даваш само от хамбара. Ако вадиш само от хамбара и нищо не внасяш, или малко внасяш, в скоро време той ще се изпразни. Това е обикновен процес на даване. Ще сееш и ще даваш от това, което придобиваш. Това даване е необикновено. При това положение, като даваш, ще получиш. Това, което си дал, ще се върне при тебе с лихвите. Законът е такъв. Дали ще направиш добро, или зло, и едното, и другото ще се върне при тебе с придобитото. Ако запалиш къщата на някого, ще я платиш. Опиташ ли се още в началото да изправиш грешката си, по-малко ще платиш. Колкото по-бързо изправиш грешката си, толкова по-добре. Казваш: Не е важно, какви са мислите и чувствата ми. – Важно е, ще отговаряш за всяка мисъл и за всяко чувство. Не е все едно, дали тегелът на дрехата е ситен, или едър. Ситният тегел държи дрехата здраво, едрият лесно се разшива. Едно време жените шиеха на ръка едър тегел, но той не издържаше дълго време.

Един ден отидох при един познат обущар, религиозен човек, да си поръчам обувки. Казах му: Можеш ли да ми направиш здрави, хубави обувки? – Мога. Ще ти направя такива обувки, че с години да ме помниш. Взе ми мярка, и в скоро време обувките бяха готови. Формата им беше отлична, кожата мека, лъскава, удобни за носене. Носих ги, обаче, само един месец – кожата им се напука. Питам го: Какво стана, че се напукаха толкова скоро? – Не зная, аз не съм виновен, кожата не е била здрава. – Ти не разбираш ли от кожи? – Не разбирам. Моята работа се заключава във формата и в шиенето. Дадох им хубава форма и здраво ги уших. Според мене, обущарят трябва да разбира и от кожите. Мнозина правят същата грешка: дават хубава форма на обувките, забиват здраво клечките, но не разбират от качеството на кожите.

Питате: Какво трябва да правим, за да се освободим от страданията? – Правете хубави и здрави обувки, И на себе си казвам: Като си поръчваш обувки, искай да бъдат хубави и здрави, от доброкачествен материал. Аз не казах на обущаря да избере здрав материал, като мислех, че той знае това. Не предполагах, че той не разбира от качеството на кожите. Ако правя обувки на хората, ще гледам да бъдат не само хубави, но и здрави. Следователно, дали казваш нещо на човека, или му искаш нещо, обясни се докрай. Не оставяй работата наполовина. Всяка недовършена работа не дава пълен резултат. Казваш на някого дивак. Той веднага се настройва против тебе и казва: Ти си дивак. Много естествено, ти не си се доизказал. Кажи му: Ти си дивак, защото имаш отличен ум, отлично сърце, отлична воля, отлична душа и отличен дух. При това тълкуване, той ще ти каже: Така приемам да съм дивак.

Македонецът казва: Вака и така. Думата „вака” е произлязла от дивак, а на турски означава време. „Така”, значи да постъпваш добре, разумно. Следователно, „дивак” значи, да постъпваш разумно и да разбираш времето. Който не разбира значението на „вака и така”, казва: Може да вървиш и надясно, и наляво. За да не се обиждате от думите, които ви казват, трябва да разбирате значението на първичния им корен. Ако разглеждате сегашното значение на корените, ще се объркате. Те са претърпели големи изменения. Същото е и с дрехата, която носиш. В първо време тя е била чиста и здрава. След употребата тя става толкова нечиста и избеляла, че не може да се познае. За да не изпаднете в заблуждение, вие трябва да пречистите думите, да възстановите първичното им съдържание и смисъл. На английски думата “prevent” означава „забрани ми, Господи, да направя това.” Преди стотици години е означавала „накарай ме, Господи, да направя това”. Тогава е била положителна, със знака плюс, а сега е отрицателна, със знака минус. Тогава означавала събиране, а сега изваждане. Тогава е била пъпка, която се разцъфтяла и вързала, а сега е плод, който зрее. Трябва да мине време, за да го откъснеш от дървото. И на български има еднакви думи с различно съдържание. Например, пола на жена и пола на планина. Какво отношение има между едното и другото значение? Планината има ли дреха?

Да се върнем към обикновените и необикновени процеси, или към правилните и неправилни процеси в природата. Изваждането, като процес, е статически. От статическите процеси произлизат правилните. Според мене, правилен процес е, например, работата на грънчаря – от тесто прави грънци. Първоначално тестото е било кал, тиня, която, след пречистване, се превръща в тесто, което се формува, излива в калъпи и образува красиви съдове. После те се пекат на огъня и стават здрави. През същите процеси минават и човешките мисли и чувства. За да бъдат здрави и красиви, те трябва да се пречистят, омесят и минат през огън. Ако една мисъл не е минала през огън, да се пречисти и кали, не може да ви служи. Често българинът си служи с фигури на речта. Той казва: Тоя човек има здрава, опечена мисъл.

Изпейте песента “Тъги, скърби вдигай, слагай.”

Тая песен разрешава правилно задачите. Думите „тъги, скърби” имат отношение към неправилните процеси. За да се разрешат тия процеси правилно, между ума и сърцето на човека трябва да съществува хармония. Умът и сърцето са двама другари, които трябва заедно да носят тежестите на живота. Легне ли умът на сърцето, или сърцето на ума, хармонията се нарушава. В някои български села съм наблюдавал следното: жената носи дисаги на гърба си, в дисагите турила детето, в ръцете взела хурка да преде и отива в града да продаде и купи нещо. Мъжът яхнал коня и препуска за града. Той играе роля на полковник, а тя – на обикновен войник. Той казва: Жената трябва да се кали, да работи и да върви пеш. Аз предсказвам на мъжа, какво го очаква в бъдеще. Той ще бъде жена, ще носи дисагите и детето в тях, ще преде и ще върви напред, а жената ще бъде на коня. Който не разрешава задачата си правилно, това го очаква. Често жената е по-съобразителна от мъжа. Като отиде на лозе да бере грозде, тя напълва една голяма кошница с избрано грозде за вкъщи, и една малка кошничка за децата, които я срещат на пътя и искат от нея грозде.

Казано е в Писанието: „Всичко, което се случва на ония, които любят Господа, е за добро.” Следователно, докато сте в човешкия свят, може да критикувате и да разсъждавате. Щом влезете в Божествения свят, ще знаете, че там всичко е разумно и работи за доброто. Прилагайте любовта, за да превърнете всички неща на добро. Не разчитайте на вашето знание – то е спомагателна сила. Не разчитайте и на силата, с която си служите – тя е временно средство. Разчитайте на Божията Любов, която действува в Божествения порядък. Тук всичко се превръща на добро. За да се превърне злото в добро, умът, сърцето, душата и духът на човека трябва да имат контакт с Божествения порядък. Силата иде от Божественото начало. Казваш: Тая работа няма да се оправи. – Ще се оправи. – Тия скърби нямат край. – Имат край. – Какво трябва да се прави? – Две неща се искат от човека: той трябва да има или страх от Господа, или любов към Господа. Страхът внася ред и порядък в човешкия живот, а любовта му помага да върши волята Божия. Любовта дава свобода на човека. Без любов никаква свобода не съществува. Ако разбираш любовта, свободата ще дойде; ако не я разбираш, страхът ще дойде. В неразбраната любов иде страхът; в разбраната любов иде свободата. Ако си страхлив, ще се мъчиш. Страхът е създал закона. Любовта внася живот, жизнена прана в човека. Безлюбието го обезсилва.

Като ученици, прилагайте любовта за усилване и подържане на живота, а музиката – като възпитателно средство. И тогава, ще пеете и ще взимате тоновете правилно. Да вземеш тона „до” правилно, това значи, да придобиеш светлина, топлина и сила. Без тия елементи, тонът е нечист и неправилен. Всеки тон произвежда различна светлина, топлина и сила. Тоновете се отличават един от друг по степента на светлината, топлината и силата, които произвеждат. Песента “Тъги, скърби”, започва от тона „ре”. Той произвежда движение. Значи, само движението е в сила да измени скръбта, да я превърне в радост. Тя е товар, който наляга човека. Като се раздвижи, товарът му олеква.

Чели сте книгата „Жил Бла”, за когото се разказва, как прекарал на острова, дето го изхвърлили морските вълни. Един ден той намерил няколко кратуни, които напълнил с гроздов сок и превърнал във вино. Като се разхождал из острова, срещнал един немощен старец. Жил Бла пожелал да му помогне. Старецът се качил на гърба му, от дето не искал да слезе. Дето ходел Жил Бла, носел и стареца на гърба си. Когато виното било готово, Жил Бла пил от него, но дал и на стареца да пие. Последният се напил и започнал да играе върху гърба на Жил Бла. Така той могъл да се освободи от стареца. Следователно, като ви нападнат тъги и скърби, дайте им вино да се опият. Само така те ще слязат от гърба ви. Те представят стареца, който се качил на гърба ви и не иска да слезе.

Сега, като говоря за виното, не трябва да гледате на него като на нещо опасно. Първоначално виното е било полезно, но после в него се вмъкнал вредният елемент, който му придава опивателно свойство. Апостол Павел препоръчвал на ония, които имат слаб стомах, да пият вино. В Православната черква причестяват с вино. Полезно е виното, но трябва да се знае, как да се приготвя. Благата дума, милият поглед, добрата постъпка не са нищо друго, освен лъжичка вино. Във виното се крие нещо смислено, дълбоко. За да кажеш една сладка дума, трябва да знаеш, как да настроиш ума си. Да изразиш едно добро чувство, трябва да знаеш, как да настроиш сърцето си. То е многострунна арфа. Ако не можеш да нагласиш ума и сърцето си, ще чуваш само дрънкане и бръмчене.

Млад момък срещнал един дядо и го запитал: Как си, дядо? – Ходих на пазара да си купя калпак. – Добре ли си? – Лош, хубав, купих го вече. Дядото не чува, какво го питат, и отговаря, каквото си мисли. Тази е причината, дето хората не се разбират. Те не чуват, какво ги питат, и отговарят, каквото им дойде на ум. Същото виждаме и в човека, поради което той става смешен и за себе си, и за окръжаващите. Някой говори разумно, но, като не го чуваш, казваш: Станало е вече. Не те питат за станалото. Момъкът пита дядото: Дядо, как си със здравето? Той трябва да каже: Добре съм, синко. Ако го пита, де е ходил, тогава трябва да каже, че ходил на пазара да си купи калпак.

Изпейте една песен, която вие искате. Изпя се песента „Светъл ден”. Песента „Тъги, скърби” е за сърцето, а „Светъл ден” – за ума. От „Светъл ден” се ползува сърцето, а от „Тъги, скърби” – умът. „Тъги, скърби” произвежда топлина. „Светъл ден” произвежда светлина. Сега трябва да изпеете още една песен, която да произвежда сила. И в двете песни има подем. И двете имат темпо allegro. Каква разлика има между allegro и allegretto? Allegro означава бързо, а allegretto – бързичко.

Изпейте песента „Ходи, ходи.” Постъпките и движенията на човека трябва да бъдат умерени – „moderato”. Когато дава нещо, човек трябва да бъде внимателен. Даването е завършен процес. Песента „Ходи, ходи” е за душата. Тя произвежда сила. Трите песни, които изпяхте, съдържат по една идея в себе си. Всяка идея трябва да зрее най-малко 10 – 15 години, за да се възприеме от умовете на хората. Същото се отнася и до истината. Не можеш да възприемеш истината, ако не е проникнала в тебе. Влезе ли в ума ти, тя започва да зрее. Щом узрее, веднага ще я възприемеш.

Как пее българинът? Когато иска да излее тъгата си, той пее тъжно и нарежда: „Настанаха тежки времена.” Той пее и търси начин да се освободи от онова, което му тежи. Според мене, той трябва да пее весело и да нарежда: „Настанаха тежки дни, от които нищо не остана.” Каквото и да ви се случва в живота, помнете следното: Бог е единствената сила, която може да ви освободи от всички противоречия. Бог е създал света, и ние трябва да имаме любов към Него.

Първото нещо, което се изисква от всички хора, е любов към Бога. После иде любовта към ближния и към себе си. Само Божията Любов трябва да ни дойде на помощ, за да ни избави от всички беди. Любовта разрешава всички въпроси. Без нея въпросите остават неразрешени. Оня, Който ни ръководи, Който ни дава живот и помага за разрешаване на всички въпроси, е Бог.

Само светлият път на мъдростта води към истината.

В истината е скрит животът.

8. Лекция от Учителя, държана на 24 ноември, 1943 г. София. – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, себе, любов, има, сърце, процес, казва, казваш, учител, правилно, време, дивак, хора, сега, ум, работа, свободен ,

Младежки окултен клас , София, 24 Ноември 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder