НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Средство за подобряване

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Средство за подобряване

Най-често използвани думи в беседата: човек, свят, може, има, сега, земя, години, работи, истина, добре, казва, бъде, имаш, мисли, вода, хора, цялото, време, работа ,

Общ Окултен клас , София, 27 Октомври 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Упражнение за дишане с движение на ръцете.

Избрахте ли си по една песен? Музикалният свят е преходен свят между физичния и духовния. Чрез музиката всичко се постига. Без нея не може да се мине в духовния свят – тя е граница между човешкия и ангелския свят. Мястото на музикалния център в човека е на челото, отстрани над веждите. Човек, в когото музикалното чувство е силно развито, на това място има ръб. Челото може да се раздели на три области: горната част е свързана с Божествения свят; средната част е свързана с ангелския свят – там е литературата, поезията, изкуството; долната част е свързана с физичния свят – със света на фактите, на материалната наука. В основата на носа, горе, се намира центърът на формите; до тоя център се намират други центрове: на величината, на тежестта, на реда, на чистотата, на математиката. Тия центрове са разположени в предната долна част на челото.

Мнозина не признават никакви центрове. Те не вярват в научните наблюдения, правени от физионогмисти и френолози. Според някои, човек мисли с целия си ум. Не е така. Мозъкът – орган на мисълта, се състои от много центрове, със специална служба и функция, както отделните органи на тялото. Например, ръцете и пръстите на ръцете са органи, чрез които човек работи. Без тях никаква работа не може да се свърши. В физичния свят формите не отговарят всякога на съдържанието. Например, едно хубаво шише може да съдържа отрова. В ангелския и в Божествения свят не е така. Там всякога формите отговарят на съдържанието. Добрият човек има добре устроена, красива форма на главата; лошият човек има лоша форма на главата. Добрият човек има красив, правилен нос; носът на лошия човек не е красив, има някакъв недостатък. Когато стане песимист, човек започва да гледа на всичко мрачно, всичко му е криво, и носът му се завъртва надолу. Ако е оптимист, носът му има красива, права линия. Когато здравето на човека се колебае, носът му постепенно се стеснява, ноздрите му прилепват, свиват се. За такъв човек се казва, че скоро поп ще му пее. Колкото по-отворени са ноздрите, толкова по-дълбоко и пълно е дишането. Изпъкналите части на носа показват чувствителност. Това са хора на сърцето. Както мисли човек, такова направление дава на линията на носа; чувствата пък определят широчината на носа.

Често се говори за сърцето, като изразител на чувствата. – Де е това сърце? – В симпатичната нервна система, или в слънчевия възел. Това сърце има свои посланици в мозъка, те го представят. Мозъкът има отношение към умствения свят – горния свят, поради което е отделен от чувствения свят. Умственият свят е в главата, а чувственият – в симпатичната нервна система.

Казвате: Тия неща трябва да се докажат. – Как ще докажете на слелия, че съществува светлина? Как ще докажете на глухия, че съществува звук, че музика има в света? Много от сегашните хора са като слепия и глухия, седят и мислят за оня свят, представят си го такъв, какъвто не е. Те имат превратно понятие за оня свят. Те се питат: Какво ще правим на оня свят? – Има какво да се прави на оня свят. Той е място на учение. Там няма такива развлечения и забави, каквито на земята. Там работата е сериозна. На земята можеш да се сърдиш, като децата. На оня свят това не се позволява. Разсърдиш ли се там и напуснеш мястото си, повече не те приемат. Тук можеш да се сърдиш, по колкото пъти искаш на ден; можеш да напущаш дома си и пак да се връщаш, но такива неща на оня свят не се допущат. Какво правите, когато се развали едно от колелцата на часовника ви? Ако не може да се поправи, изхвърляте го навън. Така постъпват и на оня свят. Той е уреден свят. Щом се развали едно колелце, изхвърлят го навън и повече не го приемат. Който иска да влезе в оня свят, трябва да бъде готов за там.

Сега вие трябва да се пазите от своите лоши наклонности – от гнева, от подозрението. Казваш: Не съм ли свободен да се проявявам, както искам? – Свободата не се заключава в човешкия гняв, нито в човешкото подозрение. Да правиш, каквото искаш, това не е свобода. Казано е, че истината освобождава. Човек, който не обича истината, не може да се нарече Син Божи. Когато влезе в човека, истината обхваща неговия ум, неговото сърце и неговата душа, и човек може да бъде чадо Божие. Казано е в Писанието: „Бог е възлюбил истината в човека“. Днес всички говорят за свобода, без да я имат. Докато е малко, детето е свободно да прави, каквото иска. Родителите не са доволни от неговата свобода, но му прощават. Като порасне, то само се ограничава. Ако си позволи да върши това, което по-рано е вършело, никой не му прощава. Има неща, които се прощават, но само на децата. Понеже на децата се прощават много неща, казваме, че земята е за децата. Когато детето порасне и стане голям, възрастен човек, той влиза в духовния свят, дето не може да прави това, което е правил в детската си възраст. Докато си на земята, свободно плюеш на една и на друга страна. Влезеш ли в духовния свят, това не се позволява. Нарушиш ли това правило, ще те изпъдят вън. Един от нашите братя, доста възрастен, като вървял из софийските улици, неусетно плюл на земята. Веднага го спрял един общински чиновник и го глобил пет лева. С малко се освободил.

Едно трябва да знаете: земята е забавачница, която забавлява и поучава децата. Тук се изучават елементарни работи. Някой си дава вид на големец, на човек с голямо съзнание; той се надува като детето, което иска да бъде като баща си. Може ли детето да стане веднага като баща си? Някога, в миналото то е било като баща си. Тогава баща му е бил негов син.

Днес много християни искат да бъдат като апостол Павел. Каквото и да правят, те не могат да го стигнат, не могат да бъдат като него. Апостол Павел е живял преди две хиляди години; ти живееш две хиляди години след него. Как ще го настигнеш? Как ще бъдеш като него? В две хиляди години той е работил, повдигнал се е, отишъл е далеч в развитието си, не може лесно да се настигне. На времето си той е писал послания. Сега пише други послания, в нов дух. Днес той пише ново откровение. Следователно, не се стремете да бъдете като апостол Павел. Бъдете такива, каквито Бог ви е създал. Изявявайте това, което е вложено във вашия ум. Певецът, надарен с дарба да пее, ще пее. Поетът ще пише; ученият ще наблюдава природата и ще я изучава; жената-домакиня, ще готви. И това не е лошо. Готварството е изкуство. И природата готви. Какви хубави, сладки плодове готви тя!

Преди няколко дни получих една круша – тежка 645 гр. и една дюля – 1200 гр. Ако една круша или една дюля може да изработи такива хубави плодове, защо вие да не можете да изработите една хубава мисъл и едно хубаво чувство? Човек трябва да се поощрява от природата. Хората често се обезсърчават и казват: Остаряхме вече. – Защо остарява човек? – Защото възлиза нагоре, а възлизането уморява, отнема силите на човека. Детето слиза отгоре, расте, развива се и, когато възмъжее, започва да се качва нагоре. При качването по високите върхове, човек се запъхтява, няма желание да ходи. Човек слиза лесно, а се качва мъчно. На аероплан лесно се качва, но на планинските върхове – мъчно. Никоя експедиция не можа да се качи на Хималаите, но с аероплан летяха над тях. Високите върхове представят умствения живот на хората.

Човек трябва да мине през своя умствен живот, да използва условията, при които може да живее. Тоя свят е толкова необходим за човека, колкото въздухът за птиците, водата за рибите и почвата за млекопитаещите. Рибата не може да живее извън водата. Излезе ли от водата, тя веднага умира. Обаче, влезе ли човек във водата, веднага умира. Всяко живо същество е така нагодено, че да използва условията, при които е поставено. Влезе ли в чужди условия, то изпитва страх и започва да бяга. Страхът е висшият закон, който управлява животинското царство. Той се е развивал милиони години. Законът в животинския свят гласи: Със силния не се разправяй. Срещне ли те на пътя, плюй на краката си и бягай. Ако си на високо, не слизай при силния, да се разправяш с него. Стой на височината и оттам се обяснявай. Ако търсиш правото си от силния, никога няма да го намериш. Как постъпва вълкът с овцата? Само при един случай овцата може да се спаси – ако е болна. Той я бутне оттук-оттам и я оставя. Казва й: Паси свободно, аз не ям болни овце.

Вие се питате, защо някой постъпва по един, или по друг начин. Не питайте, защо водата тече – такова е нейното естество. Не питайте защо водата замръзва. Не питайте и защо водата се изпарява. Водата се среща в три състояния: течно, твърдо и въздухообразно. Ние се интересуваме главно от течното състояние на водата. В своето течно състояние, тя върши повече работа, отколкото твърдите й частици. Виждаме, как леки, твърди частици и прашинки хвърчат из въздуха, без да вършат някаква работа. Понякога природата е недоволна от тях, пита ги, какво правят във въздуха. Те отговарят: Дойдохме да си поиграем в твоето царство, да се полюбуваме на твоите красоти. Тя им праща някакъв подарък – други твърди частички, които се полепват по тях, правят ги по-тежки и с тях заедно падат на земята. Като се удрят в твърдата земя, те губят това, което им е дадено. Те казват: Подариха ни нещо, но понеже се блъскахме едни в други, взеха ни всичко. Излишното всякога се взима. Един турчин си турил пет-шест копринени пояси. Един ден го нападнали и му взели всичките пояси, като му оставили само един. Много естествено, на един човек не са му нужни шест пояса.

Сега трябва да вървим по пътя, който Бог ни е предначертал. Човек се отклонява от тоя път, защото се занимава с работи, които не влизат в неговото предназначение. Например, ваша работа ли е да съдите някого, че откраднал нещо? Затова има стражари, съдии, адвокати – едни ще го обвинят, други ще го защитят. Всъщност, вие не знаете истинската работа. Казват, че е откраднал, но дали, наистина е откраднал, не знаете. Някой обрал някого, но никой не видял това. Обраният гони крадеца, настига го, взима това, което му откраднал, но сега крадецът дава под съд пострадавшия. Вика свидетели, те казват, че видели, как е станала работата. И в края на краищата, ще пострада обраният, а не оня, който го е обрал. След време може да се открие истината, но отначало работата ще се обърка.

В Оряхово се случило следното. Обвиняват един баща, че убил сина си. Викат бащата в полицията, бият го, изтезават го, искат да каже истината. Най-после той се принудил да признае това, което не е направил. Той казал: Убих сина си и го хвърлих в Дунава. Така се спасил от бой. Осъдили го на смърт. В деня, в който трябвало да го обесят, се явил синът и спасил бащата. След това запитали бащата, защо казал, че убил сина си, когато синът бил жив. – За да се освободя от бой и изтезания, – отговорил бащата.

Новото учение се основава на истината, на реални неща. То не се занимава с преходни работи. Който иска да следва това учение, трябва да се откаже от ненужните мисли на миналото. Той трябва да се откаже от всичко преходно. Например, днес е модерно дамите да пушат и да пият. Казват, че свободата на новото време допуща това. Каква свобода? Да пушат и да пият хората, това не е никаква свобода. Досега жената не беше ли свободна да пие? Тя всякога е била свободна да пие, но вода, а не вино или коняк. Значи, като пие коняк и пуши, свободна е; като пие вода, не е свободна. Кога жената не е пушила и пила? Откак светът съществува, тя всякога е палила огън на огнището и задимявала въздуха. Тя всякога е варила вода и пила. Димът е на място – огън се кладе. И след това ще кажат, че жената не била свободна. А днес, като пуши и пие, ще бъде свободна. Това е криво разбиране. Често и вие казвате: Не съм ли свободен? Свободен си, но ако знаеш да свириш. Ако не знаеш да свириш, не си свободен. Който знае да свири, всичко може да направи. Като засвири, хората се събират около него и пари дават. Ако не знае да свири, те казват: Ние не се интересуваме от човек, който не може да свири. Кой се интересува от грозната мома? Кой се интересува от невежия? Обаче, от красивата мома всички се интересуват. Дето и да отиде тя, в която държава и да влезе, в което общество да се яви, всички я посрещат с радост, всички са готови да й услужат. Каквото пожелае тя, всичко става. Зад красотата се крият известни добродетели. Красивата мома е разумна. Красотата се изразява в пластичност на лицето, в интелигентност, в разумност, в благородство на чувствата. Красивият е волев човек. В него брадата е добре оформена.

Красив трябва да бъде човек! Като отидеш в оня свят, с какво ще се похвалиш? В тоя свят с какво ще се похвалиш? Ако си художник, ще се похвалиш с картините си; ако си поет, ще се похвалиш с поезията си; ако си силен човек – със силата си. Докато е на земята, човек може да се похвали с много неща; важно е, какво ще занесе на оня свят. Там пехливани не им трябват. Ако си добър, истински педагог, ще се похвалиш с педагогията си; Ако си добър баща или добра майка и си отгледал добри деца, ще се похвалиш с децата си. Всичко това е за земята. Какво можеш да занесеш на оня свят? Там можеш да занесеш само любовта си – нищо друго не приемат. Ако имаш обич, любов в сърцето си, ще бъдеш приет на небето. Ако нямаш любов, ще те върнат на земята.

Единственото нещо, което човек познава, е любовта. Това трябва той да изучава на земята – да възприема и да предава любовта. Всичко останало, което човек не знае, не е любов. В оня свят любовта е превозно средство. Достатъчно е да обикнеш нещо, за да го постигнеш веднага. Обикнеш луната, веднага си на луната; обикнеш някоя звезда, веднага си там; обикнеш поезията, поет ставаш; обикнеш художеството, художник ставаш. Мощна сила е любовта. Тук нещата се постигат мъчно. Най-бързото превозно средство на земята е светлината; в оня свят тая бързина е равна на бързината на биволска кола – най-малката бързина. В оня свят бързината на движението не може да се сравни с нищо. – Научно ли е това, или преносно? – Научно е, но за доказването му са нужни средства, с които земята не разполага. Невъзможното за човека е възможно за Бога. Едно време беше невъзможно човек да лети – днес лети с аероплани, и то с неимоверна бързина. Днес човек надминава птиците в бързината на летенето, но мухите още не е достигнал. Има мухи, които се движат с бързина 1300 км. в час. В това отношение, ние не сме достигнали още до културата на мухите.

Мнозина страдат, измъчват се, без да знаят причините за това. Три фактора има: може да сте яли мъчносмилаема храна, поради което се образуват много газове, които се разширяват и надуват корема. Причината може да е в чувствата, а може да е и в мислите – няма хармония между тях. Мозъкът е едно електрично динамо. Това електричество движи нашите мисли и чувства – създава кръвообращението. Електричеството е превозно средство, Симпатичната нервна система е магнетичен център. Електричеството без магнетизма не влиза в действие. Магнетизмът дава топлина, а електричеството – светлина. Когато в човека липсва магнетичната сила, той няма топлина. В духовно отношение, магнетизмът е влага. Каквото е водата за градинаря, такова е магнетизмът за човешкия организъм. Без магнетизъм човек изсъхва. Всички хора, които имат малко магнетизъм, са сухи, сприхави. Щом придобият магнетизъм, те се разширяват, стават разположени, весели. Казваш: нервен съм. – Изсъхнал си, малко магнетизъм имаш – магнетизъм ти трябва. – Какво да правя? – Ще се молиш на Господа. Молитвата е работа, чрез която се придобива магнетична сила. Гневиш се – малко ти е магнетизмът. Имаш само десет лева, оберат те, и ти губиш присъствие на духа си, Ако имаш десет милиона и ти вземат десет лева, ще се безпокоиш ли? Когато сте богати, противоречия не се създават; когато сте бедни, тогава идат противоречията. На земята трябва да бъдете силни, разумни, добри. Като сте силни, добри и разумни, ще правите, каквото искате.

Какво искате сега? Да бъдете свободни? Обаче, вие търсите свободата извън себе си. Питате се, защо светът не е нареден, както трябва. Ако разглеждате света съзнателно, ще видите, че е много добре нареден. Вижте, как са създадени растенията. Вижте, каква хармония има в течението на водите, на моретата. Вижте, как планомерно се движи земята със скорост, съответстваща на човешкия организъм. Тя се движи с бързина 29 километра в секунда. Какво щеше да стане с нас, ако тя се движеше с бързина 50 – 60 км. в секунда? Ние не бихме могли да издържим това голямо напрежение. В бъдеще земята ще дойде по-близо до Слънцето. Тогава движението й ще се ускори, животът ни ще стане по-активен. Ония, които се движат с аероплани, са нагодени за по-голяма бързина. Днес американските железници се движат с бързина от 80 – 120 км. в час – активни са американците. Железниците на изток, обаче, се движат с по-малка бързина – около 40 – 50 км. в час. Един американец, на възраст 40 години, по активност изживява енергията на човек, който е живял 80 години в Европа. Умен, активен народ са американците, въпреки това, имат някои слабости. Например, лятно време, в големите горещини, те пият студени сиропи, поради което страдат от разстройство на стомаха. Често, след горещо кафе, те пият студени сиропи, или ядат ледено. Резките смени не са на място. Когато състоянията в човека се сменят бързо, тогава злото си пробива път.

Едно се иска от съвременния човек: да работи за развиване на религиозното си чувство. То се намира в горната част на главата. Значи, човек приема възвишени мисли и чувства чрез тоя център. Всяко чувство, всяка способност има определено място на човешката глава. В художника, например, е добре развит центърът на наблюдението. То се намира отпред, на челото. Някои художници рисуват само пейзажи, други рисуват човешки образи. В последните центърът на формите е добре развит. Някой минава за добър художник, но не може да нарисува лице на честен човек, да предаде чертите на честността. Центърът на честността се намира в средата на челото под плоскостта на очите. Когато погледът на човека е над очите, той е честен; ако погледът клони към земята, честността е слаба. По погледа познаваме, дали човек е честен, или не. Затова е казано, че няма скрито-покрито в природата. Казвате, че човек не трябва да се занимава с малки работи. Според мене, разумният се занимава с малки работи. Ако види, че две мравки се бият за една трошица хляб, той ще се спре пред тях и ще ги примири. Ще извади от джоба си няколко трошици и ще им ги даде, да се задоволят. Виждаш, че два клона на дървото се преплели. Минаваш и казваш : Не се занимавам с дребни работи. В това време нещо отвътре ти казва: Дървото принадлежи на Бога. Помогни на това дърво, разплети клонете му. Дървото е част от цялото, а в природата действа законът на цялото. Ако помагаш на цялото, ти си свободен човек; ако не помагаш, не си свободен. Щом е добре на цялото, и на тебе ще бъде добре. Кракът е свободен, когато върши службата си добре. Това показва, че цялото тяло е добре. Ако цялото тяло не е добре, и частите не са добре. Хората не мислят за цялото, но искат цялото да мисли за тях.

Често хората мислят само за себе си, а с това сами се спъват. Ако петгодишното дете постоянно мисли за ръста си, то ще престане да расте. Виждал съм деца, които мислят само за растенето си. Щом видят някоя стена, спират се, вадят молив и отбелязват, какъв е ръстът им. С това те спират растенето си. Колкото по-малко мислиш за ръста си, толкова по-добре. Детето расте, когато не мисли за своя ръст. Някой иска да стане учен и постоянно мисли за това. Учи, без да мислиш, колко учен трябва да станеш. Свири, без да мислиш, че трябва да станеш голям музикант. И разумните същества свирят. В невидимия свят има инструменти, съставени от 25 хиляди клавиши. – Вярно ли е това? – Сами ще проверите. В човешкия мозък, отпред на челото, има орган, състоящ се от 25 хиляди клавиши. Бъдещият човек ще си служи с тоя орган. Той ще си служи с музиката на своето съзнание.

Къде е мястото на съзнанието в човешкия мозък? – В малкия мозък. Има нервни клетки, които участват в проявите на мисълта. Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да подобри своя мозък, да подобри нервната и симпатичната системи. Силите, които подобряват мозъка и нервната система на човека се крият в любовта. Тя е средство за подобряване силите в човека. Мъдростта и истината са също така средства за подобряване. Ако обичаш истината, движенията ти ще бъдат свободни и хармонични. Ако обичаш истината, ще бъдеш богат и учен. Не обичаш ли истината, всичко ще изгубиш. Ако обичаш истината, ще имаш красив живот. При истината, и лошият живот се превръща в добър. Който обича мъдростта, ще пътува свободно във вселената. Без светлината на мъдростта никъде не можеш да отидеш. Само светлината дава свобода на човека да пътува от едно слънце на друго. Мъчно се постига мъдростта. В невидимия свят има университети за придобиване на мъдростта. На земята, обаче, се изучават само причините на нещата, а не самата мъдрост. Мъдрият може да оправи света. Щом може да оправи света, той може да направи всичко. За всяко нещо се иска ум, светлина и знание.

Много неща съм говорил досега, но малко сте изпълнили. На какво разчитате? Говоря ви за дишането, но вие не дишате. Казваш: Важно е да съм здрав. – Ще бъдеш здрав, ако дишаш правилно. Някога умът ти се притеснява, мозъкът ти се стяга, не знаеш, как да си помогнеш. Ще си кажеш: На работа сега! Ще дишаш дълбоко, да ти е приятно, да се чувстваш разположен. Каквото приемеш от въздуха, благодари за това. Въздухът е дихание на Бога. Казано е в Писанието: „И вдъхна Бог в ноздрите на човека, и той стана жива душа.“

Сега, повечето от вас сте бащи и майки. Как възпитавате децата си? Лесно може да се възпита едно дете, но трябва да се знаят новите методи. Ако едно дете е своенравно, честолюбиво, гордо, ще го възпитавам, като хвана един от пръстите на ръцете му. Не е достатъчно само да хвана пръста му, трябва да зная, кой пръст да хвана и как да го хвана. Ако детето е несправедливо, ще хванеш средния му пръст и ще му въздействаш лесно; ако то не е музикално, ще го хвана за безименния пръст. Ако искам да развия търговски способности в детето, ще го хвана за малкия пръст – момчето за малкия пръст на дясната ръка, а момичето – за малкия пръст на лавата ръка. Ние живеем в духовния свят, т. е. в един музикален свят. Следователно, в тоя свят нещата трябва да бъдат уредени. Без музика няма живот. Някой ме пита, какво да изучава. Съветвам го да следва по музика. Той започва да изучава музиката и остава благодарен. На друг казвам да изучава художество; на трети – литература; на четвърти – право. Бог е вложил във всекиго някаква дарба, която трябва да се развива. Хората не работят върху себе си, но се занимават с погрешките си. Вместо да вървят напред, те сами се спъват. Благодарете на това, което е вложено във вас, и работете върху него. Вие пренебрегвате своите дарби и се занимавате с работи, които не ви ползват. Преди години един мой приятел съжаляваше, че пропуснал случая да стане министър. Казах му: Благодари на тоя случай; ако беше станал министър, след две години щеше да лежиш в затвор. И така стана. След две години повечето министри бяха осъдени и лежаха в затвора.

Някой се оплаква от голяма чувствителност и мисли, че е болен. Чувствителността не е болест. Преди няколко дена дойде при мене една сестра и ми се оплака, че била болна. Ходила при един-двама лекари, но не могли да й помогнат. Казах й, че не е болна, но е крайно чувствителна. Тя разполага с един барометър, който струва около 500 хиляди лева. С него тя определя времето, дали ще се подобри, или развали. Един ден тя отишла на аптеката и попитала аптекаря, какво време предсказва барометърът. Аптекарят погледнал към барометъра и казал: Живакът се повдига, времето ще се подобри. Тя казала: Моят барометър спада, времето ще се развали. Той погледнал внимателно към барометъра и намерил някаква повреда. Поправил го и забелязал, че живакът спада. – Права сте, барометърът спада. След това дадох следния съвет на сестрата: Ще свариш вода и ще сипеш в една чаша; ще изпиеш водата лъжичка по лъжичка; същото ще правиш на обяд и вечер. Значи, ще изпиваш по три чаши гореща вода на ден. Водата регулира нервната система. Вътрешните ти органи са здрави, но ти си чрезмерно чувствителна. Ти имаш много баби и дядовци, заминали на оня свят, които те посещават често и се оплакват, че ги боляло крак, кръст, стомах, зъб. Като чувствителна, ти възприемаш тяхното състояние и мислиш, че те боли нещо. Всъщност, ти не си болна. Сестрата се съгласи с моето обяснение, защото понякога сама чувствала своите баби и се разговаряла с тях.

Забелязано е, че един чувствителен човек лесно възприема състоянието на болния. Ако болният страда от гръдна болест, чувствителният човек ще изпита същата болка. Каквато болест има болният, предава се и на здравия. Последният трябва да знае, че това са рефлексии, на които да не се поддава. Сприхавият предава своята сприхавост, добрият – своята доброта. Човек трябва да знае, кои състояния са негови и кои – чужди.

Казвате: Как ни е събрал Бог, с толкова различни характери и темпераменти? Радвайте се, че ви е събрал такива, каквито сте. Това е благословение за вас. Лошо ли е, да имате характера на ябълката, на крушата, на ореха? Черупката на ореха не е за ядене, но ядката му е полезна. Някой иска да се маже с йод, като външно лекарство. Той, без да знае, приема йода вътрешно, чрез ципата на ядката.

Сега аз искам от вас, в продължение поне на един месец, навсякъде да се чува песен. Пейте сутрин, на обяд и вечер по 30 – 35 минути, тихо, без да обръщате внимание на окръжаващите. Ще видим, кой може да пее. Всеки да си избере поне по една песен, но различни, да няма еднообразие. Казваш: Аз мога ли да пея? – Можеш. Всички могат да пеят. Някои са доста даровити. Някои сега се учат. Те са даровити, но музикалният им център не е добре развит. Те отлагат работата си за друго прераждане. По-благоприятно време от сегашния ви живот едва ли ще се намери. Бъдещият ви живот има съвсем друго предназначение. – Остаряхме вече. – Колко години сте? – Ако сте на 50 години, вие тъкмо сега сте за ученици.

Ранното отиване на децата в училище не се препоръчва. Те трябва да се занимават физически, да укрепне нервната им система. Някои даровити деца преждевременно разстройват нервната си система и стават апатични към знанието. Избягвайте пресилването. Сега сте вече калени и можете да учите. – Много тревоги и безпокойства минахме. – Вашето безпокойство е подобно на онова, което преживявал един маниак. Той искал с дясната си ръка да хване показалеца на същата, поставен между двата пръста на лявата ръка. Цели 20 години се опитвал той да направи това, но не могъл, Най-после отишъл при един психиатър да го посъветва, как да хване пръста си. Лекарят, съобразителен човек, накарал болния да направи опита пред него. В момента, когато пациентът извадил пръста си, лекарят поставил своя в лявата му ръка. Болният хванал пръста на лекаря вместо своя и радостно извикал: Хванах го! Сега и вие, като тоя болен, разрешавате един неразрешим въпрос. Ако хванете чуждия пръст, въпросът може да се разреши, но с вашия пръст е неразрешим.

Защо идат болестите в живота? – Като възпитателно средство за хората. Те носят благословение за тях. Болестите носят повече добро, отколкото зло. При сегашните условия на живота, ако нямаше болести, хората щяха да бъдат по-нещастни. Болестите смекчават човешкия характер. Някой мисли да направи престъпление. Хване го една тежка болест, тури го на кревата два-три месеца и, след като оздравее, отказва се от престъплението. В това отношение, болестта е предпазна мярка. Когато хората заживеят добре, болестите ще изчезнат. Намаляването на болестите показва, че живота се е подобрил. Ако си добър човек, и да заболееш, болестта лесно ще мине. Ако не си добър, болестта ще мине мъчно.

Сега ще ви изсвиря една българска песен. Трябва да турим думи на песента. Българинът е музикален. Славяните, изобщо, са музикални. Тоя мотив е весел, но ще ви изсвиря и един тъжен мотив – от класическите български песни.

Думите на първата песен са следните: „Нали думах, мила мамо, нали казвах; да не стои наша Донка, мамо, в къщи да се гуши. Ами книга да вземе, на училище да иде, знание да добие и в света доброто да постави.“

Който иска да бъде здрав, да пее. Ако музика не съществува, животът на хората ще представя най-голямото страдание, най-голямото мъчение, най-големия ад.

– Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.

4. Лекция от Учителя, държана на 27 октомври, 1943 г. София. – Изгрев.

Средство за подобряване

Най-често използвани думи в беседата: човек, свят, може, има, сега, земя, години, работи, истина, добре, казва, бъде, имаш, мисли, вода, хора, цялото, време, работа ,

Общ Окултен клас , София, 27 Октомври 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Сила, здраве е богатство“

Направихме упражнението за дишането с ръцете.

Избрахте ли си по една песен?

Музикалният свят е преходен между физическия и духовния свят.

Всичко може да направи музиката. Тя е едно преходно положение, без него не може да се мине в духовния свят. То е граница между човешкия и ангелския свят. Тия ръбове на челото, където се намира центърът на музиката, са граница. Отстрани на главата е човешкият ум – иде му наум да изобрети. Отпред челото е ангелският свят. Самото чело има три подразделения: Божественият свят е горе, ангелският е в средата, свят за литература и поезия, и долната част на челото е свят на фактите, нещо, което става, свят на науката. В основата на носа се намира центърът на формата. До него е центърът за величината – всички предмети имат величина. До него е центърът на тежестта, после на реда, на чистотата, после на математиката. Тия центрове са наредени по предната долна част на челото.

Светът не може да приеме, че тия наблюдения са намерени.

Сега всичките хора мислят, че човек мисли с целия си ум. Ние говорим за човешкия ум, но той има органи, с които се проявява. За да работи човек, трябват му ръце, за да работи човек, трябват му пръсти. Ако ги няма, не може да работи.

Във физическия свят формите не съответстват на съдържанието. Едно хубаво шише може да съдържа отрова. В Божествения свят и в ангелския свят е точно обратното – всяка форма съответства на съдържанието. Добрият човек, като го погледнеш, носи добра глава, формата е добра. Лошият носи лоша глава. Добрият човек носи добър нос, формата е добра. Лошият човек носи лоша форма на носа – като погледнеш, носът е дефектен. Когато човек стане песимист, всичко му е криво, носът се завърта надолу. Когато е оптимист, носът е права линия. Когато здравето започва да се клатушка и човек закъсва, носът се стеснява, прилепва – скоро попът може да му пее. Докато са отворени ноздрите, диша добре. Изпъкналите части на носа показват чувствителност, те са на сърцето. Човек, както мисли, дава направление на линията на носа. Както човек чувства, дава широчина на носа.

Често говорим за сърцето, за чувствата. Къде е сърцето на човека? То е симпатичната нервна система или слънчевият възел. Там е сърцето на човека. Туй сърце има посланици в мозъка, да го представят. Мозъкът е умственият свят. Мозъчната система е съвсем отделна от чувствения свят. Чувственият свят е долу.

Тези неща трябва да се докажат. Как ще докажеш светлината на един човек, който няма зрение? Как ще докажеш на един човек, че съществува музиката, ако няма ухо?

Като седим и мислим какво ще бъде в оня свят, имаме едно извратено понятие. Какво ще правим в оня свят? Оня свят е свят на учение. Оня свят няма такива забавления, развлечения, сериозна работа има. Тук на земята като едно дете може да се сърдиш. Там не можеш да се сърдиш. Щом се разсърдиш, щом излезеш от къщи, не те приемат. Тук десет пъти може да се разсърдиш, там няма да кажат защо е така. В този свят вземете един часовник, както са направени тези колелца, са хубаво изработени, но щом се развали, изхвърлят колелцето. Онзи свят е уреден, щом се развали, хайде навън, не те приемат. В този свят трябва да се приготвите.

Сега имате разни склонности, обичате да се гневите, да подозирате. Казвате: „Аз съм свободен.“ Свободата не седи в човешкия гняв, свободата не седи в подозрението. Не е свобода да правиш, каквото искаш.

После, човек, който не обича истината, той син Божи не може да стане. Когато истината влезе в човека, всели се в неговия ум, неговото сърце, неговата душа, чадо Божие може да бъде. Преди да е дошла истината в човека, не може да бъде чадо Божие. Писанието казва: „Бог е възлюбил истината в човека.“ Истината ни прави свободни. Майките не са свободни. Децата правят туй, което майката не прави. В ранната възраст децата правят това, което майката не прави, и бащата не го прави. Те му прощават. Когато това дете стане възрастно, ако направи това, което прави като дете, не му прощават, но то прави много работи, които му прощават.

Казвам, земята е за децата – прощават се много работи. Щом идеш в духовния свят, ти си възрастен, не можеш да правиш туй, което си правил в младини. Тук, на земята, минавате, плюете навсякъде. В небето, ако плюеш, ще те изпъдят навън. Един наш брат, от доста възрастните, минава в София, плюе. Хващат го и го глобяват пет лева. С малко се е освободил.

Трябва да имаме ясна представа, че земята е забавачница. Много елементарни работи има, които разправяме като деца. Някой път дадем фасон за големи работи, представяме се. Детето иска да бъде като баща си. Може ли да бъде като баща си детето? Детето казва: „Едно време бях като баща си.“ Когато баща му е бил като дете, баща му е бил син.

Сега много християни искат да бъдат като Апостол Павел. Апостол Павел е живял преди две хиляди години, те искат да станат като него, да го стигнат. Не може да го стигнат. Той две хиляди години е живял, придобил е знание, дето не си сънувал. Той писал преди две хиляди години тия послания. Той сега друго откровение знае.

Ние не трябва да бъдем като Апостол Павел. Да бъдем такива, каквито Бог ни е създал, каквото турил в нашия ум.

Певецът, който е даровит в пеенето, се учи да пее. Поетът, който е роден да пише поезия, да пише. Ученият човек да наблюдава природата.

Някой казва: „Жената да се научи да готви.“ Готварството, и то е изкуство. Вижте природата как готви онези плодове. Да можем ние да сготвим, както е сготвена една ябълка, една круша.

Сега ми донесоха две круши. Едната круша тежи 645 грама. Преди няколко години бяха ми дали една дюля. Теглих я – близо 1200 грама. От Русе беше.

Ако едно дърво може да изработи една хубава круша, един хубав плод, защо ние да не можем да изработим една хубава мисъл в нас, едно хубаво чувство? Поощрение трябва да бъде.

Често се обезсърчаваме, казваме: „Ние сме остарели.“ Старият човек защо остарява? Детето отгоре надолу слиза. Старият човек, след като е слязъл, започва да се качва. Качването нагоре не е лесно. Нали по високите върхове като се качвате, се запъхтявате. Може да се зароди желание да не ходите. Защо старият човек не ходи лесно?

Лесно е да слизаш, мъчно е да се качваш. На един аероплан мъчно ли е да се качиш? Но на един планински връх не е лесно да се качиш. На най–високия връх на Хималаите не можаха да се качат, но с аероплан хвъркат над тях.

Умственият живот е потребен, да изберем ония условия, при които може да живеем.

Вие по някой път се питате защо рибата живее във водата. Извън водата тя не може да живее. Човек, ако рече да живее във водата, ще умре. Рибата ако извадиш из водата, ще умре.

Та казвам, знанието трябва да се приложи. Някой път вие гледате, някой човек е много страхлив. Страхът от милиони години е насаждан във всичкото животинско царство. Страхът е висшият закон, който го управлява. В този животински свят е писано така: „Със силния не се разправяй. Плюй на краката си и бягай от него, най–малко да си далеч половин километър, един километър. При силния никога не слизай, от горе се разправяй. Не го срещай, правото си не искай от него. Никога няма да го намериш.“ Питам, една овца, като посрещне един вълк, какво прави? Как ще се отнесе вълкът? Има само едно изключение – ако овцата е болна, вълкът е снизходителен. Бутне я по корема, казва: „Паси тук.“ Болни овце вълкът не яде, не ги дави. Човещина има в него.

Сега вие сте заняти12 и питате защо някой така постъпи. Вие не разрешавайте защо водата тече. Това е нейното естество. Защо водата замръзва, това е нейното естество. Три състояния има водата: твърдо, течно състояние и парообразно състояние. Туй, което ни ползва, е течното състояние. В природата може да наблюдавате по някой път дребните твърди частици – след като добият свобода, дигнат се горе във въздуха, играят си там. Никаква полза не принасят. По някой път природата се разгневи, вика ги на гости. Казва: „Защо дойдохте?“ – „Дойдохме да се поразходим в твоето царство.“ – „Хубаво.“ Тогава тя взема, че им дава подарък, на твърдите частици дава подарък – те станат тежки, прати ги надолу. Като станат тежки, падат, блъскат се в земята и всичко, което им дадено, се поглъща в земята. Казват: „Подариха ни, но като се блъскахме, взеха ни всичкото.“ Нали по някой път секвестират.

Един в турско време си турил копринени пояси, пет–шест. Един пояс е на място, но пет пояса защо ти са? Сега, това е изяснение.

Ние трябва да вървим по един път, който Бог е създал. Често се занимаваме с хора, дето не ни е работа. За пример не ни е работа да съдим един човек. Откраднал – не е наша работа. Съдии има, стражари има, адвокати има, ще повика, ще го защитят. Най–после, не знаем тази работа как седи. Казват, че е откраднал, но дали е откраднал. Представете си другото. Дошъл един крадец и обрал някого. Онзи, който е обран, настига крадеца, взема си. Разбойникът го дава под съд, че му взел. Хората са видели, че той го взел. Може онзи, на когото са парите, да го турят в затвора. Може след време, като се докаже, да го освободят. Наскоро вестниците писаха – хващат един баща и го осъждат, че убил сина си. Налагат го в Обществената безопасност и най–после човекът казва: „Убих го. Хвърлих го в Дунава на еди–кое си място.“ Осъждат го на смърт, на обесване. В деня, в който ще го обесят, идва синът и спасява баща си. „Защо каза че го уби?“ – „Като ме бият и питат: „Уби ли го?“, казвам: „Убих го!“, за да се освободя от боя.“ Това е факт, в Оряхово е станало.

Най–първо, новото учение седи – да се освободим от ония ненужни мисли на миналото.

Станало модерно сега дамите да пушат тютюн. Жени седят на масата и пушат, пият коняк. Свободата в това ли седи, да пушат тютюн и да пият коняк? Досега не беше ли свободна жената да пие вода? Сега, като пие коняк, мисли, че ще бъде свободна. Като пие вода, не е ли свободна? Вода като пие, не е станала свободна, че като пие коняк, ще стане свободна; като запуши цигара, ще бъде свободна. Кога не е запалила цигара в огнището и не е задимила. На място е димът. Този дим излиза из комина. Този дим не я направи свободна, сега като запуши цигара, ще бъде свободна.

Често и тук казват: „Аз не съм ли свободен!“ Свободен човек е свирецът, който знае да свири. Който не знае да свири, не е свободен. Който знае да свири, всичко може да направи. Като засвири, хората пари дават; не знае да свири, казват: „Нас не ни трябва, който не знае да свири.“ На някоя грозна мома никой не обръща внимание. На невежия, на тоя, който изгубил парите си, никой не обръща внимание. На красивата – навсякъде я посрещат. И в Америка, и в Англия, и в Германия, като видят красивата мома, готови са да й услужат, на нейно разположение са. Каквото тя каже, става. Зад тази красота се крият известни добродетели. Казват: „Красива е.“ Красивите моми са умни.

Сега, под думата „красота“ разбирам пластичност на лицето, израз на интелигентност, разумност има, има облагородяване на чувствата. У тия красивите хора воля има. Волята седи в брадата. Поне за брадата сте учили.

Ако идем в оня свят, с какво ще се похвалим? В този свят с какво ще се похвалиш? Ако си художник, ще се похвалиш с картините. Ако си поет – писал си нещо хубаво. Ако си силен човек, бориш се, ще се похвалиш. С много работи има да се похвалиш. С какво ще се похвалиш в оня свят? В оня свят пехливани не им трябват. Ако си роден педагог, ще се похвалиш. Ако си отлична майка, която ражда добри деца, ще се похвалиш. Ако си баща, който имаш отлични деца, ще се похвалиш. В оня свят с какво ще се похвалиш? Как мислите, с какво ще се похвалите в оня свят?

Вие се готвите да идете в оня свят, с какво ще се похвалите?

В оня свят като идем, ще се похвалим, че знаем да обичаме и да любим. „Ние знаем любовта.“ Тепърва има да се учите. Туй, което знаете, не е любов.

В оня свят ти, като обикнеш луната, веднага си на луната. В оня свят, като обикнеш някое слънце, веднага си на това слънце. Тук, като обикнеш, не може да идеш. В оня свят любовта е превозно средство. В оня свят, като обикнеш поезията, поет ставаш. Тук, обикнеш поезията, не можеш да пишеш. В оня свят, като обикнеш художеството, художник ставаш. Любовта е мощна сила. Тук не е така.

Оня свят се различава, има възможности. Там не се движат с аероплани. Нашето най–бързо превозно средство е светлината. В оня свят тя е биволска кола, най–слабото движение е светлината, с което те се движат. Там има много по–големи възможности за движение. Това е за разсъждение. Научно ли е?

Хората, които се научиха да хвъркат, едно време хвъркаха ли? Едно време, ако се кажеше, че човек ще се движи с 500, 600, 700 километра в час, щяхте ли да повярвате? Сега пътуват.

Птиците надминахте, но мухите не можахте да надминете. Мухите ни надминават в бързината в превозните средства. Има мухи, които се движат с 1300 километра в час.

Казвам, културата на мухите не сме достигнали.

Сега вие седите вкъщи. Нещо ви е дошло, мъчно ви е. Вие не знаете причината, защо ви е [мъчно]. Три фактора има. Може да сте яли известна храна. Не може да се смели добре. Образуват се известни газове. Тия газове се разширяват и образуват по някой път болести у хората.

Причината може да седи, най–първо, в чувствата. Имаш една тежест. Няма хармония между ума и мозъка. Защото мозъкът е едно динамо на електричество събрано. Защото туй електричество движи нашите мисли, превозно средство е.

Симпатичната нервна система е място на магнетизма.

Електричеството без магнетизма не може да се тури в действие. Магнетизмът дава топлина. Когато в човека липсва тази магнетична сила, той няма топлина.

В духовния свят магнетизмът е влага. Каквото е водата за градинаря, такова е магнетизмът за човешкия организъм. Без магнетизъм човек изсъхва.

Всички хора, които имат малко магнетизъм, изсъхват – сухи са, сприхави са. Щом са магнетични, разположени са, весели са.

Някой казва: „Нервен съм.“ Малко магнетизъм имаш, изсъхнал си. Магнетизъм ти трябва. Какво трябва да правиш? Ще се молиш на Господа.

Молитвата е работа. Ще се молиш, че като се молиш, ще придобиеш тази магнетична сила.

Разгневил си се. Малко магнетизъм имаш. Имаш десет лева. Обрали те, изгубиш присъствие на духа. Имаш десет милиона, някой взел десет лева, не се безпокоиш.

Когато ние сме богати, не се раждат противоречия. Когато сме сиромаси, тогава се раждат противоречия.

Сега, на земята трябва да станем силни, не глупави. Като си силен, не че правиш каквото искаш.

Сега ние всички търсим нашата свобода извън себе си. Казваме: „Защо светът не е уреден така.“ Ако разглеждаме света, много добре е уреден. Я вижте как са уредени растенията, я вижте как е уредено течението на реките, я вижте как са уредени моретата. Я вижте как се движи земята с една скорост, която съответства на човешкия организъм, с 29 километра в секунда се движи. Ако се движеше с 50–60 километра, нашето състояние съвсем друго щеше да бъде. Ние щяхме да имаме много по–голямо напрежение.

Казвам, за бъдеще земята ще дойде по–близо до слънцето. На земята ще се усили движението. Тогава нашият живот ще стане по–активен.

Тези, които се качват на аероплан, пътуват с голяма бързина. По железниците американците пътуват с осемдесет, деветдесет, сто, сто и двайсет километра. Като дойдат на изток, считат четирийсет–петдесет километра за бавно, толкоз са активни.

В Америка като идеш, един американец на четирийсет години изживява живота на осемдесет години тук в Европа. Скоро изживяват.

Един народ, който е толкоз умен – доста слабости имат. Там всичките дрогерии по десет–двайсет чешми имат с разни сиропи от лимон, портокал, от череши. Студено–ледено го наливат в чаши – ще пиеш лятно време. Всички страдат от диспепсия, разстройство на стомаха. Запример ще те повикат на угощение. След туй ще ти дадат едно топло кафе, подир туй ще ти дадат ледено – една голяма чаша от сто и петдесет грама. Бързите смени не са хубави.

Когато у един човек се сменят неговите състояния, тогава иде злото в човека.

Човек трябва да развива своето религиозно чувство. Насред на главата, на темето, е центърът на религията, набожността е там. Човек отсред главата приема.

Художникът, който рисува, има картини. Който няма картини, художник ли е? Не е работил. Щом е развито художеството, центърът на наблюдението е на челото, художникът трябва да има развита форма на челото.

Има художници само пейзажисти. Има други, които рисуват човешки образи. У тях центърът на формата е много добре развит. Гледам двамата – Кършовски и Тричков. Тричков е пейзажист, туря светлината майсторски. Онзи Кършовски е майстор на образите. И другите работи психологически ги рисува. Майстор е да изрази психологическото състояние, майстор е да изрази едно състояние.

Гледам, нашите художници рисуват – един честен човек не могат да го нарисуват. Къде седи честността? Насред челото долу. Ако се тури една хоризонтална линия на плоскостта на очите, те трябва да гледат над тази плоскост – този човек е честен. Щом погледът не е над плоскостта, не е честен, гледа на земята. Турците казват: „Тебе гледа, мене вижда.“

Ние мислим, че никой не ни вижда.

Карат се две мрави. Казвам: „Сега ще ходя да се занимавам с мравите.“ Нещо ми казва: „Що не ги примири?“ Спира ме. Връщам се назад да ги примиря. Карат се за една трошица хляб. Едната държи, и другата държи. Изваждам от джоба, турям им още трохи да ги примиря, да си тръгнат по работата. Ще кажеш, малки работи.

Или минавам по някой път покрай дървото, гледам – два клона се преплели, търкат се. Казвам: „Не е моя работа.“ Минавам, нещо ми казва: „Защо не им помогнеш, то е на Господа.“ Връщам се да разплета клоните.

Вие считате тия малки работи. В природата действа законът за цялото. Вие мислите, че сте свободни. Свободен си само тогава, когато помагаш на цялото. Всеки човек, който иска да бъде свободен, трябва да помага на цялото. Щом на цялото е добре, и на тебе ще бъде добре. Кракът е свободен, като върши службата си добре и цялото тяло е добре. Щом цялото тяло не е здраво, не можеш да бъдеш здрав. Ние забравяме да мислим за цялото, пък искаме цялото да мисли заради нас. Ние мислим за себе си.

Човек, който мисли за себе си, спъва своите работи. Едно дете, когато е на три–четири години, ако започне да мисли постоянно за ръста си, то ще престане да расте. Виждал съм деца, които постоянно се мерят до стената, колко са израснали. Дойде до една стена, бележи, дойде до друга, бележи. На същото място остава. Туй дете трябва да го отучиш да мисли за растенето си, за да расте. Растенето става само когато не мислим. Искаш да станеш учен човек, искаш много учен да станеш. Ти само учи, нека бъде учението като занятие. Или искаш да свириш. Ти само свири, дай подтик.

Целият невидим свят, всички разумни същества свирят. Хиляди са начините, по които свирят. Там има и други инструменти. В Невидимия свят има органи с по двайсет и пет хиляди клавиши, три хиляди и толкоз октави. Сега ще кажете: „Това истина ли е?“ Дали е истина, оставете, но в човешкия мозък има орган отпред на челото. Той е с двайсет и пет хиляди клавиши. Музиката трябва да работи със съзнанието на човека.

Съзнанието е в предния мозък. Има нервни клетки, които вземат участие в човешката мисъл. Когато пелите клетки се увеличават, човек е по–умен. Колкото но не са развити, не е умен.

Трябва да работим да се подобри нашият мозък, да се подобри нервната система, да се подобри симпатичната нервна система. Силите, които подобряват, то е любовта. Любовта е като средство за подобрение, мъдростта – като средство за подобрение и истината – като средство за подобрение. Ако обичаш истината, ще бъдеш подвижен, всичките движения ще бъдат хармонични. Ако обичаш истината, всичко туй е възможно. Като не обичаш истината, нищо не е възможно. Като обичаш истината, и богат може да станеш, и учен може да станеш. Не обичаш истината – каквото имаш, ще го вземат. Ако обичаш истината, живот ще имаш, хубав живот ще имаш. И най–лошия живот може да го превърнеш.

За превозно средство е любовта.

Ако искаш да пътуваш във вселената, без мъдрост не може да пътуваш. Само светлината ще ви научи да ходите от едно слънце на друго. Най–трудното учение е мъдростта.

Някои искат да учат много. Мъдростта има да учите. Като идете в Невидимия свят – има университети за мъдростта. Тук има малко учение за мъдростта, търсят само причините за нещата.

Един човек, който е мъдър, той може да поправи света. Умният човек, мъдрият човек много може да направи. Вкъщи всички треперят – дойде, накладе огън.

Гледам, един брат скоро донесе една запалка с електричество. На една жица турил азбест накрая, потопил го или в спирт, или в бензин. Като потегли медните жици на тази запалка, пусне тока, образуват се искри. Тия искри на електричеството запалват бензина и пламва. С кибритени клечки, и двайсет да драснеш, не можеш да запалиш, но с тази запалка може да запалиш. Стига му умът, направил го доста хубаво. Един от нашите хора го направил, донесе го подарък. Който няма кибрит, може да си услужи. Ум се иска.

Казвам, на кое вие разчитате сега?

Толкоз съм говорил – вие не дишате. Казвате: „Човек да е здрав.“ В дишането има нещо. Седиш, искаш да дишаш, умът ти се скита някъде. Ще спреш ума си, ще кажеш: „На работа, да дишаш.“ Да ти е приятно, когато въздухът минава и влиза в дробовете. Каквото остави, да ти е приятно. Усещаш се разположен.

Въздухът е диханието на Бога.

Що е въздухът? Дихание на Бога. „Вдъхна Бог дихание.“ Бог е вън от етера. Въздухът е на степени.

Мнозина от вас сте бащи и майки. Децата си как ги възпитавате? Ако аз съм на вашето място – много лесно може да се възпита едно дете. Тия новите методи не искам да ги дам. Туй дете е своенравно, честолюбиво, горделиво. Ще го хвана за пръста по един начин, не само да го хванеш. И цигулката може да хванеш, но трябва да знаеш как. Или някой човек е несправедлив – ще го хванеш за средния пръст и ще му въздействаш. Или искаш да развиеш музика – ще го хванеш за третия пръст. Някой човек искаш да го направиш търговец – ще го хванеш за малкия пръст на дясната ръка, ако е момче, ако е момиче – за малкия пръст на лявата ръка.

Ние живеем в един духовен свят или в един музикален свят, значи уреден свят. Мнозина, които идват, казвам: „По музика ще следваш.“ После са ми благодарили. Няма да ходиш да си луташ главата. На някои казвам: „Художник ще станеш.“ Някой, гледам, има поетическа дарба. В някого речта е развита.

Някои от вас мислят, че сега сте се вдъхновили, сега дошло от Господа. Не, те са вложени от хиляди години тия дарби, ние сме спрели досега, чакаме. Той ги е дал, ние трябва да работим в себе си. Като се занимаваме с погрешките на хората, ние се спъваме.

Да кажем, някой човек се носи неглиже13 – дрехите окапани. Центърът на чистота не е развит, той не вижда тия работи. Ние имаме един приятел, брата Величко Граблашев, туй чувство за чистотата не е развито. Като го погледнеш – капки по дрехите. Не ги вижда той. Мисли за големи работи, понеже обичаше да се занимава с политика. Беше приятел на Радославов. Когато дойде Радославов на власт, случило се, че се скарали. Аз отивам, казва: „Като не му върви на човека, не му върви. Толкоз години чаках да стана министър, скарахме се.“ – „Величко, казвам, благодари, че Радославов не те направи министър, защото след две години всичките министри в затвора ще бъдат.“ След две години ги туриха в затвора и му казвам: „И ти щеше да бъдеш.“

Ако Бог те постави някъде, благодари. Когато хората те поставят някъде, ти трябва да бъдеш много внимателен. Тия хора те поставят, имат интереси. Тия интереси не си съвпадат. Ще те заставят във вид на приятелство да направиш туй, което няма да те ползва.

Станали сте възрастни.

Вчера дойде една сестра при мене, разправя си своите одисеи, страдания. Казва: „Цялото ми тяло ме боли, навсякъде ме боли. Ходих при този лекар, при онзи лекар – правят експерименти.“ Казва: „Отивам на едно място, намазаха ми слепите очи с нещо и по едно време съм заспала. Той прави опит. Казвам на лекаря: „Втори път не идвам, не искам да ме приспиваш.“ Казва: „Изследвам болестта.“ Втори път, трети път – все същото нещо се случва. Дадоха ми цяр, не върви.“

Много проста работа. Тя има прекръстосване на мозъчната система. Здрава е във всяко отношение, станала е чрезмерно чувствителна, когато ще се развали времето. Казвам й: „Имате един барометър, който струва петстотин хиляди лева.“ Много е чувствителна, когато времето ще се развали. Отива на аптеката, казва: „Какво показва барометърът?“ – „Повдига се, и казват.“ Тя казва: „Моят барометър показва, че ще се развали времето.“ Той почука барометъра и казва: „Вярно, спада барометърът.“

Казвам й: „Няма какво да те приспиват. Като станеш сутрин, ще завариш едно кило вода, ще извадиш една чаша и лъжичка по лъжичка ще я изпиеш. На обед една чаша от двеста–триста грама, вечерно време същото. После ще си измиеш краката. Ти си здрава, стомахът ти е намясто. Съвсем здрава си. Чрезмерно чувствителна си. Сега, ти имаш доста баби, които идват и правят шеги с тебе. Дето усещаш болки, то е една от твоите баби. Едно време нея я болял кракът и сега на тебе ти разправя за крака. Като ти разправя на тебе, ти мислиш, че е твоят крак. Някой твой дядо го болял кръстът, и той дойде и ти разправя как го болял кръстът, и тебе те заболи. Друга баба дойде – разправя ти, че рамото я боли. Тебе те заболи. Някой друг ти разправя, че зъбът го боли, разправят ти, че гърдите, че стомахът ги болял.“ – „И аз, казва, така схващам. По някой път ги хукам14 да си вървят.“

Ако сте чрезмерно чувствителни, като се приближите при болния, веднага ще чувствате болката му, може да направите диагноза. Болния го болят гърдите – чувствате болестта. Ако той има ревматизъм в краката – чувствате болката. Тези са рефлекции, не трябва да се поддавате. Като дойдете при един сприхав човек по темперамент, и вие станете сприхави. Като дойдете при един добър човек, и вие станете добри.

Трябва да знаете кои са вашите състояния, кои са чужди състояния.

Трябва да се радвате как Господ ни е събрал. Хубаво, че ви е събрал. Голямо благословение е, че ви е събрал. Лошо ли е да имаш характера на една круша, да имаш сладчината на крушата? Лошо ли е да имаш характера на една ябълка? Лошо ли е да имаш вкуса на един орех, съдържанието му? Има нещо в ореха. Черупката отвън ако ядеш, е вредна, но самото съдържание на ореха е полезно. Някои искат да се мажат с йод. Като ядеш орехи, ще се намажеш – тънката ципица на ореха е йодова. Няма какво да се мажеш, яж орехи.

Аз искам от вас един месец да се чува песен. Сутрин като станете, запейте поне пет–десет минути, и към обед, между единайсет и дванайсет, потананикай си малко. Няма да викаш, тихо ще си попееш. И вечерно време преди лягане, пак ще си попееш. Не да смущаваш съседите си.

Ще направим един опит, кой може да пее. Няма еднообразно, изберете си всеки по една песен. Ще приложим, да имате един опит.

Най–първо във вас се заражда мисълта: „Може ли аз да пея?“ Някои сте доста даровити, някои от вас сега може да се учите да пеете. Имате дарба, необработен е този център, чакате за друго прераждане.

Вие не може да намерите по–благоприятно прераждане от туй. Бъдещото прераждане има съвсем друго предназначение.

Вие, като станете на петдесет години, мислите, че сте остарели. На петдесет години таман си за ученик. Дето пращаме децата на училище да свършат, не е хубаво. Децата, които отиват рано в училище, трябва да имат физическо занимание, да укрепне нервната система, понеже мисълта е свързана с електричеството. Често даровитите деца си повреждат нервната система, стават апатични към знанието.

Не трябва да се пресилвате. Сега таман сте калени. Вие във вас нямате желание. Защо? Вие сте се тревожили, разрешавали сте въпроса.

Вие разрешавате този въпрос, да си хванете пръста. Показалецът на дясната ръка се поставя между пръстите на лявата, като се подава малко. Като извади дясната ръка, иска със същата да хване пръста – нещо невъзможно. Един искал така да си хване пръста и двайсет години се занимавал с това. Като отива при един лекар, казва: „Господин докторе, една задача имам. Болен съм.“ Лекарят казва: „Имам цяр.“ Като си извадил болният пръста, лекарят турил своя пръст. Болният извикал: „Хванах го!“

Вие разрешавате един въпрос, който няма разрешение. Ако чуждият пръст влезе, може да го разрешите, но с вашия пръст никога не може да го разрешите.

Защо са болестите? Болестите са едно благословение на хората, едно възпитателно средство. Доброто, което болестите принасят, е хиляди пъти по–добро, отколкото нещастието. Ще има нещастие, ако хората не боледуват на земята при сегашните условия. То е смекчаещо положение. Впуснал се в някоя енергия, иска да направи някое убийство. Хване го някоя болест, един–два месеца го постави на легло. Болестта от туй гледище е една предпазителна мярка.

Когато започнем да живеем добре, болестите ще изчезнат. Колкото повече се намаляват болестите, показва, че животът се подобрява.

Ако не живееш добре, хване те една хрема, не те оставя един–два месеца. Колкото става подобрение, хремата за един–два деня мине. Пак ще имаш болести, но ще минават.

Като не си от добрите, ще седи със седмици.

Учителят извади цигулката.

Аз ще ви изсвиря една българска песен. Трябва да намерим съдържанието на песента. Българинът е музикален, славяните са музикални.

Учителят свири български мотив.

Българинът как е намерил своите минорни гами?

Свири тъжен български мотив.

Тази е класическа българска песен.

Свири първата.

Я да я изпеем.

Учителят свири и пее:

Нали думах, мила мамо,

нали казвах

да не стои наша Донка

вкъщи да се гуши,

ами книга да вземе,

в училище да иде,

знание да добие

и в света

добре да се постави.

Може да турите някой стих по–хубав, да се модернизира.

Изпяхме няколко пъти песента.

Който иска, за здраве да пее.

Ако нямаше музика, щеше да бъде най–голямото страдание на хората, да се мъчат, най–големият ад.

Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.

Четвърта лекция на Общия окултен клас

27 октомври 1943 г., сряда,

5 часа София – Изгрев

НАГОРЕ


placeholder